Аргументи в полза на неделята

Аргументи в полза на неделята

Ето първия текст, върху който ще се спрем - Йоан 20:19: "А вечерта на същия ден, първият на седмицата, когато вратата на стаята беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и каза им: "Мир вам!" Някои хора твърдят, че Исус и апостолите били събрани да празнуват възкресението Му. Но такова тълкуване на стиха е абсолютно несъстоятелно. Защо? Според разказа на Лука 24 гл. това събрание е било късно през нощта, и според еврейското отчитане на дните е бил вече "вторият ден на седмицата". Според Библията денят започва със залез слънце и свършва със залез слънце (Лев. 23:32 и Лука 24:29).

Евангелието на Йоан бе предназначено главно за вярващите от езически произход и затова апостолът си служи с римското отчитане на времето. Понеже за римляните денят започвал и свършвал в полунощ, Йоан пише, че тази случка е станала в първия ден на седмицата, а не във втория. За празненство на възкресението не може и да става дума, понеже апостолите не вярвали, че Христос е възкръснал, въпреки изявленията на Мария Магдалена и двамата последователи, които отивали за Емаус. Виждайки Исус (Лука 24:36-45), апостолите считат, че виждат някой дух, а не своя Учител. Той се мъчи да ги убеди, кани ги да Го опипат, яде пред тях и чак тогава те повярвали, че е възкръснал. Как може тогава да се говори за някакво отпразнуване на възкресението? (виж Марко 16:12-14 и Лука 24:36-45).

Друг случай, който се използва като аргумент, е второто събрание на учениците, състояло се една седмица след гореописания случай - Йоан 20:26-29. Първият път Исус се яви на 11-те апостоли, но въпреки разказите на другите апостоли, Тома заяви, че няма да повярва, докато сам не Го види*. Исус се яви за втори път, за да повярва и той (Тома).

В Деян. 2:1-4 се говори за празника Петдесятница, когато се изля Св. Дух на апостолите, и те говореха чужди езици. През онази година Педесятница се паднала в първия ден на седмицата, т.е. неделя. Трите големи еврейски празници: Пасха, Педесятница и Шатроразпъване всяка година се падаха в различни дни на седмицата. Според Библията, Святия Дух се е изливал и в други дни на седмицата, но това не прави деня свят. Защо тогава Бог избра именно този ден? Тук Той използва случая, когато има най-много хора събрани в Ерусалим, за да чуят благата вест за Христа и да я разнесат по целия свят. Празникът Педесятница се падаше през месец май, който беше най-удобен за пътуване и в Ерусалим се струпваха много поклонници. И като резултат, по време на този празник в Христа повярваха 3000 души.

Да разгледаме и случая, описан в Деян. 20:7. Тук се разказва за едно събрание, което ап. Павел провежда в първия ден на седмицата, и което продължава и през нощта. На това събрание ап. Павел възкресява едно момче на име Тихик, което пада от прозореца. На това събрание вярващите взели причастие и на сутринта Павел си заминава. Честването обаче на Господната вечеря няма нищо общо с почивния ден, защото първите християни са вземали причастие (Господна вечеря) през всички дни на седмицата.

1Кор. 16:1,2. Препоръката на ап. Павел тук не само че не означава, че първият ден е празник, но напротив - доказва, че е работен ден. Понеже вярващите е трябвало да си прегледат сметките, нещо, което никой не е правел в събота - било е забранено, защото е работа.

Колос. 2:16,17 - текст, с който много се спекулира: "Никой да не ви осъжда... за нещо относно някой празник или новолуние или събота, които са сянка на онова, което ще дойде...". В Левит 23 гл. са изброени 7 церемониални годишни "съботи" на еврейския народ; всички тези празници са имали символично значение за първото идване на Христа. Затова апостолът ги нарича "сянка". Щом Христос е дошъл, те вече нямат никаква роля за спасението. Тези "съботи" нямаха нищо общо със седмичната събота, "паметника" на сътворението. Наричаха се "съботи", защото бяха святи празници. Нека да си припомним, че еврейската дума "шабат" означава "почивка".

И в края ще разгледаме текста в Откр. 1:10: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа", казва ап. Йоан. В някои български преводи изразът "Господния ден" е преведен неточно с думите: "в неделя"! Неделята никога не е била Господен ден, а само съботата (виж Изх. 20:10, Ис. 58:13). В Изход 20:10 се казва: "... събота на Господа твоя Бог...". В Исая: "да не вършиш своята воля в святия Ми ден". В по-късните векове, когато неделята вече била възприета като почивен ден, започнали да я наричат Господен ден, но Бог в Библията никъде нито е одобрил, нито е предсказал такова нещо.

Въпросът, който стои пред нас е - в кой ден ще почивам - в деня, определен от Бог, или в деня, определен от хора? (Виж Деян. 4:19).

Практично освещаване на съботата

В тази глава ще разгледаме някои практични въпроси, отнасящи се до спазването на съботата като Божи почивен ден.

Ако съботата трябва да се спазва като свят ден, възниква един въпрос. Дали днешната събота е истинският седми ден от Сътворението? Дали не се е объркал седмичният цикъл през вековете?

Нека разгледаме два етапа - от Сътворението до Христос и от Христа до наши дни. Според Лука 4:16 Исус е съблюдавал съботата и е присъствал редовно на богослуженията. Той, Господарят на съботата, не би съблюдавал един погрешен ден. Както видяхме в 13-та глава, в пустинята, в продължение на 40 години в събота не падаше манна. От тогава до днес евреите строго спазват съботата, и не е възможно тя да се е изгубила, или объркала.

Малко история за времето от Исус насам. По нареждане на Юлий Цезар в 46 г. пр.Хр., астрономът Созиген създал Юлианския календар, съобразен със слънчевата година (365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди). Поради някои неточности, в 16 век е създаден Григорианският календар. В него датата 5.10.1582 г. е обявена за 15.10.1582 година. Но при тази реформа седмичният цикъл не е променен. Променена е само датата, но не и последователността на седмичните дни. Тази реформа, наречена Нов Стил, е въведена в България в 1916 год, като реда на дните също не е засегнат.

Кога започва и кога свършва почивният ден? Бог е създал светилата на небето, които да разделят деня от нощта и да показват дните, годините и сезоните (Бит. 1:14). Библейски, слънчевият залез е естественият и определен от Бога знак за началото и края на деня (Лев. 23:32). Ето два примера за илюстрация: Как е постъпвал водачът Неемия - "... когато започна да мръква в Ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите... и да не се отварят до подир съботата" (Неем. 13:19). В Марко 1:32 четем: "И като се свечери, когато залезе слънцето (според стих 21 това става в събота), доведоха при Него (при Исус) всички болни и хванати от бяс". Исус, Който служи за образец на християните, също е съблюдавал съботата като свят ден.

Броенето на дните от полунощ е въведено от римляните. Исторически източници показват, че до края на 18 век християните са празнували и неделята от залез до залез слънце. Слънчевият залез е най-естествения ярък видим знак в природата за отчитане на дните, много по-подходящ от полунощ. И така, съботата започва от момента на залеза в петък вечер в съответната географска точка и изтича в събота вечер при залез слънце.

Как практически трябва да се спазва съботния ден? Да разгледаме примера на Исус Христос. Преди всичко съботата е ден за преклонение пред Твореца. Присъствието на Исус в храма е било стил на на живота Му - Лука 4:16.

В Христово време са били модерни две равински школи, и те предписвали как да се спазва съботата - школите на Хилел и Шамай. Те забранявали лекуване в събота, освен ако е имало опасност от смърт, затова гонели Исус, когато излекувал един човек с изсъхнала ръка в синагогата (Лука 6:6-10, също и Мат. 12:9-13). Те (фарисеите) повече държали на материалните си интереси, отколкото за доброто на човека. Да не загине овца за тях е било по-важно, отколкото да се помогне на един страдащ човек.

Всичко свързано с неотложните нужди на човека е в хармония със святостта на съботата. Всекидневните занятия на деня трябва да се преустановят, но да се облекчат страдания и болки, да се даде утеха на нещастния - това е добро да се прави в събота. На евреите се струваше, че Исус нарушава съботата. В Йоан 5:17 Той заяви, че Отец работи в събота. Бог Отец и в събота поддържа всемира, иначе той би се разрушил.

Кои дейности трябва да се прекратят в събота? Изход 16:23 - приготвянето на храна трябва да стане в петък, преди настъпването на съботата. Неемия 13:15-22 казва, че всякаква търговия, покупки, снабдяване с продукти трябва да се преустановят, дори при жетва и при сеитба трябва да се почива (Изх. 34:21). При пожар, наводнения и други бедствия, естествено трябва да се спасяват хората и имота.

В Исаия 58:13,14 четем как да се освещават съботните часове през целия ден: "Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден и наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа..." И мислите, и разговорите в събота трябва да са заети със святи и възвишени духовни теми.

Съботните часове са късче небе на земята. Ако не можем поне един ден да мислим за Бога и за духовните неща, тогава как ще бъдем щастливи в небето, където през всичките дни на вечността ще се занимаваме само с това?

Каталог: books -> Osnovni-Uchenia
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване

Изтегляне 0.89 Mb.

Сподели с приятели: