„Основни учения на Библията“

Светилище и свещенство

Известни са ни три форми, три фази на богослужение, описани в Библията. Първата фаза е по времето на патриарсите. Тогава главата на семейството бил и свещеник. Той правел един олтар от пръст, чим или недялан камък и на него принасял жертвата (Бит. 8:20; 12:7,8).

По-късно в пустинята, чрез Бог, Моисей посочи на излезлия от египетско робство еврейски народ как точно да се построи храмът, или "скинията" (Изход 25 гл.) и с това се поставя началото на втората фаза - старозаветното богослужение. Храмът бил преносим, понеже и народът бил постоянно в движение. Имало е две отделения - светая и светая светих, обградени от двор. В двора са били жертвеникът и умивалникът, а в светая - златният светилник, трапезата за хлябовете и кадилният олтар. Завеса отделяла светая от светая светих. В светая светих били ковчегът на завета, в който стояли двете каменни плочи с 10-те заповеди, написани от Бога, и така нареченото умилостивилище.

Свещениците. Поради верността на Авраам, Бог избра неговите потомци за Свой народ, чрез който да разпространи познанието за истинската вяра за спасение на всички хора. Бог избра специално Аароновото потомство за свещеници и първосвещеници (Числа 18:1-7). Съгрешилият човек отивал при свещеника със своята жертва в двора на храма. Слагал ръцете си на главата на животното, изповядвал в присъствието на свещеника своя грях, като по този начин символично прехвърлял греха върху животното, след което го заколвал. Свещеникът вземал от кръвта на животното и с нея помазвал роговете на кадилния олтар в светая (Лев. 4:27-35). Жертвата, както и нейната кръв, символизирали Исус Христос като Божие Агне, Месия, Който ще дойде да умре за изповядания и записан на роговете на олтара грях. Вместо грешникът да умре заради греха, умирало животното, но неговата кръв само условно премахвала греха.

Единствено Христовата кръв на Голгота дава действително и пълно прощение (Йоан 1:29; Деян. 4:12). Закланото животно символизирало Исус, а и хлябовете на трапезата говорели за Неговото Слово като духовен хляб на живота. Тамянът символизирал молитвите на грешника и на свещеника, също и Христовия свят живот и заслугите Му пред Отца.

Тази церемониална, символична служба траяла 1500 години, от Моисей до Христа. В Евр. 9:8-10 се казва, че е било предвидяно едно преобразование, коренна промяна на тези служби. При смъртта на Исус на Голгота завесата на Ерусалимския храм, отделяща светая от светая светих и зад която не е смеел да влезе никой, се раздира, и с това показва, че земната служба вече не е валидна. Истинското Агне, Исус, е умряло.

И така, навлизаме в новозаветната форма на богослужение. Свещенството също се сменя. На земята вече няма нито храм (започва друга служба, в небесния храм), нито свещеници - Исус е единственият, вечен Първосвещеник, нито жертви, т. нар. курбани - Исус е Агнето, принесено веднъж завинаги като жертва за опрощение на греховете (Евр. 7:22-27). На земята няма вече храмове, а молитвени помещения. Вместо свещеници - проповедници на истината. Исус е единствен наш Защитник и Ходатай между Бога и грешника (Евр. 7:25).

Нека да пристъпваме с дръзновение към този Защитник, за да получим прощение, сила и благодат за един по-възвишен духовен живот.

Скъпи читателю, ти обръщаш ли се към Исус, който единствен може да ти даде сила за нов живот?

Изследователният съд

Фазите на този съд са три: а) изследователен съд; б) определяне на присъдите на нечестивите; в) екзекутивен съд ("страшният съд").

Втората и третата фаза бяха разгледани в предните глави. Тук ще се занимаем с т. нар. "изследователен съд". Наричаме го "изследователен", защото в този съдебен процес се разследват случаите на вярващите (1Петр. 4:17 и Дан. 7:22). Неговата цел е да оцени техния живот и верност към истината.

Откриването на съдебното заседание е описано в Дан. 7:9,10.Съдията е Бог Отец, Исус е наш Ходатай и Застъпник, а ангелите са свидетели и съдебни заседатели. От Мат. 18:10 се подразбира, че всеки човек има един ангел, който се грижи за него, познава добре живота му и може да свидетелства в съда. Тук бихме искали да отбележим, че през 4 и 5 в. се е създал култ към Дева Мария и други светци, като застъпници на човека, но това е чисто човешка измислица. Ап. Павел и ап. Петър заявяват, че няма друго име под небето за спасение, нито друг застъпник освен Исус Христос (Деян 4:12; 1Тим.2:5,6). Всички святи хора сега са в гробовете си и очакват възкресението. Така че, те не биха могли да ходатайстват за други.

Съдът ще претегли всеки човешки живот според моралния закон или, както го нарича ап. Яков, "закона на свободата" (от греха) - Яков 2:11,12.

Библията ни говори за четири вида книги*, които ще бъдат използвани в съда: Първата е биографичната; в нея са описани всички особености на личността - име, месторождение и т. н. Псалмопевецът Давид и Исус говорят за това съответно в Пс. 139:16 и Мат. 10:30. Втората книга регистрира добрите дела (Мал. 3:16). Третата е за греховете (Ерем. 2:22; Мат. 12:36). И четвъртата книга - това е "книгата на живота" - небесен регистър, в който се вписват имената на онези, които имат небесно гражданство (виж Откр. 3:5; Фил. 4:3). Когато един човек приеме истината и стане християнин, името му се записва в тази книга с цел да бъде удостоен с безсмъртие и вечен живот. Но при условие, че остане верен на Бога до края на живота си.

Ето и процедурата на съда, описана в Мат. 10:32,33. Исус казва: "Който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си,... но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата". Да изповяда някого пред Отца Си значи, че Исус ще се застъпи за него, за да се простят и заличат греховете му, а името му да остане завинаги в книгата на живота. А който не е останал верен на Бога до смъртта си, името му се изтрива от книгата на живота и греховете му не се заличават.

Когато съдът разгледа и последния случай, ще се произнесат думите, записани в Откр. 22:11: "Който върши неправда, нека върши и за напред неправда.... и праведният нека върши и за напред правда...". Благодатното време свършва, няма вече нито покаяние, нито прошка на грехове. Исус бива коронясан за Цар и получава всичката власт. Напуска храма, а човеците остават без ходатай. Тогава мнозина ще искат да се покаят, но ще бъде късно. Според Амос 8:11,12 те ще тичат и ще молят да им се проповядва благовестието, но вече ще е късно!

Днес все още има възможност (2 Кор. 6:2). Приеми Христос в сърцето си днес и сега!