„Основни учения на Библията“
Изтегляне 0.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Святият дух
- Еволюция или сътворение
- Езици, ръкописи и канон на Библията
Божието триединствоТози въпрос е бил причина за кървави войни и разцепления в християнската църква, но нека да видим онова, което Св. Писание казва за естеството на Бога. Въпреки, че думата "триединство" не се намира никъде в Библията, все пак тя учи, че Божеството се състои от три лица: Отец, Син и Св. Дух. Това не са три отделни бога, а един Бог в три лица, три отделни личности. Мъчно е да се разбере, нали? Това е една от Божиите тайни, както има и други тайни, непостижими за нашия ум! Богочовешката природа на Христос, това че Той е Бог и човек в една личност, Сътворението на света, възкресението на мъртвите - все въпроси, които превъзхождат капацитета на нашия ограничен човешки ум. Относно Божието естество в Библията има две ясни твърдения. Първото е за Божията единственост (Втор. 6:4 и Марко 12:29). Същевременно обаче в Библията срещаме и ясното учение за Божието триединство. Бит. 1:26 - "... Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие". Трите личности на Бога имат съвършено единство в мисли, планове и намерения, но са отделни, независими личности със специални функции. При кръщението на Исус вземат участие и трите лица (Мат. 3:16,17). В Писанието всяко едно лице е наречено Бог - Исус в Йоан 1:1,14, а Св. Дух във 2Кор. 3:17. В Новия Завет намираме формулата на троичността - Матей 28:19: "... и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Св. Дух". В Библията и трите лица на Бога са представени като вечни, всемогъщи, всезнаещи и святи. Те са равни - с еднакъв ранг и достойнство. Всяко от тях е съществувало винаги и не може да се каже, че Отец е съществувал преди Сина и Духа. Всяко от трите лица е цялото, а не част от цялото. Как да си представим Бога? Четохме в Бит. 1:26, че човек е създаден по Божий образ, но в нравствен, интелектуален и духовен смисъл, а не физически. Ап. Павел пише в 1Тим. 6:16, че физическото естество на Бога няма нищо общо с човешкото естество. Исус е разкрил Бог Отец на хората, но не Неговото физическо естество, а характера Му, т.е. че е безкрайно добър, свят, праведен, любвеобвилен... В Йоан 4:24 Исус казва за Бог Отец, че е дух, не е като нас, Неговите творения. Той не може да бъде ограничен от време и пространство. Бог е извън тях и независим от тях. Бог е висша морална, интелигентна и духовна личност, а не безлична сила. Творец и Вседържец. Исус заявява: "Аз и Отец едно сме" (Йоан 10:30). Тук Той декларира пълното покритие и единство на Отец и Син в характер, нравствено естество и воля. Исус е равен на Бога, безкраен и всемогъщ. Ап. Павел в Кол. 1:15-17 пише, че Исус е образ на невидимия Бог... Христос беше възкресен с прославено, духовно тяло, каквото ще имат праведните при възкресението. Човешкото естество на Христа е добавено към божественото Му естество, което не е намалено. Какви са функциите на трите лица на Бога? При сътворението Бог Отец е Първопричината за съществуването на всичко - Евр. 3:4. Христос е Деятелят, Изпълнителят - всичко е било създадено чрез Него - Колос. 1:16; Евр. 1:2. Святият Дух взе непосредствено участие при формирането и организирането на материята (Бит. 1:2). Духът привежда Божието намерение в действие. Произходът и поддържането на живота зависят от Неговата дейност (Йов 33:4; 34:14,15; Пс. 104:30). При изкуплението Бог Отец участва с любовта Си (Йоан 3:16), Исус даде Себе Си като доброволна жертва (Гал. 1:3,4), а Духът се намесва по особен начин в принасянето на Христовата жертва (Евр. 9:14). След възкресението на Исус Св. Дух ръководи спасителния план на земята. Да бъде вечна слава на Отца, Сина и Св. Дух. Амин!
В какво се изразява работата на Святият Дух? Според 2Петр. 1:21 Словото Божие е написано под Негово вдъхновение. Следователно всяка дейност и проява, които се приписват на Св. Дух, трябва да са съгласувани с Библията. Ако има различие от ясните принципи на Словото, това са фалшификации и те не произхождат от Св. Дух. В Стария завет под Неговото вдъхновение много от великите мъже на вярата са вършили велики дела за слава на Бога. В Новия завет Исус обяснява с подробности каква е ролята на Святия Дух - Йоан 15:26 и Йоан 16:13,14. В първия цитат Исус Го нарича "Утешителят", "Духът на истината", който ще свидетелства за Исус. Във втория текст четем, че Той ще упътва за всяка истина и ще известява за идните неща Христовите ученици, и ще прославя Исус. От тези и от много други текстове става ясно, че Св. Дух замества Христос на земята след Неговото възнесение. Той ръководи Божието дело по целия свят. Святият Дух взема участие във всички духовни процеси - покаянието, осъзнаването на истината, приемането на Исус като личен Спасител, новорождението, освещението. Всички тези неща са невъзможни без Неговото влияние (Йоан 16:7-11). Той въздейства, за да се събуди съвестта на един човек, да види той греха си, да се покае, да приеме Исус като Господ (1Кор. 12:3). Новорождението и духовното усъвършенстване (освещението) са немислими без Него (Тит 3:5,6). Чрез Него Бог извършва и "запечатването" (Ефес. 1:13,14)*. Святият Дух е не само влияние, но и Личност. Той говори - Деян. 21:11, Той се наскърбява - Ефес. 4:30, обвинява - Деян. 5:3,4. Днес много се спекулира с така наречените дарби на Святия Дух. Те са описани във 2Кор. 12:7-11,28-30. Когато е необходимо за благото на Божието дело, Св. Дух дава на човека изключителни способности. Той обаче не ги дава, за да покаже с това, че онзи, който ги има, е спасен, но за обща полза на цялата църква, за проповядване на Евангелието и за усъвършенстване на църквата. Не трябва да се очаква, че всички членове на църквата трябва да имат една и съща дарба, нито пък друг да има всичките. Ако някой не е получил дарба, това не означава, че той няма да се спаси, защото за спасението на всеки вярващ е от значение да има т. нар. "плодове" на Св. Дух, а не дарбите. Плодовете, които християнинът получава под влиянието на Св. Дух и когато на практика прилага Христовите принципи, са изброени в Гал. 5:22,23, а те са: "... любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себевладение". Особено се злоупотребява с дарбата "езици". За първи път тя е била дадена след възнесението на Исус, на еврейския празник Петдесятница, по време на който в Ерусалим се събирали евреи от цял свят. Много от тях не разбирали арамейския език на апостолите. За да чуят и разберат добрата вест за спасение чрез Христос и да я разнесат бързо навсякъде по земята, Бог надари апостолите с дарбата "езици" и те говореха на родния език на всички събрали се там (Деян. 2:1-11). За друг случай, свързан с тази дарба, четем в Деян.10:44-46. Апостолите и изобщо евреите смятаха, че езичниците са изключени от спасението. За да бъдат убедени ап. Петър и другите християни, които тогава били в дома на стотника Корнилий от Кесария, че Бог спасява и езичниците, дарбата на Св. Дух "езици" бе дадена и на присъстващите там неевреи. Под маската на християнството от време на време са се явявали т. нар. "езици" под формата на несвързани възклицания. И по горе отбелязахме, че тези дарби на Св. Дух не са необходими за спасението. Библията ни казва, че хора като Йоан Кръстител (Лука 1:15), праведните Захарий и Елисавета (Лука 1:67,41), дякон Стефан (Деян. 6:5) са били завладени от Св. Дух, но никъде не се казва, че са говорили езици. Нека накрая да обясним и понятието "грях против Св. Дух" (Марко 3:28-30). Това означава продължително и съзнателно отхвърляне на предупрежденията на Божия Дух чрез нашата съвест против някакъв грях, порок или нередно дело. Този грях е непростим, не защото Бог не желае да го прости, но защото се препречва пътя на Св. дух за довеждане грешника до осъзнаване на греха и покаяние. Отхвърляйки нашепванията на Святия Дух, човек съзнателно прекъсва връзката с Бога. Скъпи читателю, ти желаеш ли плодовете на Духа да узреят и в твоя живот? Еволюция или сътворениеКакъв е произхода на космоса, на земята, на живота, на човека? Като отговор има две основни предположения. Първото е, че един космичен Интелект, способен да замисли и конструира материалния Универс, е създал всичко. Второто предположение твърди, че всичко е създадено от мъртва материя, способна да се самоорганизира чрез еволюционни процеси. И двете концепции са недоказуеми, но ние ще разгледаме аргументите и предимствата на вярата в Сътворението. В основата на всяка еволюционна теория е развитието на организмите от по-прости към по-сложни форми, или преминаването на едни видове в други под влиянието на някакви фактори. Така наречената синтетична теория счита, че случайните мутации са направлявани от естествения подбор, а това означава, че слепият случай е създал и развил чудния органически свят. Експерименталните изследвания обаче показаха, че мутациите не създават нови органи и видове. Те само променят цветове и форми на съществуващи вече органи и дори довеждат до тяхното израждане. Да разгледаме и преминаването на едни видове в други. Възможно ли е например маймуната да се превърне в човек? Съвременната генетика, развила се като стройна експериментална наука доказа стабилността на видовете. С това блестящо се потвърди библейският постулат от първата страница на Библията: Бог създаде всяко нещо "според вида си". (Бит. 1:11,12,21,25). Изследванията на науката също показаха, че нови видове не могат да се създадат нито по естествен, нито по изкуствен път. Биологът Томас Морган, носител на Нобелова награда за 1933 г. пише: "В целия период на човешката история ние не познаваме един единствен случай на трансформация на един основен вид в друг". Творецът е създал организмите с чудното свойство за приспособяване към нови условия, за да оцелеят, но вариациите са винаги вътре в границите на вида. Има например 200-300 сорта домати, около 5000 сорта круши, 200 породи кучета, 150 породи коне, но видът е винаги същият, крушата си е круша, конят - кон, маймуната - маймуна. Ако в природата съществуваше закон за преминаване от един вид в друг, трябваше във всеки момент да наблюдаваме хиляди междинни видове. Но дългогодишните палеонтологични изследвания на земните пластове също показаха прекъснатостта (границите) на видовете през цялата земна история. Както пише Дж. Симпсън, един от големите капацитети на палеонтологията, "фактите показват, че много видове (организми) се появяват внезапно в палеонтологичната летопис, различавайки се рязко... от която и да е ранна група". И така, генетиката, биологията и палеонтологията ни водят неизбежно към един уникален акт - Сътворението на живия свят от един Създател. Библията започва с този кратък и лаконичен доклад - Бит. 1:1. "В началото Бог създаде небето и земята". Думите "небето и земята" означават целия материален свят. Творческият доклад в Бит. 1 гл. е предназначен изключително за нашата Земя. Съгласно Бит. 1 гл. Земята е създадена за шест буквални 24-часови дни. Ето две доказателства за буквалността:
В Пс. 33:9 четем: "Защото Той каза и стана, заповяда и затвърди се". Божието слово, израз на Божията воля се превръща в действителност, енергия, материя, звезди, светове. Всемогъщият Бог не се нуждае от дълги периоди, за да изпълни Своите намерения. И така, има ли вярващият солидна база за вярата си? Има ли убедителни предпоставки за мирогледа си? Сътворението е едно уникално дело, което не можем да проумеем напълно, но въз основа на личния си религиозен опит ние получаваме непоклатима увереност в истинността на Божието Слово. В духовния ни живот се поражда доверие в Бога. Така ние сме готови да приемем и онова, което Той ни разкрива в Словото Си в области, където разумът и изследванията не могат за проникнат.
Свещеното Писание е сбор от 66 книги, а думата "Библия" е гръцка и означава "книги". Езици. Старият завет е написан на древноеврейски език, само някои глави от книгите Даниил и Ездра са писани на арамейски език, който евреите са донесли от вавилонското робство, и на който език е говорел и Исус Христос. Новият завет е бил писан в оригинал на гръцки език, но не класически, а на езика "койне", което значи "народен", разбираем от всички. Няколко думи за старите ръкописи (манускрипти) на Стария и на Новия завет. До 1947 г. сл.Хр. най-старият известен ръкопис на Стария завет, съдържащ част от Стария завет и Декалога, бе датиран в 1 в.пр.Хр. През 1947 г. край Мъртво море бяха открити ръкописи, които датират от 2 в.пр.Хр. Масоретите (еврейски учени) са се прославили със строгата точност на преписваните от тях старозаветни книги. Най-ранният открит техен препис на еврейската Библия датира от 916 г. сл.Хр. и се намира в Ленинград. Известни са също и Кодекс Лаудианус* в Оксфорд и Бен Ашер от Алеп, всички от 10-ти век след Христа. Свитъците, намерени край Мъртво море през 1947 год., доказват, че гореспоменатите ръкописи са точни библейски копия. Текстът на Стария Завет ни е предаден практически в същата форма, в която Христос го познаваше. Новият Завет е познат с много ръкописи на гръцки език и преводи на сирийски, латински и коптски. През 1930 г. бяха открити знаменитите три новозаветни папирусни кодекса, носещи имената на собственика им, Алфред Честър Бети, написани в 3 в.сл.Хр. Друг важен фрагмент е папирусът Риландс, носещ името на библиотеката "Джон Риландс", Манчестър, на която бил продаден. Всички експерти по папирусите считат, че е написан в първата половина на 2 век сл.Хр. (около 130 г.). В него е част от Евангелието на Йоан. Копието на това евангелие е било разпространено в Египет, където е намерен ръкописът. Този факт и датировката са един силен аргумент, че Евангелието от Йоан е било написано в апостолско време от очевидец на описаните в него събития. Най-старите пергаментни кодекси на Библията на гръцки език са Кодекс Ватиканус и Кодекс Синаитикус от 4 в.сл.Хр. и Кодекс Александринус от 5 в.сл.Хр. Нека споменем и някои известни древни преводи. Гръцкият превод на Стария Завет, известен като "превод на 70-те тълкуватели" (Септуагинтата), е направен в 3 в.пр.Хр. Латинският превод на Библията е направен в 4 в.сл.Хр. от Йероним, а сирийския превод "Пешита" - в 5 в.сл.Хр. от Рабула, епископ на Едеса. Думата "канон" (гр. kanon "правило") е употребена за пръв път от Ориген (186 - 254 г. сл.Хр.), за да означи колекцията от библейски книги, признати като правило на християнската вяра и практика. Старозаветният канон съдържа 39 книги, а новозаветния 27. Църковният историк Евсевий пише около 325 г. сл.Хр., че книгите на Новия Завет са канонизирани преди християнството да стане призната държавна религия в началото на 4-ти век. Съвременният християнин трябва да е наясно и по въпроса за еврейските апокрифни* книги, чиято истинност не може да се докаже. Апокрифите съдържат учения, нехармониращи с основните истини на каноничните книги. Тези фалшиви писания са били отхвърлени от апостолите и християнските писатели до средата на 2 век, а и от самите евреи. Католическата църква не ги е отхвърлила. Всички реформатори обаче са ги отхвърлили решително в 19 в. За съжаление, Българската синодална Библия съдържа 11 апокрифни книги плюс добавки (13 и 14 глави на книгата на пророк Даниил и един апокрифен пасаж към книгата Естир 10 гл.) Първата книга, преведена от братята Кирил и Методий, и написана с новооткритата славянска азбука в 9 в., е Библията. В 1871 г. Библията е преведена на говорим български език. Заслугите за това голямо дело са на народният поет Петко Рачев Славейков, Христодул Костович и двама американски мисионери. А в превода на Новия Завет, който излиза в 1840 г. вземат участие и Неофит Рилски и Константин Фотинов. Библията е книгата, която трябва да се изучава от всеки човек всекидневно и задълбочено, с молитвено проникновение, за да бъде тя нашата ежедневна духовна храна. Каталог: books -> Osnovni-Uchenia books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|