„Основни учения на Библията“

Произходът на злото

Преди съвременните хора да започнат да се интересуват от извънземни цивилизации, Св. Писание е говорило за два вида небесни интелегенти - ангели и "жители на световете". Думата "световете" в Евр. 11:3 загатва за другопланетни цивилизации. В Неемия 9:6 ангелите са наречени "небесно войнство" Те са куриерите, "полицията" на универса. Между тях съществува йерархия (степени). Но най-важното е, че те и жителите на другите планети не познават греха. Живеят в пълна хармония с Божията воля и при тях няма страдания (виж Йов 38:4-7). Ангелите помагат на хората, които търсят спасение (Евр. 1:14).

В Езек. 28:12-17 и в Исая 14:12-14 се вдига завесата, която отделя видимия от невидимия свят и се открива причината за злото и за дългия конфликт между доброто и злото. Тук ни се говори за най-високо надарения ангел, наричан "Деница, син на зората". В латинския превод на Библията, Йероним* го нарича "Люцифер". Двете имена имат смисъл на "блестящ" и "носител на светлина". Този най-високопоставен ангел пожелал да стане равен на Бога, забравяйки, че е само творение, а не Бог. За да постигне това, започва първо тайно, а по-късно и открито да критикува устройството на небето. Насочва се срещу Божия закон и авторитета на Бога. Започва да твърди, че Божият закон е несъвършен и че се нуждае от корекции, че ограничава свободата на разумните същества.

В първия текст (Езек. 28:12-17), под образа на Тирския цар, а във втория чрез Вавилонския цар, е описан Люцифер, на когото и двамата царе служеха и се вдъхновяваха от него. Една трета част от ангелите последваха бунтовника. В Божиите действия срещу Сатана съзираме величието на Божията мъдрост и любов. Бог Отец и Бог Син направиха всичко, за да върнат Люцифер към верноподанство, обяснявайки му страшните последици за Всемира. Но всичко беше безуспешно. Първата санкция е била лишаването му от поста "осеняващ херувим" и изгонването му от Божието присъствие. Този бунт се е развил преди нашата планета да е била създадена. В Едем, жилището на Адам и Ева, бунтовникът вече идва като враг ("сатана" или "дявол" - от евр. и гр. език, което значи "противник", "враг").

Учените твърдят, че само в нашата Галактика имало 100 хиляди планети като нашата, а колко ли са в целия Всемир? Там Сатана, до смъртта на Христа на Голгота, е ходил и говорел против Бога. Защо още тогава мъдрият Бог не го унищожи? Ако Бог бе унищожил сатана веднага, обвиненията против Бога биха останали в умовете на небесните жители. Бог го остави да прояви истинския си характер, да се демаскира сам. Разпъвайки Христа, той се самоосъди и беше изгонен от небето. Двете му състояния са описани - първото в Йов 1:6,7 - като измамник, и второто в Лука 10:18 - като паднал от небето (виж също Йоан 12:31 и Откр. 12:7-12). Цялото небе е наблюдавало дейността на сатана.

С думите "Свърши се!" Исус на кръста обяви окончателната победа над сатана. Небето има вече имунитет срещу злото. Краят на сатана е описан в Откр. 20:10.

Скъпи приятелю, ще пожелаеш ли и ти да бъдеш участник в тази победа?

Спиритизъм

От любов към страдащия човек, Исус слезе на земята, за да го спаси от вечна гибел. В тази Си мисия, за да облекчава страданията на хората, Той правеше чудеса - лекуваше, възкресяваше, но никога не правеше нещо, с което да покаже Своята сила, да се похвали, да задоволи нечие любопитство или пък за сензация (виж Мат. 12:38,39).

Сатана, от своя страна, също може да прави чудеса и му е позволено. Той обаче ги прави само с една цел: да омае, да заблуди, да подведе в погрешно учение, да погуби. Библията е зарегистрирала такива негови пагубни по резултата си чудеса. В Едем, давайки на змията способност да говори, той привлече вниманието на Ева към забраненото дърво и я прелъсти да сгреши (Бит. 3:1-5). В Египет Сатана чрез магьосниците се противеше на Моисей, а чрез него на Бога, заблуждавайки хората, че магьосниците също могат да правят подобни чудеса, а всъщност това беше само една хипноза. Но да преминем към същината на темата.

Твърдението на спиритизма* е, че душите на умрелите живеят и ние можем да установим контакт с тях. Сатана първо пред Ева произнесе лъжата, че човек няма да умре. Спиритистите поддържат тази лъжа и подмамват и други да вярват в нея.

Един спиритически сеанс, описан в Библията, открива подобни лъжи. 1Царе 28:3-20 - "Срещата" на пророк Самуил с цар Саул. Нека обърнем внимание на няколко факта. Според фалшивото вярване, душите на праведните са в небето, а тук Самуил излиза от земята! Второ, пророкът винаги повтаря това, което прави Бог; тук Бог отказва да говори със Саул, а Самуил му се явява и му говори. Ако Бог мълчи, би ли се наел Самуил да отговаря? Трето. Фалшивият Самуил казва на Саул: "Утре ще бъдеш при мен"! Как е възможно праведният Самуил и безбожният, непослушен на Бога Саул да са на едно и също място след смъртта си?! В Библията ясно е казано, че след смъртта си човек нищо не знае, нито прави (Екл. 9:5,6,10).

Ап. Павел във 2 Кор.11:14,15 предупреждава, че както Сатана се представя като светъл ангел, както преди падението и бунта си, така и неговите демони, които действат чрез човеците, техни медиуми, т.е. "посредници", ще представят лъжата като правда, идваща от Бога. Не Самуил се е явил на Саул а един зъл демон, който умело играе ролята на пророка.

Същото става при всички спиритически сеанси. Не се явява душата на умрелия, но един демон, който може да имитира гласа, почерка и интимните детайли от живота на починалия. В Марко 1:23-26 четем за една среща на Исус с човек, обладан от демон. Тук Спасителят се обръща към една втора, съзнателна личност в самия болен, която принуждава болния да говори това, което той не иска.

Модерният спиритизъм, който днес е залял целия свят, се заражда най-напред в Америка, в малкото градче Хайдсвил, щата Ню Йорк, през 1848 година, където двете сестри Фокс стават прочути медиуми.

В средата в миналия век настъпи религиозно събуждане, появи се и Адвентното движение. Тогава сатана веднага издигна спиритизма, за да пречи в спасяването на осъзналите се грешници. Исус предупреждава в Мат. 24:24 за появата на спиритизма и целта му да заблуждава чрез чудесата, които ще прави. В Откр. 16:13,14 са описани "три нечисти духа", които влияят на държавници и водачи с лъжите и чудесата си, и ги обединяват против библейските истини. Тези духове символизират езичеството, възобновения католицизъм и протестантска Америка, родината на модерния спиритизъм.

За становището на Библията относно спиритизма в различните му прояви можем да прочетем в Левит 19:31; 20:6,27; Втор. 18:10-12 и Исая 8:19,20. Божият ясен съвет в Левит 19:31 е: "Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издирвайте, та да се осквернявате чрез тях..."

Верният отговор за нашето бъдеще можем да намерим единствено в Библията. Ето защо всеки християнин трябва да се допитва единствено до нея по въпросите за невидимия свят.