Основният икономически избор Пазарни дефекти
Изтегляне 2.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Статична и динамична ефективност
Ръководни принципиИзборът между държавата и пазара е сложен и обикновено възможностите не са само две. Това не е просто избор между пазар или държавна намеса в чист вид, а по – скоро избор между две разнообразни комбинации от тези две алтернативи, между различни степени на приложение на единия или другия модел на разпространение на ресурсите. Ако при избора пазарът е предпочитаната или доминираща алтернатива, непазарният (т.е. държавният) сектор поради причини, свързани с неизбежността на пазарните дефекти и способността им да се разпространяват, може и трябва да продължи да играе важна роля. Тази роля е свързана най – вече с производството на чисти обществени блага като отбрана и национална сигурност, с установяването и поддържането на законови и други условия, имащи важно значение за функционирането на пазара, както и с предоставянето на необходимите преразпределителни услуги и програми, които представляват основните елементи на социалното осигуряване на обществото и отразяват стандартите за “ справедливост в разпределението”, с които по думите на Винер обществото е “ благосклонно съгласно”.32 Ако, от друга страна, предпочитанията или доминиращата алтернатива са в полза на насочването на ресурси чрез непазарни механизми (т.е. от държавата), то тогава пазарът – поради причини, свързани с неизбежността на непазарните дефекти и способността им на разпространение, също може и трябва да продължи да играе важна роля. Дори и в силно централизирани системи като тези на Китай, бившя Съветски съюз и някои от наследилите го републики, пазарните дейности ще почнат да се развиват или под формата на икономика в сянка, или на паралелна икономика (там, където държавната политика е крайно рестриктивна), или открито (в отговор на пазарните стимули) там, където държавната политика е по – благоприятна (Китай). Стимулите, създавани от централизираното регулиране, се отклоняват значително от нормите и намеренията на управляващите и благоприятстват развитието на черен или “сив” пазар, заобикаляне на законите, корупция и квазипазарно поведение. И наистина опитът на Източна Европа в края на 80 – те години и на Съветския съюз до разпадането му през 1992 година категорично показва, че тенденцията към навлизане на държавата в разпределението на ресурсите е по – силна от развитието през 50 – те години и 60 – те години предположение за неизбежната историческа тенденция в обратната посока. Следователно съществуващите мащаби на пазарни и непазарни дейности н Съединените щати едва ли удовлетворяват вкусовете и предпочитанията както на Милтън Фридман, така и на Кенет Галбрейт, въпреки че изборът като че ли клони предимно в полза на пазара. По същият начин съществуващият размер на пазарните и непазарните дейности в Русия едва ли удовлетворява вкусовете и предпочитанията съответно на пазарно ориентираните реформатори като Лариса Пияшева и на привържениците на доминиращ пазарен сектор като Евгений Яшин. Така, макар че изборът между пазара и държавата е до голяма степен въпрос на различни акценти и степени, тези различия имат огромно значение поради въздействието им върху справедливостта и резултатите от функционирането на икономическата и социалната система. От досегашната дискусия могат да се извлекат няколко предположения за ръководни принципи при изясняването на този избор. При разглеждането на тези предположения бих искал да напомня на читателя, че в предишните глави не съм се стремял да отделям еднакво време на пазарните и непазарните недостатъци. Обратното, целта ми съвсем съзнателно бе да акцентирам върху пазарните дефекти поради обстоятелството, че пазарните дефекти са разгледани с необходимото внимание в съществуващата литература, докато тези на държавния сектор не са анализирани достатъчно. Статична и динамична ефективностПо отношение на общите разпределителни механизми пазарът дава по – добри резултати от държавата като от гледна точка на разпределителната (статична) ефективност (а именно постигане на по – високо съотношение между производството или резултатите, от една страна, и вложени средства или разходи, от друга), така и от гледна точка на динамичната ефективност (поддържане на по – високи темпове на икономически растеж във времето). Пазарната система е по – ефективна в използването на ресурсите в дадена точка от времето и като цяло по – изобретателна, динамична и експанзивна за по – дълъг период. По принцип към даден момент от времето и в краткосрочен план, непазарните дефекти надделяват над пазарните. В дългосрочен план неценовите предимства, генерирани от пазарните стимули и конкуренция, надделяват над отклонението на пазарния режим от оптималната ценова практика. Към горния извод трябва да се прибавят някои уточнения, по – голямата част от които бяха пряко или косвено споменати в досегашната дискусия. Първо, при това положение се приема, че производството на чисти обществени блага – като отбрана и обществен ред – се осъществява от държавата. В условията на пазара пазарният дефект неизбежно ще се прояви като дефицит в производството на такива обществени блага поради вътрешно присъщата им “ държавност”. Второ, не съществува формула, по която да се установи минимално необходим праг на държавните дейности и производства, извън който е валидно предположението за относителните предимства на пазарния пред непазарния сектор. Например това предположение не означава, че ако делът на държавния сектор е 30% от БНП, икономиката като цяло ще е по – малко (статично и динамично) ефективна, отколкото ако държавният сектор е само 28%. Освен това не съществува проста и общоприета мярка за точно измерване на размера на непазарния сектор. Държавните разходи като дял от БНП може да не са големи, но упражняваните от държавата регулативна, административна и нормативна намеса и контрол могат въпреки това фактически да разширят непазарния сектор значително. И обратното, правителственият сектор може да е относително голям като дял от БНП, но много от държавните дейности да се подчинени на дисциплината на пазара. Например значителна част от наличния капитал може да е колективна собственост, но производителните методи, продуктовата гама и мащаба на производството да се регулират от конкурентни пазари в една отворена и международно ориентирана пазарна икономика. По този начин международната конкуренция и световните цени ще осигуряват същата дисциплина и стимули, които съществуват в едно национално стопанство с по -малък държавен и с по – голям частен сектор. Икономиката на Швеция от 60 – те години е убедително доказателство за съществуването на тази възможност. Колкото по – отворена и конкурентна става световната икономика, толкова по – силно стопанствата на отделните страни ще се ориентират към пазара, въпреки че размерът на непазарния сектор (по начина, по който обикновено се измерва) може да остане непроменен или дори да нарасне И накрая, дали характеристиките, свързани с динамичната ефективност – а именно по – бърз растеж, иновация, промяна и гъвкавост, - се разглеждат като желана цел или като неоправдан риск, зависи от манталитета на участниците в избора. Там, където е предпочетен по – бавният пред по – бързия растеж, независимо дали от съображения за опазване на околната среда или поради социални напрежения и сътресения, причинявани според общото мнение от ускорения растеж, е възможно да се предпочете по – големия пред по – малкия непазарен сектор. В тази връзка е интересно да се отбележи, че планът за развитие на Китай в периода 1986 – 1990 година съзнателно избира “ограничения растеж” за цел на националната политика. При поставяне на целите на Седмия китайски петилетен план Централният комитет посочва : “ Важно е сегашните значителни темпове на растеж да се заменят с по – умерени” в интерес на една “плавна и последователна реформа”.33 Нещо повече, тези предпочитания са характерни не само за ръководството на комунистически Китай. Подобни позиции заеха и партиите, които запазиха влиянието си във вътрешната политика във Великобритания, Холандия, Норвегия, Швеция. В Калифорния инициативите против бързия растеж също бяха сред най – разглежданите въпроси на вътрешната политика през 80 – те години. Чрез референдуми, целящи намаляване на темповете на растеж, се призоваваше към ограничения върху търговското и жилищното строителство и други обществени услуги. Съображения за справедливост От гледна точка на справедливостта и честността, както пазарната, така и непазарната система имат сериозни недостатъци. Въпреки твърденията, че пазарната система гарантира справедливост (в смисъл на разумно равенство в предоставените възможности), в действителност това не е така. От една страна, безпристрастният и относително обективен пазарен процес на подбор на хора и идеи допринася значително за честността на системата, особено в сравнение с други несъвършени институционални изобретения за изпълнение на същите функции. От друга страна, несправедливост пораждат и различните изходни позиции и способности, с които хората с различен социален статус участват в обективния пазарен процес на пресяване, както и до голяма степен добрият или лош късмет, който го съпровожда. Полезно е да имаш заможни родители и стабилен и щастлив семеен живот; да получиш добро образование и да посещаваш престижни училища; да имаш талантливи и влиятелни приятели; да се храниш здравословно и балансирано и т.н. Пазарът не може да гарантира, че тези способности ще бъдат равномерно или произволно разпределени. Непазарната система от своя страна също притежава значителни недостатъци по отношение на критерия за справедливост. Произволът, дребността, привилегиите, забавянето при бюрократичното вземане на решения са по – характерни за непазарните, отколкото за пазарните организации. Следователно, колкото е по – голяма ролята на една непазарна институция – колкото е при колективизираните централно планирани системи, - толкова тези характеристики са по – силно изразени. Основната причина за това е, че относително субективната власт на чиновника стои над непазарните процеси, докато относително обективната власт на търговията и конкуренцията управлява пазарните процеси. Бюрократичния синдром “ параграф 22” на ирационалността и липсата на гъвкавост се среща по – скоро при непазарните, отколкото при пазарните организации. В обобщение целенасочените усилия на непазарния сектор да ограничат и преодолеят разнообразните прояви на несправедливост, генерирана от пазара, са свързани сами по себе си с несправедливост от различен тип и мащаб. Разбира се, определена степен на непазарна интервенция и преразпределение е необходима за смекчаване на неравновесието в предоставените възможности и крайните резултати, породено от неограниченото господство на пазарните сили. И все пак степента, до която такива добронамерени мерки могат да се разпространят, без от това първоначалното състояние да се влоши повече, е ограничена и спорна. Социални и политически измерения: участие в политическия процес и отговорност От гледна точка на още по – широките и неясни, но не по – малко важни социални и политически критерии като участие в политически процес и отговорност в едно плуралистично и демократично общество държавното регулиране вероятно имя определени предимства пред чисто пазарния режим. Гражданите могат да се организират и да обединят гласовете си, за да упражнят политически натиск върху правителството. Т могат да участват пряко или косвено при вземането на решения и формулирането на политиката, като използват тази политическа власт за влияние върху представителите на законодателната и изпълнителна власт. По подобен начин отговорността на държавата пред обществото се осъществява чрез властта на обществото да отхвърля нежеланите или неподходящи държавни действия, като “ изхвърли навън мошениците” при следващите избори или пък като поддържа достатъчно реална заплаха, че ще го стори, така че тези “мошеници” да поправят напълно или частично собствените си грешки. Въпреки тези механизми процесите на участие и отговорност обикновено функционират несъвършено и непостоянно. Много често действителните участници и отчитащите се са особено заинтересовани групи – обхващащи и представляващи бенефициентите или потърпевшите от програмите, а не интересите на общността или обществото като цяло. По този начин участието и отговорността в непазарната сфера обикновено приемат формата на целенасочени усилия на тези, които разполагат с пари, време, интереси, а оттук и с мотивация, да определят мащабите и насоките на непазарните програми. Като общо правило последователните равнища на държавното управление – федерално, щатско и местно, се характеризират с различна степен на участие на широката общественост и отговорност пред нея. Това правило може да се формулира като принцип на обратна пропорционалност в участието и отговорността: колкото по – ниско е йерархичното ниво на държавно управление, толкова по – високо ще е участието на обществото и отговорността на държавните органи пред него. За разлика от този непазарен режим участието на обществото ex ante на пазара се опосредства от аналитичните техники на маркетинговите проучвания (“ Какъв ще е пазарът на даден нов продукт или услуга и в какъв срок той може да бъде създаден?”). Отчетността ex post в контекста на пазара зависи от вече реализираните разходи и приходи, а не от гласовете на избирателите и политическите действия. Обществеността участва в пазарните решения чрез насочването на своите пари и покупателна сила, а не чрез упражняването на избирателното си право. За да оцелее на пазара, бизнесът трябва да е отговорен за покриване на разходите с приходи, което от своя страна зависи от реакцията на потребяващото общество. Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 2.62 Mb. Сподели с приятели:
|