Основният икономически избор Пазарни дефекти
Ролята на държавата за усъвършенстването и разширяването на пазара
Изтегляне 2.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ролята на държавата при трансформирането на командно-административните системи в пазарни икономики.
- Пазарни и непазарни системи: дилеми и клопки
Ролята на държавата за усъвършенстването и разширяването на пазараКакто вече отбелязахме, изборът между пазара и държавата не е избор между две чисти алтернативи, а въпрос на степенуване. Макар че въпросът за степенуването е изключително важен, разграничаването на двете алтернативи разкрива един друг важен проблем, а именно – за разкриване на възможностите, чрез които държавният и пазарният сектор могат взаимно да се подпомагат при усъвършенстването на своето функциониране. Много примери могат да се цитират като илюстрация на пътищата, по които държавата може да допринесе за подобряването на функционирането на пазара. Нейният административен апарат обхваща множество полунезависими организации с широки правомощия за регулиране на свободните пазарни операции. Първоначално и привидно правомощията на тези агенции – като например Федералната търговска компания, Комисията по ценните книжа и борсите, Междущатската комисия по търговията, Федералната комисия по съобщенията и много други – бяха да изработват правила и мерки, за да се избегнат или намалят недостатъците на дадени пазари по отношение способността им ад постигнат ефективни или справедливи резултати. Време е обаче да се замислим по въпроса дали в определени случаи и при променилите се условия, установените от тях правила не пречат на пазарните операции, вместо да ги подпомагат. Например в съответствие на Закона за инвестиционните компании от 1940 година и поправките към него Комисията по ценните книжа и борсите (КЦКБ) установява многобройни и сложни правила за регулиране на взаимните инвестиционни фондове, разполагащи със стотици милиарди долари. Тези правила включват допустимите такси, комисионните, консултантките възнаграждения при емитирането, търгуването и управлението на книжата на тези фондове. Резултатът е смесица от сложни и променящи се правила, чието интерпретиране, прилагане, а понякога и заобикаляне заема огромна част от времето на високоплатени юристи, счетоводители и менъджери, специализирани в тази област. Последици от това са и раздутите транзакционни разходи, както и намалената гъвкавост и ефективност на пазара. Време е хаосът от тези и подобни регулативни мерки, създаден през годините, да бъде разчистен. Примерът с нулевото бюджетиране също има своя аналог и в областта на регулирането. В конкретния случай на взаимните фондове КЦКБ може да допринесе за по - ефективно функциониране на пазара, като позволи по – голяма гъвкавост при избора на местните такси, възнаграждения и комисионни, съпроводена от стриктни изисквания за прозрачност и публичност на информацията за потенциалните инвеститори във фондовете. По този начин хаосът ще бъде чувствително намален, потребителите ще бъдат по - информирани при своя избор, а пазарът на взаимните фондове ще функционира по – ефективно и при по – ниски трансакционни разходи. Процесът на определяне на работната заплата в САЩ и другите индустриализирани страни е изпълнен с пазарни несъвършенства. Често заплащането се договаря чрез преговори между квазимонополистични профсъюзи и несъвършено конкурентни работодатели. Стандартът на заплащане, включително здравните осигуровки и други елементи от пакета надбавки, не е обвързан с промените в производителността и рентабилността, а по – скоро с професионалната йерархия и нарастването на разходите от дейността. Добре познатата “липса на гъвкавост” или относителна нееластичност на работните заплати, произтичаща от този процес, водят до по – нестабилен модел на заетост и производство в сравнение на модела, който би се получил, ако пазарът на работна сила функционираше по – съвършено, а заплатите бяха по – тясно обвързани с производителността и рентабилността. За да се подобри функционирането на пазара на работна сила, Мартин Вайцман предлага заплатите да се определят като предварително договорен дял от приходите на работодателя, а не като фиксирано равнище, установено без връзка, с производствените резултати. По този начин, когато приходите нарастват, определеният дял ще доведе до по – високи работни заплати. Обратното, ако приходите спадат, съответно и заплатите, определени като дял от тях, ще бъдат по – ниски. Тъй като конкретният дял ще се договаря предварително, надниците ще са пряко обвързани с действителните производствени резултати и приходи, а следователно заетостта и производството ще се поддържат на по – високи равнища. Работодателите ще са заинтересовани да увеличават заетостта в годините на икономически растеж и по – малко стимулирани да я ограничават при спад в икономиката. По този начин капацитетът както на работната сила, така и на производствените мощности ще се използва по – пълно и ефективно.3 Ако една такава система на заплащане като дял от реализираните приходи се окаже по – успешна от стандартния начин за определяне на заплатите и доведе до по – добро функциониране на пазара на труда, то тогава държавата би могла да представи различни стимули, за да насърчи разработването й, например чрез:
Пазарът на здравните услуги е особено богат на несъвършенства, които налагат високи разходи и неефективност в икономиката. Парадоксът е в това, че някои от тези несъвършенства са на практика резултат от засилилите се опити предоставянето на здравни услуги да се превърне в обект за действието на характерните за един конкурентен пазар сили. Например увеличаването на източниците на конкуренция при лабораторните и други допълнителни услуги доведе до нарастването на броя на практикуващите лекари, придобили дялово участие във фирми, предоставящи такива медицински услуги. От своя страна самите лекари препоръчват на клиентите си именно тези фирми. Става въпрос за диагностични лаборатории, рентгенологични центрове, амбулаторни клиники и хирургически центрове, терапевтични центрове, отделения за диализа и други подобни. Ясно и съществено е, че в тези случаи – когато лекарите действат едновременно като търсещи и предлагащи услугите – ще се породят конфликти на интереси. При това положение се насърчават по – високите разходи за здравеопазване и прекомерната употреба на тези помощни услуги, тъй като самите лекари извличат, макар и косвено, финансова изгода от този процес. Един от подходите за преодоляване на този тип пазарен дефект – наречен от критиците му “опасност от предприемчивост” в сферата на медицината – е да се призоват самите лекари да се придържат към професионалната етика като средство за ограничаване на тази практика.5 За скептично настроение към ефективността на този подход държавната намеса също може да изиграе важна роля. Например калифорнийските закони в момента изискват от лекарите да декларират всичките си финансови участия във фирмите за диагностични услуги на свободен достъп, в които те изплащат клиентите си. В местния законодателен орган бяха обсъдени и мерки за забрана на насочването на клиентите към такива фирми независимо от декларирането, но не бяха приети. Разбира се, в стремежа да се избегне съществуващият пазарен дефект от несъвършенства и негативни външни ефекти на пазара за медицинско обслужване може да възникне риск от появата на непазарен дефект – например да се стимулира изграждането на бюрократична империя чрез вътрешните норми и раздутите разходи. Друг пример за политическо влияние на държавата върху подобряването и разширяването на функционирането на пазара е свързан с корпоративните пенсионни фондове. В този случай по – доброто функциониране на финансовия пазар ще бъде резултат на преразглеждането и ограничаването на регулациите, съдържащи се в Закона за защита на доходите при пенсиониране (ЗЗДП). Този закон е приет с явната цел да се защитят пенсионните фондове, така че техните бенефициенти да получават полагащите им се при пенсиониране обезщетения. Пенсионните фондове акумулират огромни парични средства и са един от основните и постоянни източници за капиталообразуването в САЩ и други индустриализирани страни. През 1989 година общата сума на активните в частните американски пенсионни фондове възлиза на почти 2 трилиона долара, което представлява 6% от общата сума на всичките финансови активи.6 За да регулира набирането и разходването на средства по тези фондове, ЗЗДП установява определени правила, отнасящи се до задълженията на работодателите да правят вноски в тези фондове, и предвижда създаването на Корпорация за гарантиране на пенсионните обезщетения (КГПО), за да се осигури защитата на пенсиите. Въпреки че ЗЗДП предвижда доста широка структура от регулации и съпътстващи ги административни и оперативни разходи, структурата на тази система допуска и почти със сигурност води до сериозни проблеми с финансирането на пенсионните фондове като цяло. Например представената свобода за различни застрахователни допускания дава възможност на компаниите при изчисляване на задълженията им към пенсионните фондове да правят нереалистичното предположение, че работниците няма да получават повишение на заплатите в бъдеще, което да увеличи задълженията им по пенсионните застраховки. Това предположение води до подценяване на задълженията на повечето пенсионни фондове да финансират пенсионните обезщетения на заетите в периода, когато те достигат възрастта за пенсиониране. Освен това тъй като пенсионните обезщетения са застраховани от КГПО, самите компании са само формално отговорни за неизпълнение си финансови задължения. Допълнителните рискове от недостатъчното финансиране на тези фондове се прехвърля върху КГПО, която сама по себе си разполага с ограничени възможности за финансови искове срещу компании, съкратили впоследствие неизпълнените си пенсионни планове или просто оказали се в невъзможност да посрещнат задължителната и по отношение на своя дял от пенсионното осигуряване. Картината става още по – мрачна ,когато добавим и факта, че изискваните от КГПО застрахователните премии са както прекалено ниски, така и необвързани с пенсионните рискове, които варират в доста широки граници при отделните фирми, обхванати от системата. От създаването си през 1974 година КГПО е натрупала значителен оперативен дефицит поради това, че доходът от застрахователните премии не беше в състояние да покрие загубите от прекратяването на неизпълнените пенсионни планове. Ман Бин Цзе потвърждава емпирично, че частната пенсионна система като цяло страда от значителен недостиг на средства. Според него “ проблемът е много по - тежък, отколкото обикновено се приема”.8 Един от начините да се облекчи създалата се ситуация е да се наложат строги и всеобхватни регулативни ограничения върху операциите на пенсионните фондове. Например могат да се променят застрахователните допускания, които компаниите от системата ще са задължени да следват, или пък да се увеличат значително застрахователните премии на КГПО, като се диференцират чувствително според степента на риска, свързан със съществуващите задължения към пенсионните фондове и финансовото състояние на всяка от компаниите, обхванати от системата. Разбира се, този подход на прилагане на по – строги правила е свързан с още по – големи бюрократични разходи както за държавата,така и за частния сектор. Има обаче и друг път за преразглеждане и намаляване на съществуващите регулации на пенсионните фондове, който ще позволи на финансовия пазар да функционира по - ефективно и същевременно ще съкрати регулативните разходи за осигуряване на една здрава и разумна система за пенсионно осигуряване. Новото в предположението на Цзе е да приложи към пенсиите правото на първостепенен иск към активите на компанията, като по този начин се използва дисциплината на самите финансови пазари, за да се осигури спазване на пенсионните обещания. С други думи, когато компанията е задължена да поеме пълна отговорност по пенсионното осигуряване, всички нейни активи ще стоят зад задълженията към пенсионните фондове Тогава може да се разчита на финансовия пазар да оцени риска, на който са изложени компаниите от акумулирането на резерви във връзка със задълженията им към пенсионните фондове, както и да резпредели разходите по това обвързване на фирмените активи. Казано по друг начин, пазарната оценка на обикновените акции ще зависи от перспективите на компанията да генерира доход и богатство, изчистени то пенсионните й задължения.9 За да се осъществи подобна промяна, ще е необходимо Конгресът да приеме поправки в законодателството. След като това бъде направено, много от регулациите на ЗЗДП ще бъдат опростени, а финансовите пазари ще могат ефективно да контролират пенсионната система.
Целта на тези антитръстови разпоредби е да се избегне прекомерната концентрация в който и да е отрасъл на основанието, че дори и да доведе в краткосрочен план до нарастване на ефективността, в дългосрочен план ефективността ще бъде застрашена поради задушаването на конкуренцията. От това следва, че пълното реализиране на потенциалните икономии от мащаба в краткосрочен план трябва да се ограничи, за да не се засили неефективността в резултат от свръхконцентрацията на икономическа мощ в дългосрочен план. На практика усилията за стимулиране на ефективността на пазара могат да бъдат неправилно насочени. При сегашните икономически условия в света, изключващи съществуването на строг протекционализъм, в много отрасли на икономиката – като например енергетика, комуникации, машиностроене, петролна и химическа промишленост – конкуренцията обикновено е резултат от дейността на големите транснационални компании, а не на местните национални предприятия. С нарастването на интернационализацията на икономиките през последните години ефективността на конкуренцията не зависи от “ малкото е добро, голямото е лошо” – една вече остаряла формула от миналото. Вместо това нейната ефективност е в пряка връзка с откритостта на вътрешния пазар към вноса. Следователно може би е време да се обсъдят сериозно, както Малкълм Болдридж предлага, някои ревизии в антитръстовото законодателство на САЩ, които ода позволят сливанията и поглъщанията дори ако те “бяха” довели до по – голяма концентрация в определени сфери на американския пазар. Резултатът от тези ревизии може да позволи на пазара да функционира по – ефективно, при по – ниски цени и по – високо качество на продуктите, благодарение на по – малкото ограничения пред развитието на организации от по – голям мащаб, способни да организират по – ефективно производство, дори ако това противоречи на съществувалите в миналото антитръстови ограничения.10 Всички изброени примери са илюстрация на една обща идея: държавата понякога може да предприеме инициативи – в законодателната или административната област – за да подобри и разшири функционирането на пазара и по този начин да ограничи случаите на пазарни дефекти. Ролята на държавата при трансформирането на командно-административните системи в пазарни икономики. Най – крайният вариант за ролята на държавата в “ разширяването и усъвършенстването на пазарите” произтича от историческия процес през 90 – те години на трансформиране на командно-административните икономики от Източна Европа, Русия, Украйна и другите републики от бившия Съветски съюз в икономически системи, основаващи се на свободния пазар. Основните проблеми на трансформацията са до голяма степен еднакви независимо дали става въпрос за бившия СССР, Източна Европа, Китай или много от другите централизирани икономики от Третия свят. Разбира се, съществуват и различия от историческо, културно и институционално естество, както и по отношение на физическата, социалната и политическата инфраструктура в отделните държави. Макар и важни, тези различия имат второстепенно значение по отношение на главната цел, а за всички страни тя е една и съща. Трансформацията зависи едновременно или най – малко съгласуваното осъществяване на пакет от шест тясно свързани и взаимно подпомагащи с елементи, като политиката на държавата трябва да играе основна роля при всеки един от тях.
Първите два елемента (монетарната реформа и фискалният контрол) и петият (мрежата за социално осигуряване) създават широката макроикономическа среда, която позволява стимулиращите механизми на останалите три елемента да насочат ресурсите към по – ефективно и генериращо растеж използване. Ролята на държавата е решаваща и в същото време парадоксална: решаваща за стартирането на всеки един от тези елементи, но парадоксална, защото процесът, който държавата започва, е насочен към ограничаване на нейната роля, замяна на прекалено широките й функции и намаляване размера на държавния сектор в полза на пазарните механизми. Всеки от тези шест елемента вероятно няма да бъде ефективен без реципрочната подкрепа на останалите. Следователно опитите да се реформира централизираната икономика чрез частични стъпки вероятно по – скоро ще се провалят, отколкото ще успеят. Да разгледаме например връзката между първите два елемента. Монетарната реформа, необходима, за да ограничи растежа на паричната маса до темпове, съответстващи на растежа на реалното производство. Тя е също и необходимо средство за осигуряване на достъп до кредити на основата на икономическите възможности на кредитополучателите и свързаните с тях рискове, а не на основата на политически връзки и препоръки. Един способен предприемач с добри идеи би трябвало да има предимство при получаване на кредит пред този, чието главно достойнство е членството в управляващата политическа партия или пък роднинските връзки с държавни служители. Фискалната реформа изисква бюджетен процес, който да ограничава държавните разходи до ниво, близко до това на приходите, и да изключва или най – малкото да ограничава “ извънбюджетните” субсидии и други транзакции, които нарушават монетарната дисциплина и равновесието на бюджета. Прибягването до извънредни субсидии от бюджета за оздравяване на губещи държавни предприятия беше стандартна процедура в СССР, Китай и другите командно-административни икономики. Фискалната и монетарна реформа трябва да преустанови тази практика. Обикновено взаимната допълняемост между монетарната и фискалната реформа се подпомага от институционалното разделение между Министерството на финансите (или хазната) и Централната банка, или банковата система. От своя страна третият елемент – либерализирането на цените и заплатите – изисква монетарни и фискални ограничения, за да се обвържат цените и заплатите с реалните разходи и производителността и същевременно се избегне инфлацията. Цените на дефицитните стоки или на стоките, чието производство е скъпо, трябва да нараснат по – бързо в сравнение с цените на продуктите, които са в изобилие и чието производство е свързано с по- ниски разходи. Нарастването на цените от своя страна осигурява сигналите и стимулите за по – ефективно и нарастващо производство. По същия начин заплащането за по – производителния и квалифициран труд трябва да нараства по – бързо, отколкото заплащането на по – слабо продуктивния. Новоустановените паритети между производствените разходи и цените трябва да намерят място както в частния, така и в обществения сектор. За да може освобождаването на цените и заплатите да стимулира ефективното използване на ресурсите, едновременно с него трябва да се осъществи и четвъртият елемент – приватизацията, законовата защита на правата на собственост, демонополизацията на държавните предприятия и превръщането им в конкуриращи се единици. Това изисква подходящо законодателство и процедури за разрешаване на спорове по сделки за прехвърлянето и придобиването на собственост. Освен това е нежно да се направи избор измежду няколко възможни варианта за преход от държавна към частна собственост – проблем, по който съществуват значителни противоречия между политиците ,икономистите, юристите и финансистите. Например една част от акциите на държавните предприятия могат да се дадат на управленския персонал и работещите в него, а друга част да остане за органите на местното управление или да се предложи на чуждестранни инвеститори. (Може да се предвиди също и препродажба на акции със или без период, през който това е забранено.) Предимството на този метод е неговата яснота и опростеност. Предполагаемият му недостатък е в явната несправедливост на процеса, в който някои от новите акционери ще спечелят, докато другите ще загубят единствено поради случайното предприятие са работили преди. Друг начин на приватизация е да се продадат акциите на предприятията на широката публика, а не само на заетите в тях. В този случай всички имат равни шансове да изберат печелившо или губещо сред стотиците или хилядите държавни предприятия, които обикновено съществуват при командно-административните икономики. Щастливите и неочаквани печалби в резултат от произволния процес са може би (макар че може да се спори) по – справедливи от онези, които са резултат от напълно случайното обстоятелство на предишното разпределение на заетите в предприятията. Може би най –простият метод за приватизация е да се продават предприятия на търг на предложилия най – висока цена, като се ограничи или изключи напълно участието на чуждестранни инвеститори. Този метод, към който проявяват предпочитания чешкият икономист (и министър-председател) Вацлав Клаус и някои други, понякога се критикува на основанието ,че най – вероятните победители в наддаването ще са черноборсаджиите и бившата комунистическа номенклатура, тъй като те единствено разполагат с необходимите финансови средства. Друг метод е да се издадат ваучъри, представляващи потенциални права върху акциите на приватизиращи се предприятия. Чуждестранни банкери и мениджъри на инвестиционни фондове ще бъдат поканени да наддават за тези ваучъри. Населението от своя страна ще заменя ваучърите си срещу акциите на взаимните фондове, които му харесат. В резултат от всички тези методи ще се създаде вторичен пазар на акциите на предприятията и взаимните инвестиционни фондове. Противно на някои мнения нито един от тези методи не изисква внимателна оценка на държавните предприятия преди приключването на приватизацията Изборът на алтернативни методи наистина изисква оценка на съответните предимства (например простота, комплексност, кратък срок на осъществяване )и недостатъци (например нсправедливост и неравенство при разпределението). Във всеки случай какъвто и метод или методи за приватизация да се изберат – а експериментирането с няколко метода е препоръчително, защото никой от тях няма абсолютни предимства спрямо другите, - техният успех ще зависи от реализацията на другите елементи от пакета мерки, насочени към трансформиране на командно-административните икономики. Докато печалбите не се обвържат със собствеността на активите, и докато те не могат да се акумулират легално, няма да има стимули за обновяване на производството и повишаване на производителността. Ефективната реакция на предлагането и дерегулацята на заплатите зависят от стимулите, свързани с частната собственост и натрупването на печалби. Нещо повече, частната собственост е от съществено значение, за да могат пазарните сили да осигурят едновременно и тоягата, и примамката. Ако собствеността е в ръцете на държавата, дисциплината, налагана от пазарната конкуренция, ще бъде отслабена, ако не и изцяло елиминирана. Когато държавните предприятия понасят загуби, те обикновено избягват или пренебрегват опасността от банкрут, с която биха се срещнали частните компании, изправени пред подобни загуби. Частната собственост има решаваща роля в прехода от командна към пазарна икономика, осигурявайки системата от стимули, необходима за ефективното функциониране на пазара. В контекста на частната собственост и пазарната конкуренция избягването на социално неприемливите несъответствия в разпределението на доходите е задача на обществения сектор и данъчната политика. Петият елемент – създаването на мрежа за социално осигуряване – е също от основно значение за успеха на прехода. Без него процесът на трансформация може да предизвика страх от голяма безработица, социално напрежение, политическа нестабилност и по този начин сериозно да го възпрепятства. В повечето командно-административни икономики социалната защита – срещу болест, неработоспособност, старост и безработица – обикновено е отговорност на държавните предприятия. В процеса на приватизацията тези отговорности вероятно ще се превърнат в една от главните функции на държавата, финансирани чрез данъците и застрахователните вноски. В началния етап на прехода данъчното облагане сигурно ще понесе основната тежест, въпреки че допълнителната тежест върху икономиката, свързана с развитието на системата за социално осигуряване, е по – малка отколкото обикновено се приема. Конвертируемостта на националната валута е последният елемент, който завършва процеса, като свързва вътрешния пазар и неговите цени, заплати, производителност и технологии с тези на международния пазар. Тази връзка създава възможност сравнителните разходи и сравнителните предимства да действат в полза на трансформиращата се икономика. В условията на конвертируема валута, тя може да определи онези стоки и услуги, които би могла да произвежда със сравнително ниски разходи спрямо разходите на другите страни, също и на онези стоки и услуги, които произвеждат с относително по - високи разходи. В резултат на това щ есе разшири износът на относително по – евтините стоки и вносът на относително по – скъпите. Ако другите елементи от пакета – и особено монетарната и фискалната дисциплина и пазарно определените цени – се осъществяват успешно, може да се премине към валутна конвертируемост с плаващ валутен курс. Тя може да се поддържа с минимални резерви от твърда валута противно на често срещаните аргументи за необходимост от значителни резерви като предварително условие за конвертируемостта. Взаимодействието и отношенията на взаимна подкрепа между тези шест елемента от процеса на трансформация са обобщени на фигура 8.1. Стрелките показват приноса на един елемент за ефективността на друг. (Например монетарната и фискалната реформа допринасят за ефективността на освобождаването на цените и заплатите.) Така процесът на трансформация на командно-административната непазарна икономика в пазарна икономика става много по – добре разбираем и обясним, отколкото обикновено се смята. Трансформацията е системен процес, обхващат взаимодействащите и взаимноподкрепящи се елементи, описани по – горе, а централна роля в него е отредена на държавата и обществената политика. Колкото и парадоксално да звучи, основната отговорност за създаването и разширяването на ролята на пазара и същевременното предефиниране и ограничаване на ролята на държавата лежи върху самата държава. (1) Монетарна реформа и контрол върху кредита (2) Фискална реформа и кнтрол върху бюджета 
  
 
(4) Приватизация, защита на правата на собственост, демонополизазия (5) Система на социална сигурност    
(3) Либерализиране на зените и запратите (6) Конвертируемост на националната валута Фигура 8.1 Елементи на трансформацията на командно-административните икономики Потенциалната роля на пазарните сили за подобряване функциите на държавното управление. Точно както новата правителствена политика или промените във старата могат да допринесат за подобряването на функционирането на пазара, така и пазарните процеси и стимули могат да допринесат за по – доброто функциониране на държавния (т.е. непазарния) сектор. С други думи, появата на непазарни дефекти може да се ограничи, ако в действията на държавата се въведат някои от елементите на пазара. Една от областите, в които се проявяват много от характерните непазарни дефекти, е националната отбрана. Разходите за оръжейни системи и военно оборудване за сухопътните войски, флота и военно въздушните сили през 1992 година възлизат на приблизително 65 милиарда долара, включително и разходите по доставката и развойната дейност.12 Те са често свързани с нарастването на разходите , неспазване на сроковете, а понякога и с недобро техническо изпълнение. Източниците на непазарни дефекти тук са многобройни, например стремежът на някои служби и командвания да максимализират бюджета си вместо да намалят разходите; непрекъснато повтарящ се модел на нарастващи и раздути разходи през периода на развитието и доставката на някои системи; несправедливата процедура за възлагане на поръчки и сключване на договори, основаваща се на прикрити или явни политически връзки между службите и компетентните комисии към Конгреса. Много често процесът на държавни поръчки за нуждите на военното производство на големи оръжейни системи се характеризира със създаването на фактически монопол от един единствен производител, който след първоначалните етапи на търгове и изпитания придобива основната отговорност за производството на конкретната оръжейна система. Ако само един производител поеме отговорността за производството на даден самолет, танк или ракетна система, резултатът ще бъде монополна позиция, която ще намали натиска за постигане на ефективност. Това от своя страна може да доведе до преразход на средства и неспазване на сроковете. За да се облекчи този проблем на пазара, състоящ се от един - единствен доставчик, може да се допусне конкуренция, която да упражни дисциплиниращ ефект. Могат да се обсъдят ако не решения, то поне различни мерки за преодоляване на този проблем. Например, дори и да е допусната държавна доставка от един-единствен производител, може би чрез различни средства е възможно да се запази конкуренцията надолу по веригата:
Друг пример за възможността да се въведе дисциплиниращият и стимулиращият ефект на пазарните сили в непазарните дейности от съвсем различна област е използването на образователни ваучери в рамките на системата на държавните училища. Може да се приеме като даденост, че образованието, особено началното и средното, е квазиобществено благо, защото освен индустриалната полза за всеки ученик, която ще е отразена в пазарната оценка на образованието, обществото като цяло също извлича определена полза от повишеното качество на образованието. Въпреки това струва си да се обсъди по какъв начин да се стимулират конкуренцията, експериментирането, иновациите и гъвкавостта в системата на държавните училища. Едно възможно решение е държавните училища, разположени в една и съща или в съседни области, да се състезават за ваучерите на отделните ученици и за включените в тях парични стипендии. По този начин бюджетите на училищата ще нарастват или намаляват в зависимост от спечелените или загубените ученици и свързаните с тях стипендии в резултат от качеството и привлекателността на предлаганите от тях учебни програми.14 Например, ако дадено начално или средно учебно заведение предлага засилено изучаване на английски език, естествени науки или математика и ако това повиши интереса към него , то тогава бюджетът му ще се увеличи със сумата на ваучерите, предлагани от учениците, записали се в него. В резултат на това училищата и системите от учебни заведения ще са стимулирани да въвеждат нови програми и методи на обучение, да експериментират и да се състезават помежду си и същевременно ще продължават да работят в рамките на системата от държавни училища. По този начин в институциите и процеса, които по принцип се характеризират със значителна инертност, ще се внесе някаква степен на потребителски суверенитет. Родителите ще бъдат явните арбитри в този процес, запазвайки си бремето на отговорността да преместват децата си от едно място на друго, поне в рамките на подгрупа на конкуриращи се училища. По този начин чрез осигуряването на известна доза суверенитет на потребителите в непазарната сфера на образованието ще бъдат внесени същият вид стимули и дисциплина, характерни обикновено за пазара и частния сектор. Контрааргументите, че потребителите – т.е. родителите - не са достатъчно добре информирани, за да упражняват такава отговорност, имат определени основания в краткосрочен, но не и в дългосрочен план. Но най – малкото, което може да се направи е да се експериментира с приложението на ваучерната система. Чарлс Шулце подчертава този общ подход като средство за подобряване функционирането на държавния сектор в своя та книга, не случайно озаглавена “Използването на частния интерес от обществото”.15 Същността на подхода е коренна промяна или най – малко преосмисляне на презумпцията, че социалната и икономическата реформа предполагат намеса от страна на държавата за преодоляване на недостатъците на пазара. Вместо това ефективността на реформите може понякога да зависи от навлизането на пазарните процеси във функционирането на обществения (или държавния) сектор. Както Шулце посочва, “ ние смятаме, че държавата може да се намеси в частния сектор, но не и обратното.”16 Чрез преодоляването на този предразсъдък могат да се реализират няколко сериозни предимства и вместо държавата да се намесва на пазара, да се въведат някои стимули и процеси в обществения сектор, подобни на тези при пазара. Едно от потенциалните предимства е ограничаването на необходимостта от бюрократизираното вмешателство и принудителна намеса на държавата в обществото като цяло. Друго възможно предимство е, че щ есе намали нуждата на държавата от информация, както и от подробен и често несъвършен приходно-разходен анализ, който ръководи нейната регулативна намеса. И накрая, пазарният подход в осъществяваната от правителството реформа ще осигури стимули за технологични промени в частния сектор в желани от обществото насоки и в такива сфери като контрол над замърсяването, намаляване на претовареното улично движение, по – чиста околна среда.17 Въпреки, че непреките и заобиколни начини за постигането на обществените цели притежават достатъчно предимства, за да бъдат предпочетени, обикновено те получават по – малко внимание от обществото, отколкото законодателното и административното регулиране. Според Шулце причината за това е, че законодателите и държавните служители не разбират как в действителност пазарът, конкуренцията и цените могат да предизвикат положителна промяна. Към това обяснение може да се прибави често срещаният личен интерес на лицата в законодателната власт и бюрократичната система от непазарните дейности под формата на пряка и организирана намеса, а не на непреки и заобиколни стимули, тъй като този избор осигурява по – голям бюджет, персонал, както и лично, професионално и политическо реализиране. Шулце предлага редица варианти за прилагане на този подход в действията на държавата – например подпомагане на висшето образование като се позволи на студентите да “купуват” образованието, което си изберат, вместо директно да се субсидират колежи и университети; емитиране на ваучери, позволяващи на отделните лица сами да си избират квалификационни и образователни програми, вместо прякото отпускане на средства за такива цели на учебните заведения и центровете за преквалификация; въвеждането на данък за емисията на шум и вредни химически емисии, вместо да се определят допустими равнища на замърсяване.Във всеки един от тези случаи се въвеждат квазипазарни елементи, които могат да стимулират адаптирането и обновяването на обществения сектор в по – ефективни и желани от обществото насоки. Антани Паскал показва в едно проучване на RAND как пазарните сили могат да участват в дейността на местното правителство чрез въвеждането на потребителски такси, които отчасти да заместят данъците, използвани за финансирането на някои обществени услуги.19 Друго приложение на този подход е създаването на “ приватизационен наблюдател “ - независима институция към правителството, която да определя кои от дейностите на държавата биха могли постепенно и успешно да се приватизират.20 Надзорната дейност ще е аналогична към тази, която Агенцията за международно развитие се опита да въведе в програмите си за чуждестранна помощ чрез “ икономически анализ на приватизационните проекти”. Целта на тази институция няма да бъде извършването на подробни маркетингови проучвания в полза на бъдещите инвеститори, а изготвянето на задоволителни анализи на приходите и разходите, свързани с приватизацията на някои дейности от обществения сектор, така че да се създадат условия за вземането на по – добри решения.21 Трябва да се отбележи, че въпросът за приватизацията може да се разглежда в два различни и несвързани помежду си аспекта. Единият се отнася до относителната ефективност на частната по отношение на държавната собственост и използването на активите, принадлежащи в момента на държавата. Другият е свързан с приходите на продажбата на държавна собственост за намаляването на равнището на дефицита във федералните бюджети. В досегашната дискусия акцентът беше поставен върху аспекта на ефективността. Аспектът за намаляването на бюджетния дефицит е не само по – различен, но и до голяма степен илюзорен – той е просто свързан с краткосрочна промяна в баланса на държавата (ако такъв съществува) при нищожен или никакъв ефект върху кредитните пазари, защото намаляването на кредитите за правителството ще се компенсира от еквивалентно нарастване на кредитите за частния сектор, с които той финансира участието си в процеса на приватизация на държавните активи. На пръв поглед идеята за “ приватизационен наблюдател” като институция и функция в правителството може да изглежда противоречива. Въпреки това, ако пазарният подход за стимулиране, разгледан във връзка с “ използването на частния интерес от обществото”, се съчетае с разумна степен на творческа находчивост на организацията, не е немислимо да се вгради една такава функция за оценка и реорганизация на действията на държавата. Нещо повече, възможностите за приложение на този подход биха нараснали, ако се разделят “ производствената” и “ финансиращата” функция по извършваните първоначално от държавния сектор дейности; производството би могло постепенно да се приватизира, като първоначално отговорността за неговото финансиране се поема от данъчната система. Експериментираното напоследък сключване на договори с частни лица за строителство и управление на затвори, финансирани от строго ограничените държавни бюджети, е пример за приложението на този модел.22 Пазарни и непазарни системи: дилеми и клопки Както бе отбелязано по – рано, изборът между пазара и държавата не е въпрос на избор между две алтернативи, а въпрос на степенуване. От гледна точка на икономическите и социални функции и резултати на възприетата вследствие от този избор система това степенуване има съществено значение. Колкото повече системният избор е в полза на пазара, толкова по – силно ще е подложена системата на клопките и дефектите на пазара, а колкото повече изборът е в полза на непазарния сектор, толкова по – често системата ще се среща с клопките и дефектите, характерни за държавата. От гледна точка на ефективното икономическо функциониране данните убедително показват, че недостатъците на държавата преобладават над тези, свързани с пазара. Пазарните системи просто и решително функционират по – добре от непазарните ,разглеждани статично и динамично, а същевременно и по отношение както на краткосрочната алокативна ефективност, така и на дългосрочния икономически растеж. Привържениците на непазарната система обаче, отхвърлят тези изводи, като посочват, че другите измерения на функционирането на системата – като например социална справедливост, участие на обществото и отговорност – са поне толкова важни, колкото са ефективността и икономическият разстеж. Според тях, ако се изхожда от тези критерии, непазарната система ще се конкурира с пазарната при много по – благоприятни условия както в абсолютен, така и в относителен смисъл. Тук аз не се опитвам да разреша този въпрос. Все пак изглежда очевидно, че поне що се отнася до най – крайните варианти на избора на непазарна система, функционирането им според тези неикономически критерии варира от лошо до отчайващо. За основа на тази преценка служат данните за двата най - крайни варианта на избора на непазарна система, а именно развитието на Северна Корея и на бившия СССР през десетилетията, предшестващи разпадането му в 1992 година – две национални системи, контролирани най – строго и всеобхватно от непазарни институции и процеси. Например по отношение на социална справедливост, тези системи лансираха една декларативна политика за безкласово общество, макар че всъщност неравенството в жизнения стандарт, привилегиите и властта за управляващата номенклатура и широките маси в бившия СССР и Северна Корея вероятно надхвърля разликата между най – богатите американци от “ Форбс 400” и средния работник в САЩ. По отношение на стандартите за социална справедливост статистическите данни за здравеопазване, жилищно строителство дълголетие разкриват изненадващо влошаване на условията за населението на СССР. В същото време номенклатурата получава медицинско обслужване на най – високо ниво.23 По – трудно е да се направи сравнителна оценка на относителните постижения на Северна и Южна Корея, защото достъпът до съответните показатели е ограничен. Въпреки това като цяло сравнението между предимно пазарно-ориентираната Южна Корея и силно централизираната Северна Корея показва черти, подобни на тези, цитирани от добре информирани източници, сравняващи САЩ и бившия СССР. Икономическият растеж и развитие на Южна Корея значително изпреварват това на Северна Корея. Нещо повече, в Северна Корея разделението между управляващата политическа и военна класа и населението по отношение на власт, привилегии и условия за живот е много по – силно, отколкото неравенството в разделението в Южна Корея.24 Казаното дотук не означава, че бъдещето на пазарните системи е безоблачно. Техните проблеми, макар и доста различни ,са огромни. Клопките и дилемите пред пазарните и непазарните системи са заложени в техните основополагащи политически принципи и институции: в институциите на плуралистичната капиталистическа демокрация в случая на американската политическа икономия или пък в институциите на централизираната командна олигархия, характерна за СССР преди разпадането му и продължаваща да господства в Китай. Ефективното функциониране на пазарната система може да бъде сериозно подкопано от плуралистичните демократични процеси. Подкопаването е резултат от стимулите, които тези процеси създават за постоянно засилващата се намеса на непазарните сили в ефективното функциониране на пазара. Тези стимули са резултат от разделянето или прекъсването на връзката между облагодетелстваните от държавните програми и тези, които осигуряват нужните средства за тяхното реализиране. Класическият проблем за пазарните използвачи е един особен случай на такова прекъсване на връзката: ползите се получават независимо от това дали някой е платил за това и следователно, стимулът доброволно да се плаща дължимото е отслабен. В предишните глави разгледахме двата отделни аспекта на това явление: прекъсване на връзката на микро– и макроравнище.На макроравнище това създава политически възможности и икономически стимули за разширяване на преразпределителните програми. Докато на микроравнище разделението означава, че добре организираното малцинство може да експлоатира мнозинството, то на макроравнище това означава, че мнозинството може да експлоатира малцинството. При отсъствието на самоограничения от страна на мнозинството прекъсването на връзката на макроравнище може да подкопае основните източници на инвестиции, иновации и растеж, ако стимулите за мнозинството да се преразпределя отслабят желанието на малцинството да инвестира, да осъществява иновации и да разширява производството. Това не означава, че се отрича обратното предположение, че ограничаването на влиянието на малцинството може да е от съществено значение, за да се осигури поддържането на задоволителна социална хармония в една пазарно ориентирана политико-икономическа система.25 Както бе отбелязано, огромното нарастване на различните социални програми в САЩ и Западна Европа от средата на 60-те години насам е отражение на това явление. Благодарение на него вероятно половината от населението на САЩ разчита поне отчасти на федерална помощ в една или друга форма.26 Съответните цифри за Западна Европа бяха показали още по – голяма зависимост на голяма част от населението от трансферите на дохода, осъществявани от по – влиятелното общество. Резултатът от тези тенденции може да бъде подкопаването на ефективното функциониране на пазарната система. За периода от началото на 70–те до началото на 80–те години темповете на икономически растеж в Западна Европа като цяло спаднаха, преди да се възстановят леко в края на 80-те. За същия период в страните от Европейската икономическа общност разходите за обществения сектор нараснаха от по – малко от 40% от БНП до почти 50% в началото на 80-те, за да се стабилизират на 48% през 1989 година. В същото време нарастването на реалните работни заплати в Западна Европа е с около 1/3 по – голямо в сравнение с това на САЩ, въпреки че производителността относително изостава. Нарастването на реалните заплати допринесе за рязкото увеличаване на безработицата в Европа и последвалия по – бавен икономически разстеж. Докато през периода 1975-1990 година заетостта в Западна Европа на практика остава непроменена, безработицата нараства от 4-5% на 10%. За разлика от това в САЩ заетостта нараства с 18 милиона работни места.27 Така плуралистичните и капиталистични пазарни системи на западните демокрации се изправят пред сериозни дилеми и деформации. Сред главните причини за това са: първо, пренебрегването на времевите аспекти от страна на избраните от народа държавни служители, действащи под натиска на относителните кратки периоди от време между предизборните кампании. Второ, разграничаването между облагодетелстваните от непазарните програми и тези, които плащат за тях, което често води до засилването на стимулите за разширяването на тези програми вместо за тяхното ограничаване. В резултат на това се предприемат нови или се разширяват старите програми, въпреки че те могат да са неефективни в микроикономически аспект (например тарифи, минимални изкупни цени на селскостопанската продукция, импортни квоти и други рестрикции), а също и несправедливи, тъй като предоставят привилегии и допълнителни печалби на политически ефективните групи и налагат по – големи разходи на по – малко ефективните. Някои от тези програми могат да се разраснат до такава степен, че да станат неефективни в динамичен аспект (например различните социални програми в САЩ), като подкопаят стимулите, от които зависи дългосрочният икономически растеж. Въпреки всичко, съществува потенциална, макар и несъвършена и несигурна възможност за решаването или най – малко облекчаването на тези проблеми с помощта на демократичния процес. Този процес позволява на опонентите и жертвите, които са най – често гласоподавателите и данъкоплатците като цяло, да мобилизират своите неорганизирани интереси, за да отхвърлят онези проблеми и политики, които могат да се провалят поради прекомерното си разрастване или неправилната си насоченост. По този начин политическият пазар предоставя възможност за премахване на късогледството и деформациите в самия политически процес. Нещо подобно се случва на практика при промяна на политическата линия, възприета в резултат на избора на Роналд Рейгън през ноември 1980 година, а после и през ноември 1984 година в САЩ, както и по време на мандата на Консервативната партия във Великобритания през 1979 година и отново, макар и не толкова рязко, през 1992 година. В резултат на същия процес, но не на национално, на щатско равнище по инициатива на гражданите в Калифорния, Масачусетс и други щати бяха приети закони, които намалиха равнището на данъците върху собствеността и поставиха горна граница за последващото им увеличение. Дилемите и клопките на непазарните системи, свързани с техните централно командвани олигархии са още по – големи от тези, които застрашават пазарните системи. Тези дилеми са породени от фундаменталните диалектически противоречия, които са специфични и вътрешноприсъщи за непазарните системи. Непазарните системи са изправени пред една дилема, която произтича от конфликта между политическите искания за централизиран контрол и икономическата потребност от децентрализация, конкуренция, нововъведения и експериментиране, произтичаща пряко от нарастващата комплектност, разнообразие и мултиплициращи се възможности на съвременните икономики. Модерните технологии насърчават овладяването, анализирането и интерпретирането на изобилието от налична информация за алтернативни методи на производство, нови продукти и услуги, алтернативни системи на разпределение, нови способи за използване и икономия на ресурси, както и многобройни, ако не безкрайни възможности за експериментиране. Пазарите и цените, които те генерират, осигуряват богати и непрекъснато осъвременявани източници на икономическа информация, която централизираната и командна непазарна система потиска и отбягва. Съществува логична, а и емпирично доказана причина за това, че децентрализираното пазарно взимане на решенията реагира по – ефективно на предизвикателствата и възможностите, предложени от новите технологии, отколкото централизираното, непазарно вземане на решения. Политическата икономия на командната система концентрира и централизира този процес в познатата институционална триада, характерна за тази система, а именно – една-единствена управляваща партия, апарат за държавна сигурност и армия. На практика, както и на теория формалното “ правителство” действа като административен агент на споменатите елитни институции, направляващи кормилото на централизираната политическа власт. Този модел поражда огромно напрежение: от едната страна е концентрацията и централизацията на властта, необходими за осъществяване на политически контрол, а от другата – разсейването на процеса на вземане на решения, необходими за постигането на икономическа ефективност и технически прогрес. Последиците от това противоречие се появиха в резултатите на централно планираните стопански системи през последните десетилетия. Тези икономики се характеризираха с непрекъснато спадащи темпове на растеж, увеличена капиталоемкост на производството, ниска производителност на факторите на производството и намаляващи или почти стагниращи критерии на потребление, здравеопазване и дълголетие. Китай е едно от редките изключения от тази тенденция. Неговия експеримент с “ пазарния социализъм” и децентрализираното вземане на решения чрез използването на пазарните цени поне отчасти като ръководство при вземането на широк спектър от решения за разпределението на ресурсите се оказа определено успешен. Остава да се види дали комунистическата партия ще успее да създаде и поддържа ефективна и трайна комбинация от легитимност и контрол, ако вгради някои важни елементи на пазарната система в това, което от идеологическа гледна точка и по своята същност е непазарна система от най – чист вид. Нещо повече, в определен смисъл терминът пазарен социализъм е един оксиморен. Докато в основата на социализма стои колективната собственост върху средствата за производство, а също и тяхното колективно използване, то идеята за пазара се изгражда върху презумпцията, че собствеността и използването на ресурсите се управлява от конкуренцията, цените, правото на собственост и натрупването на капитал. В обобщение централно планираните непазарни олигархии са изправени пред диалектически противоречия в политически, идеологически, технологичен и икономически аспект. В резултат на това те се разпаднаха в Източна Европа и СССР, имат несигурно бъдеще в Китай и Северна Корея и не се ползват с особена подкрепа в страните от Третия свят. Поради крайната концентрация на политическа власт, тези системи не дават възможност за положителни промени за разлика от капиталистическите плуралистични демокрации, където тя е гарантирана от един по – отворен и конкурентен политически процес. Този процес оздравява както потенциални оздравителни мерки, така и своеобразен социален лакмус. При отсъствието му централните планови власти в непазарните системи ще бъдат с вързани решения от своите собствени решения и действия, а възможността за съвременни корекции ще е изключителна. Структурата на такива системи отрича дискусията, експеримента и постепенната реформа и поради това те са обречени, от една страна, на стагнация и западане, а от друга – на бурни социални промени. Историческите събития в Източна Европа и бившия СССР от края на 80-те и началото на 90-те години са убедителна илюстрация на това. Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 2.62 Mb. Сподели с приятели:
|