ТРЕТА ЧАСТ КАКВО КАЗАХА НЕПАЛСКИТЕ И ТИБЕТСКИТЕ ЛАМИ?

От Делхи пристигнахме със самолет в Катманду - столицата на 1 Непал. На летището ни посрещнаха Валери Лобанков и Валенти­на Яковлева, които вече повече от седмица подготвяха условията за нашата експедиция. Заедно с тях беше и Шесканд Ариел - еди­ният от непалските участници, известен местен физик, преподавател в Непалския университет. Беше ни препоръчан като човек, до- Ц бре запознат с тибетската религия и способен да я анализира от позициите на съвременната физика. Той владееше добре английски.

Валери, Шесканд и Валентина бяха уредили няколко срещи с интересни за нас хора, но ни предупредиха, че най-вероятно труд­но ще предразположим тибетските лами към откровен диалог. Повечето от тях бяха емигрирали в Непал след 1949 г., когато Тибет е присъединен към Китай. Репресиите на китайските комунисти бяха оставили тежки спомени сред духовниците. Естествено беше недоверието им към хора, интересуващи се от техните знания, тъй като те бяха свързани с трагичното им минало.

Първата ни среща беше с изтъкнатия учител по медитация Шамбу Тхапа - ръководител на Център по медитация в Катманду. По думите на Шесканд той не притежавал задълбочените знания, присъщи на ламите, но всекидневно провеждал сеанси по медита­ция и въвеждал хората в състояние на сомати.

Господин Шамбу Тхапа ни определи среща в дома си. Още от първите минути той погледна на нас като към обучаващи се в ме- I датиране. Опитите ни да насочим разговора към по-научен стил не постигаха успех. Учителят невъзмутимо ни четеше лекция за роля­та на медитацията, като използваше сложни формулировки от ти­па на: „Очите на мъдростта са очи, които могат да обяснят и видят качество във всичко, за да опознаят себе си отвътре задълбочено и да определят житейската цел, за миролюбивия характер на коя­то не трябва да съществуват никакви съмнения."

Отначало записвах думите му, но после престанах, просто не | можех да проследя хода на мисълта му, а и той постоянно повтаря­ше: „Do you follow my mind?", т.е. „Следиш ли мисълта ми?". За- | давайки въпроса „Do you follow my mind?", правеше пауза и настойчиво те гледаше в очите, очаквайки отговор. Отначало аз все­ки път отговарях „Yes" и също се взирах в очите му. После преста­нах, понеже паразитната фраза се повтаряше твърде често.

Едва по-късно осъзнах, че омръзналото ми „Do you follow my mind?" не е паразитна фраза, а начин да бъдеш въведен в състоя­ние на медитация. Тя не позволява на човек да се разсейва и той стриктно следи мислите на учителя си. Аз обаче не исках да изпа­дам в медитация, а да разбера как тя спомага за влизането в сома­ти. И тогава приложих метода на самия учител. Улучил подходя­щия момент, ясно и високо му зададох въпрос и веднага допълних „Do you follow my mind?", като проницателно го погледнах в очи­те. Той бе принуден да отговори „Yes". След като повторих някол­ко пъти този трик, разбрах, че най-после бях успял да прекъсна не­спирния поток на обучаващата проповед и да насоча разговора към нормално събеседване по научни въпроси.

Учителят разказа, че чрез медитацията се достига до сомати, че тя е възникнала в Тибет и оттук се е разпространила в целия свят.

Медитирайки, човек влиза навътре в своята душа. При това е способен да усеща всяка част от тялото си, дори да почувства и проследи промените, извършващи се в организма за частица от се­кундата. В състояние на медитация човек започва да разбира жи-

вота по-задълбочено, може да открие собствения си път в него и да осъзнае, че тялото е само инструмент на душата. След медита­ция той стига до убеждението, че не си струва да се впрягаш зара­ди материалните страни на битието, например заради пари, в ре­зултат на което става по-миролюбив. Основната цел на медитаци­ята е миролюбието.

Позволете ми да се отклоня за малко и да ви преразкажа мнени­ето на господин Сингх, който работи в школата Ошо в град Пуна (Индия).

Съществуват 112 вида медитация. За всеки човек е под­ходящ различен вид. Медитацията е преход от едно прост­ранство в друго. Важен момент в нея е „мълчанието" или „пропадането". Ако по време на разговор човек замлъкне, концентрирайки вниманието си върху своето мълчание, мо­же да усети „пропадането". Продължи ли 4-5 секунди, мо­же да усети интуицията. Интуицията е 100% истина, не е мисловен процес, а нещо като подсказване. Ако „ пропадане­то " достигне 28 секунди, човек се приближава към състоя­нието сомати, т.е. започва да вижда тялото си отстрани. Обикновено се медитира в позата на Буда. Господин Шамбу Тхапа формулира три стадия на медитация:

1. Селла, когато се навлиза дълбоко в морала.

2. Сомати, когато душата излиза от тялото, а то изпада в камен-но-неподвижно състояние.

3. Пражна, когато се достига истинската мъдрост в осъзнаване­то на живота и мирозрението.

- Какви са особеностите на медитацията при изпадането в състояние на сомати? „Do you follow my mind?" - попитах аз.

- Yes - отговори учителят по медитация. - За да постигнеш со­мати, трябва да се освободиш от отрицателната душевна енергия. Много е важно душата и тялото да са свободни от всичко негатив­но. В Америка проучват възможностите как да консервират тела за години напред, за да може после човекът да оживее, но не отчи­тат факта, че запазването на тялото чрез сомати е постижимо само след като се освободи негативната енергия.

- А какъв е механизмът за освобождаване на отрицателната ду­шевна енергия?

- Този механизъм е свързан с концентрирането на ума по вре-

ме на вдишването и издишването. Дишането е движение навътре и навън, върху което трябва да се концентрираме, като се убеждава­ме, че вдишването е живот, а издишването - смърт, а ти самият се намираш в кръговрата на живота и смъртта...

- Това е в съгласие със SoHm - великия принцип, свързан с ди­шането през носа? - прекъснах го аз.

- Слабо познавам SoHm. По този въпрос знаят повече в Индия - отговори учителят.

- Основният смисъл на SoHm - не млъквах аз - е в посланието „реализирайте се сами" - както индивидуално, така и заедно. Мо­же би в процеса на медитация (с цел да се изпадне в сомати) умът се концентрира върху самореализацията на човека - и в земния живот (вдишване), и след смъртта (издишване). С други думи, чо­век се концентрира върху мисълта: „Реализирам се сам, реализи­рам се сам приживе и след смъртта, за да достигна висшата цел -мъдростта." Животът се асоциира с вдишването, а смъртта - с из­дишването...

- Да, така е - каза учителят, - наистина свързваме вдишването със земния живот, ,а издишването — със смъртта. И е вярно, че се опитваме да се самореализираме, понеже висшата форма на осъ­ществяване за всеки човек е мъдростта. А да стигнеш до мъдрост­та (в смисъл да умееш да анализираш душата) можеш само чрез сомати.

- Трудно ли е да изпаднеш в дълбоко сомати, когато пулсът спира, метаболизмът спада до нула, а тялото е в състояние на ка­менна неподвижност?

- Много е трудно - отговори учителят, - далеч не всеки може да го постигне. Способни са неколцина избраници.

- Защо? Кой ги е посочил?

- Обикновено в школите по медитация хората изпадат в състо­яние на сомати по три пъти на ден и престояват не повече от час. Сомати само ще ти каже колко дълго можеш да пребиваваш в това състояние...

- Как да разбирам, че сомати само определя продължителност­та? - учудих се аз.

- Освободената от тялото душа влиза в контакт с други души и с Висшия разум. Там се взима решение колко дълго даденият чо­век може да остане в сомати.

- Каква роля играе телесното здравословно състояние за удължаването на сомати?

- Има известно значение, но по-важно е температурата да е ниска - така тялото, изпаднало в сомати, се запазва по-добре. То трябва да е освободено от негативизъм, душата не бива да е в плен на отрицателната енергия. Само човек, изчистил в себе си негатив­ното, може да разчита на по-продължително сомати. Общо взето, ролята на тялото е малка, то е само инструмент на душата. „Do you follow my mind?" -г попита учителят.

- Yes. Аз така разбирам думите ви - удължаването на времет­раенето на сомати до хиляди и милиони години може да означава, че се поддържа Генофонд на човечеството в случай на глобална ка­тастрофа. В този смисъл хората, изпаднали в дълбоко и продължи­телно сомати, са обречени да станат прародители на нова дивилизация. Те са приели да участват в опита за оцеляване при променени условия на Земята. „Do you follow my mind?"

- Yes — отговори учителят.

- Естествено - продължих аз, - не всеки е допускан до най-продължителното сомати, което би му позволило да стане праро­дител. Да бъдеш представител на Генофонда на човечеството е твърде отговорно! Те са избраници. Душите им задължително са освободени от отрицателна душевна енергия, т.е. не съдържат не­гативно заредени торзионни полета. Телата им трябва да са здра­ви, защото всяко заболяване натоварва с отрицателен заряд. Потвърждение на казаното открихме в офталмогеометричните параметри - „лошият малък триъгълник" - за проявите на злоба и болести. Напълно разбираемо е, че Висшият разум, т.е. Всеобщо­то информационно пространство, анализирайки дадена душа, дава или не дава разрешение. Да изпаднеш в дълбоко сомати и да ста­неш представител на Генофонда на човечеството е възвишена духовна цел. Ето защо в него попадат само достойни хора.

- Да - отговори учителят. - Бих искал да добавя само, че при пражката (като висша степен на медитация) се осъзнават смисълът на земното съществуване и целевите характеристики на личност­та. „Do you follow my mind?"

После учителят дръпна реч, от която абсолютно нищо не раз­брах, дотолкова изобилстваше с абстрактни понятия. Европейски­ят ми мозък трудно схващаше смисъла им.

- Състоянието на клинична смърт - попитах накрая - не е ли нещо подобно на сомати?

- Вярно е, че душата напуска тялото при клинична смърт, но то не е предварително подготвено, както при сомати и не издържа дълго в консервиран вид - отговори учителят.

Тогава му разказах интересен случай от моята работа. При мен като директор на института се приближи сътрудничка, която рабо­теше като шивачка. Тя сподели, че преди седмица изпаднала в кли­нична смърт след внезапен шок и в това състояние видяла мина­лото и бъдещето. Помоли ме да й разреша да се запише в курс по ясновидство. Разреших й, след което на шега пуснах заповед: „Сътрудничката Л. Иванова да бъде преназначена от длъжност шивачка на длъжност ясновидец към института със същото трудо­во възнаграждение. Да се съгласува с главния счетоводител и зам.-директора по въпросите на науката."

След като пратих заповедта в „Личен състав", зачаках с нетърпение развоя на събитията. Завеждащата „Личен състав" -умна жена с висше образование, оформи заповедта и ми я донесе за подпис.

- Към кой отдел да причислим Иванова като ясновидка?

- Съгласувайте проблема със счетоводството и зам.-директора по въпросите на науката.

След броени минути по телефона се обади главната счетоводи­телка.

- По коя тарифа да начисляваме заплатата на институтската яс­новидка? В документите не е посочена подобна длъжност...

Казах й да реши проблема със зам.- директора по въпросите на науката.

След половин час при мен дойде зам.-директорът:

- Усещам, че искате да назначите шивачката-ясновидка в моя отдел. Веднага ще ви кажа, че се съмнявам в способностите й. Ос­вен това нейните пророчества могат да попречат на научния ана­лиз...

В този миг не издържах и си признах, че съм се пошегувал. Всички вкупом се смяхме от сърце. Учудващото беше, че в наша­та бюрократична държава от европейски тип шефската дума, осо­бено поднесена като писмена заповед, се възприема безусловно. Никой по веригата не се замисли за какво му е на един очен институт ясновидка? Какво ще предсказва - дали операцията ще е ус­пешна или не?

От друга страна, прояви се слабата осведоменост на нашите хо­ра по въпросите на религията и окултните науки - за тях обикно­вената дума ясновидка често се асоциира с нещо като координа­тор. Съмнение предизвикваше само фактът, че с подобна длъжност се удостоява шивачка!

- Не можеш да работиш като ясновидец, трябва да бъдеш такъв - каза в отговор учителят по медитация.

Усещах, че и на него му убягва хуморът в тази история. Източ­ният духовник също не винаги ни разбираше добре, както и ние не- го.

- Не бихте ли ни демонстрирали медитация с преминаване в сомати? - попитах аз.

- Не е възможно по поръчка - категорично отговори учителят. Сега вече го разбрахме до известна степен.

И тъй, в резултат от срещата уточнихме пътищата, по които се „влиза" в сомати, изяснихме, че само силните и чисти хора могат да изпадат в подобно състояние. Очертаха се също и разликите между сомати и клиничната смърт.

Напълно разбираемо е, че ние като медици се вълнувахме от въпроса за въздействието върху душата и тялото и възвръщането към живота, т.е. съживяването на човека.

Възможно ли е да се съживи човек?

Навярно мнозина си спомнят как Исус Христос с едно махва-не на ръката съживява или лекува хора. Как да си обясним него­вите чудеса в светлината на знанията, получени досега от експе­дицията, съобразявайки се и със съвременните научни постиже­ния?

Исус Христос може би е имал душа от предишна цивилизация и по-висок психоенергетичен потенциал. Със своите мощни пози­тивни торзионни полета той е пренасочвал в позитивната посока негативно ориентираните торзионни полета, характерни за болестта и смъртта. Произнасяйки свещените слова, той е осво­бождавал душата и тялото на човека от негативната пси­хична енергия. Освобожда­ването на астралното тяло на душата от негативно зареде­ните торзионни полета е оказвало влияние на метаболизма на тъканите и така е благоприятствало оздравя­ването на организма. Духът, напуснал тялото след смъртта, може да се върне в организма и да го съживи, ако степента на деструктивните (разрушителните) изме­нения не е толкова голяма. Изглежда екстрасенсите и другите подобни целители използват същия принцип.

Каква сила е използвал Исус Христос, за да се бори с негатив­ната психична енергия? По какво се отличава съживяването от из­лизането от сомати? Какви са предпоставките и механизмите за връщането на духа в тялото?

Непалският участник в експедицията Шесканд Ариел ни пре­поръча да се срещнем с г-н Мин Бахадур Шакя - най-изтъкнатия специалист в областта на състраданието. По това време не можех дори да предположа, че едно банално от битова гледна точка поня­тие като състраданието играе толкова съществена роля не само при лечението на болестите, но и при въпросите, свързани с живо­та и смъртта.

- Какво общо има състраданието? - попитахме в хор Шесканд.

- Състраданието е велика наука на Изток. Като се срещнете с него, ще се убедите - отговори Шесканд.

Г-н Мин беше нисък, дружелюбен, добре говореше английски. Не си поставяхме за цел да изучим неговата наука, затова му зада­вахме конкретни и точни въпроси. Г-н Мин точно и ясно отговаря­ше.

Когато изложихме същността на хипотезата си и показахме ри­сунката на хипотетичния атлант, той веднага възкликна:

- Страдащи очи. Той има очи на страдалец...

- Защо?

- Имам голям опит. Веднага мога да различа страдащите очи. Какво ви говоря, та вие сте специалист. Сигурно разбирате как го усещам - очите са притворени, стават зли...Ето, вие споменахте „зъл триъгълник", аз пък сякаш го виждам... Но злобата е услов­на. По-скоро това е негодувание, предизвикано от страданието.

- Не, не е Буда - отговори г-н Мин. - Той е древен, много дре­вен човек.

- Защо тогава страда? Каква е причината? Може би е излязъл от сомати след хиляди години, видял е променилите се условия на планетата, променилите се хора?... Може би е бил един от най-ранните пророци?

- Сомати също е страдание - произнесе г-н Мин, сякаш не бе­ше чул поредицата от въпроси, взе рисунката на хипотетичния ат­лант, погледна я внимателно и промълви: - Това не са точно стра­дащи, а състрадателни очи. Този човек е пребивавал в сомати и току-що е излязъл от него. Много силен човек, невероятно силен. Притежава огромна сила на състрадание.

- А какво е сила на състрадание?

- Състраданието е най-мощната добра душевна сила. Ролята й е огромна за човека, за неговите добри дела - отговори г-н Мин.

- Може ли да смятаме, че когато например Исус Христос е съживявал или изцелявал даден човек, е използвал силата на състраданието?

- Да, така е, само силата на състраданието може да прогони от­рицателните душевни сили. Състраданието у хората в глобален мащаб играе голяма роля за запазването на човечеството.

- Бихте ли изложили основните постулати на учението?

- Можем да отделим два аспекта на състраданието: състрада­ние с мъдрост и състрадание без мъдрост - започна г-н Мин. -Вторият аспект води до ревност, завист, злоба. Всички познаваме силата на ревността - колко войни са се водили заради нея...

- Каква е връзката на състраданието със сомати?

- В сомати се изпада чрез медитация, като се прогонват от ду­шата и тялото отрицателните сили. Те могат да бъдат изтласкани чрез силата на състраданието. Това е много важно - силата на състраданието е способна да прогони негативните сили и да про­чисти душата и тялото.

- Към кого се проявява състрадание?

- Има два вида: състрадание към определен субект и състрада­ние изобщо. Първият вид може да излекува даден човек, да го съживи или да го въведе в сравнително кратковременно сомати. Вторият вид е състрадание към човечеството изобщо, грижа за не­говата съдба. Този вид състрадание може да въвежда в дълбоко со­мати, когато тялото ще се съхранява хиляди и милиони години.

- Ако правилно съм разбрал, излиза, че добрата сила на състра­данието е с универсален характер. Тя може да се окаже лечебен фактор, да върне духа в тялото - да го съживи, а така също да въведе индивида в състояние на сомати, включително и до дълбо­ко сомати, имащо за цел включването му в Генофонда на човече­ството. Изглежда силата на състраданието пренасочва негативни­те торзионни полета на душата в положителна посока. Как обаче да увеличим силата на състраданието, за да оказва тя по-осезаем лечебен ефект?

- Тук е важно да се разграничава истинското състрадание от не­истинското - отбеляза г-н Мин. - Мнозина се правят, че изпитват състрадание, но всъщност то е само привидно и не притежава пси­хична и лечебна сила. Истинското състрадание е огромна добра сила. В моята школа преподавам състрадание и учениците ми, ко­ито са се научили да изпитват истинско състрадание, оказват по­ложително и лечебно въздействие върху околните, на човек му е приятно да общува с тях.

- Прав сте - казах аз, - всеки е забелязвал в живота си прояви на истинското състрадание. Като хирург зная, че при пациент, чи­ито роднини изпитват състрадание и се грижат за него, раната за­раства по-бързо и се постига по-добър ефект. Очевидно добрата сила на състраданието пренасочва негативните торзионните поле­та на болестта.

- Майка ми - намеси се и Валентина Яковлева - в детството ми никога не ме лекуваше с лекарства. Тя сядаше до мен, гледаше ме

с добрите си очи и казваше: „Дъще, ще ти помогна с любовта си."

- Точно така, ето това е проява на силата на истинското състрадание - подкрепи я г-н Мин.

- Нас като медици - продължих аз - особено ни интересува възможността за съживяване на човека. Доколкото разбрах, сила­та на истинското състрадание е способна да прогони дори от мъртвото тяло негативната психична енергия, след което духът може да се върне в него. Например Олег Адамов, известен в града ни като опитен лечител, казваше, че мъртвото човешко тяло при­тежава биополе, осезаемо за екстрасенса. Но то излъчва абсолютна патология, твърдеше той. Оттук следва, че не всички елементи на душата, без които функционирането на тялото е невъзможно (астралното тяло), го напускат веднага след смъртта. Кажете, мо­же ли с помощта на състраданието да се хармонизира патологич­ното биополе на починал човек и духът му да бъде върнат в тяло­то, т.е. да бъде съживен?

- За да ми повярвате, че действително е възможно, ще ви дам пример...

- Извинете - прекъснах го аз, - имате предвид съживяване след клинична смърт, която продължава 3-5 минути, или съживяване в доста по-късен период след смъртта?

- Имам предвид съживяване в по-късен срок, например до че­тири денонощия след смъртта.

- Какъв пример искахте да ми дадете?

- Той е широко известен в Индия, Непал и Тибет. Разказан е от индийския майстор Пабмасанбута. Както пише той, в Катманду пристигнала една жена, за да изучи характера на духовните школи на Непал. Жената била йога. Казали й, че преди почти един ден синът на известен в града човек е умрял от побой, нанесен му от полицай. Тя се приближила към тялото на умрелия, което за късмет било положено в прохладно място - в дълбокото мазе на къщата, и провела сеанс за въздействие върху мъртвото тяло с по­мощта на йогийската сила. Мисля, че тя е използвала силата на състраданието, която при нея е била твърде мощна. След този се­анс младият човек се съживил. Разбира се, дълго боледувал, но ра­ните му зараствали след побоя. За случая узнали мнозина.

- Сигурно той е изпаднал в травматичен шок поради болката, в резултат на който е починал - не се стърпях аз. - Сигурно по тя­лото му не е имало тежки травми, например разкъсване на по-го­леми кръвоносни съдове, разрушаване на главния мозък и т. н. В противен случай духът не би се върнал в тяло, което не е способ­но да функционира.

- Ако тялото е твърде травмирано в резултат на удари или бо­лест и не може да функционира, духът никога няма да се върне в него. Какво представлява тялото? То е „инструмент на душата". Ако този „инструмент", образно казано, е поправен, духът може да се върне в него. Ако „инструментът" обаче е негоден, духът ня­ма да се върне - прекалено много ще страда. Освободеният от тя­лото дух не се връща лесно обратно. Духът е свободен, той вече не цени толкова тялото, защото е безсмъртен и има пред себе си безкрайно множество животи, т.е. превъплъщения. Вие, европей­ците, не разбирате, че човекът е преди всичко дух, а не тяло... -обясняваше г-н Мин.

- Но ролята на тялото не бива да се подценява! То е създадено след продължителна еволюция и ако използвам вашето сравнение, е доста сложен и скъпо струващ „инструмент"...

- Не бива да се подценява ролята на тялото при сомати -прекъсна ме г-н Мин.

- Ясно е, че в сомати изпадат само здрави хора - най-качествените „инструменти на душата", очистени от негативната психична енергия. А и човешките тела в това състояние изпълняват велика роля, формирайки Генофонда на човечеството.

- Разликата е там, че при сомати духът не се стреми да се превъплъти в друго тяло, а чака да се върне в собственото си. Той запазва връзката си точно с това тяло в продължение на стотици, хиляди и милиони години. Когато се вземе решение духът да се върне в тялото, то се съживява - каза г-н Мин.

- Кой решава кога духът е длъжен да се върне в тялото?

- Висшият разум. При това се вземат под внимание много фак­тори. Условията за живот на планетата, състоянието на тялото и т.н. Духът също активно участва в решението.

- В окултната литература, по-точно при Елена Блаватская, съществува понятието сребърна нишка, която съединява духа с починалото тяло в продължение на определено време. Ако сребърната нишка се скъса, духът няма как да намери тялото. Мо­же ли сребърната нишка да се запазва хиляди и милиони години в състояние на сомати? - попита Валери Лобанков.

- Да, при сомати духът постоянно е свързан със своето тяло, независимо от времето - поясни г-н Мин.

- Колко време духът е свързан с тялото след физическата му смърт? - попитах аз.

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но зная, че само в продължение на четири денонощия след смъртта човек може да бъде съживен, като мъртвото тяло не бива да е замразявано, както обикновено правят в моргите, нито да е положено на топло. Про­цесът на замразяване на мъртвото тяло води до разрушаване на клетките от кристалчетата на леда, а на топло - бързо се разлага. И в двата случая няма как да се пристъпи към съживяване.

- Коя температура е оптимална за запазване на умрялото тяло в продължение на четири денонощия, за да се надяваме на съживя­ване? - попита Валери Лобанков.

- Температура, близка до нулата...

- Великият руски офталмолог Владимир Петрович Филатов е използвал при отстраняването на очно перде трансплантант от трупна човешка роговица, запазена в продължение на 3-4 дни при температура от +4°С. Интересно, дали в основата на този факт не лежи същият принцип, за който споменавате вие? Между другото

Владимир Филатов беше във висша степен религиозно образован човек.

— Възможно е - отговори г-н Мин. - Имайте предвид, че темпе­ратурата, близка до нулата, е задължително условие, за да се запа­зи тялото в състояние на сомати.

— Дали Филатов е знаел за сомати? - учудих се аз. - Може би очната роговица при тези условия се намира в своеобразно тъкан-но сомати и затова по-добре оцелява при трансплантиране в чуж­до око...

- Не съм запознат с очната хирургия - каза г-н Мин.

- Все пак — продължих аз, - може да бъде проследена известна взаимозависимост между съживяването и сомати. При сомати тя­лото е изчистено от негативна енергия, т.е. торзионните полета са насочени в позитивна посока. При смъртта тялото е с „пълнеж" от негативна енергия, както твърдеше екстрасенсът Олег Адамов. Ако с помощта на добрата психична енергия пренасочим посмъртните негативни торзионни полета в положителна посока, може би мъртвото тяло ще премине в соматиподобно състояние, благодарение на което духът би могъл да се върне в него. Та нали не всеки човек умира от тежки органични травми, от рак с метастази, разрушаване на мозъка и прочие. Често се случва да почине на­пример от анафилактичен, болеви или токсичен шок - тогава про­мените, произтичащи в организма, са обратими. Или например спирането на сърцето, предизвикано от електрошок...Между дру­гото, не при всички случаи на инфаркт на миокарда по време на ау­топсията се откриват признаци за умъртвяване на сърдечния мус­кул. В подобни случаи би било логично да се предприеме съживя­ване на човека в продължение на четири денонощия след смъртта, ако тялото му се пази при +4°С. С помощта на какви сили бихме могли да пренасочим торзионните полета на починалия човек в по­ложителна посока?

— С помощта на силата на състраданието - отговори г-н Мин.

- Дали ще е достатъчно мощна? - парирах го аз.

- Тя може да бъде засилена чрез медитация.

- Въпреки това в източната медицина няма описани кой знае колко случаи на съживяване...

- Да, така е.

- Може би си струва да се създаде усилвател на свръхвисоките

честоти за увеличаване на ефекта от добрата енергия на състрада­нието. За съжаление нашата цивилизация е загубила функцията на „третото око", което изглежда е изпълнявало ролята на нещо като генератор - каза Валери. - Сигурно предишните цивилизации са притежавали значително по-развит биоенергиен потенциал и доб­ре функциониращо „трето око", благодарение на което са съживя­вали по-успешно своите близки. За тях съживяването на даден чо­век в продължение на четири денонощия след смъртта му може би е било също толкова обикновено явление, както за нас реанимацията за 3-5 минути след смъртта.

- Не познавам добре историята на човечеството. По тези въпроси подробно е писала вашата Посветена Елена Блаватская в книгата си „Тайната доктрина" - кимна с глава г-н Мин.

- От думите ви произтича, че трансплантирането на органи и тъкани може да се извършва в продължение на четири денонощия след смъртта, ако трупът е запазен при температура, близка до ну­лата. Пак се сещам за гениалността на Владимир Филатов. Какво обаче става с душата при трансплантирането на по-голям орган ка­то черен дроб или сърце - нали той е натоварен с елементи от био-полето?

- Всичко зависи от силата на душата - започна г-н Мин. - Ако тя е слаба, биополето на органа ще й повлияе по-силно. В нашето учение съществува понятието преселване на душите. Ще ви дам пример, описан в литературата. Известният тибетски йога Минерапа е видял как в автомобилна катастрофа загинал синът на него­вия учител Марпа. Тялото му било силно контузено и непригодно за живот. Тогава Марпа приложил силата на йога и преселил душа­та на младежа в тялото на селянин, който минавал по пътя. Така се­лянинът се превърнал в сина на Марпа. Предишната му душа би­ла, образно казано, „изгонена"от тялото, защото била по-слаба. Синът на Марпа обаче се чувствал не селянин, а син на учителя по йога, макар да се появил в друг облик.

- Излиза така, че Марпа е убил селянина, освобождавайки тя­лото му за душата на сина си?

- Марпа изпратил душата на селянина нагоре, защото ролята му в земния живот била по-незначителна от тази на сина му - за­ключи г-н Мин.

— Съществуват сведения - каза Валентина Яковлева, - че Сталин и Ленин са имали една и съща душа. Когато тялото на Ле­нин станало негодно, лошата му душа преминала в тялото на Ста­лин, като „изгонила" по-слабата му душа. Може би това е проява на Великия дух на злото, тъй ка­то Сталин се е родил с 9 години, 9 месеца и 9 дена след Ленин (по Нострадамус), а това са три пре­обърнати шестици.

- Може би - кимна г-н Мин.

Тук ще прекъсна изложение­то, за да изложа накратко допълнителните научни сведе­ния, систематизирани от Валери

Лобанков, Валентина Яковлева и мен.

- С настъпването на студовете животните започват да страдат. Страданието, както вече ви казах, може да прочисти тялото от не­гативната психична енергия, а това е основен момент при изпада­нето в соматиподобно състояние. Но не само страданието е от зна­чение за това явление. Животните също имат „трето око", с чиято помощ са способни да се концентрират преди студовете чрез нещо

като медитация и да изпадат в сомати, т.е. да заспиват със забаве­на обмяна на веществата. Ако през лятото вземем змия и я оста­вим на студено, тя ще загине, защото няма да успее да се концен­трира и да приведе своето тяло в каменно-неподвижно състояние. При естественото застудяване змията пропълзява в убежището си, дълго се концентрира и изпада в соматиподобно състояние, в кое­то прекарва цялата зима.

- Как е развито „третото око" при животните?

- Достатъчно добре, негова проява е езикът на животните и растенията. Например растенията усещат опасността. Да вземем дървото - то реагира при приближаване на човек със секира. Вла­деещият медитацията човек може да се научи да разбира езика на животните и растенията. Тогава той се чувства в безопасност сред хищните животни. За това свидетелства картината на Николай Рьорих „И ние не се страхуваме", на която са изобразени двама монаси заедно с мечка.

- Според вас какво не достига на съвременния човек?

- „Третото око"...