Какво знаят обикновените хора за произхода на човечеството?

Ако в Русия, САЩ или Германия зададем този въпрос на обик­новени хора, то някои от тях веднага ще отговорят, че човекът произлиза от маймуните. Други ще кажат, че пришълци от Космо­са са донесли на Земята семето на човечеството. Повечето обаче ще те погледнат като чудак и ще кажат „не зная", показвайки с ця­лото си държание, че това изобщо не ги интересува, след като в живота им и без друго има достатъчно проблеми като например как да прекопаеш градината, да отидеш до магазина, да си платиш дълговете и т. н. Провокирани от въпроса, че според една от Дарвиновите теории различните хора са произлезли от различните ви­дове маймуни, повечето започват да отричат Дарвин, мъчително избирайки между макак и шимпанзе и очевидно недоволни от по­добен непрестижен „роднина".

В Индия и Непал и думичка няма да чуеш за маймуна, а посо­ченият провокационен въпрос ще предизвика само смях. Майму­ните, които тук скачат по покривите на къщите и се мотаят посто­янно по сметищата, очевидно предизвикват в тях същите чувства, както в нас гълъбите или враните - никому не би хрумнало да из­питва чувства на синовно преклонение пред тях. Съвсем друго не­що са кравите - те са свещени животни.

В тези страни населението е убедено в божествения произход на човечеството. Естествено, обикновеният човек не може да обяс­ни какво означава това. От самото си детство той е научил наизуст основите на будистката религия и, без да е разбрал постулатите на великото учение, все пак знае такива термини като медитация, „трето око", състрадание. Обикновеният човек в тези страни оба­че искрено вярва във величието на религиозното познание за све­та и е убеден в необходимостта от духовното развитие. На въпро­са за същността на религиозното учение, той no-скоро от недораз­витост и бедна реч ще отговори: „Това е сложно."

Будистката религия според мен е най-научната религия в цял свят. Понякога не само на обикновения човек му е трудно да я раз­бере, случва се и ученият да не я осъзнава докрай поради излиш­ната материализираност на представите си. Съвременният учен

обикновено се присмива на разясненията на обикновения индиец за движещата сила на страданието. А той простодушно ти обясня­ва, че ако си пристигнал в Бомбай от Москва, то ти страдаш, че в този момент не си в Москва, а когато се върнеш в Москва, ще страдаш, че си напуснал Бомбай и т. н., т.е. постоянно пребиваваш в страдалческо състояние.

Въпреки примитивизма на подобни обяснения, акцентирането на вниманието върху ролята на душевната сила дава своите плодо­ве. Например в почти милиардна Индия около 40% от население­то живее под такава черта на бедността, каквато не е сънувал и най-бедният бедняк у нас. Въпреки това там не е разпространена престъпността, особено грубата - с убийства и насилие. Предста­вям си какво би се случило в САЩ, където и сега в Ню Йорк е опасно да се разхождаш дори денем, ако 40% от населението се премести от разкошните имения в съборетини, покрити с парчета от кашони и мръсни парцали, или в паянтови постройки, цименти-рани с кравешки изпражнения. За посткомунистическите страни, където процъфтяваше атеизмът, няма какво да говорим.

Почти във всички варианти на будистката религия се спомена­ва колелото, което символизира кръговрата на живота и смъртта. Обикновените хора идват и въртят тези колела, разположени в ма­настирите, като свързват вечността на душата с цикличността на живота и смъртта. Затова източните хора не се страхуват от смъртта - те са сигурни, че после ще живеят отново.

Това отчасти оказва влияние върху начина на кормуване на ин­дийските и непалските водачи. Тук пътищата са лоши и много тес­ни, но няма ограничения на скоростта. Всички коли, включително огромните ТИР-ове и подобните на консервени кутии малки вози­ла, препускат с висока скорост, предприемайки тройни и четворни изпреварвания. В такъв момент започваш да си припомняш с нос­талгия за нашите катаджии. Защото тук имаш усещането, че участ­ваш във фронтална атака. Шофьорът чува забележката ти, че все­ки момент можем да загинем и кима с глава, изразявайки съгласи­ето си. Хиляди километри в Индия и Непал пропътувахме по този начин. Все пак ние не сме свикнали толкова лесно да се сбогуваме с живота.

По света съм виждал десетки прояви на религиозния фундаментализъм. Особено в мюсюлманските страни. При посещенията си

в Иран, Йемен, Йордания, Обединетите арабски емирства, Бахрейн винаги изпитвах жалост към жените, които и в най-изпепеляващата жега са принудени да се движат по улиците с черни хиджапи, по­крили всичко, което може да бъде покрито по тялото, вклю­чително и лицето. Сигурно на тях също им се иска да си на-червят устните, да си сложат сенки на очите, да облекат но­ва рокля, а не цял живот да мъкнат на гърба си омръзна­лия им хиджап. Мъжете из­глежда също не са във възторг от безалкохолните сватби. В много от тези страни религи­озният фанатизъм е издигнат

в ранг на държавна политика, защото най-вероятно помага да се задържи властта.

Будистката религия е изключително търпима и почти не огра­ничава човека в неговите житейски прояви. Механизмите за въздействие върху обществото са съвсем различни. За разлика от култа към ограниченията, в условията на които човек винаги може да бъде наказан, в будистките страни съществува култ към душа­та с такива понятия като съвест, състрадание, медитация. Изграде­на е разклонена мрежа от училища, които обучават как да се вдълбочиш в своята душа и как да я анализираш. Силата на подоб­но въздействие върху обществото според мен не е по-малка. Само веднъж видяхме как в северозападна Индия в храм на сикхи тълпа вярващи фанатично целуваше стъпалата на светилището, което по понятни причини е опасно заради разпространението на инфек­ции.

Будисткият култ към душата, както разбрахме по време на екс­педицията, е основната причина всеки що-годе образован човек добронамерено и лесно да възприема нашата хипотеза за произхода на човечеството. Многобройните вечеринки и покани в различ­ни клубове, особено в Индия, често прерастваха в дискусии по те­мата. Почти винаги слушателите изпадаха във възбуда, а после един през друг разказваха какво знаят по въпроса. От приличие ние правехме записи, но не придавахме на тези данни сериозно значение. Впечатляващо беше обаче, че логическият път за опо­знаване на онова, което при съвременното ниво на материалистичната наука не може да бъде измерено или докоснато, не предизвик­ваше никакви съмнения. Това се дължи на факта, че всеки е убеден в съществуването на висши сили, в сравнение с които човешките знания са нищожни, и само логиката може да те въведе в неизве­стното, за да получиш нови данни, необходими на хората и наука­та.

Практически всеки човек в тези страни е убеден в наличието на „трето око" и в основната му фукция - looking inside (да гледаш навътре). Някои говорят за главната точка на носа, която се нами­ра там, където се пресичат допирателните на долните клепачи, но се затрудняват как да обяснят функцията й. Повечето смятат за напълно вероятно Буда да е носител на знанията от предходна ци­вилизация и т. н.

Руският човек е с по-приземени представи за обкръжаващия го свят. Духът като че ли по-слабо го интересува, макар про­изходът на човечеството и всевъзможни чудеса от типа лежане върху гвоз­деи, демонстрирани поня­кога по телевизията, да са му доста любопитни. Раз­бира се, нашият човек не е „Тома неверни", но за об­ществено полезно той смята само онова, което се прави с ръцете. Напри­мер, когато Сергей Сели-верстов, участник в екипа

ни, посрещна в Катманду група руски алпинисти, един от тях раз­маха вестник „Аргументи и факти" с публикация за нашата експе­диция и попита:

- Какво, да не би вашият ръководител да си няма друга работа? По-добре да беше оперирал очи...

Стана ми обидно, понеже годишно правя десетки най-сложни операции. Естествено, на такъв човек не можеш да му обясниш, че откритият от нас алоплант, помогнал вече на повече от милион безнадеждно болни, при последните изследвания показа особени биоенергийни свойства. Нито пък че само широкото осмисляне на понятията биологическа и душевна енергия може да доведе до кон­кретни медицински изследвания, имащи за цел принципно нови методи на лечение за онези болни, на които все още не сме в състояние да помогнем. При това безнадеждно болният иска да възстанови здравето и зрението си днес. Той не може да чака кога науката ще открие начини за спасяването му. Консервативният чо­век едва ли ще разбере, че ненапразно повече от половината чове­чество вярва в истинността на религиозните будистки знания, че те може би са от знанията на предхождаща, по-развита ци­вилизация и че е възможно обвързването им със съвременната на­ука в името на поне една разкрита тайна от многобройните меди­цински загадки.

Руският човек, въпреки тесногръдото атеистично възпитание през комунистическите години, според мен е по-романтичен и възприемчив към новото, отколкото, да кажем, американецът. Многогодишният култ към долара направи американецът възпри­емчив само към онези новости, благодарение на които може да на­трупа пари, макар че и тук има изключения.

Хората са различни. Различни са и техните възгледи върху ро­лята на материалното и духовното начало в живота. Разбира се, те са еднакви поне в онзи смисъл, че имат единен произход. Повече­то от тях естествено не се замислят за това, увлечени в кръга на битовите проблеми. Но и на най-слабо образованият човек все пак му е интресно от кого е произлязъл.

В храма на Гита

Този храм, разположен в един от малките градове на Индия (Карнал), беше много красив. Множество статуи дооформяха фа­садата на сградата, от вътрешната й страна те пресъздаваха някои битови сцени, а многобройните картини придаваха завършеност на цялостния ансамбъл.

Посрещна ни съпругът на майка Деял, която ръководеше този храм. Той ни разказа, че учението Гита се занимава с човешката мъдрост и по-специално с това как да не воюваш тогава, когато гу­биш властта, а имаш желание да я запазиш.

Разговорът с майка Деял започнахме с въпроса за козметична­та точка, която индийските жени рисуват по челата си. Тя ни обяс­ни, че въпросната точка съвсем не е признак за принадлежност към дадена каста или за положение в обществото. Понякога индий­ските жени си я слагат, след като се омъжат. Но от древни време­на се смята: хората (и жени, и мъже) рисуват точката като символ, че разбират вътрешното си състояние.

- Кажете, индийската точка на челото не е ли спомен за съществувалото някога „трето око"? - попитах аз.

- Не мога точно... В ре­лигиозните писания не се споменава нищо конкрет­но... Знам обаче, че при хо­рата е имало и има „трето око" - отговори майката.

- Какви функции е изпълнявало то?

- Нашата религия очер­тава три функции на „трето­то око". Първата е inside vision - вътрешно зрение, т.е. способността да се вглеждаме във вътрешност-

та на организма, да разглеждаме вътрешните си органи. Втората е meditation - зрение, свързано с медитацията, т.е. способност да разглеждаме душата си. Третата функция е intellectual vision - ин­телектуалното зрение, т.е. умението да усетим умствените си спо­собности - своите или на своя събеседник.

В този момент напълно осъзнавах първата функция на „трето­то око" и понеже съм лекар, си я представях като нещо подобно на рентгеновия апарат, чиито лъчи минават през човешкия орга­низъм. Третата функция също ми беше ясна, защото всеки човек е в състояние с някакво шесто чувство да различи умника от глупа­ка, дори без да обръща внимание дали речникът му е богат или бе­ден. Но втората функция, свързана с медитацията, ме затрудни. Изобщо не предполагах тогава, че зад нея се крие най-вълнуваща­та загадка, въплътена - за разлика от медитацията - в материално­то състояние сомати.

По-нататък разговорът ни засегна въпроса за ролята на носа, като не забравихме „особения нос" на хипотетичния атлант. Май­ката отговори, че човешкият нос изпълнява функциите дишане, усещане на миризмите и е признак на уважение. Последното тя обясни така: ако човек бъде хванат и пипнат за носа, това за него е оскърбление.

- Индийският майстор Ананта Кришна спомена, че при хората

от предходната цивилизация носът е изпълнявал по-важна роля. Той е бил и звуковъзпроизвеждащ апа­рат, действал в ултразвуковия и инфрачервения диапазон. Може би точно затова носът се смята за признак на уважение от най-древ­ни времена? - казах аз.

- Сигурно Ананта Кришна е прав.

- Какво знаете за хората от предходните цивилизации?

- Много сведения...

- Споделете ги с нас, ако обича­те.

- Това е секретна информация -отговори майка Деял.

Разбрахме, че нищо повече ня­ма да ни каже. Погледнах към Венер Гафаров - той ми кимна с глава, че следващите въпроси оче­видно са безполезни. Защо ни нямат доверие? Къде грешим при поднасянето на нашия научен материал? Тогава още не разбирах, че религиозните служители имат друг тип мислене и когато изла­гам материала с акцент върху компютърния анализ, в една или друга степен ги дразня. Не знаех, че логичният път на изследване, за който скромно премълчавах, изхождайки от опита си на общу­ване със западните учени, ще се окаже всъщност основна карта на доверието.

- Имаме сведения, че хората от предишната цивилизация са го­ворили с носа си, главно в диапазона на звуците So (coy) и Hm (хм). Така ли е? - отчаян попитах аз.

- So и Hm са велики слова - внезапно каза тя.

- Какво означават те? - смирено попитах аз.

- SoHm е последното послание.

- Последното?

- Last message - последното послание - ясно произнесе майка­та.

-Чие?

- До кого?

- До човечеството.

- Защо посланието е последно?

- Повече няма да има помощ...

- Каква помощ?

- Това е тайна.

Благодарихме й, снимахме се заедно с нея и отпътувахме за хо­тела, правейки всевъзможни предположения по повод на състоя­лия се разговор.

Бях разочарован и отчаян. Ако и по-нататък на най-важните места ни отговаряха с „Това е тайна!", нищо нямаше да узнаем. Как да ги накараме поне малко да се разкрият?

Среща с майстора

Град Чандигар в Индия ни посрещна със силна жега. Както и в другите градове, и тук проведохме конференция за офталмолозите с демонстративни операции. В края на конференцията обяснихме

нашата хипотеза за произхода на човечеството и попитахме участ­ниците с кои религиозни водачи би трябвало да се срещнем.

Изброиха се много имена, но сред тях с особена почит се от­крояваше свами Сабва Манаям. Предупредиха ни, че той владее тайните знания на свами и че в разговора си с нас може да си по­служи с хипноза. Казаха ни още, че ашрамът на Рама Кришна, на който той е настоятел, е един от водещите в Индия и че на този майстор са предадени особени знания.

Срещата беше организирана от бащата на най-добрия офталмо­лог в града, личен познат със свами Манаям. Докато пътувахме към ашрама, той ни обясни какво означават понятията майстор и свами. Майсторът е учител, който е овладял дълбоките религиоз­ни знания и сам определя до каква степен и на кого да ги предава. Смята се, че Висшият разум влияе на хората чрез майстора. Сва­ми е висшата религиозна титла, която се присъжда на майстора на индуисткото учение.

- Имайте предвид - каза бащата на офталмолога, - че той знае целта на вашата визита. По време на проповедта си ще ви въздей­ства хипнотично. Постарайте се да приключи по-бързо. Ако не издържите на погледа му, ще ви сметне за слаби и едва ли ще ви

разкрие нещо. Майсторът сам определя на кого и какви знания да предаде.

В ашрама на Рама Кришна цареше спартански дух. Нямаше нищо излишно: на стените бяха окачени порт­рети на религиозни водачи. Всичко бе издържано в оранжеви тонове.

Майсторът също беше облечен изцяло в оранжево. Съпровождаше го свита от петима души. Седнахме на масата — от едната страна ние, от другата - той със свитата си. Точно срещу не­го седна Венер Гафаров, от­ляво - Сергей Селиверстов, отдясно - аз. В този момент Венер все още не подозира­ше на какви изпитания ще бъде подложен.

- Чух, че сте дошли при мен за дълбоки знания - за­почна майсторът.

- Дойдохме, за да срав­ним нашите знания с вашите - отвърнах.

- Вашите знания? А как­ви са те? - погледна ме майсторът.

- Ето го резултатът от нашите изследвания - казах аз и му по­дадох изображението на хипотетичния атлант.

Майсторът протегна ръка към рисунката, но щом я видя, рязко се отдръпна. Протегнах се през масата и сложих рисунката пред него. Той я погледна с крайчеца на окото, но не я взе. Настъпи мълчание.

- Откъде научихте за него? - прекъсна мълчанието майсторът.

- Това е резултатът от изследванията ни върху очите на различ­ните земни раси. Позволете ми да ви разкажа накратко...

- Били ли сте в Тибет?

- Не, не сме били.

- Срещали ли сте се с тибетски лами? -Не.

- За това по-добре знаят самите те. Разкажете ми по-подробно.

Аз извадих материалите и изложих същността на нашите из­следвания, като наблегнах върху обективността на компютърния анализ.

Майсторът слушаше внимателно, но изведнъж ме прекъсна и каза:

- Компютрите нямат душа. Вие руснаците разсъждавате като американците. Америка ненавижда Индия заради нейното духовно развитие. Бездушният американец ще разруши света.

- Бих искал да съпоставим получените резултати с...

- Разумът не е само мозък - сякаш не ме чу майсторът. - Тяло­то има по-малко значение от душата. Важно е да разбираме какво е възприятието. Да оценяваме онова, което виждаме, и да развива­ме силата на своето възприятие. Само силното възприятие може да бъде правилно. Религията е възприемане на общото, а не на ча­стичното. Трябва да се прави разлика между индивидуалния и чо­вешкия разум. Раджа йога дава възможност да се надникне във Вселенския разум. Моето възприятие идва от Вселенския разум...

Явно майсторът беше започнал прочутата си проповед. Той по­гледна към Сергей, който снимаше с видеокамера, после към мен - приведен, аз записвах най-подробно - и спря погледа си върху Венер Гафаров, който седеше точно срещу него и го гледаше в очи­те. Двамата със Сергей веднага усетихме силата на погледа му, за щастие насочен не към нас. Почувствахме необяснима тежест, примесена с тревога: струваше ни се, че се ровят в мозъците ни, изваждат ги и ги раздробяват на частици. Аз навеждах глава все по-често и записвах, а Сергей вторачено гледаше в камерата си.

- Ролята на духовното развитие - продължаваше майсторът - е много голяма. Според Рама Кришна духовното развитие притежа­ва физически признаци и се изразява във формата на очите, носа и другите органи. Особена роля играят жълтите очи...

Под неговия поглед Венер Гафаров затваряше очи, после с уси-

лие ги отваряше, но продължаваше да го гледа. Лицето му се за­черви, клепачите му набъбнаха, пръстите на ръцете му от време на време се свиваха, челото му се изпоти. Със Сергей разбирахме, че Венер се бори с хипнотичното въздействие на майстора. На нас ни беше по-леко.

Най-после той завърши речта си. Сега вече ни погледна с нор­мален и, както ми се стори, топъл поглед.

- Може ли да задаваме въпроси? - попитах аз. -Да.

- Вашият поглед ни оказа особено силно въздействие. Това ли е въздействието на „третото око"?

- Изглежда.

— Какво представлява Шамбала, която е търсил великият руски учен Николай Рьорих?

- Шамбала е духовно, а не физическо понятие. Не я търсете, ня­ма да я намерите. Шамбала е обител на висшите същества, а те са недостъпни за вас.

- Кажете, майсторе - продължих аз, - нали принципът „всичко гениално е просто" идва от Бога, тъй като и природните закони са гениално прости. За съжаление, ние не винаги можем да осъзнаем гениалността на простотата и често я прикриваме с мъгляви и об­щи фрази като „висша духовност, недостъпна за нас..." Бих искал да ви попитам - знаете ли нещо конкретно и просто за Шамбала или не знаете?

- Зная...

- Какво?

- Шамбала не е съвсем точно название. Разпространено е по света от неколцина тибетски лами и става популярно чрез книгите на Рьорих. Не съществува точно наименование на онова, което вие наричате Шамбала, съществува обаче определено състояние на душата и тялото, което довежда до осъзнаване на висшата ду­ховност. Ние добре го разбираме и учим как то се постига.

- Какво е то?

- Състояние на тялото, при което за сметка на духовната енер­гия обмяната на веществата се свежда до нула.

- Какво общо има това състояние с висшата духовност?

- В такова състояние човек се посвещава не само на себе си, а на цялото човечество, на живота на Земята.

- Обяснете, моля ви.

- Как да ви разбирам?

Очевидно отново се бяхме докоснали до поредната голяма тай­на и макар че майсторът беше благоразположен към нас, нямаше да ни каже нищо.

- Според нашите изследвания - реших да тръгна по заобиколен път, - човечеството е възникнало в Хималаите и оттам се е раз­пространило по Земята. Тибетската раса не се ли явява no-висша в духовно отношение?

- Много отдавна Хималаите са били свръхдуховен район, но това време е отминало. Съвременните тибетци не са вече същите - отвърна майсторът.

- Древните са могли да свеждат до нула обмяната на вещества­та си и да се посвещават изцяло на човечеството?

- Да, могли са.

- Как?

- А ролята на носа?

- Никаква.

Почувствах силна умора. Погледнах към Венер и Сергей - те също изглеждаха съсипани от двучасовата беседа. Поисках разре­шение да изпушим по цигара. В главата ми се въртяха множество въпроси. Как да водим разговора по-нататък? Как да избегнем мълчанието, ако случайно се натъкнем на поредната тайна? Ще ка­жа само, че ние все още не разбирахме значението на споменато­то състояние - свеждане на обмяната на веществата до нула.

Венер Гафаров сподели усещанията си от хипнотичното въздействие на майстора върху него.

- Струваше ми се, че мозъкът ми ври. Най-напред силно ми се приспа, едва се удържах, дори се щипех. После усетих, че лицето ми се подува, очите ми хлътват, а в тила ми се появи пареща бол­ка, сякаш някой ми натискаше мозъка и всеки миг той щеше да се пръсне.

- Браво, Венер, издържа!

- Защо беше необходимо всичко това, проверяваше ли ме?

- Забелязахте ли - каза Сергей, - че по време на проповедта той непрекъснато поглеждаше към рисунката на атланта? Тя силно го впечатли. Той знае всичко за атлантите.

Отново седнахме около масата. Неочаквано и за самия мен, разказах на майстора, че в науката ние често използваме логичес­кия път на базата на интуицията, а получената вече логическа ве­рига доказваме по други пътища - чрез компютърен анализ и т.н.

- Проблемът е - обяснявах аз, - че в науката логическият път не винаги се приема от съвременните учени, а се вярва повече на компютърния анализ.

- Математиката е слаба наука - с рязък тон отвърна майсторът, — тъй като не взема под внимание духовното. Логиката е построе­на върху основата на интуицията, а интуицията е проява от функ­ционирането на „третото око". С помощта на логиката може да се постигне онова, което не може да се докаже от съвременната на­ука. Например електронът не може да се пипне, но може да се фик­сира проявата на неговото величие. Религията одобрява логичес­кия път на познанието. Кажете ми, по пътя на логиката ли полу­чихте това? - майсторът посочи с очи рисунката на атланта.

- Разбира се. А компютърният анализ го потвърди.

- Интересно...

Почувствахме, че майсторът стана по-благоразположен към нас и сякаш погледът му се стопли. Виж ти, в логиката вярва, а в компютъра— не.

- Кажете - попитах го аз, решавайки да премина към по-кон­кретни въпроси, - козметичното петно по челата на индийските жени не е ли спомен за „третото око", съществувало у хората от предишната цивилизация?

- Да, при тях „третото око" е било силно развито и е играло го­ляма роля в живота им. И съвременните хора притежават „трето око", разбира се, по-слабо развито. Приближете се към тези кар­тини - майсторът посочи към стената, където бяха изобразени по­следователи на Кришна - и се постарайте да видите „третото око". Опитайте се да гледате през лицата им.

Приближихме до картините и започнахме да се взираме в тях. Пръв успя да види „третото око" Сергей, после и ние с Венер. На челото, в областта между веждите, започнаха да се появяват яйце­видни контури, обрамчени с двойна линия и точка по средата. И тримата виждахме едно и също.

Нарисувахме видяното върху хартия и го показахме на майсто­ра. Той каза, че вярно сме го възприели, но добави, че „третото око" не бива да се възприема като око, защото не е анатомично по­нятие. При хората от предишната цивилизация то е имало опреде­лени анатомични характеристики, но не се е смятало за око. Функ­цията на „третото око" зависи много от епифизата.

- Големият френски ясновидец Нострадамус пише, че хората от предишната цивилизация, които той нарича атланти, благодарение на „третото око" са притежавали биоенергийно въздействие върху гравитацията. Затова лесно са премествали в пространството ог­ромни каменни блокове. Какво мислите по този въпрос?

- Съгласен съм с вас. Ние също имаме такива сведения -отвърна майсторът. - И тази способност ще се развива у хората паралелно с човешката еволюция. Психичната енергия е и физиче­ска сила. Силата, с чиято помощ са били построени пирамидите, е насочена сила, а ненасочената сила е разрушителна.

- Може би цивилизацията на атлантите е загинала, защото не са могли да насочат психичната си енергия в позитивна посока? -предположих аз.

- Те са загинали, защото психичната им енергия е преминала от

центростремително към центробежно състояние.

- Как да разбирам това?

- В медицината, с която вие се занимавате, има понятия „реге­нерация" и „дегенерация". Регенерацията е насочена метаболична енергия, която води до растеж на тъканите и е основа за живота на тялото. Дегенерацията е ненасочена метаболична енергия, която води до разрушаване на тъканите и смъртта. Във физиката насо­чената енергия задвижва самолети, влакове, а ненасочената пре­дизвиква взривове. Психичната енергия също има две състояния -центростремително и центробежно.

Законите, на които се подчинява тя, са сходни със законите за метаболичната и физическата енергия. Психичната дори е по-мощ­на от метаболичната и физическата и може да оказва по-голямо въздействие върху човечеството. Но за нея важи следния закон -тя трябва да бъде центростремителна, насочена навътре. Всички пророци като Буда, Исус, Мохамед и други са проповядвали енер­гията да бъде насочвана навътре. Това е основното в техните уче­ния.

- Моля ви да обясните по-подробно.

- Вземете например Сталин или Хитлер. Сталин в Съветския съюз беше заменил Бога с култа към личността, Хитлер замени Бога в Германия. И двамата обаче не притежаваха религиозни знания и не насочваха мисленето на своите народи навътре, към стре­межа всеки да анализира преди всичко своята душа и да се вглеж­да в нея. Напротив, обладани от идеята за световно господство, те се стараеха да насочат психичната енергия на народите центро­бежно - към война и разрушение. Разберете, привидно незабеле­жимият ежедневен самоанализ, задълбочаването в собствената ду­ша притежава и освобождава колосална сила. И тази сила, откъс­вайки се от душите на хората и приемайки центробежен характер, задължително води до катастрофа, дори до глобална. На сегашния етап аз най-много се страхувам от американците, които имат един бог - зеленият долар. Ако Америка започне да обеднява, психич­ната енергия на хората ще придобие центробежен характер.

- Представям си какво е станало на Земята - вметна Сергей, -когато психичната енергия на атлантите, способна да въздейства дори върху гравитацията, се е измъкнала извън душите им и е при­добила центробежен характер.

- Тя е способна да въздейства дори върху космически обекти -каза майсторът.

- А Бог може ли да помогне? - попитах аз.

- Бог е извън силите, Бог не се намесва там - отвърна май­сторът.

- Бог само чрез пророците ли въздейства?

- Чрез пророците и религията. Основното е да се насочи пси­хичната енергия центростремително - към душата. Именно това засяга и последното послание SoHm.

- Разкажете ни по-подробно за него.

- SoHm са велики думи - започна майсторът. - Правилно е да се чете не So (coy), a Sa (са) и не Hm (хм), a OuHm (ъхм). So оз­начава „Аз съм този", Hm - „Това съм самият аз". А общият смисъл на SoHm е - „РЕАЛИЗИРАЙТЕ СЕ САМИ"!

— Реализирайте се сами? Кои?

- Хората. При това всеки човек трябва да се реализира индиви-дуало. Последното послание SoHm е пристигнало на Земята при всички пророци и чрез тях се е разпространило по света. Последно­то послание SoHm влиза в душата на всеки човек. Който успее да осъществи принципа SoHm, той ще бъде щастлив. Ако човечество­то реализира принципа SoHm, ще оцелее на Земята. Самият аз съм подчинил целия си живот на осъществяването на този принцип.

— Защо е последно това послание?

- По-правилно е да се каже - окончателно послание.

- Защо посланието е окончателно? - попитах аз.

— Защото Висшият разум вече е помагал на земното човечест­вото, но цивилизациите са се самоунищожавали. Пророците също са научили нашата цивилизация да живее така, че психичната енергия да има центростремителен характер, да не преминава в центробежен. Достатъчна ли ще е помощта на Висшия разум за на­шата цивилизация? Ако е недостатъчна, то... Запомнете, Бог е извън силите, Бог не използва сила. Достатъчно! Сега нашата ци­вилизация е длъжна да се реализира самостоятелно, изключително самостоятелно - отвърна майсторът.

- Ако нашата цивилизация се самоунищожи например в резул­тат на Трета световна война, това означава ли, че ще е последната цивилизация на Земята?

- Може би. Сега ние сме длъжни да се реализираме сами, един­ствено сами.

Настъпи мълчание. Всеки обмисляше думите на майстора. Ня­какво неясно и фатално чувство витаеше около нас и сякаш ни по­тискаше.

- Настоящето състояние в дясното око е състояние, чрез което се опознава - изведнъж каза майсторът.

- Опознава се какво?

- Това знаем само ние, майсторите.

- Моля ви, погледнете изображението на атланта - смених те­мата аз. - Такива ли са били очите им?

- Доколкото знам - да. Техните очи са били по-добри от наши­те, били са по-големи и по-здрави.

— А носът им?

- Имали са малък нос, като този тук, но малко по-различен -отвърна майсторът. - Имали са лош нос, нездрав.

- А „третото око"?

- При тях е било добре развито, но не са имали отвор на чело­то - това твърдение е неправилно.

- Откъде знаете всички тези неща?

- Сомати...

- Сомати? Какво означава сомати?

С целия си вид майсторът показа, че е време да приключваме.

- Извинете, един последен въпрос. Пророците хора от предиш­ната цивилизация ли са?

- Не всички. Например Рама е бил син на Кришна от обикно­вена жена. Беше ми интересно да общувам с вас - каза майсторът, приключвайки разговора. - Много изследователи са търсили страната Шамбала. Пожелавам и на вас успех. Ако я разгадаете, то знанието ви трябва да попадне в добри ръце. Шамбала може са-, ма да се защити, лошите хора ще бъдат унищожени от особени си­ли.

Майсторът взе нашата рисунка, още веднъж внимателно я огле­да, после спря погледа си върху нас и се отдалечи.