Чии са очите, изобразени върху тибетските храмове?

И тъй, анализирайки очите на човешките раси, стигнахме до из­вода, че съвременното човечество е възникнало от единен тибет­ски корен. Кой обаче е първоизточникът на човечеството в Тибет? Кои са прародителите?

Съществуват безброй хипотези за произхода на земното чове­чество. Повечето учени от материалистическото направление са единодушни, че човекът на Земята е произлязъл от маймуната. Те виждат доказателства за тази теория в археологическите открития за първобитните хора и техните примитивни оръдия на труда, про­следяват ясната динамика в развитието от човекоподобните май­муни до напълно съвременния човек. Като че ли не бихме могли да не вярваме?

Но целият този динамичен процес би могъл да се обърне и наопаки - как маймуната произхожда от човека. Доказателства­та за тази теза са не по-малко, отколкото в теорията на Дарвин. И сега на планетата съществуват племена, чиято степен на подивяване е такава, че тези хора са значително по-близо до майму­ната, отколкото до човека. Затова „маймунският вариант" съвсем не е чак толкова убедителен, колкото изглежда на пръв поглед.

Някои учени смятат, че първоизточник на човечеството е снеж­ният човек. Сигурно няма „крушка без опашка" и снежният човек наистина съществува. Твърде много народи са запазили легенди за него (в Тибет - йети, в Якутия - чучун), но засега поне е невъзможно да се прокарат убедителни аналогии между снежния човек и съвременния homo sapiens.

Битува също така мнението, че човешкото семе е донесено на Земята от извънземни, но засега нямаме сериозни потвърждения в полза на този възглед.

Всеки образован човек е чувал легендите за могъщите атланти, живели на Земята от незапомнени времена. В специализира­ната литература (Е. П. Блаватская, източните религии и др.) се казва, че преди нас земното кълбо е било обитавано оТ няколко цивилизации, чието ниво на развитие значително е изправарвало нашето. Може би точно атлантите, загинали в глобален ката­клизъм, са дали израстъка на съвременното човечество? Може би към тибетския му произход е съпричастна и тайнствената Шамбала, разположена според легендите също в Тибет? Права ли е религията, която твърди, че земният човек е бил създаден от Бог чрез уплътняването на Духа и, развивайки се, под фор­мата на многостъпаловидни цивилизации, е стигнал до наши дни?

Разсъждавайки по тези въпроси, полагах усилия да пристъпвам научно към проблема, макар че при подобен род изследвания няма как да получиш безспорни доказателства.

Щом бяхме започнали да изследваме дадения проблем от ана­лиза на очите, мислех аз, би трябвало да продължваме в същата посока. С една дума, „средностатистическите очи" на човечество­то са локализирани, образно казано, в Тибет. Може би този факт е случайна анатомическа вариация в очите на тибетската раса? Или има по-дълбок и дори загадъчен смисъл? Дали древните не са по­знавали офталмогеометрията и съзнателно не са оставили изобра­жението на очите си в Тибет, за да можем след време да възпроиз­ведем облика им? Може би тъкмо „средностатистическите очи" са

ключът към разгадаването на основния за човечеството въпрос: от кого произхождаме?

Многобройните „може би" не задоволяваха научното ни любо­питство. Налагаше се да търсим факти.

Визитката на тибетските храмове

Моят приятел и-съратник при офталмогеометричните изследва­ния Валери Лобанков* заминаваше за Тибет с намерението да по­кори един от хималайските върхове. Преди да потегли, му казах:

- Слушай, Валери! Огледай се там - може би в храмовете или нагодите ще откриеш някакви изображения на очи. Нали разбираш - няма крушка без опашка, та нали „средностатистическите очи" се падат на Тибет...

След месец Валери Лобанков се върна от Тибет и веднага ми се обади:

- Ернст, ти се оказа прав!

- Какво има?

- Чувал ли си някога за „визитката" на тибетските храмове?

- Не, какво е това? Никога не съм бил в Тибет...

- Всеки тибетски храм - продължи Лобанков - има за „визитка" изображение на необичайно огромни очи. Огромни! Необик­новени! Те така се взират в теб, сякаш целият храм те гледа...

- Какви са тези очи?

- Необикновени! Не са като при хората! Знаеш ли, че е изобра­зена точно онази част от лицето, която изследвахме при офталмо­геометричните анализи! Невероятно съвпадение! Изпаднах в шок, щом ги видях - абсолютно същото, което изучавахме при хората, там са отразени всички наши офталмогеометрични параметри, но очите са съвсем различни.

- Виж ти! - подсвирнах от изненада.

- И във всеки, ама във всеки тибетски храм има изображения на такива очи. Те са огромни - заемат по половин стена! Наисти­на някой ги е оставил като светиня - продължи Лобанков. - Ама виж как стана - изчислихме „средностатистическите очи", предпо­ложихме, че не е просто ей тъй и ето че ...

- Да не се бърка с Юри Лобанов, споменат в началото на книгата.

- Ненапразно „средностатис­тическите очи" носеха елемент на тайнственост! Значи научната логика излезе вярна...

- Нищо подобно няма по све­та. Нито един храм не притежава рисунки на очи. Само тук, в Ти­бет, и то „средностатистически­те"...

- Ти разпита ли ламите чии са? - попитах аз.

- Разбира се! Ламите от по-нисък ранг казват, че са очите на Буда, а онези с по-висок ранг мълчат и нищо не казват.

- Не ги ли попритисна с въпроси? Чии са?

- Нищо не казват, променят темата на разговора. Усеща се, че тайната на очите е много важ­на за тях. Този символ изразява нещо принципно - каза Лобанков.

- Ти засне ли ги?

- Естествено! И с видеокамера.

Същия ден се срещнах с Лобанков. Заедно с него и Валентина Яковлева въведохме изображението на необикновените очи в ком­пютъра, схематизирахме ги според възловите офталмогеометрич­ни критерии и пристъпихме към анализ. Вече писах, че използвай­ки офталмогеометричните принципи, можем с определена степен на точност да пресъздадем облика на даден човек по очите. Поста­рахме се да направим същото - да възстановим облика на човека, чиито очи са изрисувани върху стените на тибетските храмове.

За какво говорят очите, изобразени върху тибетските храмове?

Няма да се спирам върху детай­лите на методиката за реконструи­ране облика на човека, чиито очи са изобразени върху стените на ти­бетските храмове, за да не утежня­вам разказа с математически поня­тия. Ще отбележа само следното.

Първо, прави впечатление, че го няма корена на носа. За какво

свидетелства липсата му? Известно е, че при съвременните хора коренът на носа закрива частично зрителното поле откъм вътреш­ната страна. Откъм външната полезрението е 80-90 градуса, откъм вътрешната - 35-45 градуса. Ето защо съвременните хора имат бинокулярно зрение (гледат с две очи, които им позволяват да виж­дат обема на предмета и разстоянието до него) само в пределите на 35-45 градуса, а не на 80-90 от всички посоки. Неудобството, създавано от корена на носа, почти не досажда при дневна светли­на, по-забележимо е при изкуствена, а при червена не само пречи, но и затруднява ориентацията в пространството. Ако той липсва­ше, хората биха имали бинокулярно зрение в рамките на 80-90 градуса от всички посоки, което би ги облекчило да се ориентират в пространството и при червена светлина.

Може би притежателят на не­обикновените тибетски очи е жи­вял в условията на червена свет­лина? Подобно предположение има основание, понеже - поради важността на зрителните функ­ции, съществуват механизми за адаптиране, позволяващи макси­мално подобряване на зрението. Адаптивният механизъм (под формата на липса на корена на носа) не е толкова важен при обикновена дневна светлина, но

при червена има своето значение.

Тогава взех книгата на великия ясно­видец Нострадамус (1555 г. )и там проче­тох, че предишната цивилизация на атлантите е живяла в условията на кървавочервени багри: небето е било червено, дърветата - алени и т. н. В такъв случай може би върху стените на тибетските храмове са изрисувани очите на човек от предишна цивилизация - на легендарния атлант.

Сега небето е светлосиньо и нашите очи са адаптирани към този факт. Струва ми се, че при промяната на оста на въртене на Земята цветът на небето се е променил. Пак при Нострадамус прочетох, че в резултат от глобалната катастро­фа, унищожила атлантите, Земята е променила оста си на въртене, а полюсите са се изместили.

Второ, прави впечатление необикновената извивка на горните клепачи на очите. Ако при съвременния човек те имат формата на

ясна дъга, то при тибетските очи съществува изпъкналост надолу в центъра на клепача, която сякаш надвисва над роговицата.

Какво означава тази особеност? Преди всичко, че очният про­цеп не се затваря напълно, понеже би му попречила извивката на горния клепач. В този случай очите запазват периферното си зре­ние посредством страничните части на роговицата. А тъй като и коренът на носа липсва, то зрението е бинокулярно по цялото зри­телно поле, включително и по периферните части, което ще рече, че притежателят на необикновените тибетски очи е способен да вижда и с притворени клепачи. Естествено, не съвсем добре, но достатъчно, за да се ориентира в пространството.

Очите на съвременния човек не притежават подобно „ориенти­ровъчно зрение", когато са притворени, понеже липсва крайното периферно бинокулярно зрение (заради корена на носа), а и горни­ят клепач няма способността да покрива основната площ от повърхността на роговицата, оставяйки полуприкрита останалата част на очния процеп.

Свойството на тибетските очи да запазват „ориентировъчното зрение" в притворено състояние е предизвикало появата на още един механизъм за адаптиране - дългите и изтеглени навътре и на­долу ъгли на очния процеп. Това свидетелства за усилена лакримация (отделяне и отток на сълзите), което е необходимо, за да се за­пази влажността на очите при непълното затваряне на очния про­цеп.

Как да си обясним необходимостта очите да не се затварят напълно, като при това запазват „ориентировъчното си зрение"?

Не намерихме друго обяснение, освен необходимостта да се защи­ти нежната роговица при бързо плуване под вода. Човекът, чиито очи са изрисувани по тибетските храмове, е можел бързо да плува под вода, прикривайки с извивката на горния си клепач лесно под­даващата се на травми роговица, като в същото време е запазвал „ориентировъчното си зрение". А всичко това свидетелства, че те­зи хора са водели полуводен начин на живот.

В книгата на Нострадамус прочетох, че атлантите са живеели на многобройните тогава острови и са имали подводни плантации, където са отглеждали своите морски хранителни продукти. Из­ползвайки подводен вариант на селско стопанство, атлантите оче­видно са се придържали към полуводен начин на живот.

Благодарение на този извод направихме още едно допълнение към облика на хипотетичния атлант. Тези хора би трябвало да имат голям гръден кош и развити бели дробове, за да ползват по-голям запас от въздух. За съжаление не можахме да се досетим за още един отличителен белег на атлантите - ципата между пръстите на ръцете и краката, макар той логически да произтичаше от горното умозаключение. Сведения за наличието на ципи при атлантите по­лучихме едва при тибетската експедиция.

Трето, на мястото на носа изображенията по тибетските хра­мове имат спираловидна „завъртулка". Взимайки под внимание предположението, че атлантите са водели полуводен начин на живот, ние се замислихме дали тя не е изпълнявала ролята на клапановиден дихателен отвор. Подобна клапановидна анатомия на дихателния отвор е характерна за морските животни (делфи­ните, китовете и др.). За разлика от обикновения нос тя напълно изолира достъпа на вода до дихателните пътища, когато се пре­бивава под нея.

Не успяхме да открием друго обяснение за предназначението на „завъртулката", освен че е била приспособление към полуводния начин на живот. Неразбираеми обаче оставаха два момента: защо клапановидният отвор е под формата на спирала и защо съществува продължение на проце­па на дихателния отвор надолу? То­гава още не се бяхме срещнали с Ананта Кришна и не знаехме за звуковъзпроизвеждащата й функция.

Тогава Венер Гафаров още не бе­ше провел ембриоанатомичните опити, за да стигне до извода за възможното съществуване на хриле при тези полуводни хора. Но затова ще говорим по-късно. Четвърто, в изображенията по тибетските храмове малко над очите, в центъра на челото, е на­рисувано капковидно петно. То се намира горе-долу там, където индийските жени рисуват козметичната точка. Предположихме, че капковидното петно изобразява хипотетичното „трето око".

Известно е, че в древността то е съществувало при хората - за това свидетелстват данните от ембриологията. При съвременните хора то е под формата на рудимент - шишковидна жлеза (епифиза), скрита дълбоко в недрата на мозъка. „Третото око" е считано за орган на човешката биоенергия (телепатията и др.) и, както раз­казват легендите, е правило чудеса - да предава мисли на разстоя­ние, да въздейства върху гравитацията, да лекува болести и т. н. А индийските жени навярно си рисуват точката на челото като спо­мен за чудодейния орган.

Отворих книгата на Нострадамус и там открих, че легендарни­те атланти са могли, като че ли с поглед, да преместват огромни те­жести и да строят монументални съоръжения, благодарение на своята вътрешна енергия, предавана посредством „третото око". Трудно е да се каже кой е построил пирамидите. Не можем обаче да изключим версията, че са построени от атлантите още преди настъпването на ерата на съвременните хора. Нека египтяните и мексиканците не се обиждат, но напълно възможно е предците им само да са дошли в земята на пирамидите и да са заживели край ка­менните колоси.

Въз основа на всичко това изградихме хипотезата, че по тибет­ските храмове са изобразени очите на човек от предходна цивили­зация, т.е. на атлант. Анализът показа, че предпомалаемите атлан­ти са имали мощно телосложение, вероятно огромен ръст, полуво­ден начин на живот и в стопанската си дейност са използвали си­лата на „третото око".

Продължаваше да ни поразява учудващото съвпадение - „сред-

ностатистическите очи" на съвременното човечество се „локали­зират" в Тибет и тъкмо там хипотетичните атланти са оставили спомен за себе си с изображенията по храмовете, от които днес ние можем да съдим в общи черти за външността и начина им на живот.

Ние и вярвахме, и не вярвахме в собствените си умозаключения. Но скоро човек на име Ананта Кришна ни вдъхна известна увереност, че сме на прав път.

Това се случи по време на една конференция в Крим през сеп­тември 1995 г., която се провеждаше под твърде заплетеното на­звание „Фундаменталните основи на екологията и човешкото ду­шевно здраве". Казано с по-прости думи, същността й се свежда­ше до факта, че тук се бяха събрали хора, занимаващи се с т. нар. паранаука. В повечето случаи това бяха гадатели, магове, екстра­сенси, магьосници и други хора с особени способности. Имаше и сериозни учени от редица страни (Индия, Швейцария, Германия, САЩ и др.), чиито интереси се разпростираха и върху подобни проблеми.

Възложиха ми да изнеса пленарния до­клад на конференция­та. Аз изложих наши­те научни изследва­ния с помощта на диапозити, като акценти­рах върху логическия подход на проблема, започвайки с въпроса „Защо се вглеждаме в очите си?", и завър­ших с описание на външността на хипо­тетичния атлант. Докладът предиз-

вика голям интерес, бяха зададени редица въпроси, проведоха се обсъждания. В кулоарите към мен се приближи човек в индийски одежди и отчетливо каза:

- Никога не бих си помислил, че западен учен ще се приближи към една от най-важните тайни на Изтока благодарение на логиката.

- Изрисуваните по тибетските храмове очи - те ли са най-важ­ната загадка на Изтока? - попитах го аз.

- Не съвсем. Те са една от тайните, при това не най-важната -отговори човекът в индийски одежди.

- А коя е най-важната? - трепнах аз, съзнавайки напълно ясно, че едва ли тук, в коридора, ще ми каже нещо толкова съкровено.

- Чували ли сте за тайните на тибетските лами? - в отговор ме попита той.

- Да, чувал съм, че съществуват. Но нищо повече не знам.

- Тайната затова е тайна - многозначително произнесе инди­ецът.

- Как се казвате?

- Аз съм майстор Ананта Кришна.

Разменихме си визитките и се уговорихме да се срещнем след няколко часа в хотела.

- Как да разбирам думата майстор? - попитах го аз, вече в хо­тела.

- Майсторите са особена категория източни религиозни люде, посветени в някои тайни - отговори Ананта Кришна.

- Какви тайни?

- И все пак?

- В тайните на древните...

- Можете ли да кажете нещо по този въпрос?

- Прочетете „Тайната доктрина" на Елена Блавацкая. Разбрах, че не сте я чели.

-Не.

- Вие, руснаците, сте щастливи хора. Във вашата страна се е родила най-голямата Посветена в света - Блавацкая. В тази книга ще откриете много древни тайни. Вярно е, че е трудно разбираема, защото там присъства божествената логика. Но ако опознаете из­точната логика и източните знания за древността, ще разберете и Блавацкая.

- Бихте ли могли да охарактеризирате накратко същността на източните знания за древността?

-Да, разбира се...

И Ананта Кришна произнесе кратък монолог, изобилстващ с ду­ми като доброта, любов, състрадание, страдание, зло, от който нищо не разбрах. Деликатно поклащах глава и се опитвах да схвана логи­ката, но не успявах. Вярвах на Ананта Кришна, че в думите му има смисъл, обаче битовото разбиране на такива постулати като любов, добро и зло не ми даваше възможност да вникна в същността.

След като се отчаях, насочих разговора към по-разбираемия за мен западно-научен стил.

- Кажете ми, господин Кришна, моят анализ на очите, изобра­зени по тибетските храмове, верен ли е?

- Да, верен е.

- Тези очи на атлант ли са?

- Ние наричаме древните хора по друг начин.

- Чии са тези очи? - продължавах да разпитвам аз. — Това са Неговите очи.

- А кой е Той?

- Той е Божият Син. Той е създал отново човечеството, което сега живее на Земята, предал му е знания, научил го е на прогрес и му е помогнал да не загине. Точно това новосъздадено човечест­во се е разпространило по света.

- Откъде се е появил Синът Божи?

- Все пак?

- На Земята е живяло и живее великото племе - Синовете на

Бога.

- Между другото „завъртулката" на мястото на носа при тези велики хора е изпълнявала ролята не само на дихателен отвор, но и на звуковъзпроизвеждащ апарат - насочи разговора към нова те­ма Ананта Кришна.

— Те са говорили с носа си, а не с гърлото, така ли? - учудих се

аз.

- Какво е SoHm? Защо тези звуци са толкова важни?

- Едва ли ще разберете какво е SoHm. Това е цяла философия - отговори Ананта Кришна.

Поразпитах го още, но усетих, че много неща премълчава или недоизказва, а и на мен ми беше трудно да го разбера. По това вре­ме още не знаех, че ми предстои да положа огромни усилия, за да вникна поне до известна степен в древната философия. Все още не разбирах ролята на великото последно послание SoHm, не осъзна­вах неговата многостранност и съдбовност за нашата цивилиза­ция, все още мислите ми се въртяха около странността на тези зву­ци.

Тогава дори и не можех да си представя, че очите, изобразени по тибетските храмове, не са очи на атлант, а принадлежат на представител на още по-древна и загадъчна земна цивилизация -на онази, която Ананта Кришна нарече Синове на Бога. До този извод стигнах значително по-късно, докато пишех книгата си, за­това по-често ще наричам очите, изрисувани по тибетските храмо­ве, очи на атлант.

Независимо от всичко още тогава ме измъчваше въпросът от къде са се появили представителите на древна земна цивилизация в сравнително по-късен исторически период? Та нали отдавна са били измрели?

Запазили ли са се на Земята хора от древни цивилизации?

Сигурно е вярно, че и преди нас на Земята са съществували човешки цивилизации. Те са достигали високо технологично ни­во, при което използването на сила за осъществяването на зли помисли е било съдбовно - цивилизациите са се самоунищожава-ли. После върху руините на старата се е възраждала нова циви­лизация и т. н.

Да предположим, че в настоящия момент, при сегашното техно­логично ниво на нашата арийска земна цивилизация, някой от държавните глави на суперсилите (САЩ, Русия) натисне копчето на ядреното куфарче - човечеството ще изчезне, а студената и облъчена планета ще стане непригодна за живот.

Силата на злите помисли е огромна. Те насочват техногенната мощ към разрушение и могат да доведат до самоунищожение на цивилизацията. Засега не ни е ясно естеството на доброто и злото, но несъмнено в тях е заложен огромен заряд. Ненапразно култът към доброто води към прогрес, а култът към злото и властта - към разрушение и войни. Затова духовното развитие на човешкото об­щество в добрия смисъл на думата е от принципно важно значение и дори има материално въплъщение.

Струва ми се, че Япония е една от най-високо развитите стра­ни в духовно отношение (бил съм там три пъти и мога да съдя за това), а САЩ - една от най-бедните в духовно отношение (бил съм там многократно и също мога да преценя). Понастоящем Япония има доход на глава от населението 35 хил. долара годишно, а САЩ - 19 хил. долара. При това по време на последната световна война Япония беше разрушена и окупирана, а САЩ натрупаха в своите банки основния световен капитал. Ролята на духовния потенциал на нацията очевидно се оказва по-важна.

Нима населението на Земята толкова несигурно се клатушка между лошите и добрите помисли? Нима не съществува някакъв общопланетарен механизъм, който да гарантира, че животът на Зе­мята ще продължи и след глобални катастрофи? Нима духовните и материалните ценности на земните цивилизации се погубват безвъзвратно след тяхното унищожение?

Според логиката не би трябвало: на Земята вероятно съществу­ва механизъм, който гарантира продължаването на живота в слу­чай на глобални катаклизми.

От къде се е появил Синът на Бога сред хората на нашата ци­вилизация в Тибет? Та нали не е могъл да „падне от небето"!

Ако очите на Сина на Бога са изрисувани по тибетските храмо­ве, то това означава, че хората от нашата цивилизация са общува­ли с него. От къде е дошъл той?

Неволно възниква и мисълта за съществуването на своеобраз­но хранилище на хора от предишни земни цивилизации, от където

те са моши да излизат и да се появяват сред нас. Какво е това хра­нилище? Шамбала?

Всички тези въпроси тревожеха мен и моите приятели. За да се опитаме да намерим отговорите им, организирахме международна хималайска експедиция.

Тогава още не подозирахме, че главна роля за успеха на експе­дицията ще изиграе рисунката на хипотетичния атлант (или Сина на Бога), която направихме, докато анализирахме очите, изрисува­ни по тибетските храмове.

ВТОРА ЧАСТ

SoHm - ПОСЛЕДНОТО ПОСЛАНИЕ КЪМ

ЧОВЕЧЕСТВОТО (ИНДИЙСКИ ОТКРОВЕНИЯ)

Организиране на международна експедиция за търсене изворите на произхода на човечеството

За да потвърдим или отхвърлим своята хипотеза, организирах­ме международна експедиция, в която освен руските членове вля­зоха и представители на Индия и Непал. Експедицията беше орга­низирана под егидата на Международната академия на науките към ООН. Тази организация, в която членуват водещи учени от це­лия свят, включително и Нобелови лауреати, прояви голям инте­рес към нашите изследвания.

Още на Кримския конгрес няколко академици от Международ­ната академия на науките - представители на различни страни, из­ключително много се заинтересуваха от нашия доклад и проведо­ха доста дискусии с мен. Точно те ми препоръчаха като член на Международната академия на науките да организирам експедиция под нейната егида.

Честно казано, бях изненадан, че мастити западни и родни уче­ни относително лесно възприеха толкова трудно доказуема тема­тика. Свикнал съм с консерватизма на науката, с опоненти, изиск­ващи абсолютни доказателства, които почти не се срещат в приро­дата, понеже на този свят всичко е относително, с факта, че съвре­менната наука лошо възприема логическия път въз основа на ин­туитивния подход и смята съвременното ниво на науката за догма, отклоняването от която е признак на лош вкус.

Тогава още не разбирах, че логиката, базираща се върху инту­ицията, е определящ момент в религиозното познание. Не ми беше ясно, че и за тамошните майстори, с които тепърва предстоеше да се срещаме, нашият логически път ще е основният момент на до­верие, който ще им позволи да ни споделят някои от тайните зна­ния на ламите и свамите. Все още не знаех, че логиката е една от петте науки, предопределени от Буда за позитивното развитие на човечеството. Струваше ми се, че принадлежността на експедици­ята към Международната академия на науките ще е от по-голямо значение.

Основното, от което се страхувахме, бе липсата на доверие към нас. Не биваше да недооценяваме някои противоречия между ре­лигиозните познания и съвременната наука, които можеха да се

окажат от съществено значение в Индия и Непал, където медита­цията, йога и други подобни състояния, трудно обясними от глед­на точка на съвременната наука, са тясно преплетени с религията и са смятани за един от главните пътища на човешкото усъвършен­стване. Можеха да ни сметнат за неразумни учени и да говорят с нас на примитивен език, какъвто и задълбочен компютърен анализ да им представяме.

Затова се свързахме с офталмологичните дружества на Ин­дия и Непал и чрез тях планирахме конференции и демонстра­тивни операции за местните очни лекари в различни градове. Нашите нови операции с трансплантационния материал ало-плант, базиращи се на отглеждането на собствени тъкани от па­циента (кръвоносни съдове, прозрачна роговица, еклера), вече повече от десет години предизвикваха небивал интерес и реално помагаха на онзи контингент болни, смятан за безнадежден. От опит знаехме, че мнозина офталмолози се ползват с безупречно висока репутация, несравнима дори и с най-високопоставения чиновник.

Ако водещи лекари офталмолози ни представят на местните ла­ми и свами, това би могло да подпомогне мисията ни, още повече че очите, на които ние връщаме зрението, в различните езици се наричат „огледало на душата".

Избраният от нас маршрут минаваше през редица градове и се­лища на Индия и Непал, където бяха концентрирани най-интерес-

ните в научно отношение храмове на индуисти и будисти. Плани­рахме да се срещнем и с учени, изучаващи история на религията. Възнамерявахме да стигнем до малките пагоди в Непал, разполо­жени високо в планините, и да поговорим с монасите отшелници.

За Индия потеглих­ме трима: Сергей Се­ливерстов, Венер Гафа­ров и аз. От Индия трябваше да прелетим в Непал, където по-ра-но бяха пристигнали Валери Лобанков и Ва­лентина Яковлева, за да осъществяват пред­варителни проучвания. Там към нас се присъе­диниха индийският участник в експедиция­та (д-р Пасрича) и не-палските му другари (Шесканд Ариел и Ки-

рам Будаачарая). За късмет всички говореха английски - кой по-добре, кой по-зле, а двамата непалци и индийският лекар, естест­вено, владееха и местните езици - непали и хинди.