Политика в областта на жизнения стандарт и доходите

Политика в областта на жизнения стандарт и доходите

Стратегическата цел на политиката е запазване жизненото равнище и доходите на българските граждани в условията на икономическата криза. Тази цел се изпълнява посредством две оперативни цели: 1) Запазване жизнения стандарт и ръста на доходите при отчитане на производителността на труда, инвестиционната политика, икономическия растеж и с прякото участие на социалните партньори и 2) Запазване ръста и адекватността на защитените минимални доходи на населението, чрез система за наблюдение на прилагането на минимални стандарти.

За отчетния период политиката в областта на жизнения стандарт и доходите следва изпълнението на заложените приоритети и цели. Финансово-икономическата криза и нейното влияние върху пазара на труда, пониженият инвестиционен процес, намаляване приходите в държавния бюджет, както и много други фактори оказват влияние върху политиката в областта на жизненото равнище и доходите.

Към полугодието заложените цели се изпълняват и въпреки негативното влияние на кризата доходите на населението отчитат ръст, запазва се покупателната им способност, изпълняват се заложените показатели, характеризиращи минимални плащания, в т.ч. минимална работна заплата и линията на бедност.

Запазването на ръста на доходите и покупателната им способност е резултат от изпълнението на антикризисните мерки, които бяха предприети от правителството в консенсус с представители на работодатели и синдикати.

За целта се работи в следните три области на въздействие:

• 
  в областта на доходите от труд – провеждане на икономическо и социално обоснована политика на базата на трипартитно договорени принципи, критерии и механизми при отчитане на утвърдените практики в страните членки на ЕС;
  
• 
  в областта на минималната работна заплата – гарантиране изпълнението на нейните социална и икономическа функции, като нейният размер ще се определя при отчитане на икономическото развитие на страната и възможностите на бюджета в условия на криза;
  
• 
  в областта на социалната сигурност – намаляване риска от бедност, гарантиране на минимални стандарти за нискодоходните групи – за приемлив жизнен стандарт, без да се нарушава солидарността между и в генерациите при отчитане на възможностите на бюджета.
  

Изпълнението на програмата отговаря на основната стратегическа цел за запазване жизненото равнище и доходите на българските граждани в условията на икономическата криза.

• 
  За първото тримесечие на 2010 г., работната заплата представлява 51% от общия доход /намаление спрямо първото тримесечие на 2009г. с 4.9 пункта/ и 51.8% от паричния доход на домакинствата намаление спрямо първото тримесечие на 2009 г. с 5 пункта/;
  
• 
  Значително намалява работната заплата, като компонент от общия доход на домакинствата. Съгласно тримесечните данни от изследването на бюджетите на домакинствата в Република България, провеждано от НСИ, се отчита намаление на дохода от работна заплата в домакинския доход с почти 4% на годишна база;
  
• 
  За първо тримесечие на 2010 г. средната работна заплата общо за страната е 619 лв., спрямо първо тримесечие на 2009 г., номиналният ръст е 9.9%, а реалният ръст е 9.0%;
  
• 
  В частния сектор, в който работят 73% от наетите, към първото тримесечие на 2010 г. средната работна заплата е 583 лв., спрямо първо тримесечие на 2009 г., номиналния ръст е 11.5%, а реалният ръст е 10.5%;
  
• 
  В обществения сектор средната работна заплата към първо тримесечие е 713 лв., нараснала е с 6.1% номинално и с 5.2% реално на годишна база;
  
• 
  В резултат на провежданата политика за ограничаване на бюджетните разходи и намалението на средствата за заплати в бюджетния сектор средната работна заплата нараства с 9.7% на годишна база.
  
• 
  С Решение 180 на МС са приети мерки за подкрепа на заетостта и домакинствата. В изпълнение на антикризисна мярка 36 за изработване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата беше сформирана работна група с представители на правителството и социалните партньори. В процеса на работа не се стигна до консенсус между представителите на работодатели и синдикатите за определяне на механизъм. Доклад и обобщен материал със предложенията са разгледани в Комисията по доходи и жизнено равнище и внесени в НСТС.
  

** Към 01.07.2010 г.

• 
  Номинален ръст на общия доход на домакинствата – индексът на нарастване на дохода на домакинствата за първото тримесечие на 2010 г., спрямо първо тримесечие на 2009 г.
  
• 
  Минимален номинален ръст на средната работна заплата в бюджетния сектор (50 % БВП + 100 % ИПЦ) – номиналният ръст на средната работна заплата в бюджетния сектор към първо тримесечие на 2010 г., спрямо първо тримесечие на 2009 г.
  
• 
  Минимален номинален ръст на средната работна заплата в частния сектор (50 % ПТ + 75 % ИПЦ) – номинален ръст на средната работна заплата в частния сектор за първо тримесечие на 2010 г. спрямо първо тримесечие на 2009 г.
  
• 
  Минимален номинален ръст на минималната работна заплата при отчитане на производителността, инфлацията, официалната линия на бедност и промените в данъчното облагане – номинален ръст на минималната работна заплата за първото полугодие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г.
  
• 
  Минимално съотношение минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст/ минимална работна заплата – показателят отразява връзката между минималните равнища на доходите от труд и пенсии.
  

МФ, НОИ, НСИ

Данните са на НСИ, АЗ, НОИ, нормативна уредба

Отговорността за изпълнение на политиката е възложено на заместник-министър на труда и социалната политика.

През отчетния период бе прието Постановление № 67 на МС от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. С постановлението средствата за работни заплати в бюджетните организации и дейности за 2010 г. ще могат да се използват до 90% от утвърдения размер. Останалите 10% ще могат да се изразходват при наличие на финансова възможност.

Програма № 12: Запазване жизнения стандарт на населението при отчитане ръста на работните заплати, доходите на домакинствата и регионалните специфики във формиране на доходите

• 
  В резултат на изпълнението на провежданата от правителството политика на финансова дисциплина, повишаване на контрола по разходване на средства от държавния бюджет, както и изпълнението на приетите с Решение №180 на МС мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция доходите на българските граждани нараснаха през първо тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г.
  
• 
  Средната работна заплата за периода нарасна с 9.9%. Към първо тримесечие на 2010 г., областта с най-висока средна работна заплата е област София-град – 819 лв., което е 132% спрямо средната заплата. Областите с най-ниски заплати са Видин – 435 лв. /70.3% от средната за страната/, Кърджали – 453 лв., /73% от средната за страната/, Хасково – 454 лв., Търговище – 461 лв., /75% от средната за страната/. Разликата между средната работна заплата в тези области и тази в София е почти два пъти. От всички 28 области само в три се отчитат средни заплати по-високи от средната за страната: 1) Стара Загора – 648 лв.; 2) Враца – 691 лв. и 3) София (столица) – 819 лв.
  
• 
  Прието е Постановление № 326 от 30.12.2009 г. за определяне на минималната работна заплата за страната за 2010 г. – 240 лв. В същото време, наетите по трудово и служебно правоотношение на минимална работна заплата намаляват значително. Към първо тримесечие на 2010 г. те са 124 000, за една година са намалели с 27%.
  
• 
  В изпълнение на Мярка № 36 от решение №1 80 от 1.04.2010 г. на МС за създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва както икономически, така и социални параметри., със Заповед №РД01/372 от 12.05.2010г. на министъра на труда и социалната политика беше сформирана работна група с представители на правителството и социалните партньори. Съобразно предложенията на социалните партньори са изработени варианти на механизъм за обвързване на минималната работна заплата с макроикономически и социални показатели. При проведените работни срещи не се стигна до консенсус за определяне на механизъм. Доклад и обобщен материал със предложенията са разгледани в Комисията по доходи и жизнено равнище и внесени в НСТС.
  

• 
  Продукт/ услуга № 1: Стратегически, програмни и нормативни документи в областта на доходите от труд. Изготвени са следните нормативни актове:
  
  • 
    С /ПМС №326 от 30.12.2009 г. е определен размерът на минималната работна заплата за страната за 2010 г. – 240 лв.
    
  • 
    Прието е Постановление № 67 на МС от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности.
    
    • 
      Продукт/ услуга № 2: Методологически инструменти в областта на доходите от труд. Участие в междуведомствена работна група за разработване на Концепция за нов механизъм за образуване на заплатите в държавната администрация. Концепцията е представена в Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС. Взето е решение дейността по изработване на концепция да продължи с участие на социалните партньори.
      
    • 
      Продукт/ услуга № 3: Прогнози и социални оценки за въздействие на доходите от труд върху жизнения стандарт и държавния бюджет. Поради липса на достатъчно данни за средната работна заплата /към момента на отчета са налични данни за средната работна заплата по сектори и отрасли към първо тримесечие/, през отчетния период не са извършвани дейности за предоставяне на продукта/ услугата. Такива дейности предстоят.
      
    • 
      Продукт/ услуга № 4: Координация на дейността по договаряне на минималните осигурителни прагове. Осигурена информационна обезпеченост на процедурата за договаряне.
      
    • 
      Продукт/ услуга № 5: Аналитични материали при изготвяне на мониторинг на минималната работна заплата. Извършени са следните дейности:
      

• 
  Мониторинг и наблюдение на наетите на минимална работна заплата по сектори и икономически дейности;
  
• 
  Изготвяне на обобщен материал за всички плащания от бюджета, които са свързани със стойността на минималната работна заплата.
  
• 
  Изготвен е сравнителен материал за страните от ЕС за механизма за формиране на минималната работна заплата.
  

• 
  Продукт/ услуга № 6: Анализ на различията в доходите по области. Създадена е и се поддържа база данни за основни социални показатели: 1) общ доход на домакинствата по области; 2) средна работна заплата по области; 3) наети средносписъчен брой; 4) безработни лица; 5) коефициент на безработица;
  

По програмата не се администрират средства.

** Към 30.06.2010 г. не е налична такава информация.

• 
  Номинален ръст на общия доход на домакинствата – индексът на нарастване на дохода на домакинствата за първото тримесечие на 2010 г., спрямо първо тримесечие на 2009 г.
  
• 
  Минимален номинален ръст на средната работна заплата в бюджетния сектор – въздействие на политиката по доходите върху ръста на заплатите в бюджетния сектор.
  
• 
  Минимален номинален ръст на средната работна заплата в частния сектор – въздействие на политиката по доходите върху ръста на заплатите в реалната икономика.
  
• 
  Ръст на покупателната способност на реалната работна заплата за основни стоки и услуги – реален ръст на средната работна заплата за страната.
  
• 
  Номинален ръст на общия доход на бедните домакинства – нарастването на дохода на домакинствата под прага на бедността.
  
• 
  Брой социални оценки за влиянието на доходите върху жизнения стандарт – брой аналитични материали за доходи и жизнен стандарт на наетите в различните сектори на икономиката и върху покупателната способност на средната работна заплата.
  
• 
  Брой социални оценки за формирането на доходите на домакинствата по териториален признак – социално-икономическа карта на България по области.
  

Източници на информация са НСИ, НОИ, Евростат.

Наблюдава се известно забавяне по отношение на поставените извършването на социалните оценки за политиката по доходите и жизнения стандарт. Това е така поради следните причини:

• 
  Ефектите от влиянието на средната работна заплата могат да бъдат анализирани в по-късен етап, към момента на отчета разполагаме с данни към първо тримесечие на 2010 г. Поради динамичните процеси на кризата – освобождаването но работна сила, се променя е средната работна заплата. Освобождаването на нископлатени работници създава условия за отчитане на по-висока средна работна заплата.
  
• 
  Жизненият стандарт е много широко понятие и включва не само размера на средната работна заплата, но и показатели за разходи, потребление и др. От тази гледна точка, най-подходящи за измерване на въздействието са данните от изследването на бюджетите на домакинствата в Република България. Към настоящия момент наличните данни за домакинските бюджети са към първо тримесечие.
  

Програмата се изпълнява от дирекция „Жизнено равнище и социална сигурност”.