Политика в областта на демографското развитие и равните възможности

Политика в областта на демографското развитие и равните възможности

На 22 август 2006 г. с Решение № 625 Министерският съвет прие Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006-2020 г.) и План за 2006 г. за нейното изпълнение. Изпълнението на плана е инструмент за постигане на основната стратегическа цел на демографската политика в България за забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, способности и умения.

В началото на 2010 г. бяха оповестени данните за развитието на основните показатели за населението за 2009 г.

За 2009 г. изчисленото постоянно население на България е 7 563 710 души. За една година в резултат на отрицателния естествен прираст и отрицателното външномиграционно салдо населението намалява с близо 42 481 души, или с 0.6% спрямо предходната година. По данни на НСИ през 2009 г. стойността на коефициента на естествения прираст (е минус 3.5‰). Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 10.8‰, докато в градовете тази стойност е минус 0.7 ‰.

През 2009 г. в България са родени 81 572 деца, от които 80 956, или 99.2%, са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 3 244 деца. Коефициентът на раждаемост (брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението) е 10.7‰, докато през предходната 2008 г. е бил 10.2‰.

По данни от НСИ тоталният коефициент на плодовитост през 2009 г. е 1.57 деца. В сравнение с 2008 г. се отчита увеличение с 0.09 пункта.

Сключените бракове през 2009 г. са 25 923, като са с 1 799 по-малко от предходната година. През 2009 г. броят на регистрираните бракоразводи е 11 622 и е близо с 2 442 по-малък от този през 2008 година. Близо 83% от тях се отнасят за градовете. Най-голям е делът на бракоразводите по взаимно съгласие – 56%, поради несходство в характерите – 29%, а за около 8% причината е фактическа раздяла. По други причини са 7% от разводите.

През 2009 г. коефициентът на обща смъртност е 14.2‰. Броят на умрелите лица е 108 068 души и е с 2 455 по-малък от този през 2008 г., а коефициентът на обща смъртност (14.2‰) е намалял с 0.3%.

Коефициентът на детска смъртност (брой умрели деца на възраст под една година на 1 000 живородени деца) е 9.0‰, като с 0.4‰ е по-висок от този през 2008 г. Достигнатото равнище на детската смъртност през последните две години е най-ниското в демографското развитие на страната.

През 2009 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 135 788 души, които са с близо 16 хиляди повече в сравнение с предходната година. В резултат на преселванията между градовете и селата населението на селата е намаляло с 2 850 души, респ. с толкова се е увеличило населението в градовете. През 2008 г. намалението на населението в селата в резултат на вътрешната миграция е с 11 630 души.

Политиката за равни възможности и антидискриминация е в съответствие с европейските стандарти за спазване на човешките права, чиято законова рамка се съдържа в антидискриминационните директиви и се допълва от съдебната практика. Политиката за равни възможности е насочена към превенция на дискриминацията и повишаване на информираността на гражданите за техните основни човешки права и възможности за правови гаранции за тяхната защита.

България като страна членка на ЕС предприема действия за привеждане в съответствие на националното законодателство и практика с правото на Европейския съюз и добрите практики от страните членки, като за целта се създават условия за прилагане на интегриран подход, съчетаващ мейнстрийминг с насърчителни мерки за премахване на елементите на дискриминация на групи в неравностойно положение.

Ползата/ ефектът за обществото от политиката в областта на демографското развитие се изразяват в:

• 
  Забавяне на негативните демографски процеси и намаляване на броя на населението.
  
• 
  Преодоляване на негативните последици от остаряване на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал.
  
• 
  Постигане на социална кохезия (сближаване, сплотеност) и създаване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот за всички социални групи.
  
• 
  Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.
  

 Показателите за тотална промяна, нетен прираст, миграционен прираст и съотношение млади/стари са в процес на уточняване;

• 
  Еднократните помощи при бременност се предоставят на бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца, определят се ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, като размерът им не може да бъде по-малък от предходната година. Отпускат се на бременни жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода, определян ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване. Право на тази помощ имат и осигурените бременни жени, които нямат необходимия осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване. Помощта се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.
  
• 
  Еднократните помощи при раждане на дете се предоставят на майката при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете. Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания 50 и над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
  
• 
  Месечните помощи за отглеждане на дете до една година се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката (осиновителката) при условията на чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца и се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Размерът им не може да бъде по-малък от предходната година.
  
• 
  Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата. Предоставят се с доходен критерий при условията на чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца.
  
• 
  Еднократните целеви помощи за ученици се предоставят на семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище. Помощта се отпуска с доходен критерий и е предназначена да покрие част от разходите в началото на учебната година. Размерът на помощта се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика.
  
• 
  Месечните добавки за социална интеграция на хора с увреждания се предоставят на лица с трайни увреждания по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания. Добавките се предоставят без подоходен тест и на различни основания, в зависимост от нуждите на лицето с увреждания.
  
• 
  Месечната добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст се предоставят на семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания, ако децата не са навършили 18-годишна възраст, а ако учат – 20-годишна възраст. Децата не трябва да са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции и социални услуги - резидентен тип, за срок, по-дълъг от един месец. Размерът на помощта се определя в размер на 70 процента от минималната работна заплата за страната, независимо от дохода на семейството.
  

• 
  Население – броят на постоянното население в България за периода между 1 януари и 31 декември на съответната година.
  
• 
  Естествен прираст – процентното съотношение между ражданията и умиранията.
  
• 
  Нетна миграция – разликата между броя на имигриращите и емигриращите граждани на страната.
  
• 
  Коефициент на възрастова зависимост – коефициентът на възрастова зависимост (V) показва броя на лицата от населението в „зависимите” възрасти (населението под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в „независимите” възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти -%.
  
• 
  Раждания – понятието „раждане“ означава завършване на бременност, която има за резултат раждане на дете. То включва ражданията на живородени и мъртвородени деца, от които се изключват абортите.
  
• 
  Умирания – броят на лицата, които са починали за определен период от време.
  
• 
  Коефициент на раждаемост – коефициентът за раждаемост е отношение между броя на живородените деца и средногодишното население през същата година. Изчислява се в промили-‰ и показва броя на живородените деца на 1 000 души от населението.
  
• 
  Коефициент на смъртност – показва броя на умрелите лица на 1 000 души от средногодишното население. Изчислява се (в промили-‰) като отношение на броя на умрелите лица през годината и средногодишния брой на населението през същата година.
  
• 
  Тотален коефициент на плодовитост – тоталният коефициент на плодовитост е сумата от повъзрастовите коефициенти за плодовитост през съответната година. Той показва средния брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години) съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.
  
• 
  Средна продължителност на живота – показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.
  
• 
  Коефициент на детска смъртност – показва броя на умрелите деца на възраст до 1 година на 1 000 живородени деца. Изчислява се (в промили-‰) като отношение на умрелите деца на възраст под 1 година и броя на живородените деца.
  

Съобразно действащата нормативна уредба, компетентни в областта на демографските въпроси институции и техните правомощия са: МТСП, МОМН, МЗ, МРРБ, МИЕТ, МФ, Националният съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към МС, НСИ, НОИ, общини и неправителствени организации.

Данните са на НСИ, АСП, МТСП и на всички останали отговорни административни структури и ведомства

Отговорността за изпълнението на политиката е възложена на г-жа Валентина Симеонова, заместник министър на труда и социалната политика.