Бюджетна програма 0300.05.01 “Национален архивен фонд”

9.6 Бюджетна програма 0300.05.01 “Национален архивен фонд”

Дейността на ДАА за провеждане на държавната политика в областта на архивното дело е насочена към подобряване управлението на НАФ чрез осигуряването на необходимата нормативна база. Разработени и утвърдени от председателя са вътрешни административни актове, които уреждат дейността на агенцията и са пряко свързани с изпълняваната от нея политика и програма.

Опазването на документите е едно от най-важните условия за гарантиране правилното съхранение и доброто опазване на националното архивно наследство чрез осигуряване на специализирани архивохранилища. С наличния финансов ресурс ДАА практически не може да осигури планираното поетапното ремонтиране и оборудване на архивохранилищата на държавните архиви, съобразно стандартите за опазване на ценните документи на нацията. Поддържа се в електронен режим регистър на архивохранилищата в критично състояние. Поради крайно ограничените финансови възможности на ДАА не може да се изпълни изготвеният средносрочен план за ремонтни и строително-монтажни дейности с цел поетапно модернизиране на всички архивохранилища в критично състояние. Това поражда риск от най-висока степен от увреждане на документите, необходимост от тяхната скъпоструваща реставрация и консервация, както и за безвъзвратна загуба от НАФ.

През отчетния период се регистрира за поредна година недостиг на финансов ресурс за реализиране на ремонти на архивохранилища на отделите „Държавен архив”, като тези дейности са намалени до критичния минимум. Крайно недостатъчни са и средствата за оборудване и поддържане на архивохранилищата на държавните архиви, съгласно изискванията на действащите стандарти. Липсата на необходимата финансова обезпеченост – за извършване на необходими ремонти и оборудване на архивохранилищата на държавните архиви – структурни звена на ДАА, значително увеличава риска от увреждане и загуба на националното документално богатство, както и до извършване на скъпо струваща реставрация и консервация на увредените документи.

ДАА е единствения орган на територията на Република България, който контролира опазването на документите в деловодните служби на държавните и общинските институции и осъществява научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване. Към настоящият момент на територията на гр. София в архивохранилищна база “Биримирци” има около 7 500 линейни метра ценни архивни документа в риск, за които е необходимо спешно предприемане на мерки за тяхното преместване в подходяща за целта сграда. Очаква се комплектуване на ценни документи с постоянен срок на съхранение с фондообразователи, съгласно Закона за НАФ в размер на около 5000 линейни метри. За реализирането на стратегическите цели на агенцията, е необходимо спешно изпълнение на преустройство и реконструкция на имот – публична държавна собственост, предоставен на ДАА с Решение № 772 от 25 октомври 2011г. на Министерски съвет. Обектът се намира в гр. София, Столична община, район “Младост”, кв. 2, п-л І от НПЗ “Изток” част 1, местност “Къро” и представлява обособена част ІІІ от терен със специално предназначение и изградена върху него през 1986 г. масивна едноетажна сграда . Сградата е със застроена и разгъната площ 4619,11 кв. м., височина 10,20 м. и застроен бруто обем 47114, 92 куб. м.

След преустройство и реконструкция, в сградата ще се изгради архивохранилище за документи на хартиена основа, отговарящо на изискванията за съхранение на документи, съгласно приетите национални и международни стандарти. При изграждане на триетажна стелажна конструкция в сградата ще бъде обособена 13 857 кв. м. архивохранилищна площ. През отчетния период е представено пред първостепенния разпоредител с бюджет мотивирано искане за отпускане на допълнителни финансови средства към бюджетите на Агенцията за периода 2017-2019 г. за ремонт и оборудване на архивохранилището (писмо с изх. № 03-00-131/08.09.2016 г.).

Температурно-влажностният режим във всяко архивохранилище се проследява редовно се отчита в съответните дневници, като се изготвят справки за средномесечните стойности, обобщени в годишна информация. Препоръчителната температура за съхранение на архивни документи на хартиен носител, съгласно БДС ISO 11799 „Информация и документация. Минималната температура във всички архивохранилища в Добрич, в Ловеч, в ДВИА (с изключение на ХІ-то и фотохранилището) и тези на ЦДА и ОДА - София на ул. “Московска” № 5 е висока (над 12°C), а максималната стига до 29°C в Добрич, 26°C в Ловеч, 27° в ДВИА и 28° на ул. “Московска” № 5. В голям брой архивохранилища, температурата е около 0°C през зимния период (Велико Търново – VІІ-мо, Перник, Плевен – зала 1, Пловдив – ХІV-то, Сливен), а в архивохранилищата на ЦДА и ОДА - София в Биримирци и в архивохранилище № 2 в Хасково температурата е отрицателна през месеците януари и декември.

Относителната влажност за съхранение на архивни документи трябва да бъде 50±5%. Обезпокоителен е фактът, че в по-голямата част от архивохранилищата стойностите на влажността са много над допустимата норма и то почти целогодишно. В по-голямата част от архивохранилищата стойностите на влажността са много над допустимата норма и то почти целогодишно. По-тежки случаи, които е редно да бъдат споменати, са тези в някои архивохранилища в Бургас (2-ро), Варна, Велико Търново, Враца, Габрово (целогодишно 80% - 91%), Плевен, Пловдив, Русе (целогодишно 71% - 87%), Стара Загора – мазе (целогодишно 78% - 96%), Хасково, Шумен (архивохранилищата на ул. “Калоян” № 18, където влажността е между 78% и 92% целогодишно), Ямбол, архивохранилищата на ЦДА и ОДА – София в Биримирци. В Кюстендил - архивохранилище на ул."Райна Цанева" № 6 целогодишно влажността е 36% - 44%, а във всички архивохранилища на Пазарджик е 60 - 65%.

Недостигът на финансови средства засегна и друга основна дейност за опазване на съдържанието на архивните документи – попълването на Застрахователния фонд на Агенцията със застрахователни микрофилмови копия – негатив. Това доведе през последните години до значително намаляване на броя изготвени застрахователни копия. В това отношение положителна промяна се наблюдава през 2016, когато бяха осигурени необходимите средства за плановите задачи по изготвяне на застрахователни микрофилми, което се прояви като рязко повишаване на количеството изготвени кадри спрямо предишните години.

Недостатъчното финансиране възпрепятства и организирането на обучения и осъществяване на ефикасен контрол на служителите, извършващи реставрация и консервация в архивите, от страна на Централната лаборатория. Още повече, че при увеличаващия се брой архивохранилища в критично състояние като трайна тенденция се отчита през последните години броят на документите, които се нуждаят от неотложна реставрация и консервация, каквато поради липса на кадри и ресурси не може да се извърши в необходимия обем.

Чрез приоритетната за държавните архиви дейност от 2012 г. по въвеждане на архивни описания и дигитални мастер обекти в централизираната база на Информационната система, както и чрез тематичните сайтове, се разширяват възможностите за Интернет достъп на потребителите до научно-справочния апарат и до дигитални копия на архивни документи и техните метаданни. Базата данни на ИСДА се обогатява ежедневно в резултат на дейността на служителите на държавните архиви. С това търсенето и извличането на информация от всички потребители става все по-пълноценно и ефективно, а достъпът до архивни документи и техните копия – по-удобен и облекчен. От друга страна, постоянното обогатяване и усъвършенстване на базата чрез функционалностите на системата даде възможност да се повиши ефективността на труда на служителите от ДАА и да се подобрят процесите по управление и контрол в агенцията. Наличието на достатъчно пълна база с архивни описания, дигитални копия на архивни документи и техните метаданни в ИСДА, съвместими с международния стандарт ISAD (G), както и на специализирана функционалност на системата за експорт на данни в ХМL формат по най-разпространения професионален стандарт за архивно описание Encoded Archival Description (EAD), дават възможност за участие на агенцията в различни международни проекти, базирани на този стандарт и за обмен на данни с други архивни системи.

През отчетния период, в изпълнение на една от стратегическите цели на ДАА, продължи изграждането на дигиталния архив на ДАА като централизирана база в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) чрез функционалностите на системата. През 2016 г. в базата на дигиталния архив в ИСДА бяха добавени общо 15 771 дигитални обекта (дигитализирани архивни документи) съдържащи 45 379 дигитални образа (страници от документи) с обем 1.9 ТБ. От тях новоизготвени през 2016 г. са 10 693 дигитални обекта със 35 922 дигитални образа и приблизителен обем 1.5 ТБ. Останалите 5 078 обекта с 9 457 образа с обем 0.4 ТБ са въведени в ИСДА дигитални обекти, изготвени през периода 2008 – 2013 г. извън системата и съхранявани досега на външни твърди дискове. От всички добавени през годината в ИСДА обекти само в дирекция ДРКМ са добавени 7 644 обекта с 21 329 образа и обем приблизително 0.8 ТБ или 48% от всички обекти и 47% от всички файловете с дигитални образи.

При сравнение на резултатите през последните три години прави впечатление постоянното нарастване на броя новоизготвени през системата дигитални образи и съответно обем на базата за сметка на постоянното спадане на броя импортирани в системата на образи, изготвени през периода 2008 - 2013: през 2014 г. новите образи са били 26349, през 2015 г. – 31 213, а през 2016 г. новоизготвените образи са 35 922. Това се дължи основно на насочването на ресурсите към изготвяне на нови обекти за сметка на въвеждането на обекти, изготвени през периода 2008 – 2013 г. и съхранявани на външни твърди дискове, тъй като голямата част от „старите” обекти, с изключение на масива на БКП, вече са въведени в базата на ИСДА. Втората причина е натрупаният опит за извършване на дигитализация чрез функционалностите на ИСДА.

Основните теми, по които бяха изготвяни нови дигитални обекти през 2016 г. продължиха да бъдат: дългосрочната приоритетна тема “Органи на власт и управление за периода 1878 – 1944 г.” – протоколи от заседания на общински управления; постоянната тема “Особено ценни и уникални документи, съхранявани в ДАА”; теми, свързани с подготовка на сайтове, изложби и издания: „Балкански войни (1912-1913)”, „Народен съд” – ІІІ-ти и ІV-ти състави, „Държавна художествена академия” („Държавно рисувално училище”), „Изобразително изкуство”. Продължи работата по дигитализиране и импортиране в базата на ИСДА на масиви от стъклени плаки, съхранявани в архивите, които са силно застрашени като физически носител и с постепенно угасващ текст. През годината в ИСДА бяха въведени 1034 дигитални обекта с 1034 броя дигитални образи, изготвени от стъклени плаки от архивните фондове на инж. Стоимен Сарафов и на фотографа Атанас Тодоров Керетчиев – Даракуля, съхранявани съответно в ЦДА и в ДА-Смолян. Продължи работата и по темите “Първа световна война”, “Втора световна война”, “Съединението на България с Източна Румелия”, „Фотоархив”, свързани с допълването на тематични колекции с дигитални копия на архивни документи. Определени са от Постоянната работна група по дигитализация нови теми за 2017 г., по които, наред с постоянните теми, ще се изготвят нови дигитални обекти. Част от тях са: „Народен съд – V състав”; „Водопровод Рила – София”; „Годишнина от Шипченската епопея” и др.

Общо базата на дигиталния архив в ИСДА към 31.12.2016 включва 66 150 дигитални обекта, 213 418 дигитални образа с приблизителен обем 11 ТБ.

Все още извън ИСДА на външни твърди дискове се съхраняват около 10 ТБ с дигитални обекти, почти изцяло от масива на БКП, но също и по темата „Фотоархив”, както и обекти, изготвяни извън системата през последната година по други теми и конкретни случаи. Въвеждането им в ИСДА и включването им като пълноценна част от базата на дигиталния архив на ДАА зависи от осигуряването на достатъчен допълнителен дисков масив и от наличните кадрови ресурси за подготовка на метаданните и въвеждането на самите образи.

Трябва да се отбележи, че значителна част от дигиталните обекти/образи, които не са отчетени като новоизготвени, а само като „стари” обекти, изготвени преди внедряването дигитализацията през ИСДА и съхранявани на външни дискове, в действителност бяха сканирани отново. Това се дължи на няколко причини. Една от тях е загубата на немалка част от тези обекти поради дефекти на външните дискове и тяхната принципна несигурност като носител на информация. Друга причина са грешките, допуснати при изготвянето на тези обекти и техните метаданни поради неспазване на методиката на дигитализация, липсата на софтуер за управление на процесите по дигитализация по времето на тяхното изготвяне и свързаната с това липса на контрол на качеството върху техните метаданни. Съществена роля за грешките при „старите” обекти има и несъответствието между метаданни и дигитални образи, което се дължи основно на изготвянето на обектите и техните метаданни като независими една от друга дейности преди стартирането на дигитализацията чрез ИСДА през 2014 г. Фактът, че вече трета година, през която дигитализацията се извършва директно чрез ИСДА, около половината от времето и ресурсите отиват за корекции, повторно сканиране и въвеждане в базата на вече отчетени като дейност дигитални обекти, изготвени без специализиран софтуер за управление на процесите, доказва, че единственият начин за устойчиво нарастване на базата на дигиталния архив на ДАА и създаване на трайни и използваеми резултати с постоянно качество, при максимално опазване на физическото състояние на документите и ефективно изразходване на вложените ресурси е дигитализацията да се извършва директно чрез системата при стриктно спазване на утвърдената методика и правила. По тази причина, това е формулирано като една от стратегическите цели в Стратегията на ДАА за 2016 – 2020 г.

През 2016 г. броят на посещенията на дигитални обекти от дигиталния архив на агенцията през публичната част на ИСДА в Интернет е 7 362, а общият брой посещения от стартирането на публичния достъп до ИСДА през 2013 г. до сега е 17 051. По-голямата част от тях – 14 151 или 83% са само за две години – 2015 г., когато реално стартира директният достъп за всички потребители до всички новоизготвени дигитални обекти в ИСДА от момента на тяхното одобряване и регистриране в системата. Освен за директен Интернет достъп на служители и външни потребители, изготвените в ИСДА дигитални обекти и техните метаданни се използват и за популяризаторски цели като подготовка на тематични колекции и Интернет сайтове, за участие в международни проекти, както и за изпълнение на заявки на потребители за дигитални копия на документи.

Най-сериозният риск за дигитализацията в ДАА и развитието на дигиталния архив продължава да бъде намаляването на свободния дисков масив за изготвяне и съхранение на дигиталните обекти. Към момента дигиталните обекти в ИСДА заемат приблизително 11 ТБ, а извън системата остават около 10 ТБ, които са практически недостъпни за използване и се съхраняват на външни дискове с висок риск от загуба. През 2017 г. е планирано закупуването на нов дисков масив за осигуряване изпълнението на плановите задачи и за поетапно импортиране в системата на дигиталните обекти, съхранявани извън системата на външни твърди дискове.

Другият сериозен проблем е скоростта на импортиране на дигитални образи в ИСДА в част от архивите. Към момента част от държавните архиви ползват преносната среда на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация, което им дава възможност да работят в ИСДА при добра скорост. При останалите 11 архиви обаче скоростта е недостатъчна с оглед размерите на файловете с дигитални мастер образи.

Остава и проблемът с липсата на бук скенери, специализирани за дигитализация на голямоформатни документи, документи в застрашено физическо състояние, подвързани документи и книги. Агенцията все още разполага само с един такъв скенер, което е крайно недостатъчно и налага пренасяне на архивни документи от цялата страна в София. Агенцията разполага вече с три работни станции с висококачествени дигитални камери, разпределени в София, Варна и Велико Търново, които са доставени в изпълнение на споразумението с Мемориала на жертвите на Холокоста и героизма „Яд Вашем”. Тези станции подпомагат дигитализирането на голямоформатни документи, но не могат да заменят букскенерите като специално проектирана технология за сканиране на такива документи. През 2016 г. по споразумението са изготвени общо 67 312 дигитални образа, от които: във фотолабораторията на дирекция ДРКМ – 43 218 образа, в ОДА-Варна – 18 445 образа и в дирекция ДВИА – Велико Търново – 5 649 образа. Трябва да се отбележи, че работата по споразумението е свързана не само със заснемането на архивни документи и обработка на заснетите образи, но и с изготвяне и корекции на регистри и списъци, както и със сериозен разход на труд за подготовка и реставрация на документите.

Популяризацията на националното архивно богатство е една от основните цели в дейността на ДАА. Многобройни са формите чрез които агенцията утвърждава своя авторитет като институция на паметта – издания, документални изложби, уебплатформа с тематични дигитални колекции, участията в медии, беседите и посещенията на ученици и студенти в архивите, пресконференции по актуални общественозначими теми, както и участията в специализирани международни прояви.

Традиционно агенцията си взаимодейства в национален план с всички министерства и ведомства, както и със сродни институции, а в международен – с Международния съвет на архивите, Европейския борд на националните архивисти от страните-членки на Европейския съюз и Групата на европейските архиви към Европейската комисия, в които членува, както и с националните архиви на други страни, с научни и културни институции и организации. Продължава участието на експерти на ДАА в Техническите комитети към Института по стандартизация и конкретно в заседания на Технически комитет (ТК) 16 „Архивна, библиотечна и информационна дейност“ и на ТК 80 „Електронен обмен на данни в администрацията, търговията и услугите“. Агенцията участва със свой представител в смесени междуправителствени комисии: „България – Баден-Вюртемберг“ и “България – Бавария”; по спогодби за сътрудничество в областта на културата, образованието, науката и младежта с Република Австрия и Кралство Испания.

Продукти/услуги, предоставяне по програмата – описание на постигнатите резултати и изпълнение на дейностите за тяхното предоставяне

• 
  Разработване и провеждане на политиката в областта на архивното дело
  

Дейността на ДАА за провеждане на държавната политика в областта на архивното дело е насочена към подобряване управлението на НАФ чрез осигуряването на необходимата нормативна база. През отчетния период поради констатирана необходимост от по-добра регламентация и/или актуализация на текстове е подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за НАФ (ЗИД на ЗНАФ). В процеса на работа основните предложения бяха предоставени за предварително обсъждане на членовете на Националния архивен съвет (НАС), на университетски преподаватели по специалността „Архивистика и документалистика“ и на архивната колегия по време на организираната на 9 май 2016 г. в Нова конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ експертна среща, организирана от ДАА с любезното съдействие на Историческия факултет.

Текстът на законопроекта е изготвен на основа експертен опит и анализ на проблемите в практическото приложение на действащия Закона за НАФ от 2007 г. до днес. За уточняване и прецизиране на текстовете, отнасящи се до обектите на дейност на държавните архиви в предархивното поле, бяха извършени проучвания на действащите законови и подзаконови нормативни актове. При изготвянето на текста на проекта на ЗИД на Закона за НАФ работната група се съобрази с направените през 2012 г. предложения, мотиви и съгласувателни становища, по-голяма част от които са включени в проекта.

Проблемите, констатирани в практиката, са свързани с осъществяване на контролните функции на ДАА, поради което е обособена нова (седма) глава „Контрол“. Предложените изменения и допълнения на Закона за НАФ целят да създадат действени законови механизми за контрол по управлението и опазването на документите, част от НАФ. Някои от законовите разпоредби в областта на опазването на документите до предаването им за съхранение в държавните архиви също са недостатъчно резултатни. Прецизирани са източниците на комплектуване на държавните архиви, съобразно видовете фондообразуватели и техния правно-организационен статут. Очакванията са с измененията и допълненията да се създаде възможност за действен контрол по опазването на НАФ от страна на архивите, съхраняващи ценни документи по смисъла на Закона, както и ясно формулиране на задълженията и отговорностите на физическите и юридическите лица по отношение на създаваните от тях ценни документи.

Актуализиран е текстът на чл. 42, ал. 3 от действащия Закона за НАФ във връзка с фигурирането на професията „архивист“ в Списъка на регулираните професии в Република България и необходимостта от квалифицирани специалисти за различните видове документи в учрежденските архиви.

Във връзка с експертното обсъждане, конкретни предложения за изменение и допълнение на текстове от Закона за НАФ в писмен вид са представили членове на НАС, преподаватели по архивистика и документалистика, служители от държавни и учрежденски архиви. Всички писмени становища, включително и тези от държавните архиви – структурни звена на ДАА, са разгледани от комисия от служители на ръководно ниво, която изготви окончателен вариант на проект на ЗИД на Закона за НАФ.

Разработени са следните вътрешни административни актове, които уреждат дейността на Агенцията и са пряко свързани с изпълняваната от нея програма и политика, както следва:

• 
  Стратегия на ДАА за периода 2016–2020 г.;
  
• 
  План за 2016 г. за изпълнение на Стратегия на ДАА за периода 2016–2020 г.;
  
• 
  Вътрешни правила за управление на риска в ДАА и Стратегия за управление на риска в ДАА;
  
• 
  Инструкция за мерките и средствата за защита на личните данни, събирани, обработвани и съхранявани от ДАА;
  
• 
  Процедура за администриране на мобилност по чл.81а от Закона за държавния служител в ДАА.
  

• 
  “Типов правилник за състава, организацията и дейността на ЕПК;
  
• 
  Вътрешните правила за оборот на документите на хартиен носител и на електронни документи в ДАА;
  
• 
  Вътрешните правила за настаняване под наем в жилищата и ателиетата от ведомствения жилищен фонд на ДАА;
  
• 
  Вътрешните правила за управление на недвижими имоти и вещи – държавна собственост в ДАА,
  
• 
  Вътрешните правила за организиране на бюджетния процес в ДАА, въз основа на одитен доклад от Звено за вътрешен одит на МС.
  

Ефективното и ефикасно функциониране на специализираната администрация на ДАА е свързано с дейността на Централната експертно-проверочна комисия (ЦЕПК), Централна експертна оценителна комисия (ЦЕОК), Постоянно действаща експертна комисия (ПДЕК) и Специализирана комисия за определяне на особено ценните и уникалните документи, предвидени в Закона за НАФ, както и експертните проверочни и експертните оценителни комисии към дирекциите “Централен държавен архив”, “Държавен военноисторически архив” и “Регионален държавен архив”.

През 2016 г. не са проведени заседания на Националния архивен съвет, членовете на съвета участваха в експертната среща за обсъждане на проекта на ЗИД на ЗНАФ.

Със Заповед № 140/ 26.10.2016 г. на председателя на ДАА е сформирана Постоянна работна група, която да разглежда условията за участие на ДАА в проекти/програми/покани и други форми на финансиране, както и възможностите за тяхната реализация. До 31.12.2016 г. на комисията не са предоставени по установения ред проектни предложения и тя е свиквана.

Съгласно приетата през март 2016 г. от Министерски съвет Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016-2020 г., в т. 12 е планирано разработка и внедряване на система за е-архивиране през периода 2017-2018 г., чрез финансиране с 5 000 000 лв. от Оперативна програма “Добро управление”. Като отговорни за изпълнението институции са посочени Администрацията на Министерски съвет и ДАА. Агенцията не беше допустима като конкретен бенефициент за участие в обявената от Оперативна програма „Добро управление“през 2016 г. процедура за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ: BG05SFOP001-1.002  „Приоритетни проекти в изпълнение на Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016 – 2020 г.”.

През отчетния период ДАА е работила по изпълнение на проекти, реализирани с европейско и национално финансиране.

През отчетния период ДАА приключи успешно и в срок изпълнението на проект “Експресионизмът. Вечният танц на живота”, рег. № 24-10-М4-107/27.04.2015 г., по Малка грантова схема „Представяне и достигане до широката общественост на съвременното изкуство и култура” на Програма БГ08 “Културно наследство и съвременни изкуства”, финансирана от финансовия механизъм на европейското икономическо пространство 2009-2014 г., с програмен оператор Министерство на културата. Целеви групи са: гражданското общество, включително лица с различен етнически произход и деца; изследователи, студенти и ученици, търсещи възможности да задълбочат знанията си в сферата на културното наследство и история; творци на съвременното изкуство; потребители с различен етнически произход; служители на ДАА от всички структурни звена. Проектът е изпълнен през периода 27.04.2015 – 30.04.2016 г. Бюджетът, заложен за изпълнението на проекта, е 54 921,47 евро. При спазване на финансова дисциплина и нормативните изисквания са усвоени 46 672,25 евро. Верифицирани са 43 508,62 евро, която сума е 93,22% от реално изразходвания бюджет на проекта.

Постигнати са следните резултати: извършена е селекция на художествените творби в ЦДА в оригинал – база за изпълнението на проекта и за трайно съхраняване на културното наследство; проведен е симпозиум и са създадени творби от съвременни български художници експресионисти, продължители на традициите в българското изобразително изкуство; организирана е изложба за популяризиране на културното наследство, съвременното изкуство и на културните особености на малцинствата, която е дигитализирана и представена в страната и в чужбина; проведени са по седем информационни срещи за презентиране на изложбата и проекта в страната, образователни лектории и арт работилници в дирекциите „РДА” със 140 деца, вкл. и от ромското малцинство, за придобиване на практически умения с различните художествени техники и повишаване познанията им в областта на изкустото и културното наследство, съхранявано в архивите; укрепени са двустранните отношения между Норвегия - държава донор и България чрез взаимни посещения за културен обмен и професионално сътрудничество; проведени са седем културни петъци за презентиране на изложбата, резултатите от проекта и гарантиране неговата устойчивост пред културната общественост в страната.

По инициатива на ОДА-Видин, ДАА съвместно с Природоматематическа гимназия „Екзарх Антим І” – Видин, се включиха като партньори на Исторически архив „Тимочка крайна” – Зайчар, Република Сърбия, в проектно предложение „Клуб на младите архивисти Сърбия-България” по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България – Сърбия. Проектното предложение е представено по Приоритетна ос: “Младежи” и е обвързано със специфичната й цел за изграждане и поддържане на мрежа директни контакти. Чрез реализацията на този проект се цели постигне на значителен напредък за популяризиране и историческото образоване в чужбина. В края на интерактивните семинари, младежите се очаква да подготвят съвместна изложба – исторически поглед на две съседни страни, която да се представи в Сърбия и в България. На заседанието на Съвместния комитет за наблюдение по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България – Сърбия, проведено на 15 юли 2016 г. в гр. Божурище, Република България, са одобрени проектите, предложени за финансиране по Първата покана за набиране на проектни предложения. Сред тях не е проектното предложение „Клуб на младите архивисти Сърбия-България”.

През втората половина на годината беше иницииран от ОДА-Плевен, одобрен и реализиран проект „Календар на времето”. Получени са писма за подкрепа от Регионален исторически музей и Регионална библиотека „Христо Смирненски” - Плевен. Проектът е реализиран без финансов ангажимент от страна ДАА, с финансиране в размер на 70% от неговата общата стойност от Община Плевен и 30% - от Неправителствена организация „Плевен днес”. В резултат е изготвен календар за 2017 г. , като за всеки месец от годината, чрез документи и снимки от архива, са представени характерни за региона събития и факти. Календарът е представен на 7 декември 2016 г. в изложбената зала на ОДА – Плевен при голям интерес от страна на обществеността и местните медии.

През отчетния период от ДАА е попълнила форма за участие в Програмата на Британската библиотека за застрашени архиви. Изготвеното проектно предложение обхваща колекцията „Еврейски документи и старопечатни издания“, част “Старопечатни издания”. В тази част е включена ранна старопечатна книжнина на еврейски печатарски центрове във Венеция, Падуа, Мантуа, Амстердам, Ливорно, Константинопол, Солун, Измир, Прага, Краков, Лемберг, Гродно, Золкиев, Белград, Александрия, Йерусалим и др., както и сбирка от старопечатни книги на ладино (джудезмо еспаньол). Хронологическите граници на колекцията са XVI-XX в., която е с особена научна стойност с включените в нея образци на ранното еврейско книгопечатане. Сред тях се откроява специфичния вид равинистична литература, известна като „Въпроси и отговори” (RESPONSES). По своята същност те са ценни извори, както за историята на евреите в България, така и за целия Балкански регион в периода XVI-XX в. Проучените до момента книги дават характеристика и описание на бита, културата и икономиката на евреите от Балканския полуостров за последните пет века. Проектното предложение планира извършване за една календарна година на експертиза на ценността на част от колекцията (на 218 издания, свързани с Константинопол) и закупуване на специализирана техника за дигитализация, с бюджет 18 000 британски лири стерлинги. Очакваните резултати от проекта са разкриване на нови възможности за проучване на приписките по основни религиозни текстове, даващи светлина за образованието, книжнината, бита, нравите и морала на еврейските общини в Западна и Източна Европа през XVI-XX век и тяхното съприкосновение с християнските общности, както и популяризация на колекцията. Проектното предложение не е одобрено за финансиране.

Председателят на ДАА е член на Архивния консултативен съвет към проект Е-АРК²⁵, финансиран от Рамковата програма за конкурентноспособност и иновации (CIP), Програма „Подкрепа за ИКТ политики“ (ИКТ-ППП) на Европейската комисия. Срокът за изпълнение на проекта е 28 февруари 2017 г. Водещата институция е Университет Портсмут, Обединено кралство Великобритания. Необходимо е да се отбележи, че ДАА не е нито бенефициент (няма финансов ангажимент), нито партньор по проекта. Целта на проекта е да предостави надграждаща методология, адресирана към бизнес и оперативни проблеми, както и да представи технически разрешения на въпроса за приемането, съхраняването и повторната употреба на документи (архивни документи) в различни формати и обеми.