ІІІ.2. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование”

ІІІ.2. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование”

• 
  Утвърждаване на българската национална култура като равнопоставена на другите култури в епохата на глобализация.
  
• 
  Утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатичeски фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България.
  
• 
  Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги.
  
• 
  Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство.
  
• 
  Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти, разработване и внедряване на съвременни форми на разпространение на художествени продукти с партньорски проекти и в координация с местните власти, неправителствения и стопански сектор.
  
• 
  Популяризиране на българската култура зад граница чрез организиране на седмици и дни на българското изкуство в рамките на международни фестивали у нас и в чужбина; на покази и разпространение чрез целеви културни страници в Интернет.
  
• 
  Осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес по изкуство и култура.
  
• 
  Задълбочаване процеса на взаимно обуславяне на учебните програми с конкретните задачи в културните институти, с цел повишаване степента на реализация на кадрите на българското образование в училищата по изкуствата и културата.
  
• 
  Разширяване полето за реализация на подготвените творчески кадри чрез утвърждаване на нови форми за подпомагане творчески иновации и инициативи
  

• 
  Оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти;
  
• 
  Разширяване на равнопоставения достъп до култура и културно наследство;
  
• 
  Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;
  
• 
  Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
  
• 
  Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;
  
• 
  Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти;
  
• 
  Разширяване на гамата от предлаганите културни продукти и услуги в чужбина;
  
• 
  Подкрепа на деца с изявени дарби в областта на изкуствата;
  
• 
  Модернизиране на учебната база на училищата по изкуствата.
  

През 2017 г. са създадени общо 50 филма при планирани 44. От тях 18 игрални /пълнометражни и късометражни/ филма, от които 2 дебют на режисьора, 15 документални филма, от които 2 дебют на режисьора, и 11 анимационни филма, от които 5 дебют на режисьора, 6 международни копродукции.

Игралният филм „Посоки” и международната копродукция с българско участие „Уестърн” участваха в официалната конкурсна програма в Секция „Особен поглед” на 70-ти МФФ в Кан, където страната ни и родното кино бяха споменати от всички световни агенции и влязоха в „добрите новини” на всички медии у нас. Игралният филм “Посоки” участва и на редица международни фестивали, сред които: 23-ти МФФ Сараево, където беше отличен със Специалната награда на журито за актьорски състав; МФФ Хайфа - Специалната награда на журито за най-добър филм от средиземноморието и Балканите; 15-ти МФФ Тирана – награда за най-добра операторска работа; 35-ти Фестивал „Златна роза” – Специална награда на журито и награда за най-добра женска роля. Игралният филм „Безбог” участва в официалната конкурсната програма на МФФ „Cyprus Film Days”, където беше отличен с Награда за най-добър режисьор, а на 21-ви София Филм Фест получи Голямата награда “София – град на киното” за най-добър филм и Награда за най-добър български игрален филм

Делегираните бюджети за финансиране в културните институти в областта на сценичните изкуства активизират усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция. Държавните сценични институти продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Финансовите условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните.

По отношение на стимулиране на многообразието на сценичния културен продукт и

развиване на нови аудитории продължи подкрепата на фестивали и проекти в областта на театралното, музикалното и танцово изкуство.

Друга основна дейност е осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес и подготовка на високо квалифицирани кадри в областта на изкуствата и културата. В тази връзка по Програма за „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата” се оказва подкрепа и методическо ръководство на 23 училища по изкуствата и по културата, които, на основание чл. 13 от Закона за закрила и развитие на културата, имат роля и функция не само на национални образователни институции, но и на културни институти, с възможности за осъществяване на активна художествено-творческа дейност. Училищата провеждат обучение по стратегически за страната професии и специалности, свързани със съхраняване на националната идентичност, традициите и културата, с кадровото осигуряване на художествено-творческия потенциал, с развитието на българската култура и изкуства и с осъществяването на културната политика на България.

През 2017 година продължиха дейностите по подкрепа и развитие на културния сектор в България за формирането на културната политика в страната. През годината продължи политиката за реализирането на три традиционни стратегически цели:

-Подкрепа и развитие на съвременното изкуство.

-Подкрепа за съхранението, изследването и популяризирането на движимото, недвижимото и нематериалното културно наследство.

-Стратегически инициативи в подкрепа на културния сектор.

УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВА ОТ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС И МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ

1. По Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (2009-2014).

Министерство на културата като Програмен оператор управлява средствата по Програма БГ08. Грантове по програмата са предоставяни за реализиране на проекти по следните основни мерки:

Мярка 1: “Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство” с бюджет 7 406 977,97 евро. Мярката е насочена към реставриране, реновиране и възстановяване на сгради от културното наследство, обновяване чрез интерактивни технологии на изложбени пространства и платформи, дейности за предпазване на пространства от културното наследство и музеи на открито.

Мярка 2: “Документиране на културната история” с бюджет 2 839 352,11 евро. Мярката е насочена към проектни идеи за конвертиране на обекти с културна стойност в дигитален формат за първи път, създаване на дигитални центрове за културното наследство в културни институти или университети.

Мярка 3: “Достъпност на културното наследство за обществеността” с бюджет 1 330 238,03 евро. Мярката е насочена към улесняване на достъпността до музеи и културни центрове, отваряне за посетители на сгради от културното наследство, създаване на нови дигитални съдържания в Интернет в областта на културата.

Малка грантова схема: “Представяне и достигане до широката общественост на съвременното изкуство и култура” с бюджет 756 920,04 евро. Малката грантова схема е насочена към реализиране на нови изложби и събития, свързани със съвременното изкуство.

Предефиниран проект - Софийски Арсенал „Музей за съвременно изкуство“ № 24-10МП-3/ 23.04.2015. – дейностите обхващат реконструкция на втория и третия етаж на основната сграда; изграждане на подземни хранилища за къща, която е част от колекцията на музея; изграждане на стъклен павилион, с който изложбената част на музея да се увеличи значително.

Изложба, посветена на Тракийското културно наследство и изкуства, която се проведе от 01.09.2017 до 10.12.2017 г. в гр. Берген, Кралство Норвегия, финансирана по двустранния фонд на Програма БГ08. В края на месец ноември 2016 г. беше подписано споразумение за реализиране на изложба, посветена на тракийското изкуство в гр. Берген, Кралство Норвегия. Финансирането на проекта е в размер на 723 127 евро и е осигурено по Двустранния фонд за сътрудничество по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ и БГ11 „Изграждане на капацитет и институционално сътрудничество“, чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Водещ партньор по проекта е Министерството на културата, а другите два проектни партньори са Националния исторически музей в София и Градския музей в Берген.

Брой на сключените договори по Мерки:

- Мярка 1: 9 бр.

- Мярка 2: 9 бр.

- Мярка 3: 3 бр.

- Мaлка грантова схема: 11 бр.

- Предефиниран проект:1 бр.

- ОБЩО: 32 бр.

Обща стойност на сключените договори по Мерки:

- Мярка 1: 7 406 977,97 евро

- Мярка 2: 2 839 352,11 евро

- Мярка 3: 1 330 238,03 евро

- Мaлка грантова схема: 756 920.04 евро* - 90%

- Предефиниран проект: 2488556,37 евро

- ОБЩО: 14 822 044,52 евро

Крайният срок за изпълнение на проектите по Програмата изтече на 30.04.2017 г., след което продължи процесът на верификация на разходите.

По Оперативна програма „Добро управление“.

През отчетния период е подадено и оценено проектно предложение „Поетапна дигитализация на архива на недвижимите културни ценности, изграждане на специализирана информационна система, електронен регистър и публичен портал“ по ОП „Добро управление“, Приоритетна ос 1 „Административно обслужване и е-управление“. Предстои сключване на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Целта, която си поставя МК с този проект е създаване на специализирана информационна система, електронен регистър и публичен архив с оглед развитие на предоставяните от държавната администрация електронни услуги.

По „Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-20120

Сключен договор № BG16RFOP001-3.001-0001-С01 за безвъзмездна финансова помощ за проект „Реконструкция и модернизация на Национално училище за изкуства „Добри Христов“ – град Варна“.

През отчетния период Министерство на културата подготви документация и проведе процедури за възлагане на обществените поръчки за изпълнение на дейностите по проекта, осъществява постоянна комуникация с Управляващия орган и изпълнява стриктно ангажиментите си по проекта. НУИ „Добри Христов“ осигурява професионална подготовка и обучение в областта на изкуството и културата. От съществено значение за изпълнение на специфичните функции на училището е подобряване на материалната база чрез създаване на модерни и безопасни условия за обучение. Интервенциите по проекта включват цялостно обновяване на училището, включително прилежащите дворни пространства и доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане, както и мерки, свързани с енергийната ефективност на сградата и подобряване на достъпа на хора с увреждания.

Сключен договор № BG16RFOP001-3.001-0006-С01 за проект „Реконструкция и нова многофункционална зала на Национално училище за фолклорни изкуства НУФИ „Филип Кутев“ – гр. Котел. НУФИ „Филип Кутев“ осигурява професионално обучение и подготовка в областта на фолклорните изкуства. Дейностите по проекта предвиждат обновяване на училището, включително прилежащото дворно пространство, изграждане на нова многофункционална зала, доставка и монтаж на ново оборудване и обзавеждане и мерки, свързани с подобряване на енергийната ефективност на сградата и достъпа на хора с увреждания.

Сключен договор № BG16RFOP001-8.005-0002-C02 за проект „Подкрепа на Министерство на културата за успешното управление и изпълнение на проектите по приоритетна Ос 3 "Регионална образователна инфраструктура" на ОПРР 2014-2020 г.“ Чрез дейностите по проекта се цели създаване на мултидисциплинарни работни екипи с необходимия експертен опит и умения в административното, финансовото и техническото управление на проекти по процедура BG16RFOP001-8.005. Създаването на ефективна и ефикасна организационна структура, подходяща система за управление и мониторинг ще се реализира посредством предвидените обучения и процедурен наръчник и ще бъде обезпечено с осигуряване на технически условия за пълноценна работа на екипите, което ще подобри административния капацитет на Министерството на културата като Бенефициент по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020.

По Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-A Румъния – България 2013-2020.

Сключен договор № 16999/16.02.2016 г. за безвъзмездна финансова помощ за проект „Организация, мениджмънт, и маркетинг на общото културно наследство между България и Румъния“. Целта на проекта е създаване на съвместни планове за управление на културното наследство на регионално равнище, съгласно Закона за културното наследство свързани с паметници на културата от национално и световно значение, които са публична държавна собственост. Към момента не са извършвани дейности по проекта, не са обявявани обществени поръчки. Причината за неизпълнението на дейностите по проекта са затрудненията на Областна Администрация Силистра, в качеството й на партньор по проекта, да осигури финансови ресурси за мостово финансиране и собствен принос за проекта, поради което се прекрати Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

5. Подготовка на Програма „Предприемачество в областта на културата, културното наследство и културното предприемачество“ съгласно подписан Меморандум за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП.

Министерство на културата е определено за Програмен оператор с Програмен партньор – Норвежки съвет по изкуствата. Програмата се финансира от Финансовия инструмент на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. и националния бюджет. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 10 000 000 евро, а национално съ-финансиране - 1 700 000 евро. Целта на Програмата е социално и икономическо развитие, укрепено чрез културно сътрудничество, културно предприемачество и управление на културното наследство.

Програмата се фокусира върху ролята, която културата и културното наследство играят в местното и регионално развитие с акцент върху заетостта, социалното включване и културно предприемачество. Подпомагат се проекти, които се отнасят до документирането на културната история на социални, етнически и културни малцинства и групи. Шестдесет на сто /60%/ от бюджета на Програмата са предвидени за финансиране на инфраструктура /твърди мерки/, а 10 % от бюджета на Програмата за подобряване на маргинализираните общности.

И през 2017 г. продължи активното участие на представители на Министерство на културата в процеса на вземане на решения в ЕС. Експерти от Министерството участват редовно в заседанията на помощните органи към Съвета на Европейския съюз: Комитета по културни въпроси (Дирекция МРД), Работната група по аудиовизия (Дирекция МРД) и Работната група по интелектуална собственост (Дирекция МРД и Дирекция АПСП). Отделът подготви позициите и българското участие по дневния ред на Съвета на ЕС, формат министри на културата, състоял се на 23 май.

Директорът на Дирекция МСЕППРД е ръководител на РГ 18 към Съвета по европейски въпроси, която обсъжда на национално ниво формирането и реализацията на политиките на ЕС в областта на културата, аудиовизията и културното наследство. С членовете на РГ 18 се обсъждат и всички точки от дневния ред на Съвета на ЕС.

Представители на Дирекцията участваха в състава и на редица други работни групи като: РГ 3 „Свободно предоставяне на услуги“, РГ 5, „Конкуренция”, РГ6 „Държавни помощи“,РГ 17 „Телекомуникации и информационни технологии“, РГ 20 „Околна среда”, РГ 25 „Търговска и външноикономическа политика“, РГ 30 „Разширяване”, РГ 34 „Интелектуална собственост”.

В отчетния период основен приоритет в дейността на Дирекцията беше подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Разработени са проектите за политическите приоритети в областта на културата, аудиовизията и интелектуалната собственост, които се обсъждиха на експертно ниво с представители на Европейската комисия, различни министерства от ДЧ, Работната група на европейско ниво „Европейският съюз и културното наследство” и др. В тази връзка се проведоха експертни срещи с представители на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и други. Продължи работата и по организиране на официалната програма от срещи и събития за Председателството. Постигнато е предварително съгласие с ЕК и по темите на срещата на министрите на културата от страните от АСЕМ, Неформалния съвет на министрите на културата от ЕС, срещата на страшите служители в областта на културата от МК и МВнР на страните-членки, експертен семинар, посветен на борбата с нелегалния трафик на културни ценности. Изготвен е и първоначален проект на протфолио за министъра на културата и политическото ръководство, съдържащо информация по всички тези въпроси. В периода е изготвена концептуална рамка за Културната програма по време на Българското председателство; учредена е работна група, организирани са и са проведени заседания на работната група.

Продължи и участието на представители на дирекцията в следните Работни групи към Европейската комисия по отворения метод на координация: „Насърчаване на достъпа до култура чрез цифрови средства“; „Междукултурният диалог в контекста на миграционната и бежанска криза” и др. Българските експерти взеха активно участие в подготовката на документите в тези работни групи.

Контактното звено „Бюро Творческа Европа – България” е изградено с цел да подпомага кандидатстването на български организации по Програмата. В отчетния период бе извършено следното:

• 
  Проведени информационни срещи – 5 бр. (в градовете София, Перник, Сливен, Велико Търново и Пловдив). Бюрото участва и в годишната координационна среща на центровете „Европа Директно“ във Велико Търново, в регионалната среща на европейските информационни мрежи, организирана от Представителството на ЕК в България, в неформалната среща на националните офиси по Програмата в Берлин, както и в официалната среща на националните офиси в Малта. Представител на Бюрото участва и в международна среща в рамките на Панаира на книгата в гр. Скопие, Република Македония, както и в срещата на националните координатори по инициативата „Европейски дни на наследството“ във връзка с предстоящата Европейска година на културното наследство - 2018;
  
• 
  Проведени индивидуални консултации – над 100 бр.;
  
• 
  Разработване и прилагане на комуникационна стратегия, в т.ч. поддържане на уебсайт и страница във Фейсбук;
  
• 
  Активно промотиране на наградите на ЕС в секторите на изкуствата и културата;
  
• 
  Поддържане на мрежа от партньори (организации, институции и др.);
  
• 
  Бюрото участва като партньор в тазгодишното издание на Академията за културни мениджъри, съвместна инициатива на Гьоте институт, Столична община и Софийски университет;
  
• 
  Обезпечено е функционирането на Бюрото (подаден годишен отчет за 2016 г., сключено споразумение за финансиране за 2017 г., подготовка за стартиране на обществени поръчки за избор на изпълнители за дейности, свързани с работата на Бюрото).
  

• 
  Издадени „Информационни бюлетини” – 3 бр.;
  
• 
  Проведени информационни срещи – 6 бр. (в градовете Пловдив, Перник, Велико Търново, Благоевград и Плевен). Национален център за контакт взе участие и в регионалната среща на европейските информационни мрежи, организирана от Представителството на ЕК в България.
  
• 
  Проведени индивидуални консултации – над 100 бр. Особено засилен интерес в отчетния период се наблюдава от местни власти и организации.
  
• 
  Проучване на нагласите сред местните власти и неправителствени организации с цел оптимизиране на комуникационната стратегия на Центъра; Разработване на специална стратегия за работа с местни власти, която да увеличи броя на българските областни и общински администрации, участващи в програма „Европа за гражданите“;
  
• 
  Участие в общоевропейска инициатива за създаване на мрежа за търсене на партньори по програмата (организации, институции и др.);
  
• 
  Разработено задание за обществена поръчка за избор на изпълнители за дейности, свързани с работата на Центъра.
  

В периода продължи изпълнение от Министерството на културата на Национална програма за участие на България в междуправителствени дейности на Съвета на Европа през 2016 - 2017 г. В отчетния период бе лансирана Стратегията за културното наследство на Съвета на Европа през 21 век – един изключително важен документ за бъдещето на наследството, в разработването на който е поканен за участие представител на Министерството на културата. В този период е открита за подпис и Европейската конвенция на Съвета на Европа за кинематографичните копродукции (ревизирана) и Европейска конвенция на Съвета на Европа за престъпленията, свързани с културни ценности, като в подготовката на текста и на двете взеха участие представители на МК и НФЦ.

Активно бе нашето участие и в подготовката на нов двугодишен мандат 2018-2019 за работата на Управителния комитет за култура, наследство и пейзаж към Съвета на Европа. Разработен бе документ за визия, мисия и отговорности на Комитета, който бе обсъден на пленарното му заседание през м. май. Предстои утвърждаването му от Комитета на министрите.

Продължи и нашето участие в Управителния съвет на Разширеното частично споразумение (РЧС) на Съвета на Европа за културни маршрути. Неговата основна функция е да утвърди културните маршрути като важен фактор за развитие на културния туризъм, като активизира създаването на мрежи и асоциации за тяхното управление и популяризиране, в които се включват местните и регионалните власти, университети, различни професионални организации и т.н. РЧС се ръководи от Управителен съвет (УС), чиято основната задача е да прави оценка на вече съществуващите маршрути, от гледна точка на това дали спазват основните изисквания за сертификат „Културен маршрут на Съвета на Европа”. В тази връзка УС отнема или присъжда това звание и нови предложения за такива маршрути. Представителят на България в УС бе избран през м. април за член на Ръководното бюро на УС.

Експерти от Дирекцията участваха в подготовката на периодичен доклад по Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на формите на културно изразяване, който се представя на всеки четири години. Едновременно с това бе подготвен и доклад за предприетите действия на национално ниво по повод Международната декада за обмен на културите (International Decade for the Rapprochement of Cultures (2013-2022)

Целта на нашето участие е разширяване на сътрудничеството със страните от Черноморския регион в областта на културата и наследството и утвърждаване на водещата роля на България в организацията. В рамките на отчетния период са подготвени становища по документи в областта на културата и наследството.

През отчетния период България се включи в инициативата 100 славянски романа, като предложи за включване в този проект на 12 български автори с техните творби. Бе определен и български представител в журито за най-добър славянски музей на годината – Наградата „Жива”. България участва в изпълнението и на други проекти на ФСК в рамките на инициативата „Най-доброто от славянското наследство”. Министерството на културата продължи да разпространява информация за дейността на Фондацията, както и да участва в заседанията на управителните й органи.

Министерство на културата участва в дейностите по приоритетна област 3 на Дунавската стратегия за насърчаване на сътрудничеството в областта на културата и туризма и преките контакти между хората, по която България и Румъния са съкоординатори.

Министерството участва като партньор в проект „Културна платформа за Дунавския регион“ по програма „Дунав“, дейностите по който ще се изпълняват в периода 2017 – 2019. Проектът ще се финансира от програмата за трансгранично сътрудничество „Дунав“. Проектът цели разработване на иновативни начини за промотиране на културни обекти и културни маршрути. Ще бъдат разработен наръчник за иновативни методи за рекламиране на транснационални културни маршрути, чрез развитие на публиките, артистични дейности и ИКТ. Ще бъдат изпълнени пилотни проекти, като Министерство на културата е предложило да бъде организирана пътуваща изложба за живота и поминъка на градовете по Дунава.

В проекта участват партньори от 6 държави (Австрия, България, Румъния, Германия, Унгария, Сърбия). От България партньори в проекта са Министерство на туризма и Министерство на културата.

МК продължи да координира дейността на тази инициативи в областта на културата. В отчетния период бе изготвен подробен анализ на културната политика на страната, който влезе в сборник, даващ информация за културната политика на всички страни, участващи във формата 16+1. По силата на този документ се създават благоприятни възможности за износ на продукти на културните и творчески индустрии от България за Китай, както и възможности за сътрудничество в областта на изобразителното изкуство, театъра, танците със страните от формата 16 +1.

Двустранното сътрудничество в областта на културата продължи да се развива равномерно. През отчетния период министърът на културата направи посещения в Република Австрия, Кралство Белгия, Германия, Френска република, Република Италия, Кралство Норвегия.

Бяха предприети действия за актуализация на правно-нормативната база и са подготвени за подписване следните документи:

• Меморандум за разбирателство между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата и комуникациите на Френската република за предотвратяване на кражбата, незаконните разкопки и незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане;

• Проект на Програма за сътрудничество в областта на образованието, наука и културата между Република България и Република Ливан за периода 2015 – 2018 г.;

• Проект на споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария за превенция на незаконния експорт и импорт на културни ценности;

• Проект на Програма за сътрудничество между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Армения в областта на културата за периода 2016-2018 г.;

• Проект на Споразумение за кинематографска копродукция и обмен между Република България и Кралство Мароко.

• Програма за сътрудничество в областта на културата, образованието, науката и младежта между правителствата на България и Австрия за периода 2017 – 2020 г.

• Програма за сътрудничество в областта на културата между правителствата на Република Българея и Ислямска Република Пакистан;

• Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между правителството на Република България и правителството на Република Индия за периода 2018-2020 г.;

• 
  Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ към Министерство на културата на Република България и Филмовата комисия на организацията за икономика и търговия на Индия.
  

Министерство на културата членува и участва в работата на Мрежата на националните културни институти в чужбина на държавите членки на Европейския съюз (EUNIC). Подписан бе Меморандум за участие в проекта „Кръстопът от култури“.

Министерство на културата инициира и подкрепя логистично и финансово, провеждането на голям брой български културни прояви в чужбина:

• 
  Дни на българското кино в Рим;
  
• 
  Дни на българското кино в Прага;
  
• 
  Изложбата „Първото злато. Ада Тепе. Най-старото златно съкровище в Европа”, експонирана в Музея за история на изкуствата (Kunsthistorisches Museum) във Виена;
  
• 
  Изложбата „Легенди в злато. Тракийски съкровища от България“, която ще бъде експонирана в Музея „Бригенс“, гр. Берген, Кралство Норвегия в периода септември-декември 2017 г.
  

• 
  „Национален фонд “Култура”;
  
• 
  „Филмово изкуство”;
  
• 
  „Сценични изкуства”;
  
• 
  „Фестивали, конкурси, събития и чествания”;
  
• 
  „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост”;
  
• 
  „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”;
  
• 
  „Популяризиране на българската култура в чужбина”;
  
• 
  „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“
  

• 
  Народно събрание;
  
• 
  Министерски съвет;
  
• 
  Министерство на финансите;
  
• 
  Министерство на вътрешните работи;
  
• 
  Министерство на външните работи;
  
• 
  Министерство на образованието и науката;
  
• 
  Министерство на икономиката;
  
• 
  Министерство на туризма;
  
• 
  Министерство за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз ;
  
• 
  Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика;
  
• 
  Министерство на земеделието, храните и горите;
  
• 
  Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към МС;
  
• 
  Национално сдружение на общините в Република България;
  
• 
  Училищни настоятелства;
  
• 
  Агенция „Митници”;
  
• 
  Гранична полиция;
  
• 
  Прокуратура на Република България;
  
• 
  Културни институти към посолствата на чужди държави в България;
  
• 
  Общини;
  
• 
  Граждански сектор.