Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми за


Управление при кризи, превенция на риска, търсене и спасяване, разследване на произшествия



страница3/22
Дата18.09.2016
Размер3.8 Mb.
#10231
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Управление при кризи, превенция на риска, търсене и спасяване, разследване на произшествия

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда цялостна политика, насочена към намаляване броя на трудовите злополуки и професионалните болести с 8% съгласно Националната програма по безопасност и здраве. През 2009 г. е отчетено намаление от 6% на трудовите злополуки.


Политиката на държавата по отношение на транспортните болници цели поддържане на потенциалното здраве на работещите и превенция на риска от заболявания и състояния, пречещи за сигурността на движението.
Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта:

  • Министерски съвет

  • Министерство на финансите

  • Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

  • Министерство на регионалното развитие и благоустройството

  • Министерство на околната среда и водите

  • Министерство на външните работи

  • Министерство на вътрешните работи

  • Министерство на отбраната

  • Министерство на труда и социалната политика

  • Министерство на здравеопазването

  • Министерство на образованието, младежта и науката

  • Областни администрации

  • Сдружение на общините

  • Гражданска защита

  • Органи за контрол за прилагане на здравословни и безопасни условия на труд.



ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Политиката в областта на електронните съобщения отразява необходимостта от установяване на подходящо равновесие между интересите на всички участници на пазара на електронните съобщителни услуги и процесите на хармонизация в съответствие с европейската регулаторна рамка при отчитане на националните особености.
В контекста на Програмата на българското правителство с цел повишаване на конкурентоспособността и ускоряване на реалната конвергенция на българската икономика към средните нива на Европейския съюз, политиката в областта на електронни съобщения е насочена към осигуряването на съвременни, качествени съобщителни услуги като необходимо условие за израстването на България в технологичен и технически аспект и основен лост за създаване на дългосрочни условия за растеж, чрез:

  • предоставяне на широк спектър от съвременни електронни съобщителни услуги за бизнеса и населението;

  • създаване на приложно поле за използване на качеството на човешкия ресурс в страната;

  • преодоляване на изоставането в развитието на електронната съобщителна инфраструктура в пограничните и слабо населени райони.

Политиката за развитие на сектора през 2009 г. е осъществявана чрез:



  • Политика в електронните съобщения, определяща състоянието, целите и насоките на бъдещото развитие на сектора в резултат на измененията в регулаторната рамка на Европейския съюз, свързани с бързото технологично развитие, с националните особености, развитието на пазара на електронните съобщения, европейската дейност и развитието на международното сътрудничество;

  • Закон за електронните съобщения, уреждащ обществените отношения, свързани с осъществяването на електронни съобщения;

  • Подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и регулирането на електронните съобщения, гарантиращи нормално развитие на сектора;

  • Държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, определяща използването на радиочестотния спектър в Република България по радиослужби и ползватели;

  • Национален план за разпределение на радиочестотния спектър, хармонизиран с.радиочестотното разпределение на Международния съюз по далекосъобщенията и съобразен с Европейското разпределение на радиочестоти;

  • План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, създаващ условия за поетапна цифровизация от 2008 г. на наземното телевизионно радиоразпръскване и приключване на прехода до 2012 г., както и достигане пълно покритие на населението за приемане на цифрово излъчени телевизионни програми;

  • Директиви, решения, препоръки и други документи на Европейския съюз в областта на електронните съобщения.


Основни цели на министерството в рамките на тази политика са:
Стратегическата цел на политика „Развитие на електронните съобщения” е задоволяване на нуждите на бизнеса и населението със съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги, като необходимо условие за израстването на Република България в техническо и технологично отношение и е основен лост за създаване на дългосрочни условия за растеж.

Оперативни подцели:

  • Развитие на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги с ясни правила за свободна и ефективна конкуренция;

  • Развитие на модерна електронна съобщителна инфраструктура;

  • Достъп до съвременни електронни съобщителни услуги;

  • Ефективно ползване на ограничените ресурси.

Министерството изпълнява следните четири основни програми за постигане целите на тази политика:



  • Eлектронни съобщения

  • Управление на радиочестотния спектър и позициите на геостационарна орбита на Република България

  • Развитие на инфраструктура за широколентов достъп

  • Развитие и поддържане на мрежи и обекти за национална сигурност.


Очаквани ползи за обществото от изпълнението на политиката са свързани с:

  • Създадени условия за стабилно развитие на сектор „Електронни съобщения” чрез усъвършенстване и хармонизиране на правно-нормативната уредба в съответствие с Европейското законодателство;

  • Създадени условия за развитие на ефективен пазар на електронните съобщения, отворен за конкуренция;

  • Осигурени условия за развитие и изграждане на електронната съобщителна инфраструктура;

  • Хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с Международния регламент на Международния съюз по далекосъобщения (МСД), Европейската честотна таблица и изискванията на НАТО;

  • Съдействие при използването на спътниковите позиции на геостационарната орбита, определени с международни споразумения за Република България;

  • Изпълнение на ангажиментите в областта на електронните съобщения, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз и участие в дейността на структурите на Европейския съюз


Показатели за полза/ефект


Политика „Развитие на електронните съобщения”

Показатели за изпълнение

Мерна

единица


План 2009 г.

Отчет 2009 г.

1. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

бр.




1

2. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията

бр.




1

3. Подзаконови нормативни актове, произтичащи от Закона за електронните съобщения:










  • проекти на наредби







3

4. Проект на Политика в електронните съобщения

бр.




1

5. Проект за изменение и допълнение на Национален план за разпределение на радиочестотния спектър

бр.




1

6. Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България

бр.




1

7. Изменение и допълнение на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България

бр.




1

8. Изграждане на интегрирана автоматизирана система за управление на честотния спектър, която да се ползва съвместно от заинтересованите институции

бр.




1


Кратко описание на показателите за полза/ефект

  • Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (внесен от Министерския съвет на 28 декември 2009 г. за обсъждане в Народното събрание), изготвен в съответствие с изискванията на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 г. относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 167 от 29 юни 2009 г.), изменен с Регламент (ЕО) № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г., предложения за премахване на ограниченията за заявяване компенсирането на универсалната електронна съобщителна услуга и за оптимизиране на състава и мандата на Комисията за регулиране на съобщенията;

  • Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (внесен от Министерския съвет на 03 декември 2009 г. за обсъждане в Народното събрание). Чрез закона се въвеждат принципите на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО за координирането на разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги и се отменя приетия от Народното събрание на 12 май 2009 г. – Закон за публичното радиоразпръскване, обн. ДВ. бр. 37 от 2009 г., уреждащ участието на държавата при осигуряване разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио на територията на Република България;

  • Подзаконови нормативни актове произтичащи от Закона за електронните съобщения (наредби - един проект в процедура за обществено обсъждане и два проекта с неприключила процедура за съгласуване с Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), преди издаването им съгласно разпоредбите на Закона за електронните съобщения), изготвени в съответствие с Правна рамка 2002 г. на ЕС, гарантираща нормалното развитие на сектор електронни съобщения в съответствие с европейските изисквания;

  • Проект на Политика в електронните съобщения на Република България, (приключила процедурата за обществено обсъждане), изготвена в съответствие с измененията на регулаторна рамка (2009) на Общността, определяща състоянието, целите и насоките на бъдещото развитие на сектора в резултат на промените в регулаторната рамка на Европейския съюз, свързани с бързото технологично развитие, с националните особености, развитието на пазара на електронните съобщения, европейската дейност и развитието на международното сътрудничество;

  • Проект за изменение и допълнение на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър (внесен за приемане от Министерския съвет), въвеждащ решения на Световната конференция по радиосъобщения (ITU - WRC-07), влезлите в сила решения на Европейската комисия, решения и препоръки на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), както и решения във връзка с въвеждане на наземното цифрово радио и телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България;

  • Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България, очертаваща визията, целите и насоките за разпространението, достъпността и популяризирането на широколентовия достъп, като ключов фактор за преодоляване на „широколентовото разделение” между отделните региони и изграждането на информационно общество;

  • Изменение и допълнение на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, (приет с решението по т. 24 от протокол №5 от заседанието на Министерския съвет на 31 януари 2008 г.), свързано с промяна на срокове за издаване на разрешително за ползване на ограничен ресурс – радиочестотен спектър за изграждане на обществена електронна съобщителна мрежа за телевизионно радиоразпръскване, водещо и до промяна на етапите за изграждане на мрежата, (запазване на крайния срок, м. декември 2012 г., 95% от населението да бъдат обслужени с обществени цифрови телевизионни програми);

  • Изграждане на интегрирана автоматизирана система за управление на честотния спектър, която да се ползва съвместно от заинтересованите институции с цел предоставяне на обществен достъп на заинтересованите институции и потребителите до въведената в системата база от данни, даваща информация за използването на радиочестотните ленти в Европейската общност и в Република България.


Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта:

За постигане на стратегическата цел е осъществена активна и целенасочена работа, както и обединяване усилията на всички свързани с изпълнението й ведомства, като:



  • Комисия за регулиране на съобщенията (КРС);

  • Комисия за защита на конкуренцията (КЗК);

  • Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ);

  • Министерство на финансите (МФ);

  • Министерство на вътрешните работи (МВР);

  • Министерство на отбраната (МО);

  • Министерство на здравеопазването (МЗ);

  • Министерство на културата (МК);

  • Министерство на земеделието и храните (МЗХ);

  • Съвет за електронни медии (СЕМ);

  • Български институт за стандартизация (БИС) чрез Техническите комитети;

  • Българска академия на науките (БАН);

  • Европейски и международни институции;

  • Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и други.


Източници на информация за данните по показателите за полза/ефект:
Информацията е набирана от актове, доклади, проучвания, анализи и документи на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на Европа, Международния съюз по далекосъобщения, Европейската конференция по пощи и далекосъобщения, Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, Националния статистически институт, Българския институт за стандартизация и други.
Отговорност за изпълнение на целите в съответната област на политика

За цялостното изпълнение на политика „Развитие на електронните съобщения” отговаря дирекция „Съобщения” под ръководството на ресорния заместник-министър.


Преглед на настъпили промени на нормативната уредба през отчетния период
Изготвени през отчетния период подзаконови нормативни актове, произтичащи от Закона за електронните съобщения:

  • Проект на Наредба за правилата и нормите за проектиране и въвеждане в експлоатация на мобилни електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, включително изискванията за безопасност (на основание чл. 281, ал. 4 от Закона за електронните съобщения, за съвместно издаване от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения);

  • Проект на Наредба за съдържанието, условията и реда за създаване, поддържане и съхранение на специализираните карти и регистри за изградените от предприятията електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура (на основание чл. 282, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, за съвместно издаване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения и от министъра на регионалното развитие и благоустройството);

  • Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2007 г. за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и за предоставяне на телефонни справочни услуги (на основание на основание чл. 258, ал. 7 и чл. 259, ал. 3 от Закона за електронните съобщения, за издаване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения).



ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РАЗВИТИЕ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
Политиката следва да се разглежда като стратегическа рамка, даваща възможност за активни социално-икономически действия, основани на принципите за постигане на икономически растеж, устойчиво развитие и равнопоставеност.
Изпълнението на тази политика е комплексна задача поради сложния и променлив набор от предизвикателства и добри възможности, пред които държавното управление се изправя във времето. При нейното реализиране, МТИТС следва следните основни принципи:

  • създаване на национална комуникационна инфраструктура и единна информационна среда, базирана на свободна конкуренция и ясни правила;

  • широк достъп на всички хора до електронно съдържание за придобиване на цифрова грамотност и информационна култура;

  • фокусиране върху потребителя при водеща роля на пазарните принципи и ориентация към конкретни резултати;

  • стимулиране на творческото мислене във всички области на социално-икономическия живот;

  • активно сътрудничество между държавния и частния сектор за развитието на ИКТ инфраструктурата и услугите на информационното общество (ИО)

В контекста на Програмата на българското правителство при реализирането на своите приоритети и постигането на набелязаните цели правителството провежда политика на реформиране и модернизация. Реформите в публичния сектор са основен приоритет на политиката на правителството. Здравеопазването, образованието, сигурността, публичните услуги се нуждаят от нов подход на управление, който да гарантира по-доброто качество на услугите, които получават гражданите. Тези реформи са дълбоки по своята същност и провеждането им изисква по-дълъг период от време. Отговорността за тяхното провеждане е голяма и не допуска грешки, защото социалната цена от тях е висока. Съзнавайки това, правителството ги поставя като свой основен дългосрочен приоритет.


Политиката в областта на електронното управление отразява необходимостта от въвеждането и разширеното прилагане на информационните технологии, внедряването на нови и съвременни решения при електронизация на услугите и осъществяване на проект за Електронно правителство.

Държавната политика в областта на ИО е комплекс от стратегически документи, конкретни проекти и провеждането на активен диалог между всички заинтересовани страни. В тази връзка са утвърдени основни направления (Национална програма за ускорено развитие на ИО в Р България - приета през 2008 г.), които да спомагат за ефективното и ефикасно изпълнение на стратегическата цел: „Развито информационно общество”. Реализацията на политиката е свързана с предлагане на конкретни решения по отношение на предизвикателствата, свързани с настоящото състояние и бъдещото развитие на науката и изследванията, на достъпа до съвременни услуги на информационното общество, в подкрепа на предприемачеството, подобряването на бизнес-климата и за придобиване на нови знания и умения.


Необходимо е да се отбележат и заплахите и предизвикателствата пред политиката. Натрупаният опит и знание укрепват разбирането ни, че стратегическото развитие на ИО в България не може и не трябва да е цел и задача само на една институция, а по-скоро хоризонтален национален приоритет, ангажиращ всички държавни организации и целият неправителствен сектор. Това, от своя страна налага осигуряване на необходимия координационен механизъм, административен и финансов ресурс, които да превърнат идеите в реалност, в осезаеми продукт и/или услуга на ИО. Липсата на тези предпоставки и в най-голяма степен на финансов ресурс, ограничава усилията на звената на МТИТС до поддържането на едно минимално жизнено ниво по основни области на въздействие, както и извършване на периодично наблюдение и оценка на напредъка на развитие на ИО в България в сравнение с други държави.

Имайки предвид тези ограничения, изпълнението на политиката трудно би постигнало значими резултати в съответствие с очакванията и потребностите на граждани и бизнес в България.





Основни цели на министерството в рамките на тази политика
При реализиране на стратегическата цел – „Развитие на информационното общество” на първо място поставяме факта, че развитието на ИО е безалтернативно. В тази връзка изпълнението на стратегическата цел е функция от постигане на национален консенсус по въпроса не дали да се изгражда ИО, а на последващия ред, начин и форми за неговата реализация.
За 2009 г. отчитаме силна корелация между изпълнението на политиката в областта на ИО и развитието на световната финансовата криза и нейния ефект върху икономиката на България. Основното притеснение за нас, изразено още през февруари 2009 г., беше реалната заплаха от смяна в националните приоритети от политика на развитие (проактивно преследване на икономически ръст и по-висока производителност) към политика за запазване на икономическото статукво. В тази насока можем да посочим като пример предложената, съгласувана и утвърдена от министъра на финансите финансова обосновка към Националната програма за ускорено развитие на ИО, която предвиждаше близо 1 млн. лева за 2009 г., но средствата не бяха отпуснати, а орязани като част от общия план за намаляване на разходите. Въпреки че това е една малка сума от необходимите средства за развитие на ИО, то избраният подход на напълно игнориране на предварително приети и заложени ангажименти в дадена област, е една от видимите причини за неизпълнението на заложените стратегически и оперативни цели в политиката и програмите на програмния бюджет на ДАИТС в областта на ИО.

По отношение на изпълнението на оперативните цели отбелязваме известен застой в областите на гарантиране на сигурността и достъпността на ИКТ инфраструктурата и подготовката за въвеждане и изпълнение на рамката за оперативна съвместимост и информационна сигурност. Отложени бяха предвижданите конкретни мерки/дейности за постигане на заложените цели в областите: човешки ресурси, благоприятна бизнес среда, както и изпълнението на задълженията произтичащи от Закона за електронното управление. През втората половина на 2009 г. се преустановиха необходимите действия по поддръжка на охладителната (климатична) система, което доведе до директна заплаха за изпълнение на най-важния проект на България в областта на иновациите - научноизследователската дейност в Българския суперкомпютърен център (БСЦ).


За постигането на допълнителни резултати по оперативните цели през 2009 г. се търсеше широко одобрение за дейности и проекти стартирали през 2008 г. и продължаващи през 2009 г., които бяха заплашени от спиране или забавяне с развитието на икономическата криза, но демонстрираха положителни ефекти и ползи. Такъв пример беше проектът за осъществяване на научни изследвания от БСЦ, реализиран в рамките на програма „Информационно общество и иновации”, правоприемник на програма „Насърчаване на технологичния трансфер” на закритата Държавна агенция за информационни технологии и съобщения. Постигнатият ефект се изразява в подобряване на устойчивостта на работните процеси както по отношение на натовареността, така и по отношение на непрекъсваемостта.
През 2009 г., ведомството взе активно участие в дискусията, организирана от Координационния съвет за развитие на ИО, за създаване на успешни модели на публично-частно партньорство в областта на ИКТ. Настоящото икономическо състояние в страната, както и очертаващите се перспективи пред ИКТ пазара поставя МТИТС пред избор, коя стратегическа инициатива да подкрепи и да доведе до край и коя да отхвърли или прехвърли на друг изпълнител. Използваният подход трябва да предполага търсенето на единно послание към ИКТ сектора и икономиката като цяло, без това да доведе до допълнителна тежест за публичният бюджет в условия на нарастваща несигурност.
Министерството изпълнява следните четири основни програми за постигане целите на тази политика:

  • Информационно общество и иновации

  • Развитие на електронното управление

  • Оперативна съвместимост и информационна сигурност

  • Достъп до пространствени бази данни.


Очакваните ползи/ефекти от изпълнението на политиката са свързани с:
През последната година ИТ и пазара на електронни съобщения в България премина границата от 5 млрд. лева. Ръстът при водещите 100 български ИКТ фирми за 2008 г. е 8.37% на годишна база. При сравнение с БВП на страната можем да посочим, че водещите ИКТ компании формират 7.45% от БВП на страната. От данните на НСИ се вижда още, че КТ сегментът през 2008 г. е нараснал с темпове, които значително изпреварват динамиката на индустриалния сектор и сектора на услугите. За периода те имат увеличение с 3% респ. с 5.9%.1
Към този момент липсват данни за развитието на ИКТ пазара за 2009 г. Такава систематизирана информация може да се очаква най-рано след май 2010 г. Това, което наблюдаваме по отношение на развитието на икономическата криза, влошеното кредитиране и понижената потребителска активност на икономическите агенти на пазара, са предпоставки за сериозна свиване от над 20 % на годишна база.
Какво означава това за ИТ сектора в страната? На първо място това ще доведе до продължаващ висок процент от български граждани (около 65 %), които няма да могат да се възползват от предимствата, които разкриват ИКТ и глобалната мрежа за достъп. Това от своя страна е предпоставка за задълбочаване на несъответствието между търсене и предлагане, отлагайки очаквани и необходими промени в структурата на пазара. Като основен губещ се очертава крайният потребител, който няма да получи качествени услуги за своите пари.
Като страничен негативен ефект от кризата може да посочим отдръпването на българските потребители от пазара, въз основа на страх и несигурност. Такъв ефект не е задължително да е комбиниран с влошаване на стандарта на живот или намалена конкуренция на пазара на ИТ оборудване. В една такава среда много важна роля мога да изиграят представителите на големите производители, чрез стартиране и разгръщане на активни кампании за неутрализиране, доколкото е възможно, на негативните ефекти от кризата.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница