Метод на чистата стойност на капитала

1.3.Метод на чистата стойност на капитала

Всичко това налага при разглеждане особеностите на метода на чистата стойност на капитала да се придържаме към разпоредбите на МСС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия. Методът на чистата стойност на капитала е основен метод за оценка и отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия с изключение на случаите, когато се допуска използването на себестойностния метод.²⁵ Методът на собствения капитал представлява специфичен счетоводен метод, при който инвестицията първоначално се записва по себестойност (цена на придобиване) а впоследствие се преизчислява в съответствие с промените в дела н инвеститора в нетните активи (собствения капитал) на дружеството в което е инвестирал. В отчета за приходите и разходите инвеститорът отразява дела си в реализираната печалба (загуба) от асоциираното предприятие за периода. Прилагайки този метод инвеститорът първоначално отчита осъществените инвестиции по цена на придобиване. Впоследствие отчетната стойност на инвестицията се коригира, за да отрази пропорционалния дял на инвеститора в печалбите или загубите на предприятието, чиито акции са придобити. Преизчисляване (увеличаване или намаляване) на балансовата стойност на инвестицията може да възникне и в резултат на:

- промяна в процентния дял на инвеститора в асоциираното предприятие вследствие на промяна в основния капитал на същото.

- промени в собствения капитал на асоциираното предприятие в резултат на преоценка на дълготрайните материални активи и инвестициите, от преизчисления на операциите на задграничните му дейности и дружества, от преизчисления свързани с бизнес-комбинации и т.н.

Имайки предвид всичко това може да се обобщи, че първоначалната стойност на инвестицията се увеличава, за да се отрази нарасналия инвестиционен дял в предприятието, чиито акции са придобити или се намалява вследствие на дивидентите, които се получават или при признаване на дял в загубите на предприятието емитент. Оттук могат да бъдат изведени и характерните особености на този метод:

• 
  Инвеститорът отчита придобитите инвестиции по цена на придобиване;
  
• 
  При реализиране на положителен финансов резултат от предприятието, чиито акции са придобити, инвеститорът отчита увеличение на отчетната стойност на инвестицията, а при отрицателен - намаление. Следователно методът на собствения капитал се основава на предположението, че инвеститорът е получил приход от инвестицията в размер пропорционален на неговия дял в собствеността на предприятието.
  
• 
  Получените дивиденти се отчитат като увеличение на паричните наличности по сметките на инвеститора и като намаление на отчетната стойност на инвестициите.
  
• 
  Необходимо е да се отчитат и промените в дяловото участие на инвеститора в собствения капитал на емитента, дължащи се на извършени преоценки на дълготрайните активи, инвестициите, осъществени стопански комбинации и др.
  
• 
  При придобиването на инвестицията, разликата положителна или отрицателна) между цената на придобиване на инвестицията и дела на инвеститора в справедливата стойност на нетните разграничими активи на асоциираното предприятие се отчита като репутация по смисъла на МСФО 3 Бизнескомбинации като:
  

- с превишението на дела на инвеститора в нетната справедлива стойност на нетните разграничими активи над цената на придобиване на инвестицията (при отрицателна репутация) се увеличава балансовата стойност на инвестицията и съответно се отчита приход, като по този начин се определя делът на инвеститора в печалбата или загубата на асоциираното предприятие за периода на придобиване на инвестицията.

Методът на чистата стойност на капитала започва да се прилага от момента, в който предприятието, чиито акции са придобити, започне да отговаря на критериите за асоциирано предприятие, т. е. от момента в който инвеститорът има възможност да упражнява значително влияние. Самите отчетни процедури, илюстриращи метода на чистата стойност на капитала, могат да бъдат представени с помощта на следния пример:

Нека приемем, че инвеститорът придобива 15 000 броя обикновени акции с право на глас по цена на придобиване 1,12 лв. за акция. Придобитите акции представляват 30% от капитала на емитента и дават възможност на инвеститора да упражнява значително влияние. Собственият капитал на дружеството, чиито акции са придобити, е разделен на 50 000 акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. общи резерви 4000 лв. и неразпределена печалба от минали години 2000 лв. В края на финансовата 1999 г. дружеството - емитент е отчело печалба в размер на 10 000 лв. от която под формата на дивиденти са разпределени 6000 лв. Прилагайки метода на чистата стойност на капитала инвеститорът ще извърши следните счетоводни записвания.

1.За отразяване на придобитите 15 000 броя обикновени акции на дружеството-емитент

ДЕБИТ с/ка 222 Дългосрочни инвестиции в асоциирани предприятия и малцинствени съучастия 16 800

КРЕДИТ с/ка 503 Разплащателна сметка в лева 16 800

От посоченото записване може да се установи, че в случая не съществува разлика между цената на придобиване на инвестицията и относителния дял на инвеститора в собствения капитал на емитента (30 % от 56 000 = 16 800).

2. За увеличаване дела на инвеститора в резултат на отчетения положителен финансов резултат ²⁶ от емитента.

ДЕБИТ с/ка 222 Дългосрочни инвестиции в асоциирани предприятия и малцинствени съучастия 3000

КРЕДИТ с/ка 722 Приходи от дялово участие 3000

3. 
   За намаляване отчетната стойност на инвестицията със сумата на получения дивидент,
   

КРЕДИТ с/ка 222 Дългосрочни инвестиции в асоциирани предприятия и малцинствени съучастия 1800

От посочения пример може да се установи, че изменението в активите на инвеститора ще се изрази в увеличение на балансовата стойност на дългосрочната капиталова инвестиция с 1200 лв., което представлява 30 % от неразпределената печалба на предприятието.

Възможно е цената на придобиване на инвестицията да се различава от дела на инвеститора в собствения капитал на емитента. В този случай МСС 28 изисква всякакви подобни разлики да се третират в съответствие с МСС 22 Бизнес-комбинации, т.е като положителна или отрицателна репутация. За целта е необходимо инвеститорът да ползва най-новите налични счетоводни отчети на асоциираното предприятие. Обикновено счетоводните отчети на емитента се изготвят към същата дата, на която са изготвени и отчетите на инвеститора. В случаите, когато това не е така, е възможно асоциираните предприятия да изготвят отделни отчети за своите инвеститори. Например: През месец април 2002 г. предприятие „Витоша” придобива 30% от дяловете на „Албатрос”- ООД. Собственият капитал на „Албатрос” ООД към датата на придобиването възлиза на 28 333 лв. Цената на придобиване на инвестицията е 7600 лв. В следващите няколко години са извършени следните стопански операции, засягащи придобитата инвестиция:

1. Към 31.12.2002 г. предприятие „Албатрос” – ООД реализира печалба в размер на 6 333 лв.

2. Към 31.12. 2003 г. предприятие „Албатрос” реализира печалба в размер на 8 000 лв., 80% от която през 2004 година е разпределена под формата на дивиденти. Начислен е дивидент в полза на инвеститорите в размер, пропорционален на участието им в капитала.

3. Към 31.12. 2004 г. предприятие „Албатрос” реализира загуба в размер на 40 000 лв.

4.Към 31.12. 2005 г. предприятие „Албатрос” реализира печалба в размер на 17 000 лв.

2002 година

1. За отчитане на придобитата инвестиция

Дебит сметка 222 Инвестиции в асоциирани предприятия 7600

Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в левове

или др. сметки 7600

2. За отчитане на разликата между разходите за придобиване и дела на инвеститора в чистата стойност на капитала

Дебит сметка 222 Инвестиции в асоциирани предприятия 900

Кредит сметка 232 Отрицателна репутация 900

3.За отчитане промяната в дела на инвеститора в чистата стойност на капитала

Дебит сметка 222 Инвестиции в асоциирани

Предприятия 1900

Кредит сметка 722 Приходи от операции с

фин. активи и инструменти 1900
2003 година

1. 
   За отчитане на промяната в дела на инвеститора в чистата стойност на капитала
   

Предприятия 2400

Кредит сметка 722 Приходи от операции

с фин. активи и инструменти 2400

2. 
   За отчитане на начисления дивидент в
   

Кредит сметка 222 Инвестиции в асоциирани

Предприятия 1920
2004 г.

1. За отчитане признаването на дял в загубата на емитента

Д-т сметка 623 Разходи по операции с

финансови активи и инструменти 10 880

К-т сметка 222 Инвестиции в асоциирани

Предприятия 10 880

Забележка: Делът на инвеститора в загубата на емитента е 12 000 лв. (40 000х30%). Отчетната стойност на инвестицията до момента е 10 880 лв. Поради което признаваме дял в загубите до размера на отчетната стойност на инвестицията. Имаме непризната загуба в размер на 1120 лв. Тя може да бъде осчетоводена по задбалансови сметки

Д-т сметка Загуби от инвестиции по капиталов метод 1120

К-т сметка Други сметки за условни пасиви 1120

2005 г.

Дебит сметка 222 Инвестиции в асоциирани

предприятия 5100

Кредит сметка 722 Приходи от операции с фин. активи

и инструменти 5100

Международните счетоводни стандарти и по-конкретно МСС 28 изискват при реализиране на загуби от дружеството-емитент делът на инвеститора в нея да се отрази като финансов разход и като намаление на инвестицията. В случаите когато делът на инвеститора в загубите на емитента превиши отчетната стойност на инвестицията, то той следва да преустанови да включва свой дял в по-нататъшните загуби. Във финансовите отчети инвестицията се признава по нулева стойност. Допълнителни загуби могат да бъдат отчитани само ако инвеститорът е поел допълнителни ангажименти за изплащане на съществуващи задължения на предприятието в което е инвестирано. Когато впоследствие асоциираното предприятие отчете печалби, инвеститорът не ги признава незабавно като приход и увеличение на инвестицията. Това ще стане в момента когато делът на инвеститора в нововъзникналите печалби превиши размера на загубите, които не са били признати като реализирани

Колебанията в пазарните цени на притежаваните дългосрочни капиталови ценни книжа не намират счетоводно отражение. Борсовата стойност на последните в края на отчетния период не се използва като база за преоценяване на инвестициите, тъй като при прилагането на този метод се извършва преоценка не с цел обичайното съпоставяне на отчетната с пазарната цена, а отразяване на влиянието на промените върху чистата стойност на капитала. Инвеститорът следва да прекрати прилагането на метода на чистата стойност на капитала в случаите когато загуби възможността да оказва значително влияние върху предприятието-емитент както и когато приложението на метода стане неподходящо от гледна точка на ограниченията, в които действа асоциираното предприятие. Ако инвестицията е била отчитана по метода на чистата стойност на капитала, но обстоятелствата са наложили да се премине към себестойностния метод, отчетната стойност на инвестицията, определена по метода на чистата стойност на капитала се прилага като нова отчетна база за прилагането на себестойностния метод.

Основното преимущество на метода на собствения капитал е, че той дава възможност за съпоставимост между отчитането на инвестициите в дъщерни предприятия с тези в асоциирани, тъй като последните притежават някои от характеристиките на дъщерните предприятия.

Недостатък на метода е, че балансовата стойност на инвестицията в асоциирани предприятия не предоставя някаква особено полезна информация, защото тя не изразява нито точния размер на дела на инвеститора в основния капитал на асоциираното предприятие, нито справедливата цена на този дял (или акции). За да се преодолеят тези недостатъци МСС 28 изисква инвеститорът да оповестява процентния си дял в основния капитал на всяко свое значимо асоциирано предприятие, а от друга страна МСС 39 изисква да се оповестяват пазарните цени на инвестициите в балансовия ден.

Инвеститорът придобива 80% от акциите с право на глас на дъщерното предприятие за 250 единици.

Към монмента на придобиването, сумата на нетните активи на дъщерното предприятие е 200 единици (100 единици акционерен капитал и 100 единици неразпределена печалба.

На датата на съставяне на консолидирания финансов отчет печалбата на дъщерното препдриятие (след придобиването) възлиза на 70 единици. Счетовдният баланс на придобиваното предприятие може да се представи по следния начин:

Забележка: Паричните средства след придобиването представляват 50 = 300-250 единици

Печалбата след придобиването представлява 80% от 70 = 56.

Инвестициите в дъщерното предприятие представляват 250+56=306

3. 
   Отчитане на финансовите активи, държани до настъпване на падеж
   

За повечето финансови активи стандартът предполага, че справедливата стойност е по-подходяща оценка, отколкото амортизуемата стойност. Категорията на активите, държани до падеж, се явява изключение и съществуват строги критерии, за да бъде класифициран един актив като „държан до падеж“. Стандартът изисква да има положително намерение и възможност да се държи активът до падежа. Намерението и възможността следва да бъдат оценени не само при първоначалното придобиване на актива, но и за всеки отчетен период поотделно. Положителното намерение да се държи актива до падеж поставя много по-високи изисквания, отколкото само текущото намерение да не се продава актива. Намерението е вътрешната склонност и стремеж да се извърши определено действие или да се постигне конкретна цел. Намерението зависи изцяло от индивида, който го притежава и следователно е субективно понятие. До момента в който намерението се претворява в действие, основното доказателство за неговата истинност е твърдението на индивида, че то съществува. Необходимостта от обективност налага използването и на друг подход. Той се състои в съпоставянето на твърденията на индивида с други негови действия. В резултат на това твърдение се установява дали тези действия подкрепят или са в разрез с намеренията му.

Намерението на ръководството на предприятието да задържи един финансов инструмент до падеж се тества със съпътстващи действия като сключени договори, плащания, покупка на други финансови инструменти и др. Например покупката на инструмент с право той да се продаде на определена цена изглежда несъвместимо с положителното намерение за задържане на актива до падеж. Възможно е обаче предприятието да представи допълнителни доказателства в полза на това свое намерение.

Аналогично е и ситуацията при покупка на конвертируема облигация, която дава правото на предприятието да бъде конвертирана в акции. Обстоятелството, че предприятието е платило за конверсионното право би могло да се разглежда като доказателство, че намерението за държане до падеж не съществува. В този случай този дългов инструмент е по-подходящо да се класифицира като държан за продажба, а конверсионната опция като внедрен дериватив. Разделянето на двата компонента и отделното им отчитане се налага само ако дълговият инструмент се отчита по справедлива стойност и промените в тази стойност се отразяват директно в собствения капитал.

Предприятието има възможност да задържи конкретен финансов инструмент до падеж когато не съществуват неблагоприятни обстоятелства, които да го принудят да го продаде или да го прехвърли по някакъв друг начин. В стопанската дейност могат да възникнат обстоятелства, които да поставят под съмнение възможността на предприятието да задържи финансовия инструмент до настъпването на неговия падеж. Следните две условия доказват липсата на подобна възможност:

- Когато предприятието няма възможност да финансира държането на актива до падеж. Например ако се очаква предприятието за разшири своята дейност и ще има нужда да инвестира всички свои средства в бъдещото разширение.

- Когато съществуват законови или други пречки, които да осуетят намерението за държане на актива до падеж.

Когато тези две условия са налице предприятието следва да преосмисли своето намерение и да си осигури допълнителни доказателства, подкрепящи неговите намерения.

Самата преценка дали предприятието ще може да задържи актива до настъпването на неговия падеж има субективен характер.

Не се считат за положително намерение да се държи активът следните случаи: а) предприятието има намерение да държи актива, но не е ясно точно за какъв период; б) предприятието има готовност да продаде актива в отговор на промените на пазарните лихвени проценти и пазарните рискове, ликвидните си нужди, промени в наличността и доходността на алтернативни активи, промени в източниците и условията на финансиране или промени, свързани с валутния риск; или в) издателят има право да уреди задължението си на стойност, която е съществено по-ниска от амортизуемата му стойност.

Не се считат за възможност предприятието да държи актива до падеж следните случаи: а) предприятието не разполага с финансовите ресурси, необходими да финансира инвестицията до падеж; или б) предприятието е обект на законови или други ограничения, които биха могли да попречат на неговото намерение да държи актива до падеж. Инвестициите в капиталови инструменти не могат да се класифицират като финансови активи, които се държат до падеж, защото те имат неограничен живот (напр. обикновените акции) и защото сумите, които техният притежател може да получи, варират по един непредвидим начин (напр. деривативи като акции с опции, гаранции и др.). Не е задължително правото на издателя да уреди задължението преди падежа да пречи ценната книга да бъде класифицирана като актив, държан до падеж, за нейния собственик. Ако той има намерение и възможност да държи активът докато задължението бъде погасено, или до падеж, и ако той ще си възстанови съществена част от отчетната стойност на ценната книга при погасяване преди падежа, е подходящо активът да бъде класифициран като „държан до падеж“. Опцията, ако бъде реализирана, само ускорява падежа. Ако собственикът на актива няма да може да възстанови съществена част от отчетната стойност на актива, то тогава подобна класификация „държан до падеж“ не е допустима. Правото на собственика да изисква уреждане на задължението преди падежа не пречи активът да бъде класифициран като „държан до падеж“, ако собственикът има положително намерение да не упражнява това свое право.

Правилата за последваща оценка на инвестициите, държани до падеж изискват тяхната оценка да се прави по амортизируема стойност. При всяко начисляване на амортизация се формира нова стойност – тази която предприятието очаква да получи в деня на падежа. Следователно в деня на падежа амортизираната стойност следва да бъде равна на номиналната стойност. Амортизираната стойност е стойността на придобиване на финансовия актив, коригирана с акумулираната амортизация на премиите и отбивите , минус погашенията по главницата и минус всяко понижение в стойността на инвестицията в резултат на обезценка. Премиите и отбивите представляват разликата между първоначално платената сума за финансовия актив и неговата цена по номинал в деня на падежа. Амортизирането на премията или отстъпката на дълговите ценни книжа може да се извърши по два метода

• 
  линеен метод и
  
• 
  метода на ефективния лихвен процент.
  

Амортизираната стойност на финансов актив или финансов пасив е размерът, с който е бил оценен финансовият актив или пасив при неговото завеждане, минус вноските от погасяване на главницата, плюс-минус натрупаната амортизация на всяка разлика между този първоначален размер и размера на падежа и минус всяко отчисление за обезценка или несъбираемост.

Амортизираната стойност представлява първоначалната стойност на финансовия инструмент, коригирана с размера на емисионната премия или отстъпка. Например: Предприятие „Омега” емитира облигации с номинална стойност 100 лв., които се олихвяват с фиксиран лихвен процент – 7 % годишно. В случаите когато пазарните лихвени проценти нарастват, тези облигации стават непривлекателни за инвеститорите в сравнение с останалите възможности за инвестиране. С цел да се повиши привлекателността на облигациите, предприятие „Омега” ги продава с отстъпка от 3 лв. на брой, или по 97 лв. всяка. Тази отстъпка представлява допълнителен доход за инвеститора, тъй като в деня на падежа, той ще получи от емитента номиналната стойност на книжата. Тази отстъпка следва да се амортизира и да се признава за приход от страна на инвеститора на времева база за времето през което той е собственик на тези облигации. Ако предприятие „Омега” реши да продава тези облигации по 105 лв. за брой, то тогава, емисионната премия ще се амортизира по аналогичен начин.

От гледна точка на инвеститора емисионната премия се явява допълнителен разход, а емисионната отстъпка допълнителен приход. Много често, особено когато инструментът е класифициран като държан до настъпването на падежа за определяне на ежегодната (ежемесечна) сума на амортизацията се използва метода на ефективния лихвен процент. Балансовата стойност на инструмента, отчитан по амортизируема стойност се определя като

- сумата, която следва да бъде получена или платена в деня на настъпването на падежа (обикновено това е номиналната стойност на книжата)

-плюс или минус неамортизираната първоначална премия или отстъпка

-минус евентуалните разходи по сделката.

Метод на ефективната лихва е методът за изчисляване на амортизацията чрез използване на ефективния лихвен процент на финансовия актив или финансовия пасив. Ефективния лихвен процент е размерът, който прави точен дисконт на очакваните бъдещи парични потоци до падежа до сегашната нетна преносна стойност. Това изчисление включва всички възнаграждения и такси, платени или получени между страните в договора. Ефективният лихвен процент се дефинира още като уравновесен приход до времето на падеж и представлява вътрешна норма на възвръщаемост на финансовия актив или финансов пасив за този отчетен период.

В повечето случаи дадената облигация се емитира по цена, различна от номиналната стойност. Разликата между паричните постъпления и номиналната стойност се отразява като премия, ако паричните постъпления са по-големи, или като дисконт, ако те са по-малки. Премията ще бъде призната за срока на закупената облигация. Тъй като премията се амортизира, това ще намали разхода за лихви в счетоводните книги на емитента (дисконта ще увеличи разхода за лихви).

Методът на ефективния лихвен процент е предпочитания метод за осчетоводяване на дисконт или премия, възникващи по полица или облигация. Съгласно метода на ефективния лихвен процент, дисконтът или премията трябва да се амортизира за периода на дълга по такъв начин, че да се получи постоянен лихвен процент, който се прилага към неизплатената сума в началото на всеки даден период. Той може да се определи по различни начини.

С оглед изясняване на отчитането на облигациите държани до настъпването на падежа ще разгледаме следния пример: Инвеститор придобива 15000 броя корпоративни облигации с емисионна стойност 999,80 лв. и номинал 1000 лв. за брой. Датата на емисията е 20.11.2003 г., а падежът на облигациите 20. 11. 2008 г. Облигациите са купонни и се олихвяват с годишен лихвен процент 8,35%. Лихвите се изплащат полугодишно на 01.01 и 01.07. всяка година. Облигациите са класифицирани като финансови инструменти, държани до настъпването на падеж.

С оглед опростяване на примера ще приемем, че предприятието добива директно от банката мениджър и посредник облигациите и заплаща емисионната стойност. В случай, че възникнат комисионни и други разходи се прилага Закона за счетоводството и облигациите се заприхождават по цена на придобиване. По метода на ефективния лихвен процент се определя амортизируемата стойност на облигацията.

• 
  8,375% - купон върху номинал за 6 - месеца
  
• 
  8,38 % - Ефективен лихвен процент (IRR)²⁷
  

• 
  За заприходяване на закупените сконтови облигации с цената на тяхното придобиване:
  

15000 по 1000.00 лв., ном. с/ст = 15 000 000 лв.

• 
  За получените приходи от лихви²⁸
  

Кредит с-ка 721 приходи от лихви 628 125

• 
  Преоценяване и представяне на облигациите по амортизируема стойност.
  

държани до настъпване на падеж 247,68

2251 Облигации, държани до настъпване на падеж

анал. с-ка – обл. “Петрол” АД – ISIN BPET

15000 по 1000.00 лв., ном. с/ст = 15 000 000 лв.

Кредит сметка 725 Приходи от последващи оценки

на финансови активи и инструменти 247,68²⁹

• 
  За отнасяне на лихвата във финансовия резултат
  

Кредит сметка 123 Печалби и загуби от текущата година 209 400

• 
  За отнасяне на амортизираната част от дисконта във финансовия резултат
  

на финансови активи и инструменти 247,68

а) инвестиции, държани до настъпване на падеж;

б) заеми и вземания с фиксиран падеж;

в) финансови пасиви, недържани за търгуване и неотчитани по справедлива стойност.

На практика приложението на амортизираната стойност представлява подход за прилагане на принципа на начисляването. При него разликата между цената на придобиване и погасителната стойност на финансовите инструменти, които предприятието има намерение и възможност да държи до падеж, следва да се признава пропорционално, като приход или разход през периода до настъпване на падежа му.

Амортизираната стойност на финансов инструмент е размерът, с който същият първоначално е бил оценен при неговото признаване, коригиран:

- в посока на увеличение – с натрупаната амортизация на всяка разлика между първоначалния размер и размера при падежа;

- в посока на намаление – с вноските от погасяване на главницата; натрупаната амортизация на всяка разлика между първоначалния размер и размера на падежа, както и с всяко отчисление за обезценка или несъбираемост.

Теорията на ефективния лихвен процент предполага, че винаги това, което даваш или получаваш, е справедливата стойност сега на бъдещите икономически изгоди. Методът на ефективната лихва е метод за изчисляване на амортизацията на финансов актив и пасив чрез използване на ефективен лихвен процент. При този метод се дисконтират при подходящ пазарен лихвен процент всички бъдещи парични потоци точно до справедливата цена, заплатена за инструмента при неговото придобиване и призната като негова първоначална стойност. Във финансовата практика това се нарича метод на “Вътрешна норма на възвръщаемост” – (IRR). При изчисляване на ефективния лихвен процент се вземат под внимание всички възнаграждения и такси, платени и получени между страните по договора.

На 1.01.2004 г. предприятие Х емитира облигационен заем за 700 000 лв. при 12% лихва. Лихвата се изплаща на два пъти годишно към 30 юни и 31 декември. Пазарният лихвен процент към датата на емитирането е 14%. Облигациите са изкупени изцяло от предприятие У.

Например: На 01.01.200х г. Предприятие «Х» емитира облигационен заем при 12 % лихва. Лихвата се изплаща два пъти годишно на 30.06 и 31.12. Пазарният лихвен процент към датата на емитирането е 14%. Облигациите са изкупени изцяло от предприятие „Y.”

Иска се: Да се съставят счетоводните статии към 01.01.200хг и 31.12. 200х г. при емитента – предприятие „Х”и облигационера – предприятие “Y.”

Сегашна стойност на 700 000 лева, дължими след n=6, при r = ½ от 14% - 700 000 х 0,66634 = 466 438 Сегашна стойност на 42 000 (700 000 х 12%), платими при n = 6 при r = ½ от 14% - 42000 х 4,76654 = 200 195 Сегашна стойност (справедлива стойност) 666 633 (466 438 + 20 195)

Периоди	Лихва	Ефективна лихва	Амортизация	Амортизирана стойност
				666633
1	42000	46644	4664	671297
2		46991	4991	676288
3	42000	47340	5340	681628
4	42000	47714	5714	687342
5	42000	48114	6114	693456
6	42000	48544	6544	700000
		285367	33367

Дата	Счетоводни статии в предприятие „Y”	Обороти
01.01.200хг	Д-т сметка Инвестиции, държани до настъпване на падеж	666633
	К-т сметка Разплащателна сметка в левове		666633
30.06.200хг.	Д-т сметка Разплащателна сметка в левове	42000
	К-т сметка Инвестиции, държани до настъпване на падеж		4664
	Кредит сметка приходи от лихви		46664
Дата	Счетоводни статии в предприятие „Х”	Обороти
01.01.200хг	Д-т сметка разплащателна сметка в левове	666633
	Д-т сметка Разходи по операции с финансови активи и инструменти	33367
	К-т сметка Получени облигационни заеми		700 000
30.06.200хг.	Д-т сметка Разходи за лихви	46664
	К-т сметка Приходи от операции с финансови активи и инструменти		4664
	Кредит сметка разплащателна сметка в левове		42000

1. 
   Дългосрочните облигации като финансови активи, държани до настъпване на падеж³⁰
   

-периодично изплащане на лихва спрямо нейната номинална стойност.

-наличие на падежен срок,

-предварително определен срок (дата) за възмездяването на номиналната стойност на инвеститора (заемодателя), когато той поиска това.

Облигациите могат да се класифицират по различни признаци и да бъдат различни видове – налични и безналични, поименни и на приносител, обезпечени (ипотечни) или необезпечени с активи, купонни или некупонни, конвертируеми в обикновени акции на емитента, облигации с право на обратно изкупуване преди падежа, лихвоносни и сконтови облигации, облигации с фиксиран и с променлив лихвен процент и др.

Съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа у нас безналични са задължително облигациите на публичните дружества. За тях не се издава материален носител, имащ качества на ценна книга. Тези облигации са поименнии се водят в регистрите на Централния депозитар, където се вписва и всяко тяхно прехвърляне в резултат на покупко-продажба.

Основното предимство на безналичните облигации е че се осигурява търговията на регулираните пазари по електронен път, поради лесното прехвърляне на собствеността върху тях.

Купонните облигации се издават с купони, представляващи неразделна част от тях. Изплащането на лихвите за съответния период се извършва срещу представен купон.

Сложен инструмент са конвертируемите облигации, които дават право на облигационерите да ги конвертират (заменят) в бъдеще срещу обикновени акции на емитента в определено съотношение. От гледна точка на емитента те представляват сложен финансов инструмент, т.е те са комбинация от пасив и елемент на собствения капитал (опция за конвертиране в обикновени акции), а от позициите на облигационерите (инвеститорите в облигации) – финансов актив с внедрен дериватив, каквато е опцията за конвертиране в собственост.

Според целта на инвеститора дълговите ценни книжа (облигациите) могат да бъдат класифицирани в три групи за всяка от които има специфичен режим на счетоводно отчитане.

Финансово-счетоводната проблематика по отношение на дълговите инвестиции може да се търси в четирите основни стадия в “живота” на инвестицията от момента на придобиването й, до възвръщането на инвестираната сума в деня на падежа. Тези четири стадия могат да се представят по следния начин:

1. 
   Осчетоводяване покупката на облигациите;
   
2. 
   Осчетоводяване получаването на лихви;
   
3. 
   Амортизиране на разликата между цената на придобиване и номиналната
   

4. Отчитане на облигациите в деня на падежа или продажбата им преди настъпване на падежния срок.

Особеностите на отчетния процес от момента на придобиване на облигациите, до настъпване на падежа им могат да бъдат илюстрирани с помощта на следните примерни данни.

Нека приемем, че на 01.05.2000 г. са придобити 200 броя държавни облигации, емисия №………, които са класифицирани от предприятието като финансови активи, обявени за продажба. Дата на емисията 03.01.1999 г. Номиналната стойност на облигациите е един лев, като последните са закупени с отстъпка от 0,15 лв. за брой. Сумата е изплатена със средства от разплащателната сметка. Облигациите се олихвяват с 6% годишна лихва, като датата на падежа е 28.02. 2004 г. Лихвите се изплащат полугодишно на 01. 01. и 01.07. всяка година.

Дългосрочните инвестиции в облигации се оценяват в момента на закупуването им по цена на придобиване. Счетоводното отразяване на покупката на дългосрочните облигации по сметките на инвеститора ще бъде следното:

ДЕБИТ с/ка 223 Ценни книжа

аналит. с/ка Държавни дългосрочни облигации,

емисия №… 170

КРЕДИТ с/ка 503 Разплащателна сметка в

лева 170

I. Сумата на отстъпката да се признае като приход еднократно в деня на падежа.³¹ Възприемането на подобен подход предполага в деня на падежа (28.02. 2004 г.) да се извърши следното счетоводно записване:

ДЕБИТ с/ка 503 Разплащателна сметка в лева 200

КРЕДИТ с/ка 223 Ценни книжа

аналит. с/ка Държавни дългосрочни облигации,

емисия №….. 170

КРЕДИТ с/ка 723 Приходи от операции с

Инвестиции 30

II. Изхождайки от икономическата същност на придобитите облигации, еднократното признаване на отстъпката като приход в деня на падежа е нецелесъобразно. Отчитайки облигациите като дългосрочни инвестиции, инвеститорът ще задържи тези активи във формирания инвестиционен портфейл повече от един отчетен период. Това налага необходимостта от разработването на амортизационен (погасителен) план, на базата на който размерът на отстъпката да се признава като финансов приход за времето до тяхната продажба или падеж.

Гореизложената концепция за признаване на облигационната отстъпка на временно-пропорционална база може да бъде изразена чрез счетоводни процедури, основани на метода на равномерната (линейна) амортизация. Същността на този метод се състои в това, че амортизационната сума (облигационната отстъпка) се разделя на броя на годините, оставащи до падежа на облигациите. Оттук може да се направи извода, че прихода от лихви ще нараства равномерно през всеки отчетен период. Имайки предвид горепосочените данни, а именно облигационна емисия с петгодишен погасителен период и сума на отстъпката - 30 лева, годишната амортизационна квота, с която ще бъде завишен лихвеният приход е 6 лв. При настъпване падежа на облигациите ще трябва да бъде изчислено последното амортизационно отчисление, което прибавено към сумата на предишната нарастваща амортизация следва да даде цялата сума на облигационната отстъпка.

1. 
   За придобиването на облигациите в деня на покупката
   

аналит. С/ка Държавни дългосрочни облигации,

емисия №… 170

КРЕДИТ с/ка 503 Разплащателна сметка в лева 170

2. 
   За разликата между цената на придобиване и погасителната стойност
   

КРЕДИТ с/ка 725 Финансови приходи

за бъдещи периоди 30

3.За признаване на част от разсрочения финансов приход в края на всеки отчетен период (на времева база до настъпване на падежа на облигациите)

КРЕДИТ с/ка 721 Приходи от лихви 6

Изхождайки от разбирането, че в счетоводния баланс на предприятието не трябва да фигурират разсрочени разходи и приходи (доколкото такива съществуват те трябва да са съществени за дейността на предприятието), а само активи, капитал и пасиви, считаме, че в случая използването на сметка 725 Финансови приходи за бъдещи периоди само усложнява счетоводните записвания без да води до вярно и честно представяне на счетоводната информация. Ето защо по наше мнение би следвало в края на всяка отчетна година в рамките на падежния срок на облигациите с изчислената сума на частта от отстъпката, която следва да се признае като приход да се съставя записването

ДЕБИТ с/ ка 496 Разчети по лихви

аналит. Сметка Отстъпки по Държавни дългосрочни

облигации, емисия №… 6

КРЕДИТ с/ка 721 Приходи от лихви 6

В прилагането на подобен подход има икономическа и счетоводна логика. Съгласно СС 18 Признаване на приходи, приходът от лихви следва да се признае, когато сумата може да бъде надеждно изчислена и когато предприятието има икономическа изгода от сделката. По наше виждане има съществена разлика между лихвите по държавните облигации и тези по облигациите, емитирани от други предприятия (а също и лихвите по банкови заеми). Фактът, че дохода по държавните облигации се отличава с най-висока степен на сигурност представлява достатъчно основание да се приложи разпоредбите СС 18, съгласно които Лихвите се признават текущо, пропорционално на времето като се отчита ефективният доход от актива. Като допълнителен аргумент в подкрепа на поддържаната теза може да се посочи и текста на МСС 18 Приходи Лихвените приходи включват сумата на амортизацията на дисконта, премията или друга разлика между началната отчетна сума на едно дългово вложение и сумата му на падежа. В случая сметка 496 Разчети по лихви им антиципативен характер и с нейна помощ счетоводно се отразяват приходи, които се отнасят за текущия отчетен период, но ще бъдат получени през следващи отчетни периоди.

В деня на падежа, при получаване на инвестираната сума от емитента ще се състави записването

ДЕБИТ с/ка 503 Разплащателна сметка в

Лева 200

КРЕДИТ с/ка 496 Разчети по лихви

аналит. С/ка Отстъпки Държавни дългосрочни облигации,

емисия №… 30

КРЕДИТ с/ка 223 Ценни книжа

аналит. С/ка Държавни дългосрочни облигации,

емисия №… 170

Като разновидност на вече описания вариант може да се посочи подходът при който облигационната отстъпка се отчита като увеличение на отчетната стойност на придобитите облигации до деня на падежа или до момента на тяхната продажба. Разпределението на отстъпката по периоди се извършва равномерно на базата на линейната амортизация. Счетоводното записване за придобиването на облигациите е аналогично на вече посоченото, поради което не считаме за целесъобразно неговото разглеждане. Сумата на годишната амортизация на отстъпката за всеки отчетен период се третира като приход от държането на облигациите, тъй като в деня на падежа инвеститорът ще получи номиналната стойност на дълговите ценни книжа. Следователно отстъпката от номинала, представлява допълнителен доход, който повишава възвръщаемостта на инвестицията. В случай, че подобен вариант на отчитане на облигационната отстъпка бъде избран в края на всеки отчетен период трябва да се съставя счетоводно записване, посредством което да се отчита част от отстъпката като приход от лихви.

ДЕБИТ с/ка 223 Ценни книжа

аналит. С/ка Държавни дългосрочни облигации, емисия №… 6

КРЕДИТ с/ка 721 Приходи от лихви 6

В деня на падежа инвеститорът ще получи номиналната стойност на книжата.

ДЕБИТ с/ка 503 Разплащателна сметка в

Лева 200

аналит. С/ка Държавни дългосрочни облигации,

емисия №… 200

Съществени проблеми при счетоводното третиране на придобитите облигации могат да възникнат в случаите когато последните са придобити между две лихвени дати. Нека приемем, че цената на придобиване на закупените облигации включва натрупана, неплатена лихва за периода от 01.01. 2000 до датата на покупката на облигациите в размер на 4 лв. (2% х 200 лв. номинал). В случая когато придобиване на инвестиция в чиято цена на придобиване е включена натрупана, неплатена лихва, последващите постъпления от лихви се разпределят по периоди преди и след придобиването Счетоводните записвания ще бъдат следните:

За придобиването на облигациите

ДЕБИТ с/ка 223 Ценни книжа

аналит. С/ка Държавни дългосрочни облигации,

емисия №… 174

КРЕДИТ с/ка 503 разплащателна сметка в

Лева 174

За лихвите преди придобиването на облигациите

ДЕБИТ с/ка 503 Разплащателна сметка в

Лева 4

аналит. С/ка Държавни дългосрочни облигации,

емисия №… 4

За лихвите след придобиването на облигациите

ДЕБИТ с/ка 503 Разплащателна сметка

в лева 2

Лихви 2

аналит. С/ка Държавни дългосрочни облигации,

емисия №… 170

ДЕБИТ с/ка 496 Разчети по лихви

аналит. С/ка Натрупани, неплатени лихви по

притежавани облигации 4

КРЕДИТ с/ка 503 Разплащателна сметка в

лева ³³ 174

На следващата лихвена платежна дата (01.07. 2000 г.) инвеститорът ще получи от емитента сумата на лихвеното плащане за периода 01.01. 2000 - 31.06.2000 г. в размер на 6 лв. Сумата ще бъде отразена счетоводно по следния на чин:

ДЕБИТ с/ка 503 Разплащателна сметка в

Лева 6

КРЕДИТ с/ка 496 Разчети по лихви

облигации 6

Откривайки сметка 496 Разчети по лихви, аналит. С/ка Натрупани, неплатени лихви по притежавани облигации може да се установи, че като приход от лихви следва да се отрази само лихвата за периода от придобиването на облигациите (01.05. 2000 г.) до датата на лихвеното плащане (01.07. 2000 г.).

ДЕБИТ с/ка 496 Разчети по лихви

аналит. С/ка Натрупани, неплатени лихви по

притежавани облигации 2

КРЕДИТ с/ка 721 Приходи от лихви 2

По наше мнение при счетоводното третиране на получените доходи от притежаваните инвестиции следва да се прилага диференциран подход в зависимост от това дали предприятието притежава капиталови или дългови ценни книжа. Основните аргументи за поддържането на това становище се базират на характерните особености на акциите и облигациите като икономически и правни категории.

Акциите и облигациите са търговски ефекти,³⁴ които материализират определени права за инвеститорите. Общото между тях е, че и двата документа³⁵ дават възможност за реализиране на доходи за своите притежатели. Съществената разлика между двата вида ценни книжа се състои в различното им юридическо естество. От една страна акцията представлява част от капитала на дружеството, материализираща определени членствени права, а от друга облигацията се третира като поемане на отговорно обещание от страна на емитента за изплащане на номиналната стойност на падежа и периодично лихви за временно използваните средства. Следователно придобивайки акции, участието на инвеститора е капиталово, докато закупените облигации се свързват с акта на дългово финансиране, което придава на облигационера статут на заемодател (кредитор).

Имайки предвид горните разсъждения считаме, че доходът от тези облигации има характер на лихва, откъдето следва, че той трябва да се отчита по сметка 721 Приходи от лихви.