Открито автобиография
Изтегляне 7.18 Mb.
|
Глава 26СЕЗОН НА РАЖДАНЕТО И ВЪЗРАЖДАНЕТО. Седмици след като моето училище е отворило врати, на бял свят се появява моят син. В родилната зала, когато докторът ми подава Джейдън Гил, аз съм зашеметен. Такава любов чувствам към него, че сърцето ми ще се пръсне, като презрял плод. Нямам търпение да го опозная, и все пак, и все пак. Чудя се и, Кой е този прекрасен гост? Готови ли сме с Щефани за това съвършено непознато същество у дома? Аз съм за себе си непознат - какъв ли ще съм за сина си? Дали ще ме хареса? Отвеждаме Джейдън у дома и аз го наблюдавам с часове. Питам го кой е, откъде се е появил, какъв ще стане. Питам себе си как мога да съм за него всичко онова, от което съм се нуждаел и никога не съм имал. Искам да се оттегля, незабавно, да прекарвам цялото си време с него. Но сега повече от когато и да било трябва да играя. Заради него, неговото бъдеще и заради другите деца в моето училище. Първият ми мач като баща е срещу Рафтър на турнир в Сидни от сериите Мастерс. След мача казвам на репортерите, че не знам дали ще играя още дълго, толкова, че новороденият ми син да ме види, но несъмнено това е прекрасна мечта. След това се отказвам от Откритото първенство на Австралия. Китката ми пулсира, не мога да се състезавам. Брад е напрегнат. Не съм и очаквал друго. Само че този път той трудно се отърсва от раздразнението си. Този път е различно. Няколко дни по-късно ми казва, че трябва да поговорим. Срещаме се на кафе и той казва каквото има направо. Справихме се невероятно, Андре, но стигнахме до възможно най-отдалечената точка. Вече не се развиваме. Творчески. Свършиха ми се триковете в торбата, приятел. Но... От осем години сме заедно, можем да продължим още известно време, но ти си на трийсет и две. Имаш си ново семейство, нови интереси. Няма да е лоша идея, ако намериш нов човек за домашните тренировки. Някой, който отново да те мотивира. Млъква. Поглежда ме, поглежда встрани. Дъното, казва той. Страшно близо сме до най-големия ми страх, че ще се скараме, наближи ли краят, а той се отлага. Мисля си: Може изобщо да не стане така, но по-добре да заложим на сигурно, вместо да съжаляваме. Прегръщаме се. Докато излиза през вратата изпитвам онази меланхолия, която обхваща човек в неделя вечер след идеален уикенд. Знам, че и Брад се чувства така. Може и да не е точният начин, по който слагаме край на нашето пътуване, но е най-добрият възможен начин. ЗАТВАРЯМ ОЧИ и се мъча да си се представя с някой нов треньор. Първото лице, което се появява в съзнанието ми, е Дарън Кахил. Той току-що е приключил с блестящ и продължителен период като треньор на Лейтън Хюит, който е номер едно и също един от тенисистите, който най-добре умее да подбира ударите си в историята на тениса, а това до голяма степен се дължи на Дарън. На всичко отгоре съвсем скоро съм се срещал с Дарън в Сидни и дълго сме разговаряли за бащинството. Между нас се е установила връзка. Дарън също е пресен баща и затова събрат по съдба. Показал ми е книга за приспиването на децата. Заклел се е в тази книга, че на турнира неговият син е известен, като бебето, което спи като пияница в ступор. Винаги съм харесвал Дарън. Харесвам ведрите по природа хора. Австралийският му акцент ми действаше успокоително. Почти ме приспа. Прочетох книгата, която ми препоръча и позвъних на Щефани от Австралия, за да ѝ прочета отделни пасажи. Свърши работа. Обаждам му се и му казвам, че с Брад сме се разделили. Питам го дали се интересува от поста мой треньор. Отговаря ми, че е поласкан, но е на път да подпише като треньор на Сафин. Ще обмисли предложението ми все пак и ще ми позвъни, за да ми съобщи отговора си. Няма проблем, казвам. Обмисли спокойно всичко. Обаждам му се след половин час. Питам го, Какво има за мислене, по дяволите? Не можеш да тренираш Сафин. Той е гръмнала пушка. Ти трябва да работиш с мен. Така е правилно. Обещавам ти, Дарън, още тенис ме чака. Не съм приключил като тенисист. Целеустремен съм, само ми трябва някой, който да поддържа фокуса ми. Добре, казва той и се разсмива. Добре, приятел. Нито веднъж не отваря дума за пари. ЩЕФАНИ И ДЖЕЙДЪН ИДВАТ С МЕН в Кей Бискейн. Април, 2002 година. Дни преди трийсет и втория ми рожден ден, турнирът гъмжи от играчи, които са на половината на годините ми, млади калпазани като Анди Родик, следващият следващ спасител на американския тенис, горкото копеле. Там е и един съвсем нов вундеркинд от Швейцария на име Роджър Федерер. Иска ми се да спечеля турнира заради съпругата си и шестмесечния си син и все пак няма да съжалявам, ако загубя. Заради тях не ме е грижа дали ще загубя. Всяка нощ във времето, когато след като съм се прибрал от корта, люлея Джейдън и гушкам Щефани, едва си спомням спечелил ли съм, или загубил. Тенисът залязва бързо като дневната светлина. Вече почти си представям как мазолите на ръката, с която играя изчезват, възпалените нерви на гърба ми се успокояват и възстановяват. Най-напред съм баща и след това съм тенисист и тази промяна настъпва без да си давам сметка за нея. Една сутрин Щефани излиза, отива до магазина и да потренира малко. Осмелява се да ме остави сам с Джейдън. Това е първият път, в който съм сам с него. Ще се справите двамата, нали? пита тя. Разбира се. Поставям Джейдън седнал на плота в банята, надвесвам го към огледалото, оставям го да си играе с четките за зъби, докато се приготвя. Харесва му да смуче четката за зъби, докато ме гледа да си бръсна главата с електрическата машинка. Питам го, Какво ще кажеш за плешивия си татко? Той се усмихва. Знам, сине, едно време и аз бях като теб: дългата ми коса се развяваше във всички посоки. Никого не можеш да заблудиш с онова тупе. Усмихва се широко и изобщо не разбира какво му говоря, естествено. Премервам косата му с пръсти. Всъщност там изглеждаш малко четинест. Би могъл да почистиш областта. Слагам друга приставка на машинката, тази за подстригване. Когато обаче прокарвам машинката по главицата на Джейдън, след нея остава светла ивица от кожата му по средата, бяла като основната линия на корта. Сбъркал съм приставката. Щефани ще ме убие. Трябва да подравня косата на момчето преди тя да се е прибрала. Но в трескавия си опит да подравня косата, аз я окъсявам още повече. Преди да разбера какво става и синът ми е гологлав колкото мен. Изглежда като мое миниатюрно копие. Щефани влиза през вратата, спира на половин стъпка и зяпва, ококорила очи. Какво по...? Андре, изумена е тя, какво ти става за бога? Оставям те за четиридесет и пет минути и ти обръсваш главата на бебето? След което се разфучава на немски. Казвам ѝ, че е станало случайно. Сбърках приставката. Моля я за прошка. Знам, казвам, изглежда сякаш съм го направил нарочно. Знам, че винаги се шегувам, че искам да обръсна целя свят. Но честно, Щефани, не беше умишлено. Мъча се да ѝ припомня онази приказка на старомодните съпруги, че ако бебето се обръсне, косата му ще порасте по-бързо и по-гъста, но тя вдига ръка и избухва в смях. В такъв смях се залива, че едва дъх си поема. Сега и Джейдън се смее, защото мама се смее. Накрая всички се кикотим, галим главицата на Джейдън и моята и се шегуваме, че остава само тази на Щефани и сега тя трябва да спи с едно око отворено. Толкова ми е смешно, че едва говоря, а няколко дни по-късно на финала на Кей Бискейн побеждавам Федерер. Красива победа. Бива го повече от всеки друг тенисист на турнира. В Кей Бискейн е дошъл след двайсет и две победи през годината. Това е петдесет и първата ми турнирна победа, седемстотната ми победа в кариерата. И въпреки това не се съмнявам, че този турнир ще си го спомням не толкова с победата над Федерер, колкото с онзи невероятен смях. Чудя се дали смехът има нещо общо с победата. По-лесно е, когато усещаш лекота и свобода, когато си себе си, когато си се посмял с любимите си хора. Правилните приставки. СРАБОТВАМЕ СЕ ПРЕКРАСНО с Дарън в началото на 2002 година. Говорим на един език, виждаме света в едни и същи цветове. После той бетонира доверието ми в него, моето непоклатимо доверие, като дръзва да се позанимае с кордажа на ракетите ми и ги подобрява. Винаги съм играл с Пробленд, кордаж, който е наполовина кевлар, наполовина синтетика. Човек може да намотае тристакилограмово въженце с Пробленд. Никога не се къса, не прощава и също така никога не придава въртеливо движение. При отиграване топката лети, сякаш е отиграна с капака на кофа за боклук. Хората говорят, че играта се е променила, че ракетите са станали по-големи, но най-драматичната промяна в последните години е в кордажа. Нашествието на нов еластичен полиестерен кордаж, който придава свирепа горна ротация на топката, е превърнал средните като възможности играчи във велики, а великите в легенди. Аз обаче си оставам все така предпазлив към промените. Сега Дарън ме насърчава да опитам. В Италия сме, на Откритото първенство на Италия. Тъкмо съм играл срещу Николас Кифер от Германия в първи кръг. Победил съм го с 6-3, 6-2 и казвам на Дарън, че е трябвало да загубя. Играл съм отвратително. Никаква увереност нямам на тоя клей. Играта на клей ми идва в повече. Опитай с нов кордаж, приятел. Намръщвам се. Скептичен съм. Веднъж вече съм опитал да си сменя ракетите. Нищо хубаво не излезе. Слага кордажа на една от ракетите ми и отново казва, Опитай. По време на тренировката цели два часа не пропускам удар. А после не пропускам нито един удар по време на целия турнир. Преди това не съм печелил Откритото на Италия, но сега печеля, заради Дарън и неговия вълшебен кордаж. ИЗВЕДНЪЖ ПОГЛЕЖДАМ към Откритото на Франция за 2002 година. Развълнуван съм, нетърпелив да вляза в битка и предпазливо оптимистичен. Току-що съм победил, Джейдън спи повече часове и имам ново оръжие. В четвъртия кръг изоставам с два сета и пробив от поканен по заслуги на турнира французин на име Пол-Анри Матийо. На двайсет години, но не е във формата, в която съм аз. В тениса няма часовник, синко. Цял ден мога да ти изкарам на корта. И тогава започва да вали. Седя в съблекалнята и си спомням как Брад ми крещи през 1999 година. Чувам тирадата му, дума по дума. Когато се връщам на корта, аз се усмихвам. Водя с 40-0 и Матийо постига пробив. Не ме е грижа. Просто постигам пробив на свой ред. В петия сет той повежда с 3-1. Отново отказвам да загубя. Ако беше някой друг, а не Агаси, казва след мача Матийо на репортерите, щях да спечеля. След него излизам срещу Хуан Карлос Фереро от Испания. Отново вали, този път отправям молба мачът да се отложи за другия ден. Фереро води и не иска да спираме. Начумерва се, когато служителите приемат молбата ми и отлагат мача. На следващия ден изкарва начумереността си върху мен. Имам някаква възможност в третия сет, но той бързо я заличава. Печели сета и виждам как увереността му нараства, как у него като пара нахлува сила, докато ме изхвърля от турнира. Докато напускам корта с Дарън на душата ми е мирно. Харесва ми начина, по който съм играл. Допуснал съм грешки, в играта ми са се получили пропуквания, но знам, че ще поработим, за да ги закрием. Гърбът ме боли, но най-вече от прегърбването, докато помагам на Джейдън да проходи. Прекрасна болка. След седмици заминавам за Уимбълдън 2002 година и моето великолепно разположение ме напуска, защото моят нов кордаж ме предава. На трева засилената горна ротация кара топката да лети като изпълнен с хелий балон. Във втория кръг играя срещу Парадорн Сричафан от Тайланд. Добър тенисист, но не чак толкова добър. Той спира всеки отигран от мен удар. В ранглистата е шейсет и седми и си мисля, че направо е невъзможно да ме бие и тогава той постига пробив в първия сет. Правя всичко възможно да се върна в играта. Нищо не помага. Отиграя ли топката, тя лети като пух, а Сричафан направо я раздира. До този момент не бях виждал очите на мой съперник на корта да стават големи колкото езера, както при Сричафан, когато се справи с форхенда ми. Полюлява се на пети и единствената съзнателна и нормална мисъл в главата ми е: Де да можех и аз така да се полюлявам на пети и да се чувствам овъзмезден. Как да накарам всички на този стадион да разберат, че вината не е моя, че не е у мен причината? Кордажът е. Във втория сет правя някои поправки, връщам се в двубоя, играя добре, но Сричафан е изключително уверен. Мисли си, че това е неговият ден, а когато и ти решиш, че това е неговият ден, то обикновено това е неговият ден. Удря мощно и топката на магия докосва крайчето на основната линия, а после печели тайбрека, повежда с два сета. В третия сет аз миролюбиво се предавам. Утехата, че в същия ден и Пийт е загубил, е направо нищожна. С Дарън прекарваме следващите два дни в изпробването на различни комбинации от кордажи. Казвам му, че не мога да продължавам с неговия нов полиестер, а и заради него ми е невъзможно да се върна към стария кордаж. Ако трябва да се върна към Пробленд отново, казвам, повече няма да играя тенис. Дарън е мрачен. След като ми е бил треньор шест месеца, направил е малка промяна в кордажа на ракетите ми и изведнъж може да се окаже, че без да иска е ускорил оттеглянето ми. Обещава ми, че ще направи всичко по силите си, за да намери комбинацията в кордажа, която ще е точно за мен. Направи нещо, казвам, което да ме накара да се полюлявам на пети и да бъда овъзмезден. Като Сричафан. Превърни ме в Сричафан. Дадено, приятел. Работи денонощно и се появява с комбинация на кордажа, която харесва. Заминаваме за Лос Анджелис и всичко е идеално. Печеля купата на Мерцедес-Бенц. Заминаваме за Синсинати и играя добре, само малко недостига на играта ми, за да спечеля. Следва турнира във Вашингтон. Побеждавам Томас Енквист, който за мен винаги е бил труден противник. И тогава се изправям пред хлапе, за което се предполага, че ще е следващото голямо чудо - двайсет и две годишният Джеймс Блейк. Блейк играе красив, елегантен тенис, а аз не съм в неговата лига, не и днес. Той просто е по-млад, по-бърз, по-добър спортист. Достатъчно мисли е посветил на историята ми, на постиженията ми, за да заиграе най-добрата си игра. Харесва ми, че е излязъл на корта с оръжието си за голям звяр. Ласкае ме, въпреки че за мен означава и никакви шансове. За загубата си изобщо не мога да виня кордажа на ракетата си. Заминавам за Откритото първенство на САЩ за 2002 без да знам какво да очаквам от себе си. Преминавам с попътен вятър през първите кръгове и на четвъртфинала се изправям срещу Макс Мирний, белорусин от Минск. Наричат го Звяра, а прякорът му направо го подценява. Истински великан и с един от най-страховитите сервиси, с които съм си имал работа. След сервиса му остава пламтяща жълта опашка, като при комета, докато се извива високо над мрежата и изведнъж се приземява към вас. Не мога да противодействам на такъв сервис. Печели първия сет със зверска лекота. Във втория сет обаче Мирний допуска няколко непредизвикани грешки и така ми дава тласък, кратък импулс. Започвам да виждам малко по- добре първия му сервис. Играем тенис от високо качество от началото до края, а когато последният му форхенд изпраща топката в аут, не мога да повярвам на случващото се. На полуфинал съм. Усилията ми са възнаградени със среща с Хюит, поставен под номер едно, победителят в миналогодишния Уимбълдън. Още по-хубавото е, че това е предишният питомник на Дарън. Фактът, че Дарън го е тренирал в продължение на години допълнително вдига нивото на напрежението и натиска. Дарън иска да бия Хюит. Аз искам да бия Хюит заради Дарън. Само че в първия сет бързо изоставам в резултата 0-3. Толкова информация имам за Хюит в главата си, информация от Дарън и от предишни сблъсъци, че ми отнеме известно време, докато се ориентирам в данните и ги осмисля. Когато вече съм го направил, всичко бързо бързо се променя. Връщам се в играта, връхлитам го и печеля първия сет с 6-4. Виждам издайническа светлина в очите на Хюит. Печеля втория сет. Той дава отпор и печели третия. В четвъртия сет изведнъж не може да бие първия сервис, а аз мога да се справя с втория му сервис. Исусе, аз съм на финал. Което означава Пийт. Както винаги Пийт. Играли сме трийсет и три пъти в кариерите си, четири пъти на финал на турнир от Големия шлем. В крайния баланс води той, 19-14, както и в баланса от финалите, 3-1. Казва, че успявам да извадя най-доброто от него, но според мен той измъква най-лошото от мен. Вечерта преди финала просто не съм в състояние да спра да мисля за двубоите ни, в които съм си мислил, че мога да бия Пийт, знаел съм, че ще бия Пийт, било ми е необходимо да бия Пийт и Пийт ме е побеждавал. А и успехът му срещу мен е започнал тъкмо тук в Ню Йорк преди дванайсет години, когато направо ме съсипа в последователни сетове. Тогава бях фаворитът, също както сега. Пия от магическия коктейл на Гил преди сън и се заричам този път да е различно. Повече от две години Пийт не е печелил турнир от шлема. Близо е до края на кариерата си. Аз тъкмо съм възкресил моята. Вмъквам се под завивките и си спомням как преди няколко години сме в Палм Спрингс. С Брад се храним в италианския ресторант Мама Джина и виждаме в другия края на ресторанта Пийт да се храни с неколцина приятели. Поспрял се е при нас и е поздравил на излизане. Късмет утре. И на теб. Наблюдаваме го през прозореца как излиза от ресторанта и чака за колата си. Не казваме нищо, всеки от нас двамата мисли за влиянието, което е имал в живота ни. Когато Пийт си тръгва с колата си, питам Брад според него колко бакшиш е оставил Пийт на момчето. Брад подсвирва. Пет кинта, казва той. Стига, отвръщам. Другарчето ни има милиони. Спечелил е четирийсет милиона само от награди. Сигурно се е направил готин поне с десетачка. На бас? На бас. Припряно довършваме обяда и хукваме навън. Слушай, казвам на момчето, искаме чистата истина: колко бакшиш ти даде господин Сампрас? Хлапето забива поглед в краката си. Не иска да ни каже. Обмисля, чуди се дали не го снимат със скрита камера. Казваме на хлапето, че сме се хванали на бас за бакшиша, затова настояваме да ни каже. Най-после то прошепва: наистина ли искате да знаете? Давай. Даде ми долар. Брад слага ръка на сърцето си. Обаче, продължава хлапето, той ми даде долара и ми каза да го дам на онова момче, което наистина е докарало колата му. По-голяма разлика между двама ни с Пийт не може и да има. Докато заспивам вечерта преди по всяка вероятност нашия финал на финалите, аз се заричам, че утре светът ще научи каква е разликата между нас. НАЧАЛОТО ЗАКЪСНЯВА заради важен футболен мач в Ню Йорк, който се проточва, забавя телевизионното предаване и това е в моя полза. В по-добра форма съм и ми се иска да останем на корта чак до полунощ. Само че за нула време изоставам с два сета. Пийт още веднъж ми хвърля качествен бой. Направо не вярвам, че се случва. После забелязвам, че Пийт изглежда измъчен. Стар. Печеля третия сет с добра преднина и целият стадион усеща, че махалото се е залюляло в моята посока. Публиката полудява. Изобщо не ги интересува кой ще победи, искат просто да гледат петсетов мач Агаси-Сампрас. По време на четвъртия сет дълбоко в сърцето си знам, както винаги си знам с Пийт, че ако успея да добутам мача до пети сет, ще спечеля. Играя по-добре. Двамата сме най-възрастните играчи, стигали до финал на Откритото първенство на САЩ за повече от трийсет години, но се чувствам като някой от младоците, които напоследък ритат задници по турнирите. Чувствам се като част от новото поколение. При 3-4 Пийт сервира, а аз имам два брейкпойнта. Ако спечеля този гейм, ще сервирам за сета. Така че това е то, геймът, от който зависи мачът. Той се стяга, спасява първия, при втория брейкпойнт, отигравам светкавичен ретур към краката му. Мисля си, че топката е доста зад него, вече празнувам, но Пийт успява да се извърне и отиграва полуволе, което прелита и пада откъм моята страна на мрежата. Четирийсет равни. Загубил съм ума и дума. Пийт приключва гейма, после постига пробив. Вече сервира за мача, а когато Пийт сервира за мача, той е хладнокръвен убиец. Всичко се развива мълниеносно. Ас. Неясно петно. Недостижимо бекхенд воле. Овации. Ръкостискане на мрежата. Пийт ми се усмихва приятелски, потупва ме по рамото, но изражението на лицето му е непогрешимо. И преди съм го виждал. Ето ти един кинт, хлапе. Докарай ми колата. Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Физика на тъгата 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вълчанов хем съм сам, хем няма никой 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Забележка 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг Изтегляне 7.18 Mb. Сподели с приятели:
|