Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Изтегляне 7.67 Mb.
|
| Глава 17
2. Опиха. Т.е. напълно интоксикирани. Нормалните човешки сили за разсъждаване и преценка са били затъпени и духовното проницание – замъглено (сравни Ерем. 51:7; 2 Сол. 2:9-10; Откр. 13:3-4,7,18; 14:3,23; 19:20). Тук може да се отбележи, че интоксикацията на земните жители е спомената непосредствено след изявлението за незаконната връзка между Вавилон и земните царе. Явно, че Вавилон действа чрез земните царе, за да установи контрол над онези жители на земята, които още не са му се подчинили доброволно! Измамени са както управници, така и поданици. От виното. Т.е. чрез пиене на виното. Това “вино” е измамливата политика на Сатана за обединяване на целия свят под негов контрол. Заедно с фалшивите знамения, учения и “чудеса”, чрез които той провежда успешно политиката си (сравни Откр. 13:13-14; 18:23; 19:20) На нейното блудстване. Или “(коетос) нейното блудстване (проституция)”. Обединяването на отстъпилото християнство с политическите сили на земята - е средството чрез което Сатана възнамерява да обедини света под своето водачество. 3. Ме заведе. Чувството на движение, на преместване, е било без съмнение предназначено да помогне на Йоан да направи един умствен преход от своето собствено време и място – към времето и мястото на видението (сравни Езек. 3:12-14; 8:3; 40:2-3; Откр. 21:10). Духом. Буквално “в дух” (виж коментара върху Откр. 1:10; сравни Откр. 4:2; 21:10). Отсъствието на определителен член в гръцкия език набляга на (подчертава) качеството или естеството на преживяването. Пустиня. На гр. eremos - “едно пусто (изолирано) място” (виж върху гл. 12:6). Съответният глагол, употребен в гл. 17:16, означава “запустявам”, “опустошавам”, “оголвам”, “изоставям”. “Пустиня” - това означаваше ненаселена област, където животът може да бъде поддържан само с преодоляването на трудности и опасности. Храната, подслонът и даже водата биха били трудно постижими и достъпни и щеше да съществува опасност от диви животни и може би дори от разбойници. Така че, някои считат, че когато бъде употребена фигуративно, какъвто е случаят тука, думата “пустиня” ще означава една ситуация изпълнена с трудности и опасности, очевидно за Божия народ (виж ст. 6,14). Отсъствието на определителен член пред думата “пустиня” на гръцки още по-ясно придава на термина качествено и описателно значение. С други думи, той предава (описва) по-скоро едно състояние, отколкото дадена (определена) местност. Като се има предвид, че 17 гл. очевидно се занимава най-подробно с времето на седемте последни язви (виж върху ст. 1). Някои поддържат, че тук споменатото състояние (преживяванията) в “пустиня”, описание на опитността на Божия народ по него време. Описаната тук ситуация подобна на онази от “пустинята” в гл. 12:6,13-16, но не бива да се уеднаквява с нея. Жена. Старозаветното пророчество многократно представя един отстъпил народ под образа на разпусната жена (ср. Езек. 16:15-58; 23:2-21; Осия 2:5; 3:1). Тази “жена” - “голямата блудница” (Откр. 17:1) или мистичния “Велики Вавилон” (ст. 5) е виновна за “кръвта... от всичките заклани на земята” (гл. 18:24), очевидно през цялата земна история. Мистичният Вавилон съставлява организираната религиозна опозиция срещу Божия народ, вероятно още от началото на времето, а тук по-специално в самия негов край (виж коментара върху гл. 17:5). Седяща. Формата на глагола обозначава едно постоянно действие. В ст. 1 “голямата блудница е представена като осъществяваща пряк контрол върху хората като отделни индивиди, а тук - като ръководеща политиката на гражданските власти (виж коментара върху ст. 18). За отстъпилото християнство винаги е бил характерен опита за обединяването на църквата и държавата, за да може да се осъществява религиозен контрол над поведението на обществото (ср. т. IV, стр. 837). Сравнете тук изявлението на нашия Господ, че Неговото “царство” не е “от този свят” (Йоан 18:36). Червен. Или “пурпурен” (кърваво червен) – блестящ цвят, чрез който може със сигурност да се привлече вниманието. В Исая 1:18 червеното е цветът на греха. Сравнете “големия червен змей” от Откр. 12:3. Звяр. В библейското пророчество зверовете обикновено представляват политически сили (Дан. 7:3-7,17; 8:3-5,20-21; ср. Откр. 12:3; 13:1). Цветът на този звяр може да намеква, че той е самият образ на злото, когато богохулните имена, с които е покрит сочат, че той представлява една сила съпротивляваща се на Бога и враждебна на Него. В съгласие с това, самият звяр може да се идентифицира като Сатана, действуващ чрез онези политически средства и посредничества (агенти) през всички векове, които са се подчинявали на неговия контрол. В някои отношения този звяр прилича на големия червен змей от гл. 12:3, а в други – на подобия на леопард звяр от гл. 13:1-2 (виж съответния коментар). Контекстът прави приликата с последния да изглежда по-близка. Главната разлика между звяра от 13 гл. и този от 17 гл. е, че в първия, който се идентифицира с папството, не се прави разграничение между религиозните и политически аспекти на папската власт, докато във втория двете са разграничени – звярът, който представлява политическата власт и жената, която е религиозната власт. Пълен. Отстъпничеството и опозицията (противопоставянето) на Бога са пълни. Богохулни имена. Или “богохулни имена” (виж коментара върху Марко 12:7; 7:22). В Откр. 13:1 (виж коментара там) имената са върху 7 гл.; тук те са пръснати по целия звяр. Тези имена сочат характера на звяра – той сочи на узурпиране на прерогативите на Божеството. Това че той е “пълен” с богохулни имена показва, че е напълно посветен на тази своя цел. Сравни Исая 14:13-14; Ерем. 50:29,31; Дан. 7:8,11,20,25; 11:36-37. Седем глави. Виж коментара върху ст. 9-11. За седмоглавите зверове в древната митология виж коментара върху Исая 27:1. Десет рога. Виж коментара върху ст. 12-14,17. 4. Багреница и червено. Сравни Езек. 27:7; Откр. 18:7,12,16-17,19. Това бяха царските цветове (виж коментара върху Матей 17:28), а точно за царско достойнство претендира и “жената” (Откр. 18:7). Пурпурното може да бъде считано също така като цвят на греха и като цвят, в който се обличат проститутките (виж коментара върху гл. 17:3). Тази проститутка, тази отстъпила религиозна организация, описана в цялата й прелъстителност, е облечена крещящо и украсена (накичена) вулгарно. Тя стои в красноречив (поразителен) контраст с “невестата” на Агнето, която Йоан видя облечена с фина ленена дреха, чиста и бяла (виж гл. 19:7-8; ср. Свид., т. I, с.136.; Възпитание, с.248; виж коментара върху Лука 16:19). Мръсотиите и нечистотиите от нейното блудстване. Или “нечисти дела, РАВНЯВАЩИ СЕ НА мръсотията, която е нейното блудстване”. Златната чаша мами хората по отношение на съдържанието й. Виж коментара върху стих 2. 5. Челото. Характерът на жената отразен с името “Вавилон” е нейният обмислен и съзнателен избор. Това може да се подразбере и от факта, че името се явява на челото й. Имаше написано. По-скоро “едно име стоеше написано”, т.е. то е било написано в миналото и си остава там и сега. Името отразява характера. Тайна. Тази дума описва титлата, на част от нея; от тук и подходящата употреба на термина “мистичен Вавилон” (виж коментар върху гл. 1:20). Велики Вавилон. Макар че в известен смисъл мистичният Вавилон може да се счита като представляващ отстъпилите религиозни системи през цялата история, “Велики Вавилон” в книгата Откровение означава в един по-тесен смисъл, обединените отстъпили религии в края на времето (виж коментара върху гл. 14:8; 16:13-14; 18:24). В гл. 17:18 мистичният Вавилон е наречен “големият град” (ср. гл. 16:19; 18:18). Тук, без съмнение, Вавилон е наречен “Велик” предвид на факта, че тази глава се занимава най-подробно с последното голямо усилие на Сатана да осигури обединението на човешката раса чрез религията. “Велики Вавилон” е името, чрез което Боговдъхновението нарича големия троен религиозен съюз между папството, отстъпилия протестантизъм и спиритизма (виж коментара върху гл. 16:13,18-19; ср. коментара върху гл. 14:8; 18:2; ср. ВБ, с.588; Дан. 4:30; Зах. 10:2-3; 11:39). Термина “Вавилон” сочи на (се отнася за) самата организация и на нейните водители, не толкова на членовете като такива. Последните са споменати като “много води” (Откр. 17:1,15) и като “земните жители” (ст. 2,8). Майка на блудниците. Както вече бе отбелязано, “Велики Вавилон” включва отстъпилия протестантизъм по времето, визирано от пророчеството. Дъщерите на тази “майка” представляват различните религиозни тела, които съставляват отстъпилия протестантизъм. Гнусотиите. Виж коментара върху ст. 4. 6. Опила. Виж коментара върху ст. 2. Буквално “оставайки в едно състояние на интоксикация”. В един общ смисъл на думата може да се каже, че Вавилон е “опит” или се е “опил” от кръвта на мъчениците през всичките векове (ср. гл. 18:24), но в един по-непосредствен смисъл – с кръвта на мъчениците и на бъдещите мъченици през време на заключителните сцени от човешката история. Бог държи Вавилон отговорен и за кръвта на всички онези, чиято смърт е била заповядана (наредена) от него, но които не е успял да убие, защото му е било попречено (виж ВБ, с.628). Вавилон е крайно упоен от миналите си успехи в преследването на светиите (виж коментара върху Дан. 7:25; Матей 24:21; ср. Откр. 6:9-11; 18:24) и от перспективата – да има в скоро време удовлетворението от приключването на славната задача (виж коментара върху гл. 16:6; 17:14; ср. ВБ, с.628) Кръв. Виж коментара върху гл. 16:6. Светии. Буквално “свети хора” (виж коментара върху Деян. 9:13; Римл. 1:7) И с кръвта. Или “т.е. с кръвта”. Мъченици. На гр. “mapmypec”, буквално - “свидетели” (виж коментара върху гл. 2:13). Ср. Исая 47:6; Ерем. 51:49; виж коментара върху Откр. 18:24. На Исуса. Вероятно значението е “които дадоха свидетелство (свидетелстваха) за Исуса”, най-напред чрез техните думи и след това чрез тяхното мъченичество. Те са били заклани, защото са продължавали да свидетелстват за Исуса и Неговата истина и са останали верни на името Му с цената на живота си. Като я видях. Не е ясно дали това се отнася за всички, които Йоан е видял в ст. 3-6 или само за нейното поведение в ст. 6 - кулминацията на нейната криминална кариера. Отговорът на ангела на учудването на Йоан (ст. 7) може би предполага първото. Зачудих се твърде много. Буквално, “Бях удивен (слисан) с голямо удивление”, като тук гръцкия израз е отражение на един типичен еврейски идиоматичен израз. Ангелът бе призовал Йоан да свидетелства за присъдата, която бе произнесена над Вавилон – духовната проститутка (ст. 1) и апостолът вероятно очакваше да види една картина на пълно разрушение и деградация. Но вместо това, той вижда жена облечена в скъпо и крещящо облекло, в едно състояние интоксикация (опиянена, опита, пияна), и стояща върху един страшен звяр. Един ангел бе вече казал на Йоан нещо за тази зла “жена” (виж гл. 14:8; 16:18-19), но сега му се дава един по-пълен и по-стряскащ доклад за нейните престъпления. Картината, която Йоан вижда го изпълва с крайно удивление, наминаващо всичко, което той изразява на друго място в Откровението. Престъплението на мистичния Вавилон, така както са изложени в присъдата на ангела, могат да се изброят както следва (ср. коментара върху гл. 18:4). 1. Прелъстяване. Прелъстяване на земните царе за влизане на незаконна връзка с нея, за да продължи изпълнението на собствените си зловещи намерения и планове (виж. коментара върху ст. 2; гл. 18:3). 2. Подтисничество и деспотизъм. Тя стои върху “много води” - подтискайки земните народи (виж коментара върху гл. 17:1). 3. Допринасяне за покварата и виновността на човека (човечеството). Прави жителите на земята - с изключение на светиите - да пият виното на нейните политически ходове, като по този начин ги карат да стават нейни съучастници в злия заговор (виж коментара върху ст. 2). Чрез своята “поквара (блудстване)”, тя “поквари земята” (гл. 19:2). 4. Тя се “опила от кръвта на светиите”, които са я оскърбили с това, че са отказали да пият от нейното вино на заблуда или да се подчинят на нейната амбиция да управлява света. 5. Убийство и опит за убийство. Кроене на заговор за убийството на Христовата невеста, “жената” от гл. 12 (виж коментара върху 17:6,14; 18:24).
При въвеждането на видението (ст. 1-2) и при самото видение (ст. 3-6) вниманието на Йоан бе отправено почти изключително върху жената, а звярът бива споменаван почти само инцидентно. Според гръцкия превод на Нестле на ст. 1-6, 102 думи са посветени на жената и само 12 на звяра. В обяснението обаче (ст. 7-18), ангелът са занимава почти изключително със звяра, заедно с неговите глави и рогове. В гръцкия оригинал на стихове 7-18, само 36 думи са посветени на жената, а 243 – на звяра. Тази забележителна и очебийна разлика между видението и неговото изпълнение може би идва да ни внуши, че макар обявената тема на видението да е божествената присъда произнесена над мистичния Вавилон и макар да се оказва, че той има ръководната роля в описаните във видението събития, неговият кратък триумф и внезапно падане могат да бъдат разбрани само чрез едно внимателно изучаване на направения от звяра принос както за моментния му (на Вавилон) успех, така също и за краткото му поражение. Беше, но го няма. По някое време в миналото звярът е бил много активен, но след това е изчезнал. Този израз се повтаря в края на ст. 8 и след това отново в ст. 11. Някои идентифицират периода “беше” на звяра, с владичеството на езическия Рим, а периода “го няма” с краткия интервал между края на езическото преследване и началото на папското преследване;а периода “скоро ще” – с времето на папския Рим. Други уеднаквяват периода “беше” с периода, който е представен чрез звяра и неговите 7 глави, а периода “го няма”, с интервала между нараняването на седмата глава и съживяването на звяра под формата на “осмата” глава, а пък периода “скоро ще” - със съживяването на звяра, когато той става “деветата” глава. Онези, които поддържат първия възглед, уеднаквяват по този начин периода “беше” на звяра, периода на змея от гл. 12, докато тези, които поддържат втория възглед, включват също и звяра подобен на леопард от гл. 13. Сегашното време “го няма” наляга на последователността на периодите. Ще възлезе. Или “току-що ще се въздигне”. Ангелът все още говори за кариерата на звяра до неговото излизане от “бездната (бездънната яма)”. По времето, когато Йоан вижда този звяр във видение, той вече бе възлязъл “от бездната”. Когато изразът “беше, но го няма” се повтаря в края на ст. 8 думите “пак ще” - за предпочитане “трябва да бъде” - се явяват на мястото на думите “ще възлезе из бездната”, употребени по-горе в стиха (виж по-долу коментара върху “пак ще”). Така че звярът “пак ще” (бъде), когато излезе “от бездната”. Следователно, когато звярът възлезе “от бездната” и “пак ще бъде”, той съществува като “осмият”, или буквално - “(един) осми”. В ст. 8 звярът отива “в погибел” след възнесението си “от бездната”, съществувайки като “осмият” през един период от време, чиято дължина не е определена. По времето, когато звярът съществува отново като “осмият”, “земните жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звяра беше и го няма, но пак ще дойде”. Едно изключително подобно изявление е дадено в гл. 13:3,8 (ср. ст. 4). За отношението на света към звяра на онази глава, когато неговата смъртоносна рана се излекува: “И целия свят се зачуди на звяра... И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.” Ако тук в 13 гл. се говори за същото събитие от гл. 17:8, то следва, че изявлението “смъртоносната му рана оздравя” е еквивалентно на израза “ще възлезе от бездната” (гл. 17:8, ср. гл. 20:3,7). Подобно и думите “оздравя (оживя)” (гл. 13:14) ще бъдат еквивалентни на изразите “пак ще (дойде)” и “Той е осмият” (гл. 17:8,11), нараняването на главата (гл. 13:3), отиването “в плен” и раната “от сабята” (гл. 13:10,14), ще намерят своя паралел загатнатото слизане на “звяра” в “бездната” (гл. 17:8); а “смъртоносната” фаза от опитността на звяра ще бъде еквивалентна на фазата в “бездната”. Изтъкнатите тук подобия уеднаквяват (идентифицират) седмата глава на звяра с папската глава (виж коментара върху гл. 17:9-10). Обаче това подобие не доказва непременно идентичност. За отношението на звяра от 17 гл. към този от 13 гл. виж коментарите върху гл. 17:3. Бездната (някои преводи – Бездънната яма). Гръцкото “abycoc”, буквално - “бездна”, загатва за обширно, неизмеримо пространство (виж коментара върху Марко 5:10; Откр. 9:1). В превода на “Седемдесетте” тази дума се отнася общо взето или до морските дълбини или до подземни води. В Пс. 71:20; в Римл. 10:7 в превода на “Седемдесетте” тази дума е употребена за да означи подземния свят или мястото на мъртвите, изобщо наречено хадес (виж коментара върху Матей 11:23; ср. коментара върху 2 Царе 12:23; Пр. 15:11; Исая 14:9). Така че слизането в бездната би било един подходящ термин, за да се представи смъртта на един звяр, който изглежда, че е бил заклан. Погибел. Гр. “аполепа” - “пълно унищожение”, “изчезване” (виж коментара върху Йоан 17:12). Това сочи на пълния край на звяра (ср. Откр. 17:11; виж коментара върху гл. 19:20; 20:10). Земните жители. Т.е. онези, върху които “голямата блудница... седи” (ст. 1) и които “се опиха от виното на нейното блудстване” (ст. 2), сравни гл. 13:3-4,7-8,12,14; виж коментара върху гл. 17:1-2. Зачудят. Гр. oaymaцо, от гл. “чудя си”, “удивен съм” (виж коментара върху ст. 6). Земните жители са извънредно изненадани, като гледат звяра, който са видели да отива в “бездната” (ст. 8), да се връща и да се заема с предишната си дейност. Те най-напред се “учудват”, а после се и покланят (виж гл. 13:3-4,8,12,14), т.е. дава своята доброволна подкрепа на звяра в постигането на неговите богохулни планове. Що се отнася до отношението на звяра от 17 гл. към този от 13 гл., виж коментара върху гл. 17:3. Не е написано. Т.е., не записано с имената на ония, които Бог приема като кандидати за Неговото царство. Книгата на живота. Виж коменатара върху Фил. 4:3. От създанието. Гръцкият израз тук може да се разбира като загатващ, че имената, които се явяват в книгата на живота са били записани там още “от създанието на света”, или пък просто, че самата книга е съществувала още от онова време. Тук се има предвид второто значение. Сравни коментарите върху гл. 13:8. Ще дойде. Текстуално доказателството са в полза (ср. ст. 10) на следния превод: “трябва да бъде”, трябва да дойде”. Виж по-горе коментара върху “беше, но го няма” и “скоро ще възлезе”. 9. Разумното значение. Сравни гл. 13:18. По този начин ангелът въвежда своето обяснение на “звяра който беше, и го няма, но пак ще дойде” от гл. 17:8. Показаното на Йоан бе една “тайна” (ср. ст. 7; виж коментара върху ст. 5) в смисъл, че реалността бе скрита под формата на символичен език и щеше да се изисква “мъдрост”, за да се разбере фигуративното и да се представи с обикновени термини. Макар че това изявление на ангела вероятно се отнася по-специално за загадката от ст. 8, и следователно особено да обясненията в ст. 9 и 10, то в същото време е вярно и за цялото видение и следователно – за обяснението на ст. 10-18 като цяло. Седемте глави. Те очевидно представят седем главни политически сили, чрез които Сатана се е стремял да унищожи Божия народ и Божието дело на земята (виж коментара върху ст. 2-3,6,10). Дали боговдъхновението е имало намерение тези глави да бъдат идентифицирани със седем точно определени исторически нации или не, не е ясно, тъй като в Откровението числото “седем” се употребява по-често в символичен смисъл, отколкото да определи някаква реална бройка (виж коментара върху гл. 1:11). В съгласие с това, някои считат, че седемте глави представляват всички политически потисници на Божия народ и Неговото дело на земята през цялата човешка история, без да се специфицират някакви седем специални нации. Други пък приемат, че силите представени чрез седемте глави трябва да са седем специални нации, споменати вече в различните пророчества на Даниил и Откровението. Те идентифицират първите четири глави с четирите велики световни империи на Дан. 2 и 7 гл., петата – с малкия рог от гл. и 8 и подобния на леопард звяр от Откр. 13, шестата – със силата представена в гл. 11:7, а седмата – с двурогия звяр от гл. 13:11. В съгласие с този образец (начин) на тълкуване силите представени с първите пет глави ще бъдат: Вавилон, Персия, Гърция, Римската империя и Папството. Шестата и седмата глави може би са фракция по време на революцията и Съединените щати, или САЩ и една световна организация, или пък САЩ и възстановеното папство (възстановената сила на папството). Пета група тълкуватели пък считат, че седемте глави представляват главните преследващи сили още от времето от как Бог за първи път е имал един избран народ и организирано дело тук на земята, така че според това схващане те определят тези сили като: Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция, Римската империя и Папството. Тези, които следват този образец на тълкувание обръщат внимание на важната роля на Египет и Асирия по отношение на Израил в Старозаветната история и пророчества. Те посочват също така и на следните обстоятелства, когато всяка от тези седем сили се е опитвала на свой ред или да унищожи Божия народ, или да го подчини, или да заличи (премахне) неговия ясно разграничен религиозен характер: 1) Египет при Червеното море – Изх. 14:9-30; 2) Асирия през Сенахерим – Исая 8:4-8; 36:1-15; 37:3-37. 3) Вавилон през време на пленничеството - Ерем. 39:9,10; 52:13-15; 4) Персия при Аман – Естир 3:8-9; 7:4; 9:1-6; 5) Гърция при Антиох Епирах – 1 Макавей 1:20-64;3:42; 4:14,36-54; 6) Рим с неговите преследвания както на юдеи, така и на християни – Дан. 8:9-12,24-25; Матей 24:15,21; Лука 21:20-24; Откр. 2:10,13; 7) Папството през цялата своя история – Дан. 7:21,25; 8:24; 11:33,35. Предвид и факта, че боговдъхновението не е посочило, дали седемте глави трябва да бъдат разбирани като представляващи седем определени нации и не е определило някаква специална точка от време, от която трябва да бъде пресмятано началото на тяхната власт, този Коментар счита, че няма достатъчно доказателства да се поддържа едно догматично идентифициране на тези глави. Откр. 17 се занимава със звяра по време на неговия период “ще дойде”, когато на сцената е “осмият” (виж коментара върху ст. 8,11), и тълкуванието на основната вест на главата за щастие не влияе на идентифицирането на седемте глави. Хълма. Това е общ пророчески символ, който означава политическа или религиозно-политическа сила (виж Исая 2:2-3; Ерем. 17:3; 31:23; 51:24; Езек. 17:22-23 и пр.). Този символ може да бъде също така и един камък за град Рим с неговите седем хълма. Класическите писатели (класиците) често наричат Рим Градът на седемте хълма (Хораций - “Кармен Секуларе” 7; Виргилий - “Аениди” VI, 782-784; Георгика II, 534,535; Марциал - “Епиграми” IV, 64,11,12; Цицерон - “Мпсия до Атикус” VI, 5; Проперцикус - “Елегии” III, 11 и др.). В първите векове от християнската история християните общо взето наричали Рим “Вавилон” (виж коментара върху 1 Петр. 5:13; Откр. 14:8), вероятно за да не ги обвинят в подривно (подмолно), вражеско поведение, когато говорят и пишат за противохристиянската дейност на Рим и предстоящото изливане на Божиите съдби над него. Предвид на историческата връзка на древния Вавилон с Божия народ в старозаветните времена, названието “Вавилон” приложено за Рим във връзка с отношенията му с християнството, е особено подходящо. Седи жената. Тук ангелът говори за “жената” като стояща на седем “глави”, докато в ст. 3 за нея се казва, че просто седи на “звяра” (виж коментарите там). Така че да стоиш на седемте глави е очевидно същото като да стоиш на звяра. В съгласие с това, няма някакво остро (ярко) разграничение между звяра и неговите глави. Вероятно не се има предвид някаква разлика. 10. Те са и седмина царе. (В бълг. Библия е даден буквалния превод.) Тези “царе” не са добавени към “главите” и “планините”, но може да се заключи, те се уеднаквяват с тях. Каква е разликата между “царе” и “планини”, ако изобщо има такава, не е ясно. Петимата паднаха. Не е ясно посочено точното време, за което може да се каже, че пет от главите са “паднали”, че една е в момента, а друга “не е дошла”. Най-общо казано, адвентните тълкуватели поддържат един или друг от следните три различни възгледи по отношение на посочената тук точка от време: 1) Според онзи начин на тълкувание, в @съгление с който седемте глави представляват всички политически сили, които са подтискали Божия народ и дело на земята независимо от тяхното число, това изявление ще означава просто, че по-голямата част от така представените сили вече са преминали през историческата сцена. 2) Тези, които определят първите пет глави като Вавилон, Персия, Гърция, Рим и Папството, считат, че всичките тези пет глави вече са паднали по времето, когато на папската глава на звяра бе нанесена в края смъртоносната рана в 1798 г. (виж коментара върху гл. 13:3,4). 3) Тези, които уеднаквяват първите пет глави с Египет, Асирия, Вавилон, Персия и Гърция считат, че точката посочена от ст. 10 е времето на Йоан, когато е дадено видението (виж коментара върху ст. 9). Единият. Според втория възглед, Франция или САЩ след 1798 г., а според третия възглед – Римската империя в дните на Йоан (виж коментара по-горе върху “петимата паднаха”). Другият. Според първия възглед, само едно малцинство от политически сили (само малко на брой от тях) има да играе още някаква роля; според втория – това е САЩ или някоя световна организация; като например Лигата на Нациите или ООН; според третия – Папството (виж коментара по-горе върху “петимата паднаха”). Може да се отбележи, че ако предсказаните в гл. 17 събития са поне отчасти идентични с тези от 13 гл. (виж коментара върху гл. 17:3,8), то следва, че папската глава е тази, която е обозначена тук с “другият”. Малко. Гръцката дума “олигос” е употребена в Новия завет 34 пъти в смисъл на “малко”, “малко на брой”, “малцина”, за да обозначи количество и 8 пъти в смисъл на “кратко”, за да обозначи време (виж коментара върху гл. 12:12). Изречението може да се преведе или “Необходимо е той да остане малко”, или “Необходимо е той да продължи кратко”, вероятно в смисъл на “определено време”, е контраст с едно “неопределено време”. В гл. 12:12 “олигос” се отнася за “краткото време” определено на Сатана след неговото поражение на кръста (ДА, с.758,761; ВБ, с.503). Може би тук ангелът иска да увери отново Йоан, че Сатана и по-специално силата (или силите) представени чрез седемте глави, никога няма да могат напълно да постигнат целите си; или пък - че тяхното владичество е строго ограничено. Някои разбират тук думата “олигос” буквално, като сочеща на един съвсем кратък период от време. 11. Звярът, който беше. Виж коментара върху ст. 8. Той е осмият. Буквално “той също така е и осмият”. Това е звярът в неговото развито състояние в периода “ще дойде”, който следва след неговото излизане от “бездната” (виж коментара върху ст. 8,10). Някои считат, че осмата сила е единствено папството; други смятат, че тя представлява Сатана. Тези, които възприемат последния възглед посочват, че по времето посочено тук Сатана се опитва да персонифицира (да имитира личността на Христос) (виж коментара върху гл. 2:8). От седемте. (Буквално.) Самият звяр - “осмият” - беше, както изглежда, същият звяр, на който са били прикрепени седемте глави (сравни с гл. 13:11-12). Отсъствието на гръцки на определителен член пред думата “осми” предполага, че самият този звяр е бил реалната власт, стояща зад седемте глави и че следователно той е нещо повече от само още една глава, осмата в поредицата. Той е тяхната сума, синтез и кулминационна точка - т.е. самият звяр. На гръцки думата “осми” е в мъжки род и следователно от това може да се заключи, че тук не става дума за глава, думата за която е от м.р. Погибел. Виж коментара върху ст. 8. 12. Десетте рога. Сравни Дан. 7:24; Откр. 12:3; 13:1; виж коментара върху Дан. 7:7; Откр. 12:3. Още не са получили царска власт. Според някои, числото “десет” сочи на десет точно определени “царе” или нации. Други считат, че “десет” е едно кръгло число и като такова то се отнася до всички сили от тази категория наречени общо “рогове”, независимо от точния им аритметичен брой. Това е всеобща практика употребявана на други места в Писанието (виж коментара върху гл. 12:3). Някои приемат, че тези десет рога представляват същите десет сили представени в Даниил и по-напред в Откровението. Други, на основата на това, че тези десет “за един час получават власт като царе заедно със звяра” считат, че те поради тази причина не могат да бъдат идентифицирани с различните нации, които възникват при разрушаването на Римската империя. Час. На гръцки “ора” - “време”, “известно време”, “дневно време” (като контраст на нощно време), “ден”, “един час” (една дванадесета от дневните часове), както и определена точка от “време”. В Матей 14:15 думата “орра” е преведена “време” и означава дневно време. Други примери, при които тя се превежда по същия начин са Матей 18:1; Йоан 16:2,4,25; 1 Йоан 2:18; Откр. 14:15. “Ора” е преведена “ден” в Марко 6:35, “момент” в Лука 2:38, “време” в 2 Кор. 7:8 и Филим. 15, “кратко време” в 1 Сол. 2:17, близко (кратко) време” в Римл. 13:11 и “свечеряване” в Марко 11:11. Очевидно значението на ОРА трябва да се определя съобразно контекста във всеки отделен случай. Някои считат този “един час” от гл. 17:12 за пророческо време, според което то би трябвало да представлява период от около две седмици буквално време. Контекстът обаче изглежда, че дава основание тук думата да се тълкува другояче. Общо взето се счита, че гл. 18 дава едно по-детайлирано обяснение на събитията описани в гл. 17:12-17. Но периодът от време определен като “един ден” в гл. 18:8 също е наречен “един час” в ст. 10,17,19, като очевидно намерението на боговдъхновението е било да посочи един кратък период от време без да определя неговата точна дължина. В съгласие с това изглежда за предпочитане изразът “един час” в гл. 17:12 да се приеме в същия смисъл - като сочещ на един кратък, неопределен период от “време”. Периодът от време споменат в пророческите вести на Писанието не винаги обозначава онова, което е общо известно като пророческо време. Например, седемте години глад предсказани от Йосиф бяха буквални години (Бит. 41:25-31), което е вярно също така и за 40-те години скитане предсказани в Числа 14:34. Същото може да се каже и за 400-те години от Бит. 15:13, 70-те години от Ерем. 25:12; 29:10 и 1000-та години от Откр. 20:4. Краткият “час” от гл. 17:12 свидетелствува (показва) кулминационната точка на сатанинските планове да обединението на света чрез съединяването на отстъпилите религиозни организации по земята, представени от жената и земните политически власти представели от звяра (виж коментара върху гл. 16:13-14; 17:3). Беше очевидно, че през този кратък “час” Йоан видя “жената” да седи на “звяра”, на върха на своята кариера и “пияна” от кръвта на светиите и мъчениците Исусови (ст. 3-6). 13. Единомислени (на един ум). На гръцки “гноме” - “мнение”, “намерение”, “цел”, “решение”, “декрет”. В ст. 17 “гноме” е преведена с “воля”. Този “ум” на земните народи е диаметрално противоположен на “ума” на Бога. Земните народи, представени чрез десетте рога, имат намерение тук да се обединят със “звяра” (виж коментара върху ст. 3), насилвайки жителите на земята да пият “виното” на Вавилон (виж коментара върху ст. 2), т.е. – да обединят света под контрола на Вавилон и да заличат от лицето на земята всички, които откажат да сътрудничат (виж коментара върху ст. 14). Виж ОВ, с.34,36,282; ВБ, с.615,624,626; ЦП, с.512,587; Свид., т.5, с.253. Сравни коментара върху Откр. 16:12-16. Предават. Буквално – т.е. “те ще предадат”. Виж по-долу коментара върху “власт”. Сила. На гръцки “динамис” - “(потенциален) капацитет”, означаващ възможността да се проведе едно решение. Именно чрез посредничеството на тези “десет рога” ще започне да постига своята цел. 14. Воюват. Т.е. ще се присъединят към битката. След, като светът е обединен (виж коментара върху гл. 16:12-16; 17:13) под владичеството на “звяра” от ст. 3,8,11, последният етап на вековната битка (борба) срещу Христос и Неговият народ сега започва. Този етап от конфликта, наречен “войната във великия ден на Всемогъщия Бог” (гл. 6:4), описан по-пълно в гл. 19:11-21 (виж коментара върху гл. 16:12-16) и която се провежда под седмата язва. Агнето. Виж коментара върху гл. 5:6. Ще ги победи. Верният Божий народ, който е страдал толкова много от ръцете на неприятелите си (виж коментара върху гл. 6:9-11; 12:13-17; 13:7,15) бива освободен когато Този, Който е “Господ на господарите и Цар на царете” открива своята могъща мишца и идва да защити тяхната кауза (виж коментара върху гл. 11:15,17,18,20; 19:2,11-21). Христос се намесва в момента, когато злите сили предприемат атаката си срещу светиите в началото на седмата язва (виж ВБ, с.543; коментара върху гл. 16:17). Господ на господарите. Титлата “Господ на господарите и Цар на царете” се прилага в Писанието за Христос, когато се върне на земята, за да смаже множествата на злото и да освободи Своя верен народ (виж 1 Тим. 6:15; Откр. 19:16; сравни с Матей 25:31; Откр. 1:5; 17:14; ВБ, с.427,428,613,614). Със. Гр. metа (виж коментара върху ст. 1), тук има значение на “в компания с”. Звани. Буквално “поканени”, т.е. в Новия завет поканени да придобият вечно значение (виж коментара върху Матей 22:3,14). Избрани. Или “подбрани”. Не всички, които са “призвани”, се окачествяват като “избрани”. За разграничението между призвани и избрани виж коментара върху Матей 22:14, сравни с коментара върху Йоан 1:12. Верни. Или “достойни за доверие”, “на които може да се разчита”. Онези, които са били “избрани” трябва да останат “верни”, дори “до смърт” (гл. 2:10) ако е необходимо, за да бъдат съчетани “със Него”, т.е. с Христос. Добавката тук на думата “верни” предполага, че не е достатъчно да бъдат “звани” и “избрани”. С други думи, онези, които веднъж са влезли в опитността на благодатта чрез вяра в Христа трябва да “останат” в благодатта ако трябва да бъдат избрани да влязат в царството на славата (виж коментара върху Йоан 3:18-20; Ефес. 1:4-5; сравни с коментара върху 1 Кор. 3:15; Езек. 3:20; 18:24; 33:12). 15. Казва ми. Виж коментара върху гл. 17:1. Водите. Виж коментара върху ст. 1. За други примери на вода като символ на човешки същества. Виж коментара върху Исая 8:7; Дан. 7:2. Седи. Или “стои (в момента)”. Тук ангелът отново се обръща към онова, което Йоан в ст. 3-6, в рамките на периода определен чрез ст. 11-13 (виж коментара там). 16. Десетте рога. Виж коментара върху ст. 12. И звяра. Текстуалното доказателство потвърждава (сравни със ст. 10), че текста трябва да гласи така - “и звяра”, макар в някои преводи да е дадено “но звяра”. Роговете И звяра участват в изпълнение на Божествената присъда над Вавилон. Относно идентичността на звяра виж коментара върху ст. 3. Ще намразят. Това представлява една промяна на отношението от страна на “звяра” и “роговете”. Някои прилагат това отношение от страна на десетте рога към отношението на някои от народите на Западна Европа към папството след времето на Реформацията; други считат, че изпълнението на това предсказание е все още в бъдещето. До сага роговете бяха поддържали политиката провеждана от “жената” (виж коментара върху ст. 3,9,13) особено по отношение на заговора за избиване на светиите (виж коментара върху ст. 14). Но когато Христос ги победи (ст. 14), те се отвращават от нея, разбирайки, че тя ги е мамила (виж коментара върху ст. 2; ВБ, с.541-543). Блудницата. Виж коментара върху ст. 1. Пуста. Гр. “еремоо” - “изолирам”, “запустявам”, “оставям пуст” (виж коментара върху ст. 3). Формата на думата на гръцки предава следното значение - че “блудницата” завинаги ще остане “пуста” (виж коментара върху гл. 18:21). За по-пълно описание на “пустото” състояние на блудницата виж коментара върху гл. 18:22-23. Гола. Т.е. лишена от пищното и облекло (ст. 3-4) и по този начин оставена в смущение и срам. Виж ВБ, с.546; Езек. 23:29; Откр. 16:15. Месата. Буквално - “парчета плът”, което набляга на действието на разкъсване и поглъщане и на завършеността на действието. Както един див звяр разкъсва и раздробява жертвата си в процеса на нейното поглъщане, така и “блудницата” трябва да бъде насилствено и безжалостно унищожена от същите тези сили, които до неотдавна са я поддържали (виж по-горе коментара върху “ще намразят”). Изгорят. Буквално - “ще я изгорят напълно”. Сравни гл. 18:8, където се казва: “тя ще изори (напълно) с огън. Една символична жена, ще бъде разбира се, изгорена символично. Виж коментара върху Откр. 18:8-9; Езек. 28:17-19. 17. Бог тури. “Десетте рога” и “звяра” (виж коментара върху ст. 16) са овластени от Бога да изпълнят Божествената “съдба” или “присъда” произнесена над “Вавилон” заради нейните престъпления (виж коментара върху Откр. 17:1; 1 Царе 16:14; 2 Лет. 18:18; 2 Сол. 2:11). В съгласие с това, Откр. 17:16-17 представлява кулминационната точка на главата, представяща ни “съдбата на” (“присъдата над”) голямата блудница, което е темата на главата, обявена от ангела в ст. 1. Всичко друго представлява подготовка към това и обяснение на този доклад за участта на “Великий Вавилон”. Стихове 2-6 ни дават един каталог на нейните престъпления (виж коментара върху ст. 6) и по този начин обясняват ЗАЩО е била произнесена над нея присъдата, докато ст. 8-18 излагат средствата, чрез които ще бъде изпълнена присъдата, т.е. КАК ще бъде изпълнена (виж коментара върху ст. 1). Тази присъда ще бъде осъществена над Вавилон по времето на седмата язва (виж коментара върху гл. 16:19; 18:5,21; 19:2). Сърца. Или “умове”. Изпълнят Неговата воля. Т.е. да проведат “намерението” или “указа” (виж коментара върху ст. 13) на небесната присъда по отношение на “голямата блудница” (Виж коментара върху гл. 16:19; 17:1). Действат единомислено. (Да се сплотят). Виж коментара върху ст. 13. Предадат царската си власт. (Да дадат царството си). Виж коментара върху ст. 13. Божиите думи. Т.е. Неговата “воля” така както е изразена в присъдата срещу мистичния Вавилон (виж Откр. 16:17,19; 17:1). Сбъднат. Т.е. докато присъдата бъде напълно проведена. Обединените отстъпили религиозни организации по света (виж коментара върху гл. 16:13), заедно с техните водачи трябва да паднат първи (ВБ, с.546), като политическата страна на тази универсална всесветска политическо-религиозна коалиция (виж коментара върху гл. 16:13; 17:5). Става инструмент в ръцете на Бога за изпълнение на присъдата срещу религиозната страна на това обединение (сравни с Исая 10:5; 13:4-9; 14:4,6; 28:17-22; 47:11-15; Ерем. 25:14,34-38; 50:9-15,29-31; 51:49; Езек. 26:3; Дан. 15:45; Зах. 15:10; виж коментара върху Откр. 19:2). 18. Жената. Виж коментара върху ст. 3. Големият град. Буквалният Вавилон бе “големият град” на древните времена (виж Допълнителна бележка към Дан. 4 гл.). От дните на Вавилон, град Вавилон е бил представител на организираната опозиция срещу Божиите намерения тук на тази Земя (виж коментара върху Бит. 11:4-6; Откр. 14:8). Всеки град представлява една високо организирана и интегрирана общност от човешки същества. Следователно, колко подходящ е израза “Великий Вавилон” като пророчески символ на този организирана, универсална, всесветска, отстъпила религиозна организация.
|