Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Допълнителни бележки към 19 глава
Изтегляне 7.67 Mb.
|
Допълнителни бележки към 19 главаВ гл. 12:17 Йоан говори за “Свидетелството за Исус”, което е “Духът на пророчеството”, като един от идентифициращите белези на “остатъка” (виж коментара там). Думата “пророчество” описва всяка Боговдъхновена вест съобщена от Бога чрез пророк (виж коментара върху Матей 11:9). Пророчеството може да бъде предсказание за бъдещи събития, макар че много по-често, може и да не е така. Изразът “дух на пророчеството” се отнася специално за “изявлението на Духа” под формата на една специална дарба на Светия Дух, която вдъхновява приемателя й му дава възможност да говори авторитетно като представител на Бога (1 Кор. 12:7-10), когато е “движен от Светия Дух” да прави това (2 Петр. 1:21). Контекста на този израз в Откр. 19:10 определя “свидетелството за Исуса” и “Духът на пророчеството” в този смисъл. Предвид факта, че “остатъкът” от гл. 12:17 се отнася специално за църквата след 1260-те пророчески дни на ст. 6 и 14, т.е. след 1798 г. (виж коментара върху Дан. 7:25), гл. 12:17 представлява едно ясно предсказание за специалното изявление на “Духа” или “дарбата” на пророчеството в църквата в наше време. Адвентистите от седмия ден вярват, че службата на Елън Г. Уайт отговаря на изискванията и подробностите на Откр. 12:17 по един удивителен начин. Библейските писатели споменават не повече от 20 техни съвременници, които са упражнявали дарбата на пророчеството, макар техните вести да не са ............... (включени) в канона. Такива са били например Натан, Гад, Идо, Агав и др. (2 Царе 7:2; 1 Лет. 29:29; 2 Лет. 9:29; Деян. 11:27-28; 21:10). Следователно е очевидно, че дарбата на пророчеството не е ограничена само по отношение на мъжете, било в Стария или в Новия завет, защото е имало пророчици като например Девора (Съдии 4:4), Олда (2 Лет. 34:22) и четирите дъщери на Филип (Деян. 21:9). Новозаветните писатели никъде не внушават, че дарбата на пророчеството приключва с апостолската църква. Напротив, Павел заявява, че заедно с другите дарби на Духа изброени в Ефес. 4:11, тя щеше да продължи да съществува, “докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (ст. 13). Всички от другите специални дарби споменати в ст. 11 са все още необходими и нужни в църквата и мъжете и жените все още биват определяни и обучавани от Светия Дух, за да заемат и изпълняват тези служби. Защото тогава службата на пророчество (службата пророк) да бъде считана за изключение? Винаги е имало фалшиви проявления на пророческата дарба. Това ставаше не само в Старозаветните времена (виж 2 Лет. 18; Ерем. 27-29), но нашият Господ предупреди, че и Християнската църква ще бъде смущавана от фалшиви пророци, особено когато наближи времето за Неговото второ пришествие (Матей 24:11,24). Измамливата сила на тези фалшиви пророци щеше да бъде толкова голямо, че ако беше възможно, те щяха “да заблудят... и избраните (самите избрани)”. Фактът, че Христос предупреди срещу такова една фалшиво изявление на пророческата дарба непосредствено преди второто Му идване е един силен аргумент в полза на факта, че ще има и истинско изявяване (проявление) на тази дарба, защото в противен случай Той можеше да предупреди срещу каквато и да било проява на тази дарба и срещу всички пророци, които биха могли да се появят. В съгласие с Христовото предупреждение Йоан съветва църквата да изпитва (да подлага на проба) тези, които претендират, че са надарени с духовни дарби (1 Йоан 4:1), за да могат да определят дали тези дарби са истински. Писанието определя някои стандарти (единици мерки, образци), по които трябва да се измерват ония, които изповядват, че говорят от името на Бога: 1. Личният живот на пророка ще бъде в съгласие с ученията на Писанието (Матей 7:15-20). 2. Неговите вести също така ще бъдат в съгласие с Писанието. 3. Неговата служба ще въздига Христос като Божий Син и Спасител на човеците (1 Йоан 4:2). 4. Неговата служба ще бъде потвърдена от изпълнили се (сбъднали се) предсказания (Ерем. 28:9; сравни 1 Царе 3:19). Разумно и основателно е също така да се очаква, че вестите, които той носи ще бъдат от практическа полза за църквата, че те ще бъдат навременни и подходящи, че ще бъдат свободни от човешко влияние и че когато той се намира в състояние на открито видение, неговото преживяване и състояние ще бъде подобно на онова, в което се намираха библейските пророци, когато бяха във видения. Животът, службата и писанията на Елън Г. Уайт напълно отговарят на тези различни изисквания. Адвентистите от седмия ден не считат писанията на Елън Уайт нито като заместител, нито като прибавка към Светия канон. За адвентистите Библията заема уникално и върховно място като критерий за християнската вяра и ......... (виж ОВ, с.78), докато писанията на Е.Г.Уайт служат, според собствените й думи като “една по-малка светлина, предназначена да води мъже и жени към по-голямата Светлина” (ЕГУ, Ривю енд Херълд, 20.01.1903 г.). Писанията на Духа на пророчеството не представляват нов път към (за) спасение, но са предназначени да довеждат хората до разбиране и оценяване на Библията и до възможността - да намерят сами за себе си източниците на спасение разкрити там. Някои са спекулирали с това, изказвайки предположението, че имало различни степени на боговдъхновение. В съгласие с тази своя теза, те считат, че такива пророци, като например Девора, Натан и Агав притежават по-нисш или по-несъвършен (по-малък) вид боговдъхновение в сравнение с каноническите писатели. Въз основа на това те считат Елън Уайт за притежаваща по-нисша или по-малка степен на боговдъхновение. Но Библията не казва нищо за такива степени на вдъхновение, нито пък дава каквото и да било основание за поддържането на такава идея. Адвентистите смятат, че всяка такава спекулация е не само празно нещо, но и опасно. Как могат ограничени умове да се надяват, че разбират тайната по отношение на това – как Бог, чрез Духа осветлява по уникален начин умовете на Своите избрани говорители? За разискване на някои от въпросите повдигнати по отношение делото и личността на Елън Г. Уайт виж Ф.Д.Никол, “Елън Г. Уайт и нейните критици”. Глава 20 1. Видях. Събитията описани в 20 глава следват непосредствено след тези, описани в 19 глава. Слезе. Буквално - “слизаме”, “идваме надолу”. Йоан видя ангела не вече на Земята, но като слизаше. Ключа. Фактът, че един ангел носи ключ показва, че небето има пълния контрол над събитията. Змеят не ще може да избегне хвърлянето му в ямата. Бездната (бездънната яма). Гр. АБИСОС (виж коментара върху гл. 4:1). Това е едно символично видение. Бездната не е някаква подземна кухина, или зееща пропаст съществуваща някъде във Вселената. Йоан (разкрива) описва пророческата картина, която се разкрива пред нашите удивени очи. Той видя във видение една действителна бездна, но затварянето на змея в бездната беше просто един символичен начин да се покаже, че дейността на Сатана ще бъде сведена до нула. Това става ясно от изявлението, което показва целта на това ограничение - “за да не мами вече народите” (гл. 20:3). Как ще бъде спряна дейността на Сатана е ясно от контекста и от други текстове, които показват, че земята ще бъде напълно обезлюдена при второто идване на Христос. Според гл. 19:19-21 всички нечестиви се унищожени при второто пришествие (виж коментара там). В същото време праведните са “грабнати... в облаците”, за да посрещнат “Господа във въздуха” (1 Сол. 4:17). Езика (изразите) на Павел показва, че при второто Си идване Христос не установява Своето царство на Земята; иначе защо ще махне светиите от Земята? Неговото установяване става след края на Милениума, когато на Земята слиза Новия Ерусалим (Откр. 21:1-3). Че Исус взема светиите от Земята при Второто Си идване, се споменава и в Йоан 14:1-3. За да утеши учениците Си в скръбта им поради Неговото заминаване, Исус ги осведоми, че Той отива в дома на Отца Си, където ще приготви обиталища за тях. След това ще се върне и ще ги вземе, за да бъдат с Него. Сравни Йоан 13:36; 14:24. Обиталищата са без съмнение в Новия Ерусалим, който не се премества на тази Земя докато не приключи Милениума (виж коментара върху Откр. 21:1-3). Групата, която е взета да посрещне Господа във въздуха включва както праведните мъртви, така и праведните живи, които биват “изменени” (1 Кор. 15:51; 1 Сол. 4:16-17). Така че групата на възкресените светии включва всички праведни, които са живели някога на Земята. Има само 2 главни възкресения - “възкресение за живот” и “възкресение за осъждане” (Йоан 5:29; Деян. 24:15). При тези възкресения “всички, които са в гробовете... ще излязат” (Йоан 5:28-29). Някои поддържат, че фразата “мъртвите в Христа” (1Сол. 4:16) включва само умрели християни и че старозаветните светии не са включени тук. Но горните текстове показват, че всички праведни излизат (от гробовете, възкръсват) при възкресението на праведните. Фразата “мъртвите в Христа” не е нужно да изключва старозаветните светии, защото те са умрели с надеждата за идващия Месия. Тяхното възкресение е зависимо от възкресението на Христос, защото само “в Христа всички ще оживеят” (1 Кор. 15:22). Възкресението на праведните е описано по-нататък като “първото възкресение” (Откр. 20:5-6). Много объркващи неща са били привнесени към доктрината за Милениума от тези, които не успяват да разберат, че обещанията към древния Израил са били условни – при условие, че са послушни. Лансирани са много фантастични теории от ония, които се опитват да нагодят изпълнението на тези древни обещания към есхатологичната картина на Новия завет. Това е нещо повече от онова, което Новозаветните писатели се опитват (да направят). Вдъхновени от Божия Дух, те представят една последователна логична картина на събитията от последните дни. Те показват, как събития, които биха могли да имат различно изпълнение, ако (при условие, че) юдейската нация приемеше определената й от Бога роля, ще бъдат изпълнени по отношение на новозаветната църква. Те показват истинското положение на юдеите в новозаветните времена и не отреждат на евреите никакво специално място като нация. В една от Своите притчи Исус ясно разкри, че когато юдейската нация отхвърли Христос, “Божието царство” бе взето (отнето) от тях и бе дадено “на народ, който принася плодовете му” (виж коментара върху Матей 24:43). Евреите сага са в същото отношение спрямо Бога, както и езичниците (виж коментара върху Римл. 11 гл.). За едно по-разширено разискване за ролята на евреите в библейското пророчество и за условното естество на пророчествата отнасящи се до тях, виж том IV, стр. 25-28. Внимателното обследване на всичките доказателства сочи, че евреите като нация не играят специална роля по отношение на събитията свързани с Милениума. Като отделни личности, тези, които през дългите векове на християнската ера са приели Исус Христос, са спасени като членове на християнската църква. Заедно с други светии и те ще възкръснат при първото възкресение и ще бъдат преобразени. Онези, които упорствуват в своето отхвърляне на Месия, ще възкръснат при второто възкресение (виж коментара върху Откр. 20:5). Вземането на светиите на небето и унищожението на всички нечестиви (виж по-горе), остава земята напълно обезлюдена. Нещо повече - ужасните конвулсии на природата свързани със седемте последни язви (виж коментара върху гл. 16:18-21) остават (правят) земята да представлява една сцена на пълно запустение. Мъртви тела лежат пръснати по повърхността й (виж коментара върху гл. 19:17-21). Не е неоснователно да се види в тази ...... един символ на запустената земя, на която Сатана ще бъде ограничен през Милениума. В “70-те” еврейската дума ...... от Бит. 1:2 е преведена с ТЕХОМ - “дълбок” - думата, която описва земната повърхност такава, каквато се явява в първия ден от сътворението - “пуста и неустроена”. Верига. Символ на ограничение. Тук не е представено никакво буквално връзване с буквална верига. В ръката си. Или “на ръката си”, сочейки може би, че веригата виси на ръката на ангела. 2. Улови. Гр. КРАТЕО - “хващам”, “вържа здраво”. Змея... змия. Това сочи назад към гл. 12:9, където се явяват същите прозвища (виж коментара там). Върза. Връзването на змея е символично представяне на ограниченията, които се налагат на дейността на Сатана. Нечестивите ще бъдат убити при второто идване на Христос. Праведните ще бъдат пренесени на небето. Сатана и неговите зли ангели ще бъдат ограничени и затворени на тази земя; така че няма да има оставен жив на земята един единствен член на човешката раса, върху който Сатана може да упражнява своята измамлива власт. Именно в това се състои неговото връзване (виж коментара върху ст. 1). Хиляда години. Някои коментатори приемат това за пророческо време, т.е. 360 000 буквални години, като основават своето тълкувание (интерпретация) на факта, че тези стихове са символични и че следователно този период трябва също да се тълкува (интерпретира) символично. Други пък сочат, че това пророчество съдържа една смес от буквални елементи и следователно не е необходимо да разбираме тези изрази символично. Този коментар възприема схващането, че хилядата години са буквални. 3. Бездната. Виж коментара върху ст. 1. Запечата. Гр. СФАРАГИЗО - “запечатвам”. За функцията на древните печати – виж коментара върху гл. 7:2. Настоящият печат може да се сравни с оня, който бе поставен върху гроба на Исус (Матей 27:66). Това запечатване символизира, че Сатана ще бъде съвсем ефективно ограничен за посочения период. Мами народите. Сатанинското дело на измамване народите ще бъде пресечено чрез обезлюдяването на земята. Няма да има повече никой, когото той да мами (виж коментара върху ст. 1). Трябва. Гр. ДЕИ - “необходимо е”. Деи предполага необходимост основана на морални и етически причини. В това се състои необходимостта – защото Бог желае това да бъде така, като част от Неговия Божествен план. Пуснат. Това представлява обратното (противоположното) на връзването на дявола, установено при Второто идване на Христос. Сатана отново ще бъде в състояние да мами човеците, да провежда чрез тях волята си на противопоставяне на Бога. Обезлюдението на земята беше, което тури край на неговото измамливо дело. Следователно пускането му ще бъде придружено с едно ново населяване на земята - събитие, което става при възкресението на нечестивите в края на хилядата години (виж коментара върху ст. 5). Тези нововъзкресени ще бъдат обект на измами, когато той започне да планира последния си опит да премери силите си с Йехова. За малко време. Или “едно кратко време”. Колко дълго ще е това “малко” време не сме информирани. Във всеки случай, ще има достатъчно време за Сатана да организира възкресените нечестиви да нападение срещу новия Ерусалим. 4. Престоли. Символи на упражняване на власт като царе (гл. 13:2) или като съдии (Матей 14:28). Насядали. Или “заели местата си”. Съдът. Гр. КРИМА - “присъда”, “издадено решение”. Тук “крима” изглежда че означава властта, авторитета да се издават присъди. Този пасаж не споменава за някаква присъда или решение в полза на праведните. Светиите седят на престолите, което фактически сочи, че те са тези, които произнасят присъдата. Този пасаж без съмнение е едно позоваване на Дан. 7:22, където пророкът отбелязва, че “се извърши съд за светиите на Всевишния (съд бе даден на светиите...)”. Защото думата “съд” в Данаил в превод на 70-те гласи КРИЗИС - “делото на съденето”, докато гръцката версия на Теодосии гласи - КРИМА. Споменатото тук дело на съд от автора (получателя) на откровението е без съмнение онова, за което бе говорил Павел: “Или не знаете, че светиите ще съдят света?... Не знаете ли, че ще съдим ангели?” (1 Кор. 6:2-3). Това дело на съд без съмнение ще включва едно внимателно изследване на докладите за живота на земните човеци, така че всеки човек да бъде убеден в Божията справедливост при унищожението на нечестивите (виж ДА, с.58). Виж ВБ, с.660-661. Думите. Виж коментара върху Откр. 6:9; сравни коментара върху Пс. 16:10. Обезглавени. Гр. ПЕЛЕКИЦО, буквално - “да отсека с брадва”, по-специално - “да обезглавя”. Думата идва от ПЕЛЕНУС - “БРАДВА”. Брадвата е била обичайния инструмент използван при екзекутиране в древния Рим. По-късно той бил заменен с меч. Свидетелствуването за Исус. Или “свидетелството на Исус” (виж коментара върху гл. 1:2,9), тук - свидетелството носено за Исус. Божието слово. Виж коментара върху гл. 1:2,9. Които не се поклониха. С други думи, те обърнаха внимание на предупреждението на третия ангел (гл. 14:9-12) и отказаха да отдадат послушание на силата представена чрез звяра, макар дори че бяха заплашени с бойкот и смърт (виж коментара върху гл. 13:15-17). В този стих са споменати само две класи светии – мъченици и победители над звяра. Това не означава, че те са единствените, които ще участвуват в хилядагодишното царуване, защото вече бе показано, че всички праведни мъртви (не само мъченици) ще излязат от гробовете при първото възкресение (виж коментара върху Откр. 20:1; сравни коментара върху Дан. 2:2). Може би мъчениците и победителите над звяра са отделени и споменати специално, защото те представляват тези, които са пострадали най-много. Виж Допълнителните бележки в края на главата, Забележка 2. Оживяха. Гръцката дума тук може да се преведе било като “живяха” или “дойдоха в живот” (оживяха). Контекста изглежда че е в полза на втория превод, иначе изявлението “това е първото възкресение” (ст. 5) е без подходяща предпоставка. Обаче победителите над звяра са живи по времето непосредствено предшествуващо идването на Човешкия Син, а мнозинството, ако не всички, не ще изискват възкресение (виж коментара върху ст. 1). Оттук - някои предполагат, че на думата “живяха” трябва да се даде значение показващо достъп и това “и” трябва да се разбира като пояснител на дума така: “Те започнаха да живеят”, т.е. да царуват с Христос. Царуваха. Повдига се въпроса, над кого ще царуват светиите, щом нечестивите са били унищожени? За тях се казва, че ще царуват “с Христос”. Когато седмият ангел затръби, “световното царство (царството на този свят)” става “царство на нашия Господ и на Неговия Христос” (гл. 11:15). Данаил говори за “царството и владичеството и величието на царствата” - че щели да “се дадат на людете, които са светиите на Всевишния” (гл. 7:27). Светиите са били под потисническото управление на царе, които са се опивали от виното на разпаленото блудствуване на Вавилон (виж Откр. 18:3). Сега ролите са се разменили. Вярно е, че нечестивите са мъртви, но те ще се върнат към живот в края на периода от хилядата години (виж коментара върху ст. 5). Те само са затворени, за да приемат по-късно своето наказание. Междувременно светиите асистират при делото на съдене, което определя наказанието, което трябва да бъде наложено. След като нечестивите се върнат към живот, те се сгромолясват в пълното си поражение, получават наказанието си и биват унищожени (виж коментара върху гл. 14:10; 20:9. С Христос. Хилядагодишното царуване е с Христос на небето, а не на земята, както приемат много библейски тълкуватели (виж коментара върху ст. 2; Допълнителни бележки в края на главата, Забележка 2) Хиляда години. Виж коментара върху ст. 2 5. Другите мъртви. Това очевидно се отнася за нечестивите мъртви – онези, които още от началото на времето са отишли в гробовете без Христос и тези, които са загинали при второто идване на Христос. Това е ясно от факта, че всички праведни мъртви възкръсват при първото възкресение. Следователно изразът “останалите мъртви” трябва да се отнася за нечестивите мъртви (виж коментара върху ст. 2). Може да се приведе текстуално доказателство (сравни стр. 10) за изпущане на изречението “другите мъртви не оживяха докле не свършиха хилядата години”, макар общо взето (обикновено) да се поддържа, че предимството е в полза на оставането му в текста. Доктрината за второто възкресение обаче не е зависима от това изявление. Тя ясно се подразбира в главата. Ако народите трябва да се присъединят към Сатана в неговото нападение срещу Светия град (ст. 9), те трябва да бъдат извикани към живот. Терминът “второ възкресение” е извлечен от факта, че има две главни възкресения (Йоан 5:28-29; Деян. 24:15) и че възкресението на праведните е наречено “първото възкресение” (виж коментара върху Откр. 20:2,4). Пасажът “другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години” е пояснителен – вмъкнат като в скоби. Изречението, което следва - “това е първото възкресение” – е свързано пряко със споменатото в ст. 4 възкресение. За разискване на текстуалните аспекти на проблема в ст. 5, виж Допълнителните забележки в края на главата, Забележка 1. Не оживяха. По-скоро “не дойдоха в живот” (виж коментара върху ст. 4). Свършиха. Фразата може буквално да се преведе “докато не ще са се вършили.” Първото възкресение. Т.е. онова, което е споменато в ст. 4 (виж коментара там). 6. Блажен. Гр. МАКАРИОС. Виж коментара върху Матей 5:3. Свет. Гр. ХАГИОС. Виж коментара върху Римл. 1:7. Втората смърт. Т.е. смъртта, която идва над нечестивите след тяхното възкресение в края на 1000 години (ст. 14; гл. 21:8). Първата смърт е смъртта, която идва над всички (1 Кор. 15:22; Евр. 9:27). Всички – както праведни, така и нечестиви, ще бъдат възкресени от тази смърт (Йоан 5:28-29). Праведните излизат от гробовете си безсмъртни (1 Кор. 15:52-55). Нечестивите възкръсват за да получат наказанието си и да умрат с вечна смърт (Откр. 20:9; 21:8). Бог ги унищожава, както тялото, така и душата, в пъкъла (Матей 10:28). Това означава пълно унищожение, изчезване - “Втората смърт е точно обратното на безкрайния живот на мъки, за който някои учат, че щял да бъде участта на нечестивите (виж коментар върху Матей 25:41). Сила. Гр. ЕКЗУСИЯ - “власт”. Втората смърт не ще докосне изкупените. Свещениците. Виж коментара върху Откр. 1:6; сравни Исая 61:6. Богу (на Бога). Т.е. в компания с Бога. По същия начин “на Христос” (Христу) означава в компания с Христос или тези изрази може да означават съответно служейки на Бога и служейки на Христос. Царуват. Виж коментара върху ст. 4; Допълнителните бележки в края на главата, Забележка 2. 7. Пуснат. Ограничението е било в резултат на преместването на праведните на небето и убиването на живите нечестиви (виж коментара върху ст. 2). Пускането ще бъде извършено (ще стане) чрез възкресението на нечестивите, което ще снабди Сатана с поданици, върху които да упражнява своите коварни измами. Тъмницата. Тъмницата (затвора) е “бездната” – земята, която е била запустена при Второто идване на Христос, където Сатана е бил ограничен през 1000-та години (виж коментара върху ст. 1). Сатана трябва да бъде освободен, за да организира възкръсналите нечестиви. Това ще бъде неговият последен опит срещу Бога преди унищожението му. 8. Народите... Гога и Магога. Тези термини представляват множествата на неспасените от всички векове, които излизат от гробовете си при второто възкресение. За едно разискване върху темата “гог”, “магог” и приложението на тези символи в старозаветното пророчество и в настоящия пасаж – виж коментара върху Езек. 38:1-2. Войната. Определителният член набляга на една специална битка – последният конфликт между Бога и онези, които са в бунт срещу него. Виж ВБ, с.663-665. Морския пясък. Т.е. вън от всяко пресмятане (сравни Бит. 22:17). Това множество е съставено от всички неспасени от основаването на света. 9. Широчина на земята. Сравни един подобен израз в Авак. 1:6. Нечестивите, под ръководството на Сатана, маршируват срещу лагера на праведните. Обиколиха. Т.е. “обкръжиха”. Стана. Гр. ПАРАИБОЛЕ - “лагер”, съставено от ПАРА - “край”, “покрай” и БАЛО - “поставям”, “разполагам”, “хвърлям”. ПАРАИБОЛЕ се употребява за название на войнишките бараки или укрепление (Деян. 21:34,37) на армии в боен ред (Евр. 11:4), на лагер от хора (Евр. 13:11,13). Тук ПАРАИБОЛЕ описва Новия Ерусалим. И обичния град. Или “дори обичния (възлюбения, любимия град). Любимият град е Новият Ерусалим. Някои учени правят разграничение между лагера и града. Изглежда обаче ясно, че светиите са вътре в града по време на обсадата (виж ОВ, с.292-293). Фактът, че “обичния град” е обкръжен, ясно показва, че той е слязъл, макар всъщност слизането да е описано чак в гл. 21:1,9-10. Едно от забележителните събития в края на 1000-та години е слизането на Христос, Светиите и Светия град. Разказът е представен (изложен) изключително накратко, но когато се изследва целия контекст, последователността на събитията става съвсем ясна. Огън. Това без съмнение се отнася за един буквален огън като средство за унищожение. Изпояде (погълна). Буквално “глътна”. Формата на глагола на гръцки сочи на завършено действие. Нечестивите са напълно унищожени. Те са претърпяли “втората смърт” (виж коментара върху ст. 6). Тук няма и намек за някакво вечно мъчение в един безкраен пъкъл (сравни Юда 7). 10. Огненото езеро. Виж коментара върху гл. 19:20. Тук огненото езеро е повърхността на земята превърната в море от пламъци, което изгаря нечестивите и в същото време очиства земята. Са. Тази дума е добавена. Контекста изисква добавянето на думата “бяха хвърлени”. Виж коментара върху гл. 19:20. Ще бъдат мъчени. Глаголът на гръцки е в множествено число. Подлогът не глагола е дяволът, звярът и фалшивият пророк. Трябва да се отбележи, че звярът и фалшивият пророк не са буквални, но символични същества. До вечни векове. Виж коментара върху гл. 14:11. 11. Престол. Символ на власт, в този случай – властта да се проведе една присъда. Тронът е бял, което вероятно внушава чистотата и справедливостта на взетите решения. Той е описан също така и като “голям”, може би за да представи и важността на взетите решения. Ония, Който седеше. Не е разкрита личността стояща на престола, освен ако фразата “пред Бога” (ст. 12) не дава неговата идентичност. Обаче текстуалното доказателство дава основание (сравни стр. 10) да се чете “пред престола” вместо “пред Бога”. Затова идентифицирането остава несигурно. Писанието представя както Христос (Римл. 14:10), така и Отец (Евр. 12:23), като седящи в съда (на съдебен престол). В Откр. 4:2,8-9; 5:1,7,13; 6:16; 7:10,15; 19:4; 21:5 Отец е, Който седи на престола като Божествен съдия. Двамата работят в тясно единство (виж коментара върху Йоан 10:30). Официалните (служебните) действия извършени от Единия, стават официални действия и на Другия. Тук без съмнение Христос е, Който води (виж ВБ, с.666). Побегнаха. Чрез това се посочва абсолютната сила на Оня, Който еди на престола, както и временното (преходно) съществувание на настоящия свят (Пс. 102:25-26; 104:29-30; Исая 51:6; Марко 13:31; 2 Петр. 3:10). Вечният ред на нещата ще стане от напълно нов порядък (нов вид) (Откр. 21:1-5). 12. Мъртвите. Това очевидно се отнася до тези, които са възкръснали при второто възкресение (виж коментара върху ст. 5,7). Големи и малки. Положението в живота няма никаква тежест при тази среща с Бога. Много хора с високо положение в този свят, са избегнали докато са били живи подходящата отплата за злите си дела. В това последно уреждане на сметките с Бога, не ще има никакво изплъзване от пълната справедливост. Пред Бога. Текстуалното свидетелство (сравни ст. 10) дава основание този израз да се чете “пред престола” (виж коментара върху ст. 11). Книгите. Буквално “книги” На гр. няма определителен член. Това са книгите, съдържащи пълния доклад за живота на отделните хора. Никоя присъда, произнесена над който и да било нечестив човек не ще бъде произволна, случайна, неоснователна или несправедлива. За едно класифициране на тези книги – виж коментара върху Дан. 7:10. Друга книга. Т.е. “още една книга”. Книгата на живота. Виж коментара върху Фил. 4:3; сравни коментара върху Лука 10:20. Според делата си. Виж коментара върху Римл. 2:6. Доказателството, което стои открито пред всички – да видят и преценят. 13. Морето... мъртвите... адът. Тези думи показват универсалността на второто възкресение. За което се споменава в ст. 12. Никой човек не може да избегне явяването си лично пред Бога, стоящ на престола Си. Смъртта и пъкъла се намират заедно в гл. 1:18; 6:8. За дефиниция на думата “пъкъл” виж коментара върху Матей 11:23. 14. Смъртта и адът. Смъртта и пъкъла тук са персонифицирани. Хвърлянето им в огненото езеро представлява края на смъртта и на съществуването на мъртвите. Те никога не ще имат дял в новата земя; те са смъртни явления, които принадлежат само на този свят. Смъртта е последният враг, който трябва да бъде унищожен (1 Кор. 15:26,53-55). Огненото езеро. Виж коментара върху ст. 10. Втората смърт. Виж коментара върху ст. 6. 15. Някои. Само имената на верните ще бъдат задържани в книгата на живота. Имената на тези, които не са издържали до край ще бъдат заличени (гл. 3:5). Имената на много хора никога не са били записвани там, защото тази книга съдържа само имената на онези, които в някое време от живота си са изповядвали вяра в Христа (виж коментара върху Лука 10:20). Огненото езеро. Виж коментара върху ст. 10, сравни Матей 25:41,46; Откр. 21:8.
|