Допълнителни бележки към 20 глава

Допълнителни бележки към 20 глава

• Забележка 1

Откр. 20:5 ни изправя пред един текстуален проблем. Изречението “Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години” не се намира в някои ръкописи. Това повдига въпроса за достоверността на този пасаж. Следното изследване на текстуалното доказателство дава достатъчно свидетелство по този въпрос:

Съществуват шест главни уникални свидетелства (свидетели) за книгата Откровение: 1) Папирусът Честър Бюти от 3-ти век, означен като р47, който е нашият най-стар съществен свидетел за (на) книгата, както и няколко по-нови папирусни фрагменти; 2) Синаитикус (обозначен с ..) от 4-ти век; 3) Александрикус (обозначен с А) от 5-ти век; 4) Ефреми рескриптус (обозначен с С) от 5-ти век. 5) Порти фриакус (обозначен с Р) от 9-ти или 10-ти век и 6) Един ватикански ръкопис, понякога обозначаван като В, но трябва да бъде разграничаван от кодекс ватиканикус от 4-ти век, който постоянно се обозначава с В. Книгата Откровение е била загубена от Ватиканския кодекс, затова тази липса е била запълнена чрез заместването на изгубения ръкопис с един ръкопис от 8-и век, обозначаван различно, като Ватикан дг. 2066, 046, или а 1070.

Освен тези уникални свидетелства, съществуват и много ............ ръкописи от сравнителни по-късна дата.

Трябва да се отбележи, че тези древни ръкописи не са всичките пълни. Някои от листата са напълно изгубени, а други са се повредили. Например както преди малко се спомена, цялата книга Откровение е била загубена от Ватиканския кодекс. Честър Бюти папирус на Откровението съдържа само частта от гл. 9:10 до 17:2 с някои липсващи редове в наличност с (които са се запазили) листа. Така че свидетелството на тези важни ръкописи с уникален шрифт, по отношение на гл. 20:5 е неизвестно. Същото е вярно и по отношение свидетелството на Ефраеми рескриптус (с) и на Порфириакус (Р), защото от С липсва цялата 20-та глава, от Р – първите девет стиха на главата. Тази част от откровението също липсва от някои ръкописи.

Версията Пешита – от началото на 5-ти век – никога не съдържала книгите 2 Петр., 2 Йоан, Юда или Откровение, защото .......... църква не ги признавала за канонични. Текстът на Откровението се явява в модерните печатни издания едва от 1627 г. и е зает от един по-късен сирийски превод, познат като ХАРКЛЕМАНСКИ.

Следователно (затова), достоверността на въпросното изречение трябва да се оценява въз основа на останалите свидетелства, които са сравнително малко на брой. В същност, древните свидетелства за книгата Откровение са много по-малко на брой от ония на Евангелията, Деяния или Павловите послания.

От тези ръкописи, които съдържат тази част от Откровението, изречението “Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години” е изпуснато в Синаитикус (..), известен брой ........... и сирийските преводи. То се намира в Александрииус (А) и в 046, а също така и в голям брой ........... Процесът, чрез който се определя достоверността на един текст е твърде сложен за да се разисква тук, но въз основа на наличните доказателства (доказателствата, които за на разположение) учените общо взето приемат изречението което разискваме, като достоверно. Поради тази причина то се явява в мнозинството от преводите. Фактът, че някои преводачи поставят пасажа в скоби не означава, че те непременно се съмняват в достоверността му; те може просто да го считат като казан в скоби.

Посочва се, че целия пасаж звучи много по-единно и вътрешно свързано, ако въпросното изречение се пропусне, особено ако последната част на ст. 4 бъде преведена “те дойдоха в живот и царуваха с Христа хиляда години”, какъвто превод синтаксиса на гръцкия език ......... Обаче, един единствен довод, като този, не е достатъчно основание за решаване достоверността на даден пасаж. На един автор не трябва да се отрича привилегията да въвежда “в скоби” някоя пояснителна идея, в една иначе гладко протичаща линия на мисълта.

По отношение на дискутираното изречение няма проблем по отношение на контекста, защото това което се казва във въпросното изречение, се подразбира ясно от контекста, особено когато бъдат проучени сродни пасажи. Библията говори за две главни възкресения - възкресението на праведните и това на неправедните (виж Йоан 5:28-29; Деян. 24:15). Възкресението на праведните е ясно изложено като такова, което става във връзка с Второто идване на Христос (виж 1 Сол. 4:13-17). В Откр. 20:4 е направено изявлението относно известни класи (групи) хора, че те “живяха и царуваха с Христа хиляда години”. Това изречение, както се отбеляза по-горе, трябва да бъде превеждано така: “т.е. дойдоха в живот и царуваха с Христа хиляда години”. Щом бъде преведено така, тогава изречението “това е първото възкресение” (ст. 5) се връзва логически със ст. 4. Когато авторът нарече това възкресение “първо”, тъй ясно загатва, че има и “второ”. Тъй като всички нечестиви биват убити при второто идване на Христос (гл.19:21) и тъй като те са представени като атакуващи града в края на Милениума (гл. 20:8-9) то от това следва, че те са били възкресени. Така че второто възкресение в края на хилядата години е ясно загатнато (посочено) в контекста.

• Забележка 2

Хиляда годишния период наречен обикновено Милениум, се споменава в Библията само в Откр. 20 гл. Думата “Милениум”, която означава просто “хиляда години”, не е библейски термин, но изразът “хиляда години” се среща шест пъти в стихове 1-7. Коментаторите се различават значително по отношение на разбирането си за Милениума.

Тази допълнителна забележка предлага излагането на четири библейски основания в защита на поддържаната от адвентистите от седмия ден теза, а също така и да покаже защо адвентистите гледат на някои други тези, които се лансират, като неприемливи.

Второто идване на Христос предшествува Милениума. Че второто пришествие предшествува Милениума – е ясно от факта, че разказът в Откр. 19 и 20 гл. продължава в непрекъсната последователност. Второто пришествие е символично описано в гл. 19:11-21. И разказът продължава без прекъсване в 20 гл., която разисква периода на Милениума. Непрекъснатостта на разказа е ясно демонстрирана чрез вътрешното съотношение на събитията. Трите велики сили, които се противопоставят на делото на Христос и събират земните царе за битката непосредствено преди пришествието, са идентифицирани като змея, звяра и фалшивия пророк (гл. 16:13). Според гл. 19:19, когато “звяра и земните царе и войските им се съберат, за да воюват с Христос по време на Неговото пришествие, звярът и фалшивият пророк са хванати и хвърлени в едно езеро, което гори с огън и жупел (ст. 20-21). Разказът от 20 гл. продължава да показва участта на третия член на триото – змея, който е хванат и хвърлен в бездната, където остава в продължение на хиляда години.

Всяка дефиниция или описание на Милениума трябва да се базира на рамката на доктрината за Милениума, изложена в гл. 14 и 20, защото това е единственият пасаж от Писанието, който се занимава пряко с тази доктрина.

Христовите врагове – убити при Второто пришествие. Когато звярът и фалшивият пророк бъдат хвърлени в огненото езеро (Откр. 19:20), “останалите” (ст. 21) или “остатъкът” от техните последователи биват убити от меча на Христос. Това са царе, хилядници, велики хора и “всички човеци, свободни и роби” (ст. 18). Същите групи са споменати и при шестия печат, като такива, които търсят да се скрият от лицето на Агнето (гл. 6:14-17) когато небето се оттегли като свитък и всяка планина и остров се преместят. Очевидно тези текстове описват същото разтърсващо земята събитие – Второто пришествие на Христос.

Кои биват включени в смъртта на “останалите” (ст. 21)? Според гл. 13:8 по времето на пришествието: “всички, които живеят на земята” “ще му се поклонят (на звяра)... чието име не е било записано... в книгата на живота”. Следователно е очевидно, че когато “останалите” бъдат “избити от меча” (гл. 19:21), няма да има никакви преживяли, освен онези, които са се противопоставили на звяра, а именно - хората, чиито имена са записани в книгата на живота (гл. 13:8). Преди да споменем, че тази група навлиза в своето хилядогодишно царуване (гл. 29:4), Йоан разказва как третия голям враг - змея ще започне да получава отплатата (ст. 1-3).

Праведните мъртви – възкресени при Второто пришествие. Библията ни представя две възкресения – възкресението на праведните и това на неправедните, отделени едно от друго с един период от хиляда години (виж коментара върху Откр. 20:1,4-5). Не може да има само едно общо възкресение, защото има едно възкресение, при което е явно, че не всички вземат участие (Фил. 3:11; сравни Лука 14:14; 20:35). Праведните са описани на друго място като “тия, които са Негови” “при Пришествието на Христос” (1 Кор. 15:3). Някои поддържат, че Откр. 20:4 описва само християнските мъченици. Едно сравнение обаче с други текстове показва, че всичките праведни, включително и старозаветните светии (виж коментара върху Римл. 4:3; 1 Кор. 15:18), както и живите праведни направени безсмъртни по това време, се възнасят при второто пришествие, за да бъдат с Христос (виж коментара върху 1 Сол. 4:16-17).

Не може да се намери в Писанието наистина достоверния ..... за отделянето на “блажените и светите”, които са устояли на преследването на звяра, от безсмъртните светии, споменати в 1 Сол. 4 гл. и 1 Кор. 15 гл.

Единството на Второто пришествие. Различните библейски текстове за второто пришествие се съчетават (комбинират), за да ни опишат като едно - единствено събитие идването на Христос да събере своите светии и да унищожи преследвачите им. Главните текстове могат да се сумират както следва:

1. Матей 24:29-31. Христовото идване ще бъде видимо, “на небесните облаци”, след скръбта на ония дни”. Исус ще изпрати ангелите Си “със силен тръбен звук” да “съберат избраните Му”.

2. 1 Кор. 15:23,51-53. “Тия, които са Негови... при Пришествието на Христос” – както възкресените мъртви, така и живите - получават безсмъртие “при последната тръба”.

3. 1 Сол. 4:15-17. Господ слиза “при Божия тръба” за да възкреси и грабне “мъртвите в Христа”, заедно с тези, които са “останали живи” до деня на Неговото идване. Те биват грабнати “в облаците”, да посрещнат “Господа във въздуха” и да бъдат “всякога с Господа”.

4. 2 Сол. 1:6-8. Тези от църквите, които са “останали” от преследването, идват когато “се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели”, за “да даде възмездие на ония... които не се покоряват на благовестието”.

5. 2 Сол. 2:1-3,8. Събирането “при Него (Христос)”, по отношение на което “събиране” солунците бяха доста обезпокоени и объркани, ще стане след “отстъплението” и появяването на “човекът на граха (Антихриста)”, “когато Господ Исус ще убие с дъха на устата Си” и “явлението на пришествието Си”.

6. Откр. 1:7. Неговото идване ще бъде “с облаците” и видимо за “всяко око”.

7. Откр. 14:14-20. Когато Христос дойде, Той ще пожъне двойна жетва - праведните и неправедните.

8. Откр. 19:11-20:6. При идването на Христос, представен символично като воин придружен от небесните ангели, Той хвърля преследващия “звяр” и “фалшивия пророк” в огненото езеро и убива останалите от неприятелите си с “меча на устата Си”. Един ангел връзва Сатана. Верните – възкресени мъртви и живи – биват възнаградени; те царуват “с Христа хиляда години”.

Тези текстове са в пълна хармония при описването на славното завръщане на Господа като единствено, видимо събитие. Те показват, че това единствено събитие ще осъществи: 1) Събирането на безсмъртните светии и взимането им от земята за да бъдат с Него, явно – в небесните “обиталища” на мястото, където Христос отиде да приготви за тях (Йоан 14:2-3) и 2) убиването на преследвачите от последното поколение, с всички неправедни, чрез пояждащата слава на Неговото идване.

Така че явно е, че когато Милениума започва, всички човешки същества са вече или взети на небето в безсмъртно състояние, или пък са били оставени мъртви на запустената земя. Именно обезлюдяването на земята е, което връзва Сатана (виж коментара върху Откр. 20:1-2). Той не е в състояние да достигне изкупените и е безсилен да измамва собствените си човешки поданици, докато те не оживеят отново в края на “хилядата години” (ст. 5).

Погрешните основания за вярване в един земен Милениум. Някои поддържат, че Милениума – това ще бъде един период на справедливост, мир и просперитет на земята. Те стигат до тази концепция до голяма степен чрез прилагането на Милениума, било буквално, било фигуративно, към пророчествата за възстановяването на царството дадено на древния Израил в Стария завет. “Премиленистите” принадлежащи към тази група, прилагат тези пророчества буквално – било за църквата, било за някакво (едно) църковно или юдейско световно царство в един бъдещ Милениум след Второто пришествие. “Постмиленистите” прилагат същите тези предсказания за една бъдеща църковна златна ера преди Второто пришествие. Трета група пък - “амиленисти” – свеждат старозаветните описания на царството предложено на древния Израил, просто до една алегория за победите на църквата в евангелската ера.

Погрешността на тези три позиции е двойна: 1) Нито едно от тези позиции не подхожда на особеностите изложени в Откр. 19:11-20:15, което представлява главния текст от Писанието, който се занимава с Милениума. Този пасаж ясно показва, че няма да има живи човешки същества на земята по време на този период (виж по-горе; сравни коментара върху гл. 20:1). Следователно Милениумът не може да бъде период на правда, мир и просперитет на земята. 2) Тези позиции се основават на една фалшива концепция за естеството на старозаветните пророчества.

Например, много премиленисти поддържат възгледи, че тези пророчества за царството са буквални и непроменими безусловни декрети, които трябва тепърва да бъдат изпълнени с буквалния Израил, т.е. с юдеите (за термина “Израил” приложен към юдеите от всяко племе виж коментара върху Деян. 1:6). Това погрешно вярване е последица (резултат) от една система позната под името футуризъм (виж стр. 129), която, вместо да гледа на християнската църква като на наследник на обещанията дадени на Израил, счита християнската ера като една ера “в скоби” по отношение на пророчеството, т.е. като запълваща празнината, докато древните пророчества за Израил се изпълнят буквално в бъдещето (сравни стр. 129).

Тълкувателите от тази школа прилагат по-голямата част от предсказанията на Откровението главно за юдеите и вярват, че тези предсказания ще бъдат изпълнени в едно време, което те наричат “края на времето (последно време)”. Те очакват старозаветните пророчества дадени на Израил за царството да бъдат изпълнени по време на Милениума. Те разделят свещената история на религиозни системи или периоди, в които “църковната ера” се счита (разглежда) като промеждутъчна религиозна система (период) на благодатта, между миналата и бъдещата юдейски ери на закона. Това деление на религиозни системи или ери логически изисква едно “грабване преди скърбите” (виж коментара върху 1 Сол. 4:17), за да могат да бъдат взети християнските светии от земята преди юдейския “период на изпитание (скърби)”. Тези тълкуватели (поддържат) смятат по-нататък, че живите юдеи ще приемат Христос, когато Той се яви на небесните облаци след изпитанието (скърбите); тогава, заедно със живите “народи”, те ще влязат в Милениума, и докато са все още смъртни, ще живеят върху една отчасти подновена земя. По това време, според този възглед, юдеите ще се радват не само на материално благополучие и дълъг живот, но също така и на възстановеното Давидово царство, възстановен храм и “възпоменателна” жертвена система,у законът, съботата, световно политическо господство, прилагане силата на христовото “управление със железен жезъл (тояга) над покорните, но в края на краищата ......... народи, и всичко това – на земята в едно земно хилядагодишно царство, докато християнските светии царуват с Христос в безсмъртие.

Даваме по-долу някои от принципите на старозаветното пророческо тълкувание (на тълкуване на старозаветните пророчества), недоглеждани (пренебрегвани) от ония, които запазват пророчествата за старозаветното царство за юдеите в една бъдеща ера (виж том IV, стр. 25-38; коментара върху Втор. 18:15).

1. Обещанията към древния Израил бяха условни. Бог каза: “Ако... слушате... то повече от всичките племена ще бъдете мое собствено притежание” (Изх. 19:5; сравни Втор. 7; 8; 27-30; Ерем. 18:5-10; виж т. IV, стр. 34).

2. Народът Израил не успя да изпълни условията и следователно загуби царството и обещанията. Когато Христос, Давидовият Син дойде и юдейската нация отхвърли своя цар, тя загуби царството (виж коментара върху Матей 21:48; сравни коментара върху Откр. 20:1).

3. Християнската църква - “Духовният Израил” – сега е наследникът на обещанията. Неуспехът на буквалния Израил не означава, че “е пропаднало Божието слово” (Римл. 9:6). Когато народът Израил беше отрязан като мъртва клонка от стъблото Авраамово истинският Израил тогава бяха верните юдеи, които приеха Месия (виж коментара върху Римл. 11:5) и към тези юдеи – християни бяха прибавени езическите християни, присадени на първоначалното стъбло. Така че дървото сега включва духовните чада на Авраам (Римл. 3:16,26-29), а именно – християнската църква.

Павел казва, че “целият Израил ще се спаси” (Римл. 11:26), но той изчерпателно изяснява, че “целият Израил” не значи всички юдеи (виж коментара там). Той изключва просто “чадата по плът” и включва “чадата според обещанието” (Римл. 9:6-8). Към тях той прибавя онези езичници, които имат и истинското, духовно обрядване, което идва от Христос (Римл. 2:26,28-29; Кол. 2:11; виж коментара върху Римл. 11:25-26; Фил. 3:3). Той специално казва, че не-юдеите, спасени чрез благодатта на Христос, не са вече страници и чужденци “на израйлевото гражданство” и на “заветите на обещанието”, но са “съграждани на светиите” (Ефес. 2:8-22). В духовния Израил “няма вече юдеин, нито грък”, но в Христа всички са едно (Гал. 3:28).

Павел прилага за “цялото потомство” – както за юдейски, така и за езически християни, обещанието на царството (виж коментара върху Римл. 4:13,16). Петър цитира почти буквално ключовия пасаж (Изх. 19:5-6), който обещава на Израил статута (положението) на избран народ, света нация, “царство от свещеници” и го прилага за не-юдейските християни. Това показва, че той счита християнската църква за наследник на специалното и особено положение, заемано в миналото от непослушния Израил (виж коментара върху 1 Петр. 2:5-10). Йоан два пъти употребява една фраза, която изглежда загатва за същия този пасаж от книгата Изход: “царство от свещеници”, “царство и свещеници” (виж коментара върху Откр. 1:6; 5:10), показвайки, че прави едно приложение на обещанието за онова царство – не само към бъдещата триумфираща църква, но и към християните в Мала Азия. За други примери на Боговдъхновено приложение в Новия завет на някои от обещанията и пророчествата дадени за Израил към църквата в апостолско време – виж Деян. 2:16-21; 13:47; 15:13-17.

4. Пророчествата, първоначално буквални, могат да бъдат изпълнени и духовно, спрямо “Духовния Израил” в тази ера и трансцедентно (абстрактно) - в бъдещия свят. Новозаветните приложения показват, че пророчествата дадени буквално на древния Израил, могат да имат едно не буквално изпълнение за църквата при новите условия на християнската ера и едно крайно (последно) изпълнение, без елементите на тленност – във вечното царство.
Глава 21
1. Ново. Гр. КАЙНОС - “нов”, по отношение на качество, като противоположност на онова, което е износено и изцапано, и двата случая при които е употребена думата “нов” в този стих са преводи на гръцкото КАЙНОС.

Неос, също превеждано с “нов” в Новия завет (Матей 9:17; 1 Кор. 5:7; Кол. 3:10 и пр.) се отнася за новост по отношение на време. Като използва думата КАЙНОС Йоан вероятно иска да наблегне на факта, че новото небе и новата земя ще бъдат сътворени от пречистените елементи на старата и по този начин ще имат съвсем ново, различно качество. Следователно новото небе и новата земя биват пресътворени – едно ново оформяне на съществуващите елементи, а не сътворение “екс нихило” (от нищо). Сравни 2 Петр. 3:13.

?Даром (свободно). Дарбата на безсмъртието може да се купи (откупи) “без пари и без плата” (Исая 55:1).

Други пък приписват на преведената тук с “равен” (ИСОС) дума, значението на “пропорционален” и считат, че макар дължината и ширината може би да са равни, височината ще бъде пропорционална на другите две измерения. Това е възможно, макар че е трудно да се изведе такава една дефиниция както от Библейски, така и от класически източници. Друго едно тълкуванието, позволява на ИСОС да запази нормалното си значение, но отбелязва, че преведената тук с “височина” (хипсос) дума, може да означава не само “височина”, но също така и “високата част”, “върха”, “горната част”, “короната”. Ако ХИПСОС бъде разбирана в този смисъл, то тогава Йоан е искал да каже, че разстоянието около върха на стената е същото, както онова около основата.

Земното светилище бе символ на мястото, където обитава Бог. Поради своя грях, Адам и Ева бяха изпъдени от Едем и Божието присъствие. Когато грехът бъде премахнат, църквата отново ще бъде в състояние да обитава в Неговото присъствие и няма да е нужно (да се изисква) някакво здание, което да символизира обиталището на Бога.