Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Изтегляне 7.67 Mb.
|
Глава 181. След това. (След тези неща). Това се отнася за последователността от време, в което е представена на Йоан 17 и 18 гл., а не непременно за последователността на докладваните събития. Йоан не иска да каже, че събитията от 18 гл. стават след всички онези, които са споменати в гл. 17. Виж коментара върху гл. 4:1. Друг ангел. Т.е. друг един, различен от ангела в 17 гл. Този ангел се обединява с тройната ангелска вест от гл. 14:9-11 в прогласяването на последната Божия вест до света (ОВ, с.277) и неговата вест е едно повторение на вестта на втория ангел от гл. 14:8 (ВБ, с.501,503). От небето. Ангелът е представен като идващ непосредствено от Божието присъствие с една специална мисия и точно слизащ на земята по времето, когато Йоан го видя. Власт. На гр. “егзусия” - “авторитет” (виж коментара върху гл. 17:13). Този ангел идва от мястото, където се намира Престола на вселената, с мисията - да прогласи последната Божия вест на милост и да предупреди жителите на земята за наближаващата неизбежна участ, която очаква “Великий Вавилон”. Просвети. Или “освети”. Въпреки усилията на Сатана да обвие земята в мрак, Бог сега я огрява със славната светлина на спасителната истина (виж коментара върху Йоан 1:4-5а). Слава. Гр. “докса” (виж коментара върху Йоан 1:14; Римл. 3:23). “Славата” може да се счита като представяне на Божия характер (сравни Изх. 33:18-19; 34:6-7) разкрит тук особено в плана на спасението. 2. Извика със силен глас. (Извика мощно). За да могат всички да го чуят. Вестта от 18 гл. трябва да бъде проповядвана по времето на високия вик на третия ангел (ВБ, с.507,508) и по този начин заслужава да бъде най-щателно изучена. Падна. Виж коментара върху гл. 14:8. Нейното духовно падение сега бива посочено и потвърдено и сега тя ще бъде наказана. Сравни Исая 13:21,22; 21:9; Ерем. 51:8. Великият Вавилон. Виж коментара върху гл. 14:8; 17:5. Бесовете. Буквално “демони” (Виж коментара върху Марко 43:45). Може би в един специален смисъл забележката тук се отнася за съвременния спиритизъм (виж коментара върху Откр. 13:13; 16:13,14; сравни ОВ, с.273,274; ВБ, с.488,518). Нечист дух. (Виж коментара върху Марко 1:23). Нечиста и омразна птица. Тук към една метафора е добавена друга, за да се направи по-силно описанието на крайната извратеност (перверзия) и отстъпничество на Вавилон. По отношение на литературната форма 18 гл. отразява структурата на древно-еврейската поезия (виж т. III, стр. 23). 3. Всички народи. Виж коментара върху гл. 17:2. Виното на нейното разпалено блудстване. (Виното на гнева). Виж коментара върху гл. 14:8. Земните царе. Виж коментара върху гл. 16:14; 17:2,10,12. Блудствуваха. Виж коментара върху гл. 17:2. Търговци. Гр. “емпорой”, буквално “хора на път”, “които са на пътуване”, и оттам - “пътници” или “търговци”. Силно фигуративния език на 18 гл. оставя несигурен факта – дали тези “търговци” са буквални или фигуративни (символични). Всяко едно от двете твърдения са възможни. Ако са символи, тези “търговци” биха представлявали хората, които защитават ученията и политиката на “Великият Вавилон” (сравни Исая 47:11-15), които е изложила за продажба на земните жители, за да ги мами (виж коментара върху Откр. 18:11). Безмерния. (Изобилието на). Гр. “динамис” - “сила”, “мощ”, тук вероятно в смисъл на “влияние”. Сравни коментара върху гл. 5:12. Разкош. Гр. “стренос” - “разпуснатост”, “празен лукс” (сравни коментара върху ст. 7). 4. Друг глас. Т.е. се подразбира от гръцкия оригинал, друг ангелски глас. Излезте от нея. Очевидно почти до самия край на времето, някои – може би мнозина – от Божия народ не са чули призива да излязат от мистичния Вавилон. Сравни Божия призив до Неговия народ в древните времена да избягат от буквалния Вавилон (виж Исая 48:20; Ерем. 50:8; 51:6,45). Както Божият народ в миналото излезе от буквалния Вавилон, за да може да се завърне в Ерусалим, така и Неговият народ днес е призван да излезе от мистичния Вавилон, за да може да бъде счетен достоен да влезе в Новия Ерусалим. Ясно е, че всички, които са наистина от Неговия народ ще чуят гласа Му и ще последват призива Му (виж коментара върху Матей 7:21-27; сравни Йоан 10:4-5). Този “глас” повтаря призива на втория ангел от Откр. 14:8 (виж ВБ, с.390,603; ОВ, с.277). Непосредствените причини за този императивен призив са изброени в последната част на стиха. Участници. Това е първото от дадените две основания за ускоряване излизането от мистичния Вавилон. Тези които участвуват в греховете на Вавилон, очевидно споделят и отговорността за тях (сравни Ерем. 51:6). Греховете й. В общия смисъл на думата – всички грехове които тя подвежда човеците да извършват, но по-специално греховете очертани в гл. 17:2-6 (виж коментара върху ст. 6). В гл. 18 Вавилон е поставен на подсъдимата скамейка пред Божествения съд и обвинението е по пет точки: 1) гордост и арогантност, 2) материализъм и лукс, 3) прелюбодейство, 4) измама и 5) преследване (виж ст. 2,3,5,23-24). Язвите й. Т.е. наказанието, което скоро ще й бъде отсъдено в съгласие със “съдбата” или “присъдата” на гл. 17:1 (виж коментара върху гл. 16:19; 17:1,17). Естеството на тези “язви” е изложено накратко в гл. 16:19; 17:16; 18:8,21. По-голямата част от 18 гл. съставлява изложение на тези “язви”, но със силно фигуративен, символичен и индиректен език. Докато първите пет от седемте последни язви се изливат главно над онези, които сътрудничат с Вавилон – управителите и жителите на земята (гл. 17:1-2,8,12) – наказанието на Вавилон, обединените отстъпили религиозни организации на земята, става под седмата язва (виж коментара върху гл. 16:19; 17:1,5,16). Шестата язва подготвя пътя за това наказание. 5. Греховете й. Виж коментара върху Откр. 18:4, сравни Ерем. 50:14. Стигнаха. Гр. “колао” – буквално “слепвам заедно”, “прикрепвам твърдо заедно”. Греховете на Вавилон са описани като планински масив издигащ се нагоре, компактни и слети по между си. До небето. Както фигуративната планина пронизва небето, така и криминалната кариера “Великия Вавилон” (виж коментара върху гл. 17:6) се издига пред Бога, викайки за наказание (Откр. 16:19; сравни Бит. 11:4-5; 18:20-21; Ездра 9:6; Ерем. 51:9; Дан. 5:26-27; Йона 1:2). Може би тук има и един намек за Вавилонската кула (Бит. 11:4). Си спомни. Божието дълготърпение е към края си и Неговата присъда над мистичния Вавилон е наближило да се изпълни (виж коментара върху гл. 16:19). Когато се прилага за Бога, думата “спомни” общо взето означава, че Той е непосредствено пред отплащането (готви се да отплати) на определени хора за техните постъпки, независимо дали са добри или зли (виж Бит. 8:1; Изх. 2:24; Пс. 105:42 и пр.). Нейната неправда. Т.е. нейните нечестиви дела и последвалите от тях резултати, по-специално, определените в 17 и 18 гл. престъпления, в които бива обвинена (виж коментара върху гл. 17:6; 18:6-7). 6. Въздайте й. Буквално “дайте й до край” (до границата). На блудницата, т.е. на отстъпилата организация “Великият Вавилон” (виж коментара върху гл. 14:8; 17:5) трябва да й бъде отплатено в пълна мярка за нейните зли дела. С абсолютна справедливост небето не задържа нито една частичка от дължимото наказание. Отплатата, която трябва да бъде наложена над Вавилон е описана накратко в гл. 17:16-17, и малко по-обстойно в гл. 18, сравни Ерем. 51:6. Както и тя е въздала. Буквално “според делата й”. Въздаянието й ще бъде “в натура”. Наказанието ще подхожда на престъплението, т.е. – ще съответствува на него, сравни Исая 47:3; Ерем. 50:15,29; 51:24). Двойно. Наложена й е двойна мярка (сравни Исая 40:2; Ерем. 16:18; 17:18). Делата й. Нейното отношение (третиране) към другите трябва да бъде нормата, или стандарта (мярката), чрез която Бог ще се отнесе към нея. Чашата. Виж коментара върху гл. 14:10; 17:4. Двойно. (“Пълно”). Буквално “смес”, “смесено”. В същата чаша, в която тя е смесвала злите съставки, за да пият другите, сега Бог смесва една ужасна смес и я принуждава да я пие (Откр. 14:8;17:4; сравни Ерем. 50:15,29). 7. Колкото. Мяра за мяра – наказанието ще съответствува на престъплението. Нейното страдание и скръб ще бъде пропорционално на нейната предишна хвалба и разгуленост. Прославила себе си и живяла разкошно. Първата част на ст. 7 глади буквално така: “с толкова много неща е прославила себе си и е била разточителна”. Толкова много неща са допринесли за нейната гордост и разсипничество. Арогантната самоувереност я е направила сигурна в крайния успех на заговора й да заличи Божия последен народ (Божия остатък) и да царува над цялата земя като единствена върховна сила. Тя е горда със своето богатство, популярност и власт. Сравни Исая 47:6-10; Езек. 28:2,4-5,16. Мъка. Виж коментара върху гл. 17:16; 18:4. Печал. Или “оплакване”, т.е. като резултат от “язвите” (ст. 4) това я “мъчи”. Сравни оплакването на “царете” и “търговците” (ст. 9,11). Казва в сърцето си. Или “казва в ума си”, т.е. по времето когато ангела от ст. 4 връчва (изнася) своята вест на предупреждение, непосредствено преди края на благодатното време, през шестата язва (виж коментара върху гл. 17:1). Изключителната й самонадеяност и дала (докарала) крайната увереност (доверие) в злия й план да управлява света. Опитът да измами другите има за резултат абсолютно измамване на самата нея – на себе си. Тя не само е накарала другите да “пият”, тя самата е в състояние на интоксикация, опиване (виж коментара върху гл. 17:2,6). Седи като царица. Забележете сегашното време (виж по-горе “казва в сърцето си”). Истинската църква е представена в Писанието като “чиста девица” (виж коментара върху 2 Кор.11:2), Христова невеста (виж коментара върху Ефес. 5:23-32; сравни с коментара върху Откр. 12:1; 19:7-8). Великата блудница представя себе си за христовата невеста пред жителите на земята, над които претендира за владичество в Неговото име. Но тя е една фалшива “царица” (сравни Исая 47:6-10). Тя е една блудница, която никога не е имала законен съпруг, а в същото време е способна да се хвали със своите завоевания. Нима “царете” и “големците” на земята не я очакват (Откр. 18:9,23)? Не са ли те пленници на нейната воля и посветени инструменти на пъклените й планове (виж коментара върху гл. 17:2)? Не съм вдовица. Като “вдовица” тя не би имала законния статус или претенция за съединяване (обвързване) с народите по земята. Сравни Исая 47:8,10. Печал. Над нея ще дойде точно онова, което тя най-малко очаква (виж коментара върху Исая 47:11). 8. Затова. Т.е. поради нейното надуто хвалене, гордо себевъзвишение, безпътна разюзданост, безскруполна жажда за власт и върховенство и дръзко противопоставяне на разкритата воля Божия. Язвите й. Виж коментара върху ст. 4. Един ден. Някои смятат, че това е пророческо време и следователно представлява една буквална година. Други считат, че ангелът тук набляга или на внезапността и неочакваността на “язвите” над мистичния Вавилон, особено като се има предвид нейното фалшиво чувство за сигурност (ст. 7). Или пък говори за един неопределен период от време. Предвид на факта, че е казано, че същото събитие трябва да стане в “един час” (ст. 10,17,19), второто обяснение изглажда за предпочитане (виж коментара върху Откр. 17:12; сравни Ерем. 50:29,31). Нещо повече – гръцката форма на думите преведени тук с “ден” и “час” (Откр. 18:10), предполага по-скоро една определена точка, от време, отколкото период от време и следователно изглежда че набляга по-скоро на внезапността и неочакваността, отколкото на трайността. Сравни Исая 47:9,11; Ерем. 50:31; 51:8). Мор. (Смърт). Крайният резултат от “язвите й” е изложен най-напред (виж коментара върху ст. 21). Печал. Виж коментара върху ст. 7. Глад. (Бедствия). При четвъртата язва (гл. 16:8-9), изпитван от привържениците на Вавилон (сравни ст. 1-2). Обаче присъдата над Вавилон като организация се изпълнява при седмата язва (ст. 18-19) и споменатото тук “бедствие” е двойно символично – най-напред, както би било нормално (естествено) в случая с едно символично (фигуративно) единство (общност) каквото е мистичния Вавилон и на второ място в съгласие със силно поетическия и фигуративен (символичен) характер на цялата глава. Ще изгори. Или “напълно изгори”. Символическата жена Вавилон ще бъде изгорена разбира се, със символичен огън (сравни Ерем. 6:16; 1 Петр. 4:12; виж коментара върху Откр. 17:16). Нейната участ е описана чрез един напълно различен символ (фигура) в гл. 18:2). За описанието на събитията предсказани там виж ВБ, с.543,544. Огън. Ерем. 50:32; 51:24-25,37. Могъществен. Т.е. напълно в състояние да проведе своята воля над Вавилон (гл. 17:17). Я съди. Текстуалното доказателство (ср. стр. 10), дава основание израза да се чете “е осъдил”. Присъдата произнесена над Вавилон е толкова сигурна, че ангелът говори за нея като за вече проведена (извършена). Виж коментара върху гл. 16:19; 17:17; 19:2. Това което й се случва не е инцидент, а едно специално дело на Бога. 9. Земните царе. Виж коментара върху гл. 16:14,16; 17:2,12-14. Блудствували. Виж коментара върху гл. 17:2. Живели разкошно. Виж коментара върху ст. 7. Ще заплачат. Или “ще я оплакват”, “ще хълцат от скръб за нея” с високо, несдържано ридание. Предвкусвайки (предчувствувайки) своята собствена наближаваща неизбежна участ, нещастните земни “царе” и “търговци” (ст. 11) се присъединяват към оплакването на смъртта на надутия Вавилон, който сега се мъчи на пламъците на своята погребална клада. Драматичният ефект от ст. 9-20, който описва неотменимата участ на великата блудница е описан чрез екзотично ориенталски литературна форма – поетична разточителност, ………. с образна метафоричност. Апелът на 18 гл. е главно емоционален, но този апел е засилен чрез една неоспорима логика: за онези, които откликнат на Божия призив да избягат от идещия гняв (ст. 4) все още съществува възможност да се избавят от надвисналата участ. Символиката на главата е извлечена главно от Стария завет, както става очевидно от многото цитирани стихове (виж Допълнителните бележки в края на главата). Внимателното изучаване на тези старозаветни паралели във връзка с историческите събития описани там, допринася за по-голямо осветляване на силно символичния и с богато въображение език на тази глава. В гл. 17:16 се казва, че земните царе са (сравни върху ст. 12), които поставят Вавилон на огъня. Тук те са описани като оплакващи резултатите (последиците) от делата, може би разбирайки със скръб, че и те скоро ще последват участта на Вавилон (сравни Исая 47:13-15). Заридаят. На гр. “корто”, буквално “да се бият (в гърдите)”, “да се режат (тялото) “ от скръб. Дима на изгарянето й. Сравни Исая 13:19; Ерем. 50:32; виж коментара върху Откр. 14:10-11; 17:16; 18:6. 10. Отдалеч. Без съмнение, като съзнават (разбират), че до неотдавна те са сътрудничили с Вавилон (виж ст. 3),били са въвлечени в нейните “грехове” и според това са определени да споделят и “язвите” й (ст. 4). Те разбират, че собствената им участ е неотменимо свързана с нейната. Те не са обърнали внимание на Божия призив да “излязат” от нея (ст. 4) и скоро трябва да споделят участта й. Сравни Езек. 27:33-34. Горко, горко. Те бяха очаквали да “получат власт” (виж коментара върху гл. 17:12) “заедно с тяхната любовница - мистичния Вавилон. Тя ги е уверявала, че е възкачена на трона като “царица” навеки и че ако те хвърлят жребия си заедно с нея, и те също като нея ще се наслаждават на безкрайно владичество (виж коментара върху гл. 17:2). Разбирайки твърде късно безплодността на такава една идея, сега те се отдават на кратки угризения. Велики граде. Виж коментара върху гл. 14:8; 17:5,18; 18:7. На гръцки аспирациите (стремежите) за предишно величие и власт на мистичния Вавилон са силно подчертани. Празнотата на нейните претенции сега са напълно очевидни, “защото могъществен е Господ Бог, Който я съди” (ст. 8). Вавилоне. Виж коментара върху гл. 17:5.18. Един час. Виж коментара върху гл. 17:12; 18:8. Съдбата. Гр.”кризис” - “(делото на) съдба” или “(изпълнение на) присъда, в противоположност на (в контраст с) “крима” - “присъда” (виж коментара върху гл. 17:1). Докато глава 17 се занимава главно с ПРИСЪДАТА срещу Вавилон, 18 глава се занимава с ИЗПЪЛНЕНИЕТО на присъдата. 11. Търговци. Според едно тълкувание тези “търговци” представляват буквални търговци видни земни бизнесмени, чиято финансова и материална поддръжка е допринесла толкова много за лукса, блясъка и успеха на Вавилон велики (виж коментара върху ст. 7,12-15). Според друго едно тълкование тези “търговци” са само символи на уличните търговци, представители на духовната търговия на Вавилон, онези, които предават нейните доктрини и политика на царете и народите по земята (виж коментара върху гл. 16:13-14; 17:2,4; виж по-долу коментара върху “стоки”. В гл. 18:23 за тези “търговци” се казва, че били “големците на земята”. Сравни Исая 23:2,8,17-18; 47:13,15. Плачат и жалеят. Виж коментара върху ст. 9. Никой вече не купува. Земните царе и народи са загубили вече своите илюзии и отказват да имат нещо общо с Вавилон. Сравни Исая 23:14; Езек. 26:15-18. Стоки. На гр. “гомос” - “товарене” или “товар” на един кораб или на товарно животно и от там - “стоки”. Според първото тълкувание споменато по-горе, това биха били буквални артикули на производство и търговия, а според втората или фигуративно символично тълкувание – доктрините и политиката на мистичния Вавилон, наречена на друго място “вино” (виж коментара върху гл. 17:2). Силно фигуративния и символичен характер на 18 глава (виж коментара върху ст. 9) клони в полза на второто тълкувание (виж по-горе коментара върху “търговци”). С унищожението на Вавилон се слага край на този поток от покварени стоки, които са се предавали и разпространявали в нейно име и чрез които тя е мамила света. 12. Стоки от злато. Опитите да се класифицират 28-те предмета на търговия изброени в стихове 12 и 13 и да се извлече от тях някакво скрито значение, са без егзегетическа стойност. Силно многословния и поетически характер на 18 глава ни дава идеята, че целта на представения тук списък е да осветли широките търговски интереси на Вавилон, ако бъде прието първото от споменатите в коментара към ст. 11 тълкувания, или пък, според второто - да наблегне на (да подчертае) обширността на нейните покварени учения и политика (виж коментара върху гл. 16:13-14; 17:2,4). За подобен списък от “стоки” виж Езек. 27:3-25,33. Благоуханно дърво. Буквално “миризливо дърво”, т.е. издаващо приятна миризма и използвано за кадене. Мед. По-скоро “бронз” (виж коментара върху Изх. 25:3). 13. Аромати. По-скоро “тамян”. Текстуалното доказателство е в полза (сравни стр. 10) на добавката АМОМОН – една “подправка”, която се извлича от едно ароматно растение, което расте в Индия и което трябва да се постави между думите “канела” и “аромати”. Темян. Гр. “мирон” - “смирна” (виж коментара върху Матей 2:11). Ливан. Виж коментара върху Матей 2:21. Вино. Могат да се цитират доказателства от самия текст (сравни стр. 10) в полза на изпускането на тази дума. Добитък. Гр. “ктене” – домашни животни като например добитък и товарни животни. Тук вероятно се има предвид единствено (само) добитък. Колесници. Гр. “кедан” – една дума заета от галски или келтски, въведена в Мала Азия от гали, които станали галатийци. Кедан в същност не означава колесници, но четириколки за пътуване. Употребата на тази дума в Откровението ни дава основание да смятаме, че авторът е живял в Мала Азия и е запознат с един термин, широко разпространен в тази област. Роби. Буквално “тела” (сравни Римл. 8:11 и пр.). Като предмет на търговия, разбира се, това би означавало “роби”. И човешки души. По-скоро “т.е. човешки същества”. В Библията думата “души” често означава “човешки същества” или “личности” (виж коментара върху Пс. 16:10; Матей 10:28). Сравнете “хиляди човешки души” (1 Лет. 5:21); “разменяха човешки души” (Езек. 27:13), буквално “търгуваха с душите на човеците”. Някои считат, че изразът “човешки души”има предвид духовното естество на човешките същества, които се имат предвид тук (се разглеждат тук). 14. Овощията. Гр. “апора” - “плодове”, или по-специално “сезонът на зрелите плодове” в късното лято или ранната есен, фигуративно, забележката тук може да се отнася към времето когато Великата блудница гледа напред, когато би могла да се радва на пълните плодове на своето (лъстиво) поведение. (Виж коментара върху гл. 17:4,6; 18:7). За които душата ти копнееше. Буквално “на желанието на твоята душа”, което означава - “на твоето желание”. Думата “душа” често пъти е еквивалент на личното местоимение (виж коментара върху Пс. 16:10; Матей 10:28; Откр. 18:13). Изящно и разкошно. Буквално “тлъстите неща и превъзходните неща”, т.е. всичко, което допринася за нейния разкош и разпуснатост (виж коментара върху ст. 7). Няма вече да се намерят. Крайната участ, която постига Вавилон се повтаря 6 пъти с подобни думи в стихове 21 до 23. Сега Вавилон слиза в оная “погибел”, описана в гл. 17:8,11, за да не възкръсне никога вече. Сравни Ерем. 51:26; Езек. 26:21; 27:36; 28:19. 15. Търгуващите. Виж коментара върху ст. 11. Тия неща. Виж коментара върху ст. 12-13. Се обогатиха от нея. Партньорството с Вавилон е било взаимно изгодно. (Сравни Езек. 27:33). Ще застанат отдалеч. Виж коментара върху ст. 10. Ще плачат и жалеят. Виж коментара върху ст. 9. 16. Горко, горко. Виж коментара върху ст. 10. Граде велики. Виж коментара върху ст. 10. Облечен. Виж коментара върху гл. 17:4. Висон. Сравни коментара върху гл. 19:8. Багреница и червено. Виж коментара върху гл. 17:4. Украсен. Виж коментара върху гл. 17:4. 17. Един час. Виж коментара върху гл. 17:12; 18:8. Толкова богатство. Или “всичкото това богатство” (виж коментара върху ст. 7,11-14). Запустя. Буквално “бе направено пусто” (виж коментара върху гл. 17:16). Корабоначалник. Гр. “кибернетес” - “кормчия” - което означава офицера за навигацията в кораба, независимо дали сам той върши управлението (дали фактически е на кормилото) - а не собственика на кораба (сравни Деян. 27:11). Със силно фигуративен (символичен) език Йоан продължава да развива картината представена от “търговците” и тяхната търговия (ст. 11-15). Всеки пътник по море. Или “всеки, който плава за дадено място”, предполага се – зает с търгуване (търговия). Това може да бъде взето като съпоставка на “корабоначалник”, като по този начин двата израза ще гласят така: “всеки капитан на кораб, т.е. всеки, който плува за дадено място”. Картината описва капитана на кораб, който отправя кораба си от едно пристанище към друго, зает с търговия. Които се препитават от морето. Буквално “работят морето”, т.е. получават средства за живот от морето, в противоположност на тези, които получават средствата си като работят на сушата. Това би включвало такива занимания, като корабостроене, рибарство, производство на перли и събиране на раковини, от които се добива пурпурната боя (виж коментара върху Лука 16:19). Сравни Езек. 26:17; 27:26-32. Застанаха отдалеч. Виж коментара върху ст. 10. 18. Викаха. Или “завикаха”, или “продължиха да викат”. Съществуваше буквален Вавилон от гласове, когато личностите споменати в ст. 17 продължаваха да викат напред и назад. Дима от неговото изгаряне. Виж коментара върху ст. 9. Кой град. Древният Вавилон бе уникален (виж том IV, стр. 794-799). Сравни Езек. 27:32. Великия град (този велик град). Виж коментара върху гл. 14:8; 17:5,18; 18:10. 19. Посипаха пръст. Знак на краен срам и скръб, тук – на второто (виж коментара върху ст. 9). Сравни Езек. 27:30; виж коментара върху Ис. Нав. 7:6. Викаха. Виж коментара върху ст. 18. Плач и жалеене. Виж коментара върху ст. 9. Горко, горко. Виж коментара върху ст. 10. Се обогатиха. Виж коментара върху ст. 15. Всички, които имаха кораби. Виж коментара върху ст. 17. От скъпоценностите му. Буквално “от нейната скъпотия”. Екстравагантността на изискванията на Вавилон докарваше богатство на онези, които търгуваха със стоките, от които не се интересуваше. Един час. Виж коментара върху гл. 17:12; 18:8. Запустя. Виж коментара върху гл. 17:16; сравни Исая 13:14-22; 47:11; Ерем. 50:13,40; 51:26,29; Езек. 26:17,19. 20. Веселете се. Или “продължавайте да ликувате” цялостното (безцеремонното) запустение на Вавилон носи победа и радост на всички праведни същества по цялата вселена. Този ..... (химн) на победата над Вавилон е записан в гл. 19:1-6, а за празника в чест на освобождението на Божия народ се споменава (се загатва) в ст. 7-9. Небеса. Жителите на небето са първите, които се радват на тържеството на Христос и Неговата църква. Апостоли (свети апостоли). Или текстуални доказателства (сравни стр. 10), че този текст трябва да гласи така: “светии и апостоли”, “апостолите” ще бъдат водителите на новозаветните времена, докато “светиите” – ще представляват общото държавно членство. Пророци. Може би пророци изобщо, макар че тук е по вероятно тази дума да се отнася за пророците от старозаветните времена (виж коментара върху Ерем. 2:20). Отсъди съда, с който вие бяхте осъдени. Буквално “отсъди вашата съдба”, което означава – изпълни също като вашата присъда. Тя е издала указ за смъртта на Божия народ (виж гл. 13:15; виж коментара върху гл. 17:6), но сега търпи (понася) същата участ, която бе определила (предназначила) за тях. Сравни участта на Аман (Естир 7:10). За средствата чрез които бива изпълнена Божествената присъда над Вавилон, виж Откр. 17:1,16-17. Това събитие става под седмата язва (гл. 16:19; сравни гл. 19:2). 21. Един силен ангел. (Това е точно буквално оригинала). Голяма, като воденичен (голям воденичен камък). Става дума за воденичен камък от големите, които биваха в древността задвижвани от животни (т.е. с такава големина, че спада към оня вид камъни, задвижвани от животни), в противовес на малките воденични камъни. Които се задвижваха с ръка (ръчно). Го хвърли в морето. Сравни илюстрацията на Йеремия за участта на древния Вавилон (Ерем. 51:63-64; виж коментара върху Исая 13:19; Откр. 14:8). За библейско обяснение на символа на наводнението виж Исая 8:7-8; Ерем. 50:9; 51:27,42; Езек. 26:3-4. Стремително. Буквално “с бързина”, “с удар”. Тази дума се употребява от гръцките класици за да опишат сблъсъка при една битка и едно надигащо се наводнение. В Деян. 14:5 е употребена една сродна дума - “стремеж (щурм)”. С едно страхотно хвърляне воденичният камък е запратен в морските дълбини. Така, окончателно (виж коментара върху Откр. 18:14) Вавилон ще потъне в забвение или “погибел” (гл. 17:8). Сравни Ерем. 51:42,64; Езек. 26:3,19; 27:32,34. Няма вече да се намери. Виж коментара върху ст. 14. Йоановото описание на запустеното състояние на древния Вавилон (ст. 21-23) трябва да е правело изключително впечатление на хората от неговото време, предвид на факта, че докато били още живи този нещастен град се превърнал най-накрая в ненаселена пустиня (виж коментара върху Исая 13:19). 22. Глас. Или “звук”. Стихове 22-23 представляват едно живо и силно фигуративно (символично) описание на това състояние на запустение на Вавилон (виж коментара върху ст. 19). Сравни Исая 24:8; Езек. 26:13. Арфи. Гр. “китародой”, музиканти – певци, които свирели на китара, “ситара”, като акомпанимент към техните песни и така = “певци”. “Ситара” – това бил струнен инструмент с дървена звучаща кутия и много приличащ на лира (виж том III, стр. 34-35). Тръбачи. По-скоро “свирачи на флейти”. Виж том III, стр. 37-38. Няма вече да се чува. Изкуствата и веселбите ще престанат. Виж коментара върху Откр. 18:4; сравни Езек. 20:13. Художник. Занаятчиите, механиците и обучените работници ще се изчезнали. Производството ще спре. 23. Светило. Буквално “лампа” (виж коментара върху гл. 1:12). Пълния мрак, пълната чернота на нощта живо описва липсата на всякакъв живот. Младоженец. Всякакъв обществен и семеен живот е престанал. (Сравни Ерем. 25:10). Търговци. Виж коментара върху ст. 11. Големците на земята. Сравни Исая 23:8; Езек. 26:17; 27:8; Откр. 6:15. Чародеяние. Т.е. измамите практикувани от Вавилон за да се осигури предаността на земните жители. Виж гл. 13:14; 16:14; 19:20; виж коментара върху гл. 17:2; сравни Исая 47:9,12-13. 24. Кърви. Виж коментара върху гл. 16:6; 17:6. Пророци. Виж коментара върху ст. 20. Всичките заклани. Мистичният Вавилон представлява отстъпилата религия от началото на времето (виж коментара върху гл. 14:8; 17:5-18). Обаче гл. 13 до 18 се занимават най-вече с кулминацията на това отстъпничество в края на времето. Така, в един общ смисъл, изразът “всичките заклани” може с право да включва мъчениците от всички времена, но тук без съмнение се набляга на тези, които са отдали живота си в заключителната битка от великата борба между доброто и злото, а вероятно и онези, които Вавилон възнамерява да заколи, но му е попречено да ги заколи чрез Божествената намеса (виж коментара върху гл. 17:6; сравни Исая 47:6; Ерем. 51:47-49).
|