Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Изтегляне 7.67 Mb.
|
Глава 141. Агне (Агнето). Могат да бъдат приведени текстуални доказателства в полза (виж стр. 10 от оригиналния коментар) на превода “Агнето”. Ако се приеме пълният член, то той без съмнение се отнася за Агнето, споменато в глава 5:8 (виж коментара там). За това, че пълният член се използува, за да представи споменат вече преди това пророчески пункт, виж в Даниил 7:13; ср. с Откр. 1:13. Хълма Сион. Виж в Пс. 48:2. Откровение 14:1-5 е тясно свързана с глава 13:11-18. Тук 144 000 са показани с Агнето на хълма Сион, за да се покаже тяхната победа над звяра и неговия образ. Преди това Йоан ги беше видял да преминават през най-суровото изпитание; той ги беше видял бойкотирани и осъдени на смърт. Но те бяха избавени в своя най-тъмен час и сега са с Агнето, завинаги освободени от земните борби. Сто четиридесет и четири хиляди. За идентифицирането на тази група виж в глава 7:4. Името на Неговия Отец. Могат да се посочат текстуални доказателства (виж на стр. 10) в подкрепа на превода “Неговото име и името на Неговия Отец”. В глава 7:3 за сто четиридесет и четирите хиляди се казва, че печатът е поставен “на челата” им. Съществува следователно тясна връзка между печата и Божието име. Очевидно е, че във видението печатът, който Йоан видя, съдържа името на Отец и на Сина. В древността печатът съдържаше името на удостоверяващия идентичността и собствеността на предмета представител. За примери на надписите върху тези печати виж в глава 7:2. Приложени за сто четиридесет и четирите хиляди, имената представляват: 1. Собственост – 144 000 принадлежат на Бога. 2. Характер – 144 000 отразяват напълно образа на Исус. Сравни с глава 13:17, където белегът на звяра и името на звяра са тясно свързани. На челата им. Сравни с белега на звяра на челата им (виж в гл. 13:16). 2. И чух глас. Или “чух звук”. Някои тълкуватели приемат, че тук тези, които свирят на арфи, и тези, които пеят, не са сто четиридесет и четирите хиляди, а ангелите, като вестта от тяхната песен може да бъде разбрана само от 144 000. В глава 15:2,3 обаче ни е ясно представено, че 144 000 имат арфи и пеят, затова други тълкуватели вярват, че в глава 14:2 също се имат предвид 144 000. Глас на много води. Или “звук на много води” (виж в гл. 1:15). Глас на силен гръм. Или “звук на силен гръм”. Гръмотевицата тук, както и навсякъде другаде, е свързана с Божието присъствие (виж Йов 37:4; Пс. 29; Откр. 4:5; 6:1). Глас от свирачи, които свиреха с арфите си. Буквално “звук на свирещи на арфа”. Звукът, който Йоан чу, наподобяваше звука на арфа. Може би той не е видял, че се е свирило на действителни инструменти, и оттук следва и неговото внимателно, предпазливо идентифициране. За разискване на въпроса за древните арфи виж том III, стр. 34-36. 3. Пееха. Буквално “пеят”. Разказът се предава в драматичното сегашно време (виж в гл. 13:11). Пред престола. Престолът беше представен преди това (гл. 4:2). Пред четирите живи същества. Виж в глава 4:6. Старейшините. Виж в глава 4:4. Никой не можеше да научи. Опитността има толкова личен характер, че само онези, които са преминали през нея, могат да оценят нейното значение. За тях песента е ценно и изчерпателно обобщение на опитността, през която са минали през последните сцени от борбата между доброто и злото. Изкупените. Гр. “агоразо” - “купувам”. Думата е преведена “да купиш” в глава 3:18, “купува” в глава 18:11. Сравнете с изразите “изкупил си за Бога човеци” (гл. 5:9) и “те са били изкупени измежду човеците” (гл. 14:4). Сравни с Римл. 3:24; 1 Кор. 6:20. 4. Осквернили. Гр. “молуно” - “осквернявам”, “опетнявам”, “замърсявам” такива неща като съвестта (1 Кор. 8:7) или дрехите (Откр. 3:4). Тук без съмнение се има предвид, символично, оскверняването с незаконни връзки (виж по-долу при “девственици”). От значение е времето на глагола в гръцкия оригинал. То отнася действието до точно определен момент или период от време, тук без съмнение за времето, когато коалицията от религиозни елементи, символизирани чрез “жени” (виж по-долу при “жени”), ще упражни всевъзможен натиск върху светиите, за да ги застави да се откажат от своята вярност към Бога и Неговите заповеди и да се присъединят към тяхната организация (виж в гл. 16:14; 17:2,6). Всяко поддаване ще бъде акт на оскверняване. Сега, когато стоят победоносно на хълма Сион, светиите биват похвалени за верността си. Жени. В Писанието жената често се използува като символ, който представя църквата; чистата жена – истинската църква, а неморалната жена – отстъпилата църква (виж в гл. 12:1). В глава 17:1-5 (виж коментара там) църквата в Рим и различните отстъпили църкви, които следват нейните стъпки, са символизирани чрез нечиста жена и нейните дъщери. Именно тези църкви има предвид без съмнение пророкът тук (виж по-горе при “осквернили”). Девственици. Гр. “партенои” – понятие, което се използува както за мъжете, така и за жените. Тук то е използувано за мъжете. Това се изяснява както от гръцкия оригинал, така и от фигурата за “девственици”, които не са се осквернили с “жени”. Тъй като целият пасаж е метафоричен, образен, буквалната девственост не е предмет на обсъждане, независимо дали става въпрос за мъже или за жени. Ако тук се имаше предвид буквалната девственост, тогава този пасаж би противоречал на други библейски текстове, които препоръчват брака и брачната връзка (виж в 1 Кор. 7:1-5). Светиите тук са наречени девственици или защото са се държали настрана от Вавилон, или защото вече нямат взаимоотношение с него (виж в Откр. 18:4). Те са отказали всяка връзка с Вавилон и неговите дъщери по времето, по което те стават представители на Сатана в неговото последно усилие да премахне светиите (виж в гл. 13:15). Те не са се осквернили чрез участие в този съюз от религиозни елементи, обединени от Сатана, въпреки че преди това те може да са принадлежали към някое от различните религиозни общества, които сега са се слели. Следват Агнето. Това изглежда показва някакви специални привилегии, които сто четиридесет и четирите хиляди имат, чиито подробности не се откриват и следователно са въпрос на предположения. Сравни с глава 7:14-17. Изкупени. Виж в ст. 3. Първи плодове. Гр. “апархе” - “първи плодове”, свързани с глагола “апархомай” - “започвам, поставям началото (в жертвоприношенията)”, “принасям първите плодове”. Древните израилтяни принасяха първите плодове на Господа както като личности (Второ. 26:1-11), така и като нация (Лев. 23:10,17). Принасянето на първите плодове беше признание за добрината на Бога за това, че е дал жетвата. Приношението като нация също имаше своето символично значение (виж в 1 Кор. 15:20). Приложено за 144 000, понятието “първи плодове” може да бъде разбирано по два начина. 1. Че те са част или залог за голямата жетва. 144 000 са победители във великата борба със звяра и с неговия образ (виж в гл. 14:1). Сега те са избавени от тази борба и стоят в безопасност пред престола на Бога. “Те, бидейки преобразени и пренесени от земята измежду живите, се приемат “за първи подове на Бога и на Агнето” (ВБ, с.649). 2. Че означава просто “дар” или “приношение”. В превода на седемдесетте “апархе” е най-често превод от еврейската дума “терумах” - “принос”, “приношение”. В Изход 25:2,3 “терумах” е използувано за приноса на израйлевите чада за построяването на светилището. Често “терумах” означава “възвишаем принос” (виж в Числа 5:9, където в превода на седемдесетте се среща понятието “апархе”). Надписите от древността показват, че думата “апархе” се е използувала за “дар” на някоя богиня, без това понятие да има някакво отношение към времето. Там, където “апархе” е превод от “терумах”, също няма никакво отношение към времето. Може да се приеме следователно, че 144 000 представляват “първи плодове” или в смисъл, че са част от една по-голяма жетва, или в смисъл, че са дар или приношение на Бога. 5. Не се намери. Формата на гръцкия глагол внушава идеята, че се има предвид определен период от време. В този определен от времето изследването доказва, че сто четиридесет и четирите хиляди са непорочни, съвършени. Това не означава, че те никога не са съгрешавали, но че чрез благодатта на Бога те са победили всички недостатъци на характера. Лъжа. Гр. “делос” - “измама”, “хитрост”, “измама”, “лъжа”. Могат да бъдат представени текстуални доказателства (виж стр. 10) в подкрепа на превода “псеудос” - “лъжа”. Евангелието на Исус Христос промени грешния, грешащ човек в човек, който няма претенции, който не се преструва, не се прави, че вярва, не лъже, не мами, не прави грях. Непорочни. Гр. “аномос” - “непорочни”, “съвършени”, “безупречни”. Виж в Ефес. 1:4; Пр. Хр., с.69; Свид. към проп., с.506. Пред престола. Могат да бъдат представени текстуални доказателства (виж стр. 10 от оригиналния коментар) в подкрепа на изпускането на този израз. 6. Видях. Започва нова сцена. Хронологически събитията, представени в това видение, предхождат събитията, представени във видението от стихове 1-5. Друг. Гр. “алос”, друг от същия вид. Могат да бъдат представени сериозни текстуални доказателства (виж стр. 10) в подкрепа на изпускането на тази дума. Много ангели вече бяха споменати (гл. 1:1,20; 5:2; 7:1 и др.), така че обозначението “друг” не е необходимо. Ангел. Това е символично видение. Ангелът представлява Божиите светии, заети със задачата да провъзгласят вечното евангелие и особено специалните истини, споменати в този стих по времето, когато “настана часът на Неговия съд” (ст. 7). Вярно е, разбира се, също така, че и буквални ангели подпомагат хората при изпълнението на тяхната задача да провъзгласяват евангелието, но това не е доминиращата идея тук. Посред небето. Йоан видя, че и ангелът от глава 8:13 също лети сред небето. Сферата на полета показва всесветското естество на делото и вестта на ангела. Делото нараства и се развива, докато достигне до погледа и слуха на цялото човечество. Вечното. Гр. “айонис” (виж в Матей 25:41). На други места Писанията говорят за “славното” евангелие (2 Кор. 4:4; 1 Тим. 1:11), но само тук думата “вечен” е използувана във връзка с евангелието на Божията благодат. Има само едно евангелие, което спасява човеците. То ще продължава дотогава, докато има човеци за спасение. Никога няма да има друго евангелие. Евангелие. Гр. “еуагелион” (виж в Марко 1:1). Да проповядва (да прогласява). Гр. “еуагелизо” - “провъзгласявам добри вести”, глаголна форма, свързана с “еуагелион” (виж горе). Сравни с използуването на “еуагелизо” в Римл. 1:15; 10:15. Обитаващите по земята. Както ни посочват следващите изрази, тук се има предвид и се предсказва едно всесветско провъзгласяване на евангелието. Всеки народ. Всеобхватността на вестта се подчертава от този и от следващите изрази. 7. Силен глас. Вестта както на първия, така и на третия ангел е представена със “силен глас” (ст. 9). Силният глас показва, че вестта ще бъде провъзгласявана така, че всеки да може да я чуе. Той също така подчертава значението на вестта. Убойте се. Гр. “фобео” - “страхувам се”, “почитам”. “Фобео” е използуван тук не в смисъл да се страхувам от Бога, а в смисъл да дойда при Него с дълбоко уважение и почит. То носи в себе си идеята за абсолютна вярност към Бога и пълно предаване на Неговата воля (виж във Втор. 4:10). Бога. Вестта да се боим от Бога е особено навременна в периода, представен от проповедта на този ангел, защото хората се кланят на боговете на материализма, удоволствието и на много други богове, които самите те са си създали. Слава. Гр. “докса” (виж в Римл. 3:23). Тук “докса” без съмнение означава “чест”, “хваление”, “почит”. Сравни с Псалм 115:1; Исая 42:12; 2 Петр. 3:18; Юда 25. Часът. Или “време”, не един буквален час. Сравни използуваното тук понятие “час” с Йоан 4:21,23; 5:25,28; Откр. 14:15. Представен по този начин, става възможно да разберем, че изразът “настана часът, когато Той ще съди” се отнася общо до времето, когато ще се състои съдът, а не се отнася по необходимост до точния момент, в който започва съдът. Следователно възможно е да кажем, че първата ангелска вест беше провъзгласена през годините, които предшествуваха 1844 година, въпреки че действителното дело на съд все още не беше започнало (виж по-долу при “съд”). Съд (съди). Гр. “крисис” - “делото на съда”, в противоположност на “крима”, “присъдата на съда” (виж в гл. 17:1). Тълкувателите адвентисти от седмия ден разбират, че съдът, за който се споменава тук, е съдът, който започна през 1844 година и който беше представен символично чрез очистването на земното светилище (виж в Дан. 8:14). Че тук не става дума за екзекутивната фаза на съда при второто идване на Христос, когато всички получават своите награди, се вижда от факта, че вестите на трите ангела (Откр. 14:6-12) предхождат второто идване на Христос (стих 14). Освен това вестта за съда се придружава от апел и предупреждение, които откриват, че денят за спасение не е преминал. Човеците могат все още да се обърнат към Бога и да избегнат идващия гняв. Исторически проповядването на Уйлям Милър и неговите сътрудници в периода от 1831 до 1844 година може да се приеме, че бележи началото на вестта на първия ангел (виж Ф.Д.Никол, “Среднощният вик”, стр. 284). Но тази вест е имала оттогава насам своето законно основание за съществуване и ще продължи да го има дотогава, докато завесата на възможността за спасението на човека падне. Поклонете се. Гр. “проскунео” - “отдавам почит”, “покланям се”. Поклонението на Бога е в контраст с поклонението на звяра (гл. 13:8, 12) и на поклонението на неговия образ (стих 15). В кризата, която скоро ще настъпи, жителите на земята ще бъдат принудени да направят своя избор, както това направиха тримата младежи по времето на Навуходоносор, между поклонението на истинския Бог и поклонението на фалшивите богове (Дан. 3 гл.). Вестта на първия ангел е предназначена да подготви хората да направят подходящ избор и да останат твърди във времето на кризата. Направил небето и земята. Творецът на всемира е истинският и единствен обект на поклонение. Никой човек, никой ангел не е достоен за поклонение. Това е прерогатив само на Бога. Творческата мощ и способност е една от отличителните забележителни характеристики на истинския Бог в противоположност на фалшивите богове (Ерем. 10:11,12). Апелът да се поклоним на Бога като Творец стана особено навременен в годините след първоначалното проповядване на първата ангелска вест поради бързото разпространение на еволюционната теория. Освен това апелът да се поклоним на небесния Бог като Творец на всичко означава, че ние ще отдадем специално внимание на знака на Божиите творчески дела и мощ - съботата на Господа (виж в Изход 20:8-11). Ако съботата беше пазена така, както Бог възнамеряваше, тя щеше да представлява огромно защитно средство срещу неверието и еволюцията (виж Деян. 14:15; ПП, с.336). Съботата ще бъде въпросът, около който ще се съсредоточи борбата и който ще бъде специално оспорван в последната криза (виж в Откр. 13:16). 8. Следваше. Гр. “аколоуетео” - “придружавам”, “следвам” (Матей 19:27,28; Марко 1:18 - там думата носи идеята да се придружава лично Исус). Изглежда, че в този стих тя притежава и двете значения. По отношение на времето вторият ангел следва първи, но е също така вярно, че първият ангел продължава своята служба, когато вторият ангел се присъединява към него. В този смисъл вестта на втория ангел придружава вестта на първия. Друг ангел. Могат да бъдат представени текстуални доказателства (виж стр. 10 от оригиналния коментар) в подкрепа на вмъкването на думата “втори”. В някои ръкописи думата “втори” е поставена на мястото на израза “друг ангел”; в други – като допълнение към израза; в трети ръкописи се среща “втори ангел” вместо “друг ангел”. Казваше. Първата и третата ангелска вест се провъзгласяват със “силен глас” (ст. 7,9). Вестта за падането на Вавилон се провъзгласява по-късно със силен глас (виж в гл. 18:1,2). Вавилон. Древният буквален град с това име беше вече по времето на Йоан една обширна, пуста развалина (виж в Исая 13:19). Както е случаят с много други понятия и изрази в Откровение, така и тук значението на това име (виж в Деян. 3:16) може да се разбере най-добре в светлината на ролята, която неговият исторически двойник е играл в старозаветно време (виж стр. 867-869; виж в Исая 47:1; Ерем. 25:12; 50:1; Езек. 26:13; Откр. 16:12,16). Виж “Допълнителни бележки” към глава 18. Обозначението “Тайна, великий Вавилон” в глава 17:5 точно и определено окачествява и идентифицира името като символично (виж в Римл. 11:25; Откр. 1:20; 17:5; 16:12). На вавилонски името “Баб-илу” (Вавел или Вавилон) е означавало “врата на боговете”, но евреите пренебрежително са го свързвали с “балал”, дума в техния език, която означава “обърквам” (виж в Бит. 11:9). Управителите на Вавилон без съмнение са наричали своя град “врата” за боговете в смисъл, че те са мислели, че той е мястото, където боговете са общували с човеците, за да поставят в ред земните работи и да издадат своите заповеди (виж в Съдии 9:35; Рут 4:1; 3 Царе 22:10; Ерем. 22:3). Следователно изглежда, че името отразява претенциите на вавилонските царе, че те са упълномощени да управляват света по божествена заповед (виж том II, стр. 157; ПП, с.119; Бит. 11:4). Вавилон е бил основан от Нимрод (виж в Битие 10:10; 11:1-9). От самото начало градът е бил символ на неверие в истинския Бог и на предизвикателство към Неговата воля (виж в Битие 11:4-9), а неговата кула – паметник на отстъпничеството, цитадела на бунта срещу Него. Пророк Исая представя Луцифер за невидимия цар на Вавилон (виж в Исая 14:4,12-14). Изглежда, че Сатана имаше намерение да направи Вавилон център и представителство в своя върховен план да осигури контрол върху човешката раса, както Бог възнамеряваше да работи чрез Ерусалим (виж том IV, стр. 26-30). Така през цялата старозаветна история двата града бяха символ на силите на доброто и злото, които бяха на работа в света. Основателите на Вавилон имаха за цел да установят едно управление, което да бъде напълно независимо от Бога и ако Той не се беше намесил, те в края на краищата щяха да успеят да премахнат правдата от земята (ПП, с.123; виж в Дан. 4:17). Поради тази причина Бог счете за подходящо да събори кулата и да разпръсне нейните строители (виж в Бит. 11:7, 8). Периодът на временен успех беше последван от един повече от хилядагодишен период на упадък и подчинение на други народи (виж том I, стр. 136,137; том II, стр. 92; виж в Исая 13:1; Дан. 2:37). Когато Навуходоносор II построи отново Вавилон, той стана едно от чудесата на света (виж “Допълнителни бележки” към Даниил 4 глава). Неговият план да направи своето царство всесветско и вечно (виж в Дан. 3:1; 4:30) имаше успех в смисъл, че по величие и сила Нововавилонската империя превъзхождаше своите предшественици (виж том II, стр. 92-94; виж в гл. 2:37,38; 4:30). Той обаче стана също така и надменният и жесток потисник на Божия народ и заплашваше да осуети Неговата цел за тях като нация (виж Възпитание, с.176). Чрез една драматична серия от събития Бог смири Навуходоносор и осигури подчинението на неговата воля (виж том IV, стр. 751,752). Но тези, които го наследиха на престола, отказаха да се смирят пред Бога (виж Дан. 5:18-22) и накрая царството беше претеглено на небесните везни, намерено леко и мандатът му прекратен от декрета на небесния Наблюдател (виж в Дан. 5:26-28). За известно време Вавилон стана столица на Персийската империя, но беше унищожен от Ксеркс (виж том III, стр. 459,460). През вековете градът постепенно изгубваше все повече и повече своя блясък и значение и най-после към края на първи век след Христа в действителност престана да съществува (виж в Исая 13:19; Откр. 18:21). От падането на Вавилон досега Сатана е търсил начини да контролира света чрез една или друга световна сила и вероятно от дълго време би успял, ако не беше многократната божествена намеса (виж в Дан. 2:39-43). Без съмнение неговият най-дързък и почти успешен опит е бил чрез папството, особено през Средните векове (виж том IV, стр. 837; виж и в Дан. 7:25). Но Бог се е намесвал, за да предотврати успеха и при всяка следваща заплаха, за да се осъществи Неговата крайна цел (виж в Откр. 12:5,16) и народите никога не можаха да се “слеят” (виж в Дан. 2:43). Грехът по същество винаги причинява разделение и разногласие. Към края на времето обаче на Сатана ще бъде позволено да постигне привиден краткотраен успех (виж в Откр. 16:13,14,16; 17:12-14). Очевидно към края на първи век след Христа християните вече наричаха града и Римската империя с това загадъчно име Вавилон (виж в 1 Петр. 5:13). По това време величественият някога буквален град Вавилон лежеше почти, ако не и напълно, в развалини, представляваше една ненаселена пустиня и по този начин – една нагледна илюстрация за неизбежната съдба на тайнствения Вавилон. Юдеите страдаха, както никога преди това, от безмилостната ръка на Рим (виж том V, стр. 69-80; том VI, стр. 87) така, както някога пострадаха от Вавилон, а християните също претърпяха неколкократни спорадични преследвания от неговата ръка (виж том VI, стр. 61,83,84,87). Сред юдеите, а също така и сред християните, Вавилон беше станал по този начин едно подходящо и инкриминиращо понятие, което представляваше имперския Рим. В ранните християнски векове загадъчното представяне на Рим и Римската империя като Вавилон беше нещо общоприето както в юдейската, така и в християнската литература. Така например книжка V от предсказанията на Сибилин, псевдографична юдейска творба от около 125 г.сл.Хр. (виж том V, стр. 89), представляват нещо, което има претенциите да бъде пророчество за съдбата на Рим и е съвсем близък аналог на описанието на съдбата на тайнствения Вавилон от Откровението. Като говори за Рим като за “злия град”, който обича “магията”, който търси удовлетворение в “блудства” и “прелюбодейства” и има “кръвожадно сърце и безбожен ум”, вземайки предвид и факта, че “много верни светии от евреите загинаха” поради него, авторът предсказва неговото окончателно опустошение: “Като вдовица ще стоиш ти край бреговете ти... Но ти казваш: “Аз съм единствена и никой не може да ми нанесе разруха.” Но сега Бог... ще унищожи тебе и всичко, което е твое” (ст. 37-74; Р.Х.Чарлз, “Апокрифи и псевдоепиграфи на Стария завет”, том 2, стр. 400; виж Откр. 18:5-8). Във 2Барух, друга епиграфична творба от първи или втори век след Христа, името Вавилон е използувано по същия начин за Рим, както и в Откровението (глава 11:1; Чарлз, “Апокрифи и псевдоепиграфи на Стария завет”, стр. 486). По подобен начин писателят на юдейския Мидраш Раба в Песен на Соломон 1:6 казва: “Те наричат Рим Вавилон” (Сонцино, стр. 60). Тертулиан, който живя в края на втори век, определено заявява, че понятието Вавилон в Откровението се отнася за столицата на имперския Рим (Против Маронон III. 13; “Отговори на юдеите” 9; виж също така и Иреней, “Срещу ересите”, ст. 26. 1). Между юдеите от ранното християнско време другото загадъчно обозначаване на Рим е било Едом (виж Мидраш Раба в Песен на Соломон 1:6; виж Талмуд Макот 12а, Сонцино, стр. 80). Както буквалният, така и мистичният Вавилон е бил признаван досега за традиционен враг на Божията истина и на Божия народ. Така, както е използувано в Откровението, името е символ на всички отстъпили религиозни организации и на техните ръководства от древността до края на времето (виж в гл. 17:5; 18:24). Едно сравнение на многото текстове от Стария завет, където са изложени подробно греховете и съдбата на буквалния Вавилон, с греховете на тайнствения Вавилон, описани в Откровение, доказва уместността на символичното приложение на името (виж в Исая 47:1; Ерем. 25:12; 50:1; Откр. 16:12-21; 17; 18; виж “Допълнителните бележки” към глава 18). Внимателният преглед на тези и други пасажи разкрива също и важността на цялостното проучване на Стария завет във връзка с буквалния Вавилон като фон, на който да се разбере значението на новозаветните текстове, свързани с тайнствения Вавилон. Падна, падна. Могат да бъдат представени текстуални доказателства (виж стр. 10 от оригиналния коментар) в подкрепа на изпускането на второто “падна”. Текстът изглежда повтаря Исая 21:9, където в превода на седемдесетте текстуалните доказателства се разделят поравно между превода “падна” един път или два пъти. На еврейски глаголът е повторен два пъти. Повторението подчертава вестта. Вавилон е обширно понятие, което Йоан използува, за да опише всички религиозни организации и движения, които са отпаднали от истината. Този факт изисква да разглеждаме това като прогресивно и все повече потвърждаващо се. Това пророчество за падането на Вавилон намира своето изпълнение в отстъплението на протестантизма като цяло от чистотата и простотата на евангелието (виж в Откр. 14:4). Исторически вестта беше проповядвана за първи път от адвентното движение, известно като милеризъм, през лятото на 1844 година и беше приложено за църквите, които отхвърлиха първата ангелска вест относно съда (виж в стих 7). Вестта ще има все по-нарастващо значение, колкото повече краят приближава, и ще срещне своето пълно изпълнение в обединяването на различните религиозни елементи под ръководството на Сатана (виж в гл. 13:12-14; 17:12-14). Вестта от Откровение 18:2-4 обявява пълното падане на Вавилон и призовава Божия народ, който е разпръснат сред различните религиозни организации, съставляващи Вавилон, да се отдели от тях. Великият град. Прилагателното “великият” се прилага за Вавилон постоянно в цялата книга Откровение (виж гл. 16:19; 17:5,18; 18:2,10,21).
Някои внушават идеята, че думата, преведена тук “ярост”, би трябвало да се преведе “страст”. Тогава изразът би могъл да се преведе така: “Той напои народите с виното на своята страстна неморалност” (виж Ревизирано стандартно издание). Навсякъде другаде в Откровение обаче “тумос” изглежда има значение на “гняв”, “ярост” и това значение вероятно би трябвало да бъде възприето също така и тук. Блудствуване. Символ на незаконната връзка между църквата и света или между църквата и държавата. Църквата би трябвало да се ожени за своя Господ, но когато тя търси подкрепата на държавата, тя изоставя своя законен съпруг. Чрез своята нова връзка тя извършва духовно прелюбодейство. Сравни с Езекиил 16:15; Яков 4:4. 9. Трети ангел. Сравни със стих 6, 8. Вървеше подир. Виж в ст. 8. Силен глас. Виж в ст. 7,8. Ако някой. Гръцкият оригинал се превежда: “този, който”. Се кланя. Гр. “проскунео” (виж в ст. 7). Звяра. Т.е. на звяра, представен в глава 13:1-10 (виж коментара там). Вторият звяр настояваше човеците да се поклонят на първия звяр (виж в гл. 13:12). Би трябвало да отбележим, че това предупреждение ще влезе в пълна сила само след оздравяването на смъртоносната рана (виж в гл. 13:3) и след създаването на образа на звяра (виж в ст. 14), когато белегът на звяра става предмет на спор (виж в ст. 16). Така, както се проповядва днес, третата ангелска вест е предупреждение относно бъдещи спорни въпроси, предупреждение, което ще просвети човеците за въпросите, включени във все повече напредващата борба, и ще им даде възможност да направят един интелигентен, разумен избор. И на неговия образ. Виж в глава 13:14. Съюзът “и” идентифицира поклонниците на звяра с поклонниците на образа. Следващият съюз идентифицира тези поклонниците с поклонниците, които приемат белега. Звярът и образът се обединяват в своите цели и линия на поведение, както и в своето изискване човеците да приемат белега на звяра. От това следва, че този, който се покланя на звяра, се кланя също и на образа и носи белега. Белег. Виж в глава 13:16. 10. Виното на Божия гняв. Т.е. виното, което е гневът. Човеците, които пият от виното на гнева на блудствуването на Вавилон (ст. 8), ще пият от виното на Божия гняв. Предупреждението е ясно и недвусмислено. Никой не бива да го разбира неправилно. Приготвено. Буквално “смесено”. Изразът гласи буквално: “което е смесено непримесено”. Когато дозата се приготви, тя няма да се размеси с вода. Символът е вероятно извлечен от Псалм 75:8, където виното очевидно е смесено с подправки, за да се увеличи интоксикиращата му сила. Чашата на гнева му. Или “чашата на негодуванието му”. Ще бъде мъчен. Гр. “басанизо” - “измъчвам”, “мъча”, “причинявам страдание”. Сравни използуването на “басанизо” в Матей 8:6,29; 14:24 (преведено “блъскана”); 2 Петр. 2:8. Седемте последни язви падат върху тези, които се кланят на звяра и на неговия образ (Откр. 16:2). Като допълнение тези поклонници на звяра възкръсват при второто възкресение и получават своето наказание (гл. 20:5,11-15). Не е ясно коя фаза на наказанието има предвид писателят на Откровението. Може би става дума и за двете. Първата ще приключи със смърт, когато Исус се появи от небето (виж в гл. 19:19-21), втората – с вечната смърт (виж в гл. 20:14). Огън и жупел. Символът очевидно е извлечен от Исая 34:9, 10 (виж коментара там). Сравни с Битие 19:24, където огънят и жупелът се споменават във връзка с унищожението на Содом и Гомор. Пред. И язвите, и унищожаването на грешните след Милениума ще стане на тази земя. В последния случай обаче лагерът на светиите ще бъде на земята. Христос ще бъде със Своя народ и без съмнение много от ангелите ще бъдат там. 11. До вечни векове. Гр. “ейс айонас айонон”, буквално “от векове на векове”. Този израз може да се сравни с израза “ейс тон айона”, буквално “довека”, превеждан обикновено “довека”, “вечно” (виж в Матей 21:19; Марко 3:29; Лука 1:55 и пр.), или с израза “ейс тоус айонас”, буквално “довека”, също обикновено превеждан “довека” (Лука 1:33; Римл. 1:25; 11:36 или прилагателното “айонмос”, буквално “дълговечен”, обикновено превеждано “вечен” (Матей 18:8; 19:16,29; 25:41,46 и пр.). Както “айонмос” (виж в Матей 25:41), изразите “ейс тон айона” и “ейс тоус айонас” не означават по необходимост безкрайно съществуване. Би могло да се попита обаче: “Не означават ли тези изрази от време навреме вечност? Ако да, не би ли трябвало съставният израз “ейс айонас айонон”, “от векове на векове”, да бъде разглеждан като едно подчертано изявление за вечност?” Този израз се среща и на други места като “ейс тоус айонас тон айонон”, буквално “от векове на векове(те)” и при всички случаи е свързан с Бога или с Христос и по този начин изразява безкрайно съществуване. Това значение обаче се извлича не от самия израз, а от това, с което се свързва той. Самият израз означава “много векове”. Възможно е следното обяснение за използуването на този израз тук. Централният въпрос е мъчението на поклонниците на звяра в един ад от огън и жупел. Животът на човека в това обкръжение би бил много кратък, така че, ако е бил използуван изразът “ейс тон айона” - “во веки”, “довека”, би било възможно да заключим, че наказанието би било краткотрайно. Съставният израз показва, че мъчението би продължило само известен период, не безкраен, разбира се, както се доказва от другите текстове в Писанието, които показват, че окончателната съдба на грешните ще бъде унищожение (виж Матей 10:28; Откр. 20:14). Символът за дима, който се издига вечно, без съмнение е извлечен от Исая 34:10, където е описано запустяването на Едом. Че древният пророк няма предвид вечен огън, който няма край, се вижда от факта, че след големия пожар, за който той казва: “Димът и ще се издига непрестанно”, страната ще стане пустиня, която ще се населява от диви зверове (ст. 10-15). Символът означава пълно унищожение. Виж в Мал. 4:1. Отдих. Гр. “анапаузис” - “прекъсване”, “почивка”, “отдих”, “освежаване”. Значението тук е, че докато трае наказанието, което продължава, докато настъпи смъртта, няма да има отдих от наказанието. Ни ден, ни нощ. Т.е. нито през ден, нито през нощта. Времето на денонощието е без значение; мъчението е постоянно. Които се кланят на звяра. Класификацията се повтаря (виж ст. 9) без съмнение, за да бъде подчертан този факта. Третият ангел изговаря най-ужасната заплаха. Жителите на земята ще бъдат без извинение, ако не избегнат впримчването, срещу което са предупредени тук. Те би трябвало да положат всяко старание, за да открият кой е звярът, образът му и белегът, както и да се запознаят с неговите хитрости, заблуди и поведение. 12. Търпението (издържането). Гр. “хупомоне” (виж в Римл. 6:3). Тук би бил по-подходящ преводът “постоянна, непоколебима издръжливост”. Контекстът обръща внимание върху страшната борба със звяра и неговия образ. Ще бъде направен всеки опит да се заставят останалите да се присъединят към движението, организирано от втория звяр, включително и чрез заплаха от бойкот и смърт (Откр. 13:11-17). В същото време Сатана ще работи с всичката “измама на неправдата” (2 Сол. 2:10; ср. с Матей 24:24), като ще изглежда, че в движението се проявява Божията сила. Въпреки всичко това и през цялото това време верният остатък проявява непоколебима, постоянна издръжливост и запазва своята почтеност. Неговата непоколебимост и постоянство заслужават специална похвала. Светиите. Гр. “хагиои” – буквално “светите” (виж в Римл. 1:7). Пазят Божиите заповеди. Това изявление е особено значимо в своя контекст. Пленен от измамите на Сатана, светът ще се поклони на звяра и на неговия образ и ще осъществява неговите заповеди и декрети (виж в гл. 13:8). Светиите, от друга страна, отказват да се съобразяват с неговите заповеди. Те пазят заповедите на Бога. Пунктът, който ще се оспорва специално, ще бъде четвъртата от десетте заповеди. Съществува всеобщо съгласие сред християните, че другите девет заповеди имат всемирен, задължителен характер, но рано в християнската епоха човеците са поставили настрана седмия ден, съботата, и са го заместили постепенно със съблюдаването на първия ден от седмицата като ден на поклонение (виж в Дан. 7:25). Християните днес, които съблюдават неделята, представят различни основания и причини в подкрепа на съблюдаването на първия ден вместо на седмия, както и защо се чувствуват свободни да пренебрегват изискванията и твърденията на първоначалната заповед. Някои възприемат становището и твърдят, че десетте заповеди са били отменени заедно с всички старозаветни закони. Други поддържат становището, че елементът време в четвъртата заповед е церемониален, но че заповедта да се съблюдава един ден от седемте е морално задължение. За тези становища няма библейска подкрепа. Становището на Рим е, че църквата в Рим, с божествен авторитет, промени светостта на деня. Протестантът не може да възприеме това становище, защото Библията и само Библията е неговото ръководство за вяра. В края този въпрос ще предизвика криза, когато великият Вавилон вземе надмощие над държавата и направи съблюдаването на неделята задължително чрез издаването на граждански закон, като търси да наказва всички, които не се подчинят на това. Това е въпросът, описан в Откровение 13:12-17 (виж коментара там, особено в стихове 12 и 16). В този мрачен час Божиите чада ще се придържат към Библията и ще откажат да отдадат почит на която и да било сила, освен на Христос. Сред многото други отличителни белези, които биха могли да бъдат споменати, на пророка е наредено да посочи два доминиращи белега: пазенето на Божиите заповеди и вярата Исусова. Вярата на Исуса. Или “вярата в Исуса”. Гръцкият оригинал може да бъде разбиран и по двата начина, въпреки че обикновено се предпочита второто значение. За разликата в значението на двата израза и за значението на вярата в християнската опитност виж в Римляните 3:22, където се казва следното: “Чрез вяра в Исуса”. Гръцкият оригинал може да бъде разбиран и “чрез вярата на Исуса”. В Марко 11:22, където гръцкият оригинал гласи буквално: “Имайте вяра на Бога”, в превода на крал Джеймс е преведен: “Имайте вяра в Бога”. По същия начин “вярата на неговото име” е преведено “вяра в неговото име” (Деяния 3:16). Буквалното “този, който е с вярата на Исуса” е преведено с “този, който вярва в Исуса” (Римл. 3:26). Светиите са тези, които “пазят Божиите заповеди и имат вярата в Исуса” (виж в Откр. 14:12; Свид., том 8). Някои коментатори разбират, че “вярата на Исуса” тук означава вярата, която самият Исус упражняваше, Неговата вярност, светия живот, който Той живееше и съвършения характер, който Той разви, които се дават като безвъзмезден дар на всички, които Го приемат (виж ЖИ, с.762). Освен това Неговата “вяра” включва верността Му в доброволната Му заместническа смърт (Римл. 3:25; Фил. 2:8). Във всички преговори и договори за оправдание са в действие и двата аспекта - “вярата на Исуса” е тази, която прави възможно Бог да бъде “праведен и (да) оправдава тогова, който вярва в Исуса” (Римл. 3:26). “Вярата в Исуса” е каналът, чрез който личността става притежател на благословенията на оправданието (виж “Допълнителни материали на ЕГВ” към глава 4:3-5 от Римляните). Правдата обаче не се получава като награда за нашата вяра в Исус, но по-скоро вярата е средството, с което си присвояваме правдата. Когато с любов и благодарност вярващият в Исус с посвещава безрезервно на милостта и волята на Бога, правдата на оправданието му се вменява. И когато той продължава всеки ден тази опитност на доверие, предаване и приятелство, вярата му се увеличава, като го прави годен да получава все повече и повече от вменената правда на освещението. Вярата е, така да се каже, ръката, която грешникът протяга, за да получи “дарбата” (буквално “безвъзмездния дар”) на Божията милост (Римл. 5:15). Бог постоянно чака и желае да ни подари този дар не като награда за нещо, което ние можем да направим, но просто поради Неговата безгранична любов. Този дар е за нас и той се получава “чрез вяра”. Вярата на Исус и пазенето на Божиите заповеди представляват два важни аспекта в християнския живот. Божиите заповеди са копие на Божия характер. Те представят божествения критерий за праведност, който Бог би желал да бъде постигнат от човека, но който критерий човекът в своето необновено състояние не може да постигне. “Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може” (Римл. 8:7). Въпреки своите най-добри опити, човек не заслужава да се прославя от Бога (виж в Римл. 3:23). Но Исус дойде, за да даде възможност на човеците да бъде възстановен в тях Божият образ. Той дойде, за да покаже на човеците какво е Отец и в този смисъл разшири моралния закон. Чрез Неговата сила на човеците се дава възможност да пазят божествените изисквания (виж в Римл. 8:3,4) и така да отразяват божествения образ. Следователно останалата църква почита Божиите заповеди и ги съблюдава не по легалистичен, законнически начин, но като откровение на характера на Бога и на Христос, който живее в сърцето на всеки истински вярващ (Гал. 2:20).
1. На основание, че гръцкият оригинал буквално гласи: “ги следват”, т.е. делата им ги придружават, някои коментатори приемат, че Йоан тук има предвид изоставянето на товарите и трудностите на този живот и продължаването на дейностите в бъдещия свят. Дейността, разбира се, ще спре в периода между смъртта и възкресението, тъй като това е време, в което човек е в безсъзнание и неактивност (виж в Пс. 146:4; 2 Кор. 5:1-3). Но небето ще бъде място за приятна, доставяща удоволствие дейност. Виж “Възпитание”, с.301-309. 2. Други коментатори интерпретират, че изразът “делата им следват подир тях” се отнася за влиянието, което добрият човек оставя след себе си, когато умре. 14. Бял облак. Стихове от 14 до 20 представляват символично видение за идването на Христос. Правилата за интерпретирането на символичните видения (виж в Езек. 1:10) трябва да се приложат при тълкуванието на пасажа. За значението на облаците във връзка с идването на Христос виж в Деяния 1:9-11; Матей 24:30; Лука 21:27; Откр. 1:7. Естеството на трите ангелски вести и фактът, че непосредствено след тях се дискутира идването на Христос, показват, че трите вести са Божията последна вест на предупреждение към света (виж в гл. 18:1-4). Човешкия Син. Виж в гл. 1:13. Корона. Гр. “стефанос” - “венец”, “корона”, тук в смисъл на победа (виж в гл. 12:3). Златната корона стои в контраст с “короната (“стефанос”) от тръни” (Матей 27:29). Остър сърп. Исус е представен като жетвар, който идва да събере жетвата (ст. 15,16). 15. Друг ангел. Т.е. като допълнение към трите, които представиха вестите на предупреждение преди второто идване на Христос (ст. 6,8,9). Храма. Гр. “наос” (виж в гл. 3:12). Храмът беше представен преди това в пророческата картина (виж в гл. 11:1,2,19). Би трябвало да отбележим, че Йоан често споменава теми и пунктове, които е видял в предишни видения. Обстановката остава в общи линии същата. Например четирите живи същества, представени в глава 4:6, се появяват повторно в следващите видения (виж в гл. 7:11; 14:3; 15:7; 19:4). Жетва. Стихове от 15 до 20 описват голямата жетва в края на всички неща. Жетвата обхваща две различни събития. Едното е описано в стихове 16 и 17, а другото - в стихове от 18 до 20. Първото се отнася за събирането на праведните, представени тук чрез узрялото жито, както ни показва гръцкият оригинал чрез думата, преведена “презряла”. Второто се отнася за грешните, представени чрез гроздовете “узряло” грозде. Презряла. Гр. “ксерайно” - “изсъхвам”, “изсушавам” и се използува, за да обозначи узряването на житните култури. 16. Биде пожъната. Това представлява събирането на праведните (виж в Матей 13:30; Лука 3:17). 17. Друг ангел. Сравни със стих 15. Храма. Виж в ст. 15. Сърп. Сравни със ст. 15. 18. Олтара. Вероятно олтарът, споменат в глави 8:3,5 и 9:13. Власт над огъня. Причината, поради която се споменава, че този ангел има власт над огъня, не е ясна. Вероятно огънят е символ на отмъщение. Сравни с израза “ангела на водите” (гл. 16:5). Извика. Сравни със ст. 15. Гроздовете на земното лозе. Символът на двете жетви е заимствуван от древната палестинска земеделска година, в която имаше две главни жетви: жетва на житото и гроздобер (виж том II, стр. 109,110). Тук гроздоберът представлява събирането на грешните, за да бъдат унищожени. 19. Лин. Символът е подходящ, като се има предвид цветът на виното, което наподобява кръв. Символът вероятно е извлечен от Исая 63:1-6 (виж коментара там). Божия гняв. Тук се имат предвид вероятно специално седемте последни язви (виж гл. 15:1). 20. Изтъпкан. Линът в старо време беше тъпкан с крака (виж в Исая 63:2,3). Вън от града. Картината вероятно е извлечена от старозаветните пророчества, които описват, че унищожаването на Божиите врагове става извън Ерусалим (виж в Йоил 3:12,13). До юздите на конете. Говорна фигура, която показва голямото и пълно унищожение на грешните войнства. Подобна фигура се намира и в апокрифната книга на Енох: “И в тези дни на едно място бащите заедно със синовете си ще бъдат поразени и братя един след друг ще паднат заедно убити, докато потоците потекат с тяхната кръв... И конете ще ходят до гърдите си в кръвта на грешните, и колесниците ще бъдат изцяло потопени в нея” (гл. 100:1-3; Р.Х.Чарлз, “Апокрифи и псевдоепиграфи на Стария завет”, том II, стр. 271). Стадии. Хиляда и шестстотин стадии са равни на около 184 мили. Не може да се намери някакво задоволително обяснение на това особено число (1600). Джером мисли, че това е намек за дължината на Палестина. Това обаче е само спекулативно и прибавя малко към разбирането на този пасаж. Главната мисъл е, че враговете на Божията църква ще бъдат съвършено и окончателно отхвърлени и победени. Следователно църквата може да очаква пълното и съвършено избавление от всички свои врагове, както и радостния триумф в Божието царство.
|