Отношения

Превъзходен аналитик, професор Бжежински е прав за много неша. но погрешна е основната му теза. Историческият опит показа, че борба­та за хегемония не е донесла добро нито за претендентите, нито за света, а е рушила демократичността в международната система. Хегемонията радикално противоречи на нейната същност и устройстве-нитс й начала. Тя е несъвместима с корелационната същност на система­та, защото въвежда център на власт в нея. Така тя руши фундаментално различие между вътрешните и международните отношения, пре­връща правителството и парламента на една страна в център па управление в системата, премахва свободното взаимодействие на различните интереси в нея. Доведена до най-крайната си форма хеге­монията превръща международната система във външно продълже­ние на управленските механизми на една единствена държава.

Лидерството в международните отношения с коренно различно от хегемонията. То е съвместимо не само с устройственитс начала на систе­мата, с нейните характеристики, но е напълно съвместимо и с утвържда­ването на демократичните начала в нея. Различията не само са големи, но са и диаметрално противоположни:

Лидерът води Хегемонът ръководи

Лидерът прави това с авторите- Хегемонът го прави като се осно-

та на постигнатото от него. По- вава на силовото си превъзход-

ложението му се гради върху до- ство верието към неговия разум и опит

Присъединявайки се към.-шдера и Хсгемонизмът се гради на вла-следвайки го, страните се водят от стното въздействие собствения разум и свободна воля

Лидерството се изразява в Хегемонът насочва поведението поведението, а не в неравенството на другите, опирайки се на нера­венството смазва непокорните

224 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

Лидерството се утвърждава с Страните се подчиняват на хе-

доброволно увеличаване броя на гемона, защото нямат избор последователите

Лидерът поддържа баланса на Хегемонът изхожда от своя ин-

интересите, като се съобразява терес, тъй като в противен слу-

със справедливите интереси на чай положението му не го ползва последователите си

Лидерството не въвежда Хегемонията ги създава

субординационни отношения в

системата

I

Лидерството генерира сигурност Хегемонията поражда несигур-

ра и последователите му дение на хегемона, върху което

страните не могат да въздействат

Лидерството увеличава ролята Хегемонията ги обезсмисля на преговорите, компромисите и гъвкавата дипломация

Лидерството е съвместимо с Хегемонията разрушава

характеристиките и устройствени- самоуправленските механизми в

те начала на системата на между- системата и предава управлени-

народните отношения като систе- ето на една единствена страна.

ма, в която самоуправлението й Така системата на междуна-

играе много активна роля, а уп- родните отношения става функ-

равлението й се осъществява чрез ция на капризите и перипетиите

взаимодействие на участващите в на вътрешния политически жи-

системата страни вот в страната хегемон

Лидерството е в хармония с цен- Хегемонията е тоталитаризмът,

ностите и началата на демократизма изведен в международната сис-

в международните отношения тема

.

9. Взаимозависимост, глобализиция и интеграция «... 225

9. ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ,

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ

В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

През различни исторически периоди на преден план излизат идеи, доктрини и концепции, които оказват силно въздействие върху развити­ето на международните отношения. Изказвали са ги учени и мислители като Боден, Русо или Монтескьо. Изказвали са ги политици и държавни­ци като Уилсън или Клинтън. Учението на Жан Боден за суверенитета е изиграло голяма роля за развитието на юридическите възгледи и за прак­тиката на междудържавните отношения през новата епоха. Идеите на Жан Жак Русо са оставили трайни следи с идеите за обществения дого­вор или за суверенността на нацията. Родени от изискванията на своето време и подхранвани от реалностите, мащабните идеи дават нови насо­ки на политическото мислене, а с това и на цялата политическа практи­ка. Споделени от обществото и подхванати от държавните дейни, те при­добиват способността да оказват обратно въздействие върху обществе­ните отношения. Въплътени в практиката, те стават материална сила.

226 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

През най-ново време такива идеи са идвали в Европа и от отвъд океана. Причина може би е склонността на някои американски полити­чески дейци, като изхождат от схващания за мисионерска роля на Новия свят, да придават силно идеологизирани форми на изразяваните от тях възгледи и да се стремят да ги разпространят далече от границите на американската държава. Активната роля на тази голяма и енергично раз­виваща се страна, нейната растяща сила и влияние са изиграли значи­телна роля за това. А и общественото развитие в Стария свят е правило политиците и държавниците в него особено възприемчиви. В началото на XX век посланието на президента на Съединените американски щати У. Уилсън от 8 януари 1918 г. (съдържащо т. нар. „14 точки на Уилсън") е имало решаващо значение за световното устройство след първата световна война. В края на века, през 80-те години на столетието и при променени условия друг американски президент, Р. Рей[-ън, успешно про­тивопостави на политическата практика на тоталитарните общества иде­ите за свободното демократично общество, за защитата на достойнството на човека и на основните му права. Идеята, както е известно, допринесе за разрушителните процеси в тях.

С името на неговия приемник, президента Клинтън, се свърза дру) а американска идея, която продължена до наши дни от президента Буш продължава да оказва силно въздействие върху световната политика. Нейни ключови думи са „глобализация" и „пюбализъм". Идеята за глобали-зирането на съвременния свят. за преустроявансто на цялата система на международните отношения в тази насока днес заема централно място в обсъждания на държавните ръководители на много страни. На централно място е във вниманието на масмедиите и в научните издания. Свърза се с представи за „нов ред в света", макар този термин да събужда много не­благоприятни спомени за едно отхвърлено, но още не толкова далечно минало. Идеите за „нов ред в Европа и света", налагани със силата на която и да е страна, през XX век донесоха само катастрофи и нещастия.

Между термините „глобализация" и „глобализъм"има връзка, но те не са синоними. Отнасят се за различни неща, тъй като в единия случай се касае за название на процес, а в другия се касае за название на политика.

• „Глобализацията " е обективен и съществуващ не от вчера про­цес в международните отношения. Неговите мащаби и обхват не се ограничават само в политическите отношения върху световна­та сцена. Както вече стана дума. пространствената глобализация

9. Взаимозависимост, глобализация и интеграция в... 227

на международните отношения се разви с възникването още в края на ХТХ и началото на XX век на световно стопанство, с обхваща­ща цялата планета система и преодоляването на парциалността на света във всички сфери на международните отношения. Сега процесът започва да навлиза във втория си етап - функционалната глобализация на системата. Касае се за внасяне в нея на единни форми, условия и критерии на общуване между всички страни в света на основата на свободно пазарно стопанство, на либерално гражданско общество, на космополитни държави и на всестранно сътрудничество без граници.

• „Глобалтмът" е активна политика на правителствата в сферата на международните отношения, съдействаща за утвърждаване на глобализацията.

Обективните корени на глобализацията са заложени в развитието на мащабното индустриално производство в развитите държави. Въвежда­нето на технологичните линии, на конвейрното производство, на авто­матиката при големи серии и на съвършена организация в рамките на големи индустриални комплекси снижава производствените разходи и себестойността на производството. Но този тип производство се нуж­дае от големи пазарни пространства. Още в края на XIX век и още пове­че през XX век рамките на националните пазари, дори и на най-големи­те и развити страни, станаха като дреха не по мярка за тяхната промишле­ност. За тези страни пазарната експанзия стана жизнена необходимост. От друга страна, едромащабното им производство почувства още по-силно нуждата от големи количества суровини и енергия, а суровините и енергията в света са твърде неравномерно разпределени. У едни стра­ни са капиталите, голямата индустрия, владеенето на технологиите и наличието на висококвалифицирани научни и инженерни кадри, а у съвсем други страни се намират голямата част от основните суровини и източници на енергия. Гонен навсякъде по света от стремежа към макси­мална икономическа изгода, капиталът все повече губи националната си принадлежност, а границите на държавите все повече стават пречка за неговата активност. Големите капиталови конгломерати и транснацио-нални компании (ТНК) нямат националност, интересите им се вплитат едни с други и те си съперничат и сътрудничат в мащабите на цялата планета, създавайки широко и единно глобално пространство. Един

228 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

напълно пространствено и функционално глобализиран свят им открива възможния най-голям простор.

Повечето проблеми, които сега определяме като глобални пробле­ми са съществували и през първата половина на XX век, но по онова време са възприемани и определяни само като национални проблеми - и за чистотата на природата, и за здравеопазването, и за съотношението между богатството и бедността, и за населеността, пренаселеността и изхранването в отделни райони и т.н. Правителствата на всички страни, по-активно или по-малко активно, по-успешно или по-малко успешно са се опитвали да ги решават. През втората половина на столетието разви­тието ги превърна не само във всеобщи, но ги направи и неотложни про­блеми, които не могат да се решат от никоя страна, взета отделно. Про­блемите се гл о бал изпраха, станаха проблеми на глобални отношения. Взаимозависимостта обвърза страни и народи в машаба на цялата уни­версална система, при което нито големите, богатите и силните могат да запазят своето благополучие и охолство, нито малките, зависимите и бедните могат да продължават да съществуват по предишния начин, без вземането на съвместни решения в глобален мащаб.

Почти до средата на XX век все още имаше икономисти и поли­тици, които виждаха в политическата и икономическата автархия един от надеждните начини да се намери защита от нежелани външни вли­яния и зависимости, сега от този начин на мислене е останал само терминът. Никоя страна, никое национално стопанство и никое пра­вителство вече не могат да се изолират по този начин. Скъсването на външните връзки обрича на изоставане и бедност. Ускоряващото се развитие на страните, определяни като развити страни и все по-несъизмеримият с него напредък в страните отнасяни към „развива­щите се страни" правят безплодна надеждата за онези развиващи се държави, които не се включат навреме в новите глобални процеси. Само така те имат шанса да успеят дори донякъде само да намалят увеличаващата се дистанция от богатия и по-бързо развиващ се свят. Поради това процесът на глобализирането на съвременния свят не­умолимо започна да навлиза във втория си етап -функционалната глобализация. Вероятно е през XXI век това да бъде едно от основ­ните направления в световното развитие.

Обективната необходимост от по-нататъшното развитие на глобали-зацията обаче не прави по-лесни въпросите пред политиката. Пред пра-

9. Взаимозависимост, ?.юба.пааии.ч и интеграция в... 229

вителствата, а и пред цялата световна общност глобализацията поставя различни проблеми, които са специфични за много от страните, поради различните условия, в които те се намират. Пред богатите и развитите проблемите не са същите, както при бедните и изостаналите. Обективни­те процеси поставят изисквания и много от тзх могат да се развиват сти­хийно, тласкани само от необходимостите. Но това невинаги става по най-добрия начин и в най-подходящата форма. Задачата на политиката е да ги насочва, да ги управлява, за да им придава оптимални начини и форми. Затова тя трябва да изпреварва събитията. В този смисъл процесът поста­вя нелеки въпроси пред политиката, или казано по друг начин - глобали­зацията поставя трудни въпроси пред глобализма. Може да се каже, че светът навлезе в XXI век в условия, при които направлението е в голяма степен очертано, но за неговите конкретни начини и форми още няма ясен и общоприемлив отговор. Засега въпросите, които възникват са повече от отговорите, които политиците могат да им дадат.

Наивно би било убеждението, че като процеси естествени и налага­ни от реалностите, глобалните процеси ще протичат гладко, безпроб­лемно, без родилни мъки. Те срещат и вероятно ще продължат да сре­щат много препятствия в международната среда. Не е ясно как светов­ната система, в която държавите са най-важните и универсални субекти, ще се преобразява в световна общност, за която частните различия и интереси няма да имат сегашното им значение. Как тази общност ще се съчетае с толкова различните ценностни системи, религиозни възгледи, начини на живот и вековни традиции. И което може би е най-трудно за отговор - как политиката на глобализъм ще се реализира, когато пропа­стта между богатите и бедните нации продължава да расте. Как богати­ят и благоустроен център ще се съедини с периферията и с мизерията на бидонвилите в единен и процъфтяващ световен град.

Даже повърхностният поглед върху изказваните мнения за същност­та на процеса показва различия относно самата му същност. Мнозина справедливо отбелязват, че е трудно да се очертае и предвиди развити­ето на процес за който още не е известно реалното му съдържание. За едни той означава процес на възприемане в мисленето и оттук в поведе­нието на политиците и гражданите на всички страни на общочовешките критерии и преценки. За други е развитие към изграждане на „постмеж-Дународно общество" в една световна държава. Според трети се касае само за материални промени, които имат потенциал за неограничено

230 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

разпространение на ценности и активности, независимо от държавните граници и държавните юрисдикции.

В повечето случаи глобализмът се свързва с развитието на няколко процеса:

• утвърждаване на икономически системи, функциониращи в све­товен мащаб по единни правила

• свободно движение на финансовите и информационните пото­ци през границите на държавите, без правителствен или друг кон­трол

• ерозия на националния и държавния суверенитет, поради все по-голямата проходимост на държавните граници

• нарастващо изтриване на различията между вътрешната държавна среда и световното политическо, икономическо и културно пространство.

Привържениците на глобализма са убедени, че напредъкът в тези посоки все повече трябва да превръща света в единен световен град. Но дори и това да стане, остава открит въпросът, какво ще представлява този град: дали ще бъде богат, благоустроен и процъфтяващ или ще пред­ставлява само един неголям благоустроен и богат център, който ще е заобиколен от тънещи в мизерия и нечистотия крайни квартали.

Че в света протича процес на глобализация, не се спори. Обаче от­носно последиците на промените от глобализацията мненията често диаметрално се различават. И политиците, и изследователите съобраз­но с отношението към процеса и предвижданията за онова, към което той ще доведе могат да се разделят на три големи групи. Първата от тях обединява онези, които имат положително отношение към upoiieca, тъй като считат, че въпреки някои негативни последици на глобализацията. ползата от нея е несравнимо по-голяма. Поради това те решително я подкрепят. Най-често изтъкваните съображения са следните:

• Процесът на глобализацията постепенно ще наложи глобални по своя смисъл и съдържание правила и поведение в международни­те отношения. А това означава порастване на ролята па меж­дународното право и на международния морал. Последицата ще е стабилен международен ред и утвърждаване на начини и про-

9. Взаимозависимост, ?лобализация м интеграция е... 231

цедури, които няма да позволяват на международните спорове да прерастват в кризи и конфликти. Глобалният град ще има стаби­лен вътрешен ред. Това означава по-голяма възможност на малки­те и на слабите да защитават справедливите си интереси и ще ограничи всесилието на големите и силните. Глобализацията е път към демократично равенство в международните отношения.

• Процесът ше открие простор ъаразвшгше на либералната ико­номика и на пазарните отношения навсякъде по света. Това ще даде възможности за по-голяма свобода и бърз напредък. Свобод­ното движение на знанията, капиталите и човешките кадри ще допринесе за постепенно свиване, а в перспектива и зазатваряне на пропастта между богатите и бедните части на планетата, между богатите и бедните нации и държави. Така не само ще се премахне едно от най-големите и зловредни противоречия в меж­дународната система, но и ще се допринесе за решаване и на мно­го други глобални противоречия, върху основата на общите инте­реси и на равните възможности те да бъдат задоволени.

• Снижаването на прерогативите на държавите ще ограничи възможно­стта им да се противопоставят една на друга и така ще премахне възмож­ността зад броняч а на своя суверенитет да потъпкват основни човеш­ки права и свободи. Глобализацията ще отвори широко вратите за по-все.местноутвърждаване на либералната демокрация. Ще се раз­руши основата за съществуване на тоталитарно съзнание у новите граж­дани на света и ще стане невъзможно съществуването на недемокра­тични и тоталитарни режими. Тяхното изчезване ще стане без насилие и войни и то ще укрепи световния мир и международната сигурност.

• Глобализацията шс отвори простор и за извеждане на преден план активността на не правителствените субекти на меж­дународни отношения и ще разкрепости огромния им съзи­дателен потенциал. Общото благосъстояние ще тръгне нагоре, а стабилността на международната система ще стане по-голяма.

• Държавите разполагат с въоръжени сили и имат склонност да ги използват, за да защитават или да налагат противоречивите си интереси, докато неправителствените субекти нямат друга възмож­ност, освен да решават споровете си и противоречията между

232 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

интересите си с мирни средства, съобразно изискванията за ико­номическата целесъобразност. Субектите на световните не-правителствени международни отношения не разполагат с армии и лишени от възможността да използват държавното насилие, ще бъдат принудени да решават проблемите си само с мирни средства. Това ще внесе нов дух и ново съдържание в международното общуване и ще укрепи мира и сигурността.

• Политическият провинциализъм и ограничеността на изпълнено­то с конфликтност национално съзнание ще бъде изместено от единно световно съзнание на гражданите на постигналия най-пос-ле своята цялост единен свят. Товаще премахне неблагоприят­ното влияние на етническите, расовите, религиозните, цши-лизаиионните и другите различия, които сега създават пречки за общото развитие и са чести източници за кръвопролитни конф­ликти. Глобализацията е път към свободен, равноправен, мирен и демократичен свят.

• Създавайки единни правила и равни възможности, глобализация-та ще предостави равни възможности па всички и така ще изве­де начело онези обществени кръгове и сили, които имат най-сил­но изразен градивен потенциал.

Обаче наред с това много учени и политици, без да отричат едни или други положителни ефекти на глобализацията имат отрица­телно отношение към нея. понеже считат, че тя не означава все­общ благодат. Посочват, че тя несъмнено ще донесе определени изгоди, но съвсем друг е въпросът, за кого ще бъдат тези изгоди. Предвиждат, че глобализацията не само ще има твърде много не­благоприятни последици, но и че най-вероятно е те да вземат връх над положителните последици.

• Отварянето на неограничен простор за развитие на глобализаци-онния процес, изтъкват песимистите, не само че няма да реши големите въпроси на съвремието, но ще затрудни решаването им и ще предизвика появата на нови проблеми. Няма основание да се очаква, че глобализацията ще допринесе за затваряне на пропаст­та между „Световния север" и „Световния Юг", между бедните и богатите страни. Ефектът от нея ще бъде противоположен, тъй

9. Взаимозависимост, глпбализация и интеграция в... 233

като ще облагоприятства богатите за сметка на бедните. „Равни възможности за богати и бедни нации" открива простор само за богатите. Така ще се отвори възможността за безпрепятствено развитие към още no-голяма концентрация на капиталите и 'знанието у богатите и развити западни държави . Ще се до­веде до обхващане на всички сфери на човешката дейност от 200-та световни мсга-компании. Ще стане така, че капиталите, средствата за производството и знанието, а с това и източниците за изграждане на благоденствието, ще са изцяло тяхна собстве­ност, грижливо пазена и защитавана от въоръжената сила на НАТО или на друга някоя световна организация. Така бедните няма да станат по-богати, а напротив, ще загубят и малкото, което все още притежават. Вместо да се глобализира благоденствието, ще се гло-бализира експлоатацията на едни наиии от други нации.

• Снижаването ролята на държавата, ограничаването на нейната юрисдикция и на нейните функции, ерозията на националната не­зависимост и суверенитета ще направят още no-малки възмож­ностите, па националните държави да защитават гражда­ните си от външната икономическа и политическа експанзия. Това също ще означава, че бедните не само ще обеднеят още повече, но и че ще бъдат лишени и от последна възможност за защита.

• Свободното движение на информацията и движението на хората през границите изглежда привлекателно и безобидно, но истината е друга, изтъкват критиците на глобализма. Много от тях поста­вят особено ударение на този аспект ла проблема. Светът, в това число и светът на производството на материалните и нематериал­ните ценности, става все по-сложен и динамичен. Тази сложност на света повишава значението на информацията за него и за на­сочване на процесите в него. Още на прага на XXI век човече­ството започна да разбира, че богатството вече няма само мате­риални измерения. Започнал е революционен скок в областта на информацията. И ако XX век често е наричан атомният век, веро­ятно е сегашният да бъде информационният век. Информация са науката, уменията, опитът. Образованието и знанията на индиви­дите са натрупана от тях информация. Притежаването на информацията през новото столетие се превръща не само в най-

234 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

важният белег на прогреса, но и става най-важният негов инстру­мент. Но съшо като капитала, информацията се концентрира само в определена част от света. Както капитала, и тя като интелекту­ален капитал все повече става притежание на малък брой страни. При това в този революционен преход се оказва, че богатството и бедността на нациите получават нови изключително важни и ре­шаващи измерения. Наред с материалното обедняване се отваря още по-ужасяващата пропаст на интелектуалното обедняване на нациите, на информационната им нищета. Нямат основание опи­тите да се твърди, че нациите по природа са неравностойни интелектуално. Между индивидите такава неравностойност може да съществува, но тя не се основава на националната им принад­лежност. Всяка нация, богата и бедна, може да има своите творци и гении. Въпреки това, разполагането с интелектуален капитал, особено като научно познание и като национално достояние, за­почва да се разпределя и да се концентрира все по-неравномерно. Л този капитал е условие, без което напредъкът е невъзможен. Информацията в определено отношение е като парите. Притежа­ването на пари носи пари, материалното богатство се самовъзпро-извежда. Това напълно се отнася и за притежаването на информа­ционния капитал. Той също се самопроизвежда, но само у онези, които го притежават, знаещите могат да анализират, да разсъжда­ват и да създават нова и нова информация. Нация, която разпола­га с най-много информация (наука, технологии, ноу-хау ит.н.) ще има през XXI век несравнимо предимство пред другите нации, особено във водещите направления на науката. А съвременното материално производство е извънредно наукоемко. И тъкмо тук нещата се развиват все по-неблагоприятно за бедните страни. Съвременната наука изисква не само кадри, но и огромни капита­ловложения. По силите е на големи и скъпоструващи институти. Интелектът и талантът се носят от индивиди, а различията в мате­риалното благосъстояние на нациите и в условията на живот в различните страни привлича тези индивиди в центровете, където се концентрира информацията. При безконтролното движение на информацията в глобализирания свят „изтичането на мозъ­ци" ще обеднява преобладаващата част от нациите много по-неусетпо, но много ефективно и no-опасно от изтичането на