Отношения

9. Взаимозависимост, глобализация и интеграция в... 235

националните капитали. Интелектуалната бедност е много по-трайна и опасна от материалната нищета. При това едната по­ражда другата и двете взаимно се засилват. Вероятно е, в предви­димо бъдеще това да бъде един от фундаменталните проблеми, пред които ще се изправи световната политика на глобализма, полагаща усилие да преустройва в това направление системата на международните отношения.

• Критиците изтъкват, че твърденията за „свободата на информа­цията" са фалшиви, защото скриват, че всъщност се касае за сво­бода на нейните притежатели. Резултатът ще бъде глобалното ма­нипулиране на хората чрез нещо, което прилича на интелектуал­на закусвалня „Макдоналд". Зад глобализма, според тях, е скрит стремеж на Запада към безконтролна световна власт чрез разпространение а целия св.чт на западните стандарти на поведение, начин на живот и морални ценности. Аналитиците не пропускат да отбележат, че привържениците на глобализма пре­обладават в политическите среди на големите, развити и богати държави, докато съмненията и критичните тези се срещат по-често в останалата част на света и това обстоятелство само по себе си би трябвало да събужда тревога.

• Глобализацията не само не води към разцвет на световната култу­ра, а обратно - води към нейната гибел, защото богатството на културата е заложено в нейното разнообразие. То ще се обезличи и разруши от еднообразието и ниските критерии на попкул-турата па някои богати, но далече не блестящи с културни постижения нации. Да си богат означава да знаеш да правиш пари, но не значи, че си способен да твориш културни ценности. Богатата простотия не само е безполезна за културата, но и пред­ставлява обществена опасност.

• Най-крайните критици отиват още по-далече, насочвайки крити­ката не само по отношение на негативни последици от процеса, но и към самата политика на неговото бързо утвърждаване. Спо­ред тях започвала да се оформя особена „идеология на глобализ­ма", извънредно настъпателна и агресивна, която все повече за­почвала да напомня за предишните идеологии на хитлеризма и сталинизма. Хитлер претендираше да унифицира света под еги-

236 ОБЩА ЧАСТ; СИСТЕМАТА

дата на „хилядолетния германски Райх", сетахсгсмонилта на САЩ трябвало да доведе до изграждане на нов „хилядолетен Райх", само че не германски или руски, а под американска хегемония. Макар да се спори доколко имат основание подобни гледища, тъй като САЩ са страна с народ, ценящ своята демокрация и личната си свобода, все пак симптоматично и тревожно е изразяването на такива гледища.

Между тези противоположни преценки за същността и последиците от глобализацията са преценките на критическите реалисти, които се раз­граничават едновременно, както от възторженото одобрение, така и от категоричното неодобрение, като изразяват едно no-скоро скептично от­ношение. Може би те са най-близко до точния отговор. Според тях. глобализацията е естествен и неизбежен процес на прогресивно развитие на международната система. Той не е измислен от някого и затова на него не бива да се гледа като на заговор на богатите против бедните. Не е противоестествено богатите да се стремят да го използват също така, как­то е естествено бедните да се стараят да защитават своите интереси. Как­то всички процеси, той също има своите положителни и слаби страни. Световната глобализация е необходимост, тя открива възможности, но има и ще продължи да има своите негативи и своята цена. Противопоста­вянето на естествен и неизбежен процес е непродуктивно, но и да се нала­га глобализация със самолетоносачи и с политически и военен натиск не само е безсмислено, но е и извънредно опасно. Проблемът е, че този про­цес трябва да се контролира и да се направлява така, че да се максима-лизира общата полза и да се минимизират негативните последици. Затова е потребно да се запазят средствата за управление на процеса, а това пре­ди всичко друго е устойчивата и силна национална държава, която един­ствена е способна да защитава националните интереси на своята страна от икономическата, политическата и културната експанзия на богатите държави. Изграждайки глобалната общност като част от световния град, нациите трябва да могат свободно да разполагат с националните си бо­гатства и ресурси. Трябва категорично да се зачита основаният на право­то и справедливостта международен ред, равенството и интересите на всички страни и народи. Защото в края на краищата глобализмът е есте­ствен, развиващ се в определена посока процес, а политиката на глоба-лизма не трябва да става израз на стремежа на някои правителства да извличат от него едностранни ползи.

9. Взаимозависимост, глобализация и интеграция в... 237

Част от съображенията на изследователите и политиците „за" и „про­тив" глобализацията се основават на опит, натрупан от интензивно раз­виващите се през втората половина на XX век интеграционни процеси в много части на света. Мнозина считат, че се касае за различни форми на един и същи пропее, тъй като интеграцията е частично проявление на всеобхватната световна глобализация. Това ги подтиква да търсят ана­логии и да строят предположенията си, изхождайки от вече натрупания опит от интеграционните процеси в различните части на света.Това гле­дище е много разпространено, поддържат го много политици и изследо­ватели, предимно сред онези, които подкрепят идеите на глобализма.

Споделящите го се аргументират с това, че и двете явления - и глобализацията, и интеграцията - са плод на бързо развиваща се взаи­мозависимост, на необходимости да се разчупят рамките на държавните граници и на потребности да се създават широки политически, иконо­мически и правни пространства, които да осигуряват свободно движе­ние на хората, стоките и услугите. Очаква се процесите да отворят път към всестранно развитие на всички страни и да доведат до разцвет на благосъстоянието на техните жители. И интеграцията, и глобализацията, разсъждават те, снижават традиционната роля на държавите и влияят еднакво върху суверенното поведение в посока на неговото ограничава­не. С едната и с другата се свързват желания да се разпространяват и утвърждават ценностите на демокрацията и на пазарната икономика.

Разликата между глобализацията и интеграцията, според придър­жащите се към това разбиране, се изразявала само в различия относно пространствените мащаби, в които се осъществявал този единен по съще­ството си процес. Глобализацията е проява на явлението в мащаба на Цялата планета, докато интеграцията е същият процес, но развиващ се само в отделни райони. С една дума, интеграцията не е друго, освен регионален израз на общото глобално явление. Интеграционните про­цеси в различните части на света, правят извод те, са прелюдия, подго­товка, стъпки към утвърждаването на всемирния процес на глобализаци­ята. Затова появата върху икономическата и политическата карта на света на нови интеграционни общности следва да се разглежда като последо­вателни стъпки към изграждането на глобалната общност. Интеграция­та е форма на движение към компактен и интегриран глобален свят.

Гледището изглежда убедително с привидната си яснота и логич-ност. Наистина, между двете явления има сходства - общи причини и

2 3 8 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

близки по естеството си форми. Но то не е основателно, защото пренеб­регва много съществени различия между два международни процеса, които могат много да се различават по смисъла и по съдържанието си. Общата причинност и сходствата във формите на международните от­ношения невинаги означават, че се касае за еднакви по същността и пос­ледиците си явления.

• Глобализацията е повече или по-малко естествено и неотвратимо развиващ се процес, но интеграцията няма тези качества. Предпоставките за интеграция могат да възникват естествено, но самото интегриране не се утвърждава стихийно, то е резул­тат от целенасочени решения за създаване на интеграционна общност.

• Утвърждаването на глобализацията би следвало да се разпростра­нява като резултат от естествено поведение на ак горите върху све­товната сцена. В нейната основа е сходство на интереси, пораж­дащо съответното поведение на независими субекти. При нея су­бектите зависят едни от други, но остават самостоятелни. За раз­лика от нея, интеграцията създава едно повече или по-малко изразено ипституционно сливане на държави, изразено, офор­мено и утвърдено с юридически инструменти.. Тя не възниква стихийно и има ясно изразена политическа и правна форма, защо­то съединява в едно не само поведението и условията на съще­ствуването на субектите, но и самите субекти.

• Интегрирането създава общи над национал ни институционни органи и структури, процесът на глобализиране не е по необхо­димост свързано с такива явления.

• Още по-важно е. че глобализацията е явление в международната сре­да, което поради мащаба си е всеобхватно и затова не може да има външни граници. Последицата е, че то не може да дели и да противо­поставя. Обратно на това, поради регионалното си естество, интег­рацията създава общности с външни граници, които отделят образуваните общности от останалия международен свят.

• Различието в отношението към глобализацията може да предиз­виква противоречия и спорове между правителствата, но като явле­ние тя създава тенденция към уеднаквяване в единна по същност-

9. Взаимозависимост, мобалшаци.ч :/ интеграция в... 239

та си среда. Международната интеграция вътрешно, в рамките на създаваните от нея общности има подобен ефект, защото обеди­нява и органично съединява участващите в нея страни, но заедно с това външно ги отделя от онези, които остават отвън. По този начин в една или друга степен тя изтрива вътрешни граници, като едновременно издига ясно очертани външни граници. През 90-те години Шенгенските споразумения на държавите, участва­щи в Европейския съюз много убедително показаха това на стра­ните, които не участваха в съюза.

• Определяйки сама отношението си към процесите на глобализа­цията, всяка страна го изразява към другите повече или по-малко индивидуално, без непосредствено да засяга интересите им. Об­ратно на това, изграждането на интеграционните общности е много удобно средство да се защитят интереси на интегрира­лите се в единна общност страни по отношение на трети страни или на други интеграционни общности.

• Интеграцията може успешно да се използва като инструмент за утвърждаване и защита на либералната демокрация и на свобод­ната пазарна икономика, но само в нейните собствени рамки. Гло­бализацията почива на всеобща свобода на конкуренцията, дока­то интеграцията защитава конкуренцията само в своите гра­ници и затова е превъзходно средство против всяка външна конкуренция - икономическа или политическа. Глобализацията само освобождава конкуренцията в международната система, до­като интеграцията е резултат от конкуренцията в системата и за­едно с това е и ефективно нейно оръжие.

• Глобализацията не създава нови субекти на международни отно­шения и на международно право. Обратно на тот, непосредствен резултат от интеграцията е появата на нов правоспособен съставен субект на международни отношения, при това с влия­ние и възможности много по-големи от влиянието и възможнос­тите на която и да е от участващите страни.

• Глобализацията може да бъде упреквана или най-малкото да буди съмнение, че е начин големите и развити нейни участници по-без­препятствено да използват силовото неравенство във всички сфе-

240 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

ри на международните отношения, но без да създават нови сило­ви центрове. Обратно на това, непосредствен резултат от ин­теграцията винаги е възникването на нов силов център, а това я прави един от начините да се влияе върху равновесието на сили­те в международната система.

• Глобализацията би трябвало да открива универсален простор за свободната конкуренция във всички сфери на международни от­ношения, докато интеграцията прави това само в своята вътрешна среда, навън тя има противоположен ефект. Този ефект още по-убедително опровергава твърденията, че появата на интеграционни общности в различни части на света било локално проявление на общото развитие към глобално единство и интегриране. Точно обратното, по-вероятното е интеграционните процеси в различ­ните части на света да създават нелесни за преодоляване пречки за световната глобализаиия. Глобализацията с движение към разрушавана на интеграционното обособяване, също както ин­теграционното оСюсоо.чванс люлее да издига препятствия за изграждането на глобалното единство. Би следвало да се очак­ва, че разгръщането и задълбочаването на глобализационните процеси ще подтиска и разрушава интеграционните структури и техните резултати.

Както се вижда, различията са съществени. Касае се за два паралелно развиващи се, но съществено различаващи се процеса в международните отношения. А и ролята и влиянието на всеки от тях върху международната система невинаги са сходни. В зависи­мост от обстоятелствата, те могат да се развиват повече или по-малко независимо и успоредно, но могат и активно да си противо­действат. Развитието и нееднозначното им въздействие върху между­народната система ще поставят пред науката и политиката въпроси, на които все още те не могат да дадат категоричен и безспорен отговор. Какъв ще бъде той ще покаже бъдещето.

10. Подсистсмни равнища; двустранно, регионално и глобално 241

10. ПОДСИСТЕМНИ РАВНИЩА: ДВУСТРАННО, РЕГИОНАЛНО И ГЛОБАЛНО

Големите и сложни системи могат да имат различни структурни рав­нища. Системата на международните отношения не прави изключение. Различието в равнищата е един от изразите на нейното структурно раз­нообразие. Равнищата представляват комплекси на отношения в об­щата система, чиято относителна самостоятелност дава основа­ние да бъдат разглеждани, анализирани и преценявани като нейни подсистеми.

В рамките на системата на международните отношения освен рав­нището на двустранните отношения, които вече разгледахме, съществу­ват още две равнища:

• равнище на.глобални отношения:

• равнище на регионални отношения.

И на едното, и на другото равнище често възникват нееднакви про­блеми, взаимодействат различни интереси, ангажираността на субекти­те е несходна, а отношенията между тях се развиват във форми и на­правления, които невинаги съвпадат. Не са редки ситуациите, при които регионални външнополитически интереси на субектите не хармонират или дори противоречат на техни световни интереси. Структурните рав­нища на отношенията върху световната сцена имат особености, които ги правят относително самостоятелни не само по отношение на общата система, но и едни към други. За отношенията на всяко от тези равнища може да се чертаят различни модели и всеки модел да става обект на самостоятелен анализ.

Най-силно различията са изразени в сферата на междудържавните Отношения. Затова ще спрем вниманието си на тях. Обаче подсистемно-то многообразие не се ограничава само с тях. Отношенията между су­бекти, които не са държави, също имат глобални и регионални структур­ни характеристики. В икономическите международни отношения голе­ми фирми и финансови групи осъществяват паралелни, но различаващи се по активност, направление и форма дейности в различни части на света. Регионалното им поведение в някои случаи значително се разли­чава от общата им глобална политика.

242 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

Глобалните отношения имат фундаментално значение за функцио­нирането и развитието на цялата система на международни отношения. Те определят общото й състояние. Въпреки това. между изследователи­те и политиците няма категорично единомислие относно критериите, с помощта на които тези отношения могат да бъдат очертавани с дос­татъчна определеност. А яснотата на критериите за това разграничение е необходима, защото без точно под системно разграничение анализите на много международни проблеми стават твърде неточни.

• Един от често използваните критерии е правното положение на някои големи държави, закрепено в Устава на Организацията на обединените нации. Според него, велики държави са онези, които на основание на това качество са постоянни членки на Съвета за сигурност и притежавайки правото на вето в Съвета за сигурност, могат да спрат всяко решение за предприеманите от организаци­ята принудителни и други действия. На основание на този крите­рий следва да се приеме, че велики държави са само Съединените щати, Русия, Великобритания, Франция и Китай и че отношения­та между тях образуват глобалното равнище на международната система. Счита се, че преценявано по този начин, качеството на велики сили е намерило израз и е правно изразено в общоприети­те норми на международното публично право.

• В някои случаи на преден план се извеждат като критерии съобра­жения за пространствения обхват на глобалните отношения. Има се предвид, че те обхващат цялото пространство на отношенията върху планетата. Посочва се невъзможността тези отношения да се отнесат само към определена част от пространството, взема се предвид невъзможността обектът им да бъде локализиран само в отделен географски район.

• В други случаи като белег за глобалността на преден план се из­вежда всеобхватността на заангажираните интереси. Според този критерий, глобалното равнище се определя от това. че при него взаимодействията . сътрудничеството и борбата се водят, за да се определи общото състояние на световните отношения и разпре­делението на сферите за влияние в света като цяло.

• В четвърти случаи като критерий се изтъква влиянието и мощта на участващите в глобалните отношения субекти. Счита се, че в

Ю. Подсистемниравнища: двустранно, регионално и глобално 243

отношения на глобално равнище встъпват само държави и други субекти на международни отношения, които разполагат с мощни въоръжени сили, огромен икономически потенциал, в състояние са да водят световна политика и да определят общото състояние на световните отношения.

Всеки от тези критерии има своите основания, но заедно с това не е лишен и от недостатъци. Първият от тях има недостатъка, че е твърде формален. Ако една велика държава в резултат от промени в устава или посредством други комбинации бъде извадена от състава на Съвета за сигурност, едва ли може да се счита, че тя е загубила това си качество. Положението на велика сила е преди всичко фактическо положение. Правният израз може да бъде признание на качеството, но не е той, кой­то го създава. Не е трудно да се види, че освен споменатите пет велики държави има и други като Германия, Япония или Индия, чиято роля в глобалните отношения в много случаи е сравнима с ролята на Франция или на Русия. От друга страна, за разлика от миналото, сега интересите на малките и на средните държави не се ограничават само в тесните регионални рамки на тяхното непосредствено обкръжение.Тези страни не са в състояние да определят световния климат, но са заинтересовани от едно или друго развитие на световните отношения и активно се стре­мят да участват в тяхното управление. Когато съединят усилията си, тях­ното поведение става съществен фактор в глобалното развитие. А от друга страна, интересите и политиката на великите сили също могат да имат и регионални измерения. Наред с великите държави, малки и сред­ни държави участват в съюзи и коалиции, които се противопоставят едни на други в световно противоборство. Неопределеността на много от критериите се увеличава и от полиструктурността на международната система, поради която измеренията на ролята на отделни страни в гло­бални отношения може да не съвпада. Някои страни могат да са активни субекти на глобални отношения в една сфера, докато в друга сфера на световните отношения да нямат това качество. В икономическо отно­шение Япония има възможности и значение, които съперничат с възмож­ностите и значението на другите общопризнати глобални сили, но ма­щабите на нейните военностратегически възможности са no-скоро в ре­гионални мащаби. Като страна, разполагаща заедно със САЩ с колоса­лен военностратегически потенциал и като една от петте постоянни член­ки на Съвета за сигурност, Русия отговаря на преценката за велика воен-

244 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

на сила, но в световната икономика нейната роля и влиянието й не дават основание за такава преценка.

Затова е потребно преценките за ролята, силата и влиянието на гло­балните актори да се основават в съчетаването на споменатите крите­рии, а заедно с това и на някои други. Такъв критерий може да бъде това, че отношенията са глобални тогава, когато засягат общото състояние на световната система или са свързани с решаване на въпроси, представля­ващи всеобщ интерес. Много съществен критерий, който може би най-ясно отгра/шчава великите от всички други държави се състои в това, че всяка от тях може успешно да противостои на съюз или коалиция ( не само военна, но и политическа или икономическа ), образувани от държави, които нямат това качество, ако в съюза или в коалицията не е включена друга велика държава. В същото време обаче и този критерий, взет отделно от останалите е несъвършен, тъй като той е приложим в условия на съперничество и борба, а ролята на великите държави трябва да се определя и от приноса им в мирното сътрудничество и сигурността в света.

Процесите на регионално равнище и предизвикваните от тях про­мени се отличават с това. че не отговарят на посочените критерии и засягат пряко само интересите на страните от района, в който те са разположени. Затова те имат повече или по-малко изразено местно зна­чение. Но при съвременното развитие на международната система, под влияние на промените в глобалните отношения, нещата започват да изглеждат все по-различно. Регионалните процеси пораждат импулси, които не само могат да изведат цялата система на международни отношения в качествено нови състояния, но могат и дълбоко да я деба-лансират и да я разстроят, могат да смущават или обратно, да насоч­ват общото й функциониране. Могат да предизвикват кризи и конф­ликти, чиито последствия да са катастрофални за цялото човечество, да са съдбоносни за живота върху планетата. Регионални процеси мо­гат да имат глобални последици. От друга страна, само в техните рам­ки може да се постига цялостно и радикално решаване на проблемите на днешната цивилизация, проблеми, които най-често се определят като глобални. Международната система е ефективна тогава, когато уча­стващите в нея субекти в отношенията си изхождат от общи ценности и се съобразяват с установения в нея ред, изразен от международното право и международния морал. Това се отнася за всички участници в

Ю. Подсиспгсм/tи равнища: двустранно, регионално и глобално 245

системата, но в най-висока степен се отнася за онези от тях, които се определят като велики държави.

Острата военна, политическа, икономическа и идеологическа конф­ронтация в условията на студената война през цялата втора половина на XX век свърза отношенията на глобалното равнище предимно със съперничеството и враждебните акции на блоковете и на съюзите между държави с различен обществен и държавен строй, с борбата за опреде­ляне насоките на общия исторически процес, с желанията за крайната победа на капитализма или на социализма, със запазването или с ради­калната промяна на социалното, политическото и икономическото уст­ройство на света. Това не означаваше, че при друго развитие, тези отно­шения не са могли да станат сфера на разнообразно и полезно сътрудни­чество.

Дълго преди XX век, почти до началото на втората световна война глобалните отношения се ограничаваха почти само в кръга на великите държави. Глобалното равнище се свързваше почти изключително с тех­ните отношения, не с отношенията между тях и другите държави и още по-малко с отношения между държавите, които не бяха считани за вели­ки държави. Глобалните интереси, глобалната мощ и глобалната поли­тика и тогава бяха достояние само на няколко страни. Политиката на държавите, които нямаха качествата на големите и великите, се отнася­ше към регионалната политика. Така представите за „глобално равни­ще" и „регионално равнище" дълго време изразяваха неравенството в положението върху световната сцена на големите и малките, на богати­те и бедните, на силните и слабите. Онези, които не можеха да играят в голямата световна игра, трябваше да се примирят с принадлежността си към регионалното гето.

Днес в много отношения това разбиране се критикува и се отхвърля. Глобалните отношения не трябва да са изключителна прерогатива на големите и силни страни. Утвърждава се разбирането, че те засягат ин­тересите на всички останали страни и народи и че съобразно със своите средства и възможности тези страни и народи също следва да участват в решаването на общите проблеми. Разбира се. не по начина, по който правят това големите държави. Възможностите на по-малките страни да влияят за едно или друго развитие на отношенията върху глобалното равнище не могат да се сравняват с възможностите на големите и висо­коразвити страни. Но и най-големите сред тях сега не могат без участи-