Отвъд страха дон Мигел Анхел Руис

Запишете на касета описаното по-долу упражнение. След това прослушайте записа, закривайки очите си. Призовете на помощ въображението си и се постарай­те да видите тази история лично.

В това съновидение аз се оказвам след пладне сред приказно красива гора. В обкръжението на цялата тази красота се чувствам много уютно. Виждам дърветата, цветята и лъчите на слънчевата светлина. Виждам пе­перудите и слушам ромона на реката. Отивам към тази река, където в сянката на голямо дърво седи старец. Този белобрад човек с добри, внимателни очи, излъчва мощна разноцветна аура.

Сядам пред него в очакване, докато той забележи моето присъствие и ме погледне.

Питам: "Как излъчваш около себе си тези прекрас­ни цветове и можеш ли да научиш и мен?"

Той отговаря с усмивка:

"Твоята молба събуди в мен спомен, тъй като преди време точно така видях своя учител и му зададох съ­щия въпрос. В отговор той разтвори гърди и ми даде от сърцето си. Видях, че ярък пламък излиза от него. Тогава разтворих моята гръд и сложих този пламък в

сърцето си. От този момент всичко в мен се промени, защото този пламък беше беззаветната му любов. Усе­тих пламъка на тази любов и той се превърна във все-поглъщащ огън.

Разделих тази любов, дарявайки с нея всяка клетка от тялото си. От този ден станах едно с моето тяло.

Реших да обикна своя ум. И заобичах всяка емоция, всяка мисъл, всяко чувство и всяко съновидение. Този пламък напълно трансформира ума ми и в отговор ме дари с такава огромна любов, че пламъкът запламтя още по-ярко. И сега не мога да не поделя тази любов с другите.

Реших да споделя своята любов с всяко дърво, вся­ко цвете, всеки стрък трева и всички растения в гора­та. Те отговориха на моята любов със своята любов.

И ние станахме едно.

Но моята любов все растеше и растеше и с нея рас­теше непреодолимата потребност да я споделя.

Затова реших да вложа по малка частица от своята любов във всеки камък, в почвата, във всеки метал на земята и те в отговор ме обикнаха.

И ние станахме едно.

А моята любов продължаваше да расте. И аз реших да даря с късче от тази любов всяко съществуващо на земята животно - от птицата, до котката и кучето. В отговор те ме дариха със своята любов и защита. И станахме едно. А моята любов се разрастваше все по­вече. Затова реших да обгърна с нея цялата атмосфера с нейните ветрове, урагани и смерчове и получих от тях ответен дар на любов. И ние станахме едно.

С това моята любов не свърши. Тя така се разрасна, че аз обърнах лице към небесата, където видях слънцето, луната и звездите и реших да ги надаря с частица от моята любов, а те ме обикнаха в отговор и ние ста­нахме едно. А моята любов растеше и се разрастваше, затова реших да я споделя с всеки човек - със старци­те, мъжете, жените и децата. И ние станахме едно. Се­га съм навсякъде, накъде да отправя своите крачки".

След това старецът разтвори с ръка гръдта си и отк­ри пред моите очи сърцето си. И вземайки пламъка от сърцето си, той разтвори моята гръд и сърце и сложи в него този пламък.

Когато се пробудих и отворих очи, усетих, че този огън израства като огромен пламък.

Сега споделям своята любов с теб.

В този момент разтварям гръдта си и пред твоите очи се разкрива сърце. Вземайки от него дребно огьнче, аз разтварям твоята гръд и твоето сърце. Този огън от моето сърце е огън от самия Христос.

Всичко това е съновидение ".

Понятието ад съществува в много религиозни учения. Адът се описва като място на страдания, страх, насилия и несправедливости, където едни наказват други. Адът е ментално състояние, достъпно само за човека. Другите животни нямат ад, само човешката жестокост е способна да ги изпра­ти в истински ад

Адът не е нито в тялото, нито в душата, той живее из­ключително в човешкия ум. Нашият живот, какъвто го виж­дат хората в своите съновидения, е ада.

Затова е време да започнем да се учим да се измък­ваме от ада с молитви.

Съсредоточете цялото си внимание върху сърцето. Покрийте сърцето с двете си ръце и усетете неговото биене. Това е моторът на вашето тяло. Сърцето е забе­лежителен биологичен механизъм, който ни служи вярно. То ни е дарено от Ангела на Смъртта и от Ан­гела на Живота.

С помощта на тялото вие изразявате себе си. Усе­щате заобикалящия свят и цялата негова енергия се слива с вселената вътре във вас. Почувствувайте този живот.

Без вас тялото ви е куха обвивка. Без вас тялото ви в един миг ще рухне мъртво. Същото ще се случи и с

вашия ум. Без вас той не може да види сънищата, не може да мисли. Без вас умът няма памет. Вие носите силата, която дава на тялото възможност да живее.

Вашата душа, ум и тяло са ви дар. Без вас тялото ще умре. Умът ще загине. Душата ще изчезне без следа. Целият живот е ЕДИНЕН.

Ние те молим, Господи, яви ни своето проявле­ние, за да можем да разберем какви сме в действи­телност. Молим те, Господи, дари ни с възмож­ността да проявим кои сме в действителност. Дай на всички това, дай го и на мен. Аз знам кой съм в действителност. Всеки от нас е проявление на лю­бовта. Аз съм Ти, а Ти си аз. Благодаря ти, Госпо­ди. Амин.

Искам накратко да анализирам ключовите понятия, които ще ви помогнат да разберете по-добре какво значи да се измъкнеш от ада. Предпочитам да гледам на ада отвъд съновиденията.

Човешкият ум е живо същество, но от някакъв друг вид, различен от тялото. Тялото е сътворено от мате­риална енергия, то е биологична машина. Умът е био­логична машина, създадена от фина енергия. Фина се нарича енергията, която усещаме, но не можем да пот­върдим научно нейното съществуване, докато същест­вуването на тялото може да се потвърди. Ние знаем, че притежаваме ум, емоции, разум и интелект, само за­щото ги усещаме. Ние сме им дали тези названия.

Нашият ум е творение на емоциите ни. Всичко, кое-то усещаме с ума си, има емоционален компонент. Когато светлинните лъчи с различна честота падат върху материалните предмети, тяхното отражение

нашите очи. Мозъкът преобразува тези светлинни об­рази от материална енергия в материя, а това, което създава нашият ум, възприемаме като реалност. Фак­тически, тази реалност е само видение. Ние виждаме съновидения двадесет и четири часа в денонощие, не­зависимо дали нашият мозък спи или бодърства.

Мозъкът е способен да преобразува енергията в две направления. Може да трансформира материалната енергия в ефирна. Ние създаваме идеи - идеите са съ­щината на ефирната енергия. Когато мозъкът преобра­зува идеите в думи и писмени знаци, ние проявяваме в материалния свят това, което става в ума ни. Умът по­ражда въображение, а въображението - съновидения. А пътят на нашите съновидения води към страдания и емоционална болка.

Свещеникът казва на своите енориаши: "Ако не се подчините на повелите на църквата, ще се отправите към ада". Е, аз няма с какво да го зарадвам. Ние вече сме в ада. Ние страдаме, встъпвайки във взаимоотно­шения с другите хора. В тези взаимоотношения посто­янно осъждаме някого и се опитваме да го разберем. Поради недостатъчно общуване, пораждащо хаос сред хората, нашата интерпретация на човешките взаимо­отношения води до видения, напомнящи преизподня.

В голямата си част, човешките взаимоотношения са изкривени от стремежа на хората да се подчинят един на друг. Формирайки своите отношения със заобика­лящите ни, ние можем да избираме от хиляди различ­ни хора. Избирайки своя обект на любов, е необходи­мо да направим правилния избор. На вас ви е нужен партньор, който да ви приема такъв какъвто сте, защо­то вие ще си останете един и същ.

Ако искате да промените другия човек, без да про­меняте себе си, по-добре е да потърсите друг парт­ньор, в противен случай сами ще превърнете живота си в кошмар. Ако се захванете с какъвто и да е занаят, но откажете да се учите, проблемът е същият. Ще по­паднете право в мрежата на страха.

Всеки от нас има свое лично съновидение. Но има и общо съновидение на цялото семейство, с присъщите му цели, правила и конфликти. Всяка група хора - от отделният индивид до целия род и човечество - има свое общо съновидение. Човешкият род вижда съновидението на ума на Планетата Земя. Съновидението на Земята в различните краища е различно. На всеки метър от нея са присъщи различни правила, основани на характерните само за него съ­новидения, които са част от едно общо видение. Ето как освен нашето лично видение има и колективно видение на цялото човечество, което всички споделяме. Нашето отчаяние е предизвикано от факта, че не знаем, че сънуваме. Затова живеем във вечния кошмар и ад изпълващи ума на даден човек, се раз­растват, когато се проектират навън. Ние живеем в общество на страх, несправедливост и възмездие. Нашите деца се убиват, навсякъде в света цари разгул, престъпност и ненавист. Дори развлеченията ни носят клеймото на ненавистта.

Адът е проявление на недъга на човешкия ум. А це­лият свят е болница.

Раят е пълна противоположност на ада. Той е място на радост, любов, покой, общуване и взаимопомощ, в него няма нито Съдии, нито Жертви. В рая цари пълна яснота. Ти знаеш кой си и не виниш нито себе си, нито другите.

Мигел напомня на своите ученици, че всички хора виждат един общ сън. Съновидението също е живо същест­во. Ние сами го създаваме, а после съновидението твори нашия живот. Културата е проявление на слято в едно съно­видение на много хора. Всеки човек, семейство, град, об­щество - целият свят, вижда свои сънища.

Нашите богове са сътворени в съновидения. Всеки бог има свое начало, живот и край. Колкото по-дълго време го почитат, толкова богът добива по-голямо могъщество. Той побеждава и се възнася на най-големия връх. А хората оста­ват да търсят справедливостта. И когато не я намерят, тех­ните богове потъват в забрава. Сега живеем в години на упадък на нашите богове и на несправедливост, породена от нашия ум.

За двете хиляди години на Епохата на Рибите, която наближава своя край, между нашите съновидения и нашите богове не е имало хармония. Отделните хора сънуват своите малки сънища, които събрани заедно образуват този адски кошмар, който наричаме реалност. Достатъчен е бегъл пог­лед към новините, за да се види войната, насилието, прес­тъпността и недоверието, потвърждаващи цялата кошмарност на нашето колективно съновидение.

Едно от широко разпространените съновидения е ви­дението за Христос, но нашият сън за него е твърде далеч от това, което този светъл дух е възнамерявал да донесе на света. Той се е стремял да преобразува съновидението на своя народ с благата вест за любовта и състраданието. Не­говото видение е бил образът на рая на земята.

В негово време юдеите принасяли в жертва животни и организирали панаир в храма. Исус обявил, че Бог, неговият създател, не се нуждае от кървави жертви.

С тези постъпки и с думите си той поставил под зап­лаха привилегиите на юдеите и римските управници и отс­тоявайки ги, те започнали да плетат заговор срещу него. В резултат, мисията на Исус да преобразува съновиденията на планетата в основната си част се провалила, но неговото влияние останало и изиграло предназначената му роля в еволюцията на човешкия род.

Определена част от посланията на Христос се съхра­нили в тяхната първоначална форма. В продължение на столетия енергията на Христос благотворно въздействала върху много поколения вярващи, чиито идеали в някаква степен изменили съновиденията на планетата.

Но завещаното от Исус видение, че Бог е любов, неп­рекъснато се експлоатирало и извращавало от неговите последователи - всички притежаваме недостатъци - които от­чаяно се стремели към власт и особено от Карл Велики, който се "обърнал" към християнството, за да обедини своя авторитет и влияние със Свещената Римска империя.

Мигел казва, че името на Исус се превърнало на де­мон. След завладяването на цяла Европа, свещениците зло­употребявали с името на Исус и с благата вест на християн­ството, водени от стремежа за власт. Но истинското посла­ние на Христос се разпространявало, подобно на лъчите на светлината, прониквало във всички светилища по света, по времето, когато древното знание на първобитните народи все по-дълбоко потъвало и се скривало. Управляващите унищожавали духовната сила на народа, променяйки истин­ското послание на Исус. Към техните пагубни идеи се отнасят първородният грях, разединяването между хората, отчуждение от природата и Бога, както и страхът от вечното изгнание в ада. Официалните религиозни, икономически и политически власти държали хората в духовно робство. За оръдия на експанзия и поддържане на светските и религиозни структури на властта, служили кръстоносните походи и инквизицията. Завоевателите принудителното тласкали поробените към християнството - начин за постигане на господство. Завоеванията и разрушенията в името на Исус се превърнали в кошмар и за Западното полукълбо. Такива си остават и до наши дни, независимо, че са в смекчен вид.

В онези краища на света, където Исус не означава де­мон, неговото място е заето от други демони. Почти всеки съществуващ на Земята човек има своя сън - кошмар. Мю­сюлманите са превърнали в демон Мохамед, като в негово име се нахвърляли да отмъщават на врага. Деградацията на човека в азиатските страни, основана в началото на безраз­личието към живота, е основана на погрешното тълкуване на съновидението на Буда. В тоталитарните страни всячес­ки се превъзнася страданието в името на отечеството. Всич­ки разновидности на този кошмар са основани на страха.

Мигел искрено почита чистите вибрации на Буда, Христос и много други високодуховни личности, отдавна напуснали този свят. Неговото учение не означава неуваже­ние или разрушение на дълбоката вяра в чистата природа на тези Аватари, донесли на Земята бисерното зърно на исти­ната, което посели с любов в колективното съзнание на чо­века. И макар адският кошмар да удържа победа, споменът за живота без страх е оставил следа в съзнанието на човека.

Желанието на Мигел е очите на хората да се отворят за вредните последствия и пагубната роля на страха, с които са заглушени вдъхновените идеи на такива възвишени души като Христос и Буда. Религията, в нейното днешно, извра­тено състояние, само поддържа кошмарното видение за ада.

Искам да добавя, че по мнението на Мигел, на дадения етап от еволюцията на човека би било полезно да се отка­жем от религиозното обучение на децата. Той подчертава, че детето трябва да усвои цялата система на мислене, водеща към видението за ада, преди да се научи да го трансфор­мира във видение за рая на земята.

Почти всяко свещено писание пази в себе си памет за предишната раса, която се отличавала с високо ниво на ци­вилизация. Тази раса умеела да лети във въздуха и разпола­гала с всемирна система на връзки, както в наши дни.

Мигел учи, че това била Третата раса, която живяла хиляди години в пълна хармония, докато не се самоунищо­жила с ядрена война и радиация.

Това е древна раса, една от многото, обитаващи Земя­та преди нас. Нейното послание е предупреждение, че на­шите вероизповедания (подобно на техните) могат да ни доведат до същите погубващи резултати, ако продължаваме да се стремим към лъжливи истини, пораждащи дисбаланс, дисхармония и страх.

Свойственото за нашата епоха почитане на науката и техниката и отричането на ценността на древната мъдрост и знание, придобивано чрез интуицията, все повече ни отда­лечава от нашата божествена природа и ни доближава до фаталната съдба на нашите предшественици.

В мнозинството страни по света се отдава предпочи­тание на чисто мъжкия образ на Бог, като напълно се изк­лючва женският аспект на божествената природа. Земята, олицетворяваща женското начало, всячески бива потъпква­на от нашето убеждение, че на човека е дадено да господст­ва над природата.

Загиналата високоразвита раса ни е оставила на опре­делени ключови места на Земята знаци и предупреждения, които винаги са се почитали като свещени. Едно от тези места е Великата пирамида в Гиза.

Хермес Трисмегист (гръцкото име на египетския бог Тот), от когото е произлязла думата "херметизъм", е леген­дарният автор на съчинения по алхимия, астрология и ма-

гия. По убеждението на Мигел, такъв човек действително е живял в Египет. Хермес отново преоткрил древното знание, което обяснявало великото значение на Гиза, знание, дошло много преди неговата епоха. Посредством съновидения Хермес, споделил своите знания със Замъгленото Огледало (сънуващият от Теотихуакан) и това създало дълбоката връзка между размерите и формите на Великата пирамида в Гиза и Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан.

Теотихуакан е свещено място, едно от най-могъщите на Земята. Мигел казва, че изначалният дух на Исус преби­вава в Теотихуакан, където е влязъл в своята чиста форма на светлинен лъч. Той и други негови последователи чувстват, че духът на Христос обитава Двореца на Ягуара зад двореца на Пеперудите в северния край на Пътя на Мъртвите. И Хермес, и Христос отдали частица от своята енергия на За­мъгленото Огледало и с тяхна помощ той отново открил своята божествена същност и проектирал редица съоръже­ния, предназначени да помогнат на хората да се избавят от своите страхове, които ги държат в кошмара на ада.

Нашето дълго съновидение на ада е преизпълнено със страдание, тъга и гняв. То контролира нашите емоции. Ако вместо ада започнем да съновиждаме земния рай, тогава енергията на мозъка ще промени вибрациите си във вибра­ции на любов и хармония. Може да се запитаме какво идва първо - видението за любовта или нейната вибрация? Им­пулсът, който довежда до промяна на вибрациите в човеш­кия ум, излиза от Слънцето. Енергията на Слънцето ни под­тиква към усилване на Любовта и отслабване на страха. И тогава започваме да творим съвършено други съновидения -не за ада, а за рая на земята. Новото съновидение води нача­лото си от Слънцето.

По оценката на Мигел, нужни са две хиляди години (т.е. пълната Епоха на Водолея), за да може напълно да се

измени съновидението на човечеството, но промените вече са започнали и оказват своето въздействие. Мигел се надява още приживе да стане свидетел на кризисния момент на трансформация, макар старото съновидение упорито да се съпротивлява на промените. Много хора, мислещи по ста­рому, ще се вкопчват отчаяно във властта, която живее, за да разпространява кошмари. И все пак, страхът трябва да бъде прогонен напълно от нашето съновидение, ако искаме да се измъкнем от този ад, в който днес пребивава човечест­вото.

Новото съновидение няма да настъпи, докато не загине старото. Тази колосална промяна ще донесе всемирен хаос, който ще последва след крушението на всички системи, ос­новани на страха. Но от този хаос -ще израсне и разцъфне новото съновидение. Вече стъпихме в новия етап на еволю­цията и навсякъде виждаме промените и ответната реакция към тях.

Опитите да се избегнат промените са безплодни и опасни. Промените са неизбежни. Ако хората сами не се решат на промяна, природните катастрофи ще ги принудят да ги направят. Земята не един път ни е предупреждавала чрез наводнения, пожари и земетресения, че нейното търпе­ние е на изчерпване. Тези катастрофи могат да се изтълку­ват като опит на Земята самостоятелно да заличи раните, нанесени от хората. Гъсто населените центрове, в които ня­ма покой, привличат към себе си природни бедствия, тъй като общото съновидение на населяващите ги хора е пълно с много страх и насилие. Мигел казва, че природните бедст­вия могат да се предотвратяват, ако бъдем малко по-разумни. Проява на променящото се съзнание може да се види в излизането на населението от големите градове и преминаването към по-малко деструктивни технологии и по-прост живот в неголеми селища.

Войните, превърнали се в чума за нашето столетие, са резултат от нашето адско съновидение, но по своята истин­ска същност хората съвсем не са войнствени. Мигел предс­казва, че в резултат на изменения на съновиденията, някога войните ще останат за хората само като смътен спомен.

Главната идея на Мигел е, че няма от какво да се стра­хуваме. Пътят, по който се развива светът, е абсолютно пра­вилен. В човешкото съзнание произтичат промени, следова­телно, променя се и самата еволюция. В миналото всяка крупна промяна в еволюцията отбелязвала и промяна в енергийния поток, идващ от Слънцето.

Слънцето олицетворява активното мъжко начало, а Луната е свързана с женското интуитивно начало. Когато с настъпването на смъртта се връщаме в състояние на чиста енергия, нашият отправен пункт е Слънцето. Връщането у дома означава връщане към Слънцето. Луната е олицетво­рение на процеса на завръщане. Както Луната отразява слънчевата светлина и я отпраща обратно към източника, така и хората, образно казано, могат да се върнат към своя първоизточник - Слънцето - с помощта на "замъгленото огледало" на Луната.

В Теотихуакан, Замъгленото Огледало присъства в Пирамидата на Луната с нейната просторна площадка. Жен­ският аспект на това място се подкрепя от шестнадесет фу-това, изваяна от камък богиня, която тежи двадесет и два тона. Камъните били прибрани от площада пред Пирамида­та на Луната по време на големите реставрационни работи, започнали в Теотихуакан през 1962 г. Сега е поставена в Националния антропологичен музей в Мексико. И макар, че в околностите на Текскоко било намерено незавършено из­ваяние, нито една друга масивна каменна фигура не била намерена в Теотихуакан.

Археолозите дали на каменното изваяние на богинята ацтекското име Чалчиутликуе, Богиня на Водата и съпруга на бога на Дъжда Тлалок. Някога я украсявали с тюркоазени обици и нефритена пола. На гърдите й блестяла златна огърлица, която впоследствие била похитена. Сичин свърз­ва тази огърлица с търсенето на злато, заради което богове­те се явили на земята, но е съгласен с другите учени, че Пи­рамидата на Луната символизира преклонение пред свеще­ното женско начало. А преклонението пред водата, симво­лизирало от Крилатия Змей и главата на Бога на Дъжда Тлалок в Пирамидата на Кетцалкоатл, символизира мъжко­то начало. Това са важните съоръжения на Теотихуакан -символ на единството на божественото начало. В Теотихуа­кан няма други изображения на божества.

Статуята на Чалчиутликуе била намерена преди столе­тие, лежаща по лице сред храмовите руини в западната част на площада пред Пирамидата на Луната. Била известна като "Камък на припадъците" - заслужава си човек да полегне върху нея, защото веднага настъпва пълно отпускане. Сега тя е отделена от вибрацията на заобикалящите я камъни и пирамиди, и изглежда отчуждена и непроницаема. Но в Те­отихуакан била поставена с определена цел. Това изваяние е запазило предишното си значение и до днес. То е знак за необходимостта от възраждане на женското начало в наше­то колективно видение за Бога и за почит към водата, която е кръвта на Земята.

В Теотихуакан съновидения и богове съществуват в пълна хармония. Това наистина е било място, където хората могли да станат Богове. В наше време, когато знанието, скрито в свещените места, постепенно прониква в ума на специално подготвени хора, отново получаваме достъп до хармоничното съновидение, господствало някога в Теотиху­акан. Регулярните, извършвани в продължение на пет годи-

ни ежемесечни посещения в Теотихуакан и влизането там в състояние на транс, вдъхновили Мигел за собствена интер­претация на значението на този храмов комплекс.

Отчасти трудът на нагуала (както го разбира Мигел Анхел Руис) е в постигане на свещената цел, заложена в пи­рамидите и храмовете на Теотихуакан. Архитектурата и ар­хеологията сами по себе си не могат да обяснят тяхното предназначение. Мигел има намерение да възстанови и въз­произведе тайнствата, познати на практикуващите в Теоти­хуакан преди много векове. Процесът на трансформация и тогава, и сега е свързан с видението за влизане във вътреш­ността на огромния двуглав змей, олицетворяващ Пътя на Мъртвите.

Пътят на Мъртвите завършва при Пирамидата на Лу­ната, където поклонникът символично бива изхвърлен от устата на звяра. След това, преминалият през трансформа­ция пилигрим отива на съседния Площад на Пеперудите, символизиращ рая, за да премине отново в чистото състоя­ние на хармония и блаженство.

Всяка крачка вътре в тялото на змея е изпълнена със значение. Преди да се пристъпи към процеса на освобожде­ние, крачейки по Пътя на Мъртвите, човек е длъжен добре да се запознае с определени езотерични концепции, на кои­то учи Мигел.

В следващата глава се дава кратък обзор на ключовите идеи на толтеките, които Мигел е извлякъл от космоса, с помощта на своите видения в Теотихуакан.

5