Отвъд страха дон Мигел Анхел Руис

В основата на учението на Мигел лежи концепцията за земния живот като ад. Адът - това е слято в едно съновиде­ние, общо за всички хора. Както индивидуалните, така и ко­лективните съновидения по същество са кошмари. На всеки човек в съня му се появява някаква реалност, подобно на сънищата на цели семейства, общини, градове, страни и до­ри на цялото човечество. Всички ние внасяме своя принос в съновидението, изпълнено със страх.

Окончателното изцеление от страха означава пробуж­дане от този сън и избавление от ада. Именно за тези цели трябвало да послужи Теотихуакан - да избави хората от оковите на страха. Това освобождение ще възкреси съзна­нието, че човек е същество с божествена природа. Хората са същината на бога. Това означава и наименованието Теоти­хуакан - Място, където хората стават богове.

В своите видения Мигел осъзнава, че първите засел­ници в долината на Теотихуакан са дошли о± Града на Ле­беда, или Ацтлан, разположен някъде на територията на САЩ или Канада. Тези хора били коренните жители на За­падното полукълбо, а не преселници от Азия или Африка.

Идвайки в долината, ацтланите открили множество пещери, в които прокарали цяла система от взаимосвързани тунели. Една от пещерите, известна под името "Сърцето на Вселената", станала церемониално светилище, посветено на Майката Земя. Тази пещера, напомняща по структура чети­рилистна детелина, била неотдавна открита под Пирамидата на Слънцето, която специално била построена над нея. Джон Б. Карлсон (в статията си "Издигане и падение на Града на Боговете", списание Archeologу, ноември-

декември 1993 г., стр. 58-69) твърди, че това е сух, чешри-камерен тунел от лава.

Мигел също усеща, че в тази пещера някога се е плискало езеро, което се пълнело от подземна река.

В тази пещера човекът, олицетворяващ Замъгленото Огледало, видял в съня си, че го поглъща двуглав змей. Присънило му се, че вътрешностите на змея го премятат до­тогава, докато от него останала само чистата същност.. лъ­чът на светлината и любовта. Това първоначално съновиде­ние му разкрило целия замисъл на Теотихуакан, истинското проявление на змея.

Настройвайки се на вълната на Замъгленото Огледало, подготвеният по нужния начин поклонник, може да премине през целия град, да достигне до собствената си божествена същност и напълно да се освободи от страха. Първона­чалната задача на Теотихуакан била изменение на сънови­дението на всички, които са преживели церемонията, наре­чена посвещение в свобода.

Когато Мигел проникнал чрез своето съновидение в издигнатото съзнание на Замъгленото Огледало, той осъз­нал значението на Теотихуакан и съумял да възкреси ритуа­лите, свързани с духовния път, които някога изпълншали членовете на жреческото съсловие. Намерението на Мигел било същото, както и на Замъгленото Огледало - да сподели знанието си как духовният воин може да премине по Пътя на Мъртвите от ада към свободата.

Замъгленото Огледало живял много преди падането на Теотихуакан. По-късно хората в града започнали да прина­сят човешки жертви и да ползват халюциногени, за да дос­тигнат до висши състояния на съзнание, но в ранните епохи на чистота, където Мигел попаднал в своите видения, по­добни ритуали не се практикували.

Когато за първи път посетил Теотихуакан и усетил силното въздействие на сменящите се едно с друго видения, Мигел се изкачил на върха на Пирамидата на Луната, къде­то се проявява най-силно духът на Замъгленото Огледало. На Площадката на Луната той усетил енергията на Замъгле­ното Огледало и познал това място, където неговата душа излиза от втората глава на змея в трансформирано състоя­ние.

Виденията, получени от Мигел през 1988 г., отбеляза­ли завършването на неговия първи цикъл от превъплъщение като нагуал и учител. Те го извели на ново ниво на осъзна­ване в шаманския светоглед. Той усвоил традицията на на-гуалите от дон Леонардо и чрез майка си, Сарита, се докос­нал до безусловната любов, но най-дълбоко познание за древните вярвания получил в състояние на транс.

По-късно напълно се идентифицирал със съновидени­ята на Замъгленото Огледало, но собственото видение на Мигел е обособено и отделено от виденията, които му били показани. Той осъзнал и трансформирал цялото знание, до което се докоснал. И светогледът, на който ни учи, е свое­образна форма на магическа физика.

За да схванем разбиранията на достиженията на съв­ременната наука в целият им блясък, се изискват интензив­ни дълбоки занятия. В доисторическите времена, когато ин­телектуалните лидери предавали своите познания на тесен кръг от избрани ученици, работата стояла точно така.

Учението на нагуала Мигел представлява сплав от ин­туиция и образование, включващо основите на астрономия­та, физиката и биологията. Неговото знание, обаче, действа на шаманско ниво, тоест в измерение от реалността, съвър­шено различно от това, което изследват мнозинството уче­ни. Той дава ефективно обяснение на природния свят в тази точка, където метафизическата концепция се пресича с ма­териалността.

Учениците на Мигел стъпват на спиралния път, пос­вещавайки своите постижения на този, чието знание е. Той отново и отново повтаря едни и същи основополагащи кон­цепции, като постепенно добавя към тях новия материал. С всяко повторение в едва изменена формулировка неговите идеи намират отклик в умовете на учениците му, и така той строи новата структура на светогледа.

Тази книга следва същия спирален път, по които уче­нието на Мигел постепенно се разширява, обхваща свърза-

ни между себе си идеи, сгрупирани около ключови мисли. За отправна точка на спиралата служи ключовата идея, от­давна известна на мъдреците на различните народи в целия свят:

Съгласно учението на Мигел, също такова живо същество е и Слънцето.

Всяка планета е един или друг орган на слънчевата Същност. Всички заедно - Слънцето и планетите, представляват единно същество. Всяка частица, от електрона до цялата галактика, е единна Същност, влизаща в състава на голяма същност. Нашата вселена е Същност, състояща се от огромна система от по-малки същности. Такива вселени са голямо множество и заедно те образуват една гигантска Същност.

Във всеки атом на което и да е тяло електроните са подобни на планетите. Поглеждайки от дома си, съ­ществата, обитаващи третия електрон, биха видели човешкото тяло като разпръснати по небето звезди, подобно на звездите, които виждат обитателите на нашата Земя. Каквото е горе, това е и долу. Макрокос­мосът се отразява в микрокосмоса. Едни и същи хими­чески и физически закони са валидни както за човеш­кото тяло, така и за планетите на Слънчевата система.

Тъй като сме обитатели на Слънчевата система, ние признаваме първенството на Слънцето като неин цен­тър. Макар че според галактическите размери Слънце­то е само една неголяма звезда, за нас то винаги е било най-голямата звезда. То ни дава светлина, енергия и поддържа живота на Земята.

По цялата верига на живота, живите организми се хранят със светлина. Живите същества получават енергия от храната и кислорода. Хората се хранят със светлина, преобразувана в храна от растенията и жи­вотните. Човешкият мозък преобразува тази енергия в ефирна енергия.

Как става това? В процеса на нашето възприятие винаги присъства емоционален елемент. Мозъкът по­ражда емоции, които не са нищо друго, освен прояв­ление на енергията. Емоцията е нематериална. Тя е форма на енергия.

Материалната енергия може да се изследва и изме­ри с научни методи. Не е възможно обаче да се изс­ледва фината енергия с методите на съвременната на­ука. Ние не можем да докажем съществуването на ом­разата или любовта, но усещаме върху себе си тяхното въздействие. Емоционалната енергия е фина енергия.

Стотици години европейските учени са утвърждавали идеята, че материята в пространството се поражда от енер­гията, наричана ефир. Мигел счита, че ефирът съществува наистина и в наши дни тази теория постепенно започва да си проправя път в ума на неординерно мислещите учени.

В редица страни се правят опити за създаване на Пространствени генератори на енергия, използващи сво­бодната енергия или ефира за захранване на електродвига­тели, (виж. "Пътуване около света на свободната енергия за тридесет дни", Тоби Гротц, Ню Сайенс Нюз, Том Ш, М, стр.2).

Шаманите никога не са се съмнявали, че пространст­вото между звездите, планетите, луната, астероидите, галак­тиките и вселените (както и между атомите на нашето собствено тяло) са запълнени с ефир. Ефирът е среда, в която се помества информацията.

В целият свят живее един основополагащ мит, в който неизменно присъства следният ключов елемент:

Бащата Слънце осветява и огрява Майката Земя.

Майката Земя ражда живота, човешкото тяло и ра­зума.

Както спермата пренася в матката цялата информа­ция, необходима за зачатието и развитието на човеш­кото същество, така и слънчевата светлина донася на земята енергия и информация, необходима на земята за сътворението на живота.

Този мит навсякъде в света се почита от първобит­ните племена, затова Бог много често се изобразява в образа на Слънцето - например, Аполон и Ра. Майката Земя е плодоносещото лоно.

Слънцето получава информация от центъра на галак­тиката. Светлината пристига както от Слънцето, така и от другите звезди. Вселената общува сама със себе си с по­мощта на светлината. Кондензираната светлина прилича на нерв, пронизващ цялата Вселена, в който се движи постоя­нен поток от информация. Тя се предава по светлинните лъ­чи от Слънцето и другите звезди. По този начин, лъчите на светлината стават посланици на земята. Едно от имената, с които ги наричаме, е "ангели". За нас, хората, светлинният лъч се проявява като ангел. Ангелът е светлинна същност, пренасяща информация от центъра на нашата галактика от звезда към звезда, към слънцето и планетите.

Нашите тела, състоящи се на пръв поглед, от плътна материя, са създадени от кондензирана слънчева светлина.

И, ние, подобно на ангелите, сме съдове на светлината. На­шата дълбока същност е ангелска, светлоносна. Ние сме същества, изцяло пропити с информация, дошла на Земята със светлината.

Първоизточникът на цялата информация се намира в центъра на Вселената. В нашият ъгъл на вселената този из­точник е разположен в центъра на Млечния път, в нашата собствена галактика. Нейният местен източник е нашето Слънце. (Освен тази вселена, в която обитаваме и ние, съ­ществува неизброимо множество други вселени.)

Информацията, разпространявана от светлината, е из­вестна под наименованието безмълвно знание. Главната идея на тази наука е закодираният метод на непрекъснато обновяващия се живот. Заключените в слънчевата светлина данни се разшифроват на Планетата Земя.

Земята е едновременно един от органите на Слън­чевата система и самостоятелен, жив организъм. Земя­та преобразува енергията на светлината във вечно об­новяващата се форма на земния живот. В живите клет­ки безмълвното знание се съхранява и предава от

днк.

На земята е присъщ собствен обмен на веществата, и те също имат собствени органи. Земните органи преработват слънчевата енергия, след което тя отново се отправя към Слънцето чрез процес, твърде сходен с процеса на дишане. Към земните "органи" се отнася нейната атмосфера, функционираща като кожа на пла­нетата, океаните, горите и целият животински свят. Човешкият род също е един от органите на земния ор­ганизъм. Функцията на човешкия род е да преобразува енергията от материална в ефирна и обратно - от ефирна в материална. Първобитните племена до ден

Боговете са родени от човешкия разум. Какво озна­чава Бог? Богът е същност от много по-висш порядък, отколкото човека. Мисълта, че съществува бог на въз­духа или бог на моретата кара хората да почитат тези божествени енергии, които служат за надеждна защита на Земята. Не е трудно да си представим, какъв ще бъ­де благотворният резултат, ако мнозинството от хора­та се отнасят с почит към всеки от земните органи, включвайки целия човешки род. Освен боговете, оли­цетворяващи земните органи, хората се покланяли и на други богове, дошли от други краища на Вселената.

Днес човечеството преживява решаващ момент в историята на целия земен живот. Започнало е отдавна замислено небесно програмиране. На много места ед­новременно се откриват знания, запазени от всички древни традиции. И това разкриване на безмълвното знание става в отговор на сигнали на разума, постъп­ващи от центъра на нашата галактика, идващи през Млечния път през нашето Слънце.

Мигел твърди, че в епохата на Шестото Слънце ние сме стъпили на 11 януари 1992 г., което било точно предс­казано в ацтекския календар. От този ден настъпва рязка промяна в енергията, идваща от Слънцето. В очакване на споменатото събитие, дон Мигел и група ученици се отпра­вили към Теотихуакан. Той видял как се променила цветовата структура на светлината. Вибрациите на нашата слън­чева светлина се учестили и станали по-фини. Дон Мигел отправил новата светлина в определена посока и изпълнил ритуала за приемане на новороденото Шесто Слънце. Той описва всичко, което се случило, като чудо. Спътниците му забелязали станалата с него промяна, а след това и сами усетили, че стоят сред храмовия комплекс, облени от поток слънчева светлина, носеща нов, особен заряд. Всичко живо на планетата, а и самата планета, претърпяла изменения в своята ДНК.

ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина, е основ­но градивно вещество, чиято молекула има формата на двойна спирала, присъства в ядрото на всяка клетка и предава генетичната информация) е проявление на особена, светлинна вибрация, постъпваща от Слънце­то, която се преобразува в материя. Всички форми на земен живот - от камъка до човека - притежават при­същи на тях вибрации, идващи от Слънцето. Всяко растение, животно, вирус и бактерия имат свой собст­вен лъч светлина. Той се кондензира от Майката Земя, а информацията, заложена в него, се преобразува в ма­терия. Посредством това безмълвното знание се пре­дава от поколение на поколение в различните форми на живот. Всяка форма притежава собствена ДНК. Обаче науката до ден днешен не е успяла да формули­ра фината разлика между различните форми на ДНК.

Днес сме в началото на новото време. То може да до­веде до смекчаване на изповядваните от нас твърди позиции и възгледи, но за съжаление ние, хората, не умеем да се променяме достатъчно бързо, за да предотвратим надигаща­та се природна катастрофа. Опасността от изместване на

земната ос, климатичните аномалии и промяната на земната кора е напълно реална, тъй като Земята възприема притока от нова енергия като възможност да издери самата себе си.

Промените във вибрационната честота, постъпващи на Земята, не са останали незабелязани от някои учени. Рой Редхоф пише: "...През 1962 г., когато по многочислени потвърждения влязохме в Епохата на Водолея, започнахме да навлизаме в зоната на влияние на фотонния пояс, обкръ­жаващ Плеядите. Трябва да преминем през неговия център около 2011 г. Граф Сен-Жермен нарича този фотонен пояс Златната Мъглявина - паралелна вселена с твърде голяма честота на вибрацията. Постепенно тя поглъща нашата все­лена. Постепенното сливане с тази вселена с много по-висока вибрация дава тласък за много промени". ("Ню Са-йънс Нюз", том Ш, стр.7).

В епохата на Петото Слънце достигащата до Земята слънчева енергия оказва сурово въздействие върху хората, а чрез тях - и върху цялата Земя. Сегашните промени в ха­рактера на излъчваната енергия са призвани да внесат про­мени в съновидението, което човешкият род проектира за себе си и цялата земя. Ще се изтръгнем от кошмара на преизподнята към видение за рая на земята. А раят - това е място, където няма страх.
Елементи на мъдростта на толтеките

Толтекската традиция се предава по своеобразна ли­ния. Мигел я е усвоил от своя дядо, Леонардо Масиас, а той - от своя баща. И така, от баща към син. Мигел може да проследи своето родословия до началото на 1700 г., но с ко­го е започнала тази верига на приемственост не знае и той самият. Мигел казва: "Аз съм потомък на толтеките, народ,

живял преди хиляди години и жив до ден днешен. Думата толтек означава мъдрец... такива сме всички ние".

Традицията на толтеките е начин на живот, а не прос­то път на познание. Нейната цел е път за намиране на щас­тието. За да откриеш щастието, трябва да се видиш такъв, какъвто си, а не такъв, какъвто те виждат обкръжаващите. В процеса на самоанализ можеш да откриеш какъв си в дейст­вителност, преди да са те опитомили. След това идва редът на връщането на свободата, когато с помощта на ума, тялото и съзнанието човек се проявява отвъд пределите на сънови­дението, наречено живот. За да намерят тази свобода, тол­теките разработили следните три стъпки.

торът на трансформацията се превръща в Майстор на сво­бодата, майстор на приемането и майстор на любовта.

Толтеките си поставили за цел приобщаване към Съз­дателя, към Великия Дух. Те се стремят да се върнат в своя роден дом. Тяхното учение гласи, че сме се появили в света чрез Създателя и към Създателя ще се върнем. Мигел нари­ча Създателя Отец и, говорейки за него, ползва местоиме-ние от мъжки род.

Поясненията, които прави Екнатх Исваран¹, употребя­вайки в своята книга "Медитация" думата бог, в много от­ношения се доближават до възгледите на Мигел. "Когато аз ползвам думите "Господ" или "Бог", разбирам самите осно­ви на битието, най-съкровените дълбини, които можете да си представите. Тази висша реалност не е нещо съществу­ващо отделно, вън от нас. Тя живее в самите нас, в дълби­ните на нашата душа - тя е нашата същинска природа и е много по-близо до нас, отколкото нашето собствено тяло, и по-скъпо от самия живот."

Толтекската традиция е карта, която чертае пътя към дома. Ако следваме тази карта, трябва да започнем пъ­тя си от точката, в която се намираме в дадения момент. Първата ни задача е да осъзнаем кои сме в действителност, а това е велика загадка.

За да си обясниш, кой си, достатъчно е да изречеш своето име. Или можеш да кажеш: "Аз съм роден на света и някога ще умра". Ти си човешко същество, мъж или жена. Ти си лекар, юрист, учител, човек от която и да е професия. Ти си твоето тяло. Според ва­шето разбиране, вие сте това, което усещате. Но така ли е в действителност? Действително ли това сте вие?

Задаваме си вечните въпроси. Какво е Бог? Какво е Вселената? Какво е смъртта? Какво е нашата планета Земя? Що е материята? А светлината? Съвременната наука се опитва да даде обяснение на въпросите от ма­териалния свят. На наше разположение е необозрим обем всевъзможни знания, но тези знания не дават от­говори. Какво има зад електроните? Какво се крие по-далеч в космоса, зад галактиките? Какво крие душата ни? Имало ли ни е преди да се родим? Какво се случва след като умрем? Казваме: "Аз съм", но какво в същ­ност означава "аз"?

Като професионален медик, бих могъл да кажа: "Аз съм човешко тяло, съвършена биологическа машина с великолепен мозък, създаден от милиарди микроско­пични компютри или неврони. Тялото ми е изградено от дребни живи същества (клетки), от които се състоят различните органи. Аз съм комплекс, които се нарича човешко същество".

Какво точно прави живота на тялото възможен? Какво всъщност представлява човешкият мозък? По какви механизми действа? Опитваме се отчаяно да се ориентираме в това с помощта на микроскопи и елект­роника. Нашите експерименти се увенчават със стра­хотни резултати, но все още не знаем, какво точно представлява мозъкът.

Предстои ви някога да умрете, но сега живеете. Какво е животът? Защо все разсъждаваме за нещо, което не можем да постигнем? Разумът ни подсказва какво е истина и какво - не е. Има решения и знания, които стоят отвъд пределите на нашия ум, но е невъзможно да ги достигнем.

Ако говоря, че съм щастлив, вие ме разбирате. Но имате своя представа за щастие. Когато изпитвам болка - физическа или емоционална - мога да я опиша с помощта на думи и понятия, но пълно обяснение не може да се даде. Гневът и ревността са само понятия. Истината е, че ние, хората, сме всъщност велика загадка.

Когато станах Майстор на трансформацията, осъзнавах, че всичко наоколо, включително самият аз, е проявление на движеща се енергия.

По-нататък Мигел говори за това, че предметите, кои-то ни се струват твърди и плътни, в действителност също се състоят от атоми, които са в състояние на постоянно движение. И твърдият, на пръв поглед, предмет, всъщност е движеща се енергия. Разстоянието между атомите е много по-голямо, отколкото тяхната маса. Ние възприемаме вещи-те като неподвижни, но това е илюзия. Всичко наоколо се движи непрестанно.

Това, което виждаме, не е нищо друго, освен светлина, отразявана от различните предмети. Отразената светлина им придава определена форма. Ние сме съг­ласни да приемаме нашите визуални усещания за реалност и истина, но тази истина е проявление на договор или консенсус, в който ние сме един от партньорите. Сетивното възприятие е чудо, нагледно демонст-

риращо нашата способност да творим външната реал­ност. На пръв поглед възприемаме света чрез органите за осезание, но фактически сами го създаваме чрез нашия ум.

Ние сме създали език, с помощта на когото даваме название на всички животни, растения и други компо­ненти от тази вселена. Наименованията на предметите придават реалност на света на илюзиите. Сътворената от нас реалност ни дава лъжливо усещане за безопас­ност.

Ние чувстваме, че стоим твърдо, с крака забити в земята. Виждаме небето. Усещаме вятъра и дъжда. Всичко това ни е познато. Но то е просто съновидение, сътворено от нашия ум. Това съновидение има мате­риална структура, защото такова сме го направили с нашата магия. Всички ние сме вълшебници.

Притежавайки способност да създаваме своята ре­алност, ние сме тясно свързани с всичко, което същес­твува в нея. Това, което виждам с очите си, е истина само в моята реалност. Но ако малко променя своята гледна точка, ще загубя предишната си истинност.

Всички ние странстваме из Вселената на борда на космическия кораб, наречен Земя. Носим се с огромна скорост през космическото пространство. И тъй като всички се движим с една и съща скорост, струва ни се, че всичко наоколо е неподвижно. Ако замрем за миг в неподвижност, докато целият свят лети бързо все по-далече, пред нас ще се открие друга реалност.

Ако променим гледната си точка, ще видим, че на­шето тяло е форма на енергия, която се превръща в материя и ни позволява да се преместваме в простран­ството. Още една разновидност на енергията, която ни заобикаля и същевременно е частица от нас самите, е

разумът. Разумът е форма на енергия, той не е матери­ален. Ние мислим. Чувствуваме. Сънуваме. Но не мо­жем да отнесем къс от съновидението в лаборатория и научно да потвърдим неговото съществуване. Не мо­жем да вземем в лаборатория любовта си и да заявим: "Това е любов". Да докажем съществуването на емо­циите не е в наша власт, но знаем, че на света има лю­бов, тъй като сме способни да я почувстваме. Любовта не е материя, тя е енергия. Енергия, която съществува. Всичко съществуващо притежава енергия. Енергията е неунищожима. Тя няма нито начало, нито край. Под­дава се само на трансформация.

Всичко това звучи твърде познато. Ако идем на църква, слушаме същите слова, отправени към Бог. Бог и енергията са едно и също нещо. Всичко същест­вуващо е сътворено от енергия, както е сътворено от Бог. Съществуват милиарди различни проявления на енергията. И милиарди проявления на Бога, защото всичко съществуващо е Божие дело.

Умът е форма на нематериална енергия. Умът е фи­на енергия. Всяка енергия е жива, затова е жив и разу­мът. Живее не само тялото, но и умът, ние сме не само тяло, но и ум. И в понятието "аз съм" ние смесваме материална и фина енергия.

Докато водим разговор, нашият ум интензивно мисли. И това е съновидение. Нашите очи усещат свет­лината, но умът интерпретира светлината и създава реалността. Може да се достигне до онази точка, в ко­ято изчезва преградата между ум и тяло и тогава реал­ността коренно ще се промени.

Индивидуалността също е лъжлива концепция. Ние не сме отделни същности. Ние сме само дребни звена във веригата, наречена живот. Вашето човешко тяло се

състои от милиарди клетки. И всяка клетка е живо съ­щество, способно да живее вън от тялото ви. Тя може дори да се възпроизведе вън от тялото. И самите вие сте проявление на такава клетка. Клетката се състои от множество елементи, всеки от които живее свой жи­вот. Клетката също е частица от единната верига. Ми­лиарди клетки съставят човешкото тяло. Може да се каже: "Аз съм това тяло". Но клетката не осъзнава, че множество подобни на нея клетки образуват един или друг орган. Черен дроб, сърце, черва, мозък, очи -всички органи, взети заедно, изграждат човешкото тя­ло като единно цяло.

Нашата същност е, че всички сме човешки същест­ва. Но подобно на клетката, считаме себе си за абсо­лютно обособени, въпреки, че не е така. Всички, оби­таващи планетата хора, изграждат на свой ред (подоб­но на клетките в тялото) един от органите на живото същество, наречено Земя. Човекът е само дребна клет­ка на този орган. Планетата е единно живо същество. Всички хора, обитаващи Земята, изграждат само един от земните органи. Има и много други. Има дървета, атмосфера, океани, камъни и животни - всички те са органи на Земята.

Земята, подобно на човека, притежава фина енер­гия. Тя има душа и ум. Земята е живо същество. Пос­редством своя собствен обмен на веществата тя полу­чава енергия отвън, преобразува я и излъчва обратно собствена форма на енергия.

Планетата получава енергия от Слънцето и я преоб­разува. На Земята животните хранят растенията и пре­образуват получената енергия. Хората се хранят с рас­тения и животни и преобразуват получената от тях енергия.

Каква е функцията на органа на земното тяло, изг­раден от човечеството? Да трансформира материална­та енергия в ефирна. Получавайки храна и кислород, нашият мозък преобразува материалната енергия в ефирна енергия.

Ние работим на Земята денонощно - също като пчелите и мравките. Нашата функция на тази планета е да създаваме емоции. Сътворението на емоциите е главна функция на човешкия мозък.

Ние сънуваме и бодърстваме дори в съня си. Когато спим и сънуваме, това поражда емоции. Съновидение­то по време на бодърстване има определена структура. Дори в съня си ние се интересуваме от всичко, което преживяваме. Затова караме нашия мозък да поражда емоции. В това се заключава и нашата роля на земята.

Планетата Земя е само едно звено във веригата. Пя­лата Вселена също е живо същество. Тя живее. Нашата планета е само дребна частица от живото същество, което наричаме Вселена.

В наши дни схващането кои сме ние отчасти се раз­ширява. Ние сме тяло. Ние сме и ум. Също и част от планетата Земя. В необозримата верига на Вселената присъства информация. Същата тази информация присъства и на Земята. По-подобен начин цялата ин­формация, заключена в човешкото тяло, се пази във всяка отделна клетка от това тяло.

Една единствена клетка пази цялата необходима информация и притежава сили да създаде собствена вселена, под формата на друго човешко същество. Ед­но човешко същество притежава всички способности и информацията, необходима за създаването на цялата планета. Такъв акт на творение не зависи от разсъдливия ум. Това творение отвътре е обусловено само от безмълвното знание.

Даже малката клетка е толкова силна, колкото ця­лото тяло, а то, на свой ред, е силно колкото цялата Земя, която притежава сила, равна на силата на Вселената.

Във всяко звено на веригата е необходимо да се промени традиционната гледна точка, за да се постиг­не аналогия. И в микрокосмоса и в макрокосмоса действа една система, един закон. Космосът е велика загадка. Поглеждайки нещата отвъд пределите на чо­вешката гледна точка, можем да видим цялата слож­ност на човешкото същество и да открием връзката му с великата загадка на вселената. Където и да се отпра­вим, навсякъде се срещаме със самите себе си.

Всеки човек може да се сравни с една клетка от тя­лото на земята. Ние сме еднакви, взаимосвързани клетки. Ако аз съм ти, няма за какво да ти причинявам болка. А ако ти си аз, защо ще ми причиняваш болка? Ако аз съм моята планета, защо трябва да я разруша­вам? Защо не разбирам моята планета? Защо не разби­рам и теб?

Можем да се разпознаем по името, по индивидуал­ността, личните особености, но когато променим гледната си точка, самата концепция на индивидуал­ността вече ни се струва много ограничена. Ние не сме отделни. Ние сме Единно цяло. И това Единно цяло включва в себе си всички вселени, взети заедно. Това е велика тайна. Това е Бог.

Думата Бог е само понятие. Титла - както юрист или лекар. Понятието Бог е твърде малко за тази реал­ност, която олицетворява Бог, но понятието е прием­ливо за нашия ум. Не ни стигат знания, за да се обясни

Бог, разбираме само думата. В реалността, проявлени­ето на Бог е живот. Животът е действие. Ние сме Бог, а Бог е ние.

Като съставна част на човешкия орган на планетата, ние сме тясно свързани с всяка нейна частица. Всичко, което става на планетата, въздейства върху всяка час­тица от човека и обратно, всичко, което се случва на отделния човек, оказва въздействие върху цялата пла­нета. Както една единствена клетка е способна да сът­вори човешко същество, така във всеки от нас е зак­лючена способността да сътвори цяла Вселена.

Нашето мислене е толкова ограничено, че не ни позволява да осъзнаем мащаба на нашето могъщество. А нали ние сме способни да изменим всичко. Можем да трансформираме нещата. Можем да строим или да разрушаваме. .Ние сме много по-мощни и от най-голямата атомна бомба. Нашата мощ е в нашите наме­рения, в нашия дух. Това е нашето Безмълвно знание.

Умът не знае това, което знаем ние. Умът е само малка частица от разума. Умът не взема решения. Той има само една функция - да свърже помежду си две различни съновидения, съновидението на планетата и съновидението на отделния човек.

Умът е сътворен от емоции. Емоцията е програмни­ят код за построяването на ума. Както цифрите са програмни кодове в математиката, а нотите - в музи­ката, емоциите служат за кодове на всеки ум. Всяка емоция живее като истинско живо същество. Живее така, както живее всяка клетка, от която се състои чо­вешкото тяло. И умът живее като истинско живо съ­щество. Всички хора са свързани помежду си чрез ра­зума. А събраният в едно разум на всички хора обра­зува голяма част от разума на самата планета.

Преобладаващата днес в науката гледна точка разг­лежда Земята като предмет. Когато изригва вулкан или вилнее ураган, науката веднага дава техническо обяс­нение на събитието. В науката на толтеките Земята сама решава да предприеме подобни действия, защото е живо същество, способно да мисли и да предприема самостоятелни действия.

Предците на толтеките са възприемали Земята като живо същество. Подобен възглед съществува и до ден днешен битува примитивните народи от цял свят. Ако земята пресъхва, те танцуват, за да предизвикат дъжд. Удрят барабани и пеят. Палят огън. Чрез ритуала се опитват да внушат на Майката Земя намерението да им даде вода. И Земята реагира. Те не виждат никаква загадка във взаимодействието между тяхното намерение и реакцията на Земята. Това ниво на взаимовръзка е невъзможно да бъде разбрано единствено чрез ума. Древните племена гледат на всичко през очите на ша­мана. Затова, за да се достигне до трансформация, хо­рата трябва да възродят в себе си шаманския поглед върху нещата.

Електронът е недостъпен за човешките очи, тъй ка­то не е предназначен за това. Нашите очи функциони­рат в рамките на определено пространство и време, а времето и пространството, в които функционира елек­тронът, са съвършено различни от параметрите на функциониране на човешките очи. За да видим елект­рон, трябва да се превърнем в друг електрон в иден­тично време и пространство. Тъй като буквално сме натъпкани с електрони, ние можем само да си предс­тавим какво са те. Но сме надарени и с емоции, затова можем да си ги представим. Не ги възприемаме с очи­те си. Тази разновидност на възприятие е по-близо до

интуитивното, шаманско възприятие, отколкото до аналитичния процес на умствените умозаключения. Ние сме тясно свързани с всичко в света и въздейства­ме върху всичко чрез нашите намерения. Нашето на­мерение е проявление на друга част от разума, без участието на ума.

Един човек в състава на земния човешки орган мо­же да се сравни с неврона в човешкото тяло. Един неврон може да вземе решение, на което може да се подчини цялото тяло. По същия начин един човек мо­же да вземе решение, на което да се подчинят всички елементи. Елементите са подвластни на намерението на човека.

За да се предизвика дъжд, е необходимо да трансформираш своята гледна точка и да станеш едно цяло с дъжда и атмосферата. Когато човек постигне пълна хармония с техните вибрации, може да се случи всичко, което пожелае. Този принцип може да се приложи и при идентификация на човека с животните или с които и да са други органи на планетата. Този процес може да се разпространи не само на Земята, но и в цялата Вселена.

След като човечеството осъзнае взаимовръзката между човека и Вселената, няма да е трудно да види, че в астрологията има голяма истина. Астрологията е по-скоро наука, отколкото средство за предсказване на бъдещето. Древните толтеки знаели, че Вселената е живо същество със своя обмяна на веществата. Астро­логията била наука, обясняваща обмяната на вещест­вата във Вселената.

Толтеките били ясновидци, знаели какво ще се слу­чи с планетата, защото умеели да дават тълкувания на

качеството на енергията, която изисквала Вселената от Земята.

Ние пораждаме, създаваме емоционалната енергия, а това е главната форма на енергия, която Земята изп­раща към Слънцето. От Слънцето емоционалната енергия се излъчва в цялата Вселена. Слънцето конт­ролира Земята и взема решения, въздействащи на це­лия й живот.

Слънцето й изпраща светлина. В слънчевата свет­лина е закодирана цялата информация, предназначена за Земята. Светлината е енергия. Всяка енергия при­тежава памет, затова всяка информация може да се съхранява в светлината. Слънчевата светлина пренася информация по цялата планета и предизвиква една или друга реакция. Нашата планета притежава фина, материална и емоционална енергия. Земята реагира на информацията, закодирана в слънчевата светлина и отговаря, излъчвайки енергията, която изисква от нея Слънцето.

Великият философ-йезуит Теяр дьо Шарден наре­къл специфичното проявление на ума и мисълта, което обхваща цялото земно кълбо, с термина неосфера. Не-осферата е орган на ума, създаден от съвкупния разум на всички съществуващи на земята хора. Тази идея обяснява съвпадането по време на най-важните научни открития и цялата стремителност, с която се разпрост­раняват идеите от ума на един човек в ума на друг и които водят до промени в човешката мисъл.

Рупърт Шелдрейк, британски биохимик, предлага тео­рията за формиращата се причинност, съгласно която всяка природна система - от кристалите до човека - има единно за всички морфологично поле.

Индивидуалните същности, съществуващи в предели­те на всяко поле, наследяват колективната памет. Тази па­мет управлява навиците, поведението и се грижи за 1 възпроизводството на рода. В пределите на определено поле през пространството и времето действа някакъв морфологи­чен резонанс. Всяко поле е единно, затова цялото енергийно поле се движи към постоянна еволюция - от атомите към галактиките. С течение на времето отделните системи се из­черпват, умират и изчезват.

Шелдрейк пише:

"Съгласно хипотезата за формиращата причинност, изчезналите полета в определен смисъл все още съществуват, макар че не могат да се проявят, тъй като няма нещо, което да резонира в унисон с тях. В настоящия момент по­тенциално съществува и енергийното поле на динозаврите, но вече няма съответстващи системи на същата честота -например, живи яйца от динозаври - които биха могли да уловят техния морфологичен резонанс.

Ако по някаква причина - да кажем, генетическа му­тация или внезапен екологически стрес - някой жив органи- зъм влезе в резонанс с полетата на древен или измрял вид, тогава тези полета отново могат да намерят своето проявле­ние и да се стигне до внезапното появяване на архаични ор­ганизми..."

Хипотезата на Шелдрейк в много отношения наподо­бява толтекските видения на дон Мигел. Самият Мигел е жив организъм, влизащ в резонанс с древните толтеки, тъй като техните съновидения са оживели в него и днес той енергийно създава поле в други хора, които да разделят с него неговото съновидение.

Даденото от Мигел обяснение на взаимовръзката меж­ду Слънцето, Земята и човешкия живот е твърде сходно с концепцията на Шелдрейк. Мигел ни насочва към Слънцето като център на цялата информация и интелект в Слънчевата система. И макар Слънцето да получава информация от твърде голям жив организъм в центъра на галактиката, за нас, обитателите на Земята, именно Слънцето е източник и причина за цялата наша еволюция.

Мигел описва неизчерпаемата река на светлината, коя­то тече от Слънцето към Земята и носи в себе си вибрациите на всяко същество и всяко поле, съществуващо на нашата планета. Светлината, идваща от Слънцето, е причина за проявленията на всеки човек и на всички живи същества, свързани в единно поле. В резултат на непрестанната ево­люция, Слънцето излъчва светлина с видоизменени вибра­ции и възприемащият организъм трябва да реагира и да из­лъчи енергия обратно към Слънцето, за да продължи проце­сът на енергиен обмен.

Нагуал като Мигел е способен да "види" тази река от светлина, както е видял промяната в света през януари 1992 г. по време на своята визита в Теотихуакан.

Когато настъпят изменения в светлината, ние за­почваме да преработваме енергия с ново качество. Трудно е това да се докаже с лабораторни методи, за­щото науката не възприема светлината като живо съ­щество.

Нашите очи "изяждат" тази нова светлина като храна, но с по-високо качество. Тя ще окаже въздейст­вие на нашия ум, но не и на нашите гени.

Днешната наука, с нейните ограничени възможнос­ти, практически не е способна да разкрие този факт, но с времето човечеството ще докаже, че светлината е

биологическо същество, надарено с разум и е източник на нашия собствен интелект.

На всеки човек е присъща определена светлинна честота, присъстваща и в самото Слънце. Тази честота, подобно на речен поток, е свързана със Земята. Тази река от светлина е вечна и ще съществува докато съ­ществуват Слънцето и Земята. Ако променим гледната си точка във времето и пространството, ще можем да видим светлинната река като напълно материален обект, както в нашето време и пространство виждаме собствената си длан.

Вече знаем, че ако преместим гледната точка в по-малко ускорено време и пространство, ще престанем да виждаме дланта като нещо плътно. Вместо това ще видим всички атоми и електрони като постоянно дви­жещо се енергийно поле. Светлинната река, както вся­ка река, съхранява своята форма, която никога не е ед­на и съща.

На светлинния лъч са присъщи възприятия и съзна­ние. Милиарди лъчи съединяват Слънцето и Земята. Тази светлина дава живот на хората, които се "хранят" с тях в непрекъснат процес на приемане и предаване.

Постъпващата в тялото информация променя клет­ките на мозъка и на другите органи. В отговор на въз­действието на Слънцето, в човека се променя метаболизмът на слънчевата светлина и човек предава обрат­но към Слънцето енергия с ново качество.

Слънцето създава промени.

Целият светлинен поток придобива ново качество и въздейства на цялото човечество, защото новото свойство на светлината обхваща всички хора.

По този начин можем да обясним ефективността на молитвата. Изразеното с молитва намерение на човека се връща към Слънцето с поток светлина.

В наше време светлината усилва творческото нача­ло, въображението и интелекта на човека.

Между процесите на промяна на цялото човечество (или човешкия орган на Земята) и обикновените хор­монални процеси на превръщане на девойката в жена има много общо. В тялото на девойката е заключена цялата вселена, в това число нейните вътрешни орга­ни, кръв, нерви, хранопровод, главен мозък и всички системи, свързващи тези органи в единно цяло.

Слънцето и Земята всъщност са части от един жив организъм. Казано с други думи, достигайки опреде­лена степен на зрялост, Земята отправя към Слънцето послание. И Слънцето реагира, давайки тласък за ево­люционните промени на човечеството. Слънцето действа като главен мозък, както мозъкът на девойката инициира хормоналните промени в нейният органи-зъм, водещи до нейното съзряване.

Хората не притежават способ да разшифроват закодираната информация, постъпваща от звездите, но определени частици от ума и душата са способни да я

разберат. Ние можем да насочим тази информация в определено русло. Земята, като живо същество, разби­ра без труд получените послания. Земята излъчва светлина, но нейната честота е недостъпна за човеш­ките очи. В отговор на посланията, постъпващи от Слънцето, Земята отправя към него собствена светли­на. Тази светлина може да бъде ефирна или емоцио­нална.

На Земята има множество същества от извънземен произход. Голяма част от тях са създадени основно от светлина. Пребивавайки на планетата те могат да при­добиват различни форми. В космическото пространст­во е по-лесно да пътуваш не на борда на кораб, а с по­мощта на светлината. И толтеките са постъпили по то­зи начин, както и египтяните. Те странствали на въл­ните на светлината от една планета до друга. Всички ние сме надарени със същата способност. Толтекското Овладяване на осъзнаването ще ни припомни тази способност.

Аз не се опитвам да ви уча. Само помагам на хората да си припомнят това, което им е добре известно. Мо­ето знание не принадлежи на мен самия. То живее във всички и във всеки.

Различните култури по света притежават едни и същи знания. Във всеки човек е заключена абсолютно една и съща информация, независимо, че може да се изрази с различни думи. Овладяването на осъзнаване­то е толкова всеобемащо, че за да се запомни цялото заключено в нас безмълвно знание, се изисква значи­телно време и практика. Нашата задача е да възстано­вим в паметта си всички детайли на това знание и да станем самите себе си, за да съумеем да се ползваме от

заложените в нас качества и способи. Нали се стремим към единение с Бога.

Чрез Овладяването на трансформацията се учим как да станем сталкери или да бъдем самите себе си. Чрез това овладяване се учим да прочистваме ума, за да прекратим страданието, учим се как да станем вои­ни, майстори и как да постигнем свобода и единение с любовта.

След третата стъпка - Овладяване на намерението - преставаме да бъдем единствено тяло и ум. Преста­ваме да бъдем и само душа. Всъщност, ставаме любов, защото любовта обхваща всичко. Любовта е истинско­то име на Бог. Тя е навсякъде. Всичко, което същест­вува, се състои от любов.

Любовта се проявява по безброй начини. Единият от тях с страх. Страхът е отражение на любовта, но само дребна частичка от цялото нейно проявление. Страхът управлява ума. Умът се управлява от мозъка. Вие постъпвате в съответствие с вашите възприятия, затова ако сте преизпълнени със страх и вашите усе­щания ще бъдат анализирани със страх. Очите изразя­ват това, което е в човешкия ум. Вие възприемате ва­шите видения чрез очите. И ако умът ви е пълен с пе­чал, вас също ви обхваща печал, независимо дали све­ти слънце или се лее дъжд. Ако в очите ви има любов, вие навсякъде ще виждате само любов.

Дърветата са сътворени с любов. Животните са сътворени с любов. С любов е сътворена водата, която пием, реките и океаните. Ако усещате любов, във вас се ражда взаимовръзка с всичко, което е сътворено от нея. Можете да станете орли. Можете да станете вя­тър, дъжд или облак. Да станете едно с всичко съществуващо. И да приемате всичко на света такова, какво­то е.

Нашият път към безмълвното знание минава през осъзнаването. Спускаме се в глъбините на ада и из­питваме страдания, за да постигнем осъзнаване. Ето защо сме решили да приемем човешкия облик и чо­вешкия разум, на които са присъщи страшни сънови­дения, кошмари, които наричаме ад.

За да се измъкнем от ада е необходимо осъзнаване, което се постига с помощта на намеренията и духа. Чрез осъзнаването ще се уподобим на Бог, а не само защото притежаваме безмълвно знание. Но само зна­ние не е достатъчно. Трябва да проявим своето знание в действие.

Към осъзнаването води дълъг път. В Индия този път минава през ревностното служене на Бог. В хрис­тиянството минава през чувството на вина, докато не разберем, че виним себе си, без всъщност да има за какво. Чувството за вина е емоция, привнесена в чове­ка, която ни заставя да страдаме заради това, към кое­то отчаяно се стремим.

Моят път води към съзнанието на нагуала. По този път всеки има шанс да постигне осъзнаване, тъй като нагуалът избягва осъждането. При него пътят към свободата е да се сложи край на осъждането и жертвеността. Този път е открит за всеки. Даже закоравелият наркоман или алкохолик може да върви по него. Той бива бърз, бива и бавен, но е открит за всеки. Това е карта за път, водещ вън от ада, карта за превръщане от жертва в свободен воин, за да пренесем проблемите си от живота и след смъртта.

Чрез пътя на нагуала може да пренесете рая на зе­мята. Може да живеете в рая и във физическо тяло, което притежавате. Това е по силите на всеки човек, за­щото е и по моите сили. Ако аз мога, можете и вие. Същото е говорил и Исус.

Информацията, необходима за бягство от сънови­денията на планетата, има огромно значение и за разширяване на хоризонтите на науката. Когато науката се съгласи с мисълта за това, че Земята е живо същество, това ще даде мощен тласък за развитието и разширяването на научната теория. Установявайки, че едни и същи живи същества се проявяват в цялата Вселена и между тях съществува единна взаимовръзка, науката ще се придвижва много по-далеч. Разумът на всички живеещи на Земята хора ще стане Единен.

Тази концепция изцяло ще промени цялата психо­логия. Друга ключова идея на толтеките е, че умът е сътворен от емоции, че ние през цялото денонощие пребиваваме в съновиденията и в резултат на нашето опитомяване (а всички ние всъщност сме опитомени животни) във всеки от нас живеят едновременно Съ­дията и Жертвата, че нашият ум е живо същество, както е живо същество и всяка емоция, способна да живее в нашия разум и зад неговите предели и ние творим емоциите и телепатично ги изпращаме към околните - всичко това са компоненти от философско­то възприятие на живота.

Една от загадъчните толтекски концепции е, че можем да преместваме своето съзнание от ума към волята. Това преместване се явява източник на нашата потенциална спо­собност напълно да трансформираме планетата и да станем Богове. Способни сме да контролираме фината енергия. Способни сме да управляваме собствените съновидения и да

оказваме благотворно въздействие върху съновиденията на другите хора.

Всяка от тези идеи може да окаже отдалечени във времето последствия върху човешкия ум. Усвоявайки без­мълвното знание на толтеките, човек получава достъп до изконно човешка форма на магия, която рядко стига до нас по традиционните канали.