УМ, ЕВОЛЮЦИЯ И СЪНОВИДЕНИЕ

В своето учение Мигел неуморно повтаря, че нашите идеи и съновидения идват от Слънцето. Ние възприемаме предметите чрез тяхната отразена светлина, която също има за източник Слънцето. Реалността, каквато я познаваме, е възпроизведена в нашия разум посредством отразената светлина.

Когато Библията казва: В началото бе Словото, и Сло­вото беше у Бога, и Бог беше Слово" (Йоан. 1,1), това е бе­зусловна истина, както от шаманска, така и от научна глед­на точка. Звукът е сроден със светлината и притежава съща­та генеративна енергия. Звукът е енергия, вибрираща с раз­лична честота.

На чистата енергия са присъщи свойствата като звук, цвят, температура, движение, памет и осъзнаване. Животът също притежава тези свойства. Айнщайн, в своята теория за строежа на Вселената, сравнявал енергията с масата и ско­ростта на светлината. Същото наблюдение толтеките изра­зили с други думи: "Всичко е светлина. Всичко, което знаем и виждаме, носи в основата си светлина".

От гледна точка на фината енергия, човешкият живот на Земята е бил сътворен, за да вижда различни съновиде­ния. Хората сами сътворяват реалността, до която се докос-

ват чрез своите съновидения. Всичко, което усещаме, е проявление на нашето съновидение.

Трансформацията на енергията в съновидението за­почва с материята. Светлината, която виждаме, е отразена от материалните предмети, които проектираме като образ вътре в очите си, при това, косвено. В този процес на възп­риятия участват и нашите емоции. Образът, който се по­ражда в нашия ум, е проекция на отразената светлина, която преминава през огъня на нашите емоции. Тази дейност раз­вива ума. Нашият разум се състои от емоции, както тялото от атоми.

В момента на появяването си на света бебето няма разум. Неговият главен мозък е абсолютно незрял и на детето му предстои тепърва да учи. Мозъкът прилича на система от компютри, които трябва да бъдат вклю­чени. Той няма съзнание. И макар че на клетъчно ниво детето носи паметта за еволюцията и спомена за някои емоции, то няма разум, с който да създаде съновиде­ние.

Детето се ражда на света с всички знания за Вселе­ната, но в началото не е способно да мисли. То просто знае. Неговата ДНК носи в себе си безмълвното зна­ние за живота. Едва сформирала се в утробата на май­ката, нервната система на детето започва да функцио­нира, но до момента на раждането няма пряк контакт с външния свят, а само косвен - чрез тялото на майката. По този начин до раждането си детето получава ос­къдна информация, достигаща до него чрез вълните на светлината.

В продължение на няколко години след раждането детето остава свободно, като диво животно. То все още не е опитомено и затова не възприема съновиденията, които му предават семейството, религията и културата. В процеса на опитомяване се развиват дет­ските емоции. Те зависят от съотношението "похвала - наказание". Постепенно детето усвоява правилата на наследените от него форми на поведение. Придобива определени навици. И усвоява съновидението на свое­то общество, а не го избира самостоятелно.

Опитомените деца обикновено се бунтуват срещу внушеното им съновидение. Те загубват предишната си невинност. В западната култура, където хората ра­ботят много, младите хора навсякъде виждат насилие. То е на мода не само в индустрията на развлеченията, но и в тези компании, в които се обединяват подраст­ващите. И системата на насилие ги поглъща. Те се покланят на общоприетите идоли - мъжът-мачо и же­ната като обект на сексуални желания. Престъпникът се издига в ранг на герой. Моделите, който следва днешната младеж, по своята същност са адски прояв­ления. Те само усилват кошмара, създаващ тягостна обстановка в света.

Тежките рани, който Замъгленото Огледало видял около себе си, кървят до ден днешен, но сега кризата е обх­ванала цялото общество. Затова сме заети да търсим по-добър път във взаимното общуване. Бракът, който някога е бил основа на обществото, е опорочен от стремежа да се подчини партньора. Този стремеж трябва да се замени с взаимното уважение.

В края на Епохата на Рибите открихме за себе си, че нашето колективно съновидение е истински ад. Виждаме, че то е отровено, както сме отровени ние и цялата Земя. Опа­сявам се, че то трови цялата Вселена. Заради Земята и Все­лената, човешкото съновидение се нуждае от корекция. Вече

навлязохме в Епохата на Водолея. Изменението на нашето съновидение е еволюционна крачка напред. С всяка Зодиа­кална Епоха (или с всяко Слънце, според ацтекските поня­тия) еволюцията върви напред.

Досега дългата хилядолетия еволюция е била насочена към развитие на човешката способност да мисли, да вижда съновидения и да твори реалността.

Следващите крачки ще водят отвъд пределите на страха, към Любовта. Любовта ражда целебна съзидателна енергия. Човечеството ще преоткрие отново вибрацията на енергията на любовта и ще усети благотворното й въздействие върху здравето, образованието, политиката и духовността.

В ада управляват двама господари - Съдията и Жерт­вата. Съдията, обитаващ в нашия разум, ни обвинява. Жерт­вата покорно приема обвиненията и изпитва чувство на ви­на. Тези два аспекта на нашата същност се ненавиждат един друг. Връзката между тях у всеки от нас е прекъсната в про­цеса на опитомяване, независимо към какви убеждения са се придържали възрастните, които са ни възпитавали.

Хората са опитомени животни. Съновидението на планетата съществува още преди нашето раждане - с всички негови правила, вярвания и надежди. В това съновидение всички чакат да порасне новото поколе­ние хора, умът му да се развие и да продължи същест­вуването на познатите съновидения. Чистото, нормал­но човешко същество трябва да бъде така свободно,

както е било в детството си преди опитомяването - от половин до три години след раждането.

В тази възраст умът на детето е достатъчно развит, за да разбира абстрактните понятия и да владее езика, за да общува със света на възрастните, но процесът на образование още не е започнал. И малкото човече, както му е наложено от природата играе, изучава све­та, смее се и се радва на живота. Почти всички детски емоции са основани на любовта, ако самото дете не се сърди и не изпитва болка. Малкото дете е свободно да живее както му хрумне, затова живее истински. Не го тревожи миналото. Не го тревожи бъдещето. А въз­растните постоянно живеят в миналото, загрижени за бъдещето и всякак бягат от настоящето. За възрастни­те всички житейски драми се разиграват на сериозно, а детето не придава на нищо такова значение.

Съновидението търпеливо чака, да дойде времето да въведе малкия в стария сън на планетата. Нашите родители и по-големи братя и сестри, нашите учители, училището, религията, обществото и средствата за масова информация внасят своята лепта в поддържането на живота на съновидението на планетата посредством опитомяване. Опитомяването се осъществява по метода на поощренията и наказанията. Бащите и майките ни опитомяват с такива способи, с каквито са опитомявали тях самите. Те ни внушават представи за добро и зло, награждават ни за добрите постъпки и ни наказват за глупавите.

Обикновено, подложени на наказание, ние изпит­ваме остро чувство за несправедливост и бунт. От всичко това в ума се появява болезнена рана, която ражда емоционална отрова. Всяка сърдечна болка усещаме емоционално, а не физически. От нанесената

сърдечна рана емоционалната отрова прониква в на­шия ум. И тогава се поражда страх, който напълно уп­равлява нашето поведение и начин на мислене.

Започваме да се страхуваме от наказанията и въз­можността да не получим награда. Поощрението по­ражда смирение. Ние по всякакъв начин се стремим да заслужим похвала в очите на родителите, учителите, приятелите и цялото общество. Колко пъти на ден до­като пораснем понасяме наказания и усещаме поляр­ностите на живота, битуващи в нашето общество -добро и зло, красиво и грозно. И с времето започваме да оформяме собствени съждения.

Ставаме дотолкова опитомени, че вече нямаме нужда от дресиране - всъщност, ние сами дресираме себе си със същите тези методи на наказания и поощ­рения. В този процес на самодресиране активно са за­действани три компонента на нашия ум.

Съдията е тази негова част, която съди всичко, ко­ето правим или не правим, което чувстваме или не чувстваме и осъжда всичко и всеки.

Жертвата търпи осъждането на Съдията, който винаги я признава за виновна. Жертвата просто изпит­ва потребност от наказание. Жертвената част на нашия ум постоянно се чувства недостойна и неизменно пов­таря: "Аз съм недостатъчно добър, умен, силен и кра­сив. Аз съм неудачник. Така че, няма защо да се опит­вам да правя нещо".

Третата част от нашия ум, участваща в процеса на осъждане, е системата от Убеждения, включваща всички правила на съновидението в нашия живот. Системата от убеждения е своеобразна конституция,

свето писание, където всичко, в което вярваме, се явя­ва неоспорима истина.

Тази система от убеждения се нарича Книга на Ада.

Живеещият в нас Съдия основава всички свои при­съди на нашата система от убеждения. Като осъзнаем това, в същия миг ще открием, че няма справедливост и в нашия собствен ум. Ако я имаше, само веднъж бихме се разплакали за извършените грешки, докато Съдията ни заставя да плачем непрестанно.

Ние се подлагаме на наказание и в момента на из­вършване на грешки, и всеки път, когато си спомняме за нея. И всеки път Съдията признава Жертвата за ви­новна и произнася своята сурова присъда.

Нашата система от убеждения ни се внушава от обществото в процеса на опитомяване. Ние я всмуква­ме в семейството, училището, в приобщаването към религията. На малчугана нито за секунда не му дават шанса да избере това, в което да вярва. В течение на целия процес на дресировка детето се бунтува, но няма сили да промени ситуацията. Бунтуваме се и в преход­ната възраст между детството и юношеството, когато започва търсенето на собствената индивидуалност. В този решаващ период от живота виждаме как система­та от убеждения потиска нашите нормални човешки инстинкти, откриваме как възрастните манипулират децата си. Степента на нашето уважение към себе си в бъдеще зависи от това на какво съпротивление се на­тъква нашето подрастващо бунтарство. Можем да по­лучим поддръжка от семейството и в бъдеще да успе­ем в живота, а можем да попаднем и в мрежата на страха.

И Съдията, и Жертвата, и системата от убеждения -Книгата на Ада - са все паразити на съзнанието. Паразитът е живо същество, което се състои от фина енер­гия. За да оживее, той се храни с емоции, сътворени от човешкия мозък. Тези емоции раждат страх, гняв, тъ­га, депресии, ревност и усещането, че си жертва.

Паразитът управлява съновиденията. Той създава видения, пълни със страхове и кошмари, които конт­ролират мозъка, който изработва емоциите. Паразитът контролира изработването на емоции, които са необ­ходими за поддържане на неговия живот. И мозъкът спира да поражда емоции, необходими за растежа на душата, емоции, основани на любовта.

Паразитът функционира по същия начин, както функционира вирусът, атакуващ клетката. Вирусът контролира процеса на възпроизвеждане на клетката така, че тя загубва способността да изработва вещест­ва, необходими за нейното развитие и започва да из­работва вещества, необходими за живота на вируса.. Така вирусът расте за сметка на клетката и я разруша­ва до пълно унищожение. По аналогичен начин пред очите ни човечеството върви към самоубийство. Това е явен знак, че нашето съзнание се контролира от Па­разитите.

Съществуването на Паразитите не е било тайна за толтеките. Те знаели, че има два типа отношение към тази нахлула отвън сила. Единият е пълно подчинение на Паразита, а другият - пътят на детето или юношата, т.е. бунт, обявяване война на паразитите и провъзгла­сяване на свободата да бъдат самите себе. си, да видят собственото си съновидение, да мислят самостоятелно и да творят емоции, които дават сила на нашата уни­кална личност. Толтеките, разбира се, избрали пътя на бунта. Ето защо ги наричат воини. Това е истинското значение на воина.

Воинът е човек, който ясно осъзнава присъствието на Паразита в своя ум и му обявява война, за да пос­тигне изцеление. Смисълът на тази война не е в побе­дата или в поражението, а в самата борба.

Всяка ценностна система има своя Книга на Ада, която се предава от поколение на поколение във всяко семейство. Съдията и Жертвата неизменно живеят вътре в нас, независимо от правилността или лъжли-востта на усвоената от нас система от убеждения. За­дачата на воина е да се разбунтува срещу обитаващите в нашите души Съдии и Жертви. Стъпвайки по Пътя на Мъртвите, според завета на толтеките, воинът може да остави назад и Съдията и Жертвата.

Във всяка съвременна култура се набляга на стра­данията. А вярата в страданието ражда страдание. Християнството учи, че Христос е търпял и ни пове­лявал също да търпим. Мигел твърди, че това е лъж­лив сън, илюзия. Самият Христос е проповядвал, че смисълът на живота е любовта. Придаването на неи­моверна ценност на страданието служи за подкрепа на страха, който пронизва цялото наше съзнание и колек­тивно съновидение. Ако осмислим фразата, която чу­ваме често: "За всичко трябва да платите", ще открием колко дълбоко се е вкоренила в нас идеята, че нямаме право на радост и не можем да живеем без болка.

Дори да не сме стъпили още на Пътя на Мъртвите, както ни учат Толтеките, ние можем да изпълним следното Ментално упражнение, което прилича на активна молитва. Целта на ритуала е да открием щас­тието, за което сме били създадени.

Помолете се за смъртта на съновиденията на плане­тата.

Подгответе се за излизане от ада. Представете си, че земята е истински рай!

ИНСТРУМЕНТИТЕ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА

Част първа:

Митоте и ревизията

Митоте

В мексиканския път към познанието се използва древ­на практика, наричана митоте. Митоте е индианска дума, възприета от испанците. Буквално означава хаос, но се из­ползва за означаване на какафонията на звучащите в дисо­нанс гласове, като например врявата на пазарен площад или вавилонското стьлпотворение. Толтеките казвали, че обик­новено човешкият ум представлява особен вид митоте.

Хората, които притежават енергия и знания, могат да бъдат истински магове. В стари времена маговете водили своите ученици в тайни места, където приемали отвара от растения от типа на пейота¹, които помагат да се отключи съзнанието на човека и той да разбере, че по своята същност нашата реалност е съновидение. В наши дни отделни учите­ли както преди прибягват до тази практика, която наричат митоте. Днес и състоянието на дисхармония, и практиката, прилагана с цел нейното преодоляване, се наричат митоте.

¹Вид халюциногенно растение в Южна Америка. Бел.ред.

Единственият път към хармония (или към рая) ми­нава през преодоляването на митоте. За толтеките та­зи дума означава хаос, породен от разрива между съ­ществуващата в нашето съзнание връзка между Съди­ята и Жертвата. Адът става нормалното състояние на човешкото съзнание.

Аз практикувам митоте без халюциногени. Не вярвам в тях. Те са нещо външно. Говоря на моите ученици, че със съвместни усилия можем да преодоле­ем митоте и напълно да променим начина им на жи­вот.

В толтекската традиция вие противостоите на ми­тоте, но не го отричате. Митоте е толкова могъщо, че за неговото преодоляване е нужна чужда помощ.

Затова молим твореца да ни помогне и да ни изпра­ти яснота и осъзнаване. Практикувайки митоте, толтеките открили, че пред нас се открива цялото знание. Митоте, загнездено в нашето съзнание, е подобно на глава лук. Нужно е слой след слой да преодолеем фалша и лъжливите образи, да проясним съзнанието си и да добием кураж, да вървим все по-далече, за да открием кои сме.

Нужно е да узнаем какви споразумения сме склю­чили със себе си и да открием възможност за тяхната промяна. В процеса на работата се учим да изследваме съновиденията и да ги управляваме. Митоте се прак­тикува не само нощно време, но и през деня. За прак­тикуването на митоте трябва да се въоръжим с твър­дото намерение да въведем ред там, където цари хаос. Ако започнете практиката митоте, заместването на хаоса с порядък ще стане цел на вашия живот. Такъв е Пътят на Воина.

В наши дни използването на митоте е силно изопачено. За толтеките митоте е посвещение в безмълв­ното знание, което не завършва с първия ритуал. Мое­то посвещение в митоте се състоя в пустинята, при среща с учителя, с когото ме запозна моя дядо.

Посвещението в митоте продължава цяла нощ или две нощи подред и завършва с обет. Посвещение­то в митоте означава преход в пространството между съня и бодърстването. То дарява човека с енергия, която му позволява да практикува митоте даже при силна умора.

По време на нашето обучение в митоте с ученици­те ние се разполагаме около огъня и учениците поред бодърстват, поддържайки огъня. Наричам ги Стражи на Огъня.

Останалите ученици започват напевно да говорят за любовта. В началото техните движения изглеждат ха­отични, но след време остават седнали на пода, обхва­нали с ръце коленете и отпуснали глава. Приличат на сънуващи, но на всеки петнадесет минути се пробуж­дат и си променят местата, като по ред стават Стражи на Огъня. Има много начини човек да разпознае кога започва да сънува. Ние насърчаваме учениците да изс­ледват своето съновидение и отчетливо да осъзнават момента, когато мозъкът се потопява в съня. И тук не минава без въображение.

Митоте е Пътят на Сънуващия. Не съветвам уче­ниците сами да практикуват митоте в домашни усло­вия, защото стремежът на собствения им ум е да им попречи, като пробуди за живот всичките им кошма­ри. По-добре е да се събере група, с която да се прак­тикува митоте. Най-доброто е човек да си намери наставник.

Инвентаризация

Инвентаризацията е тази част от Овладяването на Трансформацията, чиято цел е да подложи на съмнение ця­лата система от убеждения, която носим. Инвентаризацията е обзор на системата от убеждения (която толтеките наричат Книга на Ада), на всичко, което знаем. Докато извършва то­зи преглед, воинът придирчиво анализира всичко, в което вярва. Учениците на Мигел са задължени да извършват чес­ти персонални прегледи.

Целта на това упражнение е да възроди свободната во­ля на човека. Инвентаризацията е вашето оръжие за атака на Паразита. Паразитът е сложно същество, родено от Кни­гата на Ада, от Съдията и Жертвата в нашето съзнание.

Погледнете към своето персонално съновидение. Не хитрувайте пред себе си. Щастливи ли сте или не? Инвента­ризацията на вашите възгледи трябва да бъде основана на концепцията ви за щастие. Колкото по-близо сте до щастие­то, толкова по-близо сте до видението на земния рай.

Помнете, че вашите убеждения са ви били внушени отвън. Не сте ги избрали сами. Възгледите, които ви правят щастливи, трябва да бъдат опазени. Тези, които ви правят нещастни, могат и трябва да се преразгледат и да се изме- нят. Вашата задача е да препрограмирате нови убеждения, в името на избавлението от смъртта.

Свободната воля е нашето право да взимаме самостоя­телни решения. Когато стъпим на пътя на воина и проявим нашата свободна воля, получаваме втори шанс да изберем това, в което ще вярваме. Основният проблем, пред който се изправяме, е, че нашето съзнание е изцяло пронизано от старата система от убеждения. Когато за пръв път започнем ревизия на системата си от стари убеждения, в началото не

намираме място за новите, но с всяка трансформация на съществуващите убеждения освобождаваме пространство за новите.

Изчистването на емоционалните отрови е твърде прост процес. Всичко, което е необходимо, са мисли за лю­бовта и правилно дишане.

Нужно е силно да притиснем раната в нашето съзна­ние.

След това трябва да започнем да дишаме равномерно, повтаряйки в съзнанието си думата "любов".

Можем да прилагаме тази пречистваща процедура към стари и към нови рани. Изчистената рана заздравява от само себе си. Помнете, не трябва да се изчиства раната, като спо­деляте отровата с друг човек. От това отровата става по-голяма.

Ние се лутаме в джунглата, изпълнени с отрова, която действа пагубно на всички. Ако ви нападат, помнете, че на нападащият му е нужна вашата енергия. Когато станете Майстор на Трансформацията, нищо няма да може да ви навреди и ничия отрова няма да може да проникне във вас.

Като изчистите раните от миналото, ще промените всекидневния си живот и няма да обременявате душата си с емоционален "багаж". Ежедневното изчистване на емоции­те, ако не веднага след тяхното възникване, то преди прехо-

да към съня, трябва да се превърне в обикновена работа за вас. Запомнете, че при прегледа не трябва да има нито Съ­дии, нито Жертви.

Осъзнаването на тази концепция има огромно значе­ние за терапията. Според толтеките, избавлението от отро­вите е самостоятелно, осъзнато действие. Не е нужен лекар.

Прегледът възкресява в нашия живот всички възгледи и събития от миналото, които съдържат в себе си емоцио­нални отрови.

Мигел учи на следните дихателни упражнения:

Съсредоточете вниманието си върху дишането.

Дишайте любовта, която винаги витае във въздуха.

Вдишайте чиста любов. Издишайте чиста любов. Дишането е нашата непосредствена връзка с любовта. Дишайте любов, изчиствайки всеки изплуващ в съзнанието ви емоционален спомен.

Изчистете съзнанието. Отключете го. Нека в него се възцари пустота. Да няма никакви мисли и преценки. Тренирайте съзнанието да извиква спомени, без да се замисля. Всичко, което си спомняте, има значение. Доверете се на прииждащите спомени.

Призовете волята, за да извиква спомена за отми­налите емоции.

Обърнете се към волята с молитва за извикване на спомени.

Призовете волята, усетете биенето на сърцето. Преместете биенето на сърцето в матката. След това преместете волята в матката.

Преместете там и дишането.

Пристъпете към прегледа на емоциите.

Позволете на спомените спонтанно да изплуват в съзнанието ви.

Процесът ще стане още по-силен, ако свържете матката си с пълната луна.

Вече знаете метода за изчистване на емоциите, затова може да се запитате: "В какво вярвам така, че ме заставя да страдам?" Започнете с това. И излекувайте с очистващо ди­хание всеки изплуващ в паметта болезнен спомен или убеж­дение, пораждащо чувство на вина.

Задайте си въпроса: "Доколко е стабилна моята систе­ма от възгледи?" Ако вашите убеждения са непоколебими и твърди, възможно е със страх да се заемете с прегледа на личната ви Книга на Ада. Често осъзнаването на учениците се развива преди да се заемат с инвентаризация.

Толтеките открили за себе си Овладяването на Съзна­нието, когато осъзнали, че нашият свят е едно съновидение. Научили се да наблюдават съня на планетата, без да проявя­ват емоции и съумели да върнат яснотата на съзнанието си. Осъзнаването и яснотата водят до промени. И промените стават възможни, ако приложите техниките на толтеките на практика. В- момента, в който види нещата в истинската им светлина, човек получава своя шанс. Осъзнаването води към просветление. Следвайки този прост план, човек постепен­но ще започне да се измъква от ада.

Няма нужда да очакваме рая след смъртта. Длъжни сме да попаднем в него още приживе. Много по-лесно е да се измъкнем от адското съновидение, докато сме още живи,

отколкото след смъртта. Между нас и избавлението от ада стои клопката на нашата представа за себе си, прекомерната ни гордост и страхът от позор и наказание.

В последните години много гуру учат своите последо­ватели да обвиняват за страданията си родители, съпрузи или който и да е друг. Всъщност, учат ги да бъдат жертви.

Толтекската система учи, че ние отдавна сме преста­нали да бъдем безпомощни деца и сме достатъчно силни, за да променим всичко. Ако осъзнаете това, ще окажете съп­ротива, силите ви ще стигнат, за да промените ситуацията. Дори тези, които са преживели насилие, могат да променят своята реалност. Болката от нанесените рани стихва, ако осъзнаете, че всичко е само сън. По силите на всеки от нас е да промени сюжета на вървящия в съзнанието му филм, за­щото е едновременно и режисьор, и сценарист, и актьор в него и може на чисто да препише историята на своя живот.

Нашите сънища обикновено продължават дневните ни съновидения, когато бодърстваме. Нашият ум дава на всич­ко, което виждаме, своя интерпретация. Единствената част от съновиденията, с която всеки човек е готов да се съгласи, е, че се намира в капан. Рамкирането на всеки от нас е ед­накво. То е резултат от сключеното от нас споразумение с нашето обкръжение на планетата Земя. Това ни позволява да се чувствуваме в пълна безопасност и ни дава увереност. Дава ни усещане за време и пространство. Около нас същес­твуват и действат жизнени цикли, които пораждат чувство за стабилност. Забелязваме промените във фазата на луната и смяната на годишните времена. Но когато се стигне до интерпретация на нашия опит, видението се променя, става много лично.

Ние, хората, не разбираме защо изпитваме страда­ния. Не се досещаме, че имаме избор, но той съществува. Ние не носим пълна отговорност за собственото си съновидение, защото го е имало преди нашето раж­дане. Опитваме се да превърнем това място от кош­марния ни сън в нещо по-приятно, за да улесним деца­та си. Съновидението на планетата се е развивало хи­лядолетия и постепенно се променя към по-добро. Но кошмарът все още си остава кошмар, а адът - ад.

Нашата цел в сегашния живот е да се изтръгнем от лапите на съновиденията. Структурата на създадените от хората съновидения изглежда съвършена, но това не означава, че трябва да продължим да страдаме. Ако осъзнаем, че съновидението е сън, а не реалност, мо­жем да се опитаме да се измъкнем от него. Осъзнава­нето дава на човек възможността завинаги да напусне пределите на ада.

Всеки от нас знае, че страда заради всякакви дребо­лии, които счита за свои и които ревностно пази. Нужно е да погледнем отстрани как реагираме болез­нено на несправедливостта. Тогава ще открием, че ни обзема жажда за мъст и ще осъзнаем, че желанието за възмездие няма край.

Всеки човек се превръща в демон за всички околни, задържайки ги в ада. Всеки път, когато насочим пог­леда на партньора към неговите грешки, ние го караме да се разплаче. Актът на самото отмъщение се прев­ръща в демон. Ние на воля използваме емоционалните шантажи. С помощта на чувството за вина и обвине­нията, управляваме тези, които обичаме. Раздаваме обещания, запълваме живота си с надежди и задълже­ния, но не намираме истинска справедливост. Всеки е уверен в своята правота и неправотата на ближния, защото над всичко цени собственото си мнение.

Всъщност, принудени сме да лъжем самите себе си и всички наоколо. Като ви наричам лъжци, това не оз­начава, че ви осъждам. Просто това е факт. Лъжата е форма на защита, породена от страха. Чрез нея отвръ­щаме поглед от своите рани, гняв, ревност или страх. В своите измишльотини си играем с измислени образи за самите себе си. Тази лъжа разделя хората.

Когато станем воини, значи сме дошли до повратен момент в нашия живот и желаем да се трансформира­ме. Тогава ще сложим край на лъжите. Ще се откажем от чувството за собствена значимост и на негово място ще дойде свободата, която ще започне да се появява, когато направим преглед на нашите убеждения и с по­мощта на очистващото дишане се измъкнем от ада. По-нататък ще създадем нова система от възгледи, ко­ято няма да ни кара да страдаме. Това е творчески процес, подобен на всяко друго изкуство. Изисква се доста кураж осъзнато да изтриеш от съзнанието си всички убеждения, които ти причиняват страдания.

Възможно е да не вярвате, че притежавате достатъчно енергия, за да създадете собствена реалност, но ако днеш­ното обкръжение не ви устройва, поне опитайте да създаде­те друга реалност, различна от тази, която ви причинява страдания.

Попълнете вашата система от убеждения с идеи и по­нятия, които облекчават вашите страдания. Ако постоянст­вате, отново ще откриете изконното право, което принадле­жи на човека от раждането му - да има свободата да избира между страданието и щастието.

Ще добиете право на такъв избор, след като направите своя преглед на възгледите ви.

Този преглед е първият от многото. По Пътя на Мъртвите се прави само предварителният преглед. Като поемете по вашия личен път, също ще започнете с един предварителен преглед. Това ще ви даде достатъчно сили, за да продължите пътя си към свободата.

Помнете, че преди да ви опитомят, сте били щастливи. Опитайте се да върнете това щастливо състояние, но се обърнете не към детската невинност, а към съзнанието на зрелия човек. Предназначението на Теотихуакан е да откри­ем Бога в себе си. Той е подобен на карта, която ни води към осъзнаването, че сме богове.

Толтекската система на преглед има за цел да възста­нови целостта на нашата природа. В своя днешен вид чове­чеството страда от своята незавършеност. Редовните прег­леди на емоциите и мислите, които правим, ще прогони страха далеч от сърцата ни и на негово място ще дойде лю­бовта.

* * *

Осъзнайте, че се намирате в ада. Погледнете го. Не от­ричайте - това е действителен ад.

Обикнете хората такива, каквото са, независимо от то­ва, дали ще ви обикнат в отговор. Щастието пробужда лю­бовта, която е вътре във вас, а не любовта, която е насочена към вас.

Когато тръгнете по пътя на осъзнаването, ще откриете в себе си мощна съпротива към всякакви промени, защото цял живот сте правили компромиси със съновиденията на планетата и със себе си.

Възможно е в юношеството ви да сте си позволили да пропушите и в опита си да захвърлите пушенето, можете да

кажете: "Добре знам, че пушенето е вредно, но не мога да го откажа". Същото е положението и с лакомията. Не е така просто да се откажеш от вкоренените компромиси.

Ключът към отказа от вредните привички е проявле­нието на вашата воля. За да се откажеш от каквото и да е, е необходимо да подкрепиш този отказ с такова количество енергия, каквото е било заложено в сключения компромис. За да се откажеш от пушенето, трябва да превърнеш отказа в свое намерение. Възможно е да сте започнали да пушите, за да се успокоите, да изглеждате по-големи или за компа­ния. Усвоявайки привичката, от която сега искате да се из­бавите, вие сте вложили определена енергия и в самото ре­шение да запушите и в усилията да усвоите това действие.

Помислете колко енергия е нужна на космическия ко­раб, за да се откъсне от оковите на земното притегляне. Не­обходимо е да се изработи тяга със сила, която е равна ми­нимум на силите на гравитацията, която държи кораба на повърхността на планетата. Същото е и с вашите лични усилия. Във всяко сключено със себе си споразумение вла­гате определено количество енергия и за да преодолеете то­ва споразумение е необходима същата енергия.

Безупречното поведение е единственият правилен път за използване на цялата енергия, която имате. Ако не пра­вите компромиси в тази посока, можете да натрупате доста­тъчно енергия за преодоляване на сключените преди това споразумения. Енергията намалява от постоянното пропи-ляване за дреболии, докато енергията, вложена за разваляне на старото споразумение, се връща към вас стократно. Спомнянето или Прегледът е един от пътищата за натруп­ване на енергия.

Мигел моли всеки човек да сключи четири споразуме­ния със себе си. Той твърди, че те ще променят живота ни и ще отслабят другите споразумения, които ни държат в ада,

но за да заработят споразуменията е нужна практика. Ако започнете да ги практикувате, ще постигнете чудесни резул­тати и ще натрупате достатъчно енергия, за да контролирате всички свои споразумения.