Мигел съветва своите ученици

Идвайки на този свят, вие попадате в граничното състояние на емоционална смърт. Не усещате нито щастие, нито нещастие дотогава, докато вашата лич­ност не се развие достатъчно, за да общува с външния свят. Обикновено човек подбира за себе си определена маска с различни вариации. Тя му дава усещане за бе­зопасност. Маската е променлива величина, която сталкерът показва на света. Когато в детството човек вземе решение как да живее по-нататък, това влияе върху целия му живот.

Наставникът-нагуол се старае да види маските, ко­ито носят неговите ученици, за да изясни начина им на поведение в този свят.

Ако успеете да разпознаете маската, която носи да­ден човек, ще можете да изберете как да се държите с него. Ако използвате сталкинг, отношенията ви с хо­рата ще станат по-ефективни. Вече всички осъзнаваме, че старият подход в общуването не е ефективен. Ако използвате сталкинга в света на бизнеса, това ще ви донесе много по-голяма полза, отколкото ако останете в ролята на винтче от системата. Сталкингът, умение­то да видим ситуацията безпристрастно и от много страни, дава огромно преимущество и ни предпазва от опасността да бъдем въвлечени в пъкъла на бизнеса.

Когато емоционалната отрова се изчисти без следа, ако някой да се нахвърли върху вас, кипейки от ярост,

вие няма да поемете дори капка от нея. Това състояние става достъпно, когато човек стане Майстор на наме­рението. Тогава започвате да пребивавате в любовта и противникът ви забелязва, че цялата му ярост се стича от вас, както водата не попива в листата. Майсторст­вото означава неуязвимост към чуждия яд.

Живеем в свят, в който изкушенията нямат край. Другите живи същества, манипулирайки вашите емо­ции, се стараят да ви повлекат назад в съня. Те остават в плен на тъмния свят на Луцифер, описан в Светото писание. Когато сте въоръжени с нови знания, ще съ­умеете да отхвърлите изкусителите. Исус ни е показал как да устоим на изкушенията с любов. Не се опитвай­те да спрете потока на отровата - пропуснете го през себе си. Само не го задържайте

На километър и половина от Пирамидите на Слън­цето, близо до реката Сан Хуан, се намира древното селище Тетитла, което означава "Мястото на камъка". В това селище били открити много стенописи.

Тетитла е мястото, в което протича чистата черна светлина. Тя носи целебна енергия, която попива в ра­ните, които носим и ги прочиства от отровите. Черна­та светлина е чиста, пречистваща любов. Тази светли­на лекува дори раните, за чието съществуване не подо­зирате - например, детските страхове. Лъжливите об­рази се рушат. Гневът преминава в огорчение. Това са етапите, на които протича прочистването. Когато чо­век дълги години е потушавал емоциите, за да съот­ветстват на създадения от него образ и в един миг им дава пълна воля, процесът на пречистване не е кратък.

Посещението на Тетитла, където е запазен архетипен опит, е един от най-добрите начини за пречиства­не. Но дори да нямате възможност да се отправите на-

там, можете да извършите преместване чрез вътрешна ревизия.

Всеки човек притежава сетивни възприятия и има своя уникална гледна точка, чрез която може да възп­риеме различните потоци от енергия. Събирателната точка вътре в него придвижва волята от дълбоките слоеве на съзнанието до повърхността на човешкото "яйце". Събирателната точка е мястото, чрез което вие възприемате видимата реалност.

Погледнати от тази перспектива, емоции като гняв, ревност и страх заемат много тесен диапазон, но човек просто няма друга гледна точка. Имате възможност да излезете отвъд пределите на този диапазон, докато все още не сте загубили връзка с реалността. Ако възпри­емате чакрите като прозорци за сетивата, може да си въобразите, че всяка от тях има собствена гледна точ­ка.

Когато възприемате една и съща информация през първа и втора чакра, трябва да знаете, че първа чакра не може да възприеме всичко което се възприема от втора чакра. Обикновено вашата събирателна точка е разположена някъде в пределите на спектъра на цяло­то съзнание. Неразумно е да се опитвате да я премес­тите, докато не сте се избавили напълно от страховете си.

Всички усилия на толтекската традиция са насоче­ни към извисяване на вашето лично съзнание над ос­нованите на страх стари съновидения на планетата, за да достигнете до новото видение за рая на земята. Но старите сънища продължават вече няколко хиляди го­дини и са се вкоренили дълбоко в ума на хората.

По своята същност съновидението е живо същест­во. То е архангел, дошъл от Слънцето.

Ние, хората, сме проявления на духа и той ни под­тиква към промяна на съновиденията. С много упори­тост духът отвоюва своето царство. Когато влязохме в Епохата на Шестото Слънце, то ни даде възможност да извършим трансформацията, към която ни призова­ва от дълго време.

Ако се изтръгнете от съновидението на планетата, ще преместите своята събирателна точка и ще възп­риемате света през погледа на вашата душа. От дълбините на душата си ще видите кой е потънал в сънища. След това ще преместите перспективата и ще виждате чрез духа си. Ще направите огромен скок от едната страна на душата към другата.

За да осъществи това преместване, част от нашия разум приема черната светлина, пълна с безусловна любов, която прониква право в душата, разтваря я и пуска духа в свободен полет. И духът се съединява с тази част от ума, която осъзнава безусловната любов. Това сливане е напълно възможно. То пречиства ума и излъчва своето осъзнаване във външния свят. И човек пребивава в онези измерения, в които съществуват Бу-да и Христос.

В енергийната система, която наричаме реалност, умът е пълновластен господар, затова в нас живеят и Съдията и Жертвата. Единственият елемент на ума, който остава да съществува в енергийната система на духа, е частта, която отразява душата.

Душата е микроскопично малка, но е свързана с всяка клетка от нашето тяло. Душата пребивава в дъл­бочината на човешката яйцеклетка. Тя е скрита в яд­рото на желанията, в центъра на възприятията. А ду-хът е дребен отломък от Слънцето, обвит в материя. Нашата ДНК е свързана с духа. Ние сами създаваме

дух. Ние сме Бог. Нашата воля обкръжава нашата чо­вешка същност и живее до самата ни смърт.

Когато стоите на кръстопът и двата пътя водят на­долу, няма значение по кой ще тръгнете. Пътят сам ще ви разкрие дали е неправилен. Не е страшно да сгре­шите. Опитайте се да обикнете себе си за този опит. Кажете си: "Обичам се заради натрупания опит, нищо че се оказа илюзорен като сапунен мехур".

След време ще започнете повече да се доверявате на чувствата си. Сякаш ще активирате мускул, закърнял от бездействие. Ще си кажете: "Чувствах, че няма да се справя, но въпреки това се залових за работа". И ко­гато това се повтори пет пъти, вече ще мислите: "Ще успея. Вече съм имал такива предчувствия, но не им обърнах внимание". И все по-малко ще се облягате на разума и ще се доверявате на чувствата си. Така трябва да се живее.

Съновидението на живота е синоним на всички наши реалности. Съновидението на този живот, който живеем в дадения момент, отразява нашите представи за себе си, както и представите ни за всички, населя­ващи тази реалност. Нашият сън е резултат от сетив­ното ни възприятие. Ние създаваме нашата собствена реалност, личното всеобхватно съновидение и собст­вения ум, сътворявайки всичко, в което вярваме, чрез сетивните възприятия.

Ние сме многостранни същества и притежаваме способност в един и същи миг да усещаме хиляди раз­лични неща. Една от най-вълшебните особености на човека е способността да различава. Можем да изключим всички усещания, които не желаем да забележим и да се съсредоточим над това, което ни занимава. Та­зи способност отделя едно усещане от милиони въз­можни дразнители. Фокусираме се върху него чрез то­ва, което наричаме "внимание".

Вниманието ни позволява да съсредоточим нашето възприемане върху обекта, който искаме да опознаем. За да се научим да вървим, да караме велосипед или да свирим на пиано, отначало трябва да фокусираме вни­манието си в тази посока и непрекъснато да практику­ваме, докато не направим своите действия автоматич­ни. Едва тогава усвоеният навик става част от самите нас.

Чрез вниманието научаваме всичко, което искаме да знаем и всичко, в което вярваме.

За първи път използваме .вниманието си за създава­не на нашата лична реалност, нашето съновидение. Ре­зултатът от първоначалното използване на вниманието е кошмарът, който наричаме ад.

Трансформирането на това съновидение може да стане с помощта на същия инструмент, който сме из­ползвали за неговото създаване - нашето внимание.

Докато в процеса на преглед на нашите възгледи анализираме всичко, което знаем и приемаме за исти­на, в опита си да решим заслужава ли да го приемаме на доверие, отново се обръщаме за помощ към внима­нието. Второто подвключено внимание изменя съно­видението. С помощта на второто внимание се снемат ограниченията, които са ни обвързвали преди и съзнанието се разширява. В крайна сметка, ние откриваме, че виждаме ново съновидение, сън за живота, където няма нищо невъзможно, сън с пълна увереност в себе

си, надежда и устременост. Това ново съновидение ние наричаме рая на земята.

Когато повторно насочим вниманието си към наше­то съновидение, можем да се пренесем във всяко време и място и да станем първооткриватели. Да спрем да вярваме на догмите. Добиваме много по-широк све­тоглед. Нещата, които не сме познавали, стават дос­тъпни за нас, но както и преди има още много непоз­нати измерения. Второто внимание ни дава възмож­ност да контролираме съновидението си и да осъзна­ем, че самите ставаме богове.

Мигел е бил в състояние на второ внимание, когато е достигнал до мъдростта на Книгата на Хермес и когато се е срещал с Исус и Буда. За тези, които пребивават във второто внимание, всичко, което съществува, живее вечно.

Като сталкер, вие сами конструирате своето съно­видение.

Аз създавам своя живот. Това е огромен труд, но аз обичам всяка крачка по пътя. Старая се да вложа себе си във всичко, което правя. Когато осъзнаете силата на всяко свое действие, ще излъчвате само любов. Ако някоя рана продължи да ви напомня за себе си, ще се наложи да направите още един преглед, за да се зали­чи цялата рана.

Ако пребивавате в състояние на любов, няма какво да загубите. Вие живеете в състояние на пълнота. Вие сте богът на земята.

Тази идея е прекрасна. Когато се пробудите от съня, тя ще престане да бъде абстрактна концепция и ще се превърне в реалност.

Вие сте любов. Но докато не се пробудите, тази идея ще си остане само теория. Поетата отрова ще ос­тане във вас и ще ви разрушава както преди. Както преди ще бъдете изпълнени с прекомерно самомнение. Всичко това са капани на старото съновидение. То ще иска да ви държи здраво в своите лапи, защото се страхува от любовта.

Да притежаваш знание е прекрасно, но и знанието е капан, докато не го активираш. Милиони души са уло­вени в примката на студеното знание, защото не поз­нават любовта. Струва им се, че знаят, но тяхното зна­ние е дошло от мрежата на съновиденията, в която всички се блъскаме. За да се пробудите от съня, трябва да станете сталкер.

Всеки човек на определено ниво е сталкер. Сталкингьт е единственият начин, чрез който заставяме нещо да се прояви наяве.

За мнозинството от хората сталкингьт е само метод, с който да оживеят. За воина сталкингьт е път към свободата. За майстора, сталкингьт е изкуство. Необ­ходимо е да станем художници на сталкинга.

Ако вече сме станали воини, с помощта на сталкин­га ще променим нашето съновидение за планетата. То­зи процес прилича на "вътрешна война" между старата илюзия за ада и новите видения за рая. С помощта на сталкинга можем да творим изкуство и да създаваме красота, а те са неотменими характеристики на рая.

Изкуството на сталкинга изисква дълги години на подготовка. Майсторството идва чрез осъзнаването, че всяка постъпка и дума носят енергия. В резултат на

това осъзнаване вие поемате на плещите си отговор­ност за всичко, което говорите и вършите, и осъзнато направлявате своята енергия за сътворяване на новото съновидение на рая на земята.

8

СВЕТЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

През декември 1992 година Мигел се отправил към Теотихуакан с надеждата да се върне различен човек. Вът­решният глас му подсказвал, че това пътуване в Теотихуа­кан ще бъде по-опасно от предишните. Той решил да се из­качи на върха на Пирамидата на Слънцето и с шамански средства "да извърши скок в Слънцето", като подчини на­пълно своята жизнена сила на чистия дух на светлината. То­зи скок към Силата щял да му помогне да достигне много по-високо ниво на съзнание. Подобно доброволно изпита­ние може да се окаже съдбоносно за шаман, способен с уси­лие на волята да спре дишането и биенето на сърцето си. Древните толтеки използвали техника, чрез която Силата им позволявала да се издигнат над своето тяло. Мигел зна­ел, че ако остане жив, преживяното изпитание ще го проме­ни завинаги. Той отново се подложил на риск да загуби личността си, както в мига, когато решил да остави меди­цинската си практика.

Мигел останал сред живите, но очакваните промени в неговата природа настъпили толкова стремително, че спът­ниците му веднага почувствали - той вече не бил човекът, с когото тръгнали на път. В неговия външен облик и маниери нищо не се променило, но те знаели, че предишният Мигел е изчезнал завинаги.

От този момент претърпели промени и външността на Мигел, и неговият характер. Новият Мигел е учител, стран­стващ по света, който изнася лекции пред все по-широка аудитория, независимо че в дълбочината на душата си виж­да, че трябва да се отдалечи от света.

Преди трансформацията Мигел виждал своето пред­назначение в това да сподели мъдростта на толтеките с все­ки, който се стреми да я достигне. Той е посветил целия си живот на тази мисия.

Днес той казва:

Всичко изчезна. Вече нямаше никаква мисия. Ня­маше човек. Нямаше живот. Препълваше ме огромна радост, покой и любов, просто защото съществувам. Вече не бях задължен да търся оправдание нито пред себе си, нито пред другите. Промени се целият смисъл на моята работа. Вече не усещам, че нося някакъв осо­бен дар, който съм длъжен да споделя с другите. Пре­ди мислех, че се трудя на нивата на Бог и той ме е из­пратил с определена цел. Сега виждам, че не е така.

Почти престанах да мисля в общоприетия интелек­туален смисъл. Понякога чета, но това няма общо с предишната умствена дейност.

Това е състояние близко до самадхи. От този необикновен ден аз виждам света съвършено различен. Не откривам в своето сърце нещо за осъждане. И резултатът е поразителен. Престанах да се тревожа за съдбата на планетата. Не се тревожа и за бъдещето на природата. Не се тревожа за другите хора, за войните и ураганите, за това, че мога да по­падна под нечий заблуден куршум. Аз знам, че всичко, което се случва, трябва да се случи. Всичко става

се случи. Всичко става точно така, както трябва да бъ­де. Вярвам в това безусловно.

Вече виждам света, воден от справедливост в душа­та. Ние живеем в света на справедливостта, който тър­сихме хиляди дълги години. В новото състояние на ума аз виждам всички кошмари, които сме създали в този свят. Не е трудно да се разбере, че емоционалните и физически страдания на хората са резултат от болка­та, която сме сътворили.

След този ден аз отново се видях като двегодишно момче, което прекарва цялото си време в игри и забав­ления. На тази възраст още не бях видял света на нес­праведливостта. Не знаех, че хората навсякъде виждат един безкраен кошмарен сън.

Истинското блаженство, което извира от детската невинност, знае, че този свят е свят на справедливост­та. Но няма да се избавим от кошмара, ако останем не­винни, като деца. Децата са абсолютно невинни, като малките агънца. И наш дълг е да им покажем ада, за да могат по-скоро да се измъкнат от него.

След това съдбоносно пътуване Мигел изпитал абсо­лютно доверие към всичко. И днес той казва на учениците си, че може да се довери на всеки, с когото контактува.

Аз нямам нужда да преосмислям всичко, което знам. Не се съмнявам в достоверността на своите ду­ми. А и това не е важно. Открих за себе си нещо много важно за истината. Истината е индивидуална. Това, което е истина за мен, не е задължително да бъде ис­тина и за останалите.

Всеки слушател на моите лекции възприема по различен начин думите ми. Всеки иска да чуе нещо свое. И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не

И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не само споделям това, което знам. На мен ми е нужна реакци­ята на аудиторията, затова моля да ми задават въпро­си, за да си изясня какво са разбрали.

Беше време, когато ги учех да "избягват да осъж­дат" и тогава открих, че все още продължавам да съдя себе си. След онова пътуване се приех напълно и вече не се осъждам. Почитам себе си такъв, какъвто съм.

Преди изпитвах потребност да изразя себе си. Сега нямам нужда от това. Важно е човек да наблюдава какво искат да чуят хората. Аз не промених нито дума от своите беседи, измених метода на наблюдение.

Днес знам, че на никого не съм истински нужен, в това число на двамата ми синове, майка ми, жена ми и учениците ми. Когато осъзнаете света на справедливостта, ще можете на сто процента да бъдете себе си. Ще откриете тясна връзка между себе си и останалите. Когато сте напълно открити за истинската си същност, ще установите, че сте едно с другите хора. И това ще ви сближи с тях. Личните потребности заставят човека да отхвърля околните. Но като осъзнаете, че не сте нужни на никого, няма да изпитвате нито страх, нито отчужденост.

Всичко, за което говоря, прилича много на излизане извън тялото. Като не изпитвате някаква остра пот­ребност, вие сте открити за всички хора.

Уважавайте хората.

Уважавайте тяхното право на избор.

Помнете, че вие по собствена добра воля можете да изберете какво да правите или да не правите. Не е нужно да правите нещо, което не искате.

Научих се да се отнасям с уважение към всичко, ко­ето съществува. Вече не виждам проблеми. Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несп­раведливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целият ни жи­вот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор. Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидени­ето ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъ­гът, който наричаме ад, може да се излекува.

Аз дълго се молих. Съжалявах хората. Колко тежко страдат. В каква нужда живеят. Но се оказа, че ние са­ми сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда.

Знам, че на света може да се гледа по абсолютно различен начин, и тогава той ще изглежда много по-прекрасен. Ако се освободите от потребностите, ще престанете да се боите от обидите и болката, защото нищо няма да очаквате. Не са ви нужни граници. Вие ще се слеете с всички, с цялото. Няма да мислите за нищо. Това означава да пребиваваш в блаженство, а не в невинност. За да се преодолее невинността е нужна мъдрост, не само знание. Когато престанете да се нуж­даете от нещо, ще откриете мъдростта.

Тялото умира, умира и мозъкът, но съзнанието жи­вее и след смъртта, и усеща всичко, сякаш животът продължава. За да живее, мозъкът се нуждае от захар и кислород, но съзнанието няма нужда от това. След смъртта съзнанието не разбира веднага, че тялото е умряло. Дори насън вие усещате своето тяло и разго­варяте, като понякога осъзнавате, че сънувате и съзна-

нието се опитва да ви пробуди. Но след смъртта умът престава да функционира, затова нищо не ви подсказ­ва, че сте умрели.

Смъртта е акт на справедливост. Ако искате да из­питате живота в цялата му пълнота, трябва да рискува­те. Ако се боите от смъртта, значи не живеете истинс­ки. За да познаем напълно радостта от всеки миг от живота, трябва да приемем мисълта, че смъртта може да ни споходи във всеки момент, когато й се прииска.

Смъртта е естествената спътница на живота, със­тавна част на природния континуум, в който се проя­вява енергията. Отчуждеността, породена от приема­нето на. смъртта, не означава скука и духовен хлад. Точно обратното, когато човек престане отчаяно да се държи за живота, той може напълно да се наслади на вкуса на всяко мигновение.

Ако човек страда от смъртоносен недъг и открие начин за неговото излекуване, аз го съветвам да се въз­ползва. Ако няма такова средство, съветвам ви да се въздържате от медицински процедури, причиняващи излишни страдания.

Умът не иска да умре и затова заставя тялото да страда напразно. А е много по-добре да му позволи да умре.

Когато скъп на вас човек е близо до смъртта или страда от някаква болест и вие отчаяно го жалите, с това не му помагате. Ще станете добър лекар, ако ос­танете спокоен, невъзмутим и любящ, смирил се с ес­тествения ход на нещата. Това е справедливостта.

Всяка своя лекция Мигел започва с молитва към на­шия бог, създателя на Вселената. Той моли твореца да се възползва от неговия глас, очи, ръце и сърце, за да сподели себе си с всички свои деца. Тази глава, взета от неговите лекции, той посвещава на проблемите на живота и смъртта.

Смъртта не е нищо друго, освен трансформация. Тя е преди всичко концепция, която плаши хората всеки път, когато се сблъскват с трансформацията. Често страхът от смъртта е особено силен, когато в края на живота човешкото тяло започва да губи съзнание. Тя­лото престава да чувства или да диша. То осъзнава приближаването на края, а в същото време ние, крачка по крачка, се връщаме към Бога. Говорим за живот след смъртта, а това означава, че вярваме, че ще живе­ем след смъртта на земната плът.

От хиляди години хората мислят за същността на живота и смъртта. И в ума им цари пълен разнобой -от "Край на всичко" до "Ние ще се върнем в живота чрез прераждането".

Живот след смъртта съществува, независимо че не можем да го докажем. Впрочем, ние не можем да до­кажем съществуването на още много неща, но сме твърдо убедени, че съществуват.

Човешкото тяло се нуждае от материална енергия под формата на вода, храна и кислород. Съновидения­та, емоциите и ума не се нуждаят от такава енергия, следователно няма как да умрат.

Нашият разум е живо същество. Той се състои от фина енергия. Разумът е създаден в процеса на мисле­не. Ние мислим с разума, а не с мозъка. Разумът при­тежава съзнание.

Главният мозък е инструмент за чувствено възприя­тие. С помощта на главния мозък ние усещаме светли­ната и звука и ги преобразуваме в ефирна енергия. Всичко, което усещаме, има ефирен компонент. Емо­ционалният компонент поражда енергията на емоции­те, въображението, астралния разум и съновиденията. Главната функция на мозъка е да трансформира мате­риалната енергия в ефирна. Този удивителен процес преобразува кислорода и захарта в емоция.

Функцията на ума е денонощно да твори съновиде­ния. Сънят наяве има материална структура. На спя­щия също му се струва, че сънищата му имат опреде­лена структура. Бодърстващият ум през деня попада под въздействието на много енергийни цикли и смяна на светлинните потоци. Този ритъм дава на ума усе­щане за време и пространство. В съня си не усещаме обкръжаващата ни енергия, но умът вижда различни образи, включително образа на нашето собствено тя­ло. Ние разговаряме, гледаме, дори летим на сън, за­щото в съновидението не осъзнаваме, че спим.

Две разновидности на съновидения се преливат ед­но в друго. Съновидението в съня продължава с виде­ние наяве без каквато и да е времева и пространствена структура, и обратно. За един час можем да видим це-

лия си живот и същият час да ни стигне да преживеем едва пет-десет минути.

Съществува силна връзка между вътрешно и външ­но съновидение. Тази връзка е съзнанието. Съзнанието е тази част от ума, която се опитва да разбере всичко и да го разложи на отделни части. Умът казва: "Това е реално, а това не е". Той ни създава илюзия за реал­ността на съновидението дотогава, докато в него се съхранява материална структура. Именно материална­та структура осъзнаваме като реалност. Не забелязва­ме, че интерпретираме реалността, изхождайки от съ­новидението, в което се намираме в дадения момент.

Когато интерпретираме съновидението, ние снима­ме собствения си филм. Често нашата интерпретация не се отличава от интерпретацията на другите, пред очите на които се е развивало същото събитие. Всички заедно виждаме едно и също съновидение.

Умът е живо същество. Вие можете да си мислите: "аз съм тяло" или "аз съм ум", и тогава вашият ум ще започне да се бои от смъртта. Той се страхува, че със смъртта на тялото и мозъка животът свършва и съзна­нието изчезва, но не е така.

По време на обучението ми в медицинския колеж претърпях автомобилна катастрофа. Колата се счупи на парчета. Видях се спящ на кормилото. В този мо­мент бях вън от своето тяло и затова знам, че аз не съм моето тяло.

Бях потресен, защото това, което приемах за реал­ност, не беше реално. В онзи период пред мен стояха много задачи. Учех в университета и след година тряб­ваше да получа диплом за лекар. Разтревожи ме фактът, че напуснах реалността, но тя не се оказа ре-

ална. В този момент разбрах, че смъртта на тялото не е край. Ние продължаваме да живеем.

След катастрофата започнах да анализирам своите съновидения и осъзнах, че всичко, което се случва с нас, когато умираме, прилича на сън. Тръгнах от идея­та, че състоянието на смърт много прилича на това, което се случва с нас в съня. И това е истина. Тялото умира, а умът продължава да сънува.

Когато заспим и сънуваме, нашият мозък напълно отключва. Нашият ум забелязва, че сънуваме и се опитва да разбуди мозъка. Задачата на ума е да каже: "Ето, това е реално, а това - нереално". Умът винаги се вкопчва в материалната структура, защото тя му да­ва усещане за безопасност. Без нея умът е лишен от опора.

В състояние на смърт взаимодействието между ума и мозъка отсъства. Без тялото, умът не може да пробуди мозъка и да установи връзка с материалната струк­тура. Затова умът продължава да сънува и без мозъка.

Умът е пазител на нашата личност и на нашата па­мет. Той продължава да живее, дори ако се прекрати подаването на енергия. Умът вече не получава емоци­онална енергия от мъртвото тяло, но връзката с него­вата памет се запазва. Умът може внезапно да осъзнае своята смърт и това за него да бъде голяма изненада.

Много хора умират, без да осъзнават собствената си смърт. Други, които живеят в собственото си тяло, не осъзнават, че отдавна са умрели. От гледна точка на толтеките, тези, които пребивават в съновиденията на ада, фактически са мъртви.

Ние помним, че всичко истинско идва от Бог. В съ­новиденията на ада виждаме, че не сме богове. Ние сами сме превърнали Бог във висше същество. Създаденият от нас бог ни освобождава от

деният от нас бог ни освобождава от задължението да бъдем самите себе си и ни затрупва със страхове и на­казания.

Денят, когато спящият се пробуди и стане Бог, е равносилен на Деня на възкресение от мъртвите. Пър­во трябва да осъзнаем, че сме мъртви. След това идва пробуждането.

Мигел открил, че древните толтеки знаели, че и след смъртта умът продължава да вижда сънища. Те се тревоже­ли, че кошмарът ще продължи и след тяхната смърт и ще се проточи много дълго. Затова съсредоточили усилията си върху управлението на съновиденията в живота - както на­сън, така и наяве. На това учела тяхната мъдрост. Те откри­ли, че всичко, усещано от ума, е съновидение.

Толтеките разбрали, че и умът не е вечен. В крайна сметка, настъпва и неговата смърт и той се връща към духа или намерението, но продължава да вижда сънища и тран­сформацията му продължава дълги години след смъртта на мозъка. С окончателната смърт на ума настъпва край и на съновидението. Промеждутъкът от време, когато умът про­дължава да вижда сънища, обяснява много паранормални явления, произтичащи в този свят. Ако осъзнаем процеса на смъртта, ще разберем защо на някои хора им се явяват при­ведения и обекти, които се движат сами.

Смъртта означава освобождение от тялото, загуба на всяка връзка с него или загуба на ума. След смъртта съновидението се разделя на две. Умът продължава да вижда вътрешното съновидение, което по никакъв на­чин не е свързано с външното. Разлагащото се тяло още може да функционира, но умът губи всякаква връзка със съзнанието.

Тялото е живо същество и умът е живо същество. Съзнанието ги обединява в едно цяло. С настъпването на смъртта умът добива пълна самостоятелност.

Всъщност, ние всички живеем в илюзия. Щастието, към което се стремим, също е илюзорно. Призрачно. За някакъв кратък миг можем да усетим щастие, но то­зи миг не е дълговечен, дори щастието да не идва от­вън. Щастието, както и страданието, са състояния на ума. То маже да дойде само в нашето лично съновиде­ние и не е част от материалната реалност. Нашият ус­пех и щастие зависят от свойството на нашето лично съновидение в ефирната реалност. Ако в момента на смъртта виждаме кошмар, няма да се избавим от него, докато не осъзнаем, че сме умрели. Понякога се случва в дебрите на кошмарния сън изведнъж да осъзнаем, че спим.

След смъртта настъпва моментът, когато до нас достига мисълта: "О, вече съм умрял. Нямам тяло. Ня­мам мозък. Всичко, към което съм се стремял, е изчез­нало без следа и аз съм абсолютно безпомощен и мои­те собствени творения - страхове и гняв - ще ме завладяват". От този момент никой няма да взаимодейст­ва с нашето съзнание, докато не се научим да контро­лираме и изменяме съновидението си.

Възможността да променим съновидението след, смъртта е много малка, отчасти защото умът, в крайна сметка, ще бъде погълнат. Съновидението ще изчезне постепенно, докато вътрешната енергия, която го създава, бъде напълно асимилирана. Тогава ще бъде сложен край на кошмара. След това получаваме ново тяло, нов мозък, нови родители, ново име и ново обкръ-жение - започва нов цикъл.

Този процес ще продължава живот след живот, до­като в един от нашите животи не осъзнаем, че всичко е само сън. Всичко наоколо е сън, хванат в рамките на материалната структура. Ако успеем да осъзнаем това, отново получаваме шанс да превърнем кошмара в приятен сън.

От този момент започва животът. Вие имате стра­хотен шанс да измените съновидението. Трябва само да осъзнаете, че и вие, както всички останали, сънува­те. Ако осъзнаете, че хората живеят сънувайки, а ва­шето лично съновидение се е променило и продължава все повече да се променя според степента на вашето осъзнаване, контактите ви с околните ще се променят. Ще установите, че в съновидението живее нашият ум, а не тяло и мозъка, и ще откриете, че и след смъртта той продължава да вижда все същия сън. Смъртта ще изгуби своята власт, когато осъзнаем, че умира съно­видението, а не сънуващият. Ние продължаваме да живеем и след това.

Зад съновидението стои умът, а зад ума - енергия­та. Цялата енергия притежава съзнание, усещане и па­мет. Ние усещаме енергията без помощта на ушите и очите. Цялата енергия е пълна с живот.

В това е цялата магия. Ако можем да усещаме енер­гията без помощта на нашата физическа същност, зна­чи сме близки до източника на сътворението. Науката и религията са съгласни, че източник на творението е енергията. Изглежда, като че ли Енергия и Бог са едно и също, но всъщност съвсем не е така.

Енергията е резултат от волята, от намеренията. В Библията е казано, че в началото е било тъмнина и Бог е създал светлината. От нея Бог сътворил всичко оста­нало. Всичко съществуващо - включително ние сами-

те - се състои от енергия, от светлина. Ние сме свет­лина. Съновидението е светлина. Сънуващият е свет­лина. Душата е светлина. Енергията е светлина.

Всяко действие и реакция започват от духа. Духът е свойство на енергията, което прави възможна всяка транс­формация. Духът е чисто съзнание, което създава всичко в света. Той е светлина. А светлината е вечна. И нетленна.

Ето защо ние в действителност сме проявление на светлината, а светлината е вечна, за нея няма смърт. Смъртта е илюзия, която съществува само в съновиде­нията. Време е да осъзнаем, вселената не е нищо дру­го, освен съновидение, съновидение на намеренията, съновидение на духа, съновидение на Бога.

Ако Бог се пробуди от сън, всичко изчезва. Той е всевишният сънуващ. Той е вездесъщ, защото всичко съществуващо е създадено от енергия, която се транс­формира.

Защо да се страхуваме от смъртта, когато сме въо­ръжени с тези знания? Тялото не е нищо друго, освен въплъщение на намерението на Бога. Въплъщението на светлината също е светлина. Ние не сме нашия мо­зък. Ние сме това, което заставя сърцето ни да бие. Ние сме светлина. Ние сме живот. Животът използва всички изброени методи, за да постигне трансформи­ране, да изрази себе си, да живее и да умре.

Когато тялото умира, ние пак продължаваме да усе­щаме, но вече с други способи. Умира умът, но ние продължаваме да чувстваме, без всякакви сетива, за­щото сме светлина. Това е имал предвид Исус, казвай­ки: "Аз съм светлината на Света. Аз давам вечен жи­вот, защото Аз съм вечен".

Такова е и посланието на толтеките. В света има само едно послание, защото всички реалности, във

всички вселени са Едно. Ако осъзнаем това, можем да разберем всичко.

Фокусирайки своето намерение, ще можем да разбе­рем думите на Мигел.

Мигел ни напомня, че Исус е говорил в Библията: "Аз умирам всекидневно" и това напълно отговаря на толтекската концепция, че на света съществува само трансформа­цията.

Смъртта е форма на вечна трансформация. Всеки изминал миг е смърт. Всеки момент ни дава възмож­ност да живеем в настоящето. Миналото не съществу­ва. Бъдещето още не е настъпило. Аз умирам всеки миг. Приспособявам се към всяка промяна в сънови­дението на живота. Умирам всеки ден, защото не съм свързан с това, което е станало преди миг. Хвърлям го и това ми дава свобода. Заради този начин на възприя­тие наричаме пътя на толтеките безусловно предаване на смъртта.

Предавайки се на смъртта, ние живеем само в мига. Много хора, които не се предават на смъртта, живеят в миналото или в бъдещето и изцяло изпускат настоя­щето. От гледна точка на толтеките, такива хора са мъртви. Възкресението от мъртвите, обещано от Исус, се заключава в умението да живеем в настоящето, без да ни терзаят проблемите от миналото.