Отвъд страха дон Мигел Анхел Руис

Думите не могат да предадат цялата дълбочина на лю­бовта, уважението и благодарността към Мигел, с които е изпълнено сърцето ми. Благодарение на неговото учение и ежедневно проявление на неизменна доброта, аз се научих да живея достоен живот... живот, в който не се обръщам назад и приемам без страх всичко, което ми поднася.

Мигел ми показа, че ако позволиш енергията на лю­бовта да преминава през теб, няма нищо, от което да се за­щитаваш. През неговите очи аз започнах да виждам светли­на във всичко и всеки. Той ми откри пътя към свободата -свободата искрено да приемам себе си такава, каквато съм, свободата да изразяваме своята истина и да приемам други­те.

Разбрах, че не трябва да се казва "да", ако има въз­можност да се кажа "не". Открих радостта да давам - не по необходимост, а от любов, в която няма нито отчуждение, нито сметка, нито привързаност, нито граници.

Казах на Нагуала: "Благодаря за дареното слънце, луна и звезди, вечно танцуващи в сиянието на вечния божествен пламък, който живее във всеки от нас. Обичам те!"

Мигел интерпретира историята на Гая

Когато се срещнах с Гая, веднага разбрах какво но­си в себе си. Видях цялата мъдрост, която изпълваше това тяло и ум. Но видях и ограниченията, които си поставя. Видях как нейната мъдрост и интелект са подчинени на страха. Тя не можеше да поеме отговор­ност за своето знание.

Дълги години работих с нея, за да разбия установе­ните правила. И постепенно тя започна да се променя.

Сега, пламвайки от някаква нова идея, тя може да я дари на друг, защото не иска да я задържи. Тя се опит­ва да открие своята божествена природа в божествена­та природа на другите. Преклони се пред Бог в лицето на Сай Баба Премананда, но не и в себе си.

През 1994 г. открих шанс да преобразя възгледите на Гая. Поставих я в изолация, където тя остана лице в лице с Бог. Намалих нивото на нейния комфорт, в който тя се чувстваше в безопасност и където имаше някой, който й даваше чувство на сигурност. Беше й необходимо доста време, за да преживее това.

Отправихме се към Мексико и пътувахме с автобус до Сан Мигел де Алиенде в Теотихуакан. Гая попита: "Помогни ми да стана... съвършена". Аз я попитах, действително ли го иска. Попитах я три пъти. И всеки път тя отговаряше: "Да, моля те".

С волята си отстраних нейната защита. И тя се видя такава, каквато е. Извлякох от нейното енергийно поле системата на отрицанията. И това откри всичките й рани. Не казах нито дума по въпроса, почувствах ней­ната емоционална болка. Тя беше така силна, че й предложих да й помогна или да прекратим всичко то­ва. Тя каза :"Не".

Пристигнахме в Теотихуакан, където се настанихме в различни стаи. Тя преживя най-страшната нощ в жи­вота си. Чувствах го. За миг помислих, че й идва твър­де много. Стори ми се, че ще поиска да възстановя ця­лата й система от отрицание. В някакъв момент почув­ства, че е по-добре да умре, отколкото да живее така.

На другото утро я поведох към Мястото на Възду­ха. Там приготвих камък за работа с учениците. Гая седна на камъка и прие цялото Покаяние в себе си. След пет-десет пълни с напрежение минути тя изцели всичките си рани и си дари опрощение. Паразитът бе­ше приел опрощението и се превърна в Съюзник. Помнете, че Паразитът е съчетание от Съдията и Жер­твата. Дотогава Паразитът противодействаше на всич­ко, което Гая правеше. От този момент, Паразитът престана да се храни със страх. Днес той подтиква нейния ум да твори свят, изпълнен с любов.

Трансформацията на Гая започна тук, а завърши в Индия, където тя пътува в края на годината, за да се види с Премананда. Сега тя с цялото си смирение при­ема своето божествено начало и учи другите как да го постигнат.

Човекът винаги е осъзнавал, че е смъртен и винаги се е стремял да познае бъдещето. Всяка епоха има своите про­роци и техните пророчества. В целият свят и във всички времена пророчествата се свеждали до едно — как ще се раз­вие еволюцията на човешкия род.

В тази глава Мигел дава кратък обзор на безмълвното знание на толтеките, отвеждайки читателя към основния смисъл на предсказанията за бъдещето. Основната му идея е, че цялата съвкупност от живеещи на Земята хора, образу­ва единно живо същество, което е орган от тялото на плане­тата Земя. За Земята всеки човек е подобен на клетката в човешкото тяло. Клетките в нашето тяло непрекъснато се раждат и умират, както се раждат, живеят и умират хората. Постоянното попълване на човешкия род поддържа живота на "човешкия" орган на Земята, както новите клетки под­държат живота на организма. В различните времеви мащаби ние наблюдаваме процеси, сходни с физическия живот -има раждане и смърт в цялата Вселена.

Човекът е многостранен в материален аспект в ума и в душата си, но духът му е едноизмерен. Като опоз­наем материята, откриваме, че нашето тяло се състои от милиарди дребни живи същества, наричани клетки. Всяка клетка е индивидуалност, която може да бъде

изведена от тялото и поставена в лабораторни условия, но пак ще си остане съставна частица на нашето тяло.

Клетката на черния дроб не осъзнава, че е частица от цяло същество. Тя осъзнава себе си като "аз съм". Тя не осъзнава, че заедно с всички други клетки в чер­ния дроб, мозъка, сърцето, костите и цялото тяло по­мага за формирането на единно живо същество.

Всеки човек е частица от органа, чието име е чове­чество. Цялата съвкупност от хора образува един от органите на планетата Земя. Планетата Земя също е живо същество, с присъщия му обмен на вещества. В това прекрасно живо същество има множество раз­лични органи. Органи са атмосферата, океаните, гора­та и животинският свят. Ние, хората, сме същото, кое­то са и те. Ние сме въздух. Ние сме океан. Ние сме всички обитаващи на планетата животни. И сме свър­зани с другите органи така, както черният дроб е свър­зан със сърцето и мозъка.

Нещо повече, трябва да осъзнаем, че нашата плане­та е едновременно живо същество и един от органите на Слънчевата система, чийто център е Слънцето, около което обикалят всички планети, спътници и ас-тероиди. Слънчевата система е живо същество, ръко­водено от Слънцето.

На свой ред, Слънчевата система е не само живо същество, но и частица от гигантското същество, на­речено Вселена.

Слънчевата система е атомът, заобиколен от електроните - останалите планети. Следователно, атомът и слънчевата система са аналози. Нашето тяло се състои от милиарди атоми, всеки от които представлява миниатюрна слънчева система. В нашата Вселена са разхвърляни безчислени милиарди живи звезди, които заедно образуват единно живо същество.

едно образуват единно живо същество. На толтеките били известни тези аналогии, проявени в различните реалности из цялата Вселена.

Великите въпроси: Кои сме ние? Откъде сме дош­ли? Къде отиваме? - имат точен отговор от гледна точка на толтеките. Ние сме всичко съществуващо. Малкото човешко тяло е звено от веригата в огромния биологичен механизъм, наречен Вселена. Тази малка брънка е свързана с всичко съществуващо във Вселе­ната.

Макар че тези обяснения много точно отговарят на материалната гледна точка за света, няма да мине без допълнение, несвързано с материята. Какво са нашите чувства? Какво да кажем за гнева, завистта, тъгата, щастието и любовта? Всички тези аспекти на човеш­кия живот имат като проявление нематериална по сво­ята природа енергия. Наричаме я фина енергия.

Енергията е жива. Всичко, съществуващо в света, живее. Всяко живо същество е проявление и на фината енергия. Тя изгражда нашите емоции. Емоциите също са живи. Нашето мислене е живо. Всички наши чувст­ва живеят, те са наше проявление. Нашият ум поражда милиарди емоции и както клетките изграждат тялото, така емоциите формират ума. Следователно, умът съ­що се състои от фина енергия. Спомнете си, че функ­ция на ума е да твори съновидения. Ние сънуваме два­десет и четири часа в денонощието. Сънуваме, когато бодърстваме, сънуваме и когато спим. Ние сънуваме с ума, не с мозъка. Но мозъкът знае, че умът сънува.

Съвкупният разум на всички хора по света образува един от органите на Земята, но този орган съществува в друго измерение, различно от това, в което живеят телата ни. Нашите тела са част от материалното измерение, което можем да усетим. Умът съществува в ефирното измерение на мислите и чувствата. Както всяка съвкупност от емоции образува индивидуален ум, така взетите заедно умове образуват разума на планетата Земя, който също пребивава в съновидение­то. Това колективно съновидение се състои от сбора на виденията на всички сънуващи. Колективното съ­новидение включва съновидението на семейството, съновидението на общината, на града, на щата, на страната, на целият континент и накрая съновидение­то на цялата планета.

На всяко ниво съновиденията се проявяват по раз­личен начин. Например, ако посетим друга страна, ще открием, че нейното съновидение се отличава от наше­то и също живее свой живот. Съновидението на Китай не прилича на съновидението на Иран, но между тях има нещо общо. Навсякъде хората страдат, навсякъде водят борба, навсякъде разпространяват отрова. Отро­вата е сътворена от фина, а не от физическа енергия, но оказва разрушително въздействие върху физичес­кото тяло. Отрова, която наричаме гняв, ненавист, пе­чал, завист, плахост, е родена от един единствен из­точник, който изгражда всички съновидения на плане­тата - страхът. Страхът е великият демон, великият диктатор на съновидението на планетата. Произтича­щите между нас взаимодействия - между хората, об­ществата и страните - са основани на страх. Нашето съновидение води към саморазрушение. Ние се уни­щожаваме като личности и като общество.

Където и да се обърнем, навсякъде виждаме хора, чийто ум е завладян от Съдията и Жертвата. Те струп­ват бремето на вината и върху себе си и върху другите. Признавайки своята вина, ние изпитваме потребност

от наказание. Ако са виновни другите, считаме за свой дълг да ги накажем.

Жертвата е част от ума, който казва: "Горко ми, аз не съм достатъчно добра, достатъчно силна, достатъч­но умна. Как да живея по-нататьк? Струва ли си? Аз съм само човек!" И след това всяка крачка е пълна със страх. Такова е съновидението на човека. Въоръжа­вайки се със скритото знание на толтеките, можем да осъзнаем, че съновидението се нуждае от промени. За това говорят и пророчествата. Пророчествата, пръсна­ти из целия свят, започват да се сбъдват в едно и също време - сега. Сега!

Не трябва да се забравя, че живото същество, нари­чано Земя, се управлява от Слънцето. Земята е един от органите на Слънцето. Всички решения относно планетарния обмен на веществата се взимат от Слънцето. Слънцето управлява планетата чрез своите пратеници. В юдейско-християнската традиция ги наричат ангели. Пратениците не са нещо друго, освен лъч светлина. Всичко, което съществува във Вселената, е енергия, а енергията е светлина.

Нашето тяло е светлина, макар и кондензирана. Нашият ум е светлина. Душата ни е светлина, но в друго проявление. Светлината търси и привлича свет­лината във всяко измерение. Ето защо ние усещаме светлината не само с очите, но и с ума, душата и духа.

Какво е духът? Аз го наричам намерение. Намере­ние, дух, бог - това са названия на една и съща енер­гия. Едно от свойствата на тази енергия е, че благода­рение на нея всякаква промяна и трансформация става възможна. Бог е намерение, бог е дух, бог е Бог. Бог е светлина. Бог си истинският ти. Бог е истинския аз.

Енергията на светлината е първото проявление на намерението, първото проявление на бога или на духа. Първопричината на всичко съществуващо е Бог... или вие. Вие не сте вашето тяло. Не сте клетките. Не сте умът. Нито душата. Вие сте светлина. И живот.

Без вас тялото ви ще загине. Без вас ще загине ду­шата ви. Вашата същност е светлина. А светлината е вездесъща.

Светлината е живо същество. Светлината носи в се­бе си цялата информация за всички форми на живот на планетата Земя. Разнообразието на светлинните виб­рации е неизброимо. Майката Земя трансформира ця­лата информация, постъпваща със светлината от ба­щата Слънце, създавайки живот. ДНК във всяка наша клетка е лъч от Слънцето, уловен от майката Земя и кондензиран в материя.

Цялото знание е заключено в светлината. С помощ­та на светлината звездите общуват помежду си, така, както общуват атомите.

Промените идват съобразно нашите възприятия. Ние виждаме светлината, като реката, течаща от Слънцето. Подобно на река, тя е еднаква по форма, но енергията й е вечно променлива. Ако леко променим нашата гледна точка, ще възприемем тази река от светлина като плътна материя. Тя, подобно на нервна­та система, ще запълни цялото междузвездно прост­ранство.

Всичко това се случва всяка минута в различни ъгълчета на Вселената, става навсякъде, защото всичко е свързано. От наша, материална гледна точка, светли­ната се движи със скорост от 300 000 км в секунда, ко­ето се смята за най-високата скорост, възможна в при­родата. В действителност, светлината може да се разпространява хиляди пъти по-бързо от всички наши представи. Това свойство на светлината позволява на информацията мигновено да се разпространи из цяла­та Вселена.

Всичко, което възприемаме в материалния свят, е отразената от предметите светлина, която попада в очите ни. Ние не виждаме самия предмет. Това, което виждаме, е съновидение. Цялата обкръжаваща ни ре­алност е създадена в нашия ум.

Това, което считаме за материалната част на съно­виденията, аз го наричам "структура на съновидение­то". Тази структура е еднаква за всички. Ние сънуваме в рамките на една структура. Тя ни дава усещане за време и пространство. Дава ни усещане за безопас­ност.

Докато интерпретираме всичко, което виждаме, от­криваме, че всички правим различни интерпретации, защото виждаме различни съновидения. Всеки от нас сънува собствен сън, основан на това, в което вярва.

За да възприемете тази мисъл, представете си хиля­ди, съвършено еднакви, нови, незаредени с информа­ция компютри. Когато започна да ги зареждам с прог­рами, предишната им идентичност ще се изгуби.

Така е и с хората. Нашият ум е биологична машина, приличаща на компютър. Във всеки човек е заложена индивидуална информация, основана на неговия опит. Всеки е усвоил нещо свое от родителите, обществото, училището и религията. Информацията, която въвеж­даме в компютъра, ни учи да сънуваме и интерпрети­раме видяното.

Всеки човешки компютър има свое име, но името е само приета от нас условност. В действителност, аз не съм човек на име Мигел Анхел. И вие също не сте хора. Ние само сме се споразумели, че сме хора. Всичко, което е заложено от нас в компютъра, е условност, при това не е задължително да е добра или глупава, пра­вилна или не. Това е просто информация. В съответст­вие с тази информация ние възприемаме света, който наричаме реалност. Тази информация е източник на нашите ограничения. Ние създаваме образ на самите себе си и на всичко останало. И след това искаме да вярваме в тези образи. Процесът на въвеждане на ин­формацията в компютъра е Опитомяване.

Ние сме животни, опитомени от други животни -други хора. Нас ни опитомяват така, както опитомяват кучето - с метода на камшика и курабийката. По този начин опитомяваме децата си. Боим се от камшика или се боим, че няма да получим курабийка. Създава­ме такъв образ за самите себе си, който ще се понрави на другите. Държим се така, че да зарадваме мама и тате, учителя, обществото, църквата и бог. Поведение­то ни зависи от създадения от нас образ, с всичките негови присъщи ограничения. За нас е много важно какво мислят другите за нас. И постоянно живеем, ка­то се съобразяваме с обкръжаващите, опитвайки се да угодим на всичко и всеки, освен на самите себе си.

Съновидението на планетата, което всички сънува­ме, е еднакво. Пробуждайки се от съновидението на планетата и от нашето собствено, ще открием, че това, което преди ни се струваше истина, всъщност е само информация, заложена в компютъра, която лесно мо­же да се промени. Ние се съпротивляваме на тази за­мяна от страх. Страхът ръководи живота ни. Страхът ръководи съновиденията. Еволюцията на човечество­то е еволюция на страха на планетата Земя.

Ако гледаме на планетата отстрани, ще открием, че еволюцията на цялата човешка раса прилича на развитието на живо същество, което се ражда, расте, създава потомство и след време се трансформира. В действителност, всичко, което съществува, не умира, а се трансформира.

Ходът на еволюцията има определена логика. Жи­вото същество, което се състои от всички обитаващи Земята хора, ще премине през същите стадии на раз­витие, както отделния човек. Представете си единайсетгодишно момиче. Скоро при нея ще настъпи пър­вият месечен цикъл и тя ще стане жена. Когато в ня­кой от органите на малката жена настъпват изменения, информацията в същия миг достига до мозъка, а той подтиква другите органи към произведат определени хормони, които завършват цикъла. Целият процес се контролира от мозъка. Процесът на съзряване на же­ните може да се сравни с развитието на цялата човеш­ка раса. Когато в отделни хора настъпят някакви тран­сформации в телата, ума и душата, Слънцето узнава за това чрез своите светлинни пратеници и променя свойствата на излъчваната от тях светлина, за да отп­рави към човешкия орган на Земята ново послание. Промяната в отделния човек повлича след себе си изменения на цялото човечество.

В днешно време хората вече излизат от детството и започват да израстват. Възприемат живота с нова яс­нота. Умът отстъпва място на интуицията. Изменя се самият характер на техните съновидения. Страхът е основният фактор в развитието на ума. Умът е подгот­вил пътя към интуицията.

Човешките същества са многопластови. Освен тяло и ум, ние носим и частица слънчева светлина. Истинската същност на човека е слънчевият лъч, който остава в непрекъсната връзка със Слънцето и всичко, което се случва в отделния човек, достига до Слънцето с по­мощта на светлината. Всички промени, протичащи в един човек, достигат до Слънцето, то реагира на про­мените и реакцията му оказва въздействие върху цяло­то човечество. Такъв е процесът на еволюцията на чо­вечеството.

Когато намерим своя персонален лъч светлина, ще можем да преместим своята гледна точка и да видим цялото човечество. Аз уча учениците си да намерят своя лъч светлина, който ги свързва със Слънцето. Ко­гато го открият, безмълвното знание ще се влее в тех­ния ум и те няма да. се боят от нищо. Хората, които постигнат това знание, стават пророци, които показват пътя на другите.

В наши дни човечеството мутира, защото се проме­ня умът на отделни хора. Вече започваме да осъзнава­ме своето съновидение и да го контролираме. Автома­тично отхвърляме старите проявления на светлината и приемаме други, които модифицират нашата връзка със Слънцето. Това не изисква особени усилия. То просто започва да се случва. Слънцето контролира це­лия земен живот - от вируса до динозавъра и човека. Всички промени идват от Слънцето.

Слънцето притежава неизмеримо по-голям инте­лект от всеки от нас. То носи е висш интелект, от друг порядък. Хората по-целия свят знаят този факт от хи­лядолетия. Древните египтяни се покланяли на бога на Слънцето, Ра. В Теотихуакан знаели, че Слънцето уп­равлява земята и животът на планетата периодично се променя, в зависимост от измененията на Слънцето.

Съгласно толтекския календар (както и календарът на майте и ацтеките) преди днешното Слънце е имало пет слънца. Техните пророчества гласят, че в най-големия град на Мексико, Теночтитлан, ще има мощно земетресение. През 1986 г. това земетресение порази град Мексико - съвременния Теночтитлан. Предсказа­нието гласи, че след земетресението ще настъпи пет­годишен период на покой, докато не се роди новото Слънце. В 1992 г. то се роди.

Шестото Слънце излъчва светлина с други свойст­ва, която ще трансформира съновидението на плане­тата. Тя трансформира човешкия ум, тласкайки го да осъзнае, че е проявление на светлината и е в тясна връзка със Слънцето. Еволюцията на човешката лич­ност значително ще се ускори, ако всеки открие своята истинска същност.

Всички учители на земята се стараят да ни доведат до една и съща истина - вътре в нас е скрито нещо прекрасно и ние можем да му се разкрием. Умът е жи­во същество. Той се храни от емоциите, въплътени в идеите. Новите идеи ще трансформират информацията в нашите компютри и ще открият шанс да живеем по-добър живот.

Ето пророчеството за бъдещото човечество.

Хората ще разберат какви са в действителност. Ще започнат да общуват помежду си. Ще се обичат. Ще престанат да се съдят и ще се научат да контролират своето съновидение. Така ще намерят щастието.

Когато Исус се опитал да обясни всички тези неща преди 2000 години, говорил за нов начин, чрез който да се види Бога. Затова го убиха. В наши дни, вече сме готови да чуем тези истини.

Ние считаме хората за най-разумните същества на земята, но сме само дребна частица от великия инте­лект. Идеите, които възприемаме за собствени, всъщ­ност са съществували много преди момента, когато са достигнали до нас и ние сме решили, че сме ги "из­мислили". Трансформирайки съзнанието си, ще възп­риемаме идеите непосредствено, ще черпим от вселен­ската база данни. Преживях това в Теотихуакан, кога­то ми се откриха знанията и образите, съхраняващи се в неговите камъни.

Когато осъзнаем нашата непосредствена връзка със Слънцето, ще можем да управляваме поведението на всеки от органите на Земята, както шаманите управля­ват дъжда не чрез ума, а чрез интуицията. Умът не може да установи връзка с дъжда, защото няма вяра в себе си. Вашият персонален лъч светлина ви свързва със силата на интуицията.

Ето защо молитвата е велика сила, когато се надя­ваме на отговор. Обикновено отговорът на нашата мо­литва не е такъв, какъвто очаква умът.

Когато по шамански начин установяваме връзка с вселената, това не са дължи на нашата личност. Това е дело на Слънцето. Не малката личност на Исус е превърнала водата във вино, не личността на Мойсей е разделила водата на Червено море. Всичко е извърше­но по волята на Слънцето. За Слънцето няма нищо не­възможно.

Пророците са казали, че с раждането на Шестото Слънце Богът ще се събуди от сън. С други думи, ние сме Бог, който сънува, че не е Бог. И макар че ще ми­нат не по-малко от двеста години до пълното завърш­ване на пробуждането, от 1992 г. този процес видимо

се ускори. Днешното поколение започва процес на пробуждане, а вие принадлежите към него.

Ние сме длъжни да приемем съдбата си. Това, което трябва да се случи, ще се случи. Нашата задача е да се радваме повече на живота и открито да проявяваме ис­тинската си същност, за да съдействаме за идването на новото човечество. Ако в нас се таи ненавист, споде­ляме с другите ненавистта. Ако изпитваме скръб -споделяме скръб. Щастието може да се сподели само тогава, когато самите вие сте щастливи. Невъзможно е да споделите любовта, ако преди всичко не обичате себе си.

Съновидението на планетата няма да започне да се изменя без съпротива, както, впрочем, и ние, хората. Новото съновидение вече съществува и расте, но ста­рото отчаяно се бори да оцелее и се е вкопчило в чувс­твото за вина и гняв, в Съдията и Жертвата. Духовното израстване на човека много прилича на отчаяна битка, която водим със себе си. Няма по-суров съдия за от­делния човек от самия него.

Всеки от нас ще премине през криза, за да достигне до смирението, но след като преодолеем съпротивата, ще нарасне нашият потенциал да обичаме. Обитава­щият в нашия ум Паразит, който постоянно се опитва да проваля този процес с емоционални отрови, посте­пенно ще отстъпи и ще стане наш Съюзник. Ако това се случи с отделния човек, ще се случи и с цялото чо­вечеството.

Всички книги за пророчества разказват за съпроти­вата на съновиденията на планетата в периодите на промяна. Предсказанията са свързани със страховете, които били спуснати, за да окажат съпротива на ново­то.

В последните петдесет години човешкият род с всички сили се опитва да унищожи в себе си страха, но това не му се удаде. Хаосът, в които пребивава чо­вечеството, след последните петнадесет години се увеличи драстично, но въпреки съпротивата, старото съновидение вече загуби мощ и започна да отслабва.

В Книгата Откровенията на Йоан Богослов се спо­менават Седем Печати. В епохата на написването на Библията писмата се запечатвали с восък. За да се прочетат заключените в писмата послания, било необ­ходимо да се счупят печатите. Това е твърде симво­лично. С всеки счупен печат, за който се говори в От­кровенията, се повишава нашето осъзнаване за про­мените на земята, идващи със слънчевата светлина.

Няма никакви причини за страх! Дори тялото ни да загине в някоя от предсказаните катастрофи, няма от какво да се боим. Нали все някога ще умрем. Не слушайте пророците на страха. Не им позволявайте да ви ръководят. Старото съновидение на планетата умее да поражда страх. Дори боговете се стараят да сеят страх и паника, защото се хранят с човешките емоции и изпитват постоянен глад. Исус, Буда и Сай Баба, съвременен индийски светец, са живеели без да изпитат страх. Те не били фанатици. Животът им не бил изпълнен с думи, а с послания.

Идващите две столетия ще бъдат епоха на растеж и трансформирането ще става с все по-ускорени темпо­ве. След това ще настъпи период на мир и покой, кой­то ще продължи три-четири хиляди години, до нача­лото на новия цикъл. Природата на съновидението е биологична. То се ражда, трансформира се и умира.

Историята на еволюцията се повтаря под формата на спирала, която отива все по-нагоре и по-нагоре,

след което отново се спуска надолу. През същите цик­ли се развива и животът. Ако познаваме тези цикли, можем да предсказваме бъдещето. Необходимо е само да знаем на какъв етап от еволюцията се намираме, за да видим бъдещето. Днес живеем в епохата на великия преход.

В цикличните модели на съновиденията на чове­чеството могат да се разграничат три фази. В първата фаза, когато цари най-дълбок мрак, съновиденията се управляват от ума. Във втората фаза властват умът, инстинктът и интуицията. Това води до период на стремителен растеж и трансформация. На последния етап идва разрушаване на старото, за да се освободи място на новото съновидение.

Днес ние сме почти в самия край на тази част от цикъла, където съвместно управляват умът и интуи­ция. В следващите фази пълноправна стопанка ще бъ­де интуицията. Интуицията е доверие. Тя е знание без съмнения и умуване. Умът, управляващ лъжливите съ­новидения, днес се трансформира в интуиция за тези, в които промяната вече се е извършила.

В далечното бъдеще, зад пределите на външния ци­къл, настъпва следващата епоха на разсъдъчния ум. Тези, които днес наричаме хора, ще живеят в друг край на вселената. Тези, които ще останат тук, ще по­лучат заряд от нова енергия. Не мисля, че хората от новата епоха ще приличат на нас. Струва ми се, че ще живеят в океана. В наше време в океана обитават два вида животни, които малко по малко започват да съну­ват, подобно на хора. За бъдещата трансформация значение ще има не физическата форма, а това, което се ражда в ума. Затова значението на пророчествата за

човека, е че му предстои етап на трансформация. Ние сме мутанти.

Любовта ще извърши най-великата трансформация в света на хората. Дълги хиляди години хората всячес­ки са потискали любовта. Забравили са какво е любов.

Когато казваме: "Аз те искам" - това не е любов. То е чувство за собственост. Ако изпитваме ревност, то също не е истинска любов. Властната любов е подобна на всяка друга природна потребност на човешкото тя­ло. Представете си, че нищо не сте яли цяла седмица. Направо ще умирате от глад. И ако някой ви даде пар­ченце хляб, ще ви обхване чувството: "Аз искам този хляб. Аз го обичам." Влюбеността много прилича на това.

Когато сме били деца, до около четири години, на­шето емоционално тяло е било настроено да възприе­ма любовта. След това започва опитомяването, а с не­го е дошъл и страхът. Страхът е заел мястото на лю­бовта. Всеки път, когато сме се опитвали да изразим своята любов, нещо вътре в нас я е потискало. Ако веднъж сме изпитали болка, ние сме започнали да се боим от любовта. Ограничили сме нашата любов само по отношение на неголям брой от хора. На всички други казваме: "Ще те обичам, ако ми се подчиниш". Такава разновидност на любовта поражда силна, поч­ти практическа зависимост

В човешките взаимоотношения единият партньор често изпитва по-голяма потребност от любов, откол­кото другият и това дава на партньора сила. Това при­лича на отношенията между наркомана и неговия дос­тавчик. Този, който доставя наркотика, напълно конт­ролира положението и както му е угодно манипулира своите клиенти с помощта на страха. Разбитото сърце

е подобно на наркоман, който не може да се снабди с наркотик. В него се пораждат точно такива емоции. Страхът от любовта се среща твърде често, защото за най-малкото удоволствие човек трябва да плати неи­моверна цена.

За последния половин век бракът се промени до­толкова, че практически се приближи до разрушаване. Това трябва да се случи в процеса на пречистване, за да може човек да се отърси от всички свързани с брака емоции и страхове. Бракът ще бъде пресъздаван, но вече без всякакво подчинение на единия партньор от другия и негова основа ще стане взаимното уважение. Жената ще получи права да бъде стопроцентова жена. Мъжът ще получи право да бъде стопроцентов мъж.

Когато с уважение се отнасяме към съновиденията на другия човек, няма място за конфликти. Когато престанем да се боим от любовта и се издигнем над някои условности, всичко ще се промени. Днес не ста­ва и дума за уважение. Ако аз се опитвам да те коман­двам, значи, не те уважавам. За недостатъчно уваже­ние говори и жалостта. В жалостта няма състрадание. Жалостта към другия човек поражда жалост към себе си. Ако те съжалявам, значи, ти не си достатъчно си­лен или умен, за да се справиш. Ако ти ме жалиш, зна­чи не ме уважаваш или не ме считаш за достатъчно умен и силен, за да се справя. Когато ние се опитваме да направим нещо вместо другия, не го уважаваме. Състраданието е в това, да помогнем на падналия чо­век да стане и след това да кажем: "той вече може да продължи".

В каквато и трудна ситуация да се окаже човек, не трябва да го съжаляваме. Трябва да го обичаме. Мо­жем да му помогнем чрез нашето състрадание. Човек

винаги може да направи избор. Всичко, което се случ­ва с него, е резултат от направения избор.

Хората ще възродят в себе си чувството на отговор­ност. От векове всячески сме се стремили да не пое­маме отговорност, но независимо от това, всяка наша постъпка неизбежно предизвиква реакция. Законът за причинно-следствените връзки е неумолим. Не трябва да се поема отговорност за чуждите грешки. Но трябва да го направим за своите. Можем да помогнем на друг човек като го дарим с любов, но не бива да поемаме върху себе си отговорността за другите, защото това укрепва тяхната илюзорна вяра във възможността да избягат от отговорност. Казаното се отнася за нашите деца, съпрузи, родители и приятели. Ако поемем вър­ху плещите си техните отговорности, те ще станат без­помощни и слаби.

В нашата реалност всичко се решава от действието. Силата не е в съновидението, а в действието. Със сво­ите действия можем да променим всичко наоколо. Вие можете да потърсите свобода на действията в името на трансформацията.

По време на едно от моите шамански пътешествия разбрах, че знанието е ограничение, бариера по пътя към свободата. Знанието е само описание на съня.

Всичко, което знаем, е само описание на съновиде­нието. Всичко, което знаем, е разказ за видяното в съ­ня. А това, което виждаме в съня си, не е реално. Сле­дователно, нереално е и знанието. Цялото знание при­тежава мнима ценност, тъй като с неговата помощ ние общуваме и обменяме идеи и емоции. Проблемът е, че ако натоварим всички натрупани от нас знания в пер­сонален компютър и започнем да се опираме на него в своите действия, знанието ще попречи на нашата

трансцедентация. Знанието се опитва да убеди нашия ум, че трансцендентацията е невъзможна.

Аз казвам на моите ученици, че знанието е послед­ната бариера по пътя на воина. Ние натрупваме знания само за да обменяме информацията в своя компютър. Когато се променим и станем самите себе си, знанието повече няма да ни е необходимо. Човек трябва да пре­мине през реката на знанието, за да достигне до вис­шето съзнание и никога да не се върне обратно.

Нашето знание напълно отрича интуицията. А ин­туицията води към истината. Истината е жива. Всичко съществуващо се развива. Всичко съществува-що е проявление на биологична форма. Всичко съществу­ващо живее.

Единственото ни задължение в този живот е да на­мерим щастие. За това не ни е необходимо знание, защото всичко, което ни е нужно, е вътре в нас. Чуждата любов може да пробуди вашата собствена любов, но щастливи може да ни направи само нашата любов. Тази любов е вашата истина. Вашата свобода.

Промените се отразяват най-благотворно върху те­зи, които престанат да им се съпротивляват. Ние не сме тук, за да угаждаме на другите. Главната ни цел е да доставим радост на себе си. Правете всичко, което искате. Тази истина е валидна за всички.

Толтеките са били сред най-великите художници на двете Америки. Те са изразявали своето чувство за прекрасното с голямо майсторство и във всички фор­ми. Всеки от вас е художник и създаваното от вас из­куство е вашето персонално съновидение.

Пробуждайки се за безмълвното знание, вие можете да се попитате: "Доколко е прекрасен моят живот?

Изпитвам ли много любов? Добър ли съм в общуване­то? Щастлив ли съм?"

Призовавам ви да станете най-великият художник от вашето лично съновидение. Не жалете сили, за да го направите толкова прекрасно, доколкото е възможно. Проявете вашата красота!
Епилог

ПЕЩЕРАТА

НА ВЕЛИКИЯ ВОИН

Живял някога на света могъщ и висок човек, бивш войник. Наричал се Велик Воин. Сражавал се в много войни и убил доста хора. В своята малка страна бил истински герой. Всички се бояли от него и го уважава­ли. Той правел каквото поиска, защото никой не мо­жел да го спре. На всяка крачка не преставал да казва: "Аз съм Велик Воин".

Веднъж, когато този воин започнал твърде много да се хвали, едно малко момче му казало: "Според мен, ти въобще не си Велик Воин".

Воинът се ядосал, хванал момчето и казал: "Да се благодариш, че си още малък. Мнозина са платили с живота си и за по-малко. Ако аз не съм велик, кой според теб е велик?"

Момчето отговорило: "Дълбоко в джунглата в една пещера, живее един човек. Той е Велик Воин".

Воинът веднага се отправил в джунглата да търси съперника си. Накрая намерил пещерата и извикал високо.

"Излез да се биеш с мен, тогава ще видим кой от нас е Велик Воин". Какво било неговото изумление, когато от пещерата с труд, едва движейки краката си от слабост, излязъл много стар човек.

Воинът се разсмял. "Някой се е пошегувал с мен. Казаха ми, че ти си Велик Воин".

Поглеждайки го с добри очи, старецът отвърнал: "Този, който ти е казал, е говорил истината. Аз съм Велик Воин".

"Първо момчето, сега и ти, старче! Не ме принуж­давай да те убия".

"Ако го направиш, ще докажеш, че си убиец, а не воин. Едва ли ще ти стигне смелост да живееш в джунглата самотно, както мен" - казал старецът.

"Хммм" - избърборил воинът.

"Поживей цяла година в тези джунгли в пълна са­мота. След година ела и тогава ще видим кой е Вели­кият Воин".

Воинът приел предизвикателството и цяла година преживял в джунглата. Станал велик ловец. Учил се от орлите. Учил се от ягуарите. Учил се от паяка.

След една година отново отишъл при стареца. И той отново го поканил да остане една година и да пре­върне цялото си майсторство на ловец в лов за знание. "Ловувай още една година и ела отново. Тогава ще ви­дим кой от нас е Велик Воин".

С цялото ловджийско изкуство на орела, ягуара и паяка, воинът разбрал всичко за природата и звездите, за животните и математиката. Той трупал знания пар­че по парче и колкото повече разбирал, толкова по-голямо ставало неговото его. Казвал си: "Няма съмне­ние, аз съм най-добър".

На следващата среща старецът му поръчал да пос­тои в джунглата още година в лов на самия себе си. Воинът приел предизвикателството.

Той започнал лов на всяка своя емоция, на всяка своя постъпка, на всяка своя реакция. Постепенно се

научил да се гледа в лицето. Влязъл в бой със своите убеждения. Започнал да приема всичко, каквото е, и се заобичал. Тази трансформация била толкова стреми­телна, че не изминали и три месеца от началото на ло­ва, когато разбрал, че старецът бил неговият учител и наставник и наистина бил Велик Воин. Изпълнил се с огромна любов към стареца. Изпълнил се със състра­дание към всеки, комуто някога бил причинил болка. Не му било по силите да дочака уговорения срок, отп­равил се към пещерата и повикал стареца.

Но от пещерата не излязъл никой. Воинът неуве­рено влязъл под нейния свод и намерил там изсъхнало тяло. Старецът бил умрял.

И тогава воинът решил да се пресели в тази пещера. И да стане Велик Воин.

Той и до ден днешен живее там, в очакване на ва­шата покана!

Благодаря ви, че прочетохте моите думи и ми поз­волихте да ви обичам такива, каквито сте - прекрасни същества от светлина, свързани със Слънцето чрез свой специален лъч светлина, същества, които са Бог. Обичам ви!