Бъдете безгрешни в словата си

Това споразумение е преизпълнено с дълбоко зна­чение, носи огромна сила и е способно да ви отърве от ада. Словото е най-мощният начин за изразяване на духа. Словото е най-мощното оръжие, с което разпо­лага човек. Словото носи божествена природа. То е чиста магия. Чиста енергия. Говорете само това, което наистина мислите.

Истинските магове умеят правилно да използват словото и изпитват голяма почит към него. Много е важно да запомните, че все/см от нас в някаква степен е вълшебник. Умеем да причиняваме болка със словото си, да обвиняваме, да шантажираме, да сплетничим, да клюкарстваме и пак да сплетничим. Чистият шантаж е деструктивен. Със силата на словото ние се задържаме един друг в ада. Само с едно изказано съждение мо­жем да издигнем човек до небето или да го хвърлим в бездната. Достатъчно е да кажем на някого: "Ти си страхливец" - за да му се сложи петно за цял живот.

Шестгодишно момиченце играло и нещо си припя­вало. Майката я боляла глава. Пеенето на дъщеря й я дразнело, затова майката казала: "Стига си врещяла като врана! Затвори си устата". Момичето не запяло никога повече, защото считало гласа си за ужасен. Майка й несъзнателно й направила заклинание. С колко хора правим същото! Ние съдим другите, без да се замисляме каква вреда им нанасяме.

Това момиче е сключило със себе си споразумение: "Аз имам ужасен глас". За да се снеме заклинанието, на нея й е необходимо да вложи същото количество енергия, което е довело до създаване на споразумение­то. Но в началото е нужно да осъзнае как се е стигнало дотам.

Всичко, което правим, е основано на споразумения. Споразумението, към което вие поемате задължение, привлича подобно на магнит към себе си енергията, която му дава допълнителна сила и го прави привидно правилно. Споразуменията са основата на съновидени­ята и на страданието. Мнозинството от споразумени­ята ни ограничават в нещо. Прегледът ще ни накара да се замислим как реагираме в различни ситуации. И то­гава ще можем да намерим начин да се избавим от оковите на старите споразумения.

Ние приемаме всичко лично, със сърцето си. Чувст­вото за собствена значимост ни кара да мислим, че сме причина за всичко, което се случва, затова продължа­ваме да се нараняваме един друг и да се предаваме на скръбни размисли за причинената несправедливост.

Често си въобразяваме, че другите разбират, какво носим в ума си или че знаем, какво мислят те и правим предположения. Нужно е да наберем смелост и да по­питаме човека какво има предвид, какво иска. Нужна е не по-малко смелост, за да кажем, какво искаме самите ние. Ако няма необосновани предположения, няма да

има нито разочарования, нито вина. Вие с нищо не сте длъжни на живота, той също не е в дълг към вас.

4. Винаги правете най-доброто, на което сте способни

Ако винаги правим това, което е по-силите ни, няма да се самоосъждаме и рядко ще изпадаме в разочаро­вания. Когато сме болни или уморени, нашето "най-добро, което можем" се отличава от това, което можем да сторим, когато сме здрави. Нашето "най-добро, ко­ето можем" непрестанно се променя, важното е винаги да правим "най-доброто, което можем". Когато сме здрави и пълни със сили то също се променя. С една дума, ако във всяка ситуация даваме най-доброто от себе си, на душата ни ще бъде по-леко. Пристъпвайки към прегледа на старите възгледи, трябва да се задъл­бочите в своето съзнание, да анализирате цялата сис­тема от споразумения, които сте сключили и ако е нужно, да ги унищожите едно след друго.

Още един път към осъзнаването е да откриете ис­тинското съновидение и да станете истински съновиждащ. Влизането в съновидението изисква смелост. Сънуващият няма къде да се скрие, докато не осъзнае, че реалността е илюзия, която сам е сътворил.

Проясненото съзнание осъзнава, че всичко наоколо е само сън. Ако съумеете да преместите гледната точка и да контролирате своето съновидение, можете да съз­дадете нова реалност. В началото това се постига с много труд, но скоро ще откриете, че новата реалност не е по-малко реална. След време ще ви става все по-трудно да се приспособявате към това, което преди ви се е струвало реално.

Толтеките използвали два способа за достигане до осъзнаване - прегледа на възгледите и влизане в съно­видението. Знаели, че всичко наоколо е сън и си пос­тавили за цел да станат повелители на съня. Достигна­ли до пълен контрол над своето лично съновидение и постепенно го подчинили на своята воля. Те се стре­мели към щастие. Смъртта вече не ги плашела. Аз ви уча на толтекския път на правене на преглед на възгле­дите и влизане в своя личен сън.

Толтеките не били аскети. Те дълбоко почитали ма­териалния свят. В тази система няма нужда да живееш в бедност или да трупаш богатство. Вие ще се ползва­те от благата на материалният свят, просто ще осъзна­вате, че той не е ваш. Мнозинството споразумения, всъщност, служат за проява на привързаности. Ние казваме: това е моето тяло, моят дом, моето семейство, моят живот..., но всичко това не е истина.

Ако ви е трудно да загубите своите материални или емоционални придобивки, значи живеете в ада.

Ние, толтекските нагуали, предоставяме на своето тяло цялостен контрол над самото него. Позволяваме на тялото да прояви собствената си сила. Почитаме и обичаме нашето тяло и му позволяваме да бъде това, което то е, без сянка на срам или отвращение

Почитаме и своя ум. Позволяваме му сам да се ко­ригира. А умът обича тялото. И ние позволяваме на своето тяло, на любовта, ума и душата да бъдат това, което са.

Хаосът настъпва, когато тялото усеща: "аз съм това, което чувствам", а умът чувства: "аз съм тялото и това, което мисля". За да се преодолее хаосът, позволете на тялото да прави всичко, което е по силите му - нито по-малко, нито повече.

С течение на времето може да доведете прегледа до такъв автоматизъм, че този процес да се осъществява и в съня. Мигел веднъж направи преглед на своите съновиде­ния, преравяйки в паметта си всички свои стари сънища. От този преглед излезе друг човек.

Цялата предишна информация е скрита дълбоко в моя мозък. Аз вече не помня всичките си съновидения, които преди изплуваха едно след друго, но сега съм съвършено нов човек, създаден в резултат на това припомняне.

Когато анализираме миналото, важно е да помним, че присъствието на Съдии и Жертви в прегледа е не­желателно. Трябва да направим прегледа с очите на любовта. Ако преглеждаме своя живот без любов, значи сами разравяме старите рани и създаваме още по-големи емоционални отрови, оправдавайки болка­та, която носим цял живот.

Обикновено събитията от миналия живот се пазят в паметта в съответствие с интерпретацията, която сме им дали. Тази интерпретация зависи изцяло от емоци­оналното ни състояние в конкретния момент. Да си представим семейна свада, която протича пред очите на свекървата, тъщата и някой съсед. Неин свидетел се оказва страничен човек, който не изпитва особена привързаност нито към жената, нито към мъжа. Всеки от участниците в сцената ще я види и изтълкува по своему. Четиримата близки роднини ще напишат че­тири съвършено различни разкази за свадата. По-близо от всички до истината ще бъде разказът на нео­чаквания свидетел, който няма връзка с участниците в нея.

Не е изключено докато си спомняме ситуацията, да я видим през очите на Съдията или Жертвата и първоначалната интерпретация да изплува в паметта ни с всички обвинения и оправдания. Ето защо трябва да се стараем да встъпим в ролята на страничен наблюдател при нашия преглед.

Докато правим прегледа, трябва да дишаме по раз­личен начин. Целта е да наситим спомена с любов. Каквото и да си припомним, ако се отнесем към него с любов, ще можем да трансформираме дори спомена за абсолютната несправедливост. Любовта е ключът към прошката. Нужно е да дадем прошка и на това, което се е случило и на себе си. В резултат ще се променят част от условията на нашето споразумение и вътреш­ната ни природа ще си възвръща някаква част от загу­бената цялост.

Преди да пристъпите към прегледа, полезно е да съставите списък на събитията, които искате да си спомните. Записът е нужен, за да могат събитията да изплуват в паметта ви и да започне процес на припомняне, който да даде възможност щателно да проанали­зирате дадено събитие, емоция или взаимодействие. Може да произнесете този списък и на глас, но ако го напишете на хартия, той действа по-силно

Списъкът може да се състои от отделни събития, имена и дати. По-леко е да си припомните един човек, после друг, в зависимост от степента на тяхното влия­ние във вашия живот. Спомнете си колкото може по­вече подробности за всеки. Това е много ефективен способ за анализ на отношения с околните. Може да направите и списък на емоциите си. Такива списъци могат да се съставят много пъти.

С всеки преглед прекъсвате веригите, които ви държат в примките на вашата реалност. Колкото по-малки са тези вериги, толкова повече енергия ще нат­рупате, за да се освободите от съня и ще развиете соб­ствените си сили.

Ако правите това припомняне всеки път преди заспиване, броят на веригите намалява. Преди да заспите, освободете съзнанието си от емоциите. Ако се събуди­те посред нощ, това е най-добрият момент за прегледа. Заставете се да седнете и се захванете за работа. Ако вече сте направили един основен преглед, това е осво­бодило емоции от целия ви живот, затова ежедневните прегледи на всички ваши контакти и чувства стават по-леко и по-бързо, отколкото връщането към отдавна натрупани емоции.

Прегледът е форма на медитация. Той не е съзнате­лен анализ. Тук няма нито Съдии, нито Жертви. Това е само анализ на чувствата.

Можете да пристъпите към изпълнение на това уп­ражнение по следния начин: запалете в стаята свещ и втренчено гледайте пламъка, като се съсредоточите върху дишането си. Може съсредоточено да гледате в огледалото; да седнете в тъмна стая, като спуснете крака на пода и поставите ръце на коленете си; може да лежите, покрити с одеяло, със скръстени ръце на гърдите; да седнете на пода, обхванали с ръце сгъна­тите колене и опрели гръб в стената.

Всичко това са методи за влизане в леко състояние на транс.

Дайте си команда: "Аз съм Съновиждащ". Дръжте очите отворени. Затваряйки очи, ще започнете да виж­дате съновидения, но това не е едно и също с припомнянето. Когато очите са отворени, вашият ум не може

да отрича това, което виждате. Трябва да сте сигурни в това, което виждате, за да можете да се върнете към вълнуващите ви събития от миналото. След всеки преглед ще се връщате в живот - съновидение, гледай­ки го с други очи.

ИНСТРУМЕНТИТЕ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА

Част втора

Всички хора на тази планета са ловци. И всеки рано или късно се оказва дивеч. Вие притежавате определен за­пас от енергия. За да оживеете и да се развивате, е необхо­димо да натрупате по-голямо количество енергия. Където и да я намерите, на когото и да е принадлежала, вие се нужда­ете от нея и инстинктивно се стремите да я получите.

Ловецът е сталкер - той дебне дивеча. Тази дума се използва в толтекската традиция и произлиза от ягуар. Ягу­арът е мощно животно, което винаги е нащрек. Бавно се прокрадва и хваща своята жертва. Ягуарът не вижда нада­леч. Той живее в мига.

Понятието сталкер включва и образа на орела. По­рейки въздуха, орелът обхваща с взора си цялата земя. Той не вижда дребните детайли, но е способен безпогрешно да улучи плячката. Орелът е съновидец. Със своя панорамен поглед лесно може да стане Майстор на Осъзнаването или Ловец на Емоциите. Ако възприемем гледната точка на оре­ла, ще можем бързо да осъзнаем своите емоции, но от това разстояние трудно ще ги разберем.

ловните методи на паяка, затягайки жертвата си в паяжина­та на обстоятелствата, създадени от тях по интуиция или чрез умисъл. А жертвата винаги бива привлечена от това, което страстно желае, независимо дали това е власт, общес­твено положение или пари.

Воинът също е сталкер. Да се превърнете в сталкер, означава да станете ловец. Воинът е ловец на енергия. Тога­ва ще проследявате всяка своя емоция и дума, излизаща от устата ви, както се следи дивеч. Стъпвайки на пътя на сталкера, ще се научите да живеете абсолютно свободно.

Да бъдете сталкер, означава да търсите информация. В това преследване всяка постъпка, мисъл и произнесено слово имат значение. Например, често ни се случва да взе­маме участие в разговор, където сплетничат за всеки под­ред. За да се защитим от тази отрова, нужно е да пречистим нанесената от сплетните рана с дихателни упражнения.

Воинът улавя енергията, която му е необходима, за да достигне до ниво на съзнанието, което излиза отвъд преде­лите на материалния свят. Енергията е живо същество. Тя също е част от съновидението на планетата. Голяма част от хората работят над това живо съновидение, влагайки цялата си налична енергия в него, така че то продължава да расте. Ние хващаме нашите близки в примката на съновидението и разпростираме същите примки към своите деца, учейки ги да съдят ближните си, да се примиряват с ролята на жертви и да проявяват емоции, пълни с отрова.

В съновидението на планетата словото служи като най-мощно оръдие за разпространение на духовната отрова. Словото е способно да спаси или да убие. Неговото влияние се разпространява като кръгове във водата. Словото е като игла, чрез която другите хора вкарват в нас отрова. Ако се поддадем на обида или злост, можем да изречем дума с осо­бена сила. А това е вече черна магия.

Всички сме магьосници, оковани в силата на думите и ще останем такива, докато не се научим да се наблюдаваме.

Най-голямото достижение на сталкера е пълната бе-зупречност на неговото слово. Човек може да стане безуп­речен, ако осъзнае, че всяка негова постъпка е акт, подвлас­тен на енергията. Ако словата ви са безупречни, ще успеете почти изцяло да се измъквате от съновиденията, но все още ще ви предстои да обуздаете своите емоции. За да живеете по-далеч от ада, трябва само да престанете да разпространя­вате отровни емоции и да ги приемате отвън.

Всичко на света е съновидение. За да намерим обяс­нение на самите себе си и околната среда, ние, хората обичаме да разделяме всичко на категории. Най-важните от тях са съновидението и сънуващият. Съ­нуващият вижда съновидение, което съществува и са­мо по себе си, независимо от сънуващия, тъй като във всеки конкретен момент многобройно множество от сънуващи му вдъхва живот.

Всеки от нас е настроен на определена честота със съновидението на планетата. Всъщност, планетата уп­равлява сънуващите, а не обратно. Ние сме това, за ко­ето се считаме, но с промяната в нашето съзнание се изменя и мястото ни в съновидението. Постепенно

осъзнаваме и самият процес на сънуване и нашето място в него. Както и факта, че сънуваме, а сънят ни е кошмарен.

Ако станем Майстори на Трансформацията, можем да изменим цялото съновидение. Това трябва да про­тече на личностно ниво. Само ако трансформираме се­бе си, можем да променим цялото съновидение.

Историята показва, че хората винаги са се стремели към вечно щастие. Ние търсим вечно блаженство в не­бесата, в нирвана или на върховете на Олимп. Но до­като цялата планета сънува своя сън, не е възможно да се стигне до щастието. Толтеките знаели колко е труд­но да останеш щастлив. Те изучавали пътя и способите за промяна на съновиденията и открили първите две умения. Първото е осъзнаване, а второто - личната трансформация.

Главните инструменти и постижения на Майстора на Трансформацията е наблюдаване на съновидения­та (сталкинга) и прегледа (или спомнянето). В моите представи прегледът е овладяване на изкуството да виждаш с погледа на орела. Призовавайки на помощ паметта, ние се задълбочаваме в миналото и го връ­щаме от небитието. Затова, формално, може да се ка­же, че прегледът визира миналото, а сталкингьт -настоящето. Изкуството на сталкинга е изкуството на свободната воля, избора и поемането на риск. Това е изкуството винаги да живеем в настоящето, подобно на ягуара.

Когато бодърстваме, можем да контролираме съно­видението чрез различни методи. Във Вселената се из­вършва непрестанен процес на действия и реакции. Съновидението реагира на нашия избор. Изкуството

на сталкинга се заключава в умението да контролираш реакциите си. Да осъзнаваш своите постъпки.

В този момент трябва да се върнем към темата за опитомяването. Опитомяването ни учи да виждаме съ­нищата и да се адаптираме към съновидението на планетата. То програмира в нашия ум цяла система от убеждения. Намира място в съновиденията на семейс­твото, обществото и самите себе си. Нашето място е мястото, което си представяме в един или друг мо­мент. Но където и да се намираме, винаги се стремим към власт, както всички хора. А това поведение пре­дизвиква хаос и паника.

Личното ни съновидение и нашето място в него е резултат от собствените ни представи. Тези представи се управляват от емоциите, а не от разума. Умът търпи поражение, защото нашите сънища са лишени от ло­гическа свързаност.

Във всичко, което изпитваме, присъства емоциона­лен компонент. Например, емоционално реагираме на красотата. Емоционалното тяло има само едно пред­назначение - да чувства. Интелектът, от своя страна, интерпретира всичко, което чувстваме, и се опитва да обоснове нашите емоционални реакции. Интелектът се опитва да потисне емоционалното тяло и да прикрие неговите рани с воал от лъжи, за да не болят. Ето как създаваме нашата система от отрицания.

Започваме с отказ от нашите детски преживявания, като реагираме на всичко, което считаме за несправед­ливо. Взаимодействието между емоционалното тяло и интелекта ражда нарастващ конфликт. Голяма част от нас не приемат своите емоции. Всички ние, особено в западното общество, се срамуваме от своите емоции и често ги отричаме.

Като останем насаме със себе си, ние свято вярваме в създаденият от нас собствен образ. Но този образ не е истински. Той е само част от нашето съновидение. Той носи бремето на чуждата и нашата вина, родена в процеса на опитомяването. Много от нас така отчаяно ненавиждат себе си, че животът им е лишен от всякак­ва радост. Изисква се голяма смелост, за да бъдем чес­тни със себе си и да разобличим цялата лъжа, в която са ни учили да вярваме. Човъркането на раната винаги боли, но Майсторът на Трансформацията прави точно това при сталкинг.

Когато бодърстваме, изкуството на сталкинга се състой в постоянно изострено внимание към нашите мисли, постъпки и реакции. Новакът започва, като на­сочва съзнанието си вътре в себе си. Винаги трябва да започваме със себе си. Ако проумеем себе си, ще се научим да разбираме другите, които постъпват като нас, водени от своята система от възгледи. Когато спим, изкуството на сталкинга ни дава възможност да контролираме съновиденията на живота и да станем майстори на съновиденията.

Сталкерът прави избор, като използва своята сво­бодна воля и не влага емоции. Като позволяваме на Съдията и Жертвата да вземат решение вместо нас, ние се оказваме да поемем отговорност за живота си и губим свободната си воля. Сталкерът осъзнато отнема от Съдията и Жертвата правото на избор.

Животът е действие. Действието променя света. Сталкерът може да направи съня истински и да се прояви в материалната реалност. Това не е по силите на спящия. Сталкерът може да промени съновидение­то на планетата в пределите на мястото, което заема. Спящият не е способен на това.

След вътрешния сталкинг и придобиването на майсторство, новият майстор нагуал пристъпва към сталкинг на външното съновидение на планетата, с други думи, съновидение, общо за цялото човечество.

Изчиствайки ума си, сталкерът може да пристъпи към въздействие върху външното съновидение. И ко­гато започне да се променя съновидението на един или друг сталкер, светът буквално пред очите ни ще се промени и няма да остане място за нищета, пасивно примирение и деградация. Действието ражда изоби­лие.

Духовният труд на Майстора по Трансформацията завършва, когато той пристъпи към творчество във външния свят. Подобно на лекаря и инженера, ние се учим на практика да приложим усвоените знания. Ако говорим за изучаване на толтекското майсторство, за да излезем от саморазрушението, е необходимо да трансформираме всички наши душевни рани. Човек трябва да изцели тъмната страна на своята природа. Емоционалното тяло на всеки от нас е изцяло покрито с рани и гладува за любов и справедливост. Когато ра­ните бъдат заличени, трансформираният воин ще за­почне да излъчва само любов. Майсторът на Транс­формацията е и Майстор на Любовта или - по-точно казано - Майстор на Намеренията. Всички тези поня­тия са синоними. Воинът осъзнава, че истината е лю­бов.

Мигел прилага последователен подход в обучаването в изкуството на сталкинга. Той неизменно повтаря следните ключови идеи:

Не забравяйте, че всички се намираме в ада, захва­нати в мрежата на съня на планетата.

Сталкингът ни помага да стигнем до осъзнаването, да променим нашето съновидение и да излезем от обя­тията на съня. Сталкерът в нашата душа ни помага да прекратим кошмара и да се доближим до изхода на ада.

В традиционното състояние на съзнанието ние жи­веем с убеждението, че сме дошли на този свят, за да страдаме цял живот.

Преживяваме един кошмарен сън, а паметта ни е слаба. Почти не можем да си припомним какво е било вчера. Струва ни се, че познаваме себе си до мозъка на костите, а истината е точно обратната.

Цялата вчерашна нощ аз прекарах в съновидение за Силата, но въобще не го помня. Знам само, че сънят е бил за Силата.

В моята памет се е съхранило нещо за тези времена, когато аз, осемгодишно момче, се учех в първи клас, но въобще не помня, какво правех и говорех тогава. Нас ни заслепяват илюзиите. Ние живеем в лъжливо обкръжение, пораждащо амнезия. В мен самия има много неща, които не помня. Така е и с всеки от вас.

На моите ученици, стъпващи на пътя на ставането на Майстори на Трансформацията, им предлагам следната последователна концепция:

1. Ние се раждаме в този свят с определен запас от енергия, която се съдържа в оплодената яйцеклетка. Яйцеклетката включва в себе си нашето тяло и цялата обкръжаваща го духовна енергия.

2. Физическото тяло ни е дадено по рождение, а след появяването на света ние развиваме и ментално

тяло. И макар новороденото дете да няма разум, него­вата душа дава мощен знак, че съществува.

3. Когато растем, черпим енергия от външния свят. Трябва да захранваме нашите различни тела с различ­ни видове енергия. На физическото тяло му е нужна храна, но това не е единствената енергия, необходима за нашето израстване. Ние сме подобни на живо съ­щество, което трябва да израсте от някакъв плод, дру­го същество използва този плод за храна. Нашият плод е нашето съзнание. Всеки вид енергия носи съзнание, но човешкото съзнание е особено и рязко се отличава от съзнанието на другите същества и в тази, и в други­те реалности. Нашето човешко съзнание носи знание.

4. Умът ни създава енергия. Колективният ум при­нуждава нашия индивидуален ум да създава енергия. Страхът приучва нашият ум да сънува

5. Разумът свързва нашето вътрешно съновидение с външния сън на планетата. Разумът носи свое собстве­но, особено съзнание, което няма общо със съзнанието на тялото, ума, душата или на някоя друга енергийна система в човека.

6. Съзнанието расте с израстването на личността. Умът подкрепя нашето чувство за собствена значи­мост, което ражда в нас лъжлив образ, лъжлива предс­тава за себе си. От този лъжлив образ се ражда плодът на нашето съзнание. И ние откриваме за себе си всич­ки проявления на ума, носещи свое особено съзнание.

7. Умът има огромен запас от енергия. Нашите енергийни запаси се захранват от много други орга­нични и неорганични системи, които обитават нива, близки до човешкото съзнание.

8. Черпим енергия за нашия ум или от другите хора или от съновидението на планета. Съновидението на

планетата ни дава на заем от своята енергия, но по-късно изисква връщане на заетата енергия във вид на краен продукт - нашето съзнание. Съновидението на планетата инвестира енергия в нашето нарастващо съзнание, но за сметка на това иска да получи плода. Това прилича на посев на семена за сметка на получе­ния урожай.

9. За съновидението на планетата и други обкръжа­ващи я енергийни системи, човешкото съзнание има огромна ценност. С това се обяснява, защо хората на света са такова множество.

10. Съновидението на планетата се разплаща за разрушителността на човешкото съзнание. В опреде­лен момент човешкото съзнание излиза от контрол. И тогава други енергийни системи започват да отговарят за възпроизводството на човешкия род. Днес всички осъзнаваме, че човешкото съзнание прилича на тумор, с когото няма кой да се справи, освен самият човек. А ние не спираме да унищожаваме нашата планета. Крайно време е човек да осъзнае, че плодовете на не­говото съзнание са толкова големи, че са в състояние да доведат до излишък от енергия.

11. Около себе си виждаме едно огромно живо съ­щество - съновидението на планетата - което при-нуждава хората да се вгледат в себе си. Човечеството се блъска в капана на реалността, измъкването от ко­гото не е много просто. Между човека и съновидение-то на планетата съществува своеобразна форма на симбиоза.

Съновидението на планетата дава енергия за разви-тието на човека, но цената е много висока - отсъствие на свобода. Хората на малката планета Земя живеят в робство.

12. Няма изход и в смъртта. Тялото умира, но душа­та продължава да живее и може отново да попадне в мрежата на енергийната система на Земята. Когато тя­лото умира, съновидението на планетата сграбчва частта, която му принадлежи и постепенно поглъща всички емоции, присъщи на тялото. Другите емоции остават с душата и стават част от следващото прераж­дане.

13. С началото на новия цикъл целият процес се повтаря: черпене на енергия от съновидението на пла­нетата, израстване на съзнанието и отдаване на енер­гията на съзнанието, в подкрепа на съновидението на планетата.

Човешките души остават в капана на земния живот след смъртта дотогава, докато не овладеят изкуството на сталкинга.