Отвъд страха дон Мигел Анхел Руис

Има Ангел на Смъртта и Ангел на Живота, които ни учат да изживяваме пълноценно всяка секунда от живота.

Ангелът на Смъртта изчиства от нашия живот натрупания в него боклук.

Опитайте да си представите - казва с усмивка Мигел че у вас са се събрали четири ваши предишни любовници. Какво ще правите с тях? Ангелът на Смъртта ще ги отнесе далеч, за да можете да изпитате всичко, което ви предстои.

Представете си също, че всичко, което някога сте притежавали, изведнъж се окаже пред вратата ви, дори детските играчки и други, отдавна изхвърлени стари неща. Ако при­емете концепцията за Ангела на Смъртта ще разберете, че в действителност нищо не ви принадлежи. Всичко принадле­жи на Ангела на Смъртта. Всичко, което се случва с нас, можем да посрещнем с радост, но то не ни принадлежи. Ка­то крачим през живота без багаж, без да се обременяваме с вещи или отговорности, във всеки миг ще сме готови да срещнем своето щастие.

Преди две хиляди години Исус дарил на света безмъл­вното знание, но ние едва днес откриваме, че не нужно да остареем. Ако умираме във всеки миг, може да трансфор­мираме своето тяло. Времето замира. Пространството зами­ра. И ние можем да бъдем на много места едновременно.

Всичко, което съществува на света, има свой сми­съл, включително и жизненият цикъл на човешкото тяло. Дадена ни е възможността истински да се нас­лаждаваме на тази вселена, докато сме живи. Идеята, че ще живеем вечно в тази вселена, ограничава нашия опит за опознаване на други вселени, които могат да бъдат толкова прекрасни.

Смъртта или трансформацията на този живот в дру­га форма е невероятен процес. Няма никаква причина да се променя. Ако загубите връзката с тялото си, ще сте готови да го напуснете във всеки момент. Трябва

да обичаме, да уважаваме, да почитаме тялото, но без да се привързваме и да се идентифицираме с него.

Да живееш всеки миг така, сякаш това е твоят пос­леден шанс да се насладиш на тази вселена, означава да придадеш на живота си допълнителна тръпка. Вся­ко действие може да се приема като граници между живота и смъртта.

Концепцията за Ангела на Смъртта ни помага да контролираме съновиденията, когато бодърстваме. Ако се сприятелите с Ангела на Смъртта, ще можете да се избавите от бремето на човешките страхове. Ко­гато няма какво да ни терзае, всичко ще се промени и ще можем да живеем, радвайки се на живота.

Всеки ден може да ни достави истинско наслаждение, ако осъзнаваме всяко наше вдишване. Можем да се наслаждаваме на всяка наша постъпка в съновидението, когато осъзнаем, че всичко ще бъде погълнато от Ангела на Смъртта, който неизменно стои зад гърба ни и поглъща всеки миг. Това осъзнаване ражда любов.

Вашият живот може да се превърне в постоянна медитация. Има формална медитация, за която ще ста­не дума в следващия раздел, а има и неформална ме­дитация, с която можете да практикувате непрекъсна­то.

Пътят на медитацията

Може да медитирате с отворени или със затворени очи. Една форма на медитация е съзерцанието. Живи сте. Можете да пребивавате в състояние на блаженство. Можете да научите и други медитации и техники за постигане на то­ва състояние. Те ще ви помогнат да преместите съзнанието

си и да създадете приятно съновидение, което да замени предишния кошмар.

Първата крачка в медитацията е отделянето на ума от другите органи на тялото.

На вторият етап вие прониквате в своя ум, душа и дух на все по-високо ниво на медитация.

Медитацията става начин на живот. Тя е жива молит­ва. Тя е един от великите методи за прочистване на ума. Не е единствен, но е един от най-ефективните и леки за изпълнение.

Медитацията води до контрол и осъзнаване на ума на всички нива. Когато създавате прекрасно съновидение в състояние на блажена медитация, сетивата ви се променят и започвате да усещате любовта, която струи отвсякъде. Между вас и вашите действия възникват връзка, породена от любов. В чистата медитация можете да бодърствате и да се проявявате в света с очите на любовта. Любовта привли­ча любовта. Тя превръща живота в земен рай, трансформира го и човек спира да очаква смъртта, защото тя може да нас­тъпи днес или утре, тъй като зависи от силата на нашето намерение.

Медитация по време на хранене

Не е важно, какво точно слагате в устата си. Може да водите медитативен начин на живот, независимо дали сте вегетарианец или любител на месо.

Вземете парче от храната, която се каните да изядете. Сложете го в устата си. Затворете очи. Сдъвчете добре. Пос­тарайте се да усетите всички оттенъци на вкуса. Усетете всеки мирис, както се заслушате в звученето на всеки инст­румент в оркестъра, когато слушате музика. Всеки аромат живее собствен живот.

Храненето може да ви достави почти такова удоволст­вие, както най-върховният любовен екстаз. Всичко, с което се храните, може да породи любов. Ако използвате ритуа­лен подход на осъзнато приемане на храна, може да се на­ситите с много малко количество храна. Тихото пеене със затворена уста ще ви достави допълнително удоволствие и ще укрепва връзката ви с храната.

Същият медитативен подход може да се използва във всяка друга дейност, например вземането на душ. Радостта от осъзнаването на живота, който носите в тялото си и заг­рижеността за здравето му могат да ви променят.

Свидетел на околосмъртният опит на Мигел Дейвид Дибл

Дейвид Дибл е ученик, съратник и приятел на Мигел, учител, специализирал се в проблемите на Трансформация­та с помощта на безмълвното знание на толтеките и следва­не на принципите на всеобщото свойство. Когато съпро­вождал Мигел в пътуване до Хаваите през лятото на 1994 г., той бил свидетел как Мигел се оказал на косъм от смъртта. Ето неговия разказ:

Мигел се отправи с група ученици на Хаваите с намерение да посетят няколко силни енергийни места на тези острови. Аз и съпругата ми Линда много искахме да пътуваме заедно с тях, защото знаехме, че може да постигнем и да научим много неща. Но нямахме нито време, нито пари. Аз бях зает с работата си и Линда започна да замисля да пътува сама. Реши да постъпи по начин, който често ни беше помагал в миналото. Помоли за съвет Мигел и както обикновено получихме абсолютно неочакван отговор. Мигел

ме абсолютно неочакван отговор. Мигел считаше, че трябва да пътуваме и двамата. По това време бях разб­рала, че ако Мигел съветва да се постъпи по един или друг начин, най-добре за теб е да се съобразиш с него. След доста уговорки привършихме спешните дела и се облякохме в цветни блузи и сандали. Очакваше ни не­вероятно пътуване!

Една от енергийните точки, която се канехме да по­сетим на остров Мауи, е вулканът Халеакала, с най-големия кратер в света - повече от двадесет мили в окръжност и дълбочина три хиляди фута. Външният край на кратера почти винаги е скрит под гъсти, дебе­ли облаци и се намира на височина повече от десет хиляди фута над нивото на кристално чистото хавайс­ко море. Докато стоях на ръба на кратера и гледах в неговата дълбочина, не можех да не го сравня с лунен пейзаж - черен, безжизнен и неестествен. Когато за­почнахме да се спускаме в продължение на пет мили по черната лавинна пътека, която се извиваше зигзаго­образно и водеше в зловещо разтворена паст на земя­та, по гърба ми пролази лека тръпка на тревога.

Когато се спуснахме на дъното на главният кратер, намерихме още един, по-малък, дълбок около осемде­сет фута. Към дълбините му водеше много стръмен отвесен наклон. Мигел попита да се спуснем ли в него и с несвойствена за мен загриженост аз изведнъж ка­зах: "Не, Мигел, моля те, не си струва". Но Мигел се приближи до пътеката и започна да се спуска. Поех си два пъти дълбоко дъх и тръгнах след него. Пътеката се оказа не само стръмна, но и прокарана по дребен пя­сък от лава, който беше твърде дълбок и на всяка крачка образуваше малки лавини. Разбрах, че ще бъде много трудно да се изкачваме по тази пътека. Споделих с Мигел, че мястото ми прилича на ловджийски капан за лаври на големи мравки, а ние самите прили­чаме на мравките. Към нас се присъединиха още ня­колко ученици и започнахме церемонията.

Внезапно Мигел сложи край на ритуала, като каза, че е време да се връщаме. Някои от членовете на гру­пата започнаха да си събират камъни за спомен.

Мигел беше започнал да се изкачва, когато ми каза: "Събери останалите. Трябва незабавно да тръгваме". Той продължи да се изкачва по пътеката, а аз се вър­нах, за да взема останалите.

След изнурително изкачване в непоносима задуха намерих Мигел лежащ на голям камък в края на мал­кия кратер. Той ме повика и със знаци показа, че иска да ми каже нещо тайно. Разбрах, че нещо не е наред. Той лежеше с посивяло лице и дишаше трудно. Бук­вално се вледених от думите му.

Ето какво прошепна Мигел: "Дейвид, само не се плаши. Имам сърдечен пристъп. Изпитвам силна бол­ка в гърдите и лявата ръка. Трябва да се махна оттук, иначе ще умра. Не казвай на другите, за да не се изп­лашат. Ако ми се отдаде да се добера до Гая, тя ще ме спаси. Опитах се да се излекувам сам, но на това място нямам енергия. Трябва да се махна оттук".

Когато смисълът на думите му стигна до мен, заля ме огромна вълна от страх. Попитах какво мога да направя. Той отговори, че трябва да му помогна да стигне до върха на кратера, където отчасти ще се вър­нат предишните му сили. "Възможно е нищо да не излезе, но трябва да се опита". И ние поехме по най-невероятния в моя живот поход от пет мили.

Почти цялата група беше тръгнала напред и не по­дозираше за случилото се. Само аз и пет жени бяхме

останали с учителя, в случай че отслабне твърде много и не може да върви сам. Скоро жените забелязаха, че Мигел е много болен. На всеки сто тежки крачки той беше принуден да спира и да седне да почива.

Всеки път, когато Мигел не можеше да върви по-нататьк, жените се събираха около него, хващаха го за ръцете и краката, изпращаха към него поток от любов и енергия и се молеха за живота му. Самият аз поемах слънчева енергия и я отправях към сърцето на Мигел.

Бяхме на половината път, когато Мигел спря, при­седна и мълчаливо се втренчи в черната бездна на кра­тера. Беше блед като облак, който плува бавно в сине­вата на хавайското небе. Сякаш изведнъж охладня, покри се с пот и отслабна. Дишането му се учести и се накъса. Учителят умираше.

Когато се загледах в очите му, нещо в моя живот се промени завинаги. Аз изпитах чувство на екстаз. Усе­тих неговото блаженство и любов. Моят страх от смъртта - подобно на неговия - се стопи без следа. Аз блажено седях до Мигел в обкръжението на жените, които се преобразиха в живи ангели. В блясъка на техните ласкави очи видях любов, а преди в очите им имаше само страх и отчуждение.

Постепенно цветът на лицето на Мигел започна да се връща.

Ние отново тръгнахме на път. Сякаш нещо ме зас­тавяше да "изтегля" Мигел от кратера. Протегнах ед­ната си длан към слънцето, а другата сложих на кръста на Мигел, като го призовах да се облегне на нея и да ми позволи да го бутам нагоре по пътеката. От този момент вървенето стана по-малко изнурително за тя­лото и сърцето на Мигел.

С приближаването към края на кратера енергийният запас на Мигел започна да се увеличава. Той отправи към нас последна молба. При никакви обстоятелства не ни позволяваше да го заведем в болница. Беше дип­ломиран лекар и се беше занимавал с хирургическа практика в Мексико, но знаеше, че по-бързо ще съумее да се излекува с подходящо използване на енергията, отколкото в болницата. Две седмици след пристъпа Мигел оздравя напълно.

Учителят ми показа, че в смъртта на човешкото тя­ло няма нищо страшно. В съновидението на планетата има раждане и смърт, а между тях - "живот" в ада. В старите съновидения, бетонирани от страха, раждането винаги е означавало смъртна заповед и безнадеждност. А отвъд това съновидение винаги е съществувала веч­ната любов, толкова безупречно съвършена, че нейно­то друго име е Бог. Това е и вашето истинско име.

Всички ние приличаме на яйца. Открих, че процесът за възпроизвеждане на рода е един и същ в цялата вселена. Всичко съществуващо е в постоянен процес на възпроиз­водство - както на върха, така и долу. Самата вселена при­лича на яйце, вместилище на всички възможни видове енер­гия, които съществуват в съновидението, което наричаме живот.

Когато Мигел получи сърдечен пристъп на Хаваите, докато се изкачваше по кратера, аз стоях на върха. Болезнен спазъм сви матката ми и аз рухнах на камъните. Недалеч от мен видях малка падина в скалата. Повдигнах очи към слънцето и почувствах как мощен заряд от енергия ме про-

низа и се устремява от тази падина нагоре, към небето. И аз родих цялата нужна енергия... родих енергийно яйце за Мигел.

Мигел Анхел Руис

В едно от първите посещения на Теотихуакан аз имах съновидение на Площада на Храма на Кетцалкоатл. Когато пристигнахме с моите ученици, ние бяхме изцяло погълнати от изпълнението на разработения от мен ритуал. Аз присед­нах малко по-далеч от "Островчето на Ада", разположено в центъра на площада.

В това съновидение пак се срещнах със старците, които често идват в моите сънища. Бяха суховати, бе­локоси индуси. Видях един умиращ човек. Той беше с мен. Беше един от водачите в моите съновидения. Не­говият учител му помагаше да умре.

Учителят имал двойно видение - на днешния свят и на света след смъртта. Слушах как учителят обяснява същността на времето и на Ангела на Смъртта. Той поясни, че единственият начин за преминаване е уми­ращият изцяло да се предаде във властта на Ангела на Смъртта. А единствената причина да изпитва страда­ние е в съпротивата на Ангела на Смъртта.

Това се отнася до всички нас. Ние страдаме, когато се боим да загубим това, което мислим, че сме и което притежаваме.

Учителят ми каза: "Времето наближава. За после­ден път се намираш тук в телесна обвивка. Трябва да направиш всичко, което не си успял да завършиш в своето съновидение на живота.

Ангелът на смъртта ще се върне за теб, когато дой­де време да изпълни своето предназначение, но преди това ще изпрати при теб вестител. Това ще е човек, който, подобно на теб, всецяло се е подчинил и е вля­зъл във вратата на Рая на Земята, за да вкуси от плода на вечността. Това ще бъде подобно на сливането с твоите Творци. Когато вкусиш от този плод, очите ти ще виждат само прекрасното и ще изпитват единстве­но Любов".

Ангелът на Смъртта се появи с друг човек - жена с усмивка на лицето, изпаднала в екстаз. Ангелът на смъртта я призова към мълчание и я остави. Учителят каза: "Ангелът на Смъртта не дойде за тебе, но много скоро ще се върне. После ти ще станеш вестител".

Изражението на тази жена, която излъчваше щас­тие, радост и любов, беше достатъчно, за да си поже­лая незабавна смърт, но Ангелът на Смъртта повелява първо да се наслаждаваме на живота, а после на смъртта.

Видях мъж с голяма сила, който седеше в кресло с меч в ръка. Зад гърба му се извисяваха огромни врати, в които сияеше спиралата на света. Видях нощта и звездите. В центъра на спиралата светеше свещеният камък, а върху камъка видях дървото на Вечността.

Седящият воин охранява вратата. В ръката си носи меча на истината и правосъдието. На всеки, който ми­нава край него, той отрязва остатъка от всичко, което не е любов. Неговият меч служи за последно очиства­не.

По мое мнение, това е Архангел Уриел. Спиралата е символ, равнозначен на райската градина.

И аз получих послание: "Твоето време изтича. То беше достатъчно, за да се предадеш. Позволи на всеки, който обичаш, да узнае, че го обичаш. Може да не се върнеш обратно, но няма защо да ги тревожиш. Ти ще пребъдеш в състояние на щастие.

В момента на смъртта очите на Ангела на Смъртта ще те пронижат. Той ще ти остави само един-два мига за предаване. След това ще дойде към теб и тялото ти ще умре, но погледът на очите му ще остана в твоето съзнание. Ти ще почувстваш силно дърпане, но ще из­питаш екстазен възторг".

Ангелът на Смъртта спази точно думите на Учите­ля. Той действително се обърна и ме погледна със сия­еща усмивка. Приближи се до мен на крачка разстоя­ние и тежкото бреме падна от гърба ми. Докато идва­ше към мен, той каза: "Върви с мен. Дойде твоето време. Ще те отведа към твоята сватба".

И той ме отведе към воина, който каза: "Настъпи моментът на твоето пробуждане и възкръсване от мър­твите. Ти отново се връщаш към живота. Досега живя в мрежата на кошмара, но вече ще осъзнаеш своята ис­тинска същност".

Той размаха меча отначало зад гърба ми, след това пред лицето ми и каза: "Върви и изпълни своето пред­назначение. Това е денят на твоята сватба".

Аз заплувах над спиралата към дървото. И там се състоя моето бракосъчетание с духа на Бога. За мен тази спирала олицетворява двуглавата змия.

Помня това съновидение, затова не се боя от смърт­та. Ако си воин, дълго преди смъртта на физическото тяло ще поемеш пътя от подчиняване на смъртта към

обителта на щастието. Ние умираме всеки миг, с всяка загуба. Смъртта е илюзия. Винаги живейте истински. Това е вечността.

Нашият страх от смъртта е илюзия. Всяка загуба носи в себе си нещо ново. Като се съпротивляваме на загубата, ние умираме, защото оставаме в миналото, а не в настоящето. Страдаме, защото се страхуваме да се откажем от нещо. Очите ни виждат само несправедли­востта. Ако се предадем, ще изпитваме безкрайна ра­дост, докато изследваме новото. Щастието е в неведе­нието на това, което ни очаква.

От моето съновидение разбрах каква информация се пази в камъните на Теотихуакан. Това видение беше родено от тясното общуване с камъните. Убеден съм, че такова видение не се е явявало само на мен.

Стана ми ясно защо строителите на Теотихуакан са избрали точно тези архитектурни форми. Внезапно целият план на храмовия комплекс придоби смисъл. Това място символизира цялото съновидение на чове­чеството. Човешките привързаности са еднакви в це­лия свят.

Когато работех като лекар в болница, захвърлена в град сред пустинята, имах учител. Той ми показа мно­го съновидения. Внуши ми, че съм чиста вибрация. И днес мога да улавям вибрациите на камъните или на другите хора. А моите ученици се опитват да улавят моите вибрации.

Като знаеш, че Ангелът на Смъртта те отнася към блаженство, ще поискаш да настъпи твоята смърт, но когато се научиш да откриваш рая тук, на земята, няма да е нужно да бързаш. В момента на сключване на съ­юз с Бога при теб настъпва един вечен меден месец. Всяко вдишване ти носи радост, когато го правиш

осъзнато. Как може човек да бъде нещастен, когато се наслаждава на шестнадесет вдишания в минута? Да бъдеш сам със себе си значи да бъдеш вечен и това се постига, ако живееш истински.

Ако пребиваваш в ада, всичко, което можеш да да­деш на другите, е този ад. Не можеш да обикнеш няко­го, ако не обичаш себе си. А съвършенството е съвсем близо.

1. Храмът на Кетцалкоатл

Мигел съветва, преди да тръгнем по пътя към Пира­мидата на Кетцалкоатл, да се постараем да научим повече за храмовия комплекс и първо да го посетим мислено. Лоу-рънс Андрюс си спомня историята на своето пътешествие с Мигел по Пътя на сво­бодата, която започва с Храма на Кетцалкоатл, където "чрез танц и драматично действие се преподавало Овладя­ването на Осъзнаването".

Площадът пред Храма на Кетцалкоатл представлява символично главата на змея, обърната към Пирамидата на Кетцалкоатл, която се извисява зад храма. Стъпалата, воде­щи към храма, олицетворяват неговата разтворена паст. То­зи храмов комплекс е посветен на Крилатия Змей и на пла­нетата Венера, богиня на любовта.

В цяла Централна Америка, Гърция, Египет и Рим, Венера се почита като богиня на любовта. В зависимост от сезоните, тази планета сияе в утринното или вечерното не­бе. Обитателите на Теотихуакан някога измервали времето, съотнасяйки цикличните премествания на Венера с Циклите на Земята и Луната.

Между храмовете и пирамидата на Кетцалкоатл, Ми­гел различава една линия, която отделя човека от Бога. Ко-

гато стоите на площада на този комплекс, виждате пирами­дата, но от върха на разположения отпред храм (ако ви раз­решат да се качите по водещите до него стъпала) пред вас изведнъж ще се открие цяла група от пирамиди. Тази гледка изпълва душата с чувство на благоговение.

Пирамидата е на няколко нива. На челните им страни са изсечени каменните глави на Крилатия Змей, Бога Ягуар и бога с изпъкнали очи, Тлалок. Красив орнамент, който наподобява вълна и морски раковини, недвусмислено по­казват връзката на това място с водата и змея. Повърхността на пирамидата е облицована с големи камъни, скрепени с варов разтвор, а те, на свой ред, са заобиколени от малки камъни, образуващи графична рисунка. Същият стил преоб­ладава в целия храмов комплекс.

Сами по себе си камъните отразяват любовта, която символизират тези съоръжения. По своята природа тази любов е по-висша от човешката. Мигел я нарича "Христос, въплътен в Камъните". Той изпитва чувство на пълно отъждествяване с тихите енергийни вибрации, които живеят в камъните през всички тези дълги столетия, изминали след построяването на Теотихуакан.

Пирамидата на Кетцалкоатл олицетворява духа на Бога. Откритото пространство на площада представ­лява човешкия ум. Адът съществува само в ума на човека. Той е илюзия, основана на страха. Адът е пълен с несправедливост. Адът е емоционална отрова, забъркана от злоба, завист и алчност.

Нито във вашето тяло, нито в душата има ад. Те реагират на това, с което е пълен умът. Ако очите ви са покрити с гняв или тъга, ще виждате всичко в изкри­вена светлина. Очите, пълни с любов, придават красо-

та на всичко. Нашите очи са във властта на нашите съждения.

Първата ви задача по Пътя на Мъртвите е да се отка­жете, доколкото е възможно, от вашите съждения и да про­гоните Жертвите от вашия ум.

Пред главния храм се издига висока стъпаловидна пи­рамида. На картата тя се обозначава като Цитадела, но за Мигел това е Островът на Ада в Океана на Ада. В този оке­ан са заключени всички страхове пред неизвестното, а на­шите страхове са нашето съновидение на преизподнята. На­шето съновидение се проектира на нашата вътрешна кино-лента, която постоянно носим със себе си и изпълняваме ролята на продуцент, режисьор и главен герой в този филм на ужасите.

На Острова на Ада възниква илюзия за безопасност. Този остров е едно усамотено място в ума, където па­зим всичко, което считаме за свое. Мислим си: "Това е моето семейство, моят дом, моите деца, моята кариера, моите достижения", чувстваме се по-спокойни и раз­ширяваме все повече този остров с нови привързаности. Но този остров е изграден от страха да не загубим нещо, което е скъпо на сърцето ни.

Ние завиждаме на чуждите островчета, без да раз­бираме, че и останалите са заключени в същия адски капан. Всички се мятаме в мрежата на илюзиите, кои­то грижливо сме събрали на нашите островчета.

Има само един път на свободата от Острова на Ада - да пресечем Океана на Ада и се доберем до змея на стъпалата на Храма на Кетцалкоатл. Този храм служи за изход от ада. Там е единственото място, където съ­ществува зло - но и злото е илюзия. Площадът е обкръжен от всички страни с храмове. Самата пирамида го обгражда от Изток. Храмовете, обкръжаващи пло­щада, са пазители на злото, родено от нашите кошма­ри.

Изисква се не малко мъжество, за да се противостои на страха. Тази истина е призната от всички традиции в света. Демоните, обитаващи задните дворове на християнската религия, олицетворяват страха, който оставяме на прага, влизайки в храма. Във вълшебните приказки героят трябва да победи демона или дракона, преди да настъпи щастливата развръзка. За да достиг­нем до блаженство, трябва да се отдадем във властта на Ангела на Смъртта и на илюзиите за нашата истин­ска същност. Нашият пъкъл е сътворен от нашите илюзии.

Адът е Обиталище на нашите призраци. В него жи­веят само призраци. Сами по себе си призраците изг­леждат живи. Да живееш в ада означава да бъдеш призрак. Колкото и парадоксално и да е, но за да се измъкнеш от ада, трябва да умреш за своя предишен живот. Смъртта ни води към яснота. Чрез нея осъзна­ваме, че всичко, което смятаме за реалност, е само илюзия. Тази мисъл наподобява концепцията на наро­да на Майте.

Пред всеки човек стои задачата да създаде за себе си свое лично, свещено място, вън от пределите на ада и стра­ховете, породени от обществото, религиите и процеса на опитомяване в семейството. Мигел предсказва, че в идва­щите години хората ще се научат да правят това без посред­ничеството на служителите на църквата. Неговото учение служи за подготовка за това недалечно време, когато хората сами ще започнат да прокарват пътя си към Бога.

След визитата в Теотихуакан и посещението на храма на Кетцалкоатл, Мигел отвежда своите ученици в църквата. Те влизат вътре и се покланят пред олтара в търсене на Бо­га. Учениците на Мигел искат да се изтръгнат от ада на сво­ите тревоги и болки. При това пътешествие те успяват да се избавят от големи количества емоционална отрова, но мно­го рядко им се удава да се освободят от страха, защото се­гашната религия е система, опираща се на страха. Тя пропо­вядва, че раят е някакво място, отделено от нашата планета, където няма осъждане и цари покой. Страхът от наказание, пребиваването на земята и грозящите ни вечни мъки на практика правят рая постижим само за малцина избрани.

В ада господства страхът. Едни от най-важните де­мони в ада са Съдията и Жертвата. Но най-страшният демон е нашата собствена система от възгледи, защото точно тя управлява нашето съновидение.

Ние се оказваме на Адския Остров, защото много се боим да се разделим с това, което ни е скъпо. Адският Остров е разположен на площада пред Пирамидата на Кетцалкоатл в Теотихуакан. Теотихуакан не е само светинята на Мексико. Той символизира целия свят.

Вие можете да създадете модел на Площада на Кет­цалкоатл или да направите олтар в дома си, който да служи за изход от ада. Истинското значение на всеки олтар е да създаде пътека към Бога. Всеки олтар може да бъде изход от ада и път към Бога. Олтарът в църк­вата е Окото Божие, както е Пирамидата в Теотихуа­кан. Олтарът е мястото, където човек усеща как погле­дът на Бога потъва в съкровените тайни на неговата душа.