Любов към себе си и трансформация

Винаги и навсякъде човек се стреми към щастие. Щастието може да се роди само вътре в нас. Никой не може да ни направи щастливи. Щастието е проявление на получената от нас любов. Щастливи сме, не защото някой ни обича, а защото ние самите обичаме.

Целта на толтекската идея е човек да се научи да обича себе си.

Тук има всичко, което човек може да обича, вклю­чително себе си. Ако нашата любов към себе си не е безусловна, не можем безусловно да обичаме и други­те. Понякога нанесените рани са толкова много, че ни принуждават да се откажем от любовта към себе си, а

след това спираме да обичаме и другите. Затова първа­та ни задача трябва да бъде да се научим да обичаме себе си. Ако достатъчно обичате себе си, няма да из­питвате нужда от любовта на друг човек. Можете да се сближите с него, защото искате да му дарите любов, а не по необходимост. Ако човек изпитва остра нужда от нещо, много лесно се манипулира.

Ако сте щастливи сами, вашето щастие няма нужда от подкрепа. Ние споделяме и разделяме радостта, а не самотата си. Любовта, която изпитваме, ни прави дос­тойни за любов. Обкръжаващите винаги биват притег-лени към човек, който се чувства великолепно в своята лодка.

Мигел се старае да провокира хората да осъзнаят сво­ите блокажи, родени от собствените им убеждения, превър­нати в нещо обичайно. Нагуалите често правят на глупаци своите ученици, за да им помогнат да се избавят от своите блокажи. Да провериш всички тъмни ъгли - това е трик, който помага на човека да види от всички страни своите възгледи и представи. Този метод открива пред ученика на сталкера нови възможности. Целта на този метод е човек да се избави от своята закостенялост.

Да видим мястото, което заемаме в дадена ситуация -това е начинът да се справим с различните обстоятелства. Нашето място в света постоянно се променя. Когато гледа­ме към себе си отстрани, като наблюдатели, във всеки мо­мент можем свободно да променяме своето място и спон­танно и меко да реагираме на новите обстоятелства, без всякакво самоосъждане. Като се вгледаме безпристрастно в себе си, ще осъзнаем, че често сме доста лицемерни. Всеки от нас носи своята маска и я променя, както му е изгодно. Това поведение често води до двуличие и склонност към

софистика. За да промени това поведение, човек трябва да се постарае да промие раните, които носи и да ги осъзнае. Осъзнаването е мощно средство да се освободим от зависи­мостта си от съня на планетата.

В древните толтекски времена в Теотихуакан и Тула, както и в градовете на майте използвали много маски. Тези маски били едновременно една от формите на толтекското изкуство и съставна част от наука, която имала практическо предназначение. Маските висели на стените, ученикът зас­тавал пред някоя от тях и се стараел да предаде на своето лице нейното изражение, докато започне да изпитва изразя­ваните от маската емоции. В началото ученикът като май­муна подражавал на маските без очи. След това набирал опит и преминавал към подражание на маските с очи.

Учениците били изпращани от град на град, за да изучават изражението на лицата на обикновените граждани.

Човек показва истинското си лице само в съня си. Толтеките майсторски умеели да анализират състоянието на човека, както другите народи умеели да четат аурата. Тази практика им помагала да достигнат до голяма дълбочина в разбирането на човешката природа. На истинския майстор бил достатъчен един поглед, за да разбере какви чувства се крият зад изражението на лицето на даден човек. Копирай­ки това изражение, майсторът сам изпитвал емоциите на другия човек. Особена полза принасяла тази практика, кога­то било необходимо да се разобличи лъжецът.

Много от живеещите на земята инстинктивно надяват съответстващата маска, за да постигнат желания резултат. Това откритие принадлежи на шаманските умения, съставна част от безмълвното знание, което векове наред се предава­ло само на избрани ученици, защото дарява голяма сила, с която може да се злоупотребява.

В процеса на наблюдение на нашите съновидения ние се сблъскваме лице в лице с позициите, които заемаме в безбройните разнообразни житейски ситуации. Някои от тях не могат да бъдат променени. Една от тези дадености е полът. Ако си жена, няма какво да промениш. Понякога в своето вътрешно съновидение, човек не може да се примири с неизменността на някои обстоятелства и това му причиня­ва напразни страдания. Но когато трансформирате своето лично съновидение, много по-спокойно ще започнете да се отнасяте към всичко, което не може да се промени.

Съществуват обаче много обстоятелства, които могат да се променят. Да кажем, че сте персийка, която живее в Иран или Ирак. Нещо в тази ситуация може да се промени. Разбира се, пак ще си останете жена, но можете да промени­те мястото си в тази култура. Ако го направите, околните ще забележат вашия нов начин на поведение и също могат да променят положението си.

Не всички промени на съновиденията завършват щас­тливо. Хитлер, например, се опитал да промени външното съновидение, но го направил по чудовищен начин. От друга страна, Махатма Ганди първо сам се пречистил и в резултат на неговата дейност светът се преизпълнил с любов и благожелателност.

Страната на Играчката е метафора, с чиято по­мощ Мигел учи своите последователи безпристрастно да оценяват себе си такива, каквито са.

Понякога разказвам за Играчката, която живее в страната на Играчките. Ако си представите целия свят

като страната на Играчките, вашето тяло ще стане ва­шата любима играчка. Вие обичате своето тяло. Без него няма да можете да направите нищо. Вашето тяло е създадено за веселие и радост, а не за страдание и жестоки двубои. Можете да разговаряте с тялото си и да споделяте съновидения. В страната на Играчките виждате външния свят, изпитвате благодарност към своето тяло и се отнасяте към него с огромна почит. Всеки, който пожелае да играе с вашата играчка, тряб­ва да се отнася към нея с подобаващо уважение.

В страната на Играчките всички искат да бъдат щастливи. Всички играчки, населяващи тази страна, са заети с игра - заедно или поотделно. В даден момент всеки може да се откаже от една игра и да започне друга. Всяка играчка умее нещо различно, затова ре­зултатът от играта зависи от всеки.

В Страната на Играчките можете да бъдете лекар, инженер, писател - всичко, което искате. В процеса на играта отново преоткривате емоции, познати от детството, когато всичко е било възможно. Въображението ви помага да си върнете личната свобода. Концепцията на Страната на Играчките е великоле­пен начин да се освободим от всичко закостеняло. Тя помага да се помирим със себе си и да осъзнаем, че сме това, което сме.

При сталкинга вие контролирате своето съновиде­ние и го правите такова, каквото искате. Доколкото всичко наоколо е илюзия, сталкингът също може да стане игра, както и Страната на Играчките. Ние стра­даме само тогава, когато не ни достига смелост да променим играта или своето място в нея и да излезем от тази игра, в която повече не искаме да играем. Страната на Играчките ни стимулира да разберем,

какво всъщност искаме, а след това да създадем игра, която ни помага да достигнем цели.

Толтекският ученик-воин трябва да се научи до съ­вършенство да бъде играчка. Това намалява чувството за собствена важност и позволява на ученика, за раз­лика от мнозинството хора, да види в живота по-скоро комедия, отколкото трагедия. Учениците се учат да плуват по течението. Сталкерът трябва да може да рискува. Сталкингът прилича на игра, в която няма какво да загубите.

За годините работа с учениците нагледно видях ре­зултатите от овладяване на майсторството на сталкин-га. Един от тях започна да пише книги по проблемите на бизнеса и да провежда семинари във всички страни. След кратък момент на умствена неразбория, ученици­те, достигнали майсторство, продължават да живеят и работят. Овладяването на толтекската мъдрост е неп­рекъснат процес. Няма момент, в който да можеш да кажеш: "Това е всичко, край на практиките, вече съм нагуал". Превръщането в Майстор на намерението е и начин на живот, и дело на целият живот.

Досега говорехме за изкуството на сталкинга от гледна точка на ума. Нека поговорим от гледна точка на тялото. Една от най-болезнените рани, които си на­нася човек, е чрез възгледа за собственото му тяло. А то винаги е било най-преданият ни и верен приятел. При толтеките е прието човешкото тяло да се почита, да се държи на неговата чистота и то да се счита за връх на съвършенството. Но на голяма част от нас, хо­рата от запада, това се отдава много трудно.

Причините за голяма част от болестите на тялото се коренят в ума на човека и зависят от неговото място в живота. Причина за недъзите често е безотговорното отношение към собственото здраве и опитът да оправ­даят своя статус на жертви с обстоятелствата.

Негативните мисли въздействат на ума и той потис­ка тялото. По този начин тялото дава на ума власт над себе си. Повечето от непроизволните и произволните движения на тялото се контролират от ума.

Умът казва: "Аз съм моето тяло".

Умът разделя потребностите на тялото на приемли­ви и неприемливи.

Умът интерпретира телесните нужди като собстве­ни.

Вечно будният Съдия, който живее в нашето съзна­ние, сравнява тялото ни с някакъв измислен идеал и произнася обвинителна присъда, например: "Тялото се нуждае от храна". Умът признава тялото за виновно и същевременно го тласка към лакомия.

Понякога ние се стремим да променим отношение­то си към нашето тяло. По-добре е с уважение да се отнасяме към възможностите на нашето тяло и да се научим да виждаме красотата - в нас самите, и в окол­ните. Във всяка възраст, във всяко състояние на тяло­то, както и да ни изглежда, то е прекрасно.

Нашето тяло принадлежи на Ангела на Смъртта. То ни е дадено на заем. Нужно е да се отнасяме с благо­дарност към всички негови части и функции. За разли­ка от пуританските възгледи, присъщи на западната култура, толтеките считат, че човек трябва да изпитва благодарност към репродуктивните органи и тяхната способност да създават на деца и да продължават жи­вота.

Ако стигнем до осъзнаване на тази благодарност и се проникнем с уважение към своето тяло, без да изпитваме чувство на собственост, то ще ни се отплати и ще постигне своята идеална форма. Разберете, вече сме постигнали съвършенство, няма смисъл от мъчителен труд.

Обърнете внимание как се отнасяте към чуждото мнение. Често, изпълнени със съмнения за своето тя­ло, питаме околните: "Е, как изглеждам?" Един единс­твен отрицателен отзив е способен да разруши до ос­нови нашата представа за себе си. Като постъпваме та­ка, отдаваме себе си във властта на чуждото мнение, в стремежа си да получим признание. И пробуждаме към живот своя Съдия и Жертва.

Потребността на тялото и потребността на ума са две различни неща. Физическите упражнения позво­ляват на тялото да възстанови силите си. В толтекската система за обучение на нагуала, упражненията за­почват с техника, наречена радостно дишане.

В началото на тази книга е написана молитва за възстановяване на връзката ни с любовта, с която е пронизан целият въздух. Да осъзнае любовта, която прониква в нас с всяко вдишване, е основна задача на ученика-воин.

Макар че в тази книга не се разглеждат подробно, аз обучавам в целия комплекс от физически упражне­ния, доста сходни с бойните изкуства, йога и тай дзи цюан. Читателят може да практикува всяка система от упражнения, тъй като тяхното предназначение е да

създават енергиен поток, който безпрепятствено про­низва цялото тяло.

Упражненията помагат да се избавим от много от негативните схващания за тялото си, които имат пове­чето хора, и които ни дават допълнителна сила. Дока­то изпълнявате упражненията, размишлявайте за удо­волствието и радостта да се живее.

Ние сме многоизмерни същества и нашите тела се състоят от уникални органи. Трябва да изпитваме уважение към нашето сърце, бели дробове, черва..., към всяка частица от нашето тяло, която притежава собствено съзнание.

Започваме упражнението с молитва, която ни преизпълва с благодарност към нашето тяло.

В хода на упражнението ние заемаме различни пози и регулираме дишането си. Аз винаги предлагам на моите ученици да открият собственият си ритъм на дишане. Самият аз не задавам ритъма, както е прието при йогите. На всеки от нас е присъщ особен, уника­лен ритъм. Свой ритъм имат нашите мускули и стави.

Докато изпълнявате упражненията, внимателно се вслушвайте в тялото. Опитайте се да пробудите всяка негова част и да възстановите нейното здраве.

. Захвърлете емоциите, които се спотайват в различ­ни части на тялото. Целта на това упражнение не е в развитието на физическата сила, а в преодоляването на. емоциите и постигането на вътрешна хармония, пос­редством освобождаване от токсините. Когато емоци­оналните токсини се изхвърлят от тялото, между него и органите се поражда хармония и силен поток от енергия започва да тече от чакра към чакра. Чакри са седемте енергийни центрове, разположени по дължи­ната на вертикалната ос на тялото - от темето до осно-

вата на гръбначния стълб. Тази концепция води нача­лото си от индуистката и будистката традиции.

Докато в процеса на упражненията заемате различ­ни пози, посветете това време за размисъл върху пред­назначението на всяко движение. В целия комплекс от упражнения движенията изразяват красотата на чо­вешкото тяло. Всяка поза на тялото е красива.

Истинско изкуство е да се изпълняват упражнения­та осъзнато. Започнете с най-простото. Аз обучавам в половинчасов комплекс от упражнения, предназначен да оживи цялото тяло. При редовно изпълнение този комплекс води до съществено намаляване на теглото.

Особено наблягам на тясната взаимовръзка между нашето тялр и Майката Земя. Всичките четири еле­менти - земя, въздух, огън и вода - са представени в предложения от мен комплекс. Човешкото тяло оли­цетворява земята. Гръбначният стълб, главният мозък и нервната система - са огъня. Епифизата, разположе­на в центъра на челото, остро реагира на светлината. В тази точка на тялото контактуваме със Слънцето.

Огненото дишане се изпълнява така: поемете въз­дух, издавайки с гърлото бълбукащи звуци. След това бавно, със свистене, издишайте през зъби.

Вдишайте частица от слънцето, пропускайте я през епифизата до самата основа на гръбначния стълб. До­като вдишвате, визуализирайте, че сте се устремили към центъра на Земята и принасяте себе си като жерт­воприношение или причастие.

Докато издишвате, визуализирайте, че носите в себе си отговора на Земята и го отправете към Слънцето.

Посредством дишането ние каним Земята и Слън­цето да се слеят с нашите тела. Съединяваме в себе си двете енергии - слънчевата и земната.

Нашите нерви контактуват с всяка клетка на нашето тяло.

Нашето дишане подава енергия и живот на всяка клетка, дарявайки я с целителна сила. Вие дишате и усещате как потокът от енергия пронизва цялото ви тяло.

Този комплекс от упражнения усвоих от учителя, с когото се запознах в годината, когато след дипломи­рането ми като лекар се наложи да работя в градче, из­губено сред пустинята. В Мексико често могат да се видят статуетки, изработени в позите, на които той ме обучи. Подобни движения се срещат и в други тради­ции в целия свят, защото хората отдавна са открили тяхната сила.

В моите занимания с учениците ми правим упраж­нения и за гласа.

Нашата задача е да възстановим чистото природно звучене на гласа. Тишината придава на звука форма. Хората са истински художници на звука - както в реч­та, така и в музиката.

Ние практикуваме безупречна чистота на думите, използвайки ги конструктивно. Анализираме думите внимателно, за да стигнем до осъзнаване на великата сила на това, което говорим. Постепенно започваме да откриваме силата, скрита във всяко твърдение, във всяко осъждане или обвинение. И думите ни се про­менят и губят способността си да раняват другите хо­ра. Когато реагираме болезнено на чуждите думи, ние показваме собствените си рани. Затова трябва да поро­вим в паметта си, за да открием с какво са ни уязвили казаните думи. След това раната може да се изцери.

След като тези упражнения бъдат усвоени, отпада не­обходимостта от посещаване на занятия. Упражненията мо­гат да се изпълняват по всяко време. Спирайки се при све­тофара, можете да практикувате огнено дишане. Шетайки вкъщи, можете за малко да замрете, подобно на скулптура и да изпълните няколко осъзнати дишания. Всички тези уп­ражнения са предназначени да пробудят осъзнаването в да­ден момент.

Свидетелствата на сталкерите

Когато художничката Бернадет Виджия, бивша уче­ничка на Мигел, станала напълно подготвен нагуал, Мигел я убедил, че е дошло време сама да води групи ученици в Те­отихуакан и да ги учи.

Споделяйки, какво представлява за нея превръщането в нагуал, Бернадет казва: "Простих на себе си за всичко. От­казах се от ролята на жертва. Моето емоционално тяло ум­ря. Умря в процеса на церемонията в Теотихуакан". Тя го­вори и за събирателната точка, т.е. тази точка във всеки от нас, където можем да получим достъп до безмълвното знание. В процеса на осъзнаване събирателната точка може да се измества и разширява, довеждайки до по-високо ниво на осъзнаване.

Ето как описва Бернадет своето усещане като сталкер: "За да бъда безупречна, аз съм много внимателна в своите думи и мисли. Когато съм заета с преподаване, премествам своя център, за да призова целия нагуал, който се намира в други измерения. Нагуалът е част от съкровената същност на човека, която се разпространява в другите измерения много по-далеч от духовното тяло. Ние започваме занятия по сталкинг с молитвен кръг. Изказваме на висок глас на-

шето намерение и се слушаме един друг. И тогава идва без­мълвното знание и дарява кръга с огромен заряд от енергия.

В началото усещам събирателната точка на новия ученик малко вдясно, и отзад на неговото духовно тяло. Действайки в качеството си на нагуал, аз се докосвам до но­вия ученик в състояние близко до транс. Направлявам енер­гията от себе си до него. И всеки ученик започва да осъзна­ва, че до него е дошло безмълвното знание.

Умът е построен от милиарди емоции. Всяка емоция е живо същество и всички заедно образуват ума. Умът е по­добен на страна, която се населява от милиони хора. Може­те да попитате къде е главата на таза емоционална страна. Престанете да съдите ближните си и се въздържайте от злословия. Да мислите, че с вас са се отнесли несправедли­во, значи да се съгласите с ролята на жертва. В толтекската традиция решително отхвърляме тази роля.

В Теотихуакан всяка крачка, направена по Пътя на Мъртвите, е подготовка за смъртта посредством премахване на страховете. С всяка крачка вие погребвате старата същ­ност, която сте били досега. Походът по този път може да се сравни с издигането нагоре по чакрите в индийската тради­ция. С всяка крачка нараства осъзнаването и страховете из­чезват".

Бернадет говори за яйцето, в което е заключена душа­та на човека. Нашето тяло е нашата граница. Зад пределите на тялото има дух, фигуративно казано заключен в яйце. Хората с особени дарования са обкръжени с двойни яйца. Мигел открил, че болшинството от неговите ученици са об­кръжени от двойни яйца, до същия извод стигнала и Берна­дет. Този ученик, на когото не достига двойно яйце, трябва да разбие единичното и да сътвори двойно, когато енергия­та на нагуала проникне в неговото поле. При изцяло отда­дения на делото ученик това може да се случи мигновено.

Жената на Мигел, Гая Дженкинс Руис, самата тя нагу-ал и наставник, ни напомня, че взаимовръзка от такъв род се нарича "да докоснем раните един на друг".

"Ако при вас се появи човек, които сипе обидни думи, които се впиват във вашия ум, това означава, че във вас има нещо, което се нуждае от пречистване.

Ние вибрираме на определена честота. Ако вие об­щувате с Джейн, когато сте изпълнени със злост, вие изплисквате тази злост срещу Джейн, стоварвайки удара върху нейната аура. Ако и тя е озлобена за нещо, може да пламне като клечка. Но ако Джейн е настрое­на миролюбиво, тя просто няма да започне да вибрира в резонанс с вас и вашето излъчване ще премине пок­рай нея, без да остави следа.

Няма нужда да се защитавате от всички и всеки. Трябва да умеете да се защитавате от самия себе си. Каквото и въздействие да оказват над нас, в душата ни трябва да се пробужда чувството за собствена значи­мост. Когато ни обвиняват на живо, ставаме уязвими. Чувството за обида или огорчение е сигнал, че нашето чувство за собствена значимост е живо и активно, но се нуждае от пречистване."

Гая напомня на учениците си, че ако ежедневно следят своите мисли и желания, а след това заспиват, произнасяйки молитва, те сами контролират живота си дори по време на сън. Един от учениците на Мигел говори за ограниченията, които налага всекидневният преглед на духовната природа на човека. "Ако, докато беседвам с някого, открия, че бесе­дата е само повод да се издокарат пред събеседниците, аз се оттеглям, за да икономисам енергия".

Мигел подкрепя тази гледна точка, тя е пример за безупречност в словото.

Друг ученик на Мигел излага своя поглед за сталкинга, сравнявайки го с гледната точка на художника. Според неговите думи, сталкерът е Майстор на Осъзнаването. Колкото по-пълно прониква в същността на сталкинга, тол­кова по-голямо внимание започва да обръща на играта на цветовете, на интериора в стаята, на това как е устроен жи­вотът му и отношенията в семейството. Сякаш за първи път е открил за себе си енергията във формата на красота. "Пред мен се откри огромна врата. Изведнъж се оказа, че целият живот може да бъде непрестанна радост" - споделя той.

Мигел препоръчва на ученика да се хване за първата изникнала нишка съзнание и да я стимулира грижливо да расте, концентрирайки се върху понятието за красота. Във всичко прекрасно е скрита огромна енергия, цялата естетика е преизпълнена с радост. Ловецът винаги търси нещо осо­бено, което отговаря на неговите лични нужди. За сталкера личната потребност в някаква степен минава на втори план, а на нейно място расте нещо много по-дълбоко, неподвластно на контрола на ума. Започва буквално да ви привлича красотата, независимо че при всеки човек този процес про­тича по своему. Следвайки интуицията си, човек започва да се стреми към някаква омиротвореност, към дълбините на безмълвното знание, което всички търсим. Неговата мъд­рост е много по-всеобхватна от усещането за собствена личност. Тя възниква на мястото на най-дълбокото от всич­ки желания, които изпитва душата ни. Това желание носим в себе си още от детството, когато детето съхранява живата връзка с душата. Сталкерът отново намира тази връзка.

Когато една жена желае да започне да наблюдава съ­нищата си, тя открива, че започва да става по-внимателна към постъпките си. Сталкингът не й позволява да зацикля

над страданията си, помага й да вземе решение. С помощта на сталкинга тя по-добре опознава себе си, а самопознанието доставя радост. Започва да анализира емоциите си. "Защо ми е неловко? Откъде се е взело това чувство. Ту изпитвам страх за собствената си безопасност, ту не ми е по душа си­туацията, в която се оказвам?"

Пребивавайки в състояние на съновидение, ученичка­та, според нейните думи, може да наблюдава някое събитие, да разгледа същността на случващото се и да излезе, да се освободи от него, да сътвори нова ситуация или да промени хода на събитията въз основата на новото ниво на осъзнава­не.

Друга ученичка на дон Мигел споделя: "Да бъда сталкер означава да си давам ясна сметка и да контролирам пос­тъпките си във всеки момент от своя живот. Това означава добре да осъзнавам какви маски си слагам и при какви обс­тоятелства. Сталкерът следва интуицията си с твърдата вя­ра, че от всяка сложна ситуация има изход. Не съжалявам, че поех по този път, макар че не е лесно да живееш живота на сталкер. Радвам се, че осъзнавам и наблюдавам всичко, което се случва".

Друг ученик добавя, че изкуството на сталкинга се на­рича още изкуство на трансформацията. "С помощта на сталкинга аз изтласквам себе си от ада. Той ми служи като оръжие в битката между Съдията и Жертвата. Сталкингът ми позволява да осъзная, че в моето тяло присъстват енер­гии, които ми пречат да бъда самия себе си. Ако открия, че

съм обхванат от тревога, вече знам, че причината е, че прос­то не живея в настоящия момент. Щом вниманието ми се върне в сегашния момент, тревогата се разсейва. Притежа­вам способността да наблюдавам своите чувства във всеки момент и да ги променям. И ако в нужен момент имам дос­татъчен запас от енергия, мога да се измъкна от пъкъла.

В мигове на паника успявам да преместя своята съби­рателна точка отвъд тревогата, да я осъзная и с усилие на волята да я върна на мястото й. Без сталкинга не мога да осъзная, че съм се преместил на място, където не искам да бъда. Сталкингът е инструмент, вложен в моите ръце, за да ме направи щастлив. Без сталкинга щях да остана зад заве­сата на собствената си плахост и никога в живота си нямаше да изпитам любов. Сталкерът в мен е много силен, той казва: "По дяволите всички страхове! Напред, без да се ог­леждаш". За да бъде сталкерът достатъчно ефективен, чо­век трябва да е безпощаден към себе си. В противен случай винаги ще намери оправдание да спре на едно място".

"Ние обикновено противопоставяме сталкинга на съ­новидението, но това е само едно ниво на обяснение - до­бавя ученичката. - Ако изляза извън неговите предели, отк­ривам, че и сталкингът е съновидение. Колкото повече осъзнаваме света, толкова по-категорично разбираме, че всичко е сън. Когато някой казва: "Аз виждам сънищата си, но нямам понятие какво е това сталкинг, - аз отговарям - Е, без сталкинг няма да минеш".

Вие трябва да направите избор дали искате сталкинг на съзнанието. Ако човек никога не занимава със сталкинг, той вечно би дрейфувал без определена посока. Няма да може да разбере какво в действителност се случва около не­го, няма да знае дори своето име, няма да се ориентира във времето. Всички наши постъпки, всички обекти, които виж­даме - всичко е сталкинг... сталкинг на съновиденията.

Във всеки миг съществуват безброй неща, на които можем да обърнем внимание. Изборът на обекта на внима­ние говори за това какъв сте като сталкер. Искам да под­чертая, че сталкингът и съновидението, въпреки привидна­та си противоречивост, действат ръка за ръка. Сталкерът е съзнателен и отчужден наблюдател, който стои вън от съно­видението, в което пребивавате вие. Вие сте в плен на съновидението, дори когато стоите малко встрани. Докато столкерът е успял да се освободи и от емоциите, и от съновиде­нията.

Един ученик описва сталкинга като оценка на запаса от енергия. За да не съдим прибързано, нужно е да си изработим определен метод за оценка. Вместо да правим нео­босновани съждения, може да преценим какво е нивото на енергия в човека или ситуацията и доколко това е в хармония с нашите действия или потребности. Една енергия се оказва безполезна за нас, докато друга е тясно свързана с целта, която искаме да постигнем. Ако искате да станете сталкери, стремящи се към възвишени цели, няма да мине-те без такива оценки.

Има огромна разлика между отдаване на истинската си същност и следване собствената душа, и подчиняване на старите привички. Когато сте заети с някаква работа, поня­кога е трудно да определите правите ли това, което искате, това, което ви е предначертал духът. Невъзможно е да се отдели сталкингът във външния свят от сталкинга на са­мия себе си. Всяка постъпка, извършена от вас във външния свят, се отразява на вътрешния ви път. Сталкингът е метод за преценка на вашия запас от енергия и настройването му с енергията на духа.