ЛИНИЯТА НА МИГЕЛ АНХЕЛ РУИС

Мигел бил тринадесето дете в семейството на знаме­нитата лечителка Майка Сарита. В ранното му детство тя била известна като курандера или знахарка. Когато Мигел станал на единадесет години, тя развила тежка жлъчно-каменна болест. Лекарите искали да направят операция, но поради наличието на болест на сърцето общата анестезия била крайно опасна.

Майката на Сарита я завела в известен целителски център, извършващ знахарска операция. По време на тази процедура Сарита получила видение как лекар и три меди­цински сестри оперират нейния жлъчен мехур. Едва отво­рила очи, тя попитала за тях, но до нея бил само медиумът на необикновената клиника. Операцията избавила Сарита не само от камъните, но и от болестта на сърцето. Целият си по-нататъшен живот тя посветила на лечение на хората с помощта на наследените знания.

Мигел бил възпитан в осъзнаване на другото измере­ние, съществуващо зад пределите на зримата реалност. По-големите му братя и сестри разказвали на Мигел как преди неговото раждане седели до огнището с баба му и дядо му и слушали разкази за "малкия народ"¹, живеещ редом с нас. Даже им се случвало да видят как тези странни същества играят в клоните на дърветата, растящи у дома.

Родният град на неговата майка, Хуанакатлан, бил особено място. Мигел го нарича "вълшебен град". Един от местните жители, дон Начито, собственик на аптеката, по­някога встъпвал в ролята на доктор. Той обичал да раздава на децата подаръци, особено дребни монети. "Моите братя често получаваха пари от него. Той трябва да е печелел доб­ре. Случвало се е да каже на брат ми: "Гледай, сега ще сло­жа монета в тази кутийка. Тя е твоя. Скрий я под възглав­ницата. И всеки ден в нея ще се появява нова монета". Брат ми успявал за малко да сдържа своето любопитство, а кога­то отварял кутийката, тя се оказвала пълна с монети.

Слушайки тези удивителни истории, подрастващият Мигел завинаги разбрал, че зад зримия, всекидневен свят, съществува друго, магическо ниво на живот.

На третата година от обучението си в медицинския колеж, на самия Мигел се наложило да преживее драматич­но запознанство с другото измерение, когато, попадайки в тежка пътна авария, той имал преживяване извън тялото. От този момент неговото духовно зрение получило мощен тла­сък.

Завършвайки медицинския колеж в Университета в Мексико, Мигел в продължение на година работил в селце­то Алта Сонора в пустинята Сонора.

Това беше година на непрекъсната, поразителна опитност. Аз често се срещах с учителя, сух, невисок човек под петдесетте, наричан дон Естебан. Той ме взе за свой ученик. Показваше ми съвършено изумителни неща, учеше ме дълбоко да се потапям в съновидение­то и съсредоточено да го изучавам. Дон Естебан ме заведе в пещерата, където се учил да управлява стихи­ите, като ги призовавал. Това е могъщо средство за управление на енергията на живота и смъртта, способ за общуване с различните "органи" на планетата - вя­търа, водата и горите.

Той ме застави да погледна в лицето почти всички мои страхове. Винаги изпитваше моя здрав разум и моя интелект, но подлагаше на главно изпитание чувс­твото ми за собствена значимост. Учеше ме на смире­ние и почит към цялото съществуване, такова, каквото е. Учеше ме да уважавам природата и хората такива, каквито са.

Дон Естебан беше забележителен човек. Той беше силен, ласкав и добър, но при всяка среща с него аз очаквах безпощадни атаки на моите страхове и винаги си слагах защитната маска.

Една година след напускането на градчето се вър­нах, за да го потърся, но за мое огромно изумление, се оказа, че никой не го познава. Никой не беше чувал за него. Сякаш въобще не беше съществувал. А това се случи в едно мъничко градче, където всички хора се познаваха. Тогава и аз започнах да се съмнявам, дали е живял такъв човек от плът и кръв... или е бил само поредното ниво на съзнание, в което съм го сътворил такъв, какъвто съм искал да бъде. Днес разбирам, че е съществувала тясна връзка между моя дядо, дон Леонардо, и Дон Естебан.

Работейки една година като селски лекар, Мигел пос­ледвал примера на двамата си по-големи братя - и двамата лекари и хирурзи - и през 1978 година започнал медицинс­ка практика в Тихуана.

През 1980 година Сарита помолила Мигел да премине при нея курс на ученичество. Следващите три години той всяка неделя прекарвал от осем до дванадесет часа в дълбок транс. В изменено състояние на съзнанието той странствал в Древен Египет, Гърция, Индия, Китай и Персия и изуча­вал системата на техните вярвания. Придобитият при тези пътувания опит се отличавал с живост и яркост на впечат­ленията, сякаш бил наяве. Менталните пътувания на Мигел донесли толкова жива, дълбока информация за древните ис­торически традиции, че той получил възможност да ги сравни със съвременния индуизъм, будизъм, зороастризъм и християнството. И достигнал до извода, че всички системи от вярвания имат общи корени.

Пътешествие в Египет

В една от неделите на втората година от ученичество­то на Мигел, двадесет и един ученици на Сарита (в това число и тримата братя на Мигел) се събрали при нея и Луис. Те се готвели да преминат в състояние на транс. За Мигел тази практика била добре известна. На това го бил обучил неговият стар бивш наставник в годината, когато той, току-що изпечен лекар, работел в загубеното сред пустинята градче. Затова Мигел леко се плъзнал в съновидението, ко­гато се видял в дълъг подземен коридор. В реалното време съновидението (или трансът) продължило осем часа; в съня изминала почти година.

Аз стоях до входа. Зад гърба ми захлопна врата и аз се оказах в зала, осветена от пламъка на факли. От опит знаех, че мога да управлявам своите съновидения така, както и живота наяве. Обикновено моите сънища никога не бяха страшни, но този беше някак особен. Беше съвършено различна реалност, която не можех да управлявам.

Това съновидение съществува в паметта на планета­та. То е открито за всеки, които притежава достатъчна подготовка, за да стигне до него.

Пред мен изникна висок, сух човек, с гладко изб­ръсната глава. Беше облечен в богато драпирано еги­петско облекло от бял памук. На вид беше около пет-десет-шестдесет години. Държеше се сурово и власт­но.

Разбрах, че ще бъда подложен на изпитание.

Нямайки възможност да управлявам своите сънови­дения, реших да бъда сталкер (с други думи, с предел-

на острота да осъзнавам всичко, което се случва с мен в съня)¹. Целият се превърнах в слух и решително въз­намерявах да узная от този човек колкото се може по­вече, при това не само от думите, но и от маниерите и държането му. Той, несъмнено, бе учен човек. Направи ми силно впечатление. С такъв човек не ти е до шеги. Беше много тих и сериозен.

В един миг той се опита да ме обърка. Разбрах, че ме изпитва. Попита: "Известно ли ти е, защо си тук?"

Аз отговорих: "Аз съм тук, за да се уча".

Не знаех къде се намирам, знаех само, че е някакво светилище, предназначено за търсене на езотерично знание.

"Знаеш ли къде се намираш?" - последва въпрос.

"В светилище, в което се съхранява скритото зна­ние" - отвърнах аз.

"Ако си тук, за да учиш, няма да напуснеш това място, докато не постигнеш знание" - каза той.

В моята душа се промъкна въпросът: "Да постигна какво?", но счетох за благоразумно да премълча.

Сваляйки факлите от стената, старият човек започ­на да ми показва изображенията, украсяващи двете стени на коридора. Този изрисуван с картини коридор и до днес съществува като руини, но на определено ниво на вибрации все още пази своята първоначална красота. Именно това вибрационно равнище достигнах в съновидението си.

Същата честота на вибрация се среща и в някои светини в Гърция, Теотихуакан и Перу. Може да се каже, че тази честота е същата, както честотата на Христос, макар че това е само нашият начин за разби­ране. Вибрацията на свещените места е проявление на

¹ От англ. дума. stalker - човек, който дебне дивеча. Бел.ред.

честотата на световното излъчване в паметта на света. Нейната същност е светлината. Светлината притежава огромна памет. Достигането до нея дава достъп до вибрацията на единната честота, на която вибрира всичко, което някога е съществувало в света.

Показаните от стария учител изображения на сте­ните ми бяха непознати. Само по стила на изрязаните в камъните фигури разбрах, че се намирам в Египет. И самият ми предводител разбра, че знам някои неща за Древен Египет.

В моят ум се родиха думите: 'Този човек е Върхо­вен жрец".

Върховният жрец промълви: "Преди да напуснеш това място, трябва да разбереш значението на фигури­те на стената. За яденето и пиенето не се безпокой. Просто се постарай да разбереш".

С тези думи ме остави сам.

Опитах се да се ориентирам в нещата, но значение­то на изображението оставаше скрито за мен. Минаха дни, седмици. В някакъв момент се изплаших, че ни­кога нищо няма да разбера и ще остана тук навеки. Не ме спасяваше дори състоянието на транс, тъй като проникнах в някаква чуждо съновидение. И изпаднах в паника.

След това в мен нещо мигновено и неуловимо се измени и аз се смирих. Повече не бързах за никъде. И не виждах нищо страшно в това да остана на това мяс­то навеки.

Не знам колко дълго се съпротивлявах, докато не се предадох окончателно, но в един миг в мен възникна някаква енергийна връзка с фигурите на стената. И 1а-почнаха да стават чудеса.

Да приемеш света - това е умението да бъдеш щас­тлив във всякакви обстоятелства. Аз приех това място като свой нов свят. Всичко постепенно започна да придобива за мен нов смисъл. Едва го усетих и започ­на енергиен обмен с фигурите, сякаш се оживяха. Със­тоянието на съпричастие - това е състояние на вибра­ция с еднаква честота. За логически разсъждения не ставаше и дума.

Когато върховният жрец се върна, вече не се съм­нявах, че знам значенията на фигурите и започнах да разказвам.

В душата ми цареше абсолютен покой. Но той само се усмихна и промълви: "Можеш да си вървиш".

Случилото се беше само изпитание. Наредиха ми завинаги да пазя в тайна това, което видях.

Когато отворих очи, цялата група вече бодърстваше и доста дълго беше чакала моето пробуждане. Остана­лите бяха разказали своите съновидения и ги бяха за­писали в Книгата на живота на Сарита. Известно време след това Сарита я изгори.

Това единствено съновидение дало на Мигел съвър­шено друга гледна точка - коректив - с който можел да све­рява всичко. Той разбрал, че изображенията на стената на египетския коридор били илюстрации към Книгата на Тот. Това е древна сбирка от мъдрости, известна и с други име­на: Египетска книга на мъртвите и Книга на Хермес. Както се предполага, тази книга е на не по-малко от 35 000 годи­ни.

Мигел осъзнал, че видените от него изображения са първоизточник на това, което днес е известно като карти Таро. Известно време Мигел изучавал Големите Аркани на Таро, за да усети излъчваната от тях енергия. В процеса на

изследванията си разкрил, че нито една колода карти Таро не се отличава със съвършена точност, но тази, която е съз­дадена от Памела Коулмен Смит под ръководството на Ар­тур Едуард Уайт е създадена с любов, докато картите, съз­дадени от Алистър Кроули, са основани на страха. За да се убедите в това, достатъчно е да се сравни картата на "Шута" от двете колоди. Веселият шут от колодата на Уайт се прев­ръща в същински дявол в колодата на Кроули.

Основавайки се на своите разбирания за първоначал­ното Таро, Мигел твърди, че картата Съд" е по-правилно да се нарича "Възкресение от мъртвите". "Свят" в действител­ност е "Вселена". Много по-точното наименование на "Си­ла" е "Смелост".

Тарото илюстрира Битието и разполага картите в оп­ределен порядък: може да се види структурата, аналогична на Пътя на Смъртта в Теотихуакан, явяващ се източник на знанията на толтеките. Това подреждане може да направите и сами.

ПЪРВИ РЕД: Свят (Вселена)

ВТОРИ РЕД: Маг

ТРЕТИ РЕД: Първосвещеник Йерофант (Адам и Ева)

ЧЕТВЪРТИ РЕД: Император на Влюбените (Рай) Отшелник

ПЕТИ РЕД: Императрица на Колесницата на Умере­ността. Смърт.

ШЕСТИ РЕД: Сила (Смелост) Съд (Възкресение от мъртвите, Справедливост)

СЕДМИ РЕД: Звезда, Луна ОСМИ РЕД: Слънце ДЕВЕТИ РЕД: Шут

В бъдеще Мигел ще напише собствено тълкуване на Таро, но за нас е достатъчно, че по негово мнение Шутът-е просто човек, на когото се присънва сън, а той върви сам, незнаейки накъде, носейки цялата покъщнина във вързоп на гърба си. Но в неговата ръка е лотосът на божественото осъзнаване.

Зад пределите на Пътя на Смъртта четири карти пред­ставляват ада. Те са "Дявол", "Кулата", "Колелото на Съд­бата" и "Обесеният". В пределите на Пътя, "Слънцето" е архетип на съвършенството, подобно на Ра, Хор, Хермес, Христос, Кришна.

Подреждането включва четири карти, представляващи Архангелите: Уриел - "Влюбените", символизира стихията на Огъня. "Умереност" е Рафаел или земята. "Колесницата" е Михаил - воинът и Водата е олицетворена от "Вестите­лят" - Гавраил или Въздуха.

Ако разгледаме схемата на подреждане като йероглиф, пред нас е окото на Ра, представляващо Врата към Безкрая или Врата към Бога. Един външен ред олицетворява двой­ния змей - Теотихуакан.

Своего рода допълнителен продукт към посвещението чрез транс е умението да се взреш в дълбокия смисъл на символите. Мигел е надарен с могъщ талант да осъществи свързващите звена между различните символични системи. Той физически усеща Единството на вселената, основано на

цялото езотерично знание, което по-малко се открива на чо­вешкия ум.

След завършване на ученичеството, Майка Сарита би­ла много доволна, че Мигел станал съвършено подготвен Нагуал и го обявила за Майстор на Намерението, на когото са подвластни изцяло волята, духът и безусловната любов.

Сравнявайки целителските методи на нагуала с мето­дите на лечение на алопатическата медицина и хирургия, той достигнал до извода, че енергията на нагуала го е нап­равила по-ефективен лечител. Независимо от убежденията, че някои болести се лекуват по-добре чрез пряка медицинс­ка интервенция, той осъзнал, че обичайната медицина е не­достатъчна за лечение на болестите на духа, поразяващи ця­лата планета.

След продължителна вътрешна борба Мигел решил да остави медицинската си практика и да се посвети на тради­циите, наследени от предците. До това решение той не дос­тигнал лесно, тъй като то означавало отказ от създадената с много труд собствена индивидуалност. В продължение на следващите четири години той преподавал и се занимавал с лечителска практика в храма за изцеление на Майка Сарита в Сан Диего, Калифорния.

Мигел четял лекции, водел семинари и ръководел ме­дитации. Съпровождал групи в пътуванията им по светите места, давал частни консултации и сеанси за лечение в Сан­та Фе, Сан Диего, Лос Анжелис, Сакраменто и други градо­ве в Съединените щати и Мексико. Размахът на неговите постижения се разширявал. Основал Фонд на Шестото Слънце на основите на създаден по-рано храм за лечение, наречен Нуева Вида, който бил построен за закрила на май­ките, но в наши дни е закрит.

"Аз, както и по-рано, се занимавам с лекарска практи­ка, но вече не се ограничавам само с лечението на телесните

недъзи. Сега моята цел е да докосна душата на човека и да доведа до неговото съзнание съществуващия в него избор." - казва Мигел.

Първото му запознанство с наследството на толтеките се осъществило благодарение на разказа на дядо му по май­чина линия, дон Леонардо Масиас. Дон Леонардо също бил нагуал, но споделил познанията си само с тесен кръг от изб­рани, докато неговата дъщеря Сарита споделя своята мъд­рост с всеки, който се обръщал към нея за помощ.

От шест годишен Мигел знаел, че семейството вижда в него безусловния приемник на натрупаните от поколения знания.

Няколко месеца преди посвещението на Мигел в зва­нието Майстор на Намеренията, към Майка Сарита се обърнала за консултация Гая Дженкинс. Сарита я посъвет­вала да посещава занятията, който водел Мигел. Едва Гая влязла в аудиторията, Мигел веднага познал в нея жената от съновидението, видяно от него в юношеството му. Нейното лице се отличавало с предизвикателна хубост, тя притежа­вала прекрасен глас и маниери. Таза среща сложила начало­то на тяхното творческо сътрудничество, а след това и съп­ружество.

Дълго преди този ден дон Леонардо предупреждавал Мигел, че енергията, циркулираща в древните градове, носи тяхната предишна огромна сила и го съветвал да не пътува, докато не бъде готов да я поеме.

През март 1988 г. Мигел за пръв път се отправил към Теотихуакан с младата си съпруга, за да прекара там меде­ния си месец. Влизайки през първата врата на древният град, Мигел и Гая се чувствали като туристи, но скоро въз­действието на Теотихуакан върху двамата се оказало толко­ва мощно, сякаш се затворили в собствени, несвързани едно с друго съновидения. От този ден виденията на Мигел сло-

жили началото на стремителния синтез на толтекската нау­ка със свещените познания на другите културни традиции, които често стигали до него в съновидения и в състояние на

транс.

В следващите глави вие ще откриете за себе си нами­ращата се в Мигел мъдрост, дълго време пазена в тайна, до­като не дойде времето тя да се направи достояние и да се даде гласност на цялото знание, което от столетия са си предавали едно на друго местните племена.

Мигел Анхел Руис и неговата млада жена Гая седели на върха на Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан, а пред техният духовен взор се откривала друга визия. На две хи­ляди фута разстояние от лявата си страна Мигел видял Хра­ма и Пирамидата на Кетцалкоатл, Крилатия Змей, и разсти­лащия се пред тях широк двор. Внезапно го осенило проз­рение, че площадката всъщност е главата на змея, захваща­ща с широко разтворената си паст първите стъпала на хра­ма.

Бавно обръщайки глава, той проследил цялото "туло­вище" на змея от площадката - далече на север, където се съединявало с Пътя на Мъртвите. Спуснал поглед над прос­тиращата се 210 фута под него пътека и я проследил на дяс­но на три хиляди фута, до самата Пирамида на Луната. Там тя завършвала като площадка във вид на глава на змей, чия­то уста се разтваряла пред стъпалата пред пирамидата на храма.

Погълнат изцяло от своите видения, Мигел изведнъж си припомнил съновидение, дошло за първи път при него в детството, което през годините се повтаряло отново и отно­во. В тези съновидения винаги го поглъщала пастта на ог­ромен двуглав змей. Змеят го поглъщал цял. След чудовищ­ната глава безкраен тунел се откривал в тялото на змея, пълно с всевъзможни демони. Мигел предполагал, че тунелът символизирал смъртта. Влизайки в тунела, той преста­нал да усеща собственото си тяло. Останало само съзнание­то. И колкото по-дълбоко прониквал в тунела, толкова по-стремително и леко, подобно на люспи, от душата му отли­тали предишните страхове, а на тяхно място идвало усеща­нето за покой.

Този сън спохождал Мигел много пъти. И всеки път, преди да се събуди, той навлизал все по-дълбоко в тунела. Накрая преминал целия път през змейското туловище, по­паднал във втората глава и бил изхвърлен от нея в преобра­зен вид, с дълбоко осъзнаване на това, че е частица от всяко същество на света и е неразделно свързан с цялата Вселена. Сънят дълго време оставал загадка за Мигел и едва сега разбрал, че е видял Теотихуакан.

В неговият ум изплувал още един спомен. Веднъж дон Леонардо му казал: "В Мексико от стотици години спи ги­гантски змей. Скоро той ще бъде пробуден от човек, прите­жаващ знанието. И с пробуждането на змея ще се промени цялата планета. Хората ще променят нейното съновидение". Тези думи също били свързани с Теотихуакан и с неговия сън.

"Моето съновидение е далечен отглас от този древен сън. Бях настроен към символиката на този сън, който се е присънил на друг човек и го е вдъхновил да построи древ­ния град. Този друг човек е Замъгленото Огледало. Ние с него сме едно същество, тъй като аз съм свързан с неговите вибрации" - поясни Мигел.

Всички ние сме потенциално способни да улавяме и контактуваме с вибрациите на всеки човек, живял някога на земята. Тези структури на великото множество на живота, наричани Хроники на Акаша, съществуват на ефирно ниво. Мигел е убеден, че контактувайки с вибрациите на същест­вуващ някога живот, душата поема в себе си нова структура.

Дори нашата душа да не е живяла друг живот, когато по­паднем в променено състояние на съзнанието, ние можем да получим достъп до вибрациите на друг живот. Настройвай­ки се към тях, пробуждаме нашата дълговременна памет.

Така Мигел пробудил Затъмненото Огледало и видял неговото съновидение.

Теотихуакан пробудил в Мигел толкова мощно усеща­не за вече видян и преживян опит, че той съумял да се наст­рои към излъчването, мъдростта и структурата на още един живот. Видял самия себе си стоящ на площада при Храма на Кетцалкоатл в тълпата от вярващи, които били дошли от девет земи в десета в очакване на чудото. Получил това ви­дение през 1929 г. То му показало индийски монах в оран­жево облекло. Мигел проникнал в неговия опит, когато мо­нахът казвал на себе си: "Аз отново ще се преродя в Мекси­ко, в семейство, което ще ме запознае с науката на Теотиху­акан". През 1952 г., само няколко месеца след смъртта на този човек, се родил Мигел Анхел Руис. И неговата душа влязла в тялото на Сарита още преди смъртта на монаха. Този епизод напълно отговаря на класическите източни вярвания в прераждането. Не е чудно, че Мигел се чувства свързан с Индия.

В сегашният си живот Мигел лесно може да бъде оп­риличен на индиец. Той е невисок човек, с вълнисти черни коси. Лицето му се оживява от големи, тъмни, умни очи. Никак не е трудно да си го представим в компанията на ин-дуси, в традиционното за този народ одеяние. Притегател­ната сила на Индия за него била толкова голяма, че той до­ри отишъл там и изпълнил ритуала на смъртта, за да пре­късне напълно връзката си с тази страна и да освободи себе си в днешния си живот.

Вече не се чувствувам като пришълец от Индия. Се­га принадлежа на този свят. И в Индия съществува древно, безмълвно знание, както и в Мексико, но на­чинът на обучение в това знание е съвършено друг. В Индия времето тече много бавно. Там можеш да меди­тираш дълги часове, изключвайки разсъдливия ум и излизайки зад пределите на съзнанието. За нас, обаче, пътуването в Индия с цел преминаване зад пределите на съзнанието е твърде трудна работа. На Запад вечно бързат да узнаят и разберат, за разлика от индусите. В резултат на това, ние сме много по-припрени, откол­кото в Индия. Тук е по-лесно да се адаптира науката на толтеките (или други, присъщи на Запад системи от знания) и да се изучи трансформирането на съзнание­то, отколкото в Индия.

Но наред с идентификацията със Замъгленото Огледа­ло, в Мигел се съхранило и усещането, че вече е бил в Тео-тихуакан в облика на индус. Тези две видения потвърдили високата степен на духовност в Теотихуакан - местата, къ­дето неговите сънища се въплътили в реалност.

Преди да се спусне от Пирамидата на Слънцето, Ми­гел се обърнал към Гая с думите: "Аз ще водя тук много, много хора". В този момент Мигел приел на своите плещи отговорността да бъде приемник на всичко, което много го­дини преди това му предсказал дон Леонардо. Той знаел, че Мигел ще започне да разпространява тайните знания.

Воден от своята вътрешна убеденост, през май 1988 г. Мигел организирал първата групова обиколка в Теотихуа­кан - два месеца след посещението им с Гая. По-късно под негово ръководство се състояли около 60 обиколки на Тео­тихуакан. В тези посещения укрепвал церемониалният про­цес, който той спонтанно възродил от своите видения за величието на изначалното предназначение на древния град Теотихуакан.

Самата местност, където е разположен Теотихуакан, е твърде обширна и загадъчна. Дълги години в нея били със­редоточени научни изследвания и теоретични търсения. Те­отихуакан е разположен в центъра на Мексиканското плато, на 35 мили североизточно от Мексико. Целият комплекс от пирамиди и храмове е построен по дължината на идеално прав път, наричан Пътят на Мъртвите.

Археолозите са на сходни мнения относно периодите на развитие на Теотихуакан - от 1500 г.пр.Хр. до 750 г.сл.Хр., когато градът по загадъчен начин бил напуснат от жителите си. От 200 до 600 г.сл.Хр., във времето на Тцаку-ал, Тламимилолп, Солаплан и Метепек, които в историята на мексиканското изкуство се определят като Класически период, Теотихуакан бил най-влиятелният град в цяло Мек­сико. Градът бил населен само от жреци и духовни воини -мъже и жени. Зад пределите на свещения храмов комплекс в многобройни селища и градове живеели множество обикно­вени граждани. Сега като живи спомени за този някога про­цъфтяващ градски център служат само седем неголеми дър­вета, разхвърляни по покрайнините на храмовия комплекс. В наши дни той е известен със своите пирамиди, храмове, стенни рисунки, керамика и многочислени култови каменни ваяния.

Игнасио Бернал в своята книга "Монументалната скулптура на Древно Мексико" пояснява:

"В света има само няколко цивилизации, където рели­гията е оказала толкова мощно влияние върху изкуството, както в древно Мексико. Макар религията винаги да е била могъщ източник на естетически вдъхновения, в този случай тя оказала необичайно силно въздействие върху колектив­ното въображение, придавайки му безчислени езотерични

значения, които не само се превеждали на езика на изкуст­вото, но и намерили своето въплъщение в най-посредствени предмети с всекидневно предназначение, преобразувайки реалния свят чрез символични взаимовръзки, които нямат аналози в реалния живот".

Бернал ръководил реставрациите в Теотихуакан от 1962 до 1964 г. Около тридесет години той бил директор на Националния антропологически музей в Мексико. Той на­ричал Теотихуакан "класически град и най-голямата столи­ца в цялата древна Америка". По негово мнение, Теотихуа­кан "съхранява в себе си духа на суровост", който "дълбоко се вкоренил в неговата атмосфера, имперска безопасност и точно планиране..."

Археологическите търсения били посветени преди всичко на реконструиране на културните слоеве в това мяс­то, на основата на формата и стила на намерените предмети. Археолозите били заети с търсене на обяснения как и кога един или друг народ се е оказал на дадено място и какъв бил неговият начин на живот. За вярванията и обичаите на насе­ляващите тези места племена учените съдят по намерените археологически паметници.

При посещение на Теотихуакан, намерените на тери­торията на комплекса предмети могат да предизвикат нема­лък интерес, но още по-силно това място привлича със сво­ята духовна значимост.

Противоречивият, но неизменно загадъчен автор Зекария Сичин¹, предполага, че на светилището Теотихуакан са могли да бъдат възведени "боговете", дошли на земята от космоса. Той теоретизира, че отначало тези богове се при­земили в Близкия Изток. Впоследствие, под ръководството на дошлите богове, олмеките, които носели африкански

¹ Вж. поредицата от негови книги на български език, издания на изд. "Бард". Бел.ред.

черти, и друга близкоизточна раса със семитски бради и профили започнала издигането на Теотихуакан. Издигнати­те от тях първоначални постройки впоследствие били раз­ширени и украсени от други народи, чиито намерения се отличавали от тези на олмеките.

В серия от книги с название "Хроника на Земята", Си­чин разсъждава, че изследователи от планетата Нибуру пристигнали на Земята в търсене на злато. В своите лабора­тории те създали първите човешки същества от своите собс­твени гени, смесени с гените на примитивния прототип на човека. Създадените по този начин хибриди били предназ­начени за робски труд - да копаят злато и в началото се покланяли на сътворилите ги "богове". С течение на време-то,обаче, в тези изкуствено създадени роби се развил разум, достатъчен да предизвика създателите им. Тяхната плодо­витост довела до заселването на планетата с по-високо раз­вити видове от човешкия род. Именно с него започва днеш­ния цикъл от еволюционната история.

Съгласно теорията на Сичин, Теотихуакан първона­чално бил построен за боговете, като златообогатителен за­вод, дълъг множество мили. Водата и златната руда се спус­кали надолу по деветстотинфутовия склон в южно направ­ление, преминавайки през сложна мрежа от канали, пред­назначени за промиване на златото. Самото злато в Теоти­хуакан не се използвало, а се препращало на Нибуру по междузвездна транспортна система.

Но колкото и увлекателна да е тази хипотеза, същест­вува и друга интерпретация за Теотихуакан - тази, която е синтезирал Мигел Анхел Руис от наследството на толтеките, в резултат на своите посещения на свещения град и ви­денията в състояние на транс.