Отвъд вратата на смъртта д-р Морис Ролингс

"Твоите (Божиите) умрели ще оживеят; моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате пръстта, защото росата Ти е като росата по тревите и земята ще предадат мъртвите" (Исая 26:1У).

Разбира се, тези пасажи се занимават с разделянето на тялото и духа при смъртта и последвалото възкресение на човека в нова форма обединяваща отново духа и новото тяло. Така Старият Завет се занимава повече с възкресението, докато Новият завет се занимава с вечния живот. Павел набляга на "местонахождението" надуха на християнин. когато настъпи смъртта: да отсъствува човек от тялото означава да бъде при Господа (виж 2 Кор. 6-8). Исус каза на каещия се разбойник на кръстта

34

че ще бъде с Него в рая не идната седмица или година, а .днес" (виж Лк. 23:43).

Следователно изглежда парадоксално, че онези, които наистина са намерили живот, се страхуват по-малко от онези, които живеят повърхностно. Ако не можем да дадем смисъл на настоящия си живот, смъртта също ще бъде празна и безсмислена и не бихме изгубили кой знае колко при смяната.

Никой от нас не знае кога му е определено да умре. Годините текат бързо и ако си дадем сметка, посещението ни на Земята изглежда наистина кратко. Павел ни предупреждава: "И гато вършите, като знаете, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпърво повярвахме. Нощта подчертават ограниченията във времето на този живот и предупреждават за това, че ще съжаляваме, ако не сме прекарали добре живота си. Псалм 90 казва:

"Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка. Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прохождат и ние отлитаме" (ст.9).

Йов се изразява още по-силно:

"И аз като гнила вещ тлея, като дреха от молец изядена" (Йов 13:28).

Насърчителен факт е, че християнското учение се занимава повече с живота, отколкото със смъртта. Няма нищо така важно за човека, както и стаеният му живот. Затона да се размишлява за смъртта, означава да се разбере как да се живее добре. Шекспировият герой Хамлет размишлява за съответните вреди за човека, ако бъде жив или мъртъв, използувайки фразата: "Да бъдеш или да не бъдеш". Подобен въпрос се задава в книгата Йов - може би най-старата книга в Библията: Ако умре човек, ще оживее ли?" (Йов 14:14). Йов отговаря на своя въпрос в един по-къс пасаж:

35
"Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще застане на земята; и като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога: Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене" (Йов 19:25-27).

За един християнин, макар че смъртта има страшно лице, което плаши всеки един от нас, то избледнява пред сигурната победа на един живот отвъд. Защото Христос е там, побеждавайки всички форми на смърт и обещавайки ни нов живот отвъд гроба: "Понеже Аз живея, вие ще живеете"

36

СТРАННИ СРЕЩИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ВИД

В следващите няколко глави ще представим някои от "добрите", "лошите" и "странните" срещи след смъртта. Но преди да обсъдим някои странни срещи - както минали, така и настоящи, нека направим общ преглед на преживяванията извън тялото.

Типично преживяване извън тялото следният пример е от него могат да произтекат различни варианти:

умиращ човек, просто припада или безболезнено изгубва съзнание, когато настъпи смъртта, но все още може да чуе как лекарят го обявява за мъртъв. Тогава той установява, че е вън от тялото си, но все още в същата стая, наблюдавайки като страничнолице всички процедури. Той вижда как го ресусцитират и често бива принуден да заобикаля някои хора, които пречат на погледа му. Или пък може да наблюдава сцената от "плаващо" положение, близо до тавана, където може да се намира понякога. Често той стои или "плава" зад лекаря или медицинската сестра, гледайки иззад главите им как работят, за да съживят тялото. Той забелязва кои са в стаята и знае какво разговарят. Трудно му е да повярва, че е мъртав, че онова безжизнено тяло е било негово. Той се чувствува отлично! Тялото е изпразнено като някакъв странен предмет.

След като свикне повече с това странно състояние, той забелязва, че има ново тяло, което изглежда реално и надарено с изключителни сетива. Той не е дух. Може да вижда, чувствува, мисли и говори както преди. Но сега се прибавят прекрасни преимущества. Той забелязва, че тялото му има безгранични възможности за преодоляване на разстояния и четене на мисли, и е способно да върши почти всичко. После може да се чуе особен шум, след което вижда, че се движи през

37

дълъг, тъмен коридор със стени. Скоростта му може да бъде бърза или бавна, но той не докосва стените и не се страхува от падане. Щом излезе от тунела, може да види окъпано в блясък пространство, което е изключително красиво, където се среща и говори с приятели и роднини които са починали преди него. Може да бъде интервюиран от същество на светлината или от същество на тъмнината. Тази среда може да бъде неизразимо чудесна, често ширнала се морава или прекрасен град или пък може да бъде неописуемо по ужас място - ров или огромна пещера. Целият му живот може да бъде възстановен като мигновен преглед на всички по-главни събития в живота му, като че ли го очаква съд.

Тези преживявания обикновено оказват дълбоко влияние върху живота и мирогледа на човека. Може дори някой да се надява на възобновяване на тези преживявания от момента, където те са били прекъснати, особено след като се е установил, че самата смърт е безболезнена и не поражда никакъв страх. Ако прекаралият клинична смърт се опита да разкаже на приятелите си за това свое преживяване може да получи подигравка или саркастични забележки. Да се намерят думи за описание на тези неземни епизоди е доста трудно, но ако му се присмиват, той може да запази епизода в тайна и да не каже нито дума повече. Ако преживяването е неприятно - заклеймяващо и наказващо - той може да предпочете да премълчи историята.

Ужасните преживявания могат да бъдат толкова, колкото са приятните. Както онези, които са имали добри преживявания разказващите лоши опитности, може да се обезспокоят, като разберат че са мъртви, наблюдавайки как някои хора работят над мъртвите им тела. Те може да навлязат в тъмен канал след напускане на стаята, и вместо да излязат на светло обкръжение, помнят в мрачна среда където срещат странни хора, които може да се прокрадват в сенките или край горящо езеро. Ужасите не подлежат на описание и са трудни да се получат точни подробности. Много важно е да се интервюират хора, преминали през клинична смърт, при самата ресусцитация, докато все още се мъчат и викат за помощ, преди преживяването да бъде забравено или прикрито. Тези странни

38

отрицателни срещи се отразяват дори по-дълбоко на техния бъдещ живот и възгледите им за смъртта.

Лични наблюдения

Ще ти разкажа как започнах своите изследвания на преживяванията след смъртта. Започнах да следя публикуването на репортажите на Елизабет Кублер-Рос (накрая събрани в нейната книга .За смъртта и умирането" Маста репортажите на д-р Раймунд Муди в "Живот след живота"

С изключение на случаите, които бяха опити за самоубийство, всичките им публикации представяха невероятно добри преживявания. Аз не можех да повярвам на това! Техните репортажи бяха твърде приятни, твърде евфористични, за да бъдат верни - си мислех аз. Когато бях младеж, ми бяха казвали, че има "добро място и "лошо място" - небе и ад. След като бях ресусцитирал един човек, който ми бе казал, че е бил в ада и повярвах в истината на Писанието, предположих, че някои хора трябва да отиват на "лошото място". Но почти всички споменати репортажи говореха само за доброто място". Тогава ми хрумна, че някои от "добрите" преживявания биха могли да бъдат фалшиви впечатления, може би създадени от Сатана, явяващ се като "ангел на светлината" (Виж 2 Кор. 11:14). Или може би мястото на срещата е приятно обкръжение, представляващо "място за разпределяне" или "за предварителен съд", тъй като повечето случаи докладват за преграда, която спира навлизането в отвъдното. Пациентът се връща към своето тяло преди да бъде вдигната преградата. Но при няколко необикновени случаи се докладва, че им е било позволено да минат през онази "преграда" и да влязат там, където ще да е небето или адът. Тези случаи ще бъдат описани по-късно. В резултат на тези наблюдения аз съм убеден, че всички случаи, които бяха публикувани от д-р Реймонд Муди и д-р Кублер-Рос, а след това и от д-р Карлис Осис и д-р Ерлендур Харалдсон в чудесния им сборник "В часа на смъртта" точно от авторите, но не винаги са възпроизведени или докладвани точно от пациентите. Установих, че повечето от лошите преживявания скоро се подтискат дълбоко в подсъзнанието на пациента. Тези лоши преживявания изглеждат толкова болезнени и смущаващи, че не се съхраняват в съзнанието, така

39

че да могат да бъдат запомнени само приятни преживявания или пък да не се запомнят никакви. Имало е случаи, когато пациентът "умира няколко пъти, като сърцето му спира всеки път, когато се спре ресусцитацията и съзнанието бъде възстановено като дишане 1 сърдечен пулс. При такива случаи пациентът може да е имал няколко преживявания извън тялото си. Но той е склонен да си спомни обикновено само приятните подробности.

Тази идея за непосредственото интервюиране на пациентите е предложена преди много години от един прочут психолог, на име У.Х-Майерс, който бе казал:

Възможно е да научим много неща при запитване умиращи лица когато се събудят от някакво състояние на кома, за това, какво си спомнят за някакъв сън или видение по време на това състояние. Ако действително е имало такова преживяване, то трябва веднага да бъде записано, защото може би ще угасне бързо от съзнателната памет на пациента, дори той да не умре веднага след това."

От самото начало на моето изследване започнах да търся лекари, на които са били разказвани подобни добри и лоши преживявания, така че да могат да бъдат сравнени достатъчен брой автентични случаи Същевременно започнах да изследвам репортажи за такива случаи в миналото.

Странни срещи от миналото

Преглеждайки литературата по въпроса, аз установих, че версия кинг Джеймс" на Библията (или версията на крал Яков 1, публикуван през 1611 г. и станала официален превод за Англиканската църква използуван и от протестантските църкви, в които официален език

английският - бел. пр.), представя един случай, който загатва за ресусцитация чрез изкуствено дишане "уста в уста" в 4 Царе 4:34. Макар че произхожда отпреди много столетия, Тибетската книга на мъртвите" е позната от ръкопис от 8 в. сл. Хр., но забележителното сходство на древните схващания с днешните опитности е наистина удивително. Описанията са сходни по отношение на съществуването на душата вън от физическото тяло и как душата притежава същите телесни сетива, само че подсилени и още по-интензивни. Пътуването надушата се описва като мигновено, при което може да се отиде мислено където и да било, като душата преминава без съпротива през стени, скали или други предмети. Вярвало се е, че душата ще стигне до блестящо обкръжение от чиста светлина, където ще се срещне с роднини, които са починали преди. После душата ще бъде съдена, от което ще произтече съответната съдба: съществуване под наказание или

нещо друго.

След това проучих сведенията на Емануел Сведенборг - един плодовит шведски писател от началото на 18 век. В своите официални сцения Сведенборг описва личните си преживявания, намирайки се вън от тялото си и преминавайки през началните събития при смъртта. По време на това състояние на безчувственост, както пише той: "Аз възприех и съхраних в паметта си онова, което се случи и което се случва с онези, които биват върнати от смърт, след като се преживели процеса на отделяне на духа от тялото"

Най-напред той срещнал питащи ангели и духове, които разговаряли на универсален език, при който "речта на ангел или дух навлиза първо в човешката мисъл". Той забелязал, че тялото му все още "се разпознаваше от моите приятели и онези, които познавах в света при което те се обучават от приятелите си за състоянието на вечния живот..." Всичко, което е "говорил и вършил бе изявено пред ангелите, в светлина, която е ясна като ден...и...няма нищо скрито в света, което да не се изяви след смъртта".

По-голямо значение има за мен обаче подробният доклад на един пряр, който прекарал през 1889 г. 4 часа без отчетен пулс и 30 минути без установено дишане в кома, предизвикана от скоротечен коремен тиф. Този случай бил описан в ноемврийското издание от 1889 г.

Скиди, Канзас, лекуван от някой си д-р Рейнз. След като д-р Рейнз забелязал, че тежкото дишане от предходните часове е спряло за Цели 30 минути и пациентът е без осезаем сърдечен пулс в продължение "на 4 часа, бил обявен за мъртъв и селската църковна камбана ударила за него. Спомняйки си за своята смърт, д-р Уилтсе докладва:

41

"Дойдох пак в съзнание на съзнателно съществуване и установих, ч все още съм в тялото си, но че аз и тялото ми нямахме повече общ] интереси. Погледнах за първи път на себе си с почуда и радост... пълния интерес на лекар наблюдавах чудесата на телесната ми агони:

...Колко добре се чувствувам, мислех си аз. Само допреди няколко минути бях ужасно болен и подтиснат. Тогава стана тази промяна,въпреки това съм още човек, жив и мислещ, да, мислещ трезво, както винаги, и колко добре се чувствувам! Няма никога повече да се разболявам! Няма повече да умирам! В прилив на въодушевление започнах да танцувам и след това се обърнах и погледнах през отворената врата, откъдето можах да видя пак своето тяло"

42

После той описва как нечии ръце го повдигнали и пренесли по въздуха, като го поставили на някакъв път в небето, по който той стигнал до три:

- бел. пр.) по размер, застана над главата ми... Усещах някакво присъствие, което не можех да видя, но което знаех, че влиза в облака откъм южната страна. Това присъствие не изглеждаше на разума ми като форма, защото изпълваше облака като някакъв огромен интелект.( и след като облакът) спря леко около главата ми... в мозъка ми навлязоха мисли, които не са мои.

Казах си, тези са негови, не мои мисли; те биха могли да бъдат на гръцки или еврейски, доколкото мога да ги преценя, но колко нежно се обръщат към мен, като че ли на майчиния ми език, защото разбирам,

всичко е добре". тогава едно Същество ми каза: "Този е пътят към вечния свят. Онези скали са границата между двата свята и двата живота. Ако ги преминеш, няма да можеш повече да се върнеш в тялото. Ако работата ти на земята е приключена, можеш да преминеш през скалите. Но ако размислиш и установиш, че... не е приключена, можеш да се върнеш в тялото си..." Изкушавах се да премина през граничната линия... сега, когато съм толкова близо, исках да прекося тази линия и да остана... и протегнах левия си крак през линията. Щом направих това, един малък, гъсто чер облак се появи пред мен и приближи лицето ми. Знаех, че ме спират. Усетих, как силата да се движа или да мисля се оттегля от мен. Ръцете ми увиснаха отпуснати отстрани, главата ми климна напред, облакът докосна лицето ми и повече нищо не зная.

Без предварителна мисъл и очевидно усилие от моя страна, очите ми се отвориха. Погледнах ръцете си, а след това и малката бяла носилка, върху която лежах, разбирайки, че съм в тялото си и възкликнах с удивление: "Какво се е случило с мен? Пак ли трябва да умирам?"

Бях изключително слаб. но достатъчно силен, за да разкажа горното преживяване, въпреки всичките препоръки да кротувам... Възстанових се бързо и успешно.

се отнася до физическото ми състояние. Също и за факта, че описанието ми за обстановката около тялото ми в стаята е наистина правдоподобно. Следователно, трябва да съм видял всичко това по някакъв начин. Как този лекар е оживял без очевидни жизнени функции в продължение на цели 30 минути, не е по силите ми да отговоря.

43

Малко случаи илюстрират съзерцанието на смъртта и самото преживяване на смъртта. Един от тях е свързан с Дуайт Мудв продавачът на обувки в Чикаго, станал по-късно един от най-великите евангелизатори в християнската история. В един горещ неделен ден през август 1899 г. той казва в Ню Йорк: "Някой ден ще прочетете въ вестниците, че Муди е мъртъв. Не вярвайте нито дума на това! В същия миг аз ще бъда по-жив, отколкото съм сега... Роден съм в плът през 183 г. Родих се в Духа през 1855 г. Роденото от плътта може да умре. Роденот от Духа ще живее вечно" (1.С

След усилията, положени от лекарите, Муди дошъл на себе си и искали да научи къде са близките му. Казал, че е бил извън този свят. "Отидох до небесните врата. О, там е толкова чудесно и аз видях децата!" Когато го попитали кого е видял, казал: "Видях Айрон и Дуайт". После разбрал, че е близо до края и казал: "Ще остана, доколкото мога, но ако времето ми е дошло, съм готов... Ако Бог желае, може да направи чудо. Ще стана, Докторе, все едно е дали ще умра на стол, или в леглото, нали?

Муди бил получил своята призовка за вечността. Казал, че нищо не бива да го възпира. Колесницата била в стаята. Така Муди най-напред съзерцавал смъртта, а после временно преживял смърт, за да се върне на Земята, след като е видял своите починали деца и небесните места По-късно починал в очевидна трезвост на ума и ожидане.

Друг исторически пример на живот след смъртта е свързан с пионера на психоанализата - д-р Карл Юнг. Той описва как се е оказал в състояние на полусъзнание след сърдечна криза. Описанието предполага частичен сърдечен инфаркт. След като напуснал тялото си, той установил, че е отплувал от земята, навлизайки в ярка синя светлина и застава и пише: "Невъзможно е да предам красотата и емоционалната наситеност по време на тези видения. Те бяха най-величествените гледки, които съм преживял някога. Мога да опиша преживяното само като екстаз на едно общо състояние, при което настоящето, миналото и бъдещето са

Той не описва преграда или съд. Може би не е стоял достатъчно дълго.

Други, засвидетелствувани в миналото преживявания, съдържат случаи с Томас Едисон, Бенджамин Франклин, Елизабет Баунинг, Еди Рикенбекър, а също наблюдения и мисли на автори, като Луиза Мае Алкот и Ърнест Хемингуей.

Странни срещи от настоящето

Някои от пациентите ми демонстрират удивителна способност за възстановяване на събитията, припомняйки си съвсем точно подробностите, които са станали по време на ресусцитацията, включително и всички процедури, които сме използували, и описвайки какво е казал всеки от намиращите се в стаята, а също и какъв е бил цветът на дрехите им. Някои от наблюдаваните събития предполагат духовно съществуване извън тялото по време на продължителното състояние на безсъзнание. Такива случаи на кома траят понякога цели дни. Една пациентка бе медицинска сестра. Един ден бях помолен в болницата да й дам консултация във връзка с проблемите на сърцето, защото се оплаквала от чести болки в гърдите. Тя не беше в стаята си, но колежката й каза, че е или в рентгеновото отделение, или е още в банята. Почуках на вратата на банята. След като не чух никакъв отговор, натиснах бавно дръжката на вратата, за да не обезспокоя никого, ако имаше там човек.