Отвъд вратата на смъртта д-р Морис Ролингс

Когато вратата се отвори, видях, че сестрата висеше на закачалката, на гърба на вратата на банята. Тя не беше много едра и затова я отместих лесно с отварянето на вратата, висейки от закачалката на една мека медицинска якичка, използувана за навехвания на врата. Очевидно тя бе привързала тази якичка около шията си, а после бе вързала края й на закачалката, подгъвайки след това постепенно колене, докато изпадне в безсъзнание. Никакво удушаване или задушаване - просто постепен припадък. Колкото повече е изгубвала съзнание, толкова повече тялото е падало надолу. След смъртта лицето, езикът и очите се бяха подули и деформирали. Лицето бе придобило синкав оттенък. Останалата част от тялото й бе мъртвешки бледо. Тя бе спряла отдавна да диша.

Бързо я откачих и я положих да легне с цял ръст на пода. Зениците й нямаше пулс, не можеше да се чуят удари на сърцето й през гърдите. Започнах външна ресусцитация на сърцето, а колежката й се втурна към медицинската зала за помощ от персонала.

Бяха подсигурени кислород и маска за дишане вместо ресусцитацията "уста в уста". Електрокардиограмата показваше права

45

черта, "пълно спиране". Не би помогнал никакъв електрически ток. Бяха инжектирани пряко във вените повтарящи се дози натрием бикарбонат и епинефрин, като се прибавяха и други лекарства в банката Непрекъснато се преливаха на капки лекарства, за да се поддържа кръвното налягане и да се поправят последствията от шока.

До ден днешен тя вярва, че е претърпяла някаква автомобилна катастрофа, която е причинила тази травма на врата й. Въпреки че бе влязла в болницата със силна депресия, сега у нея не е останала и следа от депресията, нито пък има намерение за самоубийство, защото очевидно е била излекувана през продължителния период, когато мозъкът не е получавал приток на кръв!

На втория ден, след като бе дошла на себе си от комата, я попитах дали изобщо си спомня нещо. Тя каза: "О, помня, как работихте над мен. Свалихте си карираното сако и го хвърлихте на пода, а после разхлабихте връзката си. Помня, че връзката Ви имаше бели и кафяви ивици. Сестрата, която дойде да ви помогне, бе толкова обезспокоена! Исках да й кажа, че всичко е наред. Вие й казахте да донесе кислородна бутилка и маска, и да започне инхалация. После двама мъже ме взеха на носилка. Спомням си всичко това."

Нека напомня - тя беше тогава в дълбока кома и бе останала в кома! още 4 дни! Когато си свалих кафявото карирано сако, в банята бяхме! само двамата с нея. А тя бе в клинична смърт.

Някои пациенти, които преживяват обратима смърт, си спомнят изцяло всякакви разговори в стаята, които са станали по време на, ресусцитацията. Може би това е така, защото чуването е едно от последните сетива, което се изгубва при смъртта. Познатост трябвало да бъда по-внимателен при следния случай.

Един възрастен господин, седемдесет и тригодишен, дойде в кабинета ми, оплаквайки се от смазваща болка в гърдите. Той се държеше за гърдите, докато вървеше към кабинета ми. Падна още в приемната, като си удари главата от стената при падането. Въздъхвайки един-два! пъти, той спря да диша. Сърцето му бе спряло.

Раздрахме ризата и аз се наведох над гърдите му, за да се уверя. Бяха

46

направени изкуствено дишане и масаж на сърцето по механичен начин. Бе приложена и електрокардиограма и тя показа вентрикуларна фибрилация. Всеки път, когато прилагахме електрически шок, тялото подскачаше. После той ставаше, отблъскваше ни, изправяше се донякъде на крака и после внезапно фибрилираше и пак рухваше на пода, често удряйки главата си. Това се повтори около шест пъти.

От шестте случая на клинична смърт, които преживя в кабинета ми този ден, той си спомня само едно нещо. Помни, че съм казал налекаря, който работи с мен: "Да опитаме още веднъж. Ако шокът не помогне и сега, да се откажем!" Не бих желал да съм казвал това, защото той ме е чул, макар, че тогава бе в безсъзнание. По-късно той ми каза: "Какво имахте предвид, като казахте: да се откажем? Нали над мен работехте?"

Халюцинации

Често са ме питали дали тези добри и лоши преживявания не представляват халюцинации, предизвикани от болестта на пациента или от силните лекарства, които той приема по време на боледуването си. Не е ли по-вероятно, например, че хората виждат онова, което биха желали да видят в своите видения? Може би те са повлияни от културата и или от религиозното обучение? Наистина ли докладваните преживявания са универсални или са само видения? Имат ли, например, хора с различен произход сходни или различни

преживявания?

В отговор на този проблем д-р Карлис Осис и неговите сътрудници Америка и в Индия. Бяха разпратени анкетни листове на около 1000 лекари и медицински сестри, които са имали пряк достъп в работата си до умиращи пациенти.

онези пациенти, приемащи успокоителни или наркотични лекарства, за които се знае, че предизвикват халюцинации, е по-малко вероятно да имат преживявания "след смъртта", от тези, които не са приемали въобще никакви лекарства. Освен това,

47

халюцинациите, възбудени от лекарства с наркотично въздействат определено се "придържат" към този свят и не са свързани с видения за другия свят или съществуване.

3. Пациенти, имащи преживявания от съществуване след смъртта а са виждали небето или ада в такава форма, за каквото са имали по-рано представа. Видяното от тях е обикновено нещо неочаквано

4. Тези видения не са били свързани с преднамерени мисли, или както изглежда не са били определящи, кои пациенти биха могли да имат подобни преживявания. Такива видения или преживявания биха се случили с еднаква вероятност както на пациент, надяващ се на

оздравяване, така и на хора, които знаят, че умират.

5. Последователността на събитията не се променя от различията на култура или религия. Умиращите пациенти в САЩ или Индия твърдят, че са видели този тъмен коридор, блестяща светлина г роднини, които са починали преди тях.

6. Трябва обаче да се отбележи, че религиозните предпоставки влияят определено на това, как ще бъде идентифицирано "съществото" което човек би могъл да срещне. Нито един християнин не е виждал индуско божество и нито един инлус не е виждал Исуса. Очевидно "съществото" не се самоинидифицира, а бива идентифицирано о наблюдателя.

Д-р Чарлз Гарфийлд, доцент по психология в университета н-Калифорнийския медицински център, (заключва от своите наблюдения че в качествено отношение виденията на категорията "живот след смъртта" са напълно различни от халюцинациите, предизвикани от наркотични средства, или от онзи вид дисоциативни (от лат, разединени свързани с психичното явление разцепление на личността" -бел. пр.), усещания, които пациентите могат да изпитат при голяма болка. Собствените ми наблюдения потвърждават това Последиците от наркотици, алкохолен делириум тременс, задушаван от въглероден двуокис и психопатични реакции са свързани повече обекти от настоящия свят, отколкото със ситуации от идния свят.

48

6

Срещите, преживяни в отвъдния свят, се описват различно: като небесни, приятни, великолепни и неизразими. Повечето от тези описания, разбира се, представляват интервюта, проведени далеч от сцената на ресусцитацията, обикновено след няколко дни. Мнозина, които са имали тези преживявания, са сигурни, че са определени за безпроблемен живот след смъртта. За някои това действително може да бъде вярно, но други може би са си създали погрешно впечатление. Онези, които са имали лоши преживявания, не си ги спомнят, след като са били преместени от сцената на ресусцитацията, както се доказва от публикуваните досега случаи. Тези лоши епизоди ще бъдат дискутирани по-късно, а сега ще се спрем на по-приятните.

Защо трябва да публикуваме всички доброволни репортажи, ако някои не са показателни? Ами ако те не винаги са "библейски"?

Първо, трябва да документираме репортажите както идват, докато успеем да получим по-точно обяснение, като ги записваме в действителното време, когато са станали.

Второ, първоначално ние не се грижим за това, дали те ласкаят, или съвпадат с някакъв определен философски или религиозен възглед. Ние ги представяме отначало такива, каквито са.

Ще ти представя своите наблюдения и как, според мен, тези репортажи се отнасят към Писанията. Твоите заключения може напълно да се различават от моите.

Променливи преживявания

Приятните преживявания са твърде разнообразни. Макар последователността на събитията да е сходна, някои от подробностите може да се пропускат или променят от едно преживяване в друго. Следващият репортаж се отнася до една жена на 20-годишна възраст, могла наблюдавала как умира, после напуснала сцената на смъртта, но без да излезе през "тунела".

дете. Когато ме преместиха от носилката на леглото, за да ме закарат в операционната, можах да видя как кръвта ми течеше през преградката между леглото и носилката. Сякаш шурваше всеки път, когато сърцето ми пулсираше. Бе невероятно голяма загуба на кръв. Бях сигурна, че свършвам.

49

Вкараха ме спешно в операционната, като кръвта ми пръскаше по пода. Когато стигнах в операционната, изведнъж почувствувах, че не съм в тялото си. Не помня да съм излизала от него. Но поне не ме болеше. Усетих, че плавам в левия ъгъл на тавана, гледайки надолу към моя лекар. Той не ми хареса. Ругаеше и крещеше на сестрите. Мисля, че се бе паникьосал поради състоянието ми. Бях сигурна, че ще умра.

След това се провирах в тъмен тунел с висока скорост, без да докосвам стените му. Чувах от това свистене. В края на тунела бе тази жълто-бяла светлина! Тогава си казах: "Такова ще да е чувството, когато човек умира. Не чувствувам изобщо никаква болка." Това ме радваше. Но преди да стигна светлината и да изляза от тунела, се намерих в реанимационното отделение, където имаше 4 легла и аз бях на едно от тях.

Никога няма да забравя онази омиротвореност, която изпитах. Поради някаква причина не се страхувах от това умиране, но се зарадвах, че пак ще видя моето момченце!

Повечето случаи предават "неописуеми" преживявания: "Просто не мога да намеря думи да изразя това, което искам да кажа". Може да бъдат налице изключително приятни чувства, въпреки неразположението! поради наранявания по главата, фрактури при катастрофи или рани от застрелване. В момента на нараняването, например, може да има внезапна болка, а след тона болката може понякога да изчезне.

Болката ме напусна, след като влезе първият куршум. Втория и третия въобще не ги усетих. Имах чувството, че плавам в тъмно пространство. И в цялата тая тъмнина усещах топлина и изключително спокойствие, въпреки че кожата ми бе особено студена. Мислех си: сигурно съм мъртъв!

Може да се появят удивителни проникновения и нови схващания! както при следващия случай. Гакто е била ударена от гръм по време когато ме удари, знаех точно какво ми се е случило. Умът ми бе кристално бистър. Никога не съм била толкова напълно жива, както при това умиране.

Угризения за минали постъпки, както и неща, които е искала да направи в живота си, изпъквали в ума й.

В този миг на моето умиране аз получих онова, което наричам отговора на въпрос, който никога не бях изричала пред друг човек и дори сама не бях си поставяла: има ли наистина Бог? Не мога да го опиша, но пълнотата и реалността на живия Бог експлодираха в моето същество и Той изпълни всеки атом на тялото ми със славата Си. На следното утро - за мой ужас - установих, че не отивам при Бога, а се отдалечавам от Него. Бях видяла какво би могло да бъде, но се отдалечавах от него. Обхваната от паника, започнах да се опитвам да вляза във връзка с Този Бог, за Когото знаех, че е там.

Тя се молила за живота си и го предложила на Бога, ако го пощади.

Оздравяла напълно след 3 месеца.

"Плаването" след отделянето от собственото тяло и чувството за преминаване в ново измерение е познато почти във всеки репортаж:

"Имах пнеумония и ставах все по-токсична. Температурата ми се покачи на 107 (тази температура е по скалата на Фаренхайт, при която точката на топенето на леда е 32, а на топенето - 212 в сравнение с позната у нас скала на Целзий - бел. ир.). Казаха ми по-късно, че тя е изпаднала в кома в продължение на няколко дни не са се надявали да се събудя, натопена в спирт. Казали на семейството ми, че не може нищо да се направи и ще остана може би с тежко мозъчно увреждане.

По време на тази кома се видях, че плавам в една долина. В далечината имаше една планина и светлина над нея. Приближавайки планината, забелязах, че по скалистия й склон растат красиви орхидеи и други цветя. Между камъните видях, че стои дядо ми. Той бе умрял преди няколко години. Не заговорих с него, но знаех, че искам да остана там, а не да се връщам.

Видях също един кръст на склона на планината и Една фигура, която висеше на кръста - все още жива. Знам, че това бе Исус. Имах усещането, че това е едновременно началото и края на света. След това изведнъж се намерих пак в тялото си. Преди около три години имах подобно преживяване, когато ми правиха операция на изкривена бедрена става. Това изкривяване изглежда да се усложняваше от лечението с кортизон, което ми се прилагаше. Бях готова да приема упойката, когато лекарите помислиха, че вече съм умряла. чувствувах разделяне на духа си от тялото ми в си спомним за някакъв тунел изведнъж започнах да плавам в същата долина, която бях "посетила" преди. Само че този път на скалистия склон бяха дядо ми и баба ми. Баба ми каза: "Не можеш да дойдеш с нас. Трябва да се върнеш!" Плачеше, че не мога да бъда сигурна, дали това бе място за съд или буквално това, което представляваше. Но знам, че това промени целия ми живот. Сега се радвам на живота повече, защото

не се страхувам от бъдещето."

51

Отделянето на тялото, подобно на отделянето на различните степени на летателни апарати в пространството, може да преминем през етапи.

По същото време започнах да се издигам нагоре, изоставяйки отпуснатото тяло и навлизайки в присъствието на сребриста, омиротворяваща, блестяща светлина. Не се уплаших и исках да остана. Но тогава влязох пак в тялото си внезапно и без да разбера защо. Едновременно с това се появиха и същите силни болки в гърдите. Когато болките заглъхнаха, още веднъж напуснах тялото си и се издигнах нагоре, още веднъш ирадапис, и плава си помислих; сега наистина съм починал. Но се чувствувах успокоен и в чудесно разположение. Нямаше страх от смъртта. Не срещнах други хора, не минах през "тунел" и не ми бяха припомняли минали събития от предишния ми живот, за които неща бях слушал, че са се случвали с други хора.

Панорамните спомени или мигновеното възстановяване на човешкия живот обаче е често разказано преживяване обикновено те приличат на телевизионните ретроснекции (от лат. - поглед назад, сцени от миналото; - бел. пр.). Не е ясно дали този "плейбек" (от англ - възпроизвеждане на магнетофонен запис тук: ретроспекция - бел пр.), е прелюдия към съд или към нещо друго, но е провокиращ факт.

Спомням си един особено печален случай за един мъж, който почина, без да разкаже напълно преживяването си. Този пациент имаше обикновена настинка. Макар че му бях казал, че пеницилинът не помага на простудни и други заболявания, той упорито твърдеше, че така се справял с настинките си. След като ме увери, че никога не е реагирал отрицателно на пеницилина и за негово настояване му бих пеницилинова инжекция.

Тогава се случи нещастието. Той получи онова, което наричам анафилактична (от гр. - алергична - бел. пр.), реакция. Пет минути след инжекцията той се строполи на пода, безчувствен, в дълбок шок

52

без никакво кръвно налягане. Започнахме да поддържаме кръвообращението с външен масаж на сърцето, докато получи подкрепителните лекарства. Бе повикана Бърза помощ, за да го пренесе от клиниката в друга болница.

Бях твърде зает, за да му обръщам внимание тогава. Години наред съм бил "твърде зает", за да слушам пациентите си. Сега е много късно за неговия случай. Той умря от кръвоизлив на главния мозък като косвено усложнение на реакцията срещу пеницилина. Аз паднах на колене и заридах.

Блаженството, мира и еофорията се описват при небесните срещи страхотно в сравнение с пускането на проклятието, за което чуваме рядко да се споменава.

Както може би си забелязал, много от "сияйните" описания не се отнасят непременно към "небесни" преживявания. Един пациент, който бе оживял от състояние, в което бе изгубил пулса и дишането си и зениците му се бяха разширили, изведнъж бе придобил "ново познание" за своето отношение към околната среда и света изобщо. Преходът от живот към смърт бил лесен, без никакъв страх. Той не видял "като на лента" миналия си живот.

Движейки се с висока скорост през "мрежа" от лъчезарна светлина, той описва, че преминал през някаква решетка от сияйни нишки. След като спрял, това трептящо сияние станало ослепително по своята интензивност и го заредило с енергия. Нямало никаква болка, нито някакво неприятно усещане. Решетката го била преобразила във форма, която е извън времето и пространството. Той бил станал ново създание. Личните страхове, надежди и желания били отстранени. Чувствувал, че станал неунищожим духом. Очаквайки да се случи нещо съдбоносно, той внезапно се върнал в тялото си на операционната маса.

Друг пациент описва подобни чувтва на безболезнено щастие, когато Бях изгубил толкова много кръв, че изпаднах в безсъзнание. Почувствувах тялото си отделено. Лежах до своето тяло. Погледнах нагоре и наблюдавах сестрите и лекарите, които работеха на мъртвото ми тяло. Самият аз се чувтвувах доволен н омиротворен. Нямах никаква болка и се чувствувах

53

щастлив. Мислех си, ако това е смъртта, тя е красива. Мисълта за семейството ми ме свързваше с живота, макар да чувствувах, че всичките ми тревоги са свършили изведнъж. Не можех да чувствувам нищо друго освен мир, спокойствие и удовлетвореност.

Ангел на светлината

При няколко случая - били те приятни, или неприятни - лицето не си спомня да е напускало действително тялото или да е преживявал" преминаване през тунел или някакъв друг проход. Много от пациентите обаче си спомнят срещата с небесно същество (или странно същество) или пък някаква "извеждаща" фигура. Някои идентифицират тази "извеждаща" фигура с Исуса, с "ангел на светлината" или пък някакво

кажат, че виждат своите божества, докато християните идентифицират с Христа. Ето един пример от последния вид: "Внезапно

Знаех, че умирам. Тъкмо ме бяха докарали в болницата и тогава почувствувах тази болка в главата си, но видях голяма светлина, и всичко жужеше наоколо. Почувствувах се свободен и спокоен, с тайнствена увереност за добро разположение. Погледнах надолу към медицинските служители, които работеха над мен и този факт никак не ме обезспокои. Учудих се защо.

Тогава изведнъж бях обгърнат от чер облак и минах през този тунел. Излязох от другия край, гмуркайки се в бяла светлина, която сияеше меко. Там бе брат ми, който бе умрял преди години. Опитах се да мина през един портал, но брат ми запречваше погледа ми и не ми позволяваше да видя какво има зад него.

Най-сетне видях какво има зад него:

един светъл ангел. Ангел на светлината. Почувствувах се обладан от силата на любов, която бликаше от този ангел, изследваща и проверяваща най-съкровените ми мисли. Бях проверен и едва тогава ми се позволи да усетя присъствието на духовете на някои друга мои близки, които бяха починали преди мен. Тогава цялото ми тяло подскочи нагоре от електрическото разтърсване, което ми се прилагаше и разбрах, че съм се върнал пак на Земята.

След като се оправих след тази среща със смъртта, не се страхувам вече от нея. Вече съм бил там. Знам какво представлява.

Това преживяване на среща с "любвеобилно" или "изследващо" на светлината в красиво обкръжение се докладва често. Убедени атеисти също са ми разказвали подобни преживявания, което "свято същество". Не съм чул досега някой да твърди, че това е дявол. Доказва, че няма ад и че Бог, ако Той съществува, обича Интересно е, че каквото и да е "съществото", което те са срещали, то -по правило - не се самоидентифицира. Обикновено това прави лицето секно и следователно няма да накаже никого.

При това описание обаче става ясно, че лицето се връща в тялото си което е имало срещата. Така индуси, мюсюлмани или будисти може да е взето някакво решение или да се предприеме някакво действие. Тази първоначална среща би могла да представлява вероятно просто "място за разпределение". Но тя би могла да представлява също като възпрепятствува на евентуално желание или нужда от променен живот. Това би могло да бъде сатанинска измама (според Чарлс Райри, или Греъм, Стивън Борд и други християнски автори, които цитират Кор. 11:14). Следният случай е на пациент, който не е християнин:

почувствувах облекчение от ужасните болки в гърдите. Изпълни с въодушевление. Не мога да го изразя напълно. Плавах някъде, като че ли в небето. Там бе чудесно, светло, със здания и улици от злато и