Отвъд вратата на смъртта д-р Морис Ролингс

Една статия на Хедли Рийд разказва за любовта му към неговия син Филип бил студент в колежа, когато заболява от злокачествен рак трябвало да умре. В този разказ "конспиративното" мълчание, което обикновено изпитва в болничната стая, бе постепенно сменено от честно отношение и откровеност при обсъждане на болестта му. Опитването на колебанието, избягването на истината, които обикновено отличава роднините и приятелите на умиращия пациент, бяха изоставени Постепенно се засили тенденцията за свободен разговор, за постъпки състрадание и любов, за повече разбиране, за общуване по време на тягостното очакване на смъртта.

Г-н Рийд разказва, че поради затруднения при чуването, той пишел бележки на сина си. Той помолил сина си да споделя всичко с него включително своята болка, своето безпокойство, своите страхове. Г Рийд искал да бъде близо до умиращия. С взаимно съгласие те говорели за смъртта, за изправянето пред нейната реалност, дори за това, къде би искал да бъде погребан и за особената молба на Филип: "Обещай ми, че ще им кажеш да не ме държат насила жив. Не искам да живея без функциониращ мозък. Искам да живея само, ако осъзнавам, ще живея ако мога да се наслаждавам на истината, че съм жив. Това е много важно за мен." "Баща му казал, че разбира и е съгласен, и би желал същото. След смъртта на Филип баща му съчинил следните стихове, които изразяват любовта му към неговия син:

"Къде отиде на своя вълшебен килим, когато затвори очите си и ни напусна, тихо в сън? Мисля,че зная!"

Каква силна възможност за нас е да използуваме всеки шанс, за да представяме умиращия на Исуса Христа и да бъдем сигурни самите ние че Го имаме. Коментарът бил прекалено заангажиран болезнената си тревога поради предстоящата смърт. Когато един посетител направил коментара, че Алън е постигнал вече безсмъртие чрез своите постижения, отговорът на Муди бил: "Кого го е грижа, че е постигнал безсмъртие чрез постижения? Мен ме интересува да постигна безсмъртие, като не умирам!"

Били Греъм, от друга страна, посочва в книгата си, озаглавена "Ангелите", че той всъщност гледа с ожидане към смъртта. Той очаква да бъде с Исуса Христа и да Го гледа очи в очи. Той ожида да види членове на семейството си и приятели, които са умрели преди това. Някои хора се страхуват твърде много от смъртта, когато научат, че има друг живот. Но ако поставим Христа на първо място в живота си - това действително отстранява страха от смъртта!

Съзерцанието на смъртта, докато човек се намира все още в добро здраве, дава възможност за отлично използуване на времето и целите през това кратко пътешествие на Земята. Настоящият живот не е вечен и ние сме отговорни за него. Тъй като няма обосновка за смъртта без вярата, безбожното съзерцание на смъртта представлява само едно самоунищожително забвение. Но ако онези хора са прави, когато ни казват, че са видели живот след смъртта, тогава сме заложили живота си на губеща карта, щом не проявяваме достатъчна грижа за смъртта. Не е безопасно просто да се умира!

87

9 КАКЪВ Е ВЪОБЩЕ СМИСЪЛЪТ

не би им било позволено да се върнат към живота, ако биха преминали през вечно осъждане. Макар че репортажите включват конкретен вид живот след смъртта, който би имал всеки един, окончателната съдба не е винаги ясна. В случаите на неприятните преживявания действителният изход, загатнат от преживяванията, може би ще остане отчасти прикрит от самия характер на обвинението и ние се надяваме че последвалата корекция е насока на живота ще замести осъждане със спасение.

Ако има живот след смъртта, ако съществува метаморфоза непрекъснато чрез бъдианс на духа, надживяващ тялото, тогава ще говорим за живот без смърт.

Това схващане, за духовното безсмъртие е неприемливо за някои протестантски възгледи, които предпочитат да приемат, че духът умира веднага с тялото, а после те ще бъдат съживени в деня на възкресението! В отговор на такъв възглед мога само да предам какво ми казват моите пациенти. Те са убедени, че са имали възможност да се докоснат до истината "от първа ръка" и искат да посветят живота си в споделяне преживяванията си с другите. Не намирам никаква причина да се съмнявам в техните твърдения, че животът след смъртта започва непосредствено и тялото е мъртво, когато духът го напуска. Всъщност Самият Исус учеше за съзнателно съществуване, което продължава след смъртта, за това, че има "добро място" и "лошо място" пред последния съд и между другото, че на мъртвите не се разрешава да разговарят с живите (Евангелие на Лука, 16 глава).

Но за главната истина всички християни са единодушни: че било добро или лошо - човек пак ще живее. Но не всички хора са съгласни с това. Не всички вярват в Твореца. 11 причините за това са различни.

Космически взрив?

Действителен ли е Бог? Или Вселената е наистина резултат от Големия взрив" - експлозия на първоначално огромна по заряд маса, създала много малки звезди? А откъде е дошла тази първоначална материална маса? Има, или е имало Творец? А откъде е дошъл Той? И Той ли е създал живота? Възможно ли е да е съществувал Върховен Интелект, Който да е насочвал и контролирал развитието на една Вселена, която и днес продължава да се подчинява на точните физически закони?

Покойният учен Едуин Конкин, професор по биология, сравнява вероятността животът да е произлязъл случайно с вероятността един пространен речник да бъде отпечатан чрез експлозия на печатница. И въпреки това, много високообразовани мъже твърдят, че няма Бог, а само - "наука". Те забравят, както вече споменахме, че "богът" на науката се мени непрекъснато, като изисква съвременност и ревизиране, докато Богът на Библията остава Същият вчера, днес и вовеки. Може някои хора да се опитват да се скриват зад атеизъм или агностицизъм. тъй като вярата в Бога би изисквала да се носи отговорност пред Него. Други хора търсят Бога с "късогледото" си зрение, а трябва да погледнат извън себе си и да видят Неговото творение, което същесдвува навсякъде за Него. Очевидно е, че хаосът на случайността не би могъл да еволюира в настоящия Космос, характеризиран от съвършен порядък.

Кой е Бог за теб? Твоят отговор на въпроса - дали съществува Бог, е важен. Трябва да знаеш, че това е най-важния въпрос в живота. Той не само определя бъдещето ти, но и начина, по който живееш в настоящето. Следователно мисля, че един от най-трудните за приемане възгледи, с които лично аз съм се сблъсквал, е представен в първите четири думи на Библията: "В началото Бог създаде..." След като преодолях с вяра тази мъчнотия, всичко друго си дойде на мястото. Все още аз не мога да схвана безкрайността на Божията сила или чистотата на Неговата святост. Как може Един Бог, Който е така заплашителен в пълната правда, да бъде същевременно толкова любвеобилен и милостив? Неговата правда ме ужасява. Неговата любов обаче ме завладява и сломява гордостта ми. Моята представа за Него е ограничена или определена Но аз познавам лично чрез Исуса Христа. Той е моят Небесен Отец.

Разказва се за един човек, който организирал една вечер градинско Увеселение. Вътрешният двор бил украсен с ярко светещи японски фенери. Един от гостите, който бил известен със своя агностицизъм,

89

запитал кой е закачил фенерите. Домакинът, поглеждайки к красивото нощно небе, забелязал, че звездите греят ярко и попитал госта как според него са се появили звездите. След като помислил малко гостът отвърнал: "Не зная, мисля, че са се появили от само себе си, а Домакинът също казал: "Точно така са дошли и моите японски фенери - от само себе си".

Божиите завети с човека остават ненарушими, но човек продължава да нарушава заветите си с Бога. Да се използува например Божието име напразно е станало почти общоприето явление. Малцина се смущават, когато някой кълне в името на Бога. Всъщност може да сэ окаже, че невярващите използуват Исусовото име по-често от християните. Когато те се изправят пред някаква беда, често призовават Исуса на помощ.

Преди много години си спомням, че на едно тържество пийнах малко повече. Главата ми се замая ужасно много и когато тръгнах да си лягам леглото сякаш "не искаше" да се спре на едно място. Започнах да повръщам. Тогава извиках в молитва: "Бог да ми помогне да изляза от това положение и няма никога повече да го повторя!" Известно време след това пиех на празненства само джинджъейл (от англ. безалкохолно газирано питие - бел. пр.). Но не мина много време и забравих за заричането си. Още на първото по-шумно събиране твърде бързо пренебрегнах онова, което Му бях обещал. Една грешка стана извинение за друга. Заветът бе нарушен.

Както аз постъпих, така много хора призовават Бога в критични моменти.

Как Той да се съобразява с нас, след като ние не се съобразяваме с Него? Защо зачита молбите ни, щом ние не Го почитаме?

Веднъж извършвах сляп полет от Нешвил на моя верен стар самолет Провирах се безпрепятствено през облаците, когато по невнимание навлязох в буреносна зона. Дневната светлина се превърна в непрогледен мрак. Неизвестно откъде внезапно рукна дъжд. Пороят удряше с такава сила по бронята, че през шевовете й нахлуваше мокра мъгла. Пасажерите ми започнаха да подскачат наоколо, въпреки затегнатите си колани. Главата ми се удряше в тавана. Този път наистина се уплаших. С треперещ глас повиках най-близкия контролен център, за да ми даде радарен сектор, който да ме изведе от бурята. Отговориха ми, че не могат да видят това буреносно ядро на своя радарен обхват. Центърът ме проследявал с радара, но не "напипвал" бурята. Браво на тях, си мислех, но това не ме грееше много. Казах им, че те може да не виждат това ядро, но бе сигурно, че не го бях измислил. "Помогнете ми да изляза оттук!" - продължавах да се моля.

През това време бе започнал да шиба град отвсякъде, а отдясно се появиха светкавици. Изглеждаше, че сме на това дередже в продължение на цял час, но съм сигурен, че всъщност бяха минали само няколко минути. Тогава изведнъж черният мрак се превърна в светъл лъч. Дъждът спря изведнъж.

Както и при предишните кризисни моменти, бях започнал да се моля "Исусе, помогни ми!" Облаците бяха сменени от великолепна слънчева светлина.

Подобни инциденти се бяха случвали и в миналото, когато бях призовавал Исуса, без дори да помисля. Веднъж - когато един от моторите на самолета отказа да работи; друг път - когато тежък лед окова крилата; няколко пъти - при почти трагични автомобилни катастрофи: и често в медицинската ми практика при лечение на пациенти в критично положение. Изглежда всички сме склонни автоматически да прибягваме към това вътрешно, подсъзнателно "усещане" на Бога, когато дойде катастрофата.

Глейдис Хънт обобщава в книгата си "Не се страхувай да умреш" това усещане е доста сполучливо:

Ние сме ограничени от понятията за време и пространство; имаме нужда от вечна гледна точка. Твоята реакция спрямо смъртта се обуславя от реакцията си спрямо Бога. Онези, които се страхуват от Бога, се страхуват най-много от смъртта. Тези, които Го познават добре, ще приветствуват възможността да бъдат с Него. Единственото измерение, което може да трансформира смъртта е познанието на Бога.

От огромните ни научни постижения, все още не можем да определим Бога. Необходимостта да повярват в първите четири думи на Библията е все още "камък за препъване" на много хора. Но и преди Да е получил библейските откровения, човек е знаел за Бога. Бог е

91

оставил отпечатък на тъждественост върху човека, създавайки го по свой образ. Небесата са изявявали вечно славата на Бога, както намира обобщение в Псалм 19:1-4:

делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово н нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на Вселената. В тях Той постави шатър за слънцето..."

Приемане на посланието

Апостол Павел посочваше, че човек винаги е знаел за Бога че вроденото знание и инстинкти, и че невярващите няма да имат никакво извинение в съдния ден:

"Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света, това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото човеците остават без извинение" (Рим.1:19,20).

Въпреки това вродено познание, приемане съществуването на Бог от страна на човеците е различно в различните части на света. Гелъ! Интернешън-ьп, който извършва анкети на общественото мнение на случая в международен мащаб) - бел. пр, докладва в едно изследване за общественото мнение на националности по отношение на онези, които изповядват вяра в Бог или в "универсален дух". Вярващите на Един Бог са, както следва: 94% САЩ; 89% в Канада; 88% в Италия 80% в Австралия, 78% в Белгия Холандия и Люксембург, 76% за Обединеното кралство (или Великобритания), 72% във Франция и Западна Германия и 65% за Скандинавските страни.

Вяра в задгробен живот била засвидетелствувана от 69% в САЩ, 54 в Канада, 48% в Австралия и европейските страни: Белгия, Холандия Люксембург, 36% п Италия, 43% в Обединеното кралство, 39% въ Франция, 35% в Скандинавия и 33% в Западна Германия.

Индия избрани по отношение на религиозните възгледи е 98% от своето население, изразяващи вяра в някакъв бог или универсален дух и 72% на вярващи в живот след смъртта.

Макар че САЩ се нарежда на първо място като страна с най-висока степен на "религиозни възгледи" в Западния свят, Джордж Гелъ докладва, че ролята на християнството в Западно-европейските страни бележи спад. Според изследването религиозните възгледи се считат

"много важни" от 56% от лицата, анкетирани в САЩ, 36% в Италия, Канада, 26% в Белгия, Холандия и Люксембург, 25% в Австралия, 23% в Обединеното кралство, 22% във Франция и 17% в Западна Германия и Скандинавските страни.

Болшинството хора в свободния свят вярват в задгробен живот. От друга страна, официалната философия на комунистическите страни възприема атеизма като доктрина за живота и идеята за унищожението на личността след смъртта.

Избор на идеология

Действително странен феномен е изборът на човека, как и в какво ще вярва. Човек подбира един обект на своята вяра, вместо друг, дори когато и двата възгледа може да изглеждат в еднаква степен абсурдно смешни. За да илюстрираме това, нека си представим, че твоят клуб покани за говорител някой лектор. Твоят интерес и доверие към предложените идеи може да варират в зависимост от това, да кажем, дали той е журналист, астрофизик или свещенослужител. След като се представи темата и лицето започне да се изявява, това ще повлияе върху мисленето възприемане и способност да му повярваш.

Да предположим, че някой журналист говори пред теб за това, как човек ходи по лунната повърхност. Мислиш ли, че ще му повярваш, ако ти покаже снимки на астронавти, забиващи американското знаме на Луната? Би ли повярвал, че Луната е образувана от скали и прах, върху които не съществува никакъв живот? Или ще си кажеш, че всичко това е журналистическа измислица? Може би ще повярваш на такъв разказ, ако живееш в Америка и гледаш телевизионните предавания за това, как човек ходи по Луната. Но я си представи, че нямаш телевизионна комуникация и новини в пресата, понеже живееш в някоя бедна област в Индия? Ще повярваш ли на този разказ. А сега нека предположим, че някой астрофизик - експерт в изследването на космоса - гостува като лектор в твоя клуб. Да предположим как той разказва, че Вселената е съставена от милиарди звезди, групирани в безброй галактики. И само една от тези галактики, казва той, е нашият Млечен път, в която се включва и нашата Слънчева система като една незначителна част и накрая - нашата Земя, която в сравнение с всичко това не е по-голяма "от пясъчно зрънце. Да преположим, казва той, че нашата галактика -Млечният път - е толкова пренаселена със звезди, че на всеки земен жител се падат средно по 33 звезди! Да предположим, че той каже и следното: че ако човек откриеше начин да пътува със скоростта ма светлината - 186 000 мили сек. - тогава биха били необходими над 100 000 години, за да се премине от единия "край" на Млечния път до другия. Би ли повярвал на всичко това?

93

Да предположим, че този астрофизик продължава да разказва, че има "черна дупка" (или тъмна звезда) в нашия Млечен път, подобна на всички други, които се намират в останалите галактики, където гравитационното притегляне е толкова мощно, че времето се губи, а нейната периферия и дори не може да се излъчват смъртоносни рентгенови лъчи. Освен това, казва той, тази черна дупка притежава такова колосално гравитационно притегляне, че "всмуква" други звезди подобно на прахосмукачка, и затова се увеличава по обем и маса евентуално ще експлодира. Тази огромна експлозия ще започне пробивна сила на най-малката известна материална частица "неутрин"с Би ли повярвал на всичко това? Такава е може би една от последните научни теории и наблюдения.

"Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви отвори!"(Евангелие на Матея7:7)

Какво точно става там?

Изследвайки странната и чудесна тайна, защо има живот на Земята трябва да помним също така, че Бог е все още "ангажиран" в Вселената със сътворяването на нови звезди и унищожаването остаряващите, както се загатва в Псалм 102:25,26 и Посланието към Евреите 1:10-12. Очевидно е, че Той не бездействува, но продължава да строи и създава, макар подробностите за творческата Му дейност да не ни се изясняват. Писанията указват обаче, че Исус "строи" понастоящем небесни обиталища за вярващите в Него и когато приключи Своето дело, ще се върне специално, за да вземе тези хора при Себе Си (виж Евангелие на Йоана 14:2). Ако "небето" действително съществува като сложна форма на материята някъде във Вселената (не съм сигурен дали трябва да предполагаме), тогава бихме могли да приемем, че има живот на някоя друга планета или небесно тяло.

Онези ресусцитирани пациенти, които ще да са проникнали през "преградата" и твърдят, че са надникнали в небето, настояват, че това е реално място, съставено от солидна материя, с улици от злато, което напомня много на описанието на новия Ерусалим в Откровение 21:18-23 (въпреки, че някои от тях никога не са чели тези пасажи):

Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основите му са камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни; първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкно, четвъртият смарагд, петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетия яцинт, дванадесетият аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера;

всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнето.

Ако "небето" съществува сега, често съм се чудел какъв начин на имитиране бихме могли да използуваме. Дори да бихме пътували със скоростта на светлината, би ни било нужно много дълго време. Може би със скоростта на мисълта? Писанията мълчат по този въпрос. Въпреки това, е интересно, че хората, вкусили от задгробния живот, ни казват, че пътуването често протича със скоростта на мисълта, т.е. мигновено. Може би библейският случай с Филип би могъл да послужи за един пример на мигновено транспортиране. Ще си спомниш сигурно, че в един момент той кръщаваше етиопския скопец във вода близо до пустинята Газа, а следващия момент бе "отнесен" или придвижен до крайбрежието (виж Деяния на апостолите 8:26-40).

След като сме развили у себе си такова отношение към света, че той ни принадлежи и ни дължи правото да живеем, продължаваме да уловим дивота си, като търсим моментни удоволствия. Считаме своите храна и гориво, подслон и облекло за свои "права". Рядко спираме, за да Размислим откъде са дошли и защо ги използуваме. Дори не благодарим за тях. Да вземем например обикновената трева. Как се е

95

появила на земята и защо е зелена, а не червена или жълта, или някакъв друг цвят? Знаем, че растителността е зелена, защото е съставена от хлорофил - един зелен елемент. Но откъде се е появил хлорофилът? Сътворен ли е, или е еволюирал от нищо? "праисторическия мочур" ли се е появил - по случайност? И ако е така човекът, който е далеч по-интелигентен от "мочура", би могъл да създава. Но той не може! Въпреки огромните познания, кои притежаваме, хлорофилът - това химическо вещество, което прави тревата зелена, е все още тайна. Ако бихме успели да произведем тази съставка, световните проблеми с изхранването биха се решили Хлорофилът изгражда хранителните вещества. При слънчевата светлина той превръща водата и въглеродния двуокис, който издишваме, в скорбяла и захари. Тази скорбяла от хлорофилг съдържаща се в зеления цвят на растителността и повечето растителни продукти, е храна за човека и животното.

Ангажиран, но не дотолкова!

Ако Бог е все още ангажиран с Вселената, колкото и чудно да е това Той не е толкова ангажиран, че да не може да се запознае с мен! Т.с. да ме познава лично!

През трудните периоди на моите изследвания, свързани с живот след смъртта, една нощ преживях необикновено видение. Подобно нещо не ми се беше случвало преди. Наблюдавах себе си като в някаква калейдоскопично зрително поле, като дребно изображение, изгубено сред хиляди запалянковци, изпълнили футболен стадион. Това ме накара да разбера кой съм аз на този свят - никой! Тогава ми хрумна гледайки на себе си отгоре, че сега виждам себе си така, както Бог трябва да ме вижда. Започнах да ставам все по-голям и започнах да разбирам и да зная какво върша. "О, Боже! - помислих си. - Аз наистина има значение за Него!" За себе си аз изглеждах дребен; за Него аз бях на близко разстояние.