Отвъд вратата на смъртта д-р Морис Ролингс

Изследванията на населението в другите страни също потвърждават тези открития. Когато посетих Далечния Изток преди няколко години с група лекари от Американския колеж по кардиология, поискахме да разгледаме отделенията за сърдечно-болни. Такива нямаше. Вместо сърдечни заболявания, най-често срещаната причина за смърт там бе ракът на стомаха. Сърдечните удари и болести поради уплътнени артерии бяха редки. Ние не бяхме сигурни дали това се дължеше на тяхното хранене предимно с ориз или на тяхната наследственост. Отговорът дойде от друга лекарска група, извършваща изследвания в китайския район на Сан Франциско. Бяха направени внимателни доклади за разпространението на сърдечните инфаркти сред първото поколение емигранти от китайски произход. После сведенията за разпространението на сърдечните инфаркти сред второто и третото поколение от чистокръвни китайци бяха сравнени. Степента на

24

сърдечните удари нарастваше бързо при третото поколение, показвайки същата висока степен, каквато бе присъща за САЩ.

При децата се срещат рядко сърдечни кризи, освен ако в ежедневните им кашици не се забърква краве масло (или някакви други храни, които га богати на холестерин). Дори жълтъците на яйцата могат да предизвикат това. Евентуално могат да възникнат сърдечни кризи. Ако увреждащите мастни вещества (холестерин и триглицериди) бъдат отстранени от храната на децата преди да са започнали да се развиват сърдечни инфаркти, тогава натрупванията на "подобна зъбна паста" материи в коронарните артерии изглежда се пез овиват и изчезват в кръвния поток и повече сърдечни инфаркти не се наблюдават. От друга страна, напредналата "черупкоподобна" фаза на уплътнените артерии, налична у повечето от нас, които сме минали 45-те години, се оказва нерезорбционна или непоправима при експериментална редукция на мастните продукти в нашето хранене. Следователно уплътнените артерии се оказват главния фактор, който ограничава продължителността на нашето съществуване и са, както изглежда, най-вероятната причина за твоята и моята смърт. Чувал си го сигурно милион пъти, но ако искаш сериозно да изживееш докрай всичките си години, избягвай: пушене на цигари; храни, които са богати на животински мазнини и холестерин; излишни килограми; заседнал живот; диабети; високо кръвно налягане; и - болка в средата на гърдите.

Истината е много добре позната: всичко зависи от твоя избор. Можеш да платиш сега или по-късно!

25

4 СХВАЩАНИЯ ЗА СМЪРТТА

Но дори и с тези описания преминаването към смъртта, бидейки неуловимо за болшинството хора, не може да бъде лесно разбрано. Като антитеза на раждането, като очевидно разтваряне на нещото в нищо, смъртта не подлежи на определение.

Що е смъртта? Каква е тази тайна, която е очевидна за всички нас и все пак остава без отговор и не може да се разбере и от най-великите умове на науката?

Както различните случки при смъртта, така и различните фази на смъртта са спорни. Също така спорен е и избраният от нас момент за спиране всички усилия за връщане жертвата към живот. Клиничната (възвратима) смърт се счита за настъпила, когато сърцето и дишането спрат своята дейност; биологическата (невъзвратимата) смърт настъпва тогава, когато всички тъкани дегенерират, без да могат да функционират; законно удостоверената смърт настъпва, когато тялото не реагира на никакви адекватни ресусцитивни усилия. Макар биологическата смърт да изглежда край на цялото съществуване, човек съхранява особената надежда за безсмъртие от началото на времето., Затова трябва да се потърси библейско определение за смъртта. Едно такова определение е, че тялото е мъртво, когато духът го напусне:

Защото, както тялото, отделено от духа е мъртво..."(Яков 2:26)

Разбира се, научно доказателство за документираното съществуване на живота след смъртта ще бъде невъзможно дотогава, когато ще можем да разполагаме със случаи, които действително са възкресени от биологическа смърт след разрушение на тъканите. Доколкото зная, топа не е ставало до онова библейско време, когато Илия върна към животД сина на вдовицата (3 Цар. 17:17-24), и по-късно синът на Сунамката.

чрез костите на Елисей (4 Цар. 13:20). В Новия завет самият Исус възкреси трима души: Яировата дъщеря (Мк. 5:21-24), сина на Наинскат, вдовица (Лк. 7:11-15) и Лазар (Йн. 11:1-44). Разбира се, особено заслужава внимание самото възкресение на Исуса три дни след смъртта Му,

26

е причина да празнуваме Великден.

Може би това предполага също така причината да не бъде описван някакъв специфичен съд в разказите за хора, които са преживели възвратима смърт. Възможно е, върналите се към живот, които не вярват в окончателния съд, да са били измамени. "И не е чудно; защото самият Сатана се преправя на светъл ангел" (2 Кор. 11:14). Във всеки случай, очакването на друг живот отвъд онази врата, която наричаме смърт, се обобщава в лекарските доклади по следния начин.

"Спомням си как излязох от тялото си с главата напред и полетях към ъгъла на стаята. Жена ми плачеше и аз се опитвах да й кажа да погледне към мен тук, където бях, и че съм съвсем добре. Но тя не поглеждаше към мен. Никой не ми обръщаше внимание. Минах край двамата лекари и погледнах надолу към тялото си. Дрехите бяха изгорели от огъня и лицето ми представляваше лющеща се кожа.

Лекарят каза: .Зареден ли е апаратът на 400?" После постави два метални диска върху гърдите ми, които бяха включени към апарата. Видях как тялото ми подскача. Едва тогава осъзнах, че съм се върнал в тялото си. Болката, която почувствувах, бе такава, сякаш в гърдите ме бе ритнало муле. Този живот бе очевидно по-лош от онзи. Все още мога да си спомня всяка подробност." (Тук и на други места в книгата, особено в шеста и седма глави, свидетелствата, които не са съпроводени от бележка под линия, са от интервюта с ресусцитирани пациенти, които съм водил лично аз или моите колеги.)

Вярата в живот отвъд гроба е позната почти във всички култури. Когато човек изследва историята на човечеството, е почти невъзможно Да се намери народ, който да не притежава вяра в някаква форма на съществуване след смъртта.

Писанията дават да се разбере, че когато човег ек без където у него бе вложено чувството за вечност:"...положил е вечността в тяхното сърце" (Екл. 3:11). Тази надежда за безсмъртие действува като един

"мистаЛГИЧеН ИНСТИНКТ човека да търси своя Творец през вековете, може би както носталгичните инстинкти карат птици, китове и други животни да търсят своето

Убежище.

Вярата в живота след смъртта е била изразявана по различни начини отпреди хиляди години. Древните общества погребвали своите мъртви с цветя, което предполага, че те виждали смъртта като повод за тържество, може би като преход от този свят към следващия. Те погребвали още мъртвите си с бойни оръжия или с храна и други неща за идния живот.

Египетската книга на мъртвите" - може би най-старият литературен паметник в севта - е изключителен сборник на молитви и формули за ръководство в другия свят. Очевидно египтяните били първата култура, учеща за безсмъртието на душата. Телата се приготвяли внимателно, обличали се и се балсамирали, като се поставяли в гробницата и личните им скъпоценни украшения, тоалетни принадлежности, оръжия, инструменти и кухненски съдове, съдържащи храна и питиета. Смятало се е, че животът след смъртта изисква подкрепление по същия начин както и на Земята - във формата на храна и питие.

Техните гробници представлявали бъдещите им домове. Колкото по-висок бил земният ранг, толкова по-голяма била гробницата. Огромните пирамиди на фараоните - едно чудо на света - все още стоят като почтително напомняне за древната вяра в живота след смъртта. Гробниците, в които те са погребани, предхождат с повече от 1000 години надписите, представени в "Египетската книга на мъртвите", която пък датира около 2500 г.пр.Хр. Египтяните, подобно на болшинството хора през цялата история, смятали смъртта за прекъсване на живота, но не за негов край. Тибетската книга на мъртвите" излага схващането за живота след смъртта, както са го вярвали хората на Изтока преди много векове. Очевидно тези възгледи са били записани в книга едва през 11 в. сл. Хр. Книгата описва начина на умиране и съдържа продължителни описания на различните фази, през които преминава душата след физическата смърт. Според този Тибетски паметник, и мига на смъртта човек установява, че мъртвото му тяло остава и заменено "блестящо" тяло, което има способността да преминава през предмети и стени, без да среща съпротивление. Скоростта е мигновена. Отначало човек забелязва тялото за погребението. В това ново състояние на освободената душа неговите възприятия са изострени и интензивни и той може да срещне други духовни същества или пък може да съзре "ясна светлина", която създава чувството за изключителен мир и задоволство. Накрая обаче

28

човек бива съден и получава присъда, основана на делата му, извършени по време на физическото му съществуване. В тази книга се обсъждат и други пътувания на душата и фази на смъртта.

Персите вярвали, че когато душата напусне тялото, тя преминава по мост, където духовете на доброто и злото се биели за притежанието на душата. Ако битката спечелвали добрите духове, човек влизал в лодката на песента; ако пък спечелвали злите духове, човек падал в бездната на Лома на ада".

Гърците допринесли много повече за развитието на мисълта, отколкото всички останали култури. Те вярвали, че смъртта е само смъртният край на човека, а душата остава безсмъртна. Гръцкият поет Финдас вярвал, че някои души се връщали на Земята като мъдреци. Гръцкият философ Платон учел, че душата се отделя от тялото при смъртта и след като се освободи от него, се среща и разговаря с други, отпътували от Земята духове - обикновено роднини или приятели. Той мислел, че това става по-често в източното обкръжение, което душата в крайна сметка трябва да напусне, за да се изправи пред "съда". Тогава на човека се показвали всички неща, които той бил извършил в миналия си живот.

Подобни мисли изразявал Сократ, прочутият атински философ. Когато се изправил пред близката смърт, той бил убеден, че душата му ще "отпътува към онова място, което е като нея невидимо, божествено, безсмъртно и мъдро... и където... тя наистина ще прекара остатъка от времето с Бога". Когато бил запитан, къде желае да бъде погребан, Сократ изрекъл безсмъртните си думи: "Погребете ме, ако можете да ме уловите", загатвайки с това, че няма да обитава повече в тялото си.

В "Държавата" Платон описва как Ер - един гръцки войник, който бил убит в сражение - видял как тялото му предстои да бъде изгорено на погребална клада. Той разбрал, че душата му е излязла от тялото. После намерил себе си на едно място, където имало прегради или "отвори", отвеждащи от Земята към отвъдния живот. При тези входове Душите били питани и съдени от божествени същества, след като по-напред те преглеждали всички земни събития, станали през живота им. Едни духове виждали светла колона, огряваща входа към небето, докато Други установявали, че са хвърлени в ада. Ер обаче не бил съден тогава, а бил върнат във физическото си тяло. Той се събудил на погребалната клада и така могъл да разкаже тази удивителна история. Платон съветва

29

читателите си: "Поради което моят съвет е да се придържаме здраво към небесния път и да следваме правдата и добродетелта, като имаме винаги предвид, че душата е безсмъртна и може да изтърпи всичко, което добро и всичко, което е зло."

Подобна доктрина се разпространява днес в комунистическите страни. Всеки ден могат да се видят съветски хора, отрупани край стените на Кремъл пред мавзолея на Ленин, за да видят основателя н държавата си, "божеството", на което се покланят. Тялото е така добр( запазено, че Ленин действително изглежда като че ли би могъл да оживее и всеки момент да започне да диша. Тази мисъл е интригуваща Говори се, че тялото на Мао-Цзе Дун се подготвя по подобен начин з китайския народ.

Други мнения

Вярванията, изразени в различни култури относно живота след смъртта, имат много подобни черти. Някои племена в Централна Африка вярват в едно духовно съществуване след смъртта. Вдовицата често се настанявала живее близо до гроба, за да "наблюдава" отминали? от Земята дух на своя съпруг. Американските индианци често наподобявали на египтяните, що се отнася до техните вярвания в един следващ живот. Те погребвали своите мъртви в специални могили лъкове и стрели, за да си служат с тях в "щастливите ловни земи" на отвъдния живот. Индусът вярва в един особен вид небе, където п( бреговете на реките има пръснати бисери и скъпоценни камъни и изобилие от цветя, музика и смях. Будистът - в повечето от различния секти - рисува един красив рай след смъртта. Удоволствието е универсално. Продължителността на живота е безмерна, а името "ад" е непознато. на себе си довежда до спасение и това състояние се постига чрез серия от превъплъщения. Мохамеданин вярват в живот след смъртта, при който раят надминава всяка представа в този свят. 1 е вярват, че раят е място на разкош и удоволствия, обещан само за ония, които следват Аллах.

Като обобщение на това, почти универсално вярване в безсмъртието нека цитирам Марк Порции Катон - римски философ, живял през 3 век пр. Хр:

30

Трябва да бъде така. Платоне, ти разсъждаваш добре: иначе откъде ще дойде тази приятна надежда, това хубаво желание, този копнеж по безсмъртието? Откъде - този таен страх и вътрешен ужас от пропадане в нищото? Защо се прокрадва пак обратно душата и се плаши от унищожението? Божеството е онова, което стои в нас; Самото Небе е, което сочи към отвъдното и загатва за Вечността на човека.

Христовото рождение разделя както нашия календар, така също историята и философските дебати. Възгледът на християнската култура за смъртта и безсмъртието е паралелен с древния, но прибавя липсващата връзка за откровението на Твореца за Самия Себе Си към творението във формата на човек.

Около 177 г.сл.Хр., Ириней, епископ на гр. Лион в Галия, проповядвал, че душата съществува след отделянето си при смъртта от тялото. Цитирайки Новия завет, той учел, че тялото, душата и духът съставляват целия човек. Поемата Феникс" на християнския поет лакганций (4 в.) поддържа схващането, че човекът е напуснал рая поради греха, но може да спечели отново рая чрез обещанието но тези две съставки в крайна сметка се съединяват отново при възкресението. Бог - Творецът на душата - подсигурява само начина на изкуплението: чрез Исуса Христа.

Болшинството съвременни християни приемат еднафундаментална доктрина за безсмъртието на душата. Във 2 Кор. 5:6-9 четем:

И тъй, ние винаги сме спокойни н, като знаем, че докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа (понеже с вяра ходим, а не с виждане), имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме. (Библия, сиреч Книгите на Свещеното Писание на Новия завет, Павел дава подобни уверения и на филипяните:

"Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така, що да избера, не зная, но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христос да с вас."

Любопитно е, че всички мои пациенти, които са докладвали за преминаване от единия живот в другия (бил той добър, или лош),

31
обикновено срещат хората, които са обичали преди, на едно определено място, което често бива преградено с бариера, за да не може да се влезе в един постоянен вид на съществуване. "Светлината", която виждат често представлява едно блестящо обкръжение, но при други случаи изглеждала като ангелско същество. Предполагаемите дяволските същества не се описват с понятия за светлина, а с понятия за тъмнина

Разбира се, трябва да помним, че всички описания, били те "добри" или "лоши", са правени от самите пациенти и следователно са повлияни от техните културни предпоставки. Как обаче ще интерпретирам видяното от тях, ще зависи до голяма степен от това, доколко зачитам библейската истина и доколко се влияем от частните си възгледи.

Виждането довежда до вярване

Павел дава ясно да се разбере в Писанията, че християните са освободени от греха и смъртта чрез Исуса Христа:

Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодаря Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на закон" (Рим. 7:23-25).

Ако като християни сме били освободени от греха чрез Исуса Христа:

защо смъртта е толкова противна за болшинството от нас? Може би защото преживяваме настоящия (човешкия, естествения) живот и познаваме неговата реалност, а наличието на друг (свръхестествен живот остава невидим в неразбираем за нас. Ние трябва да го приемем с вяра, вяра в Божието обещание в Писанията. Докато човек не се роди от Бога, такова упование би било невъзможно да се постигне.

Но както намирането на липсваща част от Ноевия ковчег ще помогне да се засвидетелствува библейското сведение за потопа, така важни са" наличните свидетелства на хора, които са умрели и са навлезли в следващия живот, а после са се върнали, за да ни разкажат това. Техните сведения са поразителни откровения! Според тези доклади тлммно и лошо място. Мислиш ли Библията да бъде досшисриц?

Да предположим, че Библията не е просто историческа книга. АКо Библията е достоина, тогава Исус Христос действително би имал пряка опитност: Той се е върнал към живота чрез възкресение. и Той се върнал към живота от напълно биологическа и необратима смърт.

За болшинството от нас виждането означава вярване. Обикновено не бихме купили някаква стока преди да сме я видели. Но ние ще я и ако някой от приятелите ни вече с ползувал тази стока.

32

Затова, когато ми задават въпроса откъде знам за смъртта, щом като никога не съм бил там, отговарям по начина, който използува д-р Рос Х.Стоувър от Филаделфия в своите лекции за "Живота след смъртта". Не, аз никога не съм бил там. Но имам Един много скъп Приятел, който е бил там - Исус Христос. Аз просто разказвам онова, което Този Приятел ми е казвал."

Човек все още се опитва да бъде окончателният съдия на двете нерешени от науката дилеми - раждането и смъртта. Бидейки ограничен в своя опит и способност да разбира нещата от петте си физически сетива, човек е като насекомо, сравнен с Бога. Неговият свят съществува в къси измерения във всяка една посока и въпреки това смята, че мнението му е достатъчно просветлено във всички направления.

Следният пример не е на мой пациент, а на човек, който е бил племенно ресусцитиран от един калифорнийски лекар:

"Никой не можеше да предполага, че той, намирайки се на висотата на успеха, е толкова паднал духом, Той ми каза, че търси нещо повече от онова, което може да предложи животът. Същият аз не го разбирах. Би трябвало да го изслушам, защото през онази нощ бях повикан в дома му в Бевърли Хилз и го намерих на пода с рана от куршум в гърлото. Щом дойде в съзнание и реагира на ресусцитацията за малко, преди да умре. Попитах го дали той се е застрелял. Поклати глава, че не е. Казах му, че се опитваме да го спасим. Кимна в знак на съгласие. Последните му думи бяха: .Страх ме е. Не ме пускай да се върна пак в ада. Виждам го още." Не зная какво виждаше.

Тъй като не можем да видим как безсмъртният дух напуска тялото при смъртта, допускаме, че духът не съществува, защото нашите възприятия на действителността са ограничени от петте ни физически сетива: онова, което можем да видим, да усетим, да чуем, да помиришем и да вкусим.

Областта на духа: някои забележки

Щом като не го виждаме, казваме, че не съществува. Пък и дори виждат; чуват, а не слушат, нито разбират" (Мт. 13:13). Този е бил един от проблемите ми.

Но много хора, които са преживели клинична смърт, ни казват, че са се виждали отделени от мъртвите си тела в някаква

33

Действително духовна форма и са се чудели защо не можем да ги чуем, когато ни говорят. Както споменах по-рано, те са обезспокоени, че всеки в стаята продължава да гледа мъртвото тяло и не може да види онова, което е истинско у тях. "Отминалият" човек може да вижда и да чува хората стаята, но не може да бъде видян и чут на свой ред. Очевидно ти и и сме .слепи" за този духовен свят в настоящия ни живот.

Книгата Битие казва, че човек е направен от пръст. "И Господ Б( създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа" (Битие 2:7). От тук е най-често употребяваната погребална фраза: "Пепел на пепел, пръст на пръст."

Библията казва много неща за произхода и съдбата на човека предмети, за които науката не може да намери отговори. Тялото остарява и изгнива, превръщайки се в пръст. Но духът, сътворен от Бог;

продължава да живее. Книгата Даниил споменава за възстановяване! на телата ни от пръст при възкресението: И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора, ония, които обръщат мнозина в правда, - като звездите до вечни векове" (Даниил 12:2,3).

Исая имаше подобно послание за произхода и живота след смърт на човека. Създадени от Бога от пръст, ние ще станем пак пръст, ние имаме това уверение: