Отвъд вратата на смъртта д-р Морис Ролингс

видях една фигура с дълги коси и облечена в сияйна бяла дреха.

От нея се излъчваше светлина. Не я заговорих. Сигурен съм, че това е Исус. Когато ме хвана за ръка, си спомням, че усетих разтърсване тялото ми. Вие ме разтърсвахте и тогава болката се върна. Но аз се бях върнал на Земята! Никога няма да забравя този миг на щастие. Бих искал да го преживея отново. Аз не се страхувам от смъртта. не ме е страх! Очаквам пак да видя Исуса."

Други срещи с "ангел на светлината" са подобни на този случай:

Бе третата нощ, която прекарвах в отделението за сърдечно болни със сърдечна криза, когато бях събуден от медицинските сестри и един от мъжете в бяло. Те бяха приготвили за мен инжекция и аз попитах: какво става? никого от роднините ми, тъй като наближаваше започването на втората смяна, а пък и бе късно. Протегнах ръка. за да може мъжът да ми направи инжекцията венозно през тръбичката, която влизаше в ръката ми.

Изведнъж започнах да възлизам бързо нагоре през този огромен тунел, все напред, без да докосвам изобщо стените. Казвах си: чудя се, защо не се удрям в стените? Тогава спрях при тази сияйно светла личност. Тя знаеше мислите ми и прегледа живота ми. Каза ми да се върна, че времето ми ще дойде по-късно.

55

Чувствувах се добре. Не си спомням как се върнах в тялото си, но помня, че ме събудиха и ми казаха, че сърцето ми било спряло, но те пак го накарали да заработи.

Понякога тази светлина, сякаш изпълва цялото обкръжение Обикновено тя се описва като "ярка", макар и не "ослепителна" светлини ни описват някакво "същество" в светлината, а други не казват такова нещо. Но и в двата случая очевидно се усеща някаква мисловна връзка между тази светлина и цялото обкръжение. Онези, които имат сили вяра, не се съмняват, че тази светлина представлява Исус Христос Някои казват, че Той се е идентифицирал точно.

Асоциацията със светлината се споменава в много библейски пасажи Исус наприме бе казал:

Още малко време светлината Ми е между вас. Ходете, докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината 12:35,зб).

Светлината се споменава често и в Стария Завет:

Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; на ония, които седяха в земя на мрачна сянка, изгря им светлина. Умножил си народа, увеличил си радостта му; радват се пред Тебе, както се радват във време на жетва, както се радват, когато делят корести (Исая 9:2,з).

Всъщност съм открил 52 пасажа в един библейски конкорданс и ключовата дума "светлина". Особено един представлява интерес за.

При обръщението на Павел се бе появила светлина, която надминаваше слънчевия блясък", ослепявайки го за три дни, Негови придружители чуха гласа и видяха светлината, но удивително бе, че не ослепяха. Днес никой, който е виждал ярка светлина по време на преживяването си, не е бивал ослепяван от нея, въпреки очевидната яркост. Светлината, която Павел бе видял, е обрисувана в Деяния на апостолите 9 и 26 глава. В последната глава се съдържа личният доклад на Павел:

По пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мен. И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен. И аз рекох: Кой си Ти, Господи? И Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме

56

видял, и на онова, което ще ти открия (Деяния на апостолите 2:13-1).

Преживяванията при "живот след смъртта" могат да доведат до по-дълбоки промени, що се отнася до намеренията и вярванията на пациента след това. Животът му се променя:

Винаги съм гледал на социалното положение и богатството като на най- важните неща в живота дотогава, когато животът ми бе внезапно отнет от мен. Сега вече знам, че нито едното, нито другото е важно. Само любовта, която човек показва към другите, ще издържи и ще се помни. Материалните неща нямат значение. Настоящият ни живот е нищо в сравнение с онова, което човек може да види по-късно. Онези, които се страхуват от смъртта, трябва да имат причина, иначе си нямат представа за това.

По време на духовното си съществуване някои хора докладват, че техните възприятия се усилват. Те могат, например, да усетят сладостна миризма във въздуха или красива музика в пейзажа, или пък "фористично съществуване.

На следващия ден след една страшна буря в нашия град преди години, екип на Компанията по снабдяване на електроенергията заземяваше мрежата в някои поразени участъци. някой не бе изключил обаче електроенергията и един висящ кабел се оплел около крака на техник. Той се сгърчил на земята, като тялото му пръскало искри, докато през него преминавало напрежение от няколко хиляди волта, и дори тревата изгоряла на няколко места под него. неговите колеги прекъснали веригата и след като установили, че той няма нито пулс, нито дишане, започнали да му прилагат ресусцитация. те били преминали през курса на обучение на Компанията за комунални услуги.

Когато го видях в стаята на Бърза помощ, бе все още жив, макар да е в безсъзнание. Зениците му бяха нормални, но имаше известни смущения в сърдечния ритъм, които изискваха корекция. Бе необходима пластична операция на част от кожата около глезена, която е изгоряла от електричеството.

Когато се пробуди на следния ден, той си спомняше, че е слушал красива музика и е усещал полаха от лат. - ветрец, лъх; в бутно течение вследствие изпразване на електрически заряд), на тихо мирно съществуване дълго преди да дойде в съзнание. Странното е че бе, той продължаваше да чува музика и след пробуждането си. Това дотолкова го бе заинтригувало, че бе замолил един посетител да

57

открие откъде идва музиката. Но посетителят не чуваше никаква музика!

Срещи отвъд преградата

Влизането в ада ( или: онова, което прилича на "ад"), може да стане пряко, често прескачайки болшинството случки от обикновената поредица. По същия начин може да има лица, които да докладват за "пряко" влизане в небето или: онова, което прилича на "небе"), макар, че изглежда те са преминали по-напред през някакъв вид "място за разпределение" или някакъв вид преграда". Мястото за разпределение е обикновено "място за срещи" (еднакво за добрите и лошите преживявания), а преградата е обикновено някаква "ограда" или "стена или подобно препятствие.

Един мъж на средна възраст с наднормено тегло, който бе имал многобройни смърти и многобройни преживявания пред окончателната си смърт, докладва, че някои от епизодите са били "небесни места". Високото му кръвно налягане причинява непрекъснато сърдечни кризи, които на свой ред предизвикват непрекъснато случаи на фибрилация и внезапна клинична смърт Обикновено се стигаше до конвулсия, а след това - до пълно изгубване на съзнанието. След 2-3 минути, ако не се предприемеше нещо дишането спираше, но всеки път го връщахме към живот електрически шок и ресусцитация. Ако всеки от тези сърдечни инфаркти се бе случвал у дома му, разбира се, резултатът би бил постоянна смърт. Тези епизоди на обратима смърт ставаха през няколко дни и всеки път той докладваше за преживяване извън тялото си. Да предам само две от преживяванията му. Първото - като забележителна илюстрация за спомен "на самата сцена", а втората - за предположение за преминаване в "небесна" сфера:

Обърнах се, за да говоря по телефона и усетих носа, много силна болка в гърдите. Натиснах бутона, за да повикам сестрите. Те влязоха и започнаха да работят. Сложиха лекарство в банката, която висеше на статива до леглото ми, и то потече в ръката ми. лежах съвсем без сили. сякаш в средата на гръдния ми кош стоеше неподвижно еленски крак. Бях плувнал в пот и щях да повърна, когато изгубих съзнание. Причерня ми. Сърцето ми спря да бие! Усетих сестрите да викат: от тях набра по телефона служителите на болничния високоговорител.

58

Докато правеха това, почувствувах, че напускам тялото откъм главата; щом се откъснах, заплувах във въздуха без да се плаша, че ще падна. После леко застанах на крака, като наблюдавах как сестрите натискат гърдите ми. Влязоха още две сестри и един санитар и тогава забелязах, че са намерили моя лекар, който провеждаше по това време визитации в болницата. Той ме бе прегледал преди това. Когато той влезе в стаята, се зачудих, защо е тук. Аз се чувствувах добре!

Конкретните неща, които този пациент бе видял, включително броя на хората, какво са правили и какви дрехи са носели, бяха удостоверени по-късно. Възстановяването на последователността във времето показва, че той е бил получил сърдечен пулс и съзнание пречи целия този интервал, който си спомня.

Противно на повечето хора, които са били върнати от смъртта, този пациент имаше преживявания "след смъртта" при всяка ресусцитация. И всяко преживяване бе различно. Всяко бе приятно. Едно от "небесните" описания:

И отново тази ужасна болка се върна в гърдите ми. Знаех, че тя предвещава беда. Може би припадък. Както преди. А бях спал толкова добре! Сложих обичайната си "дипамптпа" таблетка под езика и извиках сестрата. Светнах сигналната лампичка. Сестрата дотича. Болката ставаше по-лоша. Изведнъж в стаята пак притъмня. Повече не усещах болка.

Следното, което установих бе, че плувам в отсрещния край на стаята, под тавана, наблюдавайки тялото си откъм краката. Спомням си това, защото си казах: не съм знаел, че имам толкова големи крака. Наистина ли съм това? Там работят пак над мен! Сигурно съм умрял! Видях как вкараха машината за след нея започна електрошок имаше тръбички една включваше в носа ми - сигурно беше от кислородната бутилка, а другата бе прекарана към ръката ми. Междувременно плавах там, горе, без да падна. Тогава чух, че казват: не е сигурно

Това е всичко, което помня в стаята. После се движех бързо през една черна тръба, без да докосвам стените, но скоро се зарадвах, че видях пак светлина. Този път обаче стената не ме спря. Всъщност прелетях над нея. Летях в

59

пространството с бърза скорост. Под мен имаше една река и се развиделяваше. Наоколо ставаше по-светло. Забелязах, че минавам над красив град под мен, докато летях над течението на реката като птица. Улиците изглеждаха като направени от блестящо злато и бяха чудно красиви. Не мога да опиша впечатлението си. Спуснах се на една от улиците и ме заобиколиха хора -щастливи хора, които се радваха, че ме виждат! Те бяха облечени като че ли с блестящи дрехи, които излъчваха някакво сияние. Никой не бързаше. Към мен приближиха и други хора. Мисля, че бяха родителите ми. Но точно тогава се събудих пак в болничната стая. Бях отново в тялото си. Този път наистина не исках да се връщам. Започнах да се уморявам от тези "пътешествия". Оставете ме там!

Опитностите, свързани с прекрачване на преградата, не необикновени за Библията. Днес има случаи, напомнящи описания си за виденията на Стефан, Павел и Йоан.

Един свещенослужител докладва за следния случай:

Бях извикан посред нощ от болничната сестра, която ме информира, че гажа - една от енорияшките на малката ми църквица - умира. Тя ме попита дали искам да присъствувам в последните и мигове. Облякох се бързо и се запътих към болницата, колкото мога по-скоро. Когато излязох от асансьора, сестрата ми каза: "Съжалявам, че Ви вдигнах от леглото. Г-ж Д. е мъртва!" Тогава тя ме заведе в стаята, където почиваше г-жа Д. - дребна, крехка дама, с посребрена коса която бе умряла от рак. Казаха ми, че всички жизнени симптоми са спрели. Започнах да се моля, просто говорейки на глас на Бога, като казвах, че г-жа Д. е настояла да отида при нея с някаква цел и помолих Господа да помогне тази цел да се осъществи, ако е Неговата воля.

Изведнъж видях как клепките на г-жа Д. трепнаха. Чух някакво шумолене и смущение в стаята. Г-жа Д. отвори широко очи и се втренчи в мен. Тя проговори С Исуса и Той ми казваше да се върна, за да направя нещо за Него. Видях също и Джим (нейният съпруг, които бе починал малко преди нея)". Тя се обърна на една страна и подгъна колене почти до брадичката си. Дишайки меко, тя заспа.

Докато вървях по коридора към асансьора, чух шум от тичащи нозе. Сестрата, която бе свидетелка на всичко отначало, ме настигна и каза: "Страх ме е! Какво направихте. Тази жена бе мъртва и се върна към живота! Работя от дълги години, но никога не съм виждала да става такова нещо. Винаги съм била атеистка."

След като г-жа Д. се възстанови, започна да разказва на другите какво е видяла по време на своята смърт: Исус се явил в Своята ярка светлина, а също и покойния й съпруг Джим. Тя искала да остане на небето, но Исус й заръчал да се върне, за да разказва на другите.

Един ден тя ме повика при себе си у дома си, за да ми каже, че пак отива в болницата, но този път, за да отиде на небето и да остане там. Не се молете повече за мен да оживея!

Друга илюстрация е случаят с един пациент, който посетил небето, след като бил пренесен от ангел:

Първият пейсмейкър (от англ. - расе а е - уред за определянрттъма на сърцето - бел. пр.), ми бе поставен през март и не работеше добре. Бях в болницата, за да получа нов уред. Помолих жена ми и шурея да повикат сестрата. Нещо с пулса ми не бе наред. Усещах го. После си спомням, че някой завика: след това напуснах стаята. Както изглежда една сестра ме бе обхванала отзад през кръста с ръце и ме изведе оттам. Започнахме да летим извън града, като увеличавахме скоростта. За първи път разбрах, че това не е медицинска сестра, когато погледнах надолу към краката си видях краищата на някакви бели крила, които се движеха зад мен. Бях сигурен, че това е ангел!

След като се носехме за известно време, тя (ангелът) ме постави на една улица в приказен град, чиито здания бяха от блестящо злато и сребро, с красиви дървета. Навсякъде струеше красива светлина, чието сияние не бе така ярко, че да заслепи очите ми. На тази улица срещнах майка си, баща си и брат си. Тримата бяха починали по-рано.

Ето, идва и Пол! - чух да казва майка ми. Когато обаче се насочих, за да ги поздравя същият ангел ме издигна, държейки ме пак през кръста, и ме отнесе към небето. Не знаех защо не ми позволи да остана.

Започнахме да приближаваме хоризонта. Можех вече да позная зданията. Видях болницата, където бях постъпил като пациент. Ангелът слезе и ме остави в същата стая, където бе леглото ми. лекарите, които работеха над мен. Бях се върнал в тялото. Никога няма да забравя това преживяване. Не смятам, че някой би останал атеист, ако преживее опитността, която имах аз.

Можах да запиша на магнетофонна лента следния репортаж,

61

направен от годишен счетоводител, скоро след като дойде на себе си Голяма част от описанията му за небето, макар и не изцяло предадени тук, наподобяват на онези, които срещаме в последните две глави Библията. В редки случай се дават подобни описания и от хора, които преди това никога не са се запознавали с библейските описания в новозаветния Ерусалим.

Следното нещо, което си спомням, бе, че наблюдавах тялото си в интензивното отделение. Не зная как бях отишъл там. Имаше един млад лекар в бяло сако и две сестри и един негър в бяла униформа, който работеше най-интезивно на мен. Този негър натискаше ритмично гърдите ми, а някои дишаше вместо мен и всички си викаха: дай това или дай онова!

По-късно научих, че този негър е санитар от смяната. Никога не бях го виждал по-рано. Дори си спомням за черната наннонка, която носеше.

После си спомням, че минавах през един тъмен проход. Не докоснах стените му. Оказах се на открито и тръгнах към висока бяла стена, която бе много дълга. Имаше три стъпала, които отвеждаха към една порта в стената. На площадката на стълбището седеше човек, облечен в дълга дреха, която бе ослепително бяла и сияеща. Лицето му също блестеше. Той гледаше нещо в една голяма книга.

Когато приближих до него, почувствувах голяма почит към него и го попитах:

"Ти Исус ли си?"

Той отговори: "Не, после ще намериш Исуса и близките си оттатък тази порта". И след като погледна в своята книга, прибави: можеш да преминеш! Тогава влязох, през портата и видях оттатък този красив, окъпан в светлина град, сякаш отразяващ слънчевите лъчи. Той бе направен от злато или някакъв блестящ метал, с кули и камбанарии, а улиците бяха направени като нещо от мрамор, нещо! обаче, което не бях виждал преди. Там имаше много хора, облечени в бели сияещи облекла със сияйни лица. Всички те изглеждаха невероятно красиви Въздухът беше чист е бях на

Свиреше задкулисна музика, чудесна, небесна музика и аз видях как две фигури се насочиха към мен. Веднага ги разпознах. Това бяха майка ми и баща ми. които бяха умрели преди години. Кракът на майка ми тогава бе ампутиран, но сега отново възстановен Тя ходеше на двата си крака.

Казах на майка си: ти изглеждаш великолепно!

След това те ми казаха: ти имаш същото сияние на лицето си и ти също си много

62

красив!

Казах на родителите си: какво е това? Те казаха: там вътре е Бог!

Никога няма да забравя това. До този момент не бях виждал нищо подобно. Ние влязохме вътре заедно с родителите ми, зада видя Исуса; трябваше да преминем покрай много хора. Всички те бяха така щастливи. Никогадотози момент не бях изпитвал такова чувство на блаженство.

Когато се приближихме до мястото, където се намираше Исус, аз почувствувах ужасно разтърсване от електрически ток, който прониза тялото ми, сякаш нещо силно ме удари в гърдите. Тялото ми подскочи, като ме ресусцитираха сърцето ми. Бях отново върнат в предишния си живот! Не бях обаче щастлив да се намирам отново в тялото си. Аз обаче знаех, че се върнах, за да мога да разкажа на другите за тази моя опитност и това. което бях видял. Плянукям на ппсретя останалата част от живота си, за да разкажа това на всички, които биха пожелали да слушат!

Случаи с хора, които са стигнали до "граничната линия", навлизайки т.нар. "сфера на началния съд", не са необичайни. Срещите с приятели

роднини, които са починали преди това. са обичайни и приятни преживявания. Определянето на техния вид на съществуване в духовния свят може очевидно да бъде отвъд преградата, до която много от тях достигат.

Изглежда само някои хора преминават през преградата и се връщат, да ни разкажат за това. Например случаят с Бети Малц, която е била в кома 44 дни, вследствие спукан апендикс. През това време тя все още може да чува всичко, което се говори в стаята. Макар, че физическите сетива изглеждали притъпени. духовните й сетива били изострени. Но по време на комата тя вървяла нагоре без чувство на умора, изпълнена с въодушевление. Заедно с нея вървял един ангел, жена и тя била поканена да влезе и се присъедини към пеенето на красиви химни, които се чували отвътре. Разбира се, тя можела да избира: дали да се върне назад, или да продължи напред, влизайки през вратата.

63

Тогава тя си спомня, как учудила всички, като махнала чаршафите които били вече метнати върху лицето й. Всички случаи, които представих дотук, свидетелствуват за отделяне на духа от тялото като фундаментално (от лат. основно, главш съществено), явление при смъртта. Чуй какво казват Писанията затова:

Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление; сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила; сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.

Тъй е написано: "Първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам -животворен дух. Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното. Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. Какъвто е земният, такива са и земните; но какъвто е Небесният, такива са и небесните; но както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.

И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царе 1 1 от Божие, нито тлението може да наследи нетление. Ето тайната ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба:

ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното, да се облече в безсмъртие.

А щом това тленно тяло се облече в нетление и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: .Смъртта биде погълната с победа!" Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" Жилото на смъртта е греха, а силата на греха е закона. Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява ;

победата чрез Господа нашето Исуса Христа" (1 Кор. 15:42-5?) (Библия, сиреч Книгите на Свещеното Писание на Новия Завет. Изд. Св.Синод на Бълг. Църква.

СЛИЗАНЕ В "АДА"

Накрая ще се обърнем към онези репортажи, които досега са били, защото настоящите ни тела от плът и кръв не могат да влязат в Божието. публикувани. Има и такива пациенти, които разказват за себе си

след връщането си от клинична смърт, че са били в ада. Някои от тях включват онези, които очевидно са преминали преградата и лекия "водораздел" между "мястото за разпределение" и "мястото на съда". Тези пък, които не са срещали преградата, изглежда са напускали сцената на смъртта, за да влязат в различен вид на "разпределително място", където е тъмно и мрачно, подобно на карнавала "призрачна къща". В повечето случаи това място се описва като .подземно" или по някакъв начин - "вътре в земята".

Адът

имас Уелч описва едно твърде необичайно преживяване в брошурата си "Най-удивителното събитие в Орегона", при което той

Качих се на скелето, за да укрепя няколко реда, които се бяха кръстосали и не се придвижваха по конвоира. Изведнъж паднах от скелето, преметнах се между гредите и цамбурнах в язовира, който бе дълбок. Един машинист, който не беше в кабината на кжомигива си и разтоварваше трупи в яза, ме видял да падам и започнал да подскачам и реда на реда, додето съм паднал във водата и съм се скрил от погледа му.