Отвъд вратата на смъртта д-р Морис Ролингс

Но това време във около дъскорезницата работеха 70 души.

Дъскорезницата била спряна и всеки, който бил наблизо, се хвърлил да търси тялото ми, както свидетелствуват самите мъже. Търсенето продължило между 30 минути и 1 час, и накрая ме намерил М.Дж.Гандърсън, който сам дава

65

сведения, за да удостовери фактите на това свидетелство.

Следното, което знаех, бе, че стоя на брега на огромен отец окаен. Като че ли това е "езерото, което гори с огън и жупел", за което говори Библията в Откровение 21:8. Това е най-ужасната гледка, която човек може да види във връзка с Последния съд.

Спомням си по-ясно от всичко, което е ставало някога през целия ми живот, всяка подробност на всеки миг, какво съм видял и какво се е случило по време на този час, през които съм бил извън света.

Стоях на известно разстояние от тази горяща, бушуваща, извиваща се бездна с синкав огън. Доколкото можех да гледам с очите си, бе точно това езеро на сяра. П него нямаше никои. И аз не бях в него. Видях други хора, които познавах, но бяха починали, когато бях на 13 години. Имаше едно момче - мой съученик - починало от рак в челюстта, които бе започнал с инфекция на зъб. То бе две години по-голямоот мен. Познахме се двамата, макар че не говорехме. Другите също ме гледаха и изглеждаха объркани и дълбоко замислени, като че ли не можеха да повярват на онова, което виждаха. Израженията им бяха смутени и изплашени.

Сцената бе толкова страшна, че думите са слаби за това. Няма начин да се опише, освен да кажа, че бях очевидец на Последния съд. Няма начин да се избяга, няма изход. Дори не се и опитваш да намериш. Това е затвор, от който не може да се, избяга, освен с Божествена намеса. Казах си гласно: Ако знаех за това, бих направил нещо, което би се изисквало от мен, за да избегна подобно място". Под наз не бях знаел.

Докато тези мисли нахлуваха през ума ми, видях друг мъж, които минаваше при нас. Веднага разбрах Кой бе Той. Тои имаше силно, благо, състрадателно лице.

всичко, което виждаше. Той бе Самият Исус!

Обвзе ме силна надежда и разбрах, че отговорът на моя проблем бе Тази велика и чудесна Личност, Която минаваше край мен и този затвор на изгорен - главата Си и погледна към мен. Това бе всичко. Неговият поглед бе достатъчен.

След няколко мига аз се върнах пак в тялото си. Имах чувството, че влизам през вратата на къща. Можех да чувам семейство Брокс (хората, при които живеех), да се молят - минути преди да мога да отворя очи или да кажа нещо. Можех да чувам и да разбирам какво става. И изведнъж животът нахлу в тялото ми, и аз отворих очи, и проговорих.

Лесно е да говориш и описваш нещо, което си видял. Зная, че има огнено езеро, защото съм го видял. Зная, че Исус Христос е жив във вечността. Аз съм Го видял. Библията твърди това в Откровение 1:8 Йоан в Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: "Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият! Каквото виждаш, напиши на книга."

Между многото неща, които Йоан бе видял, бе и съдът. Той описва в Откровение, 20 глава какво е видял. В ст. се казва: "И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото и жунелно езеро..." Пак в Откровение 21:8 Йоан казва, че е видял "езерото, което гори с огън и жупел". Това е езерото, което видях и съм сигурен, че и края на тази епоха всичко гнило в този свят в крайна сметка ще бъде хвърлено в това езеро и завинаги ще бъде унищожено.

Благодаря на Бога за хората, които се молят. Тогава бях чул г-ж да се моли за мен. Тя казваше: о, Боже, не вземай Том, той не е спасен! Веднага отворих очи и попитах: какво се е случило? Не бях изгубил времето си не бях ходил някъде, но вече се бях върнал. Скоро дойде колата на Бърза помощ и бях откаран в Добросамарянската болница в Портланд.

Пристигнах там точно преди пет часа вечерта. Откараха ме в хирургията и черепът ми бе зашит с много шевове. Оставиха ме в интензивното отделение. Наистина лекарите не можеха да направят кой знае какво. Просто трябваше да се чака и да се види. През тези 4 дни и нощи изглежда бях в непрестанна връзка със Святия Дух. Преповтарях събитията от миналия си живот и онова, което бях видял, като : огненото езеро; Исус, Които мина там; чичо ми, моя съученик; връщането ми към живот. Присъствието на Божия Дух бе непрестанно с мен и аз разговарях много пъти на глас с Господа. Тогава започнах да питам каква е Неговата воля за моя живот

Божият на бъде много реален. Той ми каза: искам да кажеш на света онова, което вИДЯ, а също и как се върна към живота. (р. 7-)

ДРУГ един случай е свързан с пациентка, която почина от сърдечна недостатъчност. объркани и обречени на съд души. Не направих нищо, за да навлека вниманието му. Казах си пак: .Ако само погледнеше към мен и ме видеше, би могъл да бъде християнин и да ходи на църква всяка неделя и считаха за избави от това място, защото знае как да постъпи с мен". Той продължи нататък сякаш не искаше да погледне към мен, но тъкмо преди да отмине, извърши спомням си, че дишането ми започна да прекъсва и тогава ми притъмня. Видях,

67

че излизам от тялото си. Следното нещо, което си спомням, бе, че влизам в тази сумрачна стая, където видях на един от прозорците този великан с гротескно лице, който се бе втренчил в мен. По перваза на прозореца тичаха малки дяволчета, които може би придружаваха великана. Великанът ми даде знак да го последвам. Не исках да тръгна, но се подчиних. Навън цареше мрак, но можех да чувам навсякъде около себе си стоновете на много хора. Усещах как около нозете ми има движение. Докато напредвахме в този тунел или пещера, ставаше още по-лошо. Помня, че заплаках. Тогава, по някаква незнайна причина, великанът ме освободи и върна. Усетих, че съм избавена, без обаче да зная защо.

Както е очевидно, вариантите на фигурата, която взема душите или ги връща от духовния свят, са различни в описанията на лоши преживявания, докато при добрите преживявания тази фигура изглежда еднаква в различните случаи.

Имах силни коремни болки от възпаление в панкреаса. Даваха ми лекарство за кръвното налягане, което спадаше и аз губех съзнание. Спомням си, че работеха над мен. Тръгнах през този дълъг тунел и се чудех, че нозете ми не докосват страните му. Сякаш плавах и то - много бързо. Изглежда бях под земята. Може би беше пещера, но най-ужасната носеха се зловещи звуци. Усещах миризмата на разлагане, каквато има болен от рак. Всичко наоколо се движеше бавно. Не мога да си спомня всичко, което видях, но някои от работниците бяха получовеци. се на всички на език, който не разбирах. Ако ме питате дали съм видял някои познат или поне лъч светлина, ще ви отговоря, че не съм. Но когато извиках: "Исусе, спаси ме!" - се появи огромна фигура в блестящи бели дрехи. Тя погледна към мен и аз почувствувах посланието:

"Живей различно!" Не помня кога напуснах това място, нито пък как съм се върнал. Може би са се случили още много неща, които не си спомням. Може би ме е страх да си спомня!

Д-р Джорж Ричи описва в модерен стил "а ла Дикенс" своята смърт от пннеумония през когато той бил \ Баркли, Тексас. Той описва прекрасната си книга "Връщане от утре как се върнал по необясним начин към живота след 9 минути, но пс това време преживял различни приключения, едни добри, други лоши. Той описва едно пътуване със славно същество с изобилна светлина и сила, което идентифицира с Христа и което го превело през различни "светове". При този случай светът на осъдените зае огромна равнина, която сякаш била на повърхността на земята; там нечестивите духове били в непрестанна вражда помежду си. Те неспирно си нанасяли удари един на друг. Сексуалните извращения и вой на разочарование се царели навсякъде. Отвратителните мисли на един човек се чували от всички. Те не можели да видят дова или фигурата на Христа с него, но цялата картина изразявала страдание и печал, че тези хора са подпечатали сами своята орис.

Един пастир описва събитията, променели целия му живот. Тези преживявания го накарали да се включи в служението, за да разказва на другите за тях.

На 21 април, 1933 година, събота вечер, около 19.30 часа в Мак Кини, Тексас, на 32 мили северно от Да-час, сърцето ми спря да бие и духовният човек, който живее в тялото ми, го напусна.. Слизах, слизах, слизах, додето светлините на земята угаснаха.. Колкото повече слизах, толкова по-тъмно ставаше. Стана толкова тъмно, че не можех да видя дори ръката си на един инч разстояние от очите ми. Колкото по- надолу слизах, ставаше по-задушно и по-горещо.

Накрая, доста под мен, започнах да виждам светлините, които трепкаха по стените на пещерите, където обитаваха осъдените. Те бяха отражения от огньове на ада. Гигантската дъга от пламъци, поръбена с бяло, ме притегляше... привличаше ме, както магнит привлича към себе си метала. Аз не исках да се приближавам! Не ходех, но както металът подскача към магнита, така духът ми бе привлечен от това място. Не можех да откъсна очите си оттам. Горещината ме удряше в лицето. Оттогава минаха много години, но все още виждам тази картина пред очите си, както тогава. Тя е все така ярка в паметта ми, като че ли е от снощи...

Стигайки дъното на ямата, усетих, че до мен имаше някакво духовно същество. Досега не бях го поглеждал, защото не можех да откъсна поглед от пламъците на ада, но щом спрях, това същество ме обгърна с ръка под рамото, за да ме съпроводи вътре. В същия миг проговори Един Глас, идещ отдалече, над мрака, над Земята, над небето. Това бе гласът на Бога, макар, че не Го виждах и не разбрах какво казва, защото не говореше на родния ми език. Той говореше на някакъв друг език но докато говореше, думите отекваха из цялото царство на осъдените, но Една Сила ме изтегли от огъня - далеч от горещината, отново в сенките на мрака. Започнах да се издигам, докато стигнах ръба на ямата и видях пак голината на земята, върнах се пак в онази стая - така реален, както преди. Влязох през вратата, макар, че духът ми нямаше нужда от врати.

Вмъкнах се пак в тялото си, както човек обува панталоните си сутрин, по същия начин, както бях излязъл - през устата. Започнах да говоря на баба си. Тя каза:

69

чедо, мислех, че си умрял. Мислех, че си свършил!

Има още много преживявания "в ада", които се увеличават бързо, но не мога да спомена всички тук. Има обаче един случай, който бих искал да спомена, свързан с един редовен църковен член, когото смъртта бе изненадала. Той се намерил в един тунел, чийто долен край бил очертан от огън и навлизал в един огромен огнен свят на ужас. Той видял там някои от старите си приятели "от добрите стари времена". Те гледали апатично, били натоварени с безполезни товари и се движели без посока, но не спирали от страх пред "главните водачи", които - спорели тях - не можели да се опитат. Тази безсмислена дейност била белязана от пълно умопомрачение.

Той се отървал от вечното пленничество, след като Бог го извикал да напусне бездната по някакъв необясним начин. Оттогава той се чувствува задължен да предупреждава другите за грозящата ги опасност ако живеят в самодоволство и за нуждата да имат определена позиция във вярата.

Самоубийството

Много хора смятат, че със самоубийството "ще приключат всичко Но според случаите, които съм видял, или за които съм чувал от друг лекари, то може да бъде "начало на всичко". Не зная нито едно добро преживяване извън тялото, което да е в резултат на самоубийство. Н много малко са онези, които са пристъпвали към самоубийство и след като са имали преживявания, са готови да говорят за тях.

Ето едно описание, дадено от моите колеги:

Едно 14-годишно момиче се отчаяло от бележника си в училище. Разговорите с родителите му обикновено се съсредоточавали върху нейните недостатъци и особено върху това, че тя не може да се мери с постиженията на сестра си, която била 2 години по-възрастна и успявала почти във всичко. Дори външността им се сравнявала. Тя не получавала никога похвала, а сега трябвало да покаже на родителите си своя бележник. Тя се качила в стаята си и мислейки, че ще реши по най-добрия начин проблема си, взела шишенце с аспирин. Сигурно е имало 80 хапчета и етрябвалода ги погълне с достатъчно вода. Родителите й я намерили след няколко часа в кома. Тя била повръщала върху лицето си и върху възглавницата. За щастие, голяма част от аспирина очевидно не била обсорбирана и тя дошла на себе си след няколко часа в стаята на Бърза помощ, след като използувахме помпа за стомаха и сода бикарбонат, за да неутрализираме ацидозата (от лат. - киселинното отравяне - бел. пр.), която бе предизвикала специфично тежко дишане - характерно за аспириновата кома. ( Тя имаше късмет, че е взела аспирин, а не тиленол, защото последният предизвиква по-малко повръщане и нанася такова увреждане на черния дроб, което често е фатално.)

По време на едно от повръщанията, тя вдиша частици от повърнатото, разви спазъм на гласните струни, спря да диша и сърцето й преустанови дейността си. Оправи се, след като й приложихме незабавно външен масаж на сърцето и й вкарахме през гърлото в дихателната тръба маркуче за дишане. Спомените й по време на възстановяването бяха оскъдни, но тогава повтаряше непрекъснато:

"Мамо, помогни ми! Кажи им да ме оставят! Искат да ме наранят!" Лекарите се опитаха да се извинят, че й причиняват болка, но тя отговори, че няма предвид лекарите, а "тях - онези демони в ада... Те не искат да се махнат от мен... Те ме искат... Не мога да се върна... Колко ужасно беше След това спа цял ден и майка й я прегръщаше през цялото време. След като свалихме различните маркучета, я помолихме да си спомни какво се бе случило. Гя си спомни, че е изяла аспирина и нищо повече! Може би някъде в подсъзнанието й събитията са все още подтиснати. Може би ще се достигне до тях чрез методите на хипнозата. Откровено казано, аз съм резервиран по отношение на тази област; тя ми напомня за демопологията - област, която уважавам, но предпочитам да оставя на другите.

Това момиче след няколко години. У нея вече няма отчаяние. Разказват ми, че където и да отиде, носи жизненост със себе си - една заразяваща атмосфера.

Преобладаващата депресия между хората - прелюдията към самоубийство - е застрашителна. В САЩ самоубийството е 11-та по ред причина за смърт, като се наброяват приблизително 25 000 смъртни случая годишно или малко по-малко от 15 на сто от всичките смъртни случая. При юношите, катастрофи, които са най-честата причина за смърт. Освен това, към всички случаи, завършили със смърт, се прибавят може би още няколко "неуспешни опита за самоубийство, подобно на лошите "изживявания след смъртта, обикновено се прикриват и още по-малко се дискутират. Те се смятат като скелет на нечий живот; нещо, което трябва да се скрие от обществото. Но терапията за това травматизирано съществуване - за този емоционално опорочен живот - цели именно

71

облекчение чрез дискусия.

от постоянна депресия.

Никой не ме обича. Съпругът и децата ми гледаха на мен като на слугиня. Винаги разтребвах след тях, но те постъпваха така, сякаш не съществувам.

Една нощ плачех, но никой не ме слушаше. Взех малко валиум и им казах, че не искам да живея повече. Те пак не се вслушаха, затова изпих цялото флаконче - около 50 хапчета.

Осъзнах какво съм направила, но бе твърде късно; щях да умра. Това бе грях, но има животът ми бе по-приятен?

Приспа ми се. Спомням си, че започнах да слизам през тази черна дупка - все надолу и надолу. Тогава видях искрящо ярко червено нещо, което се увеличаваше непрекъснато, додето стъпих върху него. Навсякъде стана червено и горещо, сякаш всичко пламна. Земята бе като слузеста тиня, в която краката ми потъваха, но аз не можех да се движа. Жегата бе непоносима и правеше невъзможно дишането. Извиках: "О, Господи, дай ми още една възможност!" Молех се непрекъснато. Как се върнах, не ще узная никога.

Казаха ми, че съм била в безсъзнание два дни и са правели промивки на стомаха ми. Казаха ми, че моето преживяване в ада може да е било фантастично пътешествие вследствие на комата. Но те не знаят истината. Аз съм вземала ;

валиум много пъти и преди, но никога не съм преживявала това!

Друга жена, отчаяна поради самоубийството на 24-годишната дъщеря, изоставена от нехайния си приятел, се бе опитала на свой да сложи край на живота си със свръхдоза амитал (силно действувай приспивателни лекарства погребението на дъщеря й. Тя се надявала да се "присъедини" към дъщеря си. Но вместо да види ъщеря си, тя се оказала на "място", което приличало на ада, бидейки подхвърляна от две сатанински същества. Това ставало в огромна зловеща пещ! Тя разказва, че съществата имали опашки и полегати очи, и изглежда ужасно. След ресусцитацията и стомашните промивки тя се оправила й казали, че преживяното е може би вследствие на опиата. Но тя бе убедена, че не е. Животът й има вече нов смисъл и цели след това преживяване. Сега тя основава клуб за психологична подкрепа на членове на семейства, които са били жертви на самоубийство.

Какви са практическите последствия от самоубийството? Постига ли самоубийството намерението на извършителя? Наистина ли е безболезнено то? Неотдавна едно известно в обществото бездетно семейство бе стигнало до мисълта, че самоубийството е последното

Следният случай е свързан с една 54-годишна домакиня, страда лекарство. Съпругата бе настанена в болница поради хроническо белодробно заболяване, което бе довело до краен недостиг на кислород и умствено разстройство.

Когато казаха на съпруга й за неизлечимото й заболяване, той решил да я вземе вкъщи за няколко дни, за да види дали няма да се освободи от депресията и объркването, щом се намери в позната обстановка. Той казал, че искал да се грижи за нея у дома". И я взел. Очевидно не желаейки да гледа как жена му страда от постоянно отчаяние и неразположение, той я прострелял с няколко куршума в главата. След като се обадил на един приятел по телефона, той се прострелял в главата. За нещастие, той почина, а тя оживя. Неговият опит да поправи лошата ситуация не бе успял, защото решението се оказа неправилно.

След този инцидент се убедих, че съм лекувал не този пациент, който е трябвало! И пропуснах да се съобразя с диагнозата на отчаяние и безнадеждно объркване у съпруга. Бях отдал цялото си внимание на пациентката, която бе на легло. Не бях потърсил Божията помощ дори не бях се съобразил с нея. След като размислих, установих, че този проблем е бил от основните ми проблеми. При спешните случаи търся автоматично помощ; при по-продължителните моменти на окаяние търся свои решения.

Светлина, която е мрак

Може би трябва да кажем нещо за спорното значение на "светлината", срещана от много хора, които са имали преживявания след смъртта. Светлината се е появявала при "добрите" преживявания и като че ли е представлявала прием за всички хора. Сякаш е имала смисъл на щастие и екстаз, на неописуем мир и блаженство. Муди споменава в Книгата си "Живот след живота", че по е могъл да намери нито едно загатване за някакви греховни постъпки на някого. Нямало гняв от страна на съществото на светлината, а само "разбиране".

Стивъп Борд се противопоставя на това становище. В своята статия "Светлина в края на тунела", той изразява възгледа си, че показващата

73

"благоразположение" светлина, която Муди описва, разкрива е нравствена толерантност и философията, че "всички сме добре". демонстрира, че не всички случаи включват и ангел на светлината, и нещастни случая нямах вина.

публикува репортаж за среща с "ангел на смъртта", както му е предадено и е Ангела на смъртта. от Филип Харсуер директор на Мидуестърн Колор. Ментал Хелт Сентър, Монтроуз, Колорадо:

Бе петък вечерта, началото на януари, 1967 година, когато ме нападнаха, биха и ритаха почти до смърт. В болницата, лекарят реши да ме наблюдава през остатъка от нощта и да ме оперира в областта на корема сутринта... Докато бях в операционната зала, чакайки да стане време за операцията, почувствувах присъствието на нещо или някаква сила и си помислих: това е то. После - мрак. Времето изгуби значението си.

Нямах представа колко време съм бил в този мрак, без никакви сетива. Тогава просветна. Събудих се и разбрах, че тази светлина е реална. Точно пред себе си;

видях да преминава целият ми живот. Всяка мисъл, дума и движение, които бяха излезли от мен през живота ми, откакто бях познал действително Исуса. Бях много млад. когато приех Исуса Христа за свой Спасител. Видях неща. които бях извършил, но за които бях забравил. Когато ги гледах да минават пред мен, си спомнях за тях. Това преживяване бе наистина невероятно! Всяка подробност и до ден днешен като че ли за част от секундата, но бе толкова живо!

През цялото време, докато наблюдавах живота си как преминава пред мен, чувствувах присъствието на някаква сила, която не можех да видя. После бях въвлечен в пълен мрак. Тогава спрях. Усещах, че се намирам в голяма празна стая. Изглежда пространството бе много обширно н напълно тъмно. Не можех да видя нищо, но усещах присъствието на тази сила.

Попитах силата коя е, каква е тя. Връзката на етапа чрез говорене, а чрез поток от енергия. Тя ми отговори, че е Ангелът на смъртта. Повярвах Й. Ангелъ продължи да ми говори, като каза, че животът ми не е бил такъв, какъвто би трябвало. Той би могъл да ме прибере, но ще ми бъде даден последен шанс и ще трябва да се върна. Обеща ми. че няма да умра през 1967 година.

Следното нещо, което си спомням, бе, че се видях в тялото си в реанимационното отделение. Бях дотолкова погълнат от това преживяване, че не забелязах какво тяло имам. нито колко време бе изтекло; всичко бе толкова реално - и аз го вярвах напълно!

По-късно, през същата 1967 година, една кола мина през врата и раменете ми След това, пак през същата година бях в кола, която се блъсна с друга кола и двете превозни средства останаха цели, ааз се отървах почти без драскотина. И за два Много богослови също се противопоставят на схващането за персоналното опрощение, което се предлага от "ангела на светлината", срещан от много пациенти, които са имали "добри" преживявания (без значение дали животът им е бил безукорен, или не, и дали те са били ярващи или невярващи). Сатана се явява рядко в неприятен вид, но може да се явява като ангел (например 2 Кор. 11:14,15).

Били Греъм ни напомня, че за всички хора има живот след смъртта. но онези, които никога не са приемали Христа като Господ и Спасител, ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот" (Мт. 5:46). Понеже не всички ще бъдат спасени, някои богослови ни говорят, че Сатана не винаги се явява като зло същество; той е майстор на превъплъщенията, способен на най-находчиви измами. Той може да е преобразява в ангел на светлината, за да убеди неспасените, че вече са "спасени" или да анулира необходимостта от християнското благовестие.

Многократни преживявания

Някои от пациентите, които съм интервюирал, докладват за еднократни преживявания при многократни умирания. Отначалото за преживявания могат да бъдат лоши, а след това - добри; доколкото ми е известно - никога в обратен ред. Едни от тях са подобни на първия случай, който описах, за мъжа, който разказваше, че е бил в ада и тогава потърсил божествено избавление, след което бе преживял нещо по-рятко.