П. Николов Н. Александрова
Особености на учебната мотивация
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 6.3. Формиране на мотивите в процеса на обучение и възпитание.
| 6.2. Особености на учебната мотивация
Мотивът за учене отразява насочеността на ученика към различни страни на учебната дейност.В съвременната педагогическа психология е прието да се разграничават две големи групи мотиви: І. Познавателни мотиви, които са свързани със съдържанието на учебната дейност и процесите на нейното изпълнение. ІІ. Социални мотиви, свързани с различните социални взаимоотношения на ученика с другите членове на обществото. Първата група мотиви може да се раздели на няколко подгрупи: 1. Широки познавателни мотиви, които насочват учениците към овладяването на нови знания. Посочените мотиви обхващат различни равнища, които се определят от дълбочината на интереса към знанията. 2. Учебно-познавателни мотиви, насочващи учениците към усвояване на способи за нови знания, интереси към самостоятелна учебна работа, към методи на научно познание и саморегулация на учебната дейност. 3. Мотиви за самообразование, насочващи учениците към самостоятелно усъвършенстване на способите за усвояване на знанията. Втората група мотиви – социалните също може да се раздели на няколко подгрупи: 1. Широки социални мотиви, определящи стремежа към получаване на знания, с които ученикът да изпълни своя обществен дълг, да бъде полезен на Родината, в разбиране на необходимостта от учене и чувство за отговорност. 2. Тесни социални (позиционни) мотиви, които определят стремежа на ученика да заеме свое място в отношенията си с другите, да завоюва определена позиция в неформалната група, да заслужи авторитет и одобрение. Тези мотиви са свързани с потребността от общуване и се проявяват в стремежа на ученика да получи добра оценка от страна на родители, учители или съученици. Когато позиционният мотив се проявява в желанието на ученика да заеме мястото на лидер в групата, да бъде един от най-добрите в класа, тогава съществуват “престижни” мотиви. 3. Мотиви на социално сътрудничество, при който учениците се насочват не само към общуване и взаимодействие с другите хора, но проявяват стремеж към осъзнаване и анализиране на формите на взаимоотношението си с учителите и със съучениците си при тяхното постоянно усъвършенстване. Тези мотиви играят важна роля при самовъзпитанието и самоусъвършенстването на личността. Наличието на творчески мотиви означава, че ученикът не само усвоява тези похвати на учебна работа и начините на общуване, които му се прилагат в учебния процес като образец, но и търси и нови способи на учебни действия и форми на сътрудничество и взаимодействие с класния колектив. Тези творчески мотиви могат да се възпитават както по време на урока, така и в различни форми на извън класната дейност. Много често се поставя въпроса дали познавателните или социалните мотиви имат по-голяма обществена значимост. На практика в структурата на всяка личност се съчетават различни, дори противоречиви мотиви и в този смисъл както познавателните, така и социалните мотиви могат да имат колективна или индивидуална, даже егоистична насоченост. Например познавателните мотиви определят социалната насоченост на ученика в този случай, при който той се стреми да постигне положителни резултати като помага и на останалите членове от своята неформална група. Възможен е обратният вариант, при който върху основата на добре развити познавателни мотиви у учeника се формира индивидуалната насоченост, определяща неговото лично благополучие, достигане на личен успех в бъдещата му професионална дейност, без да се съобразява с интересите на обществото. Социалните мотиви са добра основа за развитие на хуманизма, отговорността и формиране на обществена насоченост.Възможно е и социалните мотиви да се изразяват единствено в желание на ученика да завоюва лидерско място в неформалната група, влияние върху съучениците си, стремеж към престижна професия, свързана с материално благополучие. Такива социални мотиви могат да доведат и до егоцентрична насоченост и неправилно развитие на личността. Посочените примери ни убеждават, че не само съществуването на социалните и познавателните мотиви, а главно тяхната същност и единство определят формирането на личността на ученика и нейната насоченост. При анализа на познавателнитe и социалнитe мотиви се установяват някои важни психологически характиристики, които се обединяват в две групи – съдържателни и динамични. Първата група мотивационни характеристики, (съдържателните) е пряко свързана със съдържанието на осъществяваната учебна дейност. Втората група характеристики, (динамичните) определя формата и динамиката на различните мотиви, в които се отразяват психофизическите особености и индивидуалните свойства на нервната система. Всички познавателни и социални мотиви имат съдържателни и динамични характеристики. Съдържателната страна на мотивите се определя в най-голяма степен от личностния смисъл за учене при всеки ученик.Известно е, че едни и същи учебни действия могат да се подбуждат от различни мотиви и имат различна значимост за ученика. Например при решаване на дадена задача по точно определен начин едни ученици искат да получат добра бележка или одобрението на родителити си, други да завоюват авторитета на съучениците си, а трети се интересуват от съдържанието на самия учебен предмет.В посочените случаи действието е едно и също (да се реши задачата) и целта при всички е еднаква, но мотивите са различни. Отношението на мотива и целта образува смисъла, който има процесът на учене за отделната личност. Демонстрираното поведение в условията на съвместната учебна дейност също може да има различен смисъл за ученика. Например отличник помага в подготовката на уроците на своя изоставащ съученик: може би той иска да създаде за себе си репутацията добър другар, а може да изпитва явно съчувствие към трудностите на другите. При положение, че учителят успее да разбере каква е личната насоченост на своите ученици, той ще може да прогнозира тяхното поведение и да ги включи в подходящи за тях дейности и разнообразни социални контакти в различни сфери на общуване. Смисълът на ученето е сложно личностно образувание, което се определя от системата на идеали и ценности, изработени в социалното обкръжение.Детето осъзнава обективното значение на учебната работа, като усвоява обществено изработените нравствени ценности, приети в социалната система или в семейството.Ученикът разбира субективната значимост на ученето за себе си, която отразява и свързва с равнището на претенции на личността и степента във формирането на учебната дейност и нейните компоненти (учебни задачи, учебни действия, контрол и оценка). В съдържателната страна на мотивацията се включва действеността на мотива, неговото определящо влияние върху учебната дейност и цялото поведение на ученика. Действеният мотив винаги има лична значимост за ученика и определя неговата активност и инициативност в учебния процес. Широко известна в психологията е идеята за само разбираните и реално действащите мотиви. Например ученикът разбира причините, които правят неговите учебни действия необходими (отговорност пред родителите, учителя, класния колектив), но тези мотиви все още не действат реално. Разбирайки тези мотиви, ученикът започва да учи само ако му обещаят след учебните занятия нещо привлекателно (разходка, игра, подарък и т.н.). Именно тези мотиви се оказват реално действащи. Отношението само разбирани и реално действащи мотиви се променя в процеса на детското развитие, само разбираните могат да станат реално действащи, ако учителя съумее да закрепи, да поощри у ученика успешния резултат от извършените учебни действия. Този процес се разглежда като психологически механизъм за поява на нови видове мотиви и се нарича “придвижване на мотива към целта”. Важно значение има мястото на мотива в общата структура на мотивационната система. Всеки мотив може да бъде водещ (доминиращ) или второстепенен (подчинен). Необходимо е да се формират у учениците висши социални и познавателни мотиви – отговорност и дълг пред обществото и моралните ценности, социална необходимост, мотив за самообразавание и самовъзпитание. Самостоятелността при възникване и действие на мотива е важна страна в неговата характеристика. Вътрешните мотиви възникват в хода на самостоятелната учебна работа, докато външните мотиви се появяват само в определени учебни ситуации с намесата на учителя. Например у ученика може да съществува мотив за овладяване на нови способи при решаване на дадени учебни задачи, но той се актуализира само при напомняне от страна на учителя и при създаване на съответните учебни условия. Необходимо е да се знае, че всеки мотив представлява вътрешна характеристика на съзнанието и насочва ученика към определена дейност. В някои учебни ситуации подбудата за действие може да дойде отвън, от друг човек. При анализа на съотношението между вътрешни и външни мотиви трябва да се отчитат редица психолого- педагогически условия конкретно за всеки отделен случай. Например добрата оценка като мотив за социално одобрение се явява външен за съдържанието на учебния процес, но не и за самия ученик. Степента в осъзнаването на мотива е негова важна съдържателна характеристика. Много ученици, особено в началната училищна възраст не осъзнават подбудите на своето поведение. Учителят трябва да се стреми да формира у своите ученици съзнателни, водещи, социално значими мотиви. Разбира се, не бива да се абсолютизира посоченото изискване, защото у всяка личност остават винаги и неосъзнати подбуди, които оказват реално влияние върху нейното поведение. В единство и противоречие със съдържателните характеристики на мотива съществуват и неговите динамични характеристики, отразяващи особеностите на формата. Устойчивостта на мотива е една от неговите важни динамични особености. Тази формална характеристика се изразява в постоянната актуализация на даден мотив във всички учебни ситуации или при повечето от тях. Необходимо е усилията на педагога да бъдат насочени към формиране на актуални социални и познавателни мотиви, които да станат устойчиви личностни образувания на ученика. Динамичната характеристика на мотивите отразява тяхната емоционална окраска (модалност). В педогогическата психология се разграничават положителна и отрицателна учебна мотивация.Под отрицателна мотивация се разбират подбудите на ученика, предизвикани от осъзнаването на определени неприятности, които биха възникнали, ако той не се учи (лоши бележки, упреци и отрицателно отношение на околните, наказание от родителите). Положителната мотивация е свързана с изпълнение от учениците на социално значимата нужда от учене, постигане на успехи в учебната дейност, овладяване на нови знания и способности за достигането им, поддържане на добри взаимоотношения със съучениците. Други динамични прояви на формата се отразяват в силата на мотивите, бързината на възникване и степента на изразеност. Тези характеристики зависят до голяма степен от особеностите на нервната система. Необходимо е да се подчертае, че съдържателната страна на мотивацията е относително независима от нейните динамични компоненти и в същото време се намира във връзка и сложни взаимодействия с тях. Разграничаването на мотивите, свързани със съдържанието на учебната дейност (мотивация за съдържанието) или процеса на учене (мотивация за процеса) помага за по-детайлно анализиране на мотивационната сфера. В основата на мотивацията за съдържание или за процеса се намират различни потребности. Мотивацията за съдържание се формира при създаване на подходящи условия за удовлетворяване на потребността от нови впечатления, докато на мотивацията за процеса е необходима актуализация на потребността от активност. Може да се направи извода, че познавателната потребност е “сплав” от тези две потребности – потребността от нови впечатления и потребността от активност. Всяка потребност се определя като предпоставка за дейността предизвикваща активността на ученика. Опредметяването на потребността е процес на нейното превръщане в мотив, който насочва активността на човека към даден обект или определена ситуация. В какви учебни мотиви ще се изрази специфично човешката познавателна потребност, която е присъща на всяко дете зависи от условията в организацията на учебната дейност в училище. Могат да се отделят две форми на познавателна потребност: потребност от познание, усвояване на готови знания и потребност от изследователска дейност, с цел получаване на нови знания. Учениците, притежаващи първата форма на познавателната потребност овладяват учебния материал, предложен от учителя и го запаметяват добре. Тези ученици, при които се наблюдава изследователска потребност търсят активно нови стратегии за усвояване на знанията и с интерес решават проблемни задачи. Несъмнено познавателната потребност играе централна роля не само в учебната дейност, но и в общото психическо развитие на личността. 6.3. Формиране на мотивите в процеса на обучение и възпитание. Върху процеса на формиране на определени мотиви у ученика оказват влияние следните социални, общопедагогически, дидактически и методически условия: избор на подходящо учебно съдържание и ефективни методи на обучение, възможностите и уменията на учителя, равнището и социалната атмосфера в училището и в класа, семейното възпитание, използването на индивидуален и диференциран подход към личността на ученика. Изключително голяма е ролята на извънучилищните организации, различните неформални групи и средствата за масово осведомяване. Освен посочените условия за формиране на мотивите голямо е значението на някои психологически фактори: равнището в развитието на личността на ученика, неговата жизнена позиция и социални нагласи, изграждането на учебната дейност, взаимодействията на ученика в различните формални и неформални групи. Възпитанието на мотивите е напълно реален процес, който изисква от всеки учител да спазва най-общо следната програма: да се определи състоянието на мотивационната сфера за всеки отделен ученик; да се установи отношението към ученето или по-точно познавателните интереси на учениците; да се извършва пълноценна работа за формиране на учебната дейност; да се използват различни начини и възможности за взаимодействие и съвместна дейност при общуване и сътрудничество между учениците и между учители и ученици. Необходимо е всеки учител да определи своята дейност и стратегия за формиране на мотиви у всеки ученик и за всеки даден учебен клас. Съществуват различни причини за създаване на негативни мотиви и липса на познавателни интереси. Много ученици проявяват отрицателно отношение към ученето, което се дължи на неизградени учебни навици и умения, нарушени ваимоотношения с учителя, родители или съученици, неосъзнаване на смисъла и значението на учебната дейност, наличие на отрицателни емоционални състояния и умора. Именно затова е необходимо да се създават нормални и благоприятни условия за цялостното протичане на учебно-възпитателния процес, присъствието на ученика в училище и конкретно в класа трябва да е съпроводено с положителни емоции, нужно е да се овладеят общоучебните навици и умения като се осигури необходимия минимум от знания по всеки учебен предмет. Тези общи условия са изключително важни, без тях е невъзможно да формираме положителна мотивация, изолирана от цялостното състояние на учебно-възпитателния процес. При формирането на мотивите могат да се използват възможностите в съдържанието на учебния материал. Познавателните интереси на учениците се определят до голяма степен от обективните трудности на учебното съдържание и възможностите за неговото субективно усвояване. В организацията на урока учителя трябва да се съобразява с редица фактори: научност на учебния материал, новите моменти в него, практическата му значимост, междупредметните връзки, разнообразието на използваните форми и методи. Формирането на положително отношение към ученето изисква оптимална организация на учебната дейност. В учебната програма е необходимо да се включи цялостна система за усвояване на учебните действия и учебни задачи. Съвременните психологически изисквания показват, че формиране на положителна мотивация е възможно само при правилна ефективна организация на учебната дейност. Необходимо е учебното съдържание да се поднася не като готово знание на учениците, а да се представи като система от задачи, насочени към решаването на сериозни научно-теоретични проблеми и овладяване на методи за научно познание. Учебната информация, която се предлага за усвояване в училище трябва да бъде съобразена с настоящите и бъдещите потребности на учениците. Формирането на учебната дейност в единство от всички нейни компоненти /учебни задачи, учебни действия, самоконтрол, самооценка/ е главното условие за изграждане на положителна учебна мотивация. Овладяването и правилното изпълнение на активни учебни действия, както и на тяхното превръщане в навици и умения за познавателна дейност, предизвиква у учениците интерес към учебния процес. Учителят трябва да се стреми да изгражда цялостна система от общоучебни навици и умения. Положителната мотивация и интерес към ученето се формират тогава, когато учениците се поощряват да търсят начини и методи за решаване на учебните задачи, да намират правилния резултат с най-икономичния, рационален и ефективен начин на действие. Учителят изгражда учебна мотивация като оценява не само крайното решение, но и пътищата и средствата за неговото достигане. Процесът на превръщане на различните начини на учебна работа в трайни и автоматизирани навици за организация на познавателната дейност повишава увереността на ученика в собствените му възможности и е важна предпоставка за изграждане на положително отношение към ученето. Ефективно средство за формиране на положителна мотивация е развитието на самоконтрола и самооценката. Изключителен интерес предизвикват различните форми на взаимен контрол и взаимна оценка. Високо равнище на учебна мотивация възниква тогава, когато учениците изпълняват такива учебни задачи, при които могат да постигнат успех като съзнават че са вложили максимални усилия и са преодолели трудни препядствия. Трябва да се знае, че при оценката на своите възможности учениците отчитат вярно значимостта и трудностите в учебните задачи, както и степента на положените усилия за тяхното решаване. Независимо от това много често общата оценка на собствените знания и способности може да не съвпада със ситуативнато равнище на претенции по степен на адекватност, устойчивост и големина. Формирането на положителна мотивация зависи до голяма степен от общия емоционален климат в училище. Поддържането на устойчиви учебни интереси у учениците се свързва главно с преживяването на положителни емоционални състояния и постигане на определени успехи в учебната дейност. Изключително силно негативно влияние върху мотивацията оказват стреса и умората в училище. Многократните и монотонно представени занятия от един и същи вид, предизвикват умора и психическо пресищане у учениците. Учителят може да развива познавателните интереси на учениците като превключва тяхното внимание върху правилното редуване на репродуктивни и творчески задачи с различни проблемни ситуации. Възможността за формиране на положителна мотивация е важен качествен показател, определящ ефективността на учебно-възпитателния процес. Оптималната стратегия за формирането на познавателни и социални мотиви се състои във включването на учениците в реални действия и различни социални взаимодействия. При анализа на възрастовите особености в учебната мотивация е необходимо да се определят близките и далечни перспективи в развитието на личността и особеностите в учебната дейност. Широката познавателна насоченост се развива в организацията на цялостния учебно-възпитателен процес. Могат да се посочат разнообразни средства, насочени към повишаване на ефективността в обучението, които се използват при формиране на познавателните мотиви: усъвършенстване на учебните методи, укрепване на междупредметните връзки, разпространение на проблемно-развиващото обучение, разширяване на формата на самостоятелна работа, актуални изисквания към структурата на урока, активизация на учебната дейност. Съвременните форми и методи на обучение изграждат широките познавателни мотиви – интерес към знанията, насочеността към съдържанието и процеса на ученето. При усвояването на различни начини за решаване на учебни проблемни ситуации и разнообразни стратегии за добиване на нови знания у учениците се формира познавателна мотивация. Проблемното обучение, дискусиите, оптималното съчетание на учебните методи, изграждането на навици и умения са важни условия за развитието на положителни учебни мотиви. Широката познавателна насоченост се развива в организацията на цялостния учебно-възпитателен процес. Могат да се посочат разнообразни средства, насочени към повишаване на ефективността в обучението, които се използват при формиране на познавателни мотиви: усъвършенстване на учебните методи, укрепване на междупредметните връзки, разпространяване на формите на самостоятелна работа, актуални изисквания към структурата на урока, активизация на учебната дейност. Социалните мотиви се формират в съвместната дейност на учениците: поставят се общи цели и задачи за съвместна работа, обсъждат се различни начини и варианти за нейното изпълнение, определят се формите на самоконтрол и взаимен контрол на всички участници и т.н. В зависимост от равнището на посочените компоненти се определя и степента в развитието на съвместната дейност. Например учениците могат да се намират в нейните начални етапи на организиране-осъзнават общата цел, но не могат да намерят начини за нейната реализация. Съвместната дейност на учениците се определя от равнището на тяхната самостоятелност и от степента на участието на учителя. Възможно е той да задава общата цел, а начините за съвместна работа и формите на самоконтрол да се осъществяват самостоятелно от учениците. Много често целите се поставят от самите ученици в групата, докато функциите на контрола се реализират от педагога. Съвместната учебна дейност може да се осъществява при едновременното или последователно участие на учениците в нея. Например в някои случаи след постигане на общата цел всички се насочват към нейната реализация, докато при други – целта се задава от едни участници в груповата работа, а останалите я реализират. Посочените варианти обуславят вътрешно-групови взаимоотношения при съвместната дейност, които са анализирани подробно в редица социално-психологически изследвания. При обсъждане ролята на съвместната дейност за формиране на социалната мотивация трябва да се знае, че всяка учебна дейност осъществявана в учебния клас разбирана в широк смисъл, е съвместна дейност. Ученикът никога не учи като изолиран индивид, а живее в различни формални и неформални групи и винаги (съзнателно или не) съпоставя своите действия и оценки с тези на съучениците си, като се стреми да завоюва определена жизнена позиция. Участието в груповата дейност подобрява учебната работа и повишава учебната мотивация. В условията на учебния клас се развива инициативата на учениците и разнообразните форми на общуване в учебно-възпитателния процес. Груповата учебна дейност оказва съществено влияние върху цялостното формиране на социалната мотивация. Понякога изградените социални мотиви могат да поддържат интереса към ученето у тези ученици, при които няма формирана познавателна мотивация. Всички форми на груповата работа засилват социалната активност на учениците и играят важна роля в правилното развитие на мотивационната сфера на личността. Важно средство за повишаване на положителната мотивация в условията на класното обучение е изменението на позицията, която заема ученикът в неформалната група или учебния клас. Промяната на социалната роля в съвместната учебна дейност оказва силно влияние върху мотивацията, защото се използва въздействието на групата върху личността на ученика. Разбира се подобни ситуации трябва да бъдат използвани много внимателно и деликатно от педагога, защото в противен случай могат да доведат до отрицателни резултати (ситуацията на съперничество в класа може да понижи рязко учебната мотивация). Отделните възрастови периоди са сензитивни при изграждане на различни страни от мотивационната сфера. В началната училищна възраст преобладават познавателни мотиви и желание към заемане на новата социална позиция на ученика. Средната училищна възраст се характеризира със стремеж за престижно място в неформалната група и развитие на мотиви за взаимодействие и общуване в учебния процес. В горната училищна възраст се изграждат зрели познавателни мотиви за самообразование, формират се социални мотиви за подготовка и избор на професия. За развитие на отделните страни в мотивационната сфера учителят трябва внимателно и деликатно да използва индивидуалния и диференциран подход към своите ученици .Необходимо е в училище да се възпитават действени и устойчиви мотиви (а не само ситуативни), насочени към правилно съчетание на познавателните и социалните страни в мотивацианната сфера. Формирането на положителна мотивация предполага не само развитие на активна учебна дейност на ученика, но и специален мотивационен тренинг, изразяващ се в упражнения за усъвършенстване на отделни компоненти на мотивационната сфера. Могат да се посочат някои апробирани и известни в съвременната психолого-педагогическа практика форми на мотивационния тренинг, насочени към развитие на социалните и познавателни структури в мотивацията на учениците. В съвременното училище се използват упражнения, които тренират устойчивостта на вътрешните подбуди като мотивите стават реално действени. Учениците могат да бъдат поставени в ситуации с различна степен на отговорност, изпълнявайки възложените задачи от педагога под негов частичен контрол или напълно самостоятелно. Особена роля играят ситуациите, при които учениците са изправени пред необходимостта от собствен избор и предпочитания, или са принудени да се справят с определени стресови натоварвания. Развитието на познавателните интереси и формиране на положителна учебна мотивация предполага изясняването на въпросите за взаимодействието между мотиви и цели, осъзнаването на отделни страни от мотивационната сфера. Учителят може да обясни внимателно и достъпно на учениците, че с едни и същи мотиви могат да се реализират различни цели и обратно. Именно тази причина води до промяна в смисъла и насоките на поведението на отделната личност. При анализа на съотношението между различните мотиви и цели както у своите съученици, така и у себе си, учениците преобразуват някои страни в своята мотивация, като усъвършенстват процесите на активното смислообразуване. Учебните интереси укрепват, когато поставянето на цели се извършва в условията на съвместна учебна дейност, където е възможно сравняването на собствените мотиви с целите и мотивите на всички останали ученици. Мотивацията е сложна йерархична система, в която различните мотиви се намират в единство и взаимна зависимост. Вероятно само с цялостен системен подход може да се постигне успех при формиране на положителна мотивация. Това изискване се постига при правилна организация на учебната дейности съобразяване на възрастовите особености и възможности за развитие на целепоставянето на учениците. Целта представлява обединяващо звено, с помощта на което могат да се формират в единство социалните и познавателни мотиви. Ученикът, за да стане субект на дейността трябва да осъзнае целта на предстоящата дейност, нейното значение и смисъл, начините за достигането й, съответствието между реализиране и поставена цел. Необходимо е да се създаде оптимална организация на дейността, при която се получават ефективни психолого-педагогически условия за поставяне на цели (анализ, обсъждане на крайната и междинните цели) и тяхното изпълнение от учениците. По този начин се премахва несъответствието между мотиви и цели и се постига тяхното съвпадение. Крайният резултат на посочения системен подход е формирането на положителна мотивация - изграждането на система, представляваща единство от познавателни и социални мотиви. Мотивите за изпълнение на поставените учебни задачи могат да бъдат външни и вътрешни. При външните мотиви ученикът очаква награда за положените усилия и постигнатите успехи в учебната дейност. Вътрешните мотиви предполагат наличие на познавателни интереси и насоченост към самия процес на познание или неговия резултат. При определени условия силните мотиви могат да доведат до относително съкращаване на вътрешните в структурата на мотивационната сфера. Редица изследователи показват, че стремежът към получаване на награда може да намали познавателните интереси към определен вид дейност. Бележките в училище представляват външен мотив, награда за ученика. Подобна практика за оценяване на успехите и неуспехите на ученика често води до намаляване на вътрешния интерес към учебната дейност. Известни са експериментите, когато на учениците разделени на две групи се предлагат за решаване учебни задачи с различна степен на трудност. На едната група се поставя условието, че работата ще се оценява, докато другата група се поставя в ситуация на игра. Резултатите показват, че на учениците, на които се поставя бележка избират много по-лесно задачи в сравнение с останалите и показват много по-високо равнище на тревожност пред възможния неуспех. Отрицателното влияние на наградата се забелязва в тези области на познавателната дейност, които са интерестни за учениците и не се нуждаят от външна стимулация. Понякога вътрешната мотивация може да покаже тенденция към снижаване, не поради самото получаване на награда, а защото ученикът започва да изпълнява поставените му учебни задачи само заради наградата. Външната мотивация е ефективна и има подбудителна сила, в тези дейности, които не предизвикват познавателните интереси на ученика. Именно там наградата има положителен ефект и нейното използване е относително оправдано. Върху мотивацията на ученика силно влияние оказват очакванията и ценностните ориентации на неговите родители. В повечето случаи йерархичната система от ценности на децата е отражение на системата от ценности в семейството. Родителите и останалите възрастни, които заобикалят ученика поддържат неговите стремежи с успехи в определени области на познанието като му предлагат награда за постигнатите резултати. В съвременното училище е разпространен именно този подход за поощрение на постигнатите успехи в учебната дейност. Подобна позиция в много случаи помага за формиране на определени мотиви при изпълнение на поставените учебни задачи, но често пречи на проявената активност и развитието на познавателните интереси. В съвременната педагогическа психология съществуват два основни подхода за формиране на положителна мотивация. Първият подход е известен като “формиране отгоре надолу” . На учениците се предлагат идеали и образци, показващи какви трябва да бъдат учебните мотиви. Към този подход е ориентирана цялата система на нравствено възпитание в училище и обществото. Ученищите усвояват “само разбираните” мотиви като еталони за регулация на поведението, за отъждествяване на своите мотиви с мотивите, предлагани от социалното обкръжение. Посоченият подход има един сериозен недостатък, изразяващ се в опасността от формално усвояване на социално значими мотиви. Вторият подход “отдолу-нагоре” се състои във възможността на учителя да включва учениците в система от дейности, при които те добиват практически опит за нравствено поведение. По този начин се формират реално съществуващи мотиви. Слабата му страна се изразява в обстоятелството, че педагога не винаги и уверен дали се изграждат именно тези мотиви, които са необходими и полезни за правилното формиране на личността. Пълноценното развитие на мотивационната сфера изисква да се използват посочените подходи в единство и взаимна зависимост. Умелото съчетание на разбираните и реално съществуващи мотиви е съществено условие за изграждане на социално значима учебна мотивация. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|