о общуване между двама души чрез саморазкриване един на друг в автентична комуникация;
о изискванията един към друг са реалистични и съгласувани;
о уважават и поддържат стремеж към растеж и щастие на всеки един от тях;
о всеки пази свободата на другия за самия себе си и не се опитва да го контролира;
Единственият начин за опознаването един друг, това е, пътят , на взаимното саморазкриване. За ефективността на общуването, за неговото пълноценно реализиране по посока на усъвършенстването на междуличностните отношения, от голямо значение е проявата на психологическа проницателност. Психологическата проницателност може да се определи като способност за бързо и адекватно познаване на хората и отношенията, които се реализират между тях в определена ситуация, и за прогнозиране на поведението на партньора при общуването.
По отношение на спецификата на работата на психолога и учителя психологическата проницателност е необходимо да се развие като личностно качество. Така психологическата проницателност влиза в системата на комуникативни умения, които в значителна степен определят и ефективността на тяхната работа. В това отношение от особено значение е и провеждането на система от специализирано емоционално - комуникативно обучение. Обучението в общуване чрез разнообразни конкретни методи се реализира чрез два основни подхода:
поведенчески- ориентиран към тренинг на комуникативните умения и
личностно – развиващ - насочен към изменение на личността на обучавания, с помощта на въздействието на тренинговите групи.
Привържениците на поведенческия подход (първият) разглеждат общуването като обикновен вид дейност, детайлизиран в отделни умения -технологически последовотелности на определени действия, които може да се научат под ръководството на инструктора или даже по пътя на усвояване на съответни пособия.
Поведенческият тренинг, като се базира на личностния смисъл в интерперсоналното взаимодействие, поставя значението на поведението по-скоро в рамките на самото поведение, отколкото в субект - субектен контекст. Така личностният смисъл се отчуждава от личността на индивида и се вмества в поведенческия акт.
Личностно - развиващият подход претендира за хуманистични декларации. При оценяване резултативността на методите, насочени за повишаване на социално - психологическата обученост е необходимо да се прецени балансирано и конкретно използуването на всеки един от тях за постигане целите на обучение в общуване.
