П. Николов Н. Александрова
Диалогичен характер на общуването
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 21.3. Стилове на общуване
| 21.2. Диалогичен характер на общуването
Диалогът не е само последователен обмен на информация, съждения, оценки между хората. Диалогът представлява специфична форма на общуване, в която другият човек се възприема като равен събеседник с правото на собствена позиция, със свой индивидуален начин на възприемане на света. Отличителна черта на диалога или на диалогичното общуване е равенството на позициите при взаимодействието, тяхното взаимно проникване в света на единия в другия, наличието на обща емоционална духовна атмосфера, която предполага частична заинтересованост в другия, емоционална включеност в контактите с него, безкористно отношение към партньора и т. н. Диалогичното общуване се състои от съответни действия на партньорите, които съдържат в себе си елементи на диалогичност. Тази степен на диалогичност характеризира своеобразието на индивидуалните действия или индивидуалния начин на общуване в ситуациите на междуличностно взаимодействие. Задълбочен анализ на диалогичната природа на общуването прави М. М. Бахтин, който разглежда диалога като първичен, изходен факт на общуването. По-точно той отделя две взаимносвързани значения на понятието "диалог": Диалогът като общочовешка реалност от една страна е предпоставка, условие на човешкото съзнание и самосъзнание, а от друга основна форма на тяхната реализация. В по-тесен смисъл значението на диалога се разбира като конкретно събитие на общуването, при което протича насрещно посрещане на хората един с друг, което се фиксира в понятието "комуникация" или общуване. Диалогичността е неотменно ствойство на човешката природа. Диалогът е момент от актуализацията на човека на неговата истинска природа. Проблемите на диалога са най-тясно свързани с актуалните задачи на практическата психологията и психолога - педагогическата практика. 21.3. Стилове на общуване Потребността от общуване е стремеж към приобщаване в действията, ценностите, преживяванията на другия и разкриване своите собствени. Това е стремеж да се споделят моментите от личния живот с другия, да се разчупят "тесните рамки на своето "Аз", и сливането му с " Аз" - а на другия човече, Това е стремеж да се създава социално качество на човешкото същество - качеството "Ние". Уйлиям Щутц изработва система за. различните стилове на общуване между хората. Разработва също така нови методи за психологическо въздействие, с оглед подобряване на съвместното съжителстване на хората. Системата от различни стилове е базирано на твърдението, че човекът се нуждае от други хора и това е основна негова потребност. Определянето и задоволяването на тази потребности се осъществява по твърде различни начини. Хората се различават по своята готовност и желание да прекарат известно време заедно с другите, т.е. имат по-малка или по-голяма потребност от общуване. Някои хора предпочитат такава форма на контакти, при която се преживяват по-интезивни чувства, а други "по-хладната" атмосфера, по-ниската интензивност на преживяванията. Всеки един човек има собствени схеми на поведение, които са специфични за всеки тип потребности. Съвкупността от тези схеми У. Шутц нарича базисна ориентация на личността в общуването. Всеки се стреми да постъпва в съответствие със собствената си ориентация. Така начинът на поведение в контактите с хората често се различава от този индивидуален стил или модел на общуване. Централно място в структурата на личността заемат нейните комуникативни качества, които характеризират особеностите на нейното поведение в различни ситуации на общуване със значимите други, а така също възможностите на нейната саморегулация в общуването. Психологически базис на комуникативните качества на личността са нейните комуникативни установки, които осигуряват нейната готовност да се формират отношенията в определен стил и с определен тип предпочитани партньори. ' Така например В. Сайтър е установил четири стила на общуване. о Първият е помирителен, при който личността приема всичко в името на мира. Тя винаги иска извинение, казва да, чувства се слаба и зависима. Изказванията й са приблизително такива "Мога ли да ти услужа с нещо?" или " Мога да направя каквото искаш за тебе.". о Вторият е обвиняващ стил. Това са хора, които винаги се въртят около някой друг. Те критикуват, конфликтни са, непрекъснато откриват грешки. Обикновено техните изрази са: " Всичко това е твоя грешка!". о Третият стил е компютърния. Тези хора са супер рационални, тихи са, спокойни, творящи и благоразумни. Те подбират думите си внимателно, отричат собствените си чувства, позовават се на факти. Всичко при тях е точно и логично. Те се изказват примерно така: "Разбира се, че съм добре.". о Четвъртият стил е на разсеяните. Те имат вид на отчаяни, не могат да гледат другите в очите, не могат да отговарят на директни въпроси. Имат склонност да игнорират или да сменят темата. Те са плахи и несигурни. Тези хора могат да кажат нещо подобно като: "Имахме ли определена среща?" Според В. Сайтър всичките четири стила отразяват ниско ниво на самооценка. Най-резултативен е така наречения балансиращ стил. При този стил се наблюдава топлина, искреност, чувствителност. Тези хора не обвиняват другите за пътя, който са избрали. Те не отричат своите чувства и приемат чувствата на другите. Балансьорите са хора, които са сърдечни, зрели, творящи и живи. Обикновено се изразяват така: "Разбирам проблема ти и съм тук, ако се нуждаеш от мене.". Потребността от определен стил на съвместно съжителство може да бъде характеризирано от две гледни точки. Едната се отнася до "Аз - другите", т. е. това, което най-много допада на дадено лице в неговите действия по отношение на другите. Другата гледна точка се отнася до " Другите - Аз". Тя включва това, което допада на дадено лице в действията на другите хора, насочени към него. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|