П. Николов Н. Александрова
Класът като основна социална структура
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 22.1. Класът като основна социална структура
Човек става личност, като усвоява обществено-историческия опит на човечеството. Това става през целия му живот и особено през периода до неговата зрелост. Но в усвояването на този опит човек се развива като осъществява дейност в определена група от хора. През нея се пречупват всички влияния, които човек изпитва от обществото. Хора единаци няма! Всеки е включен в една или повече човешки групи. Експериментите на природата, макар и жестоки, доказват недвусмислено тази теза. Нито един от отвлечените и отгледани от животни хора, след връщането му в обществото, не е станал пълноценна личност, не е развил качества равни или поне близки до равнището на останалите хора. Междугрупово пространство, което да се обитава от изолирани човеци, просто не съществува. Ако се вгледаме в основните социални клетки на обществото, в които са включени хората - семейството, детските, ученическите, стопанските, студентските, войнските, трудовите и т.н. общности, ще видим, че те носят основните белези на структурата и механизмите на обществената система. Другояче не може и да бъде, тъй като чрез тези малки групи се пречупва въздействието на цялото общество върху отделната личност, върху нейното цялостно развитие. От това как е организирана дейността на хората в отделната група, как се установяват междуличностните им отношения, зависят до голяма степен особеностите на всяка личност. Освен устойчивите групи, към които спада и ученическият клас, съществуват и условни групи - т.е. обединение от хора въз основа на определен признак, без те да се намират в непосредствен контакт помежду си. Такива условни групи са например: група на самотните възрастни хора, група на алкохолиците, група на извънбрачно родените деца, групата на рационализаторите и изобретателите и т.н. Онези социални групи, обединени въз основа на общи признаци, които се намират в непосредствен контакт помежду си и имат постоянен състав, се обозначават като реални групи. Тъкмо към реалните социални групи спадат такива социални единици като: семейството, ученическите, студентските, войнските, трудовите и т.н. групи. Тези групи не са в пълния смисъл доброволно обединение на личностите, които участват в тях. Ученически и студентски групи се организират от обществото, което чрез тях осъществява обучение и възпитание на подрастващото поколение, подготвя специалисти за обществената практика. В зависимост от тяхно предназначение се определя техният състав, структура, основни и допълнителни дейности и т.н. Въз основа на тези параметри психолозите предлагат различни класификации на съществуващите малки групи. За нас особен интерес представлява делението на групите на формални и неформални. Формална наричат онази група, в която има точно разпределение на „властта” и на ролите, които всеки член изпълнява. Взаимодействието между нейните членове се изгражда по предварително определени принципи и норми. При неформалната група отсъства предварително зададена и узаконена система, съобразно която се конструират взаимоотношенията и взаимодействията. Специфично и важно за понататъшният ни анализ е обстоятелството, че във формалните групи, освен официалните взаимоотношения, могат да се разгръщат и неофициални, неформални взаимоотношения. Днес няма никакво основание нито теоретическо, нито практическо да се противопоставя първичната група /класът/ на неформалните групи. „Обрастването” на класа с неформални групи трябва да се счита за естествено. Нима може класът да покрие такива разнообразни интереси на учениците като: екологични, колекционерски, художественотворчески, технически, спортни и т.н.? Разбира се, ако класът покрие богатството на интересите на учениците, неформални групи няма да възникнат. Но такива класове, които могат да покрият признаците на формалната с неформалната структура, практически не съществуват. При това трябва да се има предвид, че в неформалната група сходството на стремежите, на ориентациите, на интересите, на свободния избор на дейности и на ръководителите, прави тези групи особено привлекателни и с особено силно влияние върху отделните деца и младежи. Между формалните и неформалните групи има редица сходни черти: общи цели, обща дейност, обща оценка и самооценка на резултатите. Кое е специфичното за едните и за другите? Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|