Христо Ботев – идеолог на социалната справедливост

Априлското въстание в историческата съдба на българската нация

Всъщност, Априлското въстание е едва петото поред въстание, което организира българското общество във вековете на османска власт. В края на ХVІ и през ХVІІ в. в българските земи избухват последователно – Първо Търновско, Второ Търновско, Чипровско и Карпошевско въстания, но те обхващат твърде малки региони и са продукт повече на местния ентусиазъм на хората, отколкото на защита на идеята за общо българска свобода и в крайна сметка нейната практическа реализация. При това не политическите фактори са първоопределящи за тяхното започване, а икономическата стагнация на обществото.

Организаторите на Априлското въстание не искат хляб за българите, а искат свобода! И то забележете – една голяма част от тогавашните българи.

Логично възниква въпросът – защо Априлското въстание, най-мащабната проява на революционните борби през епохата на Българското възраждане, най-ярката проява за свобода и човешки правдини е така лесно потопена в кръв, без да може да постигне своята крайна цел – ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. Кои са причините, които прекършват този наистина епохален национален подвиг?

Вярно е, че българското общество успя в условията на една азиатска тотална деспотия да осъществи едно сравнително богато духовно и политическо възраждане. След като близо четири века българите са лишени от възможности за стопански и духовен прогрес, след като в епохата, когато Европа прекрачва от Средновековието към модерния буржоазен свят, българите нямат своя държава, църковно-национална институция, интелигенция, аристокрация, политически ръководители с ясна и добре оформена политическа платформа през целия ХVІІІ и първата половина на ХІХ в.

В тези условия България не успя през Възраждането да създаде богата, икономически силна и политически подготвена буржоазна класа, която да застане начело на революцията, да я доведе до победоносен край. Българската буржоазия, чиято основна роля бе да модернизира цялото българско общество, в икономическо отношение е твърде анемична. В основата тя се състои от дребни и средни търговци, занаятчии и промишленици. Незначителният брой едри търговци живеят предимно отвъд пределите на българските земи, в емиграция, откъснати от общите проблеми на нацията, често пъти денационализирани и почти във всички случаи действащи по чужди внушения.

Липсата на достатъчно силна буржоазна класа лиши българската националноосвободителна революция от истински способен и опитен ръководител. Това не означава разбира се, че българската буржоазия не е революционна класа. Напротив, тя играе революционна и прогресивна роля, но резултатите от нейната стопанска и политическа дейност са твърде анемични, не са достатъчни, за да предизвикат радикален обществен преврат както в западноевропейските страни и дори в съседна Гърция.

Слаба икономически, раздробена и неподготвена политически, буржоазията, която естествено застава начело на Априлското въстание, не можа да изкове ПРЕДВАРИТЕЛНО МАТЕРИАЛНИТЕ И МОРАЛНИТЕ ОРЪЖИЯ НА ЕДНА ПОБЕДОНОСНА РЕВОЛЮЦИЯ. Тя не успя след смъртта на В. Левски да излъчи истински народни водачи с голям и модерен мироглед. И най-важното – не успя да обедини нацията за решителни действия.

Именно поради това в хода на въстанието съотношението си силите не се оказа в полза на българите. Срещу свръхмодерните оръдия “Круп” трябваше да стрелят черешови топчета.

В решителния момент на Априлското въстание нито една велика сила не са застъпва за българската кауза. Русия преценява, че още не е готова за решителни действия- Освен това въстанието е подготвено без участието на нейната дипломация. Англия продължава да подкрепя целостта на Османската империя. Франция в този момент не играе решаваща роля в развитието на събитията в Ориента. Австро-Унгария няма стратегически интерес в този момент да подкрепи българите. Едва по-късно, когато Европа разбра за башибозушките изстъпления, тя откри за себе си благородството и високата култура на българския народ.

На второ място трябва да се потърси причината за неуспеха на въстанието в състоянието на българската нация, в нейните исторически възможности, в нейната консолидация, в българския национален манталитет и т.н. По време на Априлското въстание българската нация не се оказва единна и организирана. Докато въстаналите българи от Средногорието умираха под турския ятаган, селяните от Североизточна и Северозападна България, от Софийско и Македония мирно оряха земите си, недокоснати от националната трагедия. Освен това по време на въстанието липсва пълна мобилизация на социалната енергия на всички групи в българското общество.

По своя замисъл, организация и изпълнение Априлското въстание отстъпва от постиженията на революционно-демократичната мисъл в българските земи до този момент, от великите идеи на В.Левски. Според Дякона българската революция може да има успешен край само ако въстанието бъде всенародно и общонародно, ако се подготвя организационно и тактически, ако разполага с достатъчно сили да унищожи военната мощ на империята и да неутрализира балканския национализъм.

За разлика от Левски априлци искат на всяка цена да трогнат Европа и да поставят българския въпрос пред съда на историята. Левски винаги е бил противник на подобна мисъл. Той искаше една победоносна революция, а не милост от великите сили.

И все пак Априлското въстание има историческо значение. Защо?

Преди всичко, то нанесе непоправим морален удар на османското господство в българските земи. То окончателно компрометира чуждата власт, показа, че тя е едно срамно петно за Европа и всеки, който продължава да я подкрепя, рискува да се изолира от народите, от света, да изостане от политическите, хуманитарните и духовните достижения на епохата.

Априлското въстание бе една морална революция. Тя имаше огромно морално въздействие върху Европа. Въстанието провокира силно международно движение в защита на българския народ, в което взеха участие най-великите умове на ХІХ в.

Наред с тези безспорни достижения на Априлското въстание, то има и някои негативни последици. Преди всичко неуспехът му се отрази твърде чувствително върху народната душа, върху социалната психика на различните обществени сили в България.

Българската възрожденска буржоазия, която не можа да изведе до победен край своята собствена революция, загуби политически престиж. Тя влезе в новото време без самочувствие, със страха, че на този невралгичен пункт България не може сама да урежда своето собствено положение, че на нея са й нужни големи и силни покровители.