Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата



страница3/10
Дата22.07.2016
Размер2.84 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Втори Ден

 Ръцете им се търсеха постоянно и не можеха да се разделят – също като два магнита. След закуска Оуз предложи на двете Раи да ги разведе из околностите с кола. Посетиха невероятни места с красиви плажове. Пиха студен чай, седнали в приятно сенчесто кафене. Чувстваха се прекрасно заедно. Оуз си говореше с другата Рая, а Рая се беше вглъбила в себе си в изследване па душата си. Никога преди не беше осъзнавала дълбините на собствената си същност.

Вечерта тримата отново излязоха на разходка, а през нощта Рая пак остана при него. Времето, което прекарваха заедно, минаваше като в сън. Не се вълнуваха от мнението на околните и се чувстваха щастливи, но Оуз трябваше да напусне хотела на следващия ден и се боеше да ѝ каже.

Той се обади по телефона и разговаря с колеги да го заместят в работата. С големи усилия успя да издейства разрешение от шефа си, за да остане още три дни. Така щеше да си тръгне заедно с Рая, а това означаваше още екскурзии, но този път сами. Невероятно как двама души могат да бъдат толкова щастливи заедно! Иначе само той си знаеше какво ще му коства тази отсрочка. Шефът му се ядоса и забрани почивки до края на следващата година. Рая нищо не подозираше, защото той не искаше да я тревожи и да я занимава със собствените си проблеми.

Тя беше изпаднала в състояние на блаженство и безвремие. Чудеше се дали случващото се е реално или сънува. Беше отишла до стаята си, за да си вземе някои вещи. Седна на крайчеца на леглото и се загледа в нищото. Не знаеше колко време е стояла. Без мисъл, без време, без проблеми, опиянена от любов Взе си малко дрехи и тръгна към неговия апартамент. Почука на вратата. Той ѝ отвори с усмивка.

– Заповядайте, принцесо! – каза с жест като любезен иконом, поклони се леко и ѝ даде път да мине.

– Благодаря – кимна тя и усмивка засия на красивото ѝ лице.

Когато прекрачи прага, той затвори вратата след нея и нежно я притисна към стената.

– Оставам още три дни – каза той и тя едва сега разбра какво се случва.

Оуз не я остави да размишлява повече. Прегърна я, сякаш не искаше да я загуби. Рая се чувстваше истински обичана. Ето, това усещане ѝ беше липсвало досега. Прекрасно е да обичаш и да бъдеш обичан. Тя сякаш летеше, свободна да бъде себе си.



Трети ден

Оуз предлагаше, а Рая се съгласяваше с него. Всички негови идеи ѝ харесваха, защото незнайно как той знаеше какво обича тя. Толкова беше лесно да си говори с него, дори на чужд език. Даде си сметка, че собственият ѝ съпруг не познаваше нуждите ѝ, нито имаше желание да ги задоволява. А този, десет години по-млад от нея мъж, я познаваше толкова добре и му доставяше удоволствие да я глези и да се грижи за нея като за най-скъпоценното нещо на света. Това много ѝ харесваше, макар да не беше свикнала на толкова внимание.

Отидоха на плаж в близко курортно селище. Там се включиха към група туристи и се заслушаха в думите на един екскурзовод, който разказваше прекрасна легенда за любовта. История за девойка, която обичала момък, заточен на близкия остров. Тя започнала да пренася в полите си камъни, за да направи пътечка в морето и да отиде при него, защото не можела да плува. Накрая била толкова изтощена, че сърцето ѝ не издържало и издъхнала. Векове наред тази легендата за любовта се предавала от уста на уста и вдъхновявала поколение след поколение. Оуз дори не подозираше къде я е довел. Искаше да я откъсне от останалите. Искаше я за себе си, но някой направляваше действията му, а той просто шофираше. Господ/Аллах им казваше нещо. Нима той не беше като този заточен младеж? А тя щеше ли да даде живота си за него само за да бъдат заедно? Какво можеше да се очаква от невъзможната връзка между тях, разсъждаваше Оуз.

Двамата минаха по този "път на любовта", уловени за ръце. Беше странно как ходеха по повърхността на водата. Отстрани изглеждаше като вълшебство. Любовта можеше да прекарва невидими пътища през препятствията на живота и да издига хората над предразсъдъците и ограниченията. Оуз наблюдаваше двойките, които се движеха по пътеката.

– Погледни тези хора. Те не са щастливи, вероятно защото не се обичат достатъчно – посочи ѝ той с поглед младежи, които държаха в ръце джапанките си и вървяха един след друг, гледайки в краката си.

Той се зарадва на възрастна двойка, които ходеха хванати за ръце и се гледаха влюбено. Бяха изминали живота си заедно и преодолели изпитанията на времето, все още се обичаха. Той би искал да има също такъв живот, но с кого… Държеше ръката на тази прекрасна жена и я искаше за себе си, но беше невъзможно. Болка преряза гърдите му. Погледна я – тя сияеше. Светлината ѝ сякаш затъмняваше слънцето. Никога преди не беше виждал такъв блясък в очите на жена. А нейните кафяви любящи очи му даваха всичко, за което бе мечтал. Обичам я, призна сам на себе си той. Но ние нямаме бъдеще! Тази мисъл отново прониза съзнанието му и той наведе поглед, за да не види тя сълзите в очите му.

Концентрира се върху мига. Бяха на плажа и всичко около тях изглеждаше прекрасно. Природата бе сътворила такива хубости, стига да можеш да ги видиш.

Легнаха да се пекат на слънцето и Рая му разказа, че се страхува от дълбокото.

– Довери ми се! Ела! Аз ще съм до теб – каза ѝ той и протегна ръка.

Тя се гмурна в дълбоките му зелени очи, повярва му, и влезе във водата, стискайки здраво ръката му.

Плуваха и се смееха. Рая забрави за страха си и се отпусна. Колко е хубаво да си жив!

Цял ден се радваха на слънцето, плажа и собствената си компания. В късния следобед потеглиха с колата обратно към хотела. Не разговаряха много. Когато бяха заедно, не им бяха нужни думи. Поглеждаха се и очите и потъваха в тях. Намираха всички отговори, взирайки се в дълбините им. Наслаждаваха се на пътуването, музиката, вятъра и собственото си присъствие.

Оуз повече мислеше, отколкото говореше. Чувстваше се прекрасно, но се страхуваше от силните емоции, които изпитваше. Беше свикнал да се владее и да не показва чувства. Опита се да се фокусира върху шофирането. От време на време поглеждаше към Рая. Тя беше потънала в безвремие, изключила всяка мисъл, отдадена на щастието си. От нея се излъчваше такава любов, каквато рядко можеше да се види.

Така мълчаливо пристигнаха в хотела. Думи не им трябваха – разбираха се само с поглед. Качиха се в апартамента на Оуз. Той влезе в банята и пусна водата в джакузито, което се напълни с пухкави мехурчета. Влязоха в него и се отпуснаха. Странно защо когато не беше в обятия та му, Рая усещаше студ и цялата трепереше. Топлата вода я успокои. Наслаждаваха се на мига и играеха като малки деца. Рая грабна шепа пяна и я издуха към лицето му. Мехурчетата полетяха и попаднаха в очите му. Той се направи на сърдит и хвана ръцете ѝ.

– Ах, ти!

– Боли! – престорено изписка Рая.

Оуз започна да целува ръцете ѝ. Погледна я и осъзна, че изпитва желание да я предпази от всяка болка. Имаше нужда да се грижи за нея. Придърпа я към себе си и я покри с целувки. Ръцете му се плъзнаха по тялото ѝ, дарявайки я с неописуем екстаз. Кожата ѝ беше нежна и гладка, а пяната правеше допира още по-приятен. Оуз плъзна нежната си ръка по тялото ѝ, а тя отново се остави на удоволствието от допира. Сякаш Божията любов я галеше. Всичко между тях беше чистота и нежност. Отдадоха се на милувките. После поривът един към друг отново ги пое и се потопиха в наслада. Не искаха да се разделят. Нуждаеха се един от друг. Не можеха да се откъснат от прегръдките си. Чувстваха се като едно цяло. Два противоположни свята, събрани в една невъзможна любов, изпитващи неземно щастие. Осъзнаваха, че всичко, което се случва, се дава на малцина. Тези няколко дни бяха събрали страстта, емоцията и радостта на целия им досегашен живот.

Оуз я желаеше толкова силно. Че не успя да се удържи и я притисна страстно. Обхвана тънката ѝ талия и я повдигна върху себе си. Пяната излизаше извън джакузито Чувстваха се Страхотно и не можеха да спрат да се смеят. Оуз сложи шампоан на косата ѝ и зарови пръсти в нея. Нежно я разтърка, за да се получи обилна пяна. Рая се чувстваше като малко дете, което къпеха. Щастието преливаше в душата ѝ. Той изплакна дългите ѝ кичури и усмихнато каза:

– Харесва ми да си играя с косата ти. Обичам дългите коси.

Кога се бе получила връзката между тях, толкова силна и дълбока, мислеше си тя. Беше срамежлива и винаги се притесняваше дори от собствения си съпруг. Сега с това момче, се чувстваше освободена. Не се интересуваше дали изглежда добре, дали е слаба или дебела. Беше себе си и не играеше игра. Не беше майка, нито съпруга. Нямаше националност, нито възраст. В този момент тя осъзна, че не беше само тяло. За първи път почувства собствената си душа. Да, тя имаше душа и я намери сега. Беше цяла. Беше себе си. Беше любов. Точно в този момент на щастие. Захвърлила всички "етикети" и срещнала себе си, точно както си бе пожелала. Господ беше наредил нещата така, както тя ги поиска и щеше да се погрижи за всичко. Искаше щастие, любов, закрила, среща със себе си Молбата ѝ беше изпълнена бързо и по най-добрия начин. Дори в най-смелите си мечти не си бе представяла това, което се случваше.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница