Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата

Той се връщаше, за да ги вземе със себе в Гамбия. Беше му омръзнало да е сам и мечтаеше за семейството си. Рая се бе примирила. Беше оставила на съдбата да я води.

В началото на есента всички потеглиха заедно. Очакваше ги ново начало. За Рая и децата неизвестното будеше интерес и засилваше приключенския им дух. Бяха развълнувани и малко се страхуваха от неясното бъдеще. Времето щеше да им разкрие една друга реалност Самолетът леко се приземяваше на писта сред огромна поляна. Небето беше ослепително синьо, а слънцето накара Рая неволно да присвие очи и автоматично да сложи слънчевите си очила. Гледката от прозореца я порази с наситения си колорит. Огледа се. Всичко наоколо беше потънало в зеленина. Каква красота само! Ако можеше да дойде тук с Оуз… Тази мисъл отново я разтърси. За да се разсея, погледна децата си. Които седяха до нея и се приготвяха за кацане. Габриел прибираше книгата си и надничаше любопитно, а Стен не спираше да подскача превъзбудено. Беше се отегчил от дългия полет. Добре, че таблетът му беше с него. Сега с нетърпение очакваше да слезе и не спираше да бърбори.

Докато слизаха по стълбите на самолета, влажният горещ въздух ги блъсна в лицето. Жегата се понасяше трудно заради влагата. Първата глътка въздух спря дъха на Рая. Сякаш с нея тя прие причастие, което винаги щеше да остане в душата ѝ – споменът за Африка.

Летището беше малко. Семейството се отправи към изхода, където ги посрещнаха мило и приветливо съдружниците на Бен. Тъмнокожият шофьор не сваляше очи от Габриел и Рая и постоянно се усмихваше. Рая беше свикнала от предишното си посещение в Гамбия и отвърна с усмивка. Габриел обаче гледаше учудено и възмутено.

Очакваше ги джип, който ги отведе в хотелски комплекс насред национален резерват, състоящ се от плетеница речни лимани, заобиколени с буйна растителност. Птичките пееха толкова силно, че песните им се чуваха навсякъде.

Рая беше прочела, че това е птичият рай на Земята. Тук се събираха пернати от двете полукълба, когато идваше миграционният период.

Царуваше друг живот с различна енергия. Сякаш човек се раждаше отново на друго място, в друга реалност. Рая вдишваше свободата с пълни гърди. Не знаеше какво я очаква, но можеше да започне всичко начисто и отначало.

Пристигнаха в комплекса и се настаниха в отредения им апартамент. По-късно излязоха навън, за да разгледат наоколо. Синът ѝ Стен беше много развълнуван и се интересуваше от всичко, а Габриел беше намусена и уморена. Рая не обръщаше внимание на настроенията им и се наслаждаваше на спокойствието и новите звуци около себе си. Отидоха до басейна на хотела и Стен видя дългокрака розова птица, която спокойно се разхождаше покрай него. Фламингото се спираше безразлично към хората и заставаше като изваяно на един крак, сякаш се перчеше с красотата си. Рая и синът ѝ 1: е опитаха да го погалят, но не знаеха дали не е опасно и няма да ги клъвне.

Бен говореше със съдружниците си и почти бе забравил за семейството си. Те седяха на една маса в отсрещното заведение и пиеха бира.

Рая се усмихваше и се чувстваше добре, развълнувана като дете. Какво ли я очакваше в Гамбия?

Първата вечер беше странна и за нея, и за децата. Не можеше да заспи. Затворила очи, тя слушаше силните звуци на джунглата, които я изпълваха с радостни възбуда. "Тук всичко е прекрасно – мислеше си тя, но колко ли адреналин ще ми е нужен, за да забраня…" Усещаше, че нещо важно ще се случи. Никога не грешеше. Понякога се ядосваше, че не можеше да разчита предчувствията си. След като се случваха, тя се успокояваше и разбираше, че именно това събитие я е притеснявало. Трябваше още много да учи, за да разбира всяко предупреждение, което интуицията ѝ изпращаше. Заслушана в гласа на нощта, тя неусетно се унесе в сън...

Сутринта птичите песни и яркото слънце, което нахално надничаше през прозореца, я събудиха. Разгърна очи, протегна се и се почувства почти щастлива. Какво ѝ липсваше в този момент? Отново се стрелна образът на Оуз. Не може ли просто да се примири с това, което има, и да е доволна? Въпреки приказната гледка, която се разкриваше пред нея, той ѝ липсваше. Защо дори в Африка не можеше да го забрави? Опита се да е заета, за да не мисли за него. Бен беше излязъл вече и тя събуди нежно децата. Заедно слязоха в ресторанта на хотела. Закусиха яйца на плоча и препечени филийки с масло. Хапнаха различни плодове и изпиха по чаша прясно изцеден мангов сок. Рая се наслаждаваше на горещото кафе с мляко и удоволствието да не бърза заникъде. После се приготвиха за плаж. Там се настаниха удобно на шезлонгите. Ето я мечтаната екзотична почивка! Стигнаха дотук и щяха да поставят нов старт за семейството. Всички се чувстваха по някакъв начин щастливи в тази далечна страна с усмихнати хора, които никога не се оплакваха. Въпреки бедността си. Когато просеха, местните го правеха с достойнство. Те просто идваха и те заговаряха. За да ги отпратиш, трябваше само да подадеш два долара.

Рая вървеше през джунглата и внимателно гледаше къде да стъпи. Крясъците на маймуните и песните на птиците бяха оглушителни. Тя следваше водачката си – възрастна сбръчкана старица, която не си знаеше годините. Племето ѝ живееше навътре в дивата част на резервата, където рядко стъпваха туристи. Жената я водеше по неотъпкана пътека, подпирайки се на крива тояга. Въпреки напредналата си възраст, тя беше гъвкава и ловка. Знаеше къде да мине и внимателно избираше пролуките в гъстата растителност. Не се страхуваше – беше си у дома. За миг обаче спря, ослуша се в ятото подплашени от нещо птички и даде сигнал с очи, насочила набръчкания си пръст към устата – шшшшт! Миг по-късно нещо бързо се стрелна покрай тях. Рая онемя. Нямаше време за реакция. Срещу нея стоеше и се зъбеше черна пантера. Оголила застрашително зъби, тя беше готова да скочи върху нея всеки момент.

Рая затвори очи и се предаде. Чу се изсвистяване като удар с камшик и стъпките на животното, което се отдалечаваше. Тя бавно отвори очи и видя пред себе си красив млад мъж, чиято черна кожа блестеше от потта и подчертаваше силната му мускулатура.

– Здравей! Казвам се Буба. Аз ще бъда твоя охрана и преводач. Старата Халу ме повика. А това е моята Ду – черната пантера. Тя се прави на страшна. Но е само едно мило котенце. Отгледах я от малка и сега ме следва навсякъде. Постоянно ме пази и ревнува, особено от жени – засмя се той и приятелски ѝ намигна.

– Откъде научи езика? Тук повечето местни не говорят английски.

– Израснах в джунглата. Отгледа ме Халу. Майка ми е починала при раждането ми, а баща ми го убила пантера. Бил съм много малък, за да го помня. Халу ме наставляваше и ме изпращаше да продавам на туристите плодове по плажа. Така от малък започнах да уча английски и други чужди езици.

– Добре се справяш! – усмихна му се тя.

– Бях озадачен, когато старицата ми каза, че ще дойде бяла жена, която ще зарази света с любов. Тя обича да преувеличава и говори с гатанки понякога.

– Коя е Халу? – попита Рая, докато следваше водачите си.

– Халу е шаманката на племето, която помага на старейшината в управлението. Известна е извън пределите на страната със своите умения да лекува и да предрича бъдещето. При нея идват много хора, но тя не допуска всеки. До този момент не е обучила свой ученик и все казва, че не е дошъл моментът. Преди седмица нещо ѝ стана. Беше неспокойна. По цели нощи не спеше и приготвяше някакви билки, като ги стриваше прецизно на прах. Хвърляше ги в огъня и припяваше заклинания. Онази сутрин, рано в зори, ме събуди и ми нареди да те посрещна на летището, без да те заговарям. Искаше да проверя къде ще отседнеш.

Той беше изпълнил нейните указания, но самата Халу реши да провери отново. Никой не можеше да я накара да напусне селището извън неговите околности. Сега беше отишла до хотела на Рая. Застана близо до едно дърво и дълго бе наблюдавала отстрани жената, излегната на шезлонга. Не очакваше да я види точно в тази светлина – по морскосин бански, с бяла шапка с периферия, прибрала косата си под нея. Тялото ѝ беше запазено и младо, но щеше да има нужда от допълнителни тренировки.

Впереният поглед на Халу беше накарал Рая да погледне към нея. Усмихна ѝ се мило и се вгледа в очите ѝ. Старицата сякаш проникваше оттам в душата ѝ.

– Да – реши Халу, – това е жената.

Повдигна плавно ръка и я повика. Тя не говореше чужди езици и това беше начинът да разговарят – с жестове.

Рая стана и се приближи към нея. Старицата я хвана за ръка и я поведе. Рая не се съпротивляваше. Преди време усети същото, когато беше срещнала Оуз и интуитивно разбра, че трябва да го последва. Така направи и сега.

Старата жена я водеше към гората, като се подпираше на крива тояга, окичена с пера, кости и зъби от животни. Вървяха дълго и Рая започна да се тревожи.

Халу я погледна, сякаш за да я успокои, и я потупа по рамото. Посочи с длан сърцето си и после сложи ръка на нейното. Рая не знаеше как да реагира. Опита се да я попита къде отиват, но старицата промърмори нещо на неразбираемия си език. Нямаше как да се разберат с думи. Продължиха навътре, ала джунглата ставаше все по-гъста и джапанките на Рая започнаха да се заплитат в буйната растителност. Наложи се да ги събуе и се ужаси колко ѝ беше трудно да върви боса. Краката ѝ се разраниха, но старата жена продължаваше да я води напред. Самата тя не знаеше защо се подчинява – сякаш беше омагьосана. Загледа се около себе си в красотата на зелените дървеса. Видя маймунки, които се гонеха и крещяха пронизително, а птичките се надпяваха. В този момент се появи Буба с неговия звяр.

С него тя се чувстваше по-сигурна. Защото разбираше всичко. Халу сякаш разговаряше с нея само с мисълта си и Рая не беше сигурна дали не си въобразява. Често се съмняваше в собствените си възприятия и това ѝ пречеше да се справя в различните житейски ситуации, в които изпадаше. Съмненията я караха да мисли, а мислите сякаш я ограничаваха. Знаеше, че има нещо повече… Мислите бяха нужни само за да направляват енергията ѝ в правилната посока.

Опитвайки се да не изостава от своите водачи. Рая забеляза, че джунглата беше прорязана от множество речни ръкави. Буба ловко се покатери на едно дърво, което беше полегнало и образуваше нещо като мост над водата. Халу също го последва. Рая се зачуди дали очакват и от нея такава каскада, но май нямаше друг избор. Видя подадената ръка на Буба, който я хвана и повдигна като перушинка.

С какво се хранеха тези хора? Почти нереално беше как старицата можеше да бъде толкова пъргава. А как само ѝ въздействаше! Разбираше всичко, без да се налага да ѝ говори, а младежът беше необикновено си лен и ловък Имаше доста неща, върху които Рая да умува по пътя. Краката ѝ се израниха съвсем и на няколко пъти щеше да падне, ако не беше Буба, който я крепеше като току-що проходило бебе.

Изведнъж стана по-светло и Рая вдигна поглед от земята. Гората беше свършила и бяха излезли на поляна. В далечината видя селище, което се състоеше от дървени постройки и колиби, разположени в полукръг и няколко наколни конструкции. Имаше и къщи. Които бяха във водата, изградени върху дървени платформи като салове. Реките се вливаха в океана и нивото им се променяше при прилив и отлив. Затова месните жители бяха изобретили тези чудесни практични постройки. Вътре беше приятно да се спи, защото леко се поклащаха, а и беше по-прохладно от бриза, който идваше от океана. Можеше да се лови риба в мрежи, които поставяха през нощта. В тази част на Африка Бог бе дал на хората всичко, което им е нужно. Имаха плодородна почва, много плодни дръвчета, речна и океанска риба. Жителите на тази страна бяха част от природата – силно свързани с нея, а в това селище тази връзка личеше осезателно.

Рая разглеждаше наоколо с любопитство сякаш върнала се назад във времето. Не можеше да повярва, че в XXI век някой може да живее по подобен първобитен начин.

Хората от племето бързо се събраха около нея и я заоглеждаха. Рая им отвърна с усмивка. Толкова много усмивки бяха събрани на едно място, че не можеше да им устои. Чувстваше енергия на любов и топлина. Защо хората от нейния свят не бяха така усмихнати?

Живееха на една планета, а имаше различни светове. Спомни си думите на Оуз: "Ние сме от различни светове…".

В селището хората от племето посрещнаха Рая с нескрит интерес и тя реши, че сигурно е заради бялата ѝ кожа. Влязоха в малка колиба и Халу я настани на една кожа, постлана на земята. Подаде ѝ някаква отвара. Рая отпи от нея. Вкусът беше странен и непознат. Халу започна да говори на непонятния си език. Буба превеждаше до известно време, после нещо се случи. Рая усети как ѝ се завива свят и започна да вижда като през мъгла. Видя Халу с ореол около себе си, който променяше цвета си според настроението ѝ. В един момент започна да чува мислите ѝ, сякаш някой ги беше сложил и собствената ѝ глава. Тя разбираше всичко, което старата жена говореше. По-късно осъзна, че тя дори не си отваря устата. Какво беше изпила?

Халу започна да ѝ обяснява. Контактуваха безмълвно – на ниво размяна на мисли. Това я стряскаше, но думите се редяха в главата ѝ, понятни и близки. Шаманката говореше без думи, а в съзнанието на Рая мислите се редяха не само на собствения ѝ език, но и с модерната терминология, отразяваща реалността.

– Рая, тук си, за да ми помогнеш в мисия, която засяга цялото човечество. Живея дълго с това племе. Вече не броя годините си. Помагам на хората да не боледуват сред пустошта, където маларията и отровните змии и буболечки са навсякъде. Аз имам знанията, а ти...

– Голяма любов в сърцето си, която може да даде сила на волята ти. Можеш да променяш хората и бъдещето на човечеството е в ръцете на такива като теб. Ти не си сама, има и други. Помагат ви много невидими духовни водачи. Звездите ми казват, че не мога да напусна този свят, докато не изпълня мисията си. Ти си моята мисия. Уморена съм вече и имам нужда някой да ме смени. Сега ти си тук и аз трябва да предам знанията си на теб. Ти си важна за света. Хора като теб ще подготвят човечеството за следващата стъпка в земната еволюция – създаването на нова раса. Човекът е част от Вселената и се влияе от звездите, но изключително зависи от Слънцето и от Луната. Космическата енергия се разпространява на цикли, а сега навлизаме в нов цикъл и хората ще се повлияват от промените, които стават с планетата Земя. Нужен е баланс и души, които да се посветят на по-висши цели от личните си интереси. Ти си ин-енергия, а Оуз е ян-енергия. Вие сте избрани заедно с още много двойки души близнаци. Нужни сте, за да поддържате баланса на земята. Двамата събрахте пълната луна и слънцето на магично място и сте едни от избраните да подготвите хората за новата ера, която настъпва. Не сте сами, има и други като вас, но аз трябва да обуча теб.

Рая беше изумена. За какво говореше тази безумна старица, съчетала незнайно как актуалната съвременна информация с извечната мъдрост на живота.

Халу четеше мислите ѝ, още преди да ги изкаже на глас и побърза да ѝ отговори:

– Успокой се, Рая. Предлагам ти да поправиш проваления си живот. Все още не е късно за теб.

Рая се замисли. Как би могло да стане това? Половината от живота ѝ беше минал в работа, в борба за оцеляване, отглеждане на децата, които скоро щяха да пораснат и да тръгнат по своя път. Ще повторят цикъла – учене, работа, създаване на поколение, грижи, тревоги, трупане на стрес, умора, болести и докато се усети човек, животът му е минал. Надяваш се на втори шанс през следващия, но май нещата се повтарят. Кога ще живеем истински? Може ли годините да нямат значение? Ако само можеше да бъдем вечно млади и здрави! Какво ѝ предлагаше тази жена? Нима имаше шанс да бъде достатъчно млада, за да я приеме Оуз. Но той я бе приел… А как да се справи с религиозните предразсъдъци и семейните традиции? Не, нямаха шанс и тя го знаеше. Разумът ѝ го знаеше, но душата копнееше за Оуз.

Халу разбра въпроса и отговори веднага:

– Обучението, което ще преминеш, ще ти даде невероятна сила. Ще си отново млада. На колко години мислиш, че съм аз?

– Може би на осемдесет? – предположи неуверено тя.

– Родена съм преди сто и двайсет лета, в часа когато Луната и Слънцето са се събрали заедно на небето, също както над вас. Това предопределя пътя ми на водач на човешките души през земния им живот и след него. Има портал, който се отваря само за избрани. Аз бях избрана, както сте и вие двамата с Оуз. Моята душа близнак обаче не е тук, на Земята, но аз влизам в контакт с него постоянно. Вие сте щастливци, че сте тук двамата, независимо че ви дели разстояние, възраст и религия.

– Но как е възможно човек да е толкова силен и да изглежда като теб на тази възраст? – зачуди се Рая.

Не разбираше какво и говори старицата, но се впечатли от възрастта ѝ. Очите на Халу блестяха като на младо момиче. Нито един зъб не ѝ липсваше, а косите и бяха дълги, сплетени на малки плитчици. Нито един бял косъм, а Рая беше побеляла рано-рано. Добре, че имаше бои. Тя бе впечатлена от старицата и я гледаше с нескрито възхищение. Ако можеше и тя да изглежда така на сто и двайсет… Нима човек можеше да живее толкова дълго при този стрес, който ни заобикаля?

– Ние сме създадени да живеем много по-дълго, но не сме развили способността да се съхраняваме правилно във времето. Нищо в този свят, от който идваш, не е правилно. Малцина са тези, които умеят да спират времето, за да се насладят на живота си и да бъдат истински щастливи. Виж усмивките им! – тя посочи хората около тях. – Това е сила. Това е енергия, която зарежда. Бебето се смее постоянно или плаче, което също е начин да изразиш емоция и да вдигнеш вибрацията на своята енергия чрез дишането. В света, от който идваш, хората забравят да се усмихват и да се радват на живота. Погледни ги! – И Халу отново посочи с ръка наоколо. – Никой не бърза заникъде! Спрели са времето и се наслаждават на момента – на слънцето, на дъжда, на вниманието на околните, радват се на удоволствието да си жив. Имат време, за да видят как дъждовната капка пада на земята и да се насладят на мига. Те са щастливи и се задоволяват с малко. Винаги са благодарни и усмихнати. Във вашия свят се оплаквате, когато вали. Оплаквате се и когато грее слънце. Все нещо не ви е наред. Това е така, защото усещате, че нещо наистина не е наред и е погрешно, но нямате смелост и сила да промените правилата. Ти ще направиш това – ще станеш учител! Учи и води хората, които искат да се събудят. Ще ги учиш с примера си и ще ги променяш чрез вибрацията си на любов, която ще ги заразява.

– А как да спра времето? Няма как да го върна назад?! Как да променя миналото, грешките и себе си?

– Попита Рая.

– Ще те науча на всичко, но първо трябва да осъзнаеш защо си тук. Именно грешките са нашият най-голям учител. В противен случай сега нямаше да си тук. Ти си християнка, а обичаш мюсюлманин. Религиите са хубаво нещо и са създадени, за да дадат основните правила и насоки в живота. Но те не са силни, когато се противопоставят една на друга. Всички религии са добри. Те ни учат на едно – на Любов. В новото време, религиите ще съжителстват мирно и в съгласие. Скоро светът ще осъмне обединен от една идея за цялостност и всяко правителство, което се опитва да спре този прогрес, ще бъде обречено на провал. Хората ще се вдигнат срещу собствените си държавници и ще искат свобода. Новият свят ще бъде различен. Мойсей, Буда, Исус Христос, Мохамед и другите са символи на единна сила, която твори чудеса и част от нея е във всеки един от нас. Те са дошли на Земята, за да дадат на хората знания за Създателя в зависимост от равнището на развитие на конкретния етнос. Трябвало е да предадат знанията за Единния бог, но в полза на управляващите в съответното време знанията ги били изкривени, дописани, преправени, създавайки противоречивост и двусмисленост в текстовете. Така са посели завинаги разделение и вражда сред желаещите да разберат истината.

– Днес религиозните различия са трудно преодолими преграда, с която много влиятелни хора и политици не могат да се справят! Подкрепи я Рая.

– Ако пробудиш знанието вътре в теб и осъзнаеш силата си, ще можеш да твориш собствения си живот и ако сърцето ти е чисто и любящо, ще промениш света и дори да помириш религиите, защото Бог е един за всички. Както Земята е една, така и религиите не могат да бъдат завършени, ако не са обединени. Ако повече хора мислят по този начин, скоро ще се радвате на промяна. Която ще донесе много радост, защото променяйки себе си, и светът се променя. Всеки носи в сърцето си любов и ако я насочи правилно, ще спасим планетата. Ти имаш силна любов и светлината, която струи от теб, ще привлича чисти души. Заедно ще медитирате и ще изпращате любов на Земята и на всички живи същества. Само така може да се повиши осъзнатостта на народите, за да се обединят религиите в името на новата епоха, която започва сега. Благословиите, които ще изпращате, ще разширят съзнанието на хората и те ще започнат да се променят и да се освобождават от собствените си ограничения. Ще приемат Божествената си същност и ще осъзнаят радостта и блаженството да живеят в единство с всички и всичко около себе си. Ще засилят връзката си с природата и грижата към другите. Егоизмът ще отстъпи място на колективното мислене и подкрепа. Душите ще засияят и телата им ще се изчистят енергийно. Когато Любовта се разпръсне навсякъде по Земята, и различията ще изчезнат. Всички ще се обичат и ще бъдат щастливи. Затова си тук – ти сама дойде при мен, а аз те чаках. Искаш ли да си партньор на тази сила? Тя е вътре в теб и ти си част от нея. Ако се сработиш с нея, ще се научиш да я управляваш умело и да твориш чудеса. Какви са най-силните ти желания? – продължаваше да ѝ говори Халу без думи.

– Искам да бъда щастлива.

– Кога си била най-щастлива?

– С Оуз.

– Защо?

– Защото си била себе си. Действала си спонтанно и си уловила мига. Влязла си в синхрон с Вселената и тя е откликнала на нуждите ти. Отворила си портал с Божествена космическа енергия. Заедно сте обединили своите енергии. Където и да отидеш, без значение на континент или държава, това, което се е случило, ще съществува във времето. Няма как да избягаш от себе си! Няма как да забравиш случилото се! Нито ти имаш тази сила, нито той! Тук си, за да продължиш пътя си, а не да се скриеш и да забравиш! Защото вие сте души близнаци. Ти си го повикала и той е дошъл при теб, за да ти помогне да повишиш собствената си вибрация. Помогнал ти е да се събудиш, а ти си събудила него! Ти си го срещнала и открила, а може би си провокирала появата му в този живот, защото не си се чувствала щастлива. Много хора най-често се предават и умират. Оставят се на тревогите, които разболяват тялото. Така умират хората – доброволно. А когато са силни като теб, те се борят и диктуват на Вселената своята воля, като контролират мисълта си. Ти си повикала своята гуша близнак и сега ще трябва да ми помогнеш. Вие сте събрали Слънцето и Луната на магичното място, където се намират всички земни енергийни източници планина, море, река и езеро. А връзката между Небето и Земята е пчелата – тя е ключът. Пчелата е позната от древни времена като символ на пробуждането, на настъпването на пролетта, но и на духовното пробуждане на хората. Тя е оръдие на Бог, с което се поражда Божественото. Затова тя ви е свързала с небесните тела Слънцето, Луната, тук на Земята. Такъв е и символът па костенурката, а вие сте били на полуострова на костенурките. Пчелата присъства в митовете за боговете, които са се борили против злите духове. Костенурката олицетворява мъдростта и дълголетието, което ти ще получиш като дар. В една наша легенда се разказва как Бог благословил пчелата да дава най-сладкото нещо па света – меда, защото попречила на Слънцето да се ожени. Оттогава медът и восъкът са лековити и имат магическата сила да прогонват злите сили и да лекуват болестите. От восъка се леят свещи, които носят огън – символ на пречистването и на Слънцето. Пчелата присъства във всички религии и по този начин ги обединява – продължаваше Халу.

Тя беше поканила Рая да седне по-близо до огъня и с един замах хвърли някакви треви в пламъците. Вдигна се бял дим, който сякаш оживя и пред очите на Рая танцуваха картини. Тя чуваше думите на старицата в главата си, а пред нея се разиграваха сцени сякаш гледаше филм.

– Оуз е от Турция, чийто символ е Луната – полумесецът, а ти от Запада, където залязва Слънцето. Две различни религии се обединяват в обща мисия. Вие сте се срещнали с благословията на всички богове. Извършили сте ритуал за свързване извън времето и пространството в името на всички хора по света и без да съзнавате, сте приели служенето на една велика цел – Любовта. Това е основният урок, който душите, избрали да се родят тук, на Земята, трябва да научат. Луната за вас има особено значение. Всеки път при пълнолуние тя захранва вашата връзка с любов, за да издържи на времето, дори когато не сте заедно. Според древните египтяни Луната е символ на процъфтяването, атрибут на много богове, включително на Артемида, която пък е свързана и с пчелата. Всичко се навързва и обединява в едно. Пчелата ви събра на място, което е като килийката на медена пита – шестоъгълник. Халу извади една клечка и започна да чертае по пръстта. Нарисува един триъгълник, който гледа нагоре и друг, обърнат надолу. Рая гледаше ту картините, които се появяваха през пушека пред нея, ту рисунката на пода.

– Събрали сте се тук, на Земя, под Луната и Слънцето – обясни ѝ тя, като сочеше върховете на единия триъгълник – и водата на Земята в едно (море, река, езеро – трите източници) – посочи тя другите три ъгъла. Вашите звездни знаци са огън и асцендент – вода. Аз мога да разчета предопределената ви мисия, тълкувайки знаците. Всички символи говорят за взаимното проникване на видимия и невидимия свят.

Рая гледаше рисунката и като повечето жени, които четат и се интересуват от окултизъм, добави:

– Хексагонът е знак, изобразяван върху защитни медальони, амулети и талисмани заедно с други молитви и заклинания, а в алхимията шестоъгълникът символизира философския камък. Според кабалистичното тълкуване пък представлява еманация на действията на Бог в света на простосмъртните. Тази фигура се смята за най-известния древен символ на съвършенството, на развитието на съзнанието – звездата на Създателя. Чела съм легендата за юдейския цар Соломон, който притежавал вълшебен пръстен-печат с гравиран върху него шестограм и името на Бог, известен като "печата на Соломон", който имал магична сила и давал власт над демоните.

– Триъгълниците, от които се образува, олицетворяват единството на противоположностите – ин и ян, които също са символ на вашата връзка и на това да бъдете избрани. Вече сте белязани и доста духовни хора ви очакват с надеждата да промените заедно света и да помогнете за еволюцията на новата човешка раса. Вие имате мисия и всички символи се събират, за да ви го подскажат – пчелата, полуостровът на костенурките, всичките земни сили – река, море, езеро, планина, Слънцето, Луната, а оттам и шестограмът… Всичко, което се иска от вас, е да живеете в Любовта, с Любовта и за Любовта – такава, каквато е според Божествения закон! А душата, която е разцъфтяла в Любовта, благоухае като мед – делата, които не се мерят по големина, а по любовта, вложена в тях, радват човешките сърца. Те са тухлите, с които ще построите този нов живот. А що се отнася до избраните, те са чистите по сърце, новата раса, хората на светлината.

Рая за кой ли път се изуми. Това не може да бъде! Тази жена беше луда! Откъде знаеше всичко това?

– Как се създава току-така нова човешка раса? Как се обединяват религии? Ние с Оуз отдавна не сме заедно. Между нас не може да има нищо. Аз съм омъжена… Различни езици, религии, възраст… Той се отказа от мен.

Рая се опитваше да се измъкне, но гласът на старицата отново звучеше в главата ѝ:

– Вие сте едно и ти го знаеш. Вие сте в постоянна връзка двайсет и четири часа в денонощието, просто хората понякога не разбират… Любовта ви дава неимоверна сила. Ти го чувстваш, нали? А възрастта ти няма никакво значение, той обича теб, а не годините ти. С деца или без, омъжена или не, тази връзка е само между вас, двамата, и не засяга никого другиго. Ти си по-силната в момента, защото неговата религия го ограничава, а ти си обединила всички религии в себе си. В предишните си животи си била египетска царица, шаманка, жрица, закрилят те много светци от различни религии. Родена си на деня на св. Екатерина, осъдена на смърт, защото е проповядвала католицизма и Любовта към Бог. Покровител на името ти е Архангел Михаил. Инициирана си в майсторска степен по рейки – японското учение, на деня на св. Нина, която е просветителка, проповядвала е и е въвела християнството в Грузия. Практикуваш йога, посветена си в индуизма. Тренирала си бойни изкуства

– Будизмът не ти е чужд… Веща си в доста учения от цял свят – време е да ги обединиш и да ги използваш. Трябва да си припомниш и да събудиш старите си знания от предишни прераждания и да ги приложиш в живота

– Какво трябва да направя?

– Иди си сега в хотела. Скоро мъжът ти ще намери къща за вас. Ще имаш нужда от помощници и аз ще ти изпратя от моите хора. Те ще се грижат добре за децата ти, за да не се притесняваш за тях. Когато мъжът ти замине по работа и останеш сама, ще идваш при мен и ще започнем обучението ти. Буба ще те взема винаги и ще те връща навреме. Сега тръгвай с него обратно, защото ще те търсят.

Халу я изпрати с поглед и лека усмивка. Буба тръгна напред и след него веднага скочи черната пантера. Рая обичаше котки и за малко да я погали, но реши, че рано за създаване на приятелски отношения с нея. Трябваше ѝ време, за да свикне с всичко, което виждаше… и чуваше.

Пристигна в хотела точно преди да са изпаднали в истерия от нейното отсъствие.

Синът ѝ си играеше на пясъка и беше построил голям замък. Дъщеря ѝ слушаше музика с МРЗ, отегчена, че е останала сама. Бен тъкмо се беше прибрал от среща с бъдещи партньори и се появи по бански, готов да скочи в океана и да се охлади от жегата.

Рая тръгна към апартамента, за да си вземе душ. Стен беше изгорял от слънцето и мрънкаше недоволно. Но тя не му обърна внимание. Мислите ѝ бяха далече... На вечерята Бен с гордост разказа за успешните преговори и сподели големите си очаквания. Както беше предсказала Халу, той вече мислеше за къща, която да наеме. Разбраха се на следващия ден да обиколят и да се огледат за възможности.

Габриел беше във възторг и развълнувано обясняваше как би искала да изглежда къщата – бяла, с големи прозорци и басейн, а в стаята ѝ трябваше да има огромна бяла спалня… Беше развихрила въображението си.

Рая хем беше с тях, хем не беше. Тук, в Африка, се чувстваше добре, на точното място. Нямаше ги познатите градски шумове и ясно чуваше мислите си, а в главата ѝ се зараждаха хиляди въпроси. Защо не можеше всички да живеем в такъв оазис? Какво пречеше да бъде така навсякъде? Защо цивилизацията трябваше да руши природата и да съсипва живота? Хората бяха болни – и телата, и мислите им. Кой вярва в Любовта? Не останаха романтици като мен. Е, може би ги има, но са малцинство...

 Рая седна на компютъра и потърси статии за шаманизма. Попадна на изобилна информация и се зачете. Светът на шамана е в постоянно движение. Всичко в него притежава специфична вибрация, уникална енергия и сила. Целта на шаманът е да се свърже хармонично с вибрациите на Земята. Това означава да придобие сила, но все пак шаманът знае, че силата е дар – първата мъдрост в изкуството на шаманизма.

Рая продължи да се рови из интернет. Думата "шаман" означава "този, който знае". Вярва се, че той има способността да вижда и да преминава в отвъдното, заради което е смятан за посредник между световете, водач на душите. Шаманът е народен лечител и магьосник, жрец, мистик, мъдрец, поет, пазител на древни природни методи за придобиване и поддържане на добро здраве и благоденствие.

Смята се за избраник, отличаващ се от останалите членове на общността по интензивността на духовите си преживявания. Шаман обикновено се става по наследство или по призвание. Шаманизмът е най-стара магическа и мистична традиция. Практикува се все още във всички южни континенти – Африка, Австралия и Южна Америка".

Рая не спираше да чете. Направи ѝ впечатление, че екзорсизмът и лекуването са главните умения, споделяни с общността. Обикновено се практикуват в транс или в екстатични състояния, по време на които се прави пътуване в отвъдния свят, за да се потърси лек. Някои шамани развиват огромен физиологичен контрол, е който устояват на студ, болка и висока температура като ходенето върху жарава например, без плътта им да изгаря.

Тези статии провокираха интереса па Рая и тя продължи да търси. Искаше да знае пред какво се изправя. Защо тази жена беше решила, че ще обучава точно нея? С какво беше толкова специална точно тя, че трябваше да приеме това обучение? Намери още много информация и докато четеше, буквално се омагьоса.

Пред нея преминаваха картини и тя виждаше живота си, сякаш някой ѝ го разгадава. Започна да навръзва различни събития и да разбира защо са се случили и от какво са били провокирани… Изплуваха случки от миналото: прабаба ѝ, която лекуваше с баене, заклинания и молитви, лееше оловни куршуми и препоръчваше билки; детските ѝ игри на лечителка, при които хората наистина оздравяваха; огъването на хартията, когато я поставяше на дланта си; връзката ѝ с природата, която се засилваше особено силно през пролетта; внезапното ѝ разболяване, когато не искаше да отиде на училище и чудодейното оздравяване, когато останеше сама вкъщи. Осъзна своята детска вглъбеност в тишината. Спомни си как с игла, нанизана на конец, призоваваха на шега духове с една нейна приятелка. Бяха изписали на голям лист всички букви от азбуката, а в центъра имаше точка, на която забиваха върха на иглата. Задържаха ръката, без да мърда, и иглата започваше да танцува по изписаната азбука и да разказва. Историята беше за египетска царица. Въпросът, на който отговаряше иглата, беше: "Каква съм била в предишния си живот?".

Това беше първият ѝ опит да се свърже с невидимия свят. После питаха за душата на починалата сестричка на приятелката ѝ и историите ги изненадаха. Това бяха невинни детински опити. Не я беше страх. Беше просто игра. Всичко се случваше, без много да му вярва и да му обръща внимание. Понякога, когато искаше да получи отговор на някой свой въпрос, ръката ѝ сама започваше да пише, но не с нейния почерк. Винаги в началото имаше изписана думата "Да!". Това беше като разрешение за разговор и реализирана връзка с някого. Обикновено следваше представяне и пишещите с нейната ръка същества, винаги бяха светци със сан пред името си. След това следваше дълъг отговор и напътствия. Рая си беше запазила някои от тези листчета, но когато се омъжи за Бен, ги изхвърли.

Провокирана от спомените, тя продължаваше да се рови и да чете Мина доста време, преди да асимилира напълно прочетената информация. Реши да не му мисли толкова много и се отдаде на леност и забавления с децата. Преместиха се в къща в европейски стил на два етажа. Всеки си имаше стая.

Басейнът беше прекрасен и Стен се учеше да плува с Буба, който беше вече техен градинар и щеше да поддържа двора. Халу беше изпратила свои хора, които Рая бе наела. Имаше жена, която да се грижи за къщата, и друга, която готвеше каквото пожелаеха.

Бен имаше много работа и се прибираше късно само за вечеря. Винаги беше уморен и си лягаше рано. Семейството се хранеше с хубава храна – риба, плодове, зеленчуци и прясно изцедени сокове. Рая се беше освободила от всички отговорности. С такъв екип нейната работа на първо време беше само да си почива, Децата бяха доволни и щастливи. Габи и Стен тръгнаха на училище и вечер разпалено коментираха своите преживявания. Имаха си вече приятели и се бяха разорали да си ходят на гости през почивните дни. Следващият уикенд се оказа свободен за Рая. Бен щеше да пътува извън страната, Габриел отиваше при приятелки на рожден ден в петък и щеше да се върне чак в неделя вечер. Стен беше на лагер за една седмица. Сега беше моментът Рая да се върне при Халу.

В петък сутринта изпрати децата и съпруга си. Облече удобни дрехи и този път обу маратонки. Буба я чакаше. Тръгнаха с бърз ход и Рая едва поддържаше темпото. Подтичваше след него и трескаво се оглеждаше. Докато навлизаха в гората, той изсъска пронизително и от далечината се чу шум от чупещи се клонки. След миг от храстите изскочи Ду – черният звяр на Буба. Той изтича към него и започна да мачка главата му с ръце. Голямата котка измърка гальовно.

Тръгнаха отново и след няколко часа преход стигнаха до селището, където Халу вече ги очакваше. Тя подаде на Рая паничка с отвара. След като я изпи, тя отново можеше да вижда аурата на всяко живо същество и да чува мислите на Халу.

– Как се става шаман? – попита Рая.

– Има три начина – да носиш "шаманския ген" по наследство; да бъдеш избран от свръхестествените сили; да развиеш сам магични способности. Първите два способа са за по-силните шамани. Личното желание не е достатъчно, за да бъде някой добър водач на душите. Трябва наистина да си призван, за да останеш психически здрав след подобна дълбока душевна метаморфоза.

Халу разказа за младеж от далечно племе, който от малък растял мълчалив, замислен и меланхоличен.

Докато шаманката разказваше, Рая си припомняше отново своето детство и осъзнаваше, че и тя беше същата като малка. Сякаш ѝ беше трудно да се приспособи към този свят.

– Склонността му да страни от другите, странното му държание и привидно лабилната му нервна система на друго място щяха да се изтълкуват като психична обремененост с висок риск за душевно заболяване

– Разказваше Халу без думи. – Но поради факта, че баща му и дядо му са шамани, другите от племето го оставили необезпокояван да броди из джунглата и да мечтае. Те знаели, че когато юношата достигне полова зрялост, старият шаман ще построи специална колиба близо до селото, ще стрие от лиани халюциногенен прах и ще приготви всичко за дългия ритуал на посвещението. След това ще изолира сина си от останалите, ще го храни само с вода и мед и ще пее своите шамански песни пред входа на колибата. Синът му ще се посвети на учене в джунглата под ръководството на духовните водачи и баща си.

– Вие шаманите сте имали своята важна роля, но във века на техническата и технологичната еволюция има лекарства за всички здравословни проблеми.

– Грешиш, сега идва времето на възраждането на шаманизма от нов тип. Повече отвсякога хората имат нужда от заздравяване на връзката си със земята. Затова ще те обучавам, за да можеш да се справиш, когато всичко изкуствено създадено няма да може да ви служи. На времето шаманът се е грижил за душевното и телесното здраве на хората, направлявал е живота им. Сега отново имате нужда от някой, който да поведе хората в правилната посока. Ще има много объркани души, загубили вяра, които ще търсят подкрепа и ще имат нужда от водач. Отново идва времето на шаманите.

– Халу. Откъде получаваш толкова информация? Ти нямаш телефон и интернет

– Ние, шаманите, си предаваме информация чрез телепатия по цял свят. Вече всички знаят за теб. Подготвяме още много такива като теб и ти ще се срещнеш с тях след време. Ако не се страхуваш, ще научиш вълнуващи и тайнствени неща, недостъпни за обикновените хора. Знанието е идвало и ще идва при теб по неведоми пътища. Ти си и ще се доразвиеш като шаман – покровителка на женските тайнства. Жрица, каквато си била и ти се полага да бъдеш. Не си ли си дала сметка за въздействието си върху мъжете? Те те следват, но само с поглед можеш да ги спреш! Трябва да възстановиш силата, която си имала, преди да се самоубиеш.

– Какво? Самоубила ли съм се?

Рая си припомни разказаната ѝ от иглата история за нейното самоубийство, но тогава не беше разбрала всичко точно, а и се съмняваше… Беше дете, което си играеше с написани върху хартия букви, а иглата ги обхождаше и разказваше просто някакви истории Халу продължи:

– И до това ще стигнем, но днес ще се изправиш срещу най-големите си страхове. Това ще бъде първият ти урок.

Отидоха навътре в гората и Халу я попита:

– Какво те плаши най-много на този свят?

– Змиите.

В момента, в който го изрече, нещо изсъска зад гърба ѝ. Храстите се раздвижиха и към нея плъзнаха множество твари. Различни по вид и големина те се устремиха към нея. Рая се вцепени. Мисълта ѝ замръзна от страх, обзе я паника, но беше в засада. Откъде се взеха толкова много змии? Халу трябваше да я подготви предварително. В съзнанието ѝ прозвуча гласът на шаманката:

– Овладей мисълта си! Стани господарка на своите мисли и чувства. Енергията следва мисълта. Заповядай на емоциите си да се уталожат! Нормализирай дишането си. Дишай спокойно сякаш си почиваш на плажа и не задържай дъха си.

Рая подсъзнателно задвижи процеса. Успокои дишането си и се концентрира. Вдишвам, издишвам, вдишвам, издишвам – повтаряше си наум тя.

– Не ме е страх! Спокойна съм – говореше сама на себе си тя В началото не си вярваше, кръвта и сякаш бе застинала. Постепенно усети как някаква вътрешна сила се надига в нея и точно когато една тънка коралова змия изскочи от близкия храст срещу нея, тя спокойно я погледна и си помисли: "Ти не си реална, не съм те викала и не си ми нужна. Изчезни!".

Змията се подчини на мисълта ѝ и скоро нямаше и следа и от останалите влечуги. Всички изчезнаха, както се бяха появили. Рая погледна Халу и тя кимна с глава. Да, тя беше избраницата.

– Опитай се да се слееш със страха си – каза ѝ тя. – Стани змия!

Рая се концентрира и затвори очи. Не ѝ беше нужно много време, за да влезе в образ. Сниши се ниско на земята и започна да имитира змийски движения.

– Представи си, че си змия! – повтори Халу.

Рая се плъзна по тревата сякаш беше се превъплътила и тялото ѝ вече не беше човешко. Успя да се пъхне под едно прекършено дърво и усети, че никак не е лесно да бъдеш змия. Не искаше да бъде точно това животно. Студено и безчувствено. Започна да съжалява змиите и да им съчувства. Горките твари, що за живот беше това? Никой не ги обичаше, а и самите те не изпитваха чувства. Разчитаха само на рефлексите си за оцеляване и размножаване. Сълзи потекоха по бузите н. Беше ѝ мъчно за тях. Без да осъзнава какво става, тя изпита обич към тези нещастни същества.

– Браво! Изправи се! – чу гласа на Халу в главата си.

Рая стана и я погледна смирено.

– Кое е животното, което искаш да бъдеш? – отново я попита старицата.

– Искам да бъда орел, за да бъда свободна и да се рея във висините!

– Седни и нека медитираме – каза тя. – Затвори очи!

Рая се подчини. Халу запали някакви треви и скоро въздухът замириса странно, стипчиво някак.

– Отпусни тялото си мускул по мускул. Дишай спокойно и се концентрирай в зоната на междувеждието. Представи си, че душата ти излиза оттам и полита като орел.

Рая изпълняваше инструкциите точно и нещата се получиха. В началото се изплаши, защото всичко наоколо се завъртя и тя не знаеше кое е горе и кое долу. Мислеше си, че тялото ѝ ще падне на земята.

– Успокой дишането – каза Халу, като я водеше стъпка по стъпка с указанията си.

Рая сякаш дишаше не през носа, а през кожата си. Успокои се и усети как някаква светлина излиза през зоната на междувеждието ѝ. В следващия миг се видя отстрани и усети как е напуснала тялото си. Беше олекнала и се носеше безплътно нависоко. Виждаше Халу и тялото си. Но отгоре. Спомни си, че нещо подобно беше правила и преди, когато искаше да се свърже с някого, който беше далеч от нея. Спомни си как отлиташе и намираше Оуз. Тя влизаше в стаята му и можеше да опише как изглежда тя и какво прави той в момента. Наблюдаваше го как спи. Разбираше мислите и емоциите му. Когато страдаше или мислеше за нея, тя беше там. Можеше да го погали и той със сигурност щеше да я усети. Това не беше сън. Дължеше се на силната им връзка. Но случващото се в момента ѝ се стори доста по-реално. Умът ѝ трескаво заработи, уплаши се и се строполи на земята.

Бавно отвори очи и се опита да фокусира замъгления си поглед. Халу ѝ подаваше да пийне вода от издълбана кратуна. Рая се посъвзе и разтърка отново очи. Наплиска лицето си с вода и се изправи бавно, залитайки.

– Не се притеснявай, ще свикнеш – каза ѝ старицата, – Трябват тренировки. Не позволявай на ума си да се намесва и да обърква нещата. Не се страхувай, любовта и радостта променят вибрацията ти. Ще се справиш. Подложих те на тест, за да се уверя в уменията ти. Почини си сега малко, ще продължим по-късно.

Рая се чувстваше уморена и замаяна. Подпряна на Халу, тя се отправи към колибата, където изпи поредната доза отвара. Легна и веднага заспа. Толкова много емоции ѝ се бяха събрали за кратко време. В съня си се намираше на вълшебното място между Луната и Слънцето. Беше сама и се взираше, търсейки някого. Изведнъж от нищото се появи той. Вървеше бавно, леко усмихнат и я гледаше с любов в зелените си красиви очи. Рая усети вълнението в гърдите си и скоро отново се чувстваше щастлива, както някога. Оуз доближи до нея, хвана ръцете ѝ и нежно я прегърна. Това беше срещата, която толкова дълго очакваше. Усети как душата ѝ грейна и засия.

Халу нежно я разтърси. Нямаше време за сън. Беше дремнала само петнайсет минути, но се чувстваше заредена с енергия и сила.

Халу ѝ обясни:

– Нашето тяло е свято и е храм на душата. То трябва да я защитава от външни влияния, за да може тя да изпълни мисията си. Физическото тяло е най-важното, когато се живее в триизмерния свят, защото е материя.

Душата го използва за постигане на целите си – за учене на уроци и израстване. Тя е като пеперуда, а тялото като пашкула, който я пази. Ако се грижим добре за него, то може да се запази младо и здраво за много по-мече години. Затова подготовката ти трябва да започне с укрепване на тялото.

Подаде ѝ нова отвара.

– Това ще помогне. Приготвено е от билки, които възстановяват клетките и ги правят здрави като на новородено бебе. Тялото ти ще бъде здраво, гъвкаво и младо.

Това биле щеше да струва повече от златото в нейния свят, – помисли си Рая. Халу прочете мислите ѝ и каза:

– Ще ти разкрия тайната рецепта на чудотворното питие едва когато преминеш през всички изпитания и проверки. Само чиста душа и любящо сърце могат да пазят отговорно тази тайна.

Буба се появи точно навреме, за да я поведе отново към гората. Първа тренировка - тичане в пресечена местност. Оказа се, че въобще не е лесно. Рая се затича след своя треньор, но листата я шибаха през лицето и тя не виждаше къде стъпва. Пред нея изскачаха ту паднали дънери, ту локви кал. Спря задъхана и плувнала в пот. Не ѝ стигаше въздухът. Влагата и топлината блокираха дробовете и сърцето ѝ щеше да изскочи.

– Това не ми се отдава – каза тя. – Не съм във форма, а и защо ми е нужно.

Чу стъпки зад гърба си и видя Халу, която идваше да провери как върви тренировката.

– За да оцелееш през дългите години, които би искала да живееш, трябва да запазиш най-вече живота си. За сто и двайсет години много неща се случиха в моя и ако не можех да се защитя и опазя, нямаше да съм сред живите. Никой не знае как точно ще се развие животът за толкова дълъг период от време, но ти трябва винаги да си във форма. Хората умират, защото се оставят да остареят и да се разболеят.

Имаше логика.

– Тичай! – каза ѝ Халу. – Това те кара да разбираш, че си жива. Застоят е смърт.

Рая се затича, опита се да контролира дишането си и да хване ритъма, но когато си в джунглата, е доста трудно. Спъна се и падна в една локва Дали не беше вече късно за нея

– Никога не е късно да започнеш живота си отначало. Всеки ден е нов старт. Ще продължим утре – каза ѝ Халу.

Тръгнаха отново към колибата. Беше време за вечеря. Не бяха се хранили цял ден.

Седнаха на пода върху постланата рогозка, изплетена от слонска трева, и Халу поде:

– Затвори очи. Успокой дишането си. Концентрирай се вътре в себе си. Докосни с ръка междувеждието. Сложи ръка на сърдечната си област и дишай спокойно. Усети как енергията от тази зона се разпределя по цялото ти тяло. Дишай спокойно. Това е твоята храна.

Халу и обясни всичко за космическата енергия, която е навсякъде, как всяко живо същество има аура и как чакрите или енергийните ни центрове могат да се зареждат от природата, как да запазим енергията като в резервоар, от който да черпим в трудни моменти. Обясняваше ѝ внимателно часове наред. После я почерпи с плодове, а накрая пиха отново от вълшебната отвара.

Рая беше уморена. Халу ѝ беше подготвила сламено легло с дървена рамка, покрито с кожа на леопард.

В момента, в който легна на него, Рая заспа. Халу хвърли някакви листа в огъня. Вдигна се пушек със специфичен мирис. Рая спеше дълбоко и сънуваше отново вълшебното място. Защо беше толкова натрапчив този сън? На нея много ѝ харесваше това изживяване, но сякаш нещо я притесняваше. Сънят беше съвсем реален и емоциите бяха силни, но всичко ѝ изглеждаше безсмислено. Трябваше вече да го е преболедувала. Оуз сигурно също я е забравил. Защо не можеше да си го избие от главата, сякаш не можеше да бъде себе си без него… Спа неспокойно Халу обаче знаеше. Рядко в живота на хората се срещат две души близнаци и когато това се случеше, нещо в живота на човечеството се променяше. Те са души с един и същ "тон на чувстване". Времето па раждане, този уникален момент в пространството, зарежда онази неповторима вибрация в душите. Истинската причина да съществуват души близнаци е – радост и творчество. Те идват във важен момент за Земята, за да предоставят силната си енергия на любов за нейното оцеляване, развитие или лечение. Рая беше срещнала своята душа близнак, когато се идентифицира с Бог вътре, в себе си, и той работеше чрез тях. Нещо важно се случваше и те бяха част от неговия замисъл Когато се събуди, помнеше съня си. Беше някъде в Аляска, не знаеше точно къде. Беше студено, но много красиво и се намираше в планина. Там я очакваше нейна духовна учителка. Жената беше с дълги развети коси, които стигаха почти до земята, облечена в дълга ленена роба. Тази жена, въпреки младостта си, ѝ напомни за починалата ѝ баба. Тя започна да ѝ разказва за душите близнаци:

– Да се върнем обратно на момента в началото на пътуването ни в този живот, в който напускаме състоянието на единство и ставаме индивидуалност – влизаме в дуалността. Изведнъж има тъмно и светло, голямо и малко, болно и здраво, добро и зло… Нямате идея кои сте в действителност в този момент. В началото сте възприемали себе си като "част от цялото". Когато се раждате, вие сте единична част, откъсната и освободена от него. Но без да знаете някой, който е същият като вас, ви придружава. Това, което ви свързва един с друг, е нещо извън дуалността, нещо, което предшества историята на вашето настоящо раждане. Това е трудно да се обясни с думи, защото не се поддава на познатите дефиниции, според които вие сте или едно, или две и не можете да бъдете и двете едновременно. Така двете души тръгват на дълъг път, трупайки опит през различни животи. Преродената в тяло душа отново търси своето оцялостяване.

– Как така? Можеш ли да ми го обясниш отново? – помоли я Рая.

Беше объркана и умът ѝ не можеше да възприеме всичко изведнъж.

– Трябвало е да го намериш. Рядко се срещат душите близнаци. И двамата с Оуз сте изпитали крайностите на дуалността, за да откриете постепенно, че същността ви не е в нея, а извън нея, защото сте една и съща висша същност. Били сте в ситуации на добро и зло. Веднага щом осъзнаете скритото единство, малко по малко започвате да се освобождавате от привързаността си към обичайните ценности – сила, слава, престиж или пари. Започвате да разбирате, че ключът не е в това какво преживявате, а как го преживявате. Вие доста сте страдали. Той е твое копие. Преминавате през едни и същи периоди. Появил се е след теб, но си припомняте уроците заедно. Вие сте започнали да разбирате, че създавате собственото си щастие или нещастие чрез състоянието на съзнанието си. Осъзнахте го, когато се видяхте за първи път.

– Това означава, че ние като едно цяло учим едни и същи уроци по едно и също време, така ли? Затова ли е трябвало да се срещнем?

– Вие откривате силата на своето собствено съзнание. Веднъж щом сте минали през върховете и падовете на дуалността, идва моментът, когато се срещате. В най-критичния за теб период ти го срещна и разпозна в енергията му много дълбока част от себе си – вашата същност отвъд дуалността, Божественото във вас. Чрез това разпознаване вие започнахте да разбирате себе си по-добре. Душата близнак е основен критерий за вас. Това ви отвежда извън ограничените разбирания за себе си, които сте възприели по време на предишните си животи. Срещнала си го, за да се освободиш от кармата, която носиш векове наред. Когато се намерихте, вашият път към единството започна и затова след срещата ви вече нищо не е същото. Фактът, че вече се познавате, ви помага да бъдете по-силни и по-самоосъзнати индивиди, изразявайки вашата креативност и любов тук, на Земята. Това ускорява вашето духовно развитие, тъй като ви помага да стъпите на по-високо ниво на единство, докато напълно запазвате и изразявате своята уникална индивидуалност. Затова в момента следвате различни пътища и не е нужно да сте заедно.

Рая мълчеше. Всичко започваше да ѝ се изяснява. Душата ѝ позна истинността на тази информация. Дори ограниченият ум можеше да разбере логиката.

– Всеки от нас е създаден като искра от Твореца. В крайна сметка всички ние сме едно, но в същото време всеки от нас има индивидуалност – продължаваше да говори жената, появила се в съня ѝ. – Когато се свързахте със своята душа близнак съзнателно и на материално ниво, вие създадохте обща енергия, която се роди от вашите обединени енергии. Тя помага за повишаване на осъзнатостта на единството. Затова не сте могли да се разделите, а по-късно, разделяйки се, сте увеличили кръга на обединената ви енергия, която подхранва Земята с по-висока вибрация и ѝ помага в трудния преход. Такива души близнаци се срещат все повече и тяхната мисия е точно тази. Душите близнаци се чувстват вдъхновени да "закотвят" енергиите на любов и единство на Земята и те го правят по начин, който хармонира с техния собствен уникален талант и умения. По този начин строят моста между това да си един и да си едно с цялото.

– Моля те отново за разяснение. Докато бяхме заедно, се чувствах като омагьосана, сякаш нищо не беше реално. Всичко, което пи се случи, ми се струваше нереално. Кой го предизвика?

– Любовта между душите близнаци не е с цел да направи всеки от тях цялостен, а за да създаде нещо ново: вместо двамата да станат едно, те стават три. Третото е общата енергия около вас – Божествената енергия. Връзката между вас с толкова силна и изпълнена с любов – най-градивната творческа енергия, която храни много други хора около вас с енергия и помага на планетата да се балансира. С тази среща вие сте създали свой свят, изпълнен с любов и красота. Божествената енергия работи в едно с вас. Има дълбока вътрешна връзка помежду ви, което не променя факта, че сте цялостни единици. Вие се подпомагате, без да попадате в капаните на емоционалната зависимост или пристрастеност. Пламъците близнаци могат да бъдат привлечени един към друг чрез мощно резонантно поле от магнетична енергия, съдържащо в себе си поток от абсолютна и безусловна любов. То установява духовната връзка между тях самите и Бог. Това се случи при първата ви среща. Вие вече сте едно и дори океани да ви делят, оставате едно и вашата енергия покрила голяма зона с енергията на Любовта. Ти си минала през това в предишния си живот с него и затова си избрала този момент да се върнеш на Земята – точно сега, когато тя има нужда от чистата любов, която само душите близнаци познават. Вие се намерихте отново, обичате се, обгърнати в светлина, и плувате в щастие. Затова и всичко около вас е изглеждало вълшебно и нереално, когато сте били заедно!

Сутринта Рая разказа съня си на Халу и я помоли да ѝ обясни нещата, които разумът ѝ отказваше да възприеме.

– Когато човек изскочил като искра – започна тя,

– Той бил две в едно и тези две части се допълвали една с друга перфектно, всяка една била половинката на другата. По-късно тези две части се разделили, поели в различни посоки и еволюирали разделени. Ако в даден момент от тяхната еволюция те стигнат дотам, че да се разпознаят отново, това е, защото всеки от тях в дълбините на съществото си носи образа на другия. Той може да е зацапан, но е там. Всеки, въплътил се на Земята, таи в себе си смътната надежда, че ще срещне някъде душа, която ще бъде всичко, от което се нуждае, че с тази душа ще намери перфектна хармония и съвършено сливане.

– Всеки очаква да срещне възлюбената душа. Чието лице вече познава. Нима?

– Ние носим този образ толкова дълбоко в себе си, че не можем да го видим ясно. Понякога виждаме някого на улицата и възкликваме: "Ето, това е!", тъй като неочаквано образът, който съхраняваме, е реагирал ни лицето, което току-що сме видели, но впоследствие. След известен период на интимност, откриваме, че не това е човекът, когото сме търсили. Тогава се разочароваме и подновяваме търсенето. След време отново срещаме някого и за втори път си мислим, че сме намерили нашата душа половинка. Същата радост и вдъхновение се надига в нас и за пореден път се влюбваме. Но познатата история се повтаря.

– Колко сърца човек трябва да разбие, за да открие своята половинка? Често човек си мисли, че никога не е бил с някого, който да му донесе истинско щастие!

– Да бъдеш с колко го се може повече жени или мъже на света и да не намериш истинско просветление, е престъпление и грях, но хората са свикнали да се примиряват с мимолетни искрици. Накрая се примиряват, задоволявайки само сексуалните си потребности, ала в това няма нищо духовно и стимулиращо еволюцията.

– За мен сексът не е толкова важен. Мечтая за тази любов, която ще ме издигне и свърже с Бог. Преживях го, като наркотик е. Искам това чувство отново да се върне в живота ми. Затова ли толкова трудно се влюбвам?

– И да, и не. Когато твоята душа половинка не е на Земята, тя желае твоето щастие. Свързва се с някого, когото да припознаеш, и за известно време се проявява чрез него. Тя идва за кратко време на Земята, изпраща чрез другия любовни послания, без той дори да знае какво става. Но тъй като обикновено се нуждаем да изразим любовта си физически, душата половинка си отива с дълбоко съжаление. Същото е като в секса – не можеш да изпиташ истинска наслада, без да обичаш човека, с когото си. Може да си мислиш за любимия, но въпреки това усещането не е същото. Ти не се влюбваш, защото подсъзнателно си знаела, че този път твоята душа близнак е тук, на Земята, и си го чакала да се появи. Той ще дойде при теб в точното време и точното място, което само Бог може да предопредели за вас.

– Как да разпознаем кой е истинският? Ами ако сгрешим? Умът постоянно задава въпроси и се съмнява!

– Всеки случай е различен. Тези злощастни опити ще се повтарят, докато мъжът и жената не осъзнаят свещената страна на Любовта.

– Душата половинка прави човека цялостен, както никой друг на света не може да го направи. Така ли е?

– Всички същества, които сте срещали през многобройните си въплъщения, всички съпрузи и съпруги, които сте имали, всички любовници и партньори са ви напуснали, защото не са били за вас. Вие сте прекарали известно време заедно, като съд с неподходящ похлупак. Докато двете души, които Бог е създал заедно, са изцяло един за друг и нищо не може да ги раздели, раздялата изобщо не ги грози.

– Грях ли е да смениш похлупака, ако той се появи в живота ти на по-късен етап, а ти си създал семейство?

– Всичко се случва по споразумение. Може да се разделиш с човека до теб с благодарност, че сте били заедно, но сте отработили вече общите си уроци.

– Ами ако той не е на твоето ниво и не желае да те остави да си тръгнеш?

– Това означава, че имате още уроци, които трябва да учите заедно.

– Защо не ревнувам Оуз и знам, че с колкото и жени да бъде, той обича мен. Сигурна съм в него, а се изяждам от ревност за Бен, когото не обичам по този начин. Защо? – Рая заливаше Халу с въпросите си.

– Когато в брачната двойка има страх, че някой може да му открадне партньора, това е, защото той всъщност не е истинският любим, не е душата половинка. Жената обича мъжа, но той я напуска заради друга или обратно, но душите-половинки, напротив, се разпознават един друг с абсолютна увереност и никога няма да се изоставят.

– Но ние сме разделени! Според Оуз не можем да бъдем заедно. А аз не искам да унищожа тази прекрасна любов с рутинни задължения. Искам да я запазя все така прекрасна. Всяка наша среща да бъде като първата – уникална и незабравима.

– Условията на съществуване не позволяват реализирането на такава перфектна, абсолютна любов в нашето ежедневие. За вас сексът не е на първо място. Вашата любов е толкова силна, че сексът няма как да предаде всичко, което чувствате – енергията от сърцата е съвършената енергия на Любовта. Срещата ви има за цел да събуди онзи копнеж и любов към нещо съвършено, висше. Много е важно да оставим свободен другия човек и да не се вкопчваме в него. Често се случва различни фактори да възпрепятстват реализирането на такъв вид обвързване, както и осъзнаването на немалко дилеми, преди наистина да разпознаем своята духовна половинка – наше огледално отражение от противоположния пол.

– Много боли, когато се срещнем и трябва в името на по-висша цел да се разделим.

– Да, но знаеш също и че си струва. Срещата ти с Оуз в този живот е кармично предопределена и ви свързват цяла верига минали животи, в които сте се търсели. Ако не следваме основния си духовен път, животът ни предизвиква да преминем през редица фази на ограничения във физически и материален план, семейни задължения, отговорности и забрани. В такъв момент привличаме и биваме привлечени от партньор, когото сме склонни да приемем за сродна душа. Той е готов да посрещне тези нужди на всяка следваща фаза от еволюционното си развитие ние продължаваме да привличаме – всеки път различни индивиди, в зависимост от емоционалните ни и духовни потребности на дадения житейски етап. За разлика от всички сродни души, които срещаме, енергията на душите близнаци поражда безусловна романтична любов. Вие бяхте слели душите си и това беше осъзнаване на собствената ви Божествена същност. А сексът беше космическо свързване и духовно просветление. Бяхте обзе от чувство за цялостност и завършеност. Ето какво се промени и затова след завръщането ви от почивката всички виждаха колко сте различни.

– Мислиш ли наистина, че той ме е забравил? Може ли да се забрави случилото се?

– Той никога няма да те забрави, както и ти него. Душата има план, който предвижда да се срещнем с хора, които да ни помогнат да установим баланс. Също имаме и недовършени задачи по отношение на другия. Тези важни за нас хора идват в живота ни, защото имаме нужда от тях или се срещаме с тях на определена фаза от нашето развитие.

Халу продължи да разяснява на Рая всички загадки...

 Докато Рая учеше урок след урок, а дните и минаваха в практики, Оуз просто работеше. Той броеше дните до уикендите и почивките, за да тръгне на среща с природата. Там той намираше себе си и мислите му се отправяха към Рая. Дали го бе забравила след толкова време? Беше ѝ дал цели три години, за да го забрави. Но постепенно започна да осъзнава, че връзката им не е от тези, които се изчерпват след няколко месеца. Рая му беше влязла в сърцето и той някак си се чувстваше сигурен в нейната любов. Тази раздяла разви телепатията му. Той знаеше кога тя мисли за него, какво мисли и усещаше настроенията и състоянията ѝ. Сякаш когато беше сред природата, той предаваше на тревичките послания за нея и те я предаваха нататък, докато не стигнеха до Рая. И обратно, докато лежеше на поляната сякаш вятърът и дърветата му разказваха за нея. Дали хората можеха да общуват с растенията? Защо пък не, и те като животните разбират и издават звуци. Оуз обичаше шумоленето па листата. Ако някой знаеше какво мисли той, сигурно щеше да го обяви за луд. Но той беше природно интелигентен човек и го знаеше, без това да ласкае егото му. Справяше се успешно с работата си и беше добър в нея. Острият му като бръснач ум можеше да види ясно проблема и да го реши на минутата. Това обаче не му печелеше приятели. Шефовете му се страхуваха да не ги измести и постоянно му създаваха проблеми. Чувствителността му се бе засилила и той болезнено преживяваше такива моменти. Знаеше, че е прав, но понякога не успяваше да прокара идеите си пред тях. Самата система куцаше. Животът не беше този, който бе искал за себе си. Всичко това го провокираше непрестанно да търси източника на енергия – Рая и природата. В такива моменти той четеше писмата ѝ и се възхищаваше на смелостта ѝ да отстоява себе си. Разбираше, че и тя не иска да наранява никого и затова не може да се разведе с Бен. В мигове на прозрение, той ясно виждаше вътрешните ѝ битки. Прекалено много хора щеше да нарани с това нейно решение, но тя щеше да измисли начин. Оуз вярваше в нея повече, отколкото в себе си. Един ден, ако е рекъл Бог/Аллах, те щяха да бъдат заедно. Мислите му се рееха като птицата, която прелиташе над него. Пожела си и той да стане птица в този момент. Силното му желание сякаш се материализира и Оуз почувства как олеква. Като че ли душата му се отдели от тялото и той се издигна нагоре. Видя се как лежи на тревата, но не се изплаши. Хареса му как се чувства. Остави се на емоцията и усети вятъра в лицето си. Осъзна, че е като птица. Виждаше земята отгоре.

Небето беше ясно и се сливаше с морето, а зеленината наоколо успокояваше уморения му поглед. Къде ли беше Рая в този момент? Той искаше да сподели с нея всеки уникален епизод от живота си. В този миг видя светлина пред себе си, която бързо се приближаваше. В нея постепенно разпозна лицето на Рая. Невероятно! Видението се приближи. Двамата се усмихваха без думи. Нямаше нужда да говорят – чуваха мислите си.

Летяха и се радваха на гледката. Прекрасно е да си жив! Земята е прекрасна! Не искаха този момент да свършва. Оуз се страхуваше, че това е сън и когато се събуди, всичко ще изчезне. И все пак това се случи. Някой викаше в далечината и Оуз бавно се завърна към тялото си. Медитация ли беше това или истина? Реалност или сън?

Спомни си колко пъти преди някое изпитание пред него изскачаше образът на Рая. Той се спираше и това го спасяваше от сериозни последици. Най-често се появяваше когато беше загубил някой важен документ или когато шофираше. Образът ѝ заставаше пред него и това разрешаваше проблема, предпазваше го от катастрофи, посочваше му пътя. Сега лежеше на прекрасната зелена трева и изпитваше толкова силна любов към нея, че тя сякаш обикаляше Земята, за да я намери.

Последните месеци Рая не му беше писала и той знаеше само че е някъде в Африка. Искаше да я види. Тя толкова силно му липсваше. Теорията му за времето беше разбита на пух и прах. За тях нямаше време и пространство, което да ги раздели. Трябваше да промени стратегията. Ще ѝ изпратя имейл, реши той.

А в Африка Рая отново беше със своята учителка. Тя ѝ беше станала много близка. Спокойно обсъждаха всякакви теми и някак си знанието се събуждаше, беше там и старицата само му помагаше да изплува по-ясно в съзнанието ѝ.

– Халу, ти ми разказа, че вие, шаманите, може да с свързвате директно с най-чистите форми на природна енергия и да боравите с елементарните сили – въздух огън, вода и земя. Как обаче успявате да проникват в различните светове? Как можеш да се свържеш е ефирния свят на ангелите и феите например, които познаваме само от приказките и легендите?

– Всички тези енергии от различните светове се завихрят като спирали и се сливат – горният свят на небесните извисявания, долният свят на земните енергии, а средният – на хората. Това е единен, свещен триъгълник. Всички светове в природата – животинският свят, растителният свят, минералният свят и човешкият свят са въртящи се спирали по пътя на шамана. За да работиш с техните енергии, трябва да се научиш да познаваш всяка една вибрация и да направляваш силата ѝ. Освен това трябва да останеш центриран и балансиран в средата на хаоса от въртящи се енергийни вибрации. Постига се чрез силна лична връзка със земята и трябва да си канал между енергиите на природата и енергиите на духа. Като живо дърво, вкоренено дълбоко в земята, достигайки и прераствайки в посредник между хората и останалите светове. Това е свещената връзка на мъдростта на природата и духа.

– Смята се. Че можете да контролирате времето и природните стихии, да правите предсказания, да тълкувате сънища, да извършвате астрални проекции и пътешествия до горните и долните светове. Как става това?

– Когато попадне в света на духовете, шаманът общува с тях и иска помощ за лечение, за добър улов или за промени във времето. Шаманизмът се основава на схващането, че видимият свят е под контрол и е населен с невидими сили или духове, които влияят върху живота на хората. Това изисква специално познание и способности, които не всеки човек притежава. Ще те науча да правиш астрални преходи и да се свързваш с хора и същества от невидимия свят. Ще можеш да повдигаш воала на времето и да се пренасяш в пространството. За да отвориш обаче този портал, ще трябва първо да се свържеш с Оуз. Той те балансира и без него порталът няма да се отвори напълно и ще е опасно за теб. За тези, чийто душа близнак не е на Земята, порталът се отваря лесно, но когато сте тук и двамата, трябва да си сътрудничите.

Халу започна да рисува с пръчка по пръстта голяма окръжност и продължи да обяснява:

– Ако това е Земята и впишем в нея двата триъгълника, този, който гледа надолу, единият връх започва от Антарктика южния полюс, и двата странични върхове са Канада и Аляска, а другият, който сочи нагоре, има за връх Северния полюс, а неговите странични върхове са долната част на Южна Америка и Австралия, то ще видиш, че те образуват решетка, която е разположена по меридианите на Земята, а центърът ѝ е Екваторът. В тези зони живеят различни нации, но навсякъде има шамани, както и енергийни портали на времето. Ние почитаме и съхраняваме планетата. Около центъра на тези триъгълници се образува шестостенна фигура, която прилича на пчелна килийка.

Погледнато отгоре или отдолу, точката, в която се свързват паралелите на Земята, също има тази форма.

Халу продължаваше да чертае различни геометрични фигури по рохкавата пръст. Отново нарисува кръг и дванайсет паралела.

Два по два те обхващат четирите посоки на света и четирите полу-посоки, които като се свързваха образуваха същия шестограм. Двата полюса се свързват в един силно енергиен тунел, който преминава през центъра на планетата. Съществува хипотеза, че тези входове не са реален тунел, а енергийни образувания, които не могат да бъдат пипнати с ръце. Според някои изследователи на паранормални явления в района на източното езеро в Антарктика съществува енергийна врата за паралелните светове. Влизайки през нея, хора могат да се окажат в паралелна вселена или в Космоса и да пътуват във времето, както и да получат достъп до всякаква информация. Подобни врати съществуват на различни места на планетата. Някои от тях са напълно материални и видими като пирамидите например. Други са вълнови енергийни образувания, те не могат да се докоснат, но реално съществуват като Бермудският триъгълник. Такива портали има във всеки връх на триъгълниците – Халу посочи отново местата – Южно от Майорка в Средиземно море, в Гранд Каньон, САЩ, в Северна Гренландия, в океана край бреговете на Чили. Данните за тях и точните им координати са засекретени от правителствата също както информацията за НЛО. Това е така, защото овладявайки техниката за пренасяне във времето и пространството, се отварят врати и получавайки достъп до всяка информация, можеш да станеш господар на света.

Рая гледаше с интерес, наведена над рисунката, и се чудеше защо не беше обръщала внимание на тези факти. Халу продължи да говори тихо в ума ѝ.

– Ще ти разкрия смисъла на този символ. Както тялото има енергийни канали, и Земята има такива. Те са свързани с магнитни вълни, които запазват целостта на Земята. Водата е като кръвта, растителността са дробовете ѝ, а тялото ѝ е повърхността. Ние, шаманите, се свързваме с всички източници на нейната сила и я използваме. Ти си тук обаче, за да научиш много повече от това. Ако се активират тези енергийни центрове, можеш да отвориш портал към различни времеви измерения. Това не може да го направи всеки. Ще те науча как да отключваш вратата на времето, така ще можеш да посещаваш различни епохи и места. В портала на времето действия и хора не могат да бъдат проследени нито с човешко око, нито със специална апаратура. Това става чрез промяна на твоята енергия, за да стане съвместима с вибрациите на светлината. Получава се, като се пречупват потоците светлина, от които сме изградени, и се използват вибрациите, които ни заобикалят. Първото завихряне на светлинните потоци е като се сблъскват – бърз и бавен, а второто, когато енергията се опитва да се върне в изходно състояние. В резултат на това се получава своеобразно пропускане на светлината в холограма, която със силата на мисълта може да се насочи към времето, което искаме да посетим.

– Искаш да кажеш, че просто изчезвам от тази реалност, така ли? Господи! Ако това е вярно, колко ли пари ще дадат някои правителства да експериментират в тази област? – Рая се опита да се разсмее, но не се получи.

– Ще научиш много скоро. Когато тук е ден, при Оуз е нощ. Докато спи, той лесно може да получава информация от теб. Писал ли ти е скоро?

– Не, а и аз реших да не си отварям често пощата, за да не се дразня и да не му досаждам с писма. Не искам да му се натрапвам. Представяш ли си да му пиша какво току-що ми каза? Направо ще ме помисли за луда!

Провокирана от Халу, отвори компютъра си. Беше си откраднала малко време след приятната вечеря с приятели на Бен и сега лежеше по диагонал в широката спалня. Беше поставила възглавница под главата си, а лаптопът върху корема. Дали ѝ бе писал? Да отвори ли пощата си?

Рая редовно проверяваше личните си съобщения, фейсбук, както и електронната си поща, но с Оуз си пишеха на друг имейл. Беше си забранила да го отваря и сега гледаше екрана с празен поглед. Какво да прави? Ще устои ли да не му пише?

Някъде там, в Измир, Оуз също стоеше пред своя компютър. Не можеше да заспи от жегата и се въртеше в леглото неспокойно. Добре, че утре бе събота, помисли си той.

Опита се да се отпусне и сякаш успя за момент. В зареяният му към тавана поглед сякаш се появи неясно видение… Спеше му се. Очите му бяха уморени от целодневното взиране в компютъра. Разтърка ги, но образът все още стоеше като полупрозрачна сянка… Рая! Не искаше да мисли за нея. Тази мисъл го нараняваше. Усещаше липсата ѝ толкова болезнено. Колко години бяха минали, замисли се той. Защо не можеше да забрави тази жена? Защо го вълнува така силно?

Искаше да я забрави. Беше опитал всичко. Беше прибягнал дори до алкохола, но това само влоши ситуацията и той се отказа.

Завъртя се отново няколко пъти в леглото и не издържа. Грабна компютъра и си пусна пощата. В този момент видя, че профилът на Рая светна. Тя беше на линия! Тръпки полазиха по тялото му Написа ѝ в чата: "Здравей, пчеличке моя! Как си, любов моя?" Как се осмеляваше да ѝ пише така, след като се бе отказал от нея! Защо тя не му се сърдеше?

– Здравей! – бързо изпиука съобщението. – Как си?

– Как си? – Оказа се, че пишат едно и също в един и същ момент.

– Добре.

– Хахаха – засмя се Оуз весело и получи от Рая човече с усмивка.

М-да, мислеше си той. Толкова еднакви… и така различни! Очите му се навлажниха. Усети невероятно силно любовта си към нея. Когато бяха заедно, нещо сякаш се отприщваше вътре в него и той се превръщаше във фонтан и от сърцето му бликаше любов. Погледна към вратата. Той все още живееше с родителите си и му се стори, че чу шум. Може би баща му отиваше до тоалетната. Загаси нощната лампа. Изчака малко и написа:

– Липсваш ми! Много ми липсваш!

– Ти също! – отговори му тя.

– Как си? Как преминават дните ти?

Изведнъж Рая изчезна. Връзката прекъсна. Той ѝ написа писмо. Почувства се по-добре, като знаеше, че тя е някъде там… и може от време на време да се свързва с нея. Само ако можеше да се виждат! Ами, да, и това можеше със съвременната техника. Той нямаше и не искаше да се включва в социалните мрежи, нямаше скайп или други програми, но самата поща имаше възможност за видеовръзка. Рая му беше писала и дълго време го беше молила за такъв разговор. Увещаваше го с години да премине към тази поща, заради опции, които предлагаше. Едва преди година го беше направил и се учуди на възможностите, които им даваше – да си чатят и да говорят, но чак сега събра смелост да и пише в реално време. Отпусна се щастлив в леглото и заспа.

Рая беше събрала смелост и бе отворила пощата си, през която стигаше до Оуз. Видя, че ѝ е писал. Не много, но все пак личеше, че проверява имейла си редовно. Беше я питал как е, има ли планове да пътува към Турция и ще може ли да се видят. Интересуваше се живо от живота ѝ.

Тя толкова силно желаеше той да е тук и да посещават заедно Халу. Искаше ѝ се да сподели с него тези моменти. Знаеше, че той приема нещата по същия начин, както и тя.

Докато четеше писмата, видя че Оуз се появи на линия и тялото ѝ се разтрепери, както когато го срещна преди години.

Започна да му пише, но в този момент влезе мъжът ѝ. Тя затвори лаптопа и се престори на уморена. Стана и набързо съблече дрехите си. Напъха се под чаршафа и обърна гръб на Бен. Чувстваше се замаяна и превъзбудена. Цялото ѝ тяло беше настръхнало. Страстно желаеше ласките на Оуз.

Бен протегна ръка към нея, но Рая не искаше той да я докосва. Измрънка нещо сякаш през сън и се насили да заспи.

След кратко прекъсване от две седмици Рая беше отново при Халу. Имаше натоварени дни, изпълнени с грижи за децата и разработване на нов проект по програма за защита на природата. Беше се ангажирала да представлява международна организация, защитаваща птичите видове. Тук, в Гамбия, бяха събрани всички видове – от най-малките до най-големите пернати създания. Учени от цял свят идваха да ги изследват, а Рая осигуряваше средствата за техните проучвания.

Уроците на Халу изискваха време за осмисляне. Рая искаше да ги разбере напълно и имаше въпроси. Беше отделила този ден отново за среща с Халу. Тя търпеливо ѝ обясняваше всичко, а Рая се чудеше как може жена, която има първобитен начин на живот сред джунглата, да разполага с толкова много потвърдена от живота и науката информация. Халу ѝ разясняваше причините за всяко явление по толкова прост начин, че Рая си мислеше как е възможно да сме слепи, когато цялото знание е пред очите ни.

Днес темата беше особено интересна – аурата. Халу я научи как да я вижда.

– На някои хора им отнема доста време, за да се научат. Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно се получават нещата при него.

– Аура има всяко живо същество – растенията, животните, хората… Дори самата Земя. Тя вибрира също като нас. Според моето учение сме изградени от няколко елемента: земя – физическото тяло, вода – етерното тяло, свръхестествения живот, въздух – духовното тяло, огън – тялото на безсмъртието. Имаме променливо магнитно поле – "аура", което означава живот. Виждаме я като светлина, която излиза от тялото.

– Виждам твоята аура, дори мога да я докосна! – възкликна Рая.

– Аурата вибрира, има обем, форма и цвят. Съставена е от трептящи светлинни частици. Обемът ѝ е променлив в зависимост от чувствата, които изпитва човек. При болест или страх тя се свива около тялото, за да го предпази, а при благоприятни условия се разгръща. Аурата на скъперника е тясна, рязка, с контрастни цветове. Аурата на нещастните хора е сгъстена и мрачна.

– Когато се видяхме за първи път, аз видях около теб твоята аура.

– И аз видях твоята също! – засмя се Халу. – В зоната на сърдечната чакра при влюбените хора се вижда много силно сияние. При теб блестеше като слънце и затова веднага те познах! Такова сияние се вижда и около главата като нимб – ореол, излъчва се и от пръстите и дланите на ръцете. Така може да лекуваме.

– На аурата ли се дължи чарът?

– Да. Ако някой има различни от теб вибрации, то той ще усети или неприязън към теб, или възхищение в зависимост от това колко възвишени са чувствата ти в сравнение с неговите. Не могат да се привличат хора с различна вибрация. Затова се огледай около себе си. Кои хора те карат да се чувстваш добре? Каквито са те, такава си и ти.

Рая се усмихна. Започна да обръща внимание на факта, че все по-често се усмихваше. Усмивката беше заразителна в тази страна. А от това ѝ ставаше по-добре и се чувстваше безпричинно щастлива.

– Всеки човек притежава определено излъчване, което се променя в зависимост от ситуацията. Когато енергийните центрове в нашето тяло са отворени, те излъчват и възприемат енергия по-активно. А друг път са полузатворени. Нуждаем се от различни количества енергия. В различните ситуации, в които човек се оказва, му се предоставя енергия от определен вид – такава, от която се нуждае. Ако у човек има излишък от някакъв вид енергия, а ситуацията позволява тя да бъде изразходвана, съответната чакра ще се разтвори и през нея енергията ще бъде отдадена. Също съществува и възможност да бъде задоволяван енергийният недостиг на всяка чакра, като се използват енергийни потоци, идващи непосредствено от финия свят. Но по различни причини подсъзнанието понякога трудно успява да я извлече и да я адаптира за нуждите на психиката и на организма. Затова, ако в подсъзнанието няма специално изработени програми, то се обръща към енергийните резерви, които са складирани в чакрите ни. В такива случаи съответният резултат може да се нарече чудо – бързо оздравяване от неизлечима болест, действие в мигове на смъртна опасност и други. Типичен пример за обръщане към програмата за попълване на енергиен недостиг представлява молитвата, която помага само когато човек е искрен и вярва и силата ѝ.

– Ами ако енергията не достига?

– Тогава възникват емоции от депресивен тип и страх. Всяка чакра отговаря за определен вид емоции и ако ги следим, ще можем да контролираме енергията, която приемаме и излъчваме. Ако потискаме емоциите си. Енергийният поток ще бъде пропуснат частично през съответната чакра и ще предизвика различни неприятни последици – от депресия до смърт. Трябва да се премахнат блокажите, като се разтвори чакрата, така че енергийният поток да премине свободно през нея. Този вариант се осъществява, ако човек реагира правилно на ситуацията. Тогава чакрата се отваря и пропуска енергийния поток, след което се притваря до обикновеното си ниво и в душата на човека настъпва спокойствие. Противоположното състояние, характеризиращо се с недостатъчен енергиен поток, се изразява в появата на усещане, че животът преминава край човека, заобикаля го, без той да взема участие.

– Чувала съм, че меридианите са като кръвоносната система за енергийното ни тяло и чрез тях енергията протича през чакрите, които я съхраняват и препращат към всички органи и системи – каза Рая.

– Това е много повече от енергийно захранване на тялото. Всяка чакра отговаря за определени възприятия, емоции и чувства. Разтварянето на чакрата анахата (в областта на сърцето) съответства на възвишена любов към целия свят, разкриването на чакрата вишудхи (в областта на гърлото) – на виждане и създаване на съвършени форми. Разкриването на чакрата аджна (зоната между веждите) отговаря на висшата мъдрост, висшата воля и съзиране на единството на света. Разтварянето на сахасрара (на върха на главата) – на прекия контакт с финия свят.

– Знам много за чакрите, но ми се иска да разбера тяхната функция. В училище не ни учат на Най-важното. Не ни отговарят на въпроса кои сме и каква е нашата истинска същност отвъд физическото тяло.

– Нашето тяло е изградено от светлина. Когато гледаш Слънцето, ти виждаш само сърцевината му – неговата твърда част, но то не свършва там. Енергията му се разпростира много по-надалеч и ние я възприемаме като светлина. Хората са като Слънцето. Имаме видимо физическо тяло и фино, което продължава много извън това, което виждаме. Колкото по-духовен е човек, толкова по-голямо е неговото енергийно тяло. То трепти и излъчва енергия, която не виждаме, защото е много фина. Тя обгръща и защитава тялото ни като предпазна жилетка и има свойството да се свива и разширява в зависимост от емоциите ни.

– Когато обичаш някого, предполагам, че енергията нараства и аурата се разширява?

– Така е. Любовта е състояние на блаженство и е най-силната и мощна енергия. Тя се излъчва отвсякъде и е във всичко наоколо. Ти имаш рождено право на щастие, а любовта е най-силното гориво, което те зарежда с радост.

– Каква е разликата между влюбеност и любов? – отново я прекъсна Рая.

Халу я погледна разбиращо и мило. Тази жена не се предаваше. Искаше да разнищи докрай всичко, свързано с темата.

– Разлика има и тя е, че качеството на любовта съответства на енергиен поток, преминаващ през чакрата лнахата (сърдечен център), а на влюбеността – енергиен поток, преминаващ през чакрата манипура (слънчев сплит). Любовта към обекта го осветява в Божествена светлина, улеснявайки всяко взаимодействие с него, независимо дали е възприемане, въздействие или съвместна работа. Влюбеността предполага съсредоточаване върху чувствата към любимия. С други думи, в голяма степен влюбеността е интровертно емоционално състояние, когато енергийният поток, преминаващ през чакрата манипура, буквално я залива. Възникващият енергиен излишък е отровен за човека. Особено силно се усеща в мигове на отсъствие на обекта на влюбеност. Тогава влюбеният подсъзнателно се стреми да се освободи от тази отрова, преобразувайки енергията. Един от начините е да трансформира енергията в творческа или духовна, като я изкачва нагоре по чакрите. При възвишената духовна любов той насочва и пропуска енергийния поток през областта на сърцето. Човек не вижда с духовните си очи онова, което човек не обича. Любовта като емоция представлява състоянието на религиозен екстаз у вярващия. Тогава той може да раздава любов в чист вид на другите около себе си. Всеки енергиен поток е уникален, така че онзи, който се влюбва за десети път, получава енергиен поток, съвършено различен от предишните девет пъти.

Халу обясняваше и учеше Рая как да отваря и активира чакрите си. Обучаваше я да контролира енергийните си потоци, за да стане по-свободна и естествена, да засили собственото си самоизразяване и да разкрие напълно способностите и потенциала си. Научи я да усеща чакрите и енергийните си потоци под формата на преки физически усещания.

– Така човек премахва задръжките, като контролира с волево усилие състоянието на чакрите си. Но разтварянето на чакрата анахата всъщност не е нищо друго освен възпитание на чувствата, разбиране и любов към света – обобщи Халу.

Тя не се уморяваше да ѝ обяснява търпеливо и подробно. Помоли я да усети енергията на листата на растенията. Рая гледаше с очите си красивите цветя и дървета около себе си. А усещаше с длани нежната им енергия. Присвиваше ли леко зеници, аурите им грейваха като пъстроцветни слънца.

– Красота! – не се сдържа тя. – Божествена красота!

В следващия момент усети как те реагираха и изпратиха към нея любов. Усети го като погалване, нежно и приятно. Тя комуникираше с цветята!

Взря се в едно листо и погледът ѝ потъна в зеленото. Виждаше красотата на всичко около себе си. Тревичките сякаш ѝ нашепваха нежни слова, а насекомите и птичките изпълваха тишината със звуци, които караха душата ѝ да пърха от радост. да се чувства като част от природата.

Халу я научи как да усеща с длан енергията около себе си – невидимият свят вече не беше празен. Тя бързо усвои умението да чувства и да засича болестотворната енергия. Научи се как да я отстранява и да се зарежда с чиста енергия – прана, за да може физическото ѝ тяло само да се възстановява. Халу ѝ показа как да запазва тази енергия, за да не се разпиляни. Изучиха различни методи за увеличаване размера па аурата и чакрите, за привличане на повече енергия, която да се насочва към нуждаещите се, включително към майката Земя, за да бъде тя излекувана.

В селището имаше доста болни, които се нуждаеха от лечение, и Рая усърдно практикуваше. Раните бързо зарастваха и болестта си отиваше. Хората се усмихваха и я гледаха с безмерна любов.

Медитациите, лечението и методите, които прилагаше ежедневно, промениха Рая. Тя сияеше и блестеше – всички усещаха това и бяха привлечени от нея.

Минаваха месеци и тя започна да тъгува за страната си. Беше си починала. Натрупала бе знания. Семейството се беше сплотило, но споменът за Оуз не бе изчезнал. Той ѝ липсваше силно. Толкова искаше да са заедно. Самата мисъл я накара да потрепери. Спомни си емоциите от първата среща с него и пред очите ѝ изплува картина как двамата се разхождат по плажната ивица, хванати за ръце… Носталгията по дома нямаше да я мъчи, ако той беше тук. Може би в това райско кътче не би трябвало да усеща липсата му, но Рая се чувстваше самотна без него. Никой не можеше да запълни празнотата от неговото отсъствие. Обичаше децата си и те нея. Имаше мисия, работеше много и учеше, но някои въпроси все още я измъчваха.

Един ден, когато събираха билки в джунглата с Халу, Рая я попита:

– Опорочава ли се чистата Божествена любов от секса? Грях ли е да обичаш толкова силно човек, че да пренебрегнеш всички норми и да се отдадеш на страстта си и физическите ласки? Почти винаги в храмовата украса на изтока присъства еротиката и това не е срамно за никого. Големите покриви на непалски те храмове и къщи са поддържани от греди и колони, покрити с резбовани или изсечени сексуални сцени. Древни писания от рода на "Кама Сутра", "Кока Шастра", "Ананга Ранга" и разказите за Парфюмираната градина са истински сексуални ръководства, при това създадени от различни религии. В праисторическите общества и в древен Китай, Индия, Египет, Гърция и Рим на сексуалността се е гледало като на наука и изкуство на откровението. Източните предания приемат сексуалната връзка като средство за постигане на единство и хармония в общуването с боговете. Във философските съчинения от стари времена сексът не се разглежда отделно от духовността и религията. Шива често е изобразяван и храмовете със своя "най-почитан" атрибут – лингама или фалоса. Символ на неговите възпроизводителни функции. Такива статуи са обект на голяма почит, защото виждат в тях мощна сила, символ на връзката между световете във Вселената. В индуисткия пантеон специално място имат женските божества. Жената на Шива – Парвати, не е просто негова съпруга, а онази част, която привежда в действие свещената му мощ. Ако един мъж изпитва непреодолима страст, той може да я утоли и пречисти само с по-силна страст, казват на изток. За постигането на тази цел служат "ритуалните жени". В Индия Рати е богинята на желанието и съпруга на бога на любовта Кама – събирателен образ на чувствените наслади и емоционалния живот. Ученията му се съдържат в Камашастра. Индийският мъдрец Ватсаяна събрал част от устната традиция в книга и се появил писменият вариант на Кама Сутра или учението на любовния бог. Сексуалният ритуал заема особено място в тантристките религиозни култове, които са много древни.

– Сексът играе изключителна роля, но не сам по себе си, а като начин за постигане на единението с Бог добави тихо Халу. – За разлика от другите религии тантризмът не призовава към отказ от удоволствия, умъртвяване на тялото и подчиняване на ревнивия Бог. Той казва: увеличи своето удоволствие до най-висок предел и го използвай като духовно гориво. Това е начин за загубване на собствените граници и постигане на усещане за сливане с партньора – трансценденталната връзка на мъжа с жената.

– Да, множество култове се съсредоточават около Деви – Божествената съпруга на Шива, в проявата ѝ като шакти – "детеродната енергия". Шакти изобщо са богините съпруги. Богът на любовта Кама е еквивалент на гръцкия Ерос и римския Купидон. Най-старите книги на човечеството – Ведите, учат, че Кама е първопричината на живота. Преди да има живот, се е появило желанието, което поставило началото на творението. Кама е син на богинята на щастието Лакшми. Тя би могла да се отъждестви с римската богиня Венера – майката на Купидон. Според митологията на гърците боговете не само че се явявали в човешки образ, но и встъпвали в любовни връзки с обикновени простосмъртни – изрецитира Рая.

Беше чела доста на тази тема, но търсеше одобрение от Халу. Чувстваше се сякаш целият свят я осъжда. Винаги беше мислила какво ще кажат другите – обществото. Когато беше с Оуз. Никой освен Бог не съществуваше за нея. Грях ли беше това?

– Не е грях. Когато и боговете са подвластни на Любовта! Сексуалната енергия е мощно захранване. Тя може да се акумулира, трансформира и пренасочва към нещо много по-фино. Колкото и невероятно да звучи, тя може да пречисти сърцето и да го превърне в кристал, да проясни ума и да го превърне в слънце, да разшири душата и тя да стане като вселена, да даде мощ на духа. Който да се слее с Бог! Да събуди Божественото в теб! Използвай женската си интуиция. Вече знаеш, че е много важно с кого правиш секс – с човека. Който взема от твоята енергия егоистично и след това се чувстваш изтощен или с този, който ти дава от своята енергия и те издига духовно, за да изпиташ екстаза на Божествената любов. Неслучайно има традиция да се встъпва в брак с девствено момиче, защото енергията му е чиста. Сигурно си чувала и мисълта, че до всеки велик мъж стои велика жена. Не може да се постигне идеалната любов, ако двама влюбени са с различна енергия. По време на любовния акт енергиите като потоци жива светлина обгръщат влюбените и се издигат нагоре, трансформирайки сексуалната енергия в духовна. Затова се наричат души пламъци, защото активират кундалини, която като огнена змия се изкачва нагоре, излиза през коронната чакра и ясновидците виждат това явление като пламък над главите на влюбените. Отваря се порталът към Божествената същност на човека и той се променя. Тези души пламъци не могат вече да изпитват омраза, завист и други нисши чувства. Сексът с точния човек е ключът към просветлението, а не разюздания и покварен секс с цел задоволяване на животинския нагон. Когато не си с точния човек, по-добре да не влизаш в интимност.

Темата беше обширна и Халу трябваше да обяснява надълго и нашироко за енергийния обмен между влюбените и този при случайните връзки. Обучението нямаше край. Ала Рая получи много ценни отговори на своите въпроси.

Тя се беше излегнала на шезлонг до басейна. Беше си облякла тънка бяла рокля с дълъг ръкав, но за всеки случай се намаза със спрей против комари. Децата се бяха прибрали по стаите си, а тя остана навън, за да се наслади на прекрасната нощ. Отново беше пълнолуние и тя отвори лаптопа си. Беше изчислила, че в момента на тяхното вълшебно място е 00: 00. Също като безвремието, – помисли си тя. И ето че лампичката светна!