ЛИТЕРАТУРА 1. Атанасов, Ж. Дидактическо художество, Сб. Буржоазни педагогически възгледи у нас дог Бенев, Т. Ръководство по педагогика за педагогическите училища и девическите гимназии, 1903. 3. Грет. Дидактично художество, сп. Училищен преглед, 1906, № 10. 4. Манов, В, В. Николчов. Теоретическа педагогика (Дидактика, 1908. 5. Манов, В.Творчество в обучението, сп. Педагогически преглед 1907, № 1. 6. Манов, В. Дидактическо художество, сп. Педагогически преглед, 1909, № 3. 7. Манов, В, Ив. Кръстев. Практиката ни през първата училищна година. Манов, В. Методи личност, сп.Педагогически преглед, 1909, № 3. 9. Минев, П, К. Свраков. Ръководство по дидактика, 1905. 10. Минев, П.Педагогически романтизъм, сп.Педагогически преглед, № 78 11. Младенов, Ст. Речник на чуждите думи в българския език, 1943 . 12. Павлов, Т. Избрани педагогически произведения, 1955. 13. Самодумов, Т. Избрани педагогически произведения, 1959. 14. Чакъров, Ст. Продуктивно обучение, сп. Училищна практика, 1906.
105 SUMMARY The one-sidedness of the evaluation of the didactical artistry in our country motivates the efforts to overcome it and to penetrate into the nature of this reforming pedagogical idea. The lay-out offers thoughts in this direction, considering the di- dactical artistry as didactical creativity. This aspect of the idea has not been studied in our country although, to a great extent, it determines its nature as a “reformatory aspiration”. By referring to hopeful Bulgarian resources dating back to the beginning of the XX th century a conclusion has been launched that didactical artistry is not only didactical creativity but also its superior deed, and by a “teacher artist”, a teacher creator should be conceived Key words: didactical creativity; didactical artistry; teacher artist; educa- tional pattern; didactical method; method
