Key words: leader, transformation, headmaster, active teaching, roles, strat-

89
АСПЕКТИ НА ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ
ЖАНРОВИТЕ БЕЛЕЗИ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ТЕКСТ И
МОТИВИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ IV КЛАС
Любомира Попова
Литературното обучение в началното училище днес поставя редица актуални проблеми, свързани с мотивацията за четене и четивните умения на учениците.
Факт е, че съвременният етап от развитието на обществото нето- лерира писменото слово. В резултатна това социолингвистично явление,
съвременните ученици предпочитат аудиовизуалните въздействия, а интересът към речевата дейност четене има трайна тенденция към снижаване.
Тази реалност буди тревога у много родители и педагози. Тя породи и интереса към проблема за взаимовръзката между мотивите за четене на четвъртокласниците и възможностите за тяхното развитие чрез литературни творби с определени жанрови белези.
Представата за предпочитанията на четвъртокласниците към различни текстове умело може да се използва за стимулиране на читателския интерес. Грижа на учителя трябва да бъде проучването не само на този интересно и на когнитивните и социалните мотиви за четене.Развитието на тези две групи мотиви спомага за усъвършенстване на четивните умения на учениците.
Читателското възприемане, мотивите за четене и качествата на четене, насочват към изборна методи, похвати и форми на работа с художествения текст, адекватни на равнището на четивната култура на децата. Те ориентират и как да се изгради система за развитие на читателската култура на учениците.
Четвърти клас е последният клас от началния етапна обучение.
Учениците в значителна степен са овладели четенето като речева дейност
(с неговите качества ­ оптимален темп, разбиране, правилности изразителност Настоящото изследване фокусира този клас от начална училищна възрасти обхваща един випуск четвъртокласници.
Единадесет годишните четвъртокласници имат много добро равнище на четивни умения. Болшинството от изследвания випуск деца четат със скорост над 90 думи в минута. Тези резултати съответстват на изискванията, заложени в указанията на МОН.
Децата , включени в изследването четат правилно и допускат незначителни грешки. Нарушаването на правилността намира израз най-често в замяна на думата с други думи, близки по форма и значение. Четвъртокласниците осмислят сюжета на прочетения текст, следователно е формирано качеството съзнателност. Но въпреки овладяването на четенето и съответните му качества ­ те не желаят да четат.
Това ни подтикна да анкетираме подборно изследвания випуск четвъртокласници. За да се установи доколко изследваните ученици се влияят от жанровата специфика на произведенията бе проведена Анкета 1. В нея бе зададен въпросът Какво предпочиташ да четеш (виж таблица № 1). В анкетата са посочени осем вида текст. Всяко дете трябва да избере само един от посочените три стандартизирани отговора, който приема за себе си ­ “ чета с голям интерес, “ чета рядко ­ по задължение”
и “ не чета”.
ТАБЛИЦА № 1
РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТА № 1
?
??? ?? ??????
???? ? ?????
???????
???? ?????
??
??????????
??
????
1. ???????????? ????????
80 %
14 %
6 %
2. ??????? ????????
72 %
24 %
4 %
3. ????????????
68 %
22 %
10 %
4.
??????????? ???????
64 %
32 %
4 %
5.
????? – ????
60 %
32 %
8 %
6.
?????? ???????? ? ????????
58 %
28 %
14 %
7. ???????????? ??????
54 %
30 %
16 %
8.
?????????????
40 %
34 %
26 %

Анализът на резултатите показва, че най-много ученици предпочитат авторизираните приказки ­ 80 % са посочили, че ги четат с голям интерес.
Тези приказки привличат с интересен сюжет, ярка образности колоритност. Те грабват въображението и сърцата на малките читатели.
В авторизираните приказки много от традиционните сюжети на фолклорните приказки са осъвременени и обогатени.
Веднага след авторизираните приказки се нареждат народните приказки от децата посочват срещу тях отговора чета с голям интерес”.
Фолклорната приказка съпътства децата от най-ранното им детство.
Имайки предвид, че в читателските интереси на разглежданата от нас възраст, определящ е интересът към сюжетното действие, обяснимо е водещото място на приказката в детските предпочитания. Приказките имат голям потенциал от нравствени, философски и естетически поуки.
Двадесет и четири процента от учениците посочват, че ги четат рядко и по задължение. Това би могло да се обясни с факта, е подрастващите познават много народни приказки, в които откриват сходство,
повтарящи се теми и герои, директност във внушаване на поуките.
Енциклопедиите заемат трето място в предпочитанията на анкетираните % от тях ги четат редовно и с голям интерес.
В разговори с ученици, предшестващи анкетата, се констатира, че във всеки дом, във всяка домашна библиотека се ползват енциклопедии.
Често децата носят със себе си такива в училище и умело ги използват за допълнителна информация по различните учебни предмети.
На следващо място са предпочитанията на анкетираните към фантастичните разкази. Фантастичните сюжети, които напоследък изобилстват в телевизионните и видеофилми, силно привличат 64 % от децата.
Книгите-игри се четат с интерес от 60 % от децата. Такива книги все повече се срещат на книжния пазар у нас. Силно привличат децата,
защо теса преки участници в тях, личният им избор определя развитието на сюжета. Детето се отъждествява с един от главните герои и сякаш само направлява съдбата му.
Книгите ­ игри имат значителна роля за формиране на читателския интерес у подрастващите. Необходима е уговорката, че изборът на такива е желателно да се съгласува с родител, учител или друг възрастен, понеже някои от тях, могат да подтикнат към агресивно поведение.
В анкетата са включени и детските вестници и списания. Основание затова дадоха ежедневните наблюдения, а именно ­ четвъртокласниците редовно следят и купуват детските вестници и списания ­ “ Цялата Вселе-

на, Том и Джери”, Венче, “Мики Маус”, “Уоли”, “Фют”, “Барби чаровница и др. Децата с нетърпение очакват всеки следващ брой, в който намират отговори на загадки, разкази с продължение, кръстословици и др. У тях е изграден траен читателски интерес към детския периодичен печат.
Не са малко децата ­ 28 %, които рядко четат тези издания. Очертават се една група ученици ­ около 30 %, които проявяват слаб читателски интерес, проявен към всички текстове посочени в анкетата.
Приключенските романи се четат с голям интерес от 54 % от анкетираните. Динамичното действие на приключенските романи, напрежението, неочакваните развръзки, привличат четвъртокласниците. Но големият им обем явно е фактор, който демотивира децата с по-слаб читателски интереси неустойчиво внимание.
Срещу стихотворения само 40 % от анкетираните са посочили
“чета с голям интерес”.
Стихотворенията като лирически произведения са включени в учебниците по литература в четвърти клас. Чрез тях децата се докосват до ритмичната организация на речта и метафоричната изразност. Резултатите сочат, че преобладаващата частна четвъртокласниците не четат (26 %) или четат стихотворения по задължение (34 %). Вероятна причина затова е засилената метафоричност на лириката. А някои от анкетираните споделят,
че не обичат да ги четат, заради изискването в училище стихотворенията да се учат наизуст.
Установи се пряка зависимост между мотивите за четене и особеностите на текста. Децата четат с най-голям интерес авторизирани приказки,
народни приказки и енциклопедии.
Учениците, които имат по-слаба мотивация за четене се отличават и с по-слаба четивна техника. Липсата на читателски интереси и опит се отразява неблагоприятно върху четивната култура на децата.
Може да се обобщи, че голяма роля за четенето на единадесетгодишните деца имат когнитивните мотиви. Това е така, защото четивните умения им помагат в подготовката по други учебни предмети. Децата четат и защото име интересно да научават непрекъснато нещо ново.
От данните в анкетата се разбира, че най-предпочитаните текстове за четвъртокласниците са авторизираните приказки, народните приказки и енциклопедиите. Четенето имот своя страна води до усъвършенстване на четивните умения и улеснява подготовката по всички учебни предмети.

Изводите от настоящото изследване могат да се обособят като препоръки към началния учител.
Мотивационната сфера на четвъртокласниците не е константна величина, тя се изгражда в процеса на цялостната им дейност, следователно тя непрекъснато се развива и изменя. Ето защо, изучавайки предпочитанията на четвъртокласниците към литературни текстове, с определени жанрови белези, учителят умело може да стимулира когнитивните мотиви за четене. Това може да се реализира предимно в часовете по извънкласно четене в часовете по задължително избираема или свободно избираема подготовка чрез индивидуален подход към учениците чрез оформяне на литературен кът в класната стая чрез следене на детския периодичен печат чрез издаване на училищен вестник (вестник на класа).
Проблемът за читателската култура и мотивацията за четене в начална училищна възраст, както и методическите решения за развитието им са актуални за педагогическата теория и практика. Този проблем е още по-актуален при новите условия на компютъризация и масовото навлизане на киното и телевизията в съвременния бит. Но телевизията и компютрите не бива да изместват изцяло хубавата книга. Интересът на детето към книгите започва от ранна възраст. Този интерес трябва да се поддържа и насърчава от родителите.
В училищна възраст ориентацията към книгите зависи най-много от учителя и неговия подход. Един от приоритетите на началния учител в литературното обучение в четвърти клас е да проучи детските предпочитания към творби с определени жанрови белези и чрез тях да развие и стимулира когнитивните мотиви за четене. По този начин се оптимизира процеса на обучение и се съдейства за формирането на читателска култура у децата.

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: