Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

В заключение ви моля - не се сърдете на посланието ми, то може би е строго, но така ме боли сърцето, като виждам колко малко са онези, които разбират през какви страшни времена преминаваме; не разбират, че наистина е ударил последният час за мнозина и продължават да пълзят в мрака на невежеството, намирайки противоречия там, където ги няма, виждайки навсякъде рогата на дявола и печата на антихриста, защото съзнанието им не може да се откъсне от земните окови, не може да мисли самостоятелно, а сляпо се блъска в оградата, създадена от призрачната заплаха за Вечното Проклятие на “Милосърдния” Бог!! Наистина, както е речено, “не ще измият водите на Йордан и Урдар всички петна от кощунствени пръсти по дрехите на Христос и Буда!” Повярвайте, духът на Инквизицията е още силен и ако Христос се появеше сега на Земята, то може би не разпъване или клада, но доживотно строго заточение с клеймото на Антихрист нямаше да Му се размине. Препрочетете “Инквизитора” на Достоевски.

264⁹. “Човечеството придава значение само на онези понятия, които се побират в съзнанието на посредствеността, защото облича всяка форма в съзнанието си по съответния начин. Защо не се възприеха всички Висши Понятия? Защо има толкова много изопачавания? Защо се среща тъй често омаловажаването? Защото наистина духът на човешките търсения и стремежи е обърнат надолу. А задачата на новия свят е да пробуди съзнанието и да върне на света предназначения облик на Красотата. Творчеството на духа трябва да се активизира именно към възвисяване. Не да се принизява Висшето, а да се издига. Затова първото условие ще бъде да се твори Божият Образ побожественому. Когато човешкото съзнание престане да изобразява Божествеността по човешки, тогава постиженията на духа ще станат огнени.”

Нека сътрудничките пазят като съкровище огънчето на признателността към Вас, която им посочихте пътя и ги приобщихте към учението на Светлината, дало полет и радост на духа им. Предаността е най-рядкото качество и най-бързо води до целта. Нека навлизат все по-убедено в Учението на Светлината и ако имат някакви съмнения и недоумения, аз с радост ще се постарая да ги разясня; толкова важно е да се разсейват те още с появяването си. И ако великото разбиране за предаността е близко на духа им, те трябва да изпишат от книгите на Учението всичко, което е казано за това царствено качество и, препрочитайки често въпросните редове, още повече ще се убедят в тази проява на истинската духовност. В Учението е казано: “Предаността е основата на духовността...”

Аз призовах да се отдадат всички способности и сили най-вече в служба на народа. Защото не е далеч времето, когато всяка интелигентна помощ ще е много необходима. Изключително важно е да се изгради у народа уважение към знанието, към всеки учител като носител на светлина и успех в живота.
12.09.1934 г.

Вие мислите, че авторът на “Писмо за Бога” би изпаднал в недоумение, ако знаеше, че в името на този “небесен тиранин” е творил дълголетния си жизнен подвиг Преподобният Сергий? Отговарям Ви с параграф от книгата “Сърце”: “Избягвайте споровете за безспорното. Неотдавна се чудих на спора между привържениците на Жана д`Арк, Сергий Радонежки и Моисей. Всеки уверяваше, че неговият Представител е несъвместим с другите. Понеже знаех истината, беше ми тъжно да слушам тези измислици, съчинени за разединение.” - Може би тези думи не са Ви ясни, затова ще поясня: можем и трябва да си изберем Висшия Образ, за когото най-вече е отворено сърцето ни, но избрали го, нямаме право да порицаваме друг Облик, защото Той наистина може да се окаже Същият. Великите Ликове са имали и имат много аспекти и имена. Знаете ли кои велики Образи са записани в Книгата на Животите на Старшия Махатма? Само Махатмите и най-вече Старшият сред Тях знае истината. Затова да се пазим от кощунство в незнанието си!

Сега, ако внимателно и без предубеждение прочетете “Писмо за Бога”, ще видите, че Махатма отрича и говори само срещу кощунствената, човешката представа за личния Бог, жесток и несправедлив, наказващ с вечно проклятие всеки еретик и оправдаващ всички злодейства, извършени в Негова чест, Бога на църковната догма, който, омилостивен от принасянето в жертва на Неговия Син, допуска в Своето Небесно Царство само повярвалите в тази жертва. Но тъй като човечеството от самото си начало в по-голямата си част се е раждало и се ражда извън лоното на християнската църква, то значи, че огромното мнозинство е осъдено на вечни мъки. Но нима те са виновни, че “Милосърдният” Отец е благоволил да изпрати Своя Единороден Син само по едно време, само в една страна и при един народ? Защо трябва да ги наказва? Нима всички тези билиони души са осъдени да горят вечно в адския огън, само защото не са имали възможността физически да видят и чуят Сина? Такъв бог Махатмите наистина не познават и не почитат. Но е невъзможно да бъдат наречени атеисти, защото как биха могли Те, които провъзгласяват безсмъртието на Духа и Сами са го постигнали, да имат нещо общо с мъртвия атеизъм? Прочетете внимателно - именно Те възразяват срещу агностицизма. “Пантеисти могат да Ни нарекат - агностици никога!” И по-нататък: “Намерили гнозиса, Ние не можем да му обърнем гръб и да станем агностици.”

След това Вие цитирате дълбоко философското твърдение на Старшия Махатма: “Колкото до Бога, то щом никой никога и никъде не Го е виждал, щом Той или То не е самата Същност и Природа на тази безпределна и вечна Материя, нейна енергия и движение, ние не можем да Го разглеждаме като вечен или безкраен, или самосъщ. Ние отказваме да приемем същество или битие, за което абсолютно нищо не знаем, защото Той няма място в наличната Материя, чиито неопровержими свойства и качества са ни напълно известни... С други думи, ние вярваме само в Материята, в Материята като видима Природа, и в Материята в нейната незримост като невидим, вездесъщ Протей...”

Вие сте възмутени от това възвеличаване на материята. Но нима не знаете, че в езотеризма материята и духът са единни? Че материята е само диференциация на духа. Нима не знаете, че материята е енергия, защото едното без другото не съществува? Затова всяка материя се разглежда като илюзорност. Нима не знаете, че всичко е произлязло от Единен Елемент? И този Елемент се разглежда като Божествено Начало, троично в проявлението си. Нима не знаете, че Духът, лишен от материя, няма проявление, с други думи - не съществува? Наистина в действията и в мисленето си ние не можем да се отделим от материята. Ние се обръщаме към висшите слоеве или към най-грубите видове на същата тази материя. Превеждам за Вас съответните мисли от най-древните индийски писания, от Агни Пурана: “Тази Природа е непостижима и превъзхожда всички измерения и цялото разбиране. Безбройни са зародишите на такива светове и системи, които постоянно се раждат в огненото си битие под крилото на Майката на цялата Вселена. Пуман, или субективният елемент (Брама¹⁰ у ведантистите) съществува в потенциално състояние в недрата на Космическата Природа така, както огънят е скрит в парчето сухо дърво и както маслото потенциално съществува в сърцето на сусаменото дърво. Този Пуман, или субективният елемент, лежи скрит в Природата като психически свидетел или духовно начало, абсолютно неутрално и лишено от каквито и да било действия.”

“Това съчетание на Пуман и Природата се обединява от особена сила, известна като Вишну¹¹ - Шакти (Енергия), съдържаща в себе си ембрионите и основните свойства на всички същества и Материята, които трябва последователно да се развият от това съчетание на Космическата Природа и нейния съпруг Пуман. Силата, която се обсъжда тук, се явява действен посредник за осъществяването на тяхното съчетание, когато те се намират в противоположни състояния и са разединени, или пък сила разлагаща, унищожаваща това докосване, от което е произлязла Вселената, като необходимо следствие...”

“Боговете и другите небесни същества се раждат от това съвместно действие на Природата на Вселената и динамичното въздействие на силата на Вишну, приведена в движение с импулса на първата...”

Същите мисли ще намерите и в херметическата¹² философия, макар и с друга фразеология. Да, величествена е представата на древните за Бога, това Непостижимо Начало на всички неща, този Вселенски Закон, истинско Справедливо Начало, даващо на всяка искра, произлязла от Него, всичките Си свойства, предоставяйки й да следва свободния си избор в прилагането им за строителство или разрушение.

Сега да се върнем към първата фраза на това философско изложение; разбира се, Вие знаете, че тя е взета от Евангелието, а именно, това са истинските думи на Апостол Йоан, когото никой още не се е осмелил и не си е наумил да нарече еретик или атеист. И така, четем (Йоан, 1:18) - “Бога никой никога не е видял”, и същите думи в Посланието му (4:1). Именно с тези думи Йоан дава да се разбере, че по самата си природа Бог не може да бъде видим. По-нататък същият Йоан казва: “Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина” (4:24). И още (1:5): “Бог е Светлина, и в Него няма никаква тъмнина.” (Но ние знаем, че Светлината е материя плюс движение). Много са указанията в Библията за “Незнайния Бог” и за огнената природа на този Бог. Във Второзаконието (4:24) Моисей казва: “Господ, Бог твой, е огън, който пояжда.” Наистина е казано: “Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Тук е мястото да припомним и думите на апостол Павел във Второто Послание до Коринтяни - “Буквата убива, а духът животвори.” Затова да отхвърлим мъртвата буква и догмите на средновековното мислене и да разпалим в себе си огъня на духа, докосвайки се до това Висше Понятие, и да си кажем: “Бог е непостижим и неоценим, иначе Той не би бил Бог.” Богът на Махатмите е Космическият Бог, по-точно, самият Космос, защото не се ли казва, че Той е Вездесъщ, Всепроникващ, Всеведущ и също, че “всичко в Него се движи и диша и има битие”. Всичко това го има в Библията. Също и в Учението е казано, че “хората не разбират какво означава Бог и Бодхисатва”. Наистина не разбират! Но, както е казал великият Ориген: “Нашият ум не може със свои сили да постигне Самия Бог, но познава Бащата на всички твари по красотата на делата и великолепието на Вселената.” Така и Махатмите познават божествеността на Природата в нейната духовна зримост и незримост.

“Съзнанието на масите винаги иска Личност за почитание и твори Висшия Образ по свое подобие, докато Висшите се стремят във всички проявления към Принципа.”

Същият Ориген по-нататък твърди: “И така, не бива да смятаме, че Бог е някакво тяло или пребивава в тяло, той е проста Духовна Природа, не допускаща в себе си никаква сложност. Той е ум и в същото време Източник, от който получава началото си всяка разумна природа и ум. Не трябва да смятаме за сложен Бога, който служи за начало на всичко, иначе ще се окаже, че елементите от които се образува всичко сложно, са съществували по-рано от самото начало” (Ориген, “За Началата”). Ето истински философско мислене. Близко и, аз бих казала, тъждествено на всички древни философии! Наистина ако нашите църковни отци последват примера на западното духовенство и се захванат да изучават трудовете на Великия Ориген, този истински Носител на Светлината на Християнството, биха били осветлени много християнски символи и тайнства и църковните догми биха отпаднали като окови и куп железа, и църквата, а тялото Христово, наистина би се вдигнало от гроба. Та малките деца започват да мислят по-логично от нашите беловласи наставници.

Да, отците на западната църква разбраха, че съзнанието на духовното им паство иска друга храна и не може да се примири с наивните твърдения, които може би някога са били нужни за обуздаването на полудивите племена, приемащи християнството. За да не изгубят влиянието си, някои представители на духовенството на запад бързат да се отрекат от невежеството и да попълнят знанията си. Само като си помисли човек колко ясни указания относно закона за превъплъщението и закона за кармата има в Евангелието, именно в думите на самия Христос! Но духовните отци ревностно премълчават това. Та те не могат да не знаят, че законът за превъплъщението е бил отменен едва през шести век на Константинополския Събор! Нима съзнанието им не е помръднало оттогава! Та на един такъв събор се е обсъждал също въпросът има ли душа жената! Много подобни бисери могат да се намерят, четейки тези исторически анали на тъмата на невежеството. И сега, като виждат обхваналата целия свят страшна духовна криза и ужасяващо, всеразяждащо безбожие, породени от ограничения умъртвяващ догматизъм и задушливото сектантство, а също и от упадъка на нравствеността сред църковните служители, всички духовни пастири трябва да се вдигнат срещу всяка нетърпимост, невежество и безнравственост, трябва да станат истински водачи на духа и да вървят в крак с нуждите на века, а не да се влачат отзад, оковани във веригите на мрачното невежество. Както е казано в Учението: “След Ориген започна да се разпространява лъжливата християнска вяра. Ужас ни обхваща пред гледката на религиозното суеверие от онова време. Ориген вървеше по още горящите въглени на стария свят. Знаейки заветите на Иисус, той страдаше, виждайки неразбирането на тълпата. Знаейки тайнствата на древните мистерии, той страдаше, виждайки неразбирането на Източника. Знаейки простотата на Учението на Иисус, той страдаше, виждайки създаването на църквите. Бидейки ревностен към знанието, той се възмущаваше от упадъка на знанието сред служителите…”

Не е зле да припомним, че във всички векове най-просветените свещеници са били преследвани от страна на управляващата църква. Колко клевети са били пускани дори по адрес на съвременния ни отец Йоан Кронщадски от неговите събратя! Да си спомним на какъв тормоз от страна на властите бе подложена Оптина Пустиня, това прекрасно духовно гнездо, колко гонения трябваше да претърпи тя от властниците! Да си спомним много още неща, които размерите на това писмо не ми позволяват да включа.

Да видим сега твърдението, което така Ви е възмутило, а именно, че “религиите са били главната причина за почти две трети от бедствията, които преследват човечеството”. Ако се обърнем към историческите документи, ще се убедим, че това твърдение е самата истина. Именно за изучаващите историята на религиите, историята на църквата изобщо, това е неоспорима и тежка истина. Във всички времена, сред всички народи въпросът за религията е бил най-острият, най-страшният и никаква друга човешка потребност не е заливала света с кръв така, както религията. Никои други войни не са били така жестоки като войните за религията.

Да си спомним войнстващия фанатизъм на мюсюлманския свят. Да не забравяме, че будистите бяха изгонени и изтребени от браманската секта в Индия и сега все още не са рядкост кървавите саморазправи между мюсюлмани и индуси. Така и в някои китайски провинции жестоко са громили и продължават да громят будистките манастири. Няма да отречете и това, че Инквизицията е най-страшното несмиваемо петно върху златотъканите одежди на християнската църква. Та Инквизицията, разбира се, е била учредена не за преследването на вещици и магьосници, в по-голямата си част медиуми и еретици, а за унищожаването на всички инакомислещи, всички лични врагове на представителите на църквата, за утвърждаване и укрепване на тяхното могъщество. И сред тези врагове, както знаете, преди всичко са били най-просветените служители на Общото Благо и истинските последователи на заветите на Христос. Разбира се, най-лесно било да се унищожи врага, като бъде заклеймен той във връзка с дявола. “Пазителите на чистотата” на Христовото Учение се стараели по всякакъв начин да внедрят в съзнанието на невежите маси цялата тази дяволска психология, затова и всички видения на монасите от онова време носели печата на Сатаната и били пълни с дяволски образи и с всякакви изкушения.

Преследването на жалките вещици, магьосници или медиуми, обсебени, еретици било само плътен параван за безпрепятственото и безгранично властване над нещастното население, за унищожаването и ограбването на всички, устремили се да внесат проблясък в страшната тъма на средновековието, на всички, които се осмелявали да говорят за общото благо и да се съпротивляват на това царство на Дявола в образа на представителите на Инквизицията. Именно учредяването на Инквизицията е страшна карикатура на Божия Съд, внушена от Княза на този Свят с цел развращаване и подкопаване на вярата в чистотата, благостта и справедливостта на църквата за вечни времена. Заслужава си да припомним времето на инквизицията, Вартоломеевата нощ и цялата история на Папството и църковните събори, където почтените духовни отци здраво са се пердашили и са си скубели един на друг брадите и косите, за да се изпари завинаги всяко уважение към такава църква и утвърдените от нея догми и да остане само възмущението и ужасът пред ненадминатите престъпления на чудовищно користолюбие, властолюбие, алчност и невежество, извършвани уж в Името на Онзи, който се възправяше срещу всяко насилие и завеща да обичаме ближния като самия себе си!

Да си спомним всички ония велики имена, които са пострадали от Инквизицията или е трябвало да скриват светлите си знания под маската на лудостта или зад най-сложни символи, ключа към които, за огромна загуба на човечеството, е почти изгубен.

Да си спомним за планините унищожени трудове, пълни със светлина и благо, чиято невъзвратима загуба справедливо е била оплаквана и оценявана от най-добрите умове на всички епохи като велико бедствие!

Прието е да се възмущаваме от пожара на Александрийската Библиотека, но същите тези лицемери премълчават за многовековните отблясъци от пожарищата на Инквизицията, изгарящи бисери на човешкия гений. Дълъг е списъкът на престъпленията, извършени срещу благото на човечеството. Дълъг е списъкът на мъчениците на знанието и светлината, но такива светли имена като Джордано Бруно, Галилей, Ян Хус и Жана д`Арк завинаги ще останат в паметта на човечеството като огнени свидетели на царството на Дявола в епохата на Инквизицията!

Назидателно е да се четат житията на светците на католическата църква, написани от самите й свещенослужители. Запазени са оригиналните послания на някои Светци до главите на църквата, сурово осъждащи кървавите им престъпления. А нали именно те, тези престъпници, са формирали съзнанието на масите! Историята на Религиите наистина е най-мрачната и кървава страница в историята на човечеството!

Вие ще ми кажете, че Инквизицията е била изобретена от западната църква, но аз ще Ви припомня дори само времето на Патриарх Никон, въвел трипръстното знамение чрез изтезания и изгаряне на кладата на всички, които се придържали към двупръстното (Авакум и много други). Но нали тогава и нашият Вл. Преподобни Сергий, този истински Последовател на Заветите на Христа, Великият Основател на Светата Рус, Строителят на Руската Държавност също трябва да бъде смятан за еретик? Да препрочетем внимателно църковните събори и ще видим много интересни неща, свидетелстващи за нивото на съзнание на духовните отци, продиктували съществуващите днес догми. Ах, ако хората си дадат труд на зряла възраст действително да изучат Христовото Учение, при това на основния език на тези Евангелия, а не да се задоволяват с училищни учебници, то пред духовното им зрение би се изправил новият смисъл на думите и истинският величав Облик на Христос. Именно онзи Облик, на който е служил Преподобният Сергий, и е служил с подвига на целия си живот, затова имал толкова врагове сред църковните служители.

В какво се състои най-тежкият грях на църквата? Именно в това, че в продължение на векове църквата е втълпявала в съзнанието на своето паство чувството за безотговорност. От деца знаехме, че човек може да извърши най-големи злодеяния, но ако след изповедта свещеникът му опрости греховете, то той се освобождава от тяхното бреме и може да започне отново да се товари до следващото, също тъй успешно освобождение, само че срещу по-високо заплащане. Колко сиротни сълзи са проляти в основите на някои храмове! С какви пари и как придобити най-често са били издигани тези храмове? Колко огромни свещи, донесени от предателски ръце, са били палени пред Свещените Изображения! Казано е: “Огромна е подкупността на Христос, ако една свещица може да прикрие всяко предателство. Няма нищо по-лошо от свещта на подлостта. Не се нуждае Христос от такива почитатели, защото свещите им ще окадят одеждите. Не ще отмият водите на Йордан и Урдар следите от такива приношения.”

Колко неразбиране има в молитвата: “Аз, недостойният Йерей, с властта, дадена ми от Бога, днес опрощавам греховете…” Да, нима не е най-тежко престъпление заплатеното опрощаване на разкаялия се грешник? Не е ли заплащането с пари на божеството по-лошо от първите форми на фетишизма? Този заплашителен въпрос трябва да бъде многостранно осветен. Именно заплашителен, защото тази язва е разпространена по целия свят, във всички религии. Така в Тибет разбойническото племе на голоките, изповядващо ламаизма - религия, толкова отдалечена от заветите на Буда, колкото и нашата църковност от Христовото Учение, като тръгва на ежегодно поклонение в Лхаса да измоли опрощаване на злодействата си, не закача по пътя беззащитното население, тъй като иска да си осигури достъп до висшия духовен представител, но след като всички получат срещу определено заплащане пълно опрощение на своите престъпления, свободно се отдават на разгул, разграбвайки всичко, което срещнат по пътя си, като използват и оръжие. И не са ли прави, щом след година отново ще се очистят, нали въпросът е само в заплащането?! Така и в Индия всички съгрешили бързат да донесат на своя брамин жертвен козел и други ценни дарове, съответстващи на размера на прегрешението, и също тъй успешно получават прошка и очищение. Вие ще кажете, че това са изостанали раси? Но нима не става същото сред висшите интелигентни кръгове на Америка и Европа? Дори по-лошо, защото току-що католическата църква възкреси древния закон за индулгенциите. И сега всеки католик може да не си прави труда да ходи на поклонение и покаяние пред главата на църквата, просто трябва да му изпрати съответната сума за получаване на необходимата индулгенция за влизане в Рая. Несъмнено съществува определена такса за тези индулгенции, защото прегрешенията са толкова различни и върху точната им оценка може да се заработи добър капитал! Къде по-далеч да ходим? Не се ли връщаме с бързи стъпки в мрака на средновековието?

Да, именно в това втълпяване в съзнанието още от детството на мисълта, че човек има мощна застъпничка - църквата, която срещу една пролята сълза и известно заплащане ще го преведе до вратите на Рая, се състои тежкото престъпление на църквата. Лишавайки човека от отговорност, църквата го е лишила от неговия Божествен Произход. Църквата е дискредитирала великото понятие Божествена справедливост. Загубвайки разбирането за отговорността и справедливостта, човек неизбежно ще инволюира, защото онзи, който не върви в крак с космическите закони, е осъден на разложение.

Целият Космос се основава на закона за отговорността или, както по-често го наричат, закона за причината и следствието, или закона за кармата. И не може човечеството да го игнорира и пренебрегва без саморазрушение в крайна сметка. Всички древни учения без изключение са учили на този закон за великата отговорност, този залог за Божествеността в нас. Той ясно звучи в думите на Моисей (които е прието да се цитират като образец на отмъстителността на еврейския народ): “Око за Око и Зъб за Зъб.” Но да си спомним и думите на Христос: “Слушали сте, че бе казано от древните: “Не убивай, а който убие, е виновен пред съда”. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: ”рака”, виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: “безумнико”, виновен ще бъде пред геената огнена.” Нима този закон, изразен чрез устата на Христос, няма да бъде още по-суров от закона на Моисей, ако не се приеме и той в смисъла на неотменимия закон на кармата? Несъмнено, вие знаете и думите на Христос: “Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, и да не е получил сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен” (Марк. 10: 29-30). Как може сега, в това време, да има човек повече майки, бащи и т. н., ако не се има предвид законът за превъплъщението? Именно тук сегашното време, земното съществуване сред гонения се противопоставя на бъдното време на вечния живот.