Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Науката, Изкуствата и Живата Етика са прекрасна троица. И така, водени от правилото, че работата не е в количеството, а в качеството, нека всички, които не могат да вървят по пътя на Светлината, да се отдръпнат. Да не забравяме, как веднъж, след една проповед на Буда, пет хиляди от неговите последователи Го напуснали, останала само малка шепа хора, но Великият Учител само се усмихнал и казал: “Добре, че плявата се отдели от зърното, остана общината, здрава в своето единство”. Да, Вел. Учители ценят твърдото сплотено ядро от изпитани сътрудници и никога не чакат множествата.

Цитирам Ви §290 от втора част на “Огненият Свят”.

§290. “Не случайно древните мъдреци предлагали на хората да се занимават с художества или занаяти. Всеки трябвало да се приобщи към такъв ръчен труд. Те го виждали като средство за съсредоточаване. Всеки в стремежа си към усъвършенстване усилвал волята и вниманието си. Дори по малкото дошли до нас предмети може да се види високото качество на занаятите. Именно сега настъпи времето отново да се върнем към качеството на ръчния труд. Не бива да се наложи духовно ограничение в рамките на машините. Времето трябва да се запълва с качеството на ръчния труд, което ще обнови въображението. Именно качеството и въображението са съединени на стъпалата на огненото достижение.” - Какво прекрасно напътствие за началото на новите групи, нали?

На цитираната от Вас забележка на един от хулителите, че “в книгите на “Живата Етика” има твърде много страшни предупреждения и че Христос не е правил това” - би могло да се отговори, че той, очевидно, не знае и не разбира Учението на Христос - Учение сурово в бичуването на лицемерието и в устремеността си към подвига на самоотвержено служене на човечеството. Би могло да се цитират и немалко страшни предупреждения в думите на Христос. Разбира се, малодушните сърца предпочитат да крият най-отвратителните си пороци под всеопрощаващата усмивка на кощунствено измисления от тях Облик на Христос, несправедлив и жесток в своята безразлична, всепозволяваща и всеопрощаваща любов! Отдавна е казано, че “всички води на Урдар и Урувела не ще измият петната от кощунствените докосвания до Одеждите на Христа!” Наистина настъпва времето на огненото очистване на Великите Ликове и Техните Завети!

Имайте предвид, че всички обсебени винаги кощунствено се отзовават за Учението, това е най-характерният им признак.

Сега Вашите три въпроса. Сидха е светец и мъдрец, достигнал почти божествени стъпала. Сидхи са “атрибутите на съвършенството” или феноменални способности и сили, придобити от йогите чрез чистотата на живота им. Садху е свят човек, духовен учител, днес наименование на всеки бродещ монах или странстващ богомолец.

Великият Дух, стоящ начело на Новия Цикъл, трябва да вместява в себе си целия синтез, всички най-велики Ликове от миналия Цикъл. Затова синтезът на Майтрея вместява всички лъчи.

11.08.1934 г.

Не съм съгласна с Вас, че “заслугата на Инквизицията е в това, че изгаряйки на клада около десет милиона вещици и магьосници, тя е предпазила милиони и милиони хора от масовото увлечение по черна магия, нощни оргии в чест на сатаната и т. н.”... Тъкмо обратното, Инквизицията, прекъсвайки насилствено живота на милионите свои жертви, е пораждала страшното бедствие на обсебването. Защото от всички съкровени Учения знаем, че духовете, въвлечени в тънкия свят преди изтичането на нормалния им жизнен срок и изпълнени с все още неизтощен запас от силата на магнитното притегляне, привързващо ги към Земята, често не са в състояние да възприемат токовете с висше напрежение поради ниското развитие на съзнанието си и жадуват да се докоснат чрез всички достъпни им проводници до тази жизнена мощ. Така злобата и отмъщението привличали тези жертви към техните палачи и чрез обсебване ги принуждавали да извършват още по-големи престъпления и дори да се самоубиват, за да всмучат и се насладят на еманациите на кръвта, които, макар и за кратко, им давали илюзията за живот.

Не, Инквизицията е била въведена не само за преследване на жалките вещици и магьосници, повечето от които - медиуми, а за унищожаването на всички инакомислещи, на всички лични врагове на представителите на църквата и за утвърждаването на неограниченото й могъщество. И между тези врагове преди всичко били най-просветените умове, поборниците за общото благо и истинските последователи на Христовите Завети. Разбира се, най-лесно е било да се унищожи врага, като бъде заклеймен във връзка с Дявола. “Пазителите” на чистотата на Христовото Учение се стараели по всякакъв начин да внедрят в съзнанието на невежите маси цялата тази дяволска психология, затова и всички видения на монасите от онова време носели печата на Сатаната, защото били пълни с дяволски образи и изобилствали с всякакви изкушения.

Преследването на жалките вещици и магьосници или медиуми и обсебени било само плътен параван за безпрепятственото властване над нещастното наплашено население, за унищожаването и ограбването на всички, устремили се да внесат проблясък в тъмата на мрачното средновековие, на онези, които били твърде самостоятелни, които се осмелявали да говорят за общото благо и да се съпротивляват на това царство на Дявола в образа на представителите на инквизицията. Учредяването на Инквизицията е страшна карикатура на Божия Съд, внушена от Княза на този Свят за развращаване и подкопаване на вярата в чистотата, благостта и справедливостта на църквата за вечни времена.

Поучително е да се четат житията на светците на католическата църква, написани от нейните служители. Историята на религиите е една от най-кървавите страници в историята на човечеството. Незабравима е и Вартоломеевата нощ, станала синоним на масово убийство! Съветвам Ви да препрочетете “Великия Инквизитор” на Достоевски. Несъмнено тези страници са били написани от вдъхновен дух. На Запад в миналия век излезе забележителният труд на Е. Д. Уайт - “Борбата на религията с науката”.

Много добре правите, предпазвайки от увлечението по спиритизъм. Трябва да прибавя, че всички магически средства, ритуали и действия винаги са били на голяма почит и въоръжение именно сред представителите на западната църква, а техните наследници и приемници ги използват и сега. Да си спомним Гримоарите³ на папа Гонорий и др. Днес по целия свят са пръснати много черни ложи и може ли да бъде другояче, когато сме в самия разгар на Великата Битка, предсказана от всички най-древни пророчества в писанията на всички народи, когато се приближаваме към решителното стълкновение на воинствата на Светлите Сили под водачеството на Архистратиг Михаил с пълчищата на Княза на този Свят; към деня на Великия Съд, когато цялата армия на Гог⁴ трябва да бъде унищожена. Но неотменим е законът на Светлината и тъмата ще бъде победена.

Вие правилно наричате спиритизма и всички занимания с магия духовен разврат, защото спиритизмът е насилие, отваряне на вратите най-често за същности от низшите слоеве на тънкия свят и, разбира се, както и магията, не може да принадлежи към еволюцията.

Следва да отбележим как мнозина от четящите окултна литература най-вече се нахвърлят на всичко, което по някакъв начин засяга сферата на психизма и сочи възможностите за овладяване на различни психически явления. Но почти никой не се замисля какво значи духовно развитие? Как да пробуди в себе си онова чувствознание, което единствено може да доведе до постигането на истински духовни прозрения?

Вие питате: трябва ли да имаме земен учител, преди да бъдем приети за близки ученици на Вел. Учител? Отговарям: нали и Вие организирате специални групи и определяте ръководителите им? Защо постъпвате така? Не е ли заради най-доброто усвояване на първите стъпала на Учението и следователно за по-нататъшното напредване? И как ще наречете такива ръководители? Няма ли да бъдат те тъкмо такива земни учители? И не са ли били някога именно земни Учители самите Велики Основатели на Религии и Мислителите? И нима хората тогава не са им се надсмивали и не са отказвали да Ги признаят? Сега всички Те са въздигнати в Богове и велики Носители на Светлината от същите онези противници.

Замисляли ли сте се защо Учителите от Великата Община или Братство идват предимно от Изтока? Не се ли обяснява това явление със самия характер на източните националности, притежаващ особени качества? Вярно е. И първото от тези качества, внедрявано с хилядолетия в съзнанието на Изтока, е именно предаността към своя Гуру. Връзката на ученика с Гуру се е смятала и се смята и днес на Изток за най-свещена, по-висока от всички кръвни връзки. И окултно това е така, защото Гуру създава съзнанието на истинския човек, носителя на кармата и по този начин поема отговорността и, един вид, част от кармата на ученика. Затова както избирането на ученици, така и изборът на Учител трябва да се правят много задълбочено и внимателно.

А онези, които са далеч от свещеното разбиране на ученичеството, не бива да бъдат насилвани. Нека вървят по своя път. Та нали най-краткият път, пътят на сърцето, е достъпен за малцина, по-точно, малцина го избират, защото изисква великото качество преданост, това тъй рядко благородство, което в нашия век, белязан с всякакви сурогати, е заменено с предаността към Златния Телец!

Вие питате - защо много светли начинания не получават нужното развитие. Отговарям - защото йерархичната верига е била нарушена. Законът за Йерархията е неотменим, защото е космически закон. Никой не може да прескочи онова звено от веригата, установено от космическия закон и Великите Учители. Нека слепците временно да се заблуждават, но горчиво ще е събуждането им… Затова да почитаме всеки, който носи Светлината на Учението. Ще приведа един ярък пример за заслугите на предаността. Във Великата Община има един Брат, някога известен химик от XVII век. През земния си живот Той имал слуга, предан Му духом и телом, който прекарал почти целия си живот с Него, работейки в Неговата лаборатория, и ето този слуга, въпреки сравнително ниското си интелектуално развитие, но благодарение на дълбоката си преданост към своя господар, след смъртта си е бил привлечен в Общината и сега в тънкото си тяло, както и преди, помага на своя господар и Гуру в Неговите дела. Именно предаността твори чудеса, тя е първото качество, определящо духовността. Духовността е немислима без това качество.

След такива определения на предаността може би ще стане по-ясно защо така се подчертава значението на Учителя и Йерархичната Верига. С това ще завърша моите пояснения, посочвайки още веднъж, че всички, искрено стараещи се да приложат Учението в живота, разбира се, се намират под лъча на Великия Учител и само от тях самите, от миналата им карма, зависи времето, когато ще бъдат приети като най-близки ученици. Затова да се окуражим и светло да се устремим към високата цел, бих казала - най-високата, защото, тръгвайки по пътя на действеното служене на Йерархията на Светлината, ние изпълняваме предназначенията на битието в Повелята на Космоса.

Някой казва, че във висшите светове няма зло; аз бих казала - във висшите светове няма съзнателно активно зло, но и там светлосянката е неизбежна, защото Светлосянката е великото Равновесие на Света.

Интелектът, ерудицията никога не са били главните фактори в приближаването до Източника на Истината. Често интелектът се развива за сметка на сърцето и притъпява великия огън на чувствознанието. Неуравновесеността между интелекта и сърцето ще отразява Великата Истина като криво огледало. Хората претворяват всяко велико начинание именно в своето криво огледало. Оттам и такова изопачаване на ученията, такива карикатури на висшите Образи. Както е казано: “Очистването на съзнанието и ученията е най-голямата задача на нашето време.” Сега така са се размножили всякакви “посветени”, “йерофанти” и велики “въплътени” и т. н. Но не е толкова трудно да се познаят самозванците, защото на тях преди всичко им липсва простота. И докато истински приближеният или довереният води прост живот, стараейки се външно да не се различава от другите и не говори за достиженията си, то самоласкаещите се ужасно обичат да се обграждат с тайнственост и да говорят за уж високите посвещения, през които някъде са преминали, да се кичат с титли и имена. При това те самите не знаят какво представляват истинските посвещения. Такива посвещения нямат нищо общо с някакви ритуали, измислени за масите, те могат да стават в различни местности и помещения, като е необходимо само едно условие - готовността на духа на ученика, която се определя от градусник, притежаван от Великите Учители. Посвещението се състои в асимилирането на висши лъчи с различна интензивност и свойства. Често искрено стремящият се към добро се намира под въздействието на високи лъчи и в началото дори не знае за това. Защото подготовката за асимилиране на високите лъчи е много продължителна, всичко зависи от наслоенията на ученика.

Всичко най-тежко и трудно се решава и преодолява с преданост и любов към Великата Йерархия на Светлината. И така, на добър час!

Сърдечна благодарност за това, че така бодро и спокойно приемате всички опити и нападения на тъмните. Ние често сме чували предупреждения за коварни замисли и репресии, но след проверка те в повечето случаи се оказваха просто измислици на враговете с надеждата да уплашат слабите и така да разстроят редиците ни. Вие постъпвате прекрасно и мъдро, че не оставяте без внимание нито една история или клевета, а ги проверявате и опровергавате. Това е най-добрата политика. Няма от какво да се страхуваме, защото в нашата дейност няма нищо противозаконно, точно обратното, тя поддържа всички най-добри устои, всичко, на което се крепи животът. “Живата Етика” е тъй необходима днес! Както писах на една сътрудничка: “Важно е да се прокарват просветни, културни идеи без насилствено приканване и без натрапване на Учението. Още повече че принципите и идеите, изразени в Учението, не носят някакъв изключителен печат и прекрасно се вписват в понятието “Живата Етика”. От Учението могат да се заимстват много теми за лекции и реферати. Сега е важно да се издига и разширява съзнанието на онези, които могат да следват Светлината, а това може да става само чрез достъпни за тях методи и образи, като представите им постепенно се разширяват до световни мащаби...”

Разбира се, аз вече нееднократно съм се изказвала колко е важно да се прокарват в живота просветни, културни идеи без да се приканват хора и да им се натрапват книгите на Учението. Още повече, че принципите и идеите, изразени в тях, не носят някакъв изключителен печат и всички те прекрасно се вписват в понятието “Живата Етика”. Много теми за лекции и реферати може да се заимстват от книгите на Учението на Живота. И така, основното правило е да не се приканва и натрапва. Ако е важно да се издигне и разшири съзнанието на онези, които могат да вървят в крак с еволюцията, то това може да стане, като се използват само достъпни методи и образи и постепенно се разширяват тези представи до световни мащаби. Разбира се, ясно ми е, че това постоянно снижаване на собственото съзнание до равнището на мнозинството е трудно, но за нас остава великата радост от възможността да черпим от непресъхващия Източник на знание и красота.

Не трябва да мислите, че ни създавате грижи, нима ние не работим тъкмо за това? Всяка грижа, отнасяща се до светлото начинание, за нас е само радост. Там, където няма грижа, там няма и любов. Нали помните казаното: “Изморявайте Ме, когато отивам в прекрасната градина, не се страхувам от тежести.” Затова Вашето решение да не се нагърбвате с такава отрицателна работа, тъй като “тежи ни да внасяме във Вашия живот нашите грижи…”, както пишете, е неправилно. И е неправилно, защото отрицателна работа, ако е посветена на съграждане, не съществува. Освен това, нищо отрицателно или неприятно не може да ни уплаши, нашият живот е пълен с големи грижи, трудно е дори да си ги представите! Колкото до това, както пишете, че “по-леко е някак сами да се справим” - разбира се, винаги се препоръчва най-активно самодейност и находчивост в преодоляването на появяващите се препятствия, иначе как ще натрупаме опит? В труден момент, когато всички средства са използвани, Съветът ще дойде, но приложението му също ще изисква находчивост и умение.

На въпроса Ви: “Крие ли се себичност в инициативата, когато тя се проявява само за общото благо и служене?”, ще отговоря - разбира се, не. Но човешката природа е така сложна, че само очистеното чувствознание може да различи чистотата на подбудите. Ето защо във всички учения така настойчиво се е посочвало и посочва развитието на чувствознанието, без което не може да има истинска духовност. В човешката природа с векове се е внедрявало самозалъгването, затова не е така лесно изведнъж да станеш безпристрастен съдия на своите подбуди.

Всяка дейност се оценява от Вел. Учители по степента на нейната самоотверженост. Затова най-близките сътрудници трябва да се проникнат от съзнанието за самоотверженост в служенето и всеки да действа, както би било най-добре при едни или други обстоятелства. Не е наша работа да съдим кой е направил повече или по-малко, важен е вътрешният огън, който влагаме в изпълнението на възложената ни работа. Времето е велик ваятел и толкова неща се изясняват и приемат най-неочаквани форми. Истинският ученик живее със сърцето си, мисли и съди със сърцето си и благодарение на това развива в себе си онзи магнит, който привлича към него всички доближаващи се, като понякога дори го обременява. Ето по този магнит трябва да се съди за човека. Магнитът се създава и развива с много наслоения и тогава не може да се скрие, защото, щом един най-обикновен магнит действа през, на пръв поглед, непроницаеми прегради, то колко по-мощна е всепроникващата сила на духовния магнит! Затова преди всичко да се грижим за своя магнит и така да развием силата на неговото притегляне, че да сме в състояние да я предаваме на други, на които тя не достига.

Доброжелателността в сътрудничеството много спомага за отделянето на тази сила. Хората се прераждат, влизайки в съприкосновение с мощна магнитна аура. Разбира се, не може да се очаква незабавно прераждане, за всичко е нужно време, но при сърдечност, при взаимно внимание могат да се творят чудеса. Затова навсякъде трябва да се проявява търпение, в това се състои голямата и абсолютно необходима дисциплина. Както е казано: “Най-велик е онзи, който е велик в търпението.” Да последваме това мъдро правило и да проявим истинско търпение, защото сега времето е толкова страшно, толкова велико, че не бива по никакъв начин да усложняваме обстоятелствата.

В сърцата на всички трябва истински да живее една-единствена мисъл - как по-скоро да се издигнем духом, защото само духът издига и ще ни пренесе над всички пропасти! А колко много пропасти се разтварят сега пред човечеството. Казано е: “Учението идва в страшния час, за да избере и спаси всички, които могат да следват Светлината.”

“Космическите Везни претеглят съдбините на отделните държави. Онези, които следват Космическия Магнит, ще застанат пред светлината на бъдещето, но противопоставящите се на всички светли начинания ще познаят тежестта на кармата. Защото битката на Светлината и тъмата насища цялото пространство. Колко явления се претеглят на Космическите Везни! Всеки час носи нова космическа вълна и всеки час Космическите Везни отразяват нови колебания. Пространството звучи с нови условия, водещи към Огнения Свят. В космическото напрежение се създават нови огнени условия. По пътя към Огнения Свят да приемем закона за Космическия Магнит във всяко действие и всеки стремеж.”

Животът е много сложен и само онова съзнание, което се е сляло с Висшата Воля, може да види вярната посока и да преведе своя кораб през всички бури, но бурите са неизбежни и полезни както за кораба, така и за кормчията и целия екипаж, защото само по този начин се изпитва здравината и твърдостта и се закалява безстрашието, находчивостта и издръжливостта.

Разбира се, трябва да умеем да даваме силен отпор на злостните клеветници, ако те могат да нанесат действителна вреда. Понякога това е просто чирикане на врабци, тогава трябва много да претеглим, преди да реагираме. Несъизмеримо е да излизаш с оръдие срещу врабец.

Ръководителите на групи трябва не само да четат лекции, но и съвместно да обсъждат възникващите въпроси по Учението. Нужно е именно да се задават въпроси. Сама зная, че най-трудно от всичко е да предизвикаш учениците към въпроси по същество. Те обичат учителят сам да предложи нещо за обсъждане и сам да го разясни. Но важно е да се предизвикват въпроси, защото само по зададените въпроси може да се съди за насоката и нивото на съзнание. А няма по-добро упражнение и за самия ръководител. Често ученикът ще засегне въпроса от най-неочаквана страна и с това ще даде на учителя възможност да провери и своето разбиране. Защото учителят се формира. Учейки, ние се учим. Сега на въпроса “в какво трябва да се състои сътрудничеството на повечето жени”. Трябва да се изхожда от основното, затова аз бих отговорила - в установяване равновесието на света. Именно, нарушеното равновесие заплашва човечеството и планетата с гибел. Не може да се запази светът, ако са нарушени основите на битието. Много е казано в Учението по тази тема и дадените намеци могат прекрасно да се развият. Ще цитирам няколко твърдения: “Съдено е знамето на великото равновесие на света да бъде вдигнато от жената. Така че настъпи времето, когато жената трябва да извоюва правата, които са й отнети, както и онези, които доброволно е отдала.”

Световната разруха, на която сме свидетели, заплашителното израждане в повечето страни, са следствие от вековното нарушаване на равновесието, от подчинението и потискането на женското начало. Унижавайки жената, мъжът е унизил себе си и без възраждането на истинското рицарство духът не може да се издигне.

Казано е още: “Както Учителят твори чрез учениците, така и жената твори чрез мъжкото начало. Затова жената извисява мъжа.” Следователно жената трябва до такава степен да се издигне сама - духовно, нравствено и интелектуално, че да увлече и мъжа след себе си. Спомнете си картината на Н. К. “Онази, която води”. Така жената трябва да заеме мястото, което й е отсъдено. Тя трябва да стане не само пълноправна сътрудничка в устройството на целия живот, но и вдъхновителка за жизнени подвизи. Най-великата задача е да се одухотвори и оздрави човечеството, като му се вдъхне стремеж към подвиг и красота. Но всеки трябва да започне именно от превъзпитанието на самия себе си, затова и призивът към жените трябва да бъде преди всичко призив към самоусъвършенстване, към осъзнаване на своето достойнство, на своето велико предназначение в полагането на основите на самото Битие и пробуждането на стимула към творчество и красота. Казано е: “Равновесието на света не може да се установи без истинско разбиране за Началата. Затова да утвърдим в съзнанието си мощта на равновесието като стимул на Битието, Началата и Красотата. Затова е така необходимо да се утвърждава в духа значението на Женското Начало.”

Като мото аз бих поставила - “Духовност, Подвиг, Красота” - тази троица вместява в себе си всичко.

Сега по така интересуващия Ви въпрос - как да се познае към кой елемент принадлежи личността? Разбира се, дори при слабото познаване на астрологията днес, по хороскопа може да се определи кой елемент е по-близък на дадена личност. Но езотеричното знание има предвид основната принадлежност на зърното на духа.

Освен това, не само по стихиите и основното светило, под чиито лъчи се е зародило зърното на духа (не личността), трябва да се съчетават хората, но съществува още основен космически закон, наречен космическо право. Така легендата за половинчатите души има дълбоко основание. И този закон е начертан в светилата. Древните са знаели да четат тези предначертания. Ключът към тях се е пазел у високите Посветени. Но сега това знание в ръцете на развратеното човечество би донесло повече нещастия и беди, отколкото полза и щастие. Затова Великите Учители така се стремят по-скоро да пробудят духовността и да разширят съзнанието, за да може после да въоръжат човека със знанието на великите закони. Ето защо се налага тези закони да се сочат като достъпни само за науката на бъдещето. Но тяхното съществуване трябва да се потвърждава, за да свиква мисълта да работи и в тази посока.