Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Да си спомним как Владиката Буда е наставлявал своите ученици, как е изисквал от тях преди всичко да се научат да сдържат чувствата си и едва когато юздата на духа е укротявала всички чувства на ученика, чак тогава Благословеният открехвал завесата на съкровеното Учение. Пътят на Учението е един и същ - и днес, както и тогава, за приближаване и оказване на висше доверие са необходими същите основи - почитание на Йерархията и дисциплина на духа.

Разбира се, прилагайки даровете на повелите и възможностите, изсипвани от щедрата ръка на Учителя, ние можем да направим много за възвеличаването на своята личност в очите на света и още в този живот да изчерпим добрата карма²⁰ на послушание спрямо водещите повели. Но какво ще натрупаме в истинската си съкровищница, ако не преобразим вътрешните си подбуди и чувства в най-високи стремежи? Въпреки целия ни труд в посоката, дадена от Великия Учител, достъпът до Кулата²¹ ще бъде закрит.

Всичко това звучи тъй сложно и трудно и в същото време е толкова лесно и просто, когато в сърцето не са изгаснали искрите на любовта към Учителя и на ентусиазма, насочен към красотата и широтата на Учението на Живота. Тези искри така лесно могат да се разгорят в пламъка на неукротимия стремеж, който ни носи над всички и всичко. Устремете се, приятели, нима това е трудно, когато имаме пред себе си Облика на Красотата? Нима не е висша радост да се принесеш изцяло в служба на общото благо? Постиженията са така прекрасни, за тях няма граници! Но всички възможности, цялата тази радост е в нас самите. Никой не може да си присвои повече от това, което е в състояние да вмести, иначе ще се стигне до разрушение. Космическите закони са точни и неотменими. Висшата радост за един може да предизвика висша мъка у друг, ако няма асимилация. Разберете това! Лъчите, изпращани ни от Учителя с най-великата радост на Неговия Дух, ще предизвикат у нас мъка и дори разрушение на организма, ако не се подготвим за тяхното възприемане. Разберете това, мили мои, и дайте достъп на лъчите на Великия Учител. Всеки лъч в Космоса може да бъде съзиждащ или разрушаващ, всичко зависи от съответствието и асимилацията.

Привеждам откъс от една беседа от книгата “Безпределност”, тъй като “човекът, като част от Космоса, се подчинява на всичките му закони”.

“Космическото творчество използва всички жизнени импулси, напрягайки най-жизнените лостове. Най-мощният от всички импулси е обединението, в него са заложени всички явления в живота, на него се гради жизнената комбинация. Как да не използваме този принцип в живота? Когато обединението се бори с диференциацията, се получава силен взрив и парчетата от взрива често излитат надалеч, и тези частици взаимно губят притегателната си сила. Така човек, отхвърляйки силите, с които е кармично свързан, поражда силата на взрива. Законът твори само чрез обединение. Стихията на притеглянето набелязва пътя на всички устремени енергии. Братята на Човечеството набелязват пътя на всичко, утвърдено от еволюцията. Така силата на притегляне се явява закон на Битието. Тази космическа мощ на обединението утвърждава мощта на Космическия Разум”.
Привеждам необходимата беседа. “Да поговорим за недоволството на ученика. Когато ученикът крие недоволство срещу даващата ръка на Учителя, значи той държи камък в пазвата си. На такъв ученик ще напомним, че трябва да обърне недоволството към себе си. Нека ученикът, пресметнал великите си приношения, да погледне към даващата Ръка, разликата ще бъде огромна! Ученик, който поставя себе си над Гуру, нарушава връзката си с Учителя. Изброявайки даровете си, ученикът вече е получил своето. Недостойно е да утвърждаваш собственото си значение. Може да се каже също, че списъкът с изброени прояви на лекомислие не е пълен. Ако тези дългове не се изживеят, пътят ще е дълъг. Самомнението е бич! Можеш да оплакваш грешките си, но недоволството срещу даващата Ръка е стрела в Щита. Делата крепят Стълбовете на Учението! Да помним това”.

“Правилно е казано за Йерархията. Жизнената спирала, естествено, се изгражда само на този принцип. Творчеството на Учителя също е във вечно движение, затова насищането на ученика трябва да става чрез творчеството на Учителя. Ученик, изтъкващ постиженията си, прехвърля себе си отвъд предела на Истината. Затова ще кажа: има един щит - Йерархията. Така че, ученик, който поставя мекия си стол над престола на Гуру, наистина трябва да запомни Даващата Ръка. Скърбя, когато утвърждаващият се ученик действа високомерно. Високомерието към Гуру при нас се смята за краен предел на самомнението. Нека ученикът, поел по пътя, да помни това…”

Някой ще попита - а не се ли отчитат най-вече следствията? Отговарям така - нима този някой вече ги има предвид? Отчитането им може да не оправдае очакванията.

Носете поверените ви съкровища с просветлен дух и сейте зърната на духотворчеството с пълна устременост и съзнание за значението на великия дар. Резултатът е заложен в устремеността, защото само устремеността духотвори.

Някой ще се възмути от строгостта на казаното. Но аз ще попитам, нима този някой все още стои на първото стъпало на Зова, където даваното е твърде приятно? Нима сме все още в стадия на детството, когато спасителното, но горчиво лекарство се дава в шоколадови хапчета? Трябва да намерите мъжество и търпение да отхвърлите старата черупка и да се възродите със светъл и радостен дух. Всички сме преживявали потъвания на духа, те са почти неизбежни, но трябва внимателно да бъдат наблюдавани, защото е опасно последното потъване да не премине границата на предходното, издигането ще бъде тежко и много неща могат да бъдат изгубени.

Да се вслушаме в гласа на сърцето си, нека то ни нашепне какви близки Сърца живеят в Твърдината на Светлината и как цялата непристъпност се преобразява в най-силен магнит за устременото сърце. Нищо не може да спре това привличане, ако духът е трансмутирал вътрешните си огньове.

Всички вие сте ми така близки и така ми се иска да сте около мен, на всекиго да прошепна ласкава, ободряваща дума и най-вече да израствам, да израствам с всички вас в радостта от разбирането на безпределното Учение.

Вашите призиви често долитат до мен, усещам, че не ви е леко, но затова пък победата ще бъде още по-голяма. Сърцето ми често говори и зове, чака ни огромна работа, да я облекчим и украсим, прилагайки заветите на Учението. Познавам издръжливостта и предаността, но всичко може да бъде изтънчено и в това е радостта на нашето битие.

Трудното време е най-краткият път за силния дух. Да се научим да се радваме на трудностите. Отредена ни е радост, но трябва да издържим натиска на тъмните сили. Да помним, че “волята, енергията са владетели на кармата”. Да насочим волята си към преобразуване на нашите огньове, нека те привлекат чистия огън на пространството. С чистия огън ще дойде цялата радост. Да помним, че свойство на силния чист огън е обединението. Следователно, там, където няма обединение, липсва чист огън. А само чистият огън води до Кулите.

Изпращам ви цялата си любов и подкрепа в трудното време на духовна борба. Вие сте заобиколени с постоянни грижи, не се съмнявайте в това. Всеки ученик е скъп на Учителя. Всяко движение на сърцето намира отклик във Великото Сърце. Не винаги изпращаните лъчи стигат до физическото ни съзнание, но всяка минута те разсейват и изгасят толкова вражески искри около вас! Помогнете на тези безценни пратки с вашето устремено и съзнателно грижливо отношение към тях. Та те са изпратени от Съвършеното Сърце и Съвършения Разум.

Привеждам страница от книгата “Безпределност”, тази страница, поради близката аналогия между всички космически и човешки проявления, ще ви помогне за сетен път да поразмишлявате над сериозността на това, което се случва.

“Само под напрежение, само когато звучат всички струни, може да се осъществи космическата задача. Само когато в задачата се вложи максимално напрежение, предназначеното се осъществява. Когато устоите на Космоса крепят свода на твърдината със своето привличане, твърдината може да устои. А когато се наруши взаимното привличане на устоите, сводът бива подложен на неуравновесени колебания. Така устоите могат да укрепят или разрушат задачата. Устоите винаги могат да свържат най-разнородни енергии. Защото Космосът устремява енергиите си в противоположни посоки. Отрицателното и положителното правят възможни комбинациите”.

Вникнете в дълбочината на казаното и не нарушавайте взаимното си привличане, не предизвиквайте колебания на устоите. Как ще предвидите следствията от тези колебания? При частичен взрив могат внимателно да бъдат подложени нови устои, но често взривът, поради силата на детонацията, поразява близките до него огнища. Навсякъде и във всичко действа великият закон за аналогията и тъждествеността.

Прочетете също в “Община” страница 232, § 261, “за да не се превърнете в стъкленица със скорпиони”. Тази възможност е предвидена отдавна и е изпратено предупреждение. Да се научим да прилагаме Указанията. Да се проникнем от сериозността на времето, което преживяваме. Всяко лекомислие днес граничи с престъпление.

Когато заменим ограничаващото понятие “аз” с мощното, творящо и радостно “ние”, всички възможности и всички богатства на духа безмерно ще разцъфтят, безмерно ще нарасне и силата ни. Хората се страхуват от понятието “ние”. “Аз” винаги може да се определи, докато “ние” е неизвестно и затова страшно!

Отдавна предреченото велико време настъпи, нима не го усещате в цялото напрежение на космическите и човешките взривове? Цялата земна кора трепери и великата промяна наближава. Този път ни заплашва не сравнително безобидна опашка на комета, а породените от нас самите еманации²⁴, които с несъответствието си на приближаващите се висши огнени енергии могат да предизвикат, по-точно, ще предизвикат неочаквани промени. Добре е по време на подобни пертурбации²⁵ човек да се окаже на посочената здрава скала под Чадъра на Дукар²⁶. Всичките ни задачи ще се поместят под този Чадър!

Още едно наставление: “Когато творите ново стъпало, когато Уран събира шестата раса, трябва да се проникнете от утвърденото велико време и всички грижи, които пречат, да бъдат оставени настрани”.

Ние ще приветстваме всички родни и близки нам по дух, но онези, които разрушават и внасят разделение, трябва да бъдат отстранени или поставени на мястото им. Ние се трудим и създаваме не за лично възвеличаване, не за отделни личности, а за великото общо благо.

И така, помнете за небивалото досега, прекрасно и страшно време. Не бива да се изпуска нито минута. Укрепвайте с всички сили на духа си единението, осъждайки на най-строг остракизъм²⁷ едностранчивото понятие “аз”.

Изпращам Ви всички струни на сърцето си, нека всеки намери онази, с която е в съзвучие.
11.09.1929 г.

При вас ще идват с въпроси и примери за различни психични и медиумистични прояви, отнасяйки ги към явленията на Агни Йога. Затова ще се постарая да осветля тази разлика с откъси от беседи и от книгите на Учението. “Духът на Агни Йога се приобщава към висшите сфери и приема потока на Космическия Магнит. Качеството на огъня се установява от напрежението на магнита. Магнитът на духа определя стъпалото, което може да се прояви. Същият принцип ръководи запалването на центровете”.

“Духът, чието съзнание се намира на низшите нива, не може да запали огньовете на висшите центрове. Единствено висшето притегля висше и затова там, където има само физически стремеж, ще се получи и съответното възприятие или следствие. В епохата на приближаване на Агни Йога трябва да се познава принципа на насилствено изпращаните пратки. В природата също се посочва прякото съответствие, което има своите граници. Само тънко може да бъде възприето от тънкото. Само свръхтънко може да бъде възприето от свръхтънкото и тук е принципът на магнита. Както принципът на тънките енергии е присъщ само на най-високия Агни Йог, така и физическото възприятие води до съответното явление. Всичко насилствено, всичко грубо показано, всичко физически проявено отстъпва на тънкия принцип”.

“Агни Йогът е висше равновесие, защото самоотверженото творчество на неговия дух води до уравновесяване на световното съотношение, така че несъответствието и разногласието между центровете се уравновесяват. Учението подчертава тези тънки различия, защото за изкачване на следващото стъпало е важно да се разберат несъответствието в низшите проявления и висшата хармония. Агни Йогът е толкова високо явление, че сравняването му с каквато и да е медиумистична проява ще бъде като капка мътна вода в огнена чаша. Затова ще кажа - разбирането за високите огньове извежда на висотата на чистия огън. Агни Йогът е събирателят на новата раса. Той работи във висшите сфери, събирайки духовете на новата раса. Огънят на Агни Йога има своето предназначение на Земята и във висшите сфери, затова Агни Йогът е свързващата нишка между световете”.

“В съзнанието на хората трябва да се затвърди какво точно отличава човешкия инструмент, създаден за различни цели и утвърден от двигателя на еволюцията. Когато Ние говорим за трансмутация на огньовете, трябва да приемем това като потвърждение на най-силния огън на космическия Магнит. Когато човечеството разбере цялата творческа сила на духа на Агни Йога, тогава ще може да се каже как всичките му центрове вибрират в отговор на космическите събития. Онзи инструмент, който се употребява за обикновена снимка (виждане), не може да се оприличи на явлението, отразяващо всяко дихание на Космоса. Затова нека устремените към Агни Йога стигнат до най-високо разбиране за отворените центрове”.

“Медиумът наистина няма отворени центрове и психоокото също е недостъпно за него в съприкосновение с висшите светове. Човечеството погрешно разбира силата на медиума и Ние често скърбим, виждайки как хората се стремят към физическите явления. Физическата материализация притегля като магнит”.

При медиумите обикновено действат низшите центрове в примитивното им, така да се каже, напрежение. Често това е насилствено явление и не води до отваряне на центровете, а само до временното им възбуждане. Докато огньовете на Агни Йога са възпламеняване на висшите центрове и действителното им отваряне.

Разбира се, строго казано, няма низши центрове. У високия Агни Йог тези “низши” центрове се трансмутират в най-тънки огньове. Но тази трансмутация става след запалването на висшите центрове и тогава всички “низши” центрове се подчиняват на слънчевия сплит.

Трябва също да помним, че градацията на тези огньове или по-точно качеството им е безпределно в своето усъвършенстване, както и всичко в Космоса. Но един принцип е безспорен при определянето на Агни Йога - това е принципът на синтеза. Да се запалят огньовете без синтез на “чашата” е невъзможно. По този принцип вие вече можете да определите качеството на огньовете.

И така, вие имате главния признак, по който да отличавате запалването на центровете от низшите психични прояви, “Агни Йогът е носител на синтеза на “чашата”, по този признак съдете”. Затова пълнете “чашите” си с осъзнаване на красотата, с истинското знание и мъдростта на Учението на Живота и претворяването му в сърцето, помнейки, че сърцето е най-великият магнит, привличащ цялото знание, всички възможности, всички постижения.

Помнете също, че в проявите на Агни Йога няма нищо насилствено, защото Агни Йогът си има своя лаборатория. Той сам, със силата на своя дух, преобразява огньовете си. Учителят дава жалоните на Учението за разширяване на съзнанието, но ученикът възприема сам. Учителят следи процеса на запалване, прикривайки центровете със слой от сома²⁸, когато възпламеняването заплашва с пожар. Но никаква трансмутация не е възможна без участието на духа на ученика.

Разбира се, вие ще бъдете внимателни в отговорите си и особено в определенията, които давате на интересуващите се, защото винаги трябва да помним принципа, посочен от Учителя, “отговорът да бъде не гвоздей в ковчега, а лъч на лекар”. Трябва да “не се пречи на хората”, като се има предвид равнището на тяхното съзнание. Разширявайки го внимателно, можем да ги доведем до истинското разбиране, но често това е твърде дълъг процес и тогава е нужно да се прояви търпението, което е имал и има с нас Великият Учител. В началото всеки се нуждае от ободряване и признаване на неговите сили. Лесно е да наплашиш, много по-трудно е да задържиш, а Великият Учител ни учи да задържаме идващите. Освен това, понякога дух с големи наслоения може да получи медиумистичен строеж на организма си с определени цели и тогава, развивайки силна воля с помощта на Великия Учител, той може да надвие несъзнателните прояви и да ги подчини на своята воля. Но това не е лесно.

Понякога така ми се иска и физически да бъда с вас, да споделя радостта от вашето творческо напрежение. Вие вече знаете, че там, където са напрегнати всички сили, привличането на възможности е неизбежно. Законът е един за целия Космос. И ние вече се научихме да обичаме препятствията и знаем, че “препятствията, пораждащи слабост на духа, ще доведат до несполука, докато препятствията, призоваващи целия огън на духа към битка, действат като творческо начало.” Древната мъдрост казва: “Призови срока на битката, но не се отклонявай от препятствията”. Там, където има уклончивост, няма спасение, а само задържане. Онзи, който не се страхува да стане участник във вечното безпределно движение, наистина може да приеме образа на воин. Готовността, бързината на ритъма ще го устремят към сиянието на Космоса. Обърнете внимание: “Страхът и колебанието са прегради за духа.”

Ние трябва да свикнем с постоянната битка и да я обикнем. Та нали всеки атом на Космоса воюва! Печелейки една победа, вече трябва да бъдем готови за следваща, още по-голяма, защото с израстването на съзнанието нашите действия също растат и полето на битката става все по-широко и по-отговорно. В целия Космос се води безкрайна битка и ние всички, видимо или невидимо, сме въвлечени в нея. Време е това да се осъзнае, защото осъзнаването ще закали духа ни и ще ни направи сигурни победители. Ръководени от Висшата Мъдрост, която ни дава посоката, ще минем през всички пропасти. И тъй като няма да бъдем ослепени от видимото, радостно и светло ще можем да гледаме в бъдещето, което ни е известно. Къде са щастливците, които могат да кажат подобно нещо? Помислете какво преимущество ни дава това знание! Каква увереност придава то на всички наши действия и утвърждения! Не е ли това най-великото щастие – като напълно осъзнаваш всичко, което се случва и знаеш предопределеното, да напредваш към набелязаната цел, към постигане на максимално разширяване на съзнанието за най-пълноценно служене на общото благо.

Задава се страшно време. Нима не просветват вече мълниите и не си пробиват път страховитите вестоносци на пробудения подземен огън? И ние, които знаем за него, трябва незабавно да трансмутираме вътрешните си огньове, за да асимилираме задаващата се буря, защото само това ще ни направи издръжливи в битката, ще ни приближи до Йерархията на Светлината и ще ни помогне да напълним “чашата си”. И така, да пристъпим към трансмутацията на всички свои енергии. Да започнем от най-упоритата енергия на егоизма, този свиреп дракон на самостта²⁹ с цялата му опашка – самомнение, властолюбие, себелюбие, обидчивост, раздразнителност, опасение, съмнение и други подобни украшения - и да го заменим с утвърждаващите криле на единството, пълната солидарност с всички сътрудници, признаването на Йерархията, радостното укрепване на възложените дела, с търпимост и признателност за справедливите повели и доверие докрай. Цялата тази трансмутация се облекчава, когато сърцата горят от преданост и любов към Призовалия ни за строителство и Посочилия пътя към Кулите!

Нека всеки се разпъне сам, да съди строго самия себе си и да прояви пълно снизхождение към сътрудниците. Трябва да разпъваме себе си, себе си, себе си и само себе си! Безкрайно ще пораснем, проявявайки строгост към себе си. Ако някой не е довършил нещо от възложеното му, не го укорявайте, а ако е възможно, свършете го вие. И много моля – не се осъждайте един друг. От постоянното осъждане ще ви излязат мазоли на мозъка и тогава как ще постигнете разширяване на съзнанието? Всяка свободна минута трябва да бъде използвана за напредване, за обогатяване на съкровищницата, за усвояване на Учението, което все още е твърде слабо осъзнато и приложено. Всеки ред предизвиква толкова въпроси, съпоставки и изисква незабавно приложение във всекидневния живот. А какво е приложено?!

Учителят иска да ни види обединени, иска да ни разглежда като едно сърце, един дух, като един организъм. Ако някой от органите боледува, не поемат ли здравите неговата работа, за да дадат на боледуващия орган време да се оправи? Така постъпвайте и вие.

Казано е: “Ние дадохме най-добрите си доспехи, затова, щом не искат да сменят старите си навици със сияещи доспехи, пътят към Кулите е затворен! Да, да, да! Трябва да се осъзнае, че времето е страшно и старите навици да се забравят!” Тежко ми е да пиша това, но усещам, че се налага, иначе ще се случи непоправимото. Видимостта може временно да остане същата, но невидимото, незаменимото ще си отиде. Скръбта на Учителя е така явна и моят дух знае и вижда скулптурата на духа на сътрудниците.

Кой пръв ще излезе победител от тази наистина тежка битка? Но помнете… друг изход няма. Ако духът закъснее да се събуди, няма ли да бъде ужасно пробуждането му пред закрития достъп? В духовния свят, който е свръхтънък, законите са още по-непоклатими, сходните вибрации са несравнимо по-фини, отколкото на физическо ниво, защото там се извършва великият подбор. Мъжествено приемете всичко казано, мъжествено разпънете себе си, помнете за неотложността на сроковете.

Ще прибавя страничка от “Безпределност”: “В космическото творчество енергиите се съчетават при най-голямо напрежение. Комбинациите от съединяващи се енергии се увеличават със силата на напрежението. Синтезът на напрежението се утвърждава с мощта на висшите огньове. В цялото космическо творчество законът на напрежението може да създаде нова комбинация. При нарастване на напрежението навлизат различни енергии. Когато енергиите, близки до съчетанието на магнита, привличат към себе си тъждествени потоци, тогава се получава хармонизиране на енергиите. Но когато енергиите се устремяват в различни посоки, тогава се стига до загуба на енергията на магнита. Така е и с човешките действия.”

“Защо духът на човечеството се привлича от нехармонизирани течения? Разбира се, теченията, “устремени към пространствения огън, могат да дадат най-добрата формула, но тази формула трябва да се твори самодействено. Самодействието трябва да се разбере, в него е заложен синтезът на дейността. Наистина, самодейността е самоначалие. Когато духът успее да намери своето зърно и да познае обвивките, които го покриват, тогава той ще може да разбере красотата на Космоса. Черупката, образувала се върху човешкия дух, е затворила пътищата към утвърждаване, затова трябва сътрудниците Ни да разберат, черупката не принадлежи към нашите условия. Трябва да се разбере, че е непристойно да се представя одеянието на духа като черупка, след като Ние така почитаме сияйната наметка на Майката на Света³⁰. Запомнете това и следвайте устремено Учителя! Само така ще стигнете. Самодейността на центровете се изгражда като възходяща спирала.”

Да отхвърлим всякакви черупки, да проявим самодействие и да се устремим към изтънчаване на качеството на мислене – и да го постигнем! Грижата за качеството на всяко нещо е най-важната грижа. Висшето се отличава от низшето само по качеството си, като във всичко останало проявява тъждественост.
24.02.1930 г.

Наистина, само на малкото съзнание може да му дотегне властта на Гуру. Защото какво е властта на Гуру, властта на Йерарха? Властта на Йерарха не е властването, към което се стреми всичко низше. Властта на Йерарха и Гуру не е тирания. Тази власт е висше знание. Казано е: “Йерархът използва властта за космическо извисяване. Наистина, Братята на Човечеството имат тази мощ, движейки се с Космическия Магнит.” Йерархът и Гуру са онези опитни Кормчии, които по време на ужасна буря водят поверената Им ладия през съкрушителни вълни и подводни рифове и в нея, като “ценен” товар, всички ние може би имаме своето място. Да не забравяме това и да не спираме Ръката, напрегната в спасително водачество! Властта и властването са различни понятия. Властването е най-низката проява на съзнанието, защото е породено от най-страшния, игнориращ всичко друго егоизъм. А Властта, осветена от висшето знание и усилена чрез сърцето, е най-висша жертва. Да си припомним “Книга за Жертвата”. Символ на Водещия винаги е било Сърцето.